ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№___________
гр.Варна, 9 септември 2021г.
Варненският административен съд, VІІІ
- ми състав, в закрито заседание на девети септември две хиляди двадесет и
първа година в състав:
Административен съдия: ИСКРЕНА ДИМИТРОВА
като
разгледа докладваното от съдията Димитрова
частно адм. дело № 2003 по описа за 2021год., за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по реда на чл.41,
ал.3 от ДОПК.
Образувано е по жалба на „Изток
инвест 3000“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.София,
р-н Младост, ул.Самоковско шосе № 7, представлявано от управителя Мартин Русев
Димов, чрез адв.М.Т., против действия за обезпечаване на доказателства,
обективирани в Протокол за предприети действия за обезпечаване на доказателства
№ 0048446/05.08.2021г. на старши инспектори по приходите в Дирекция „Фискален
контрол“ при ЦУ на НАП, потвърдени с Решение № 182/19.08.2021г. на директора на
ТД на НАП-Варна, а именно: стока, представляваща
МДФ профили с бруто тегло 26000кг. и нето тегло 24500кг., намираща се в
контейнер SEGU6184917, превозвана с МПС марка DAF с рег.№ В 0125 ВК и ремарке с
рег.№ В 1310 ЕН, запечатана с 1бр. ТСК - пломба №0561743.
Жалбоподателят твърди
нищожност на обжалваните действия по съображения, че органите по приходите, които
са ги извършили, не са надлежно оправомощени със заповед по чл.111 от ДОПК,
както и че превратно са упражнили правомощията по чл.12, ал.2, т.6 от ДОПК,
т.к. процесните стоки не са включени в списъка на стоките [по чл.127а, ал.7 от ДОПК] и не са стоки с висок фискален риск. Позовава се на практика на
Адм.съд-Варна, вкл. на настоящия състав, като сочи, че правомощията на
служителите на фискалния контрол да поставят ТСК на превозни средства, са
предоставени само и единствено, когато се касае за осъществяване на контрол
върху движението на стоки с висок фискален риск, при това само в хода на
извършването на фискален контрол на стоки с висок фискален риск, а в случая
условията за извършване на такъв контрол не са налице. Твърди, че служителите,
съставили протокола, не са оправомощени да налагат обезпечителни мерки по чл.40
от ДОПК, поради което същите са постановени от некомпетентен орган и са
нищожни. В тази връзка сочи, че Заповед № Д-1024/29.06.2018г. не може да породи
валидно оправомощаване, предвид формалния ѝ характер и липсата на изрично
оправомощаване на конкретни служители. Доколкото разпоредбата на чл.111 от ДОПК
цели препятстване на възможността произволно да се предприемат действия по обезпечаване
на доказателства, твърди, че заповед
[за оправомощаване] следва да се издава за всеки конкретен случай. Навеждат се
и доводи за липса на мотиви за прилагане на мерките като не става ясно какъв е
поводът за проверката, каква е обезпечителната нужда, кои доказателства се
обезпечават, както и кои от изрично регламентираните действия по чл.40, ал.1 от ДОПК не е било обективно възможно да бъдат извършени своевременно за целите на
проверката. Иска се отмяна на обжалваните действия по обезпечаване на
доказателства по протокол № 0048446/05.08.2021г. и присъждане на сторените в
производството разноски.
Ответната страна не изразява становище
по жалбата.
След преценка на представените по делото
доказателства, съдът приема за установено от фактическа страна, следното:
На 05.08.2021г. в 17:45 часа на
основание чл.110, ал.4 от ДОПК на фискален контролен пункт ГКПП „Пристанище
Варна“ - Запад, старши инспектори по приходите в ГД „Фискален контрол“
извършили проверка на МПС марка ДАФ с рег.№ В 0125 ВК и ремарке с
рег. № В 1310 ЕН, на което бил натоварен контейнер № SEGU6184917. Стоката била
допусната за свободно обращение в страната след освобождаване от митнически
режим 40. След оглед на видимата част било установено, че превозваната в
контейнера стока представлявала МДФ профили с общо бруто тегло - 26000кг., нето
тегло - 24500кг. Според придружаващите документи изпращач на стоката било
ZHEJIANG JIANGSHAN WUFU DOOR LTD Китай, а получател - „Изток инвест 3000“ ЕООД.
Превозвач на стоката от ГКПП Пристанище Варна - Запад до мястото на
разтоварване бил „ТИНД“ ООД, ЕИК *********.
Извършена била проверка в ИМ на НАП
относно идент.№ по ДДС на получателя, при която било установено, че „Изток
инвест 3000“ ЕООД е регистрирано по ЗДДС.
На основание чл.37, вр.чл.12 от ДОПК от
водача на превозното средство било изискано да декларира място, дата и час на
разтоварване на стоката, като същият посочил, че стоката ще се разтовари в
гр.Николаево, обл.Стара Загора, ул.Освобождение № 2, склад „ЕЛПО“ на
06.08.2021г. в 08,00 часа.
С Протокол № 0048446/05.08.2021г., в 17,45
часа, са предприети действия за обезпечаване на доказателства - процесната
стока, изразяващи се в запечатване на контейнер № SEGU6184917 с 1бр. обикновено
ТСК - пломба № 0561743. Свалена била линейна пломба
№ YMAI754845 - върната на водача. В протокола е посочено, че стоката се оставя
на отговорно пазене в гореописаното превозното средство, като за МОЛ и пазач на
същата е назначен водача Симеон Димитров Симеонов.
Действията по обезпечаване на
доказателства по Протокол № 0048446/05.08.2021г. са обжалвани пред директора на
ТД на НАП-Варна, който с Решение № 182/19.08.2021г. е отхвърлил жалбата като
неоснователна. Относно твърденията за нищожност на действията поради липсата на
компетентност е прието, че същата се установява от Заповед
№ Д-1024/29.09.2018г. с която органите по приходите от Дирекция „Оперативни
дейности“ в ГД „Фискален контрол“ са оправомощени да предприемат действия за
обезпечаване на доказателства по чл.40 от ДОПК. Посочено е още, че действията
са предприети с цел да бъде запазена автентичността на доказателствата, а също
и с цел установяване дали стоката по количество и вид съответства на тази по
документите. Запечатването на обекта се явява обосновано и необходимо с оглед
необходимостта да бъде запазена и автентичността на доказателствата -
документите, книжа и носители на информация свързани със задължения и
отговорности за данъчни задължения, съгласно правомощията по чл.12 от ДОПК, а
също и с цел установяване дали стоката - количествено и по вид, съответства на
тази по документите. По тези съображения и поради невъзможността от изброяване
и проверка на наличната стока са извършени действията по обезпечаване на
доказателствата на основание чл.40 ДОПК. Приети са за неоснователни
оплакванията на дружеството за нищожност на действията поради това, че стоките
не съставляват стоки с висок фискален, т.к. в случая действията не са извършени
на основание чл.121а от ДОПК, а в хипотезата на чл.40, ал.2 от ДОПК, според
която, в случай че е невъзможно действията по извършване на проверка да бъдат
извършени своевременно, органът по приходите може да запечата обекта или част
от него, само където се намират подлежащите на обезпечаване доказателства, в
срок до 48 часа.
При така установеното от фактическа
страна, съдът прави следните правни изводи:
Жалбата е подадена от надлежна страна, в
срока по чл. 41, ал.3 от ДОПК и след изчерпване на задължителното
административно обжалване, поради което е ДОПУСТИМА.
Разгледана по същество, жалбата е ОСНОВАТЕЛНА.
Действията на органите по приходите,
предмет на настоящия съдебен контрол, не са извършени по реда на чл.121а, ал.3
от ДОПК - в хода на фискален контрол върху
стоки с висок фискален риск, а в хипотезата на чл.40, ал.2 от ДОПК - в който
смисъл е и изявлението на решаващия орган в Решение № 182/19.08.2021г., поради
което именно в този правен контекст следва да се разгледа спора относно тяхната
валидност и законосъобразност.
В тази връзка настоящият съдебен състав
съобрази следното:
Доказателствените средства по дефиниция
са предвидени и уредени от закона източници на сведения за подлежащите на
доказване факти. В производствата по установяване на задължения, респ. по
установяване на факти и обстоятелства по ДОПК, това са обясненията и сведенията
на лицата, документи, книжа и др. носители на информация, както и заключенията
на вещи лица.
Съгласно чл.40, ал.1 от ДОПК, при
извършване на ревизия или проверка органът по приходите може да предприеме
действия за обезпечаване на доказателства чрез
опис или чрез изземване с опис
на ценни книжа, вещи, документи, книжа и други носители на информация, както и чрез копиране на информация от и на
технически носители, даващи възможност за възпроизвеждането ѝ, като вземе
необходимите технически мерки за запазване на автентичността ѝ. В ал.2 на същата разпоредба е предвидена
възможност органът по приходите да
запечата обекта или част от него (само където се намират подлежащите на
обезпечаване доказателства, за срок до 48 часа), когато действията по ал.1 не могат да бъдат извършени своевременно за
целите на ревизията или проверката
Извън хипотезата на обезпечаване на
доказателства за целите на фискалния контрол върху стоки с висок фискален риск
(чл.127а, вр.чл.121а, ал.3 от ДОПК), предприемането на действия за обезпечаване
на доказателства е допустимо само при осъществяване на данъчно-осигурителен
контрол, реализиран посредством извършване на ревизии и проверки (чл.110, ал.1 ДОПК). Обезпечаването на доказателствата по чл.40 от ДОПК представлява тяхното предварително
събиране (в хода на проверка), предхождащо образуване на ревизионно
производство или събирането им в хода на самата ревизия с цел да се предотврати
евентуална опасност от тяхното унищожаване, изчезване или увреждане, когато
тези доказателства са от съществено значение за установяване на задълженията за
данъци и задължителни осигурителни вноски.
В тази връзка запечатване на обекти или на
части от тях за срок от 48 часа е обосновано, само ако действията по чл.40,
ал.1 ДОПК не могат да бъдат извършени своевременно за целите на ревизията или
проверката., а когато този срок е недостатъчен, за органа по приходите
съществува предвидената в ал.4 на с.р. възможност да поиска от районния съд по
местонахождение на обекта продължаване на срока на запечатването.
Неоснователно жалбоподателят твърди, че
органите по приходите, съставили Протокол № 0048446/05.08.2021г. не са
разполагали с компетентност да извършват действия по обезпечаване на
доказателства. Съгласно чл.111 от ДОПК, при извършване на ревизия или проверка
действията по чл.40 за обезпечаване на доказателства се извършват от органи по
приходите, оправомощени със заповед на териториалния директор на НАП или упълномощено
от него лице. В случая със Заповед № Д-1024/29.06.2018г. на основание чл.11,
ал.1 от ЗНАП и чл.111 от ДОПК, директорът на ТД на НАП-Варна е оправомощил
органите по приходите от дирекция „Оперативни дейности“ в Главна дирекция
„Фискален контрол“ да предприемат действия за обезпечаване на доказателства по
чл.40 от ДОПК, поради което оплакването за нищожност на действията поради липса
на компетентност е неоснователно. Съдът не споделя дадената от жалбоподателя
интерпретация на оправомощаването по чл.111 от ДОПК - че органите по приходите
следва да са посочени поименно и същото да се извършва за всеки конкретен
случай, т.к. разпоредбата не поставя такова изискване. Достатъчно е директорът
на съответната ТД на НАП да е идентифицирал оправомощените органи по приходите
по длъжности, което условие в случая е спазено.
Основателно обаче е оплакването, че в Протокол
№ 0048446/05.08.2021г. липсват мотиви за предприемане на действията. В същия
само са описани: извършените действия - че се извършват по реда на чл.40, ал.1
и ал.2 от ДОПК; стоката, по отношение на която се извършват - определена по вид
и тегло, и контейнера, в който същата се намира; идентифицирани са превозното
средство и ремаркето, с които е превозвана стоката, както и че същата се
обезпечава като доказателство посредством поставянето на 1 бр. ТСК - с посочен
номер на пломба. В протокола обаче липсва посочване, и от съдържанието му не
става ясно, в каква връзка и за какви факти и обстоятелства се извършва
проверката, в хода на която се извършват действията по чл.40, ал.1 ДОПК, и кои
конкретни обстоятелства го налагат в хипотезата на чл.40, ал.2 от ДОПК - т.е.
кои от изрично регламентираните действия по чл.40, ал.1 от ДОПК (опис,
изземване чрез опис, копиране на информация) не е било обективно възможно да
бъдат извършени своевременно за целите на проверката.
Опит за конкретизация и яснота за тези обстоятелства,
в контекста на изискването за мотивиране, е направен от решаващия орган в
Решение № 182/19.08.2021г., според което действията са предприети с цел да бъде
запазена автентичността на доказателствата, а също и с цел установяване дали
стоката по количество и вид съответства на тази по документите. Липсват обаче
мотиви кои конкретни обстоятелства обосновават наличието на съмнение относно
съответствието на стоката с тази по документите, при положение че същата вече е
била предмет на митнически контрол, допусната е за свободно обращение на
територията страната след освобождаване от митнически режим 40 - внос.
Отделно, в представената митническа
декларация са посочени номерата на контейнерите, с които е пристигнала стоката,
в морската товарителница (коносамента) са посочени и номерата на пломбите, с
които са запечатани контейнерите, а впоследствие същите номера (на контейнера и
на пломбата) са посочени в издадената от Пристанище Варна експедиционна
бележка, приложена към товарителниците, издадени от превозвача „ТИНД“ ООД..
Нищо от придружаващите стоката
документи, респ. друга информация станала известна на органите по приходите в
хода на твърдяната проверка по чл.110, ал.3 от ДОПК, не е обосновавало съмнение
относно автентичността на документите, с които е пристигнала стоката, както и
за наличие на несъответствие на стоката в контейнер № SEGU6184917 - по
количество и вид, с описаната в придружаващите документи. Свалената от органите
по приходите линейна пломба № YMAI754845 съответства на посочената в
коносамента и в експедиционната бележка, издадена от „Пристанище Варна“ -
Запад, Контейнерен терминал, като посредством поставянето на обикновено ТСК -
пломба № 0561743, не е постигнато нищо друго, освен контрол и „проследяване“ на
съдържанието на контейнера до пристигането му в гр.Николаево, склад на „ЕЛПО“.
Нещо повече, макар да се твърди от
ответника, че процесните действията са предприети на основание чл.40, ал.2 от ДОПК в хода на проверка по реда на чл.110, ал.4 от ДОПК, на практика органите по
приходите са извършили действия по осъществяване на фискален контрол върху
процесната стока, без да са били налице основанията за това.
Този извод недвусмислено следва от поставения
на всички документи печат на НАП „Висок фискален риск“, както и от
обстоятелството, че „обезпечаването на доказателствата“ в случая е осъществено
посредством поставянето на техническо средство за контрол - обикновена пломба.
Макар пломбирането на контейнера да има за обективна последица неговото
запечатване, тези действия кореспондират с реда за осъществяване на фискален
контрол по Наредба № Н-2/30.01.2014г. за условията и реда за осъществяване на
фискален контрол върху движението на стоки с висок фискален риск на територията
на РБ, а не с хипотезата на чл.40, ал.2 от ДОПК.
Техническите средства за контрол по
смисъла на §1, т.26 от ДР на ДОПК - каквото е използвано в случая, а именно
пломба № 0561743, е способ за контрол на стоки, регламентиран с Наредба №
Н-2/30.01.2014г., за използването на който правомощия имат само органите по
приходите, оправомощени да извършват фискален контрол върху стоки с висок
фискален риск, при това само в хода на извършването на фискален контрол на
стоки с висок фискален риск - чл.12, ал.2, т.6 от ДОПК, а в случая условията за
извършване на такъв контрол не са налице, т.к. процесните стоки - съгласно MRN
21BG002002054256R1 представляващи МДФ врати и елементи за тях, декларирани с
код по КН 44182080, не попадат в списъка по чл.127а, ал.7 от ДОПК и
следователно не подлежат на фискален контрол.
По така изложените съображения
настоящият съдебен състав преценява, че действията на органите по приходите по
обезпечаване на доказателства, документирани с Протокол сер.АА № 0048446/05.08.2021г.
са незаконосъобразни и следва да се отменят.
При този изход на спора в полза на
дружеството следва да се присъдят разноските за производството в размер на
550,00лв., от които 50лв. за държавна такса и 500лв. адвокатско възнаграждение,
изплатено и получено в брой съгласно фактура № 339/01.09.2021г. и разписка към
нея от същата дата.
Водим от горното, Варненският
административен съд, VІІІ-ми състав
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ по жалба на „Изток инвест 3000“ ЕООД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление гр.София, р-н Младост, ул.Самоковско шосе №
7, представлявано от управителя Мартин Русев Димов, действия за обезпечаване на
доказателства, обективирани в Протокол за предприети действия за обезпечаване
на доказателства № 0048446/05.08.2021г. на старши инспектори по приходите в
Дирекция „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП, потвърдени с Решение №
182/19.08.2021г. на директора на ТД на НАП-Варна, а именно: стока, представляваща МДФ профили с бруто
тегло 26000кг. и нето тегло 24500кг., намираща се в контейнер SEGU6184917,
превозвана с МПС марка DAF с рег.№ В 0125 ВК и ремарке с рег.№ В 1310 ЕН,
запечатана с 1бр. ТСК - пломба №0561743.
ОСЪЖДА
Национална агенция за приходите да заплати на „Изток инвест 3000“ ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр.София, р-н Младост,
ул.Самоковско шосе № 7, представлявано от управителя Мартин Русев Димов,
разноски за производството в размер на 550 (петстотин и петдесет) лева.
Определението съгласно чл.41,
ал.3 от ДОПК е окончателно и не подлежи на обжалване.
Административен
съдия: