№ 140
гр. Велико Търново , 15.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ВТОРИ ГРАЖДАНСКИ И
ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ в публично заседание на тринадесети април, през
две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:ХРИСТИНА ДАСКАЛОВА
Членове:ЕМАНУИЛ ЕРЕМИЕВ
ИСКРА ПЕНЧЕВА
при участието на секретаря ГАЛЯ М. РОМАНОВА
като разгледа докладваното от ХРИСТИНА ДАСКАЛОВА Въззивно
търговско дело № 20204001000431 по описа за 2020 година
Със свое Решение № 260018/06.10.2020 год. по т.д. № 266/2019 год. Плевенският
окръжен съд осъдил „Застрахователно дружество Евроинс“ АД – гр. София да заплати на
осн. чл. 432 вр. чл. 493а от КЗ на ГЮЛЧ. Ф. Р., от с. Крета, обл. Плевен, обезщетение за
претърпени неимуществени вреди от ПТП, причинено на 05.01.2019 год. от л. а. „Фиат
Добло“, с рег. № ЕН 31****, с водач А. С. Б., съобразно застрахователна полица
BG/07/1180000330900 от 19.01.2018 год., в размер на 20 000 лв., заедно с дължимата
компенсаторна лихва, считано от 17.01.2019 г. до окончателното изплащане на сумата, като
отхвърлил иска до размера от 60 000 лв., предявен като частичен от 70 000 лв., както и
претенцията за компенсаторна лихва за периода от 12.01.2019 год. до 16.01.2019 год.
Отхвърлил като неоснователен предявения от ГЮЛЧ. Ф. Р. иск срещу „Застрахователно
дружество Евроинс“ АД за изплащане на обезщетение за претърпени имуществени вреди,
представляващи стойността на имплантирана зрителна леща при очна операция в размер на
698 лв.
Осъдил „Застрахователно дружество Евроинс“ АД да заплати на осн. чл. 38 ал. 1 т. 2 от
Закона за адвокатурата /ЗА/ на адв. П.К. от САК възнаграждение в размер на 1 356 лв., а в
полза на бюджета на съдебната власт /по см. на ПлОС/ – разноски в размер на 33.33 лв. и ДТ
в размер на 800 лв.
Осъдил ГЮЛЧ. Ф. Р. да заплати на „Застрахователно дружество Евроинс“ АД разноски
1
за производството пред първата инстанция в размер на 366.45 лв.
Въззивна жалба против решението в частта, с която искът за обезщетение за
неимуществени вреди е отхвърлен за сумата над 20 000 лв. до предявения размер от 60 000
лв. - частично от 70 000 лв., ведно със законната лихва върху сумата от 17.01.2019 год. до
окончателното изплащане, както и в частта за разноските, е подадена от ищцата ГЮЛЧ. Ф.
Р., чрез адв. П. К.. Счита, че искът е уважен в изключително занижен размер, който не
съответства на претърпените вреди, не е в състояние да ги репарира и противоречи на
принципа за справедливост. Присъдената сума не съответства и на съдебната практика при
компенсиране на вреди от същия тип. Не е съобразен и лимитът на отговорност на
застрахователя. Не са съобразени продължителността на оздравителния период, който се
установява от показанията на двамата свидетели и факта, че ищцата не е възстановена
напълно. Вещото лице, изготвило съдебномедицинската експертиза, необосновано е
констатирало възстановяване на ищцата без да е изследвал обема на движение на ръката.
Заключението на съдебномедицинската експертиза е оспорено от ищцата и е направено
искане за назначаване на допълнителна или повторна експертиза от травматолог и
офталмолог /относно „катарактата“/. Поради липса на компетентност у експерта не е
установена причинната връзка между процесното ПТП и увреждането на окото на ищцата.
Неправилно съдът е приел, че е налице съпричиняване от страна на ищцата към
настъпването на деликта. Дори и да се приеме наличието на принос, определеният от съда
размер от 50 % е силно завишен и фактически води до незачитане на разпоредбата на чл. 300
от ГПК. Моли съда да отмени обжалваното решение в атакуваните части и вместо това да
уважи претенциите. Направено е искане за присъждане на разноски за адвокатско
възнаграждение на осн. чл. 38 ал. 1 т. 2 от ЗА.
Ответникът по въззивната жалба „Застрахователно дружество Евроинс“ АД, чрез
пълномощника си юрк. Й. С. заема становище за неоснователност на жалбата. Решението е
правилно и следва да бъде потвърдено. Крайните изводи на съда са обосновани и правилни.
Базовият размер на обезщетението от 40 000 лв. е съобразен с критерия за справедливост,
установен в чл. 52 от ЗЗД и съдебната практика в сходни случаи. Сумата е напълно
достатъчна да обезщети ищцата за болките и страданията, претърпени в резултат на
произшествието. Приносът на пострадалата в размер на 50 % отговаря на обективните факти
по делото. Ищцата се е отказала да установява причинната връзка между очното заболяване
и уврежданията, получени при ПТП, поради което съдът е приел тези твърдения за
недоказани. Доказване не е било проведено, тъй като такава е била преценката на
процесуалния представител на ищцата. Моли съда да остави без уважение жалбата, като
присъди направените разноски.
Като взе предвид изложеното в жалбата и доказателствата по делото, обсъдени
поотделно и в тяхната съвкупност, въззивният съд приема следното:
Ищцата ГЮЛЧ. Ф. Р. е предявила против „Застрахователно дружество Евроинс“ АД
2
иск с правно основание чл. 432 от КЗ за заплащане на сумата 60 000 лв. - частично от 70 000
лв., представляваща обезщетение за претърпени от нея неимуществени вреди вследствие на
ПТП на 05.01.2019 г., причинено от А. С. Б. при управление на л. а. „Фиат“, модел „Добло“,
с рег. № ЕН 31****, чиято гражданска отговорност е застрахована при ответното
застрахователно дружество; иск с правно основание чл. 432 от КЗ за заплащане на сумата
698 лв., представляваща обезщетение за претърпени от нея имуществени вреди вследствие
на същото ПТП, както и иск с правно основание чл. 409 от КЗ във вр. с чл. 86 от ЗЗД за
присъждане на законната лихва върху всяка една от горните суми от 12.01.2019 г. – датата,
на която изтича срокът по чл. 429 ал. 3 във вр. с чл. 430 ал. 1 от КЗ до окончателното
изплащане.
В частта, с която искът за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди е
уважен до размер на 20 000 лв. - частично от 70 000 лв., ведно със законната лихва от датата
на уведомяване на застрахователя от пострадалата – 17.01.2019 год. до окончателното
изплащане, както и в частта, с която искът за заплащане на законна лихва за обезщетението
за неимуществени вреди от 12.01.2019 год. до 16.01.2019 год. и искът за обезщетение за
имуществени вреди в размер на 698 лв., ведно със законната лихва от 12.01.2019 год. до
окончателното изплащане, са отхвърлени като неоснователни, решението не е обжалвано от
страните и е влязло в сила.
Решението в обжалваната част, с която искът по чл. 432 ал. 1 от КЗ за обезщетение за
неимуществени вреди е отхвърлен за разликата над 20 000 лв. до 60 000 лв. – предявен
частично от 70 000 лв., ведно със законната лихва от 17.01.2019 год. до окончателното
изплащане, е валидно, допустимо и правилно:
Механизмът на ПТП е установен по делото чрез допуснатата от съда автотехническа
експертиза. Безспорни са авторството на деянието, неговата противоправност и виновността
на дееца, които са установени с влязло в сила Решение от 10.10.2019 год. на РС – Никопол
по НАХД № 161/2019 год. /чл. 300 от ГПК/. Между страните по делото не е спорно и
обстоятелството, че към датата на ПТП гражданската отговорност на водача на л. а. „Фиат“,
модел „Добло“, с рег. № ЕН 31****, е била застрахована при ответника „Застрахователно
дружество Евроинс“ АД.
С оглед предмета на обжалване и въведените в жалбата оплаквания, на осн. чл. 269 от
ГПК въззивният съд обсъжда и се произнася само относно доказаните в производството
неимуществени вреди, претърпени от ищцата и справедливия размер на обезщетението,
което следва да ги репарира, като обсъжда и въведеното от застрахователното дружество-
ответник възражение за съпричиняване на вредоносния резултат.
При това намира за правилен определения от съда общ размер на обезщетението за
претърпените от ищцата неимуществени вреди – 40 000 лв.
От заключението на съдебно-медицинската експертиза, приета от първоинстанционния
3
съд, се установява, че при процесното ПТП ищцата е получила следните увреждания:
натъртване (контузия) на главата и тялото, с охлузвания по главата и мозъчно сътресение,
счупване на дясната ключица и на пето ребро вдясно. Мозъчното сътресение е протекло без
загуба на съзнание и последващи усложнения, като е довело до временно разстройство на
здравето, неопасно за живота. Счупването на дясната ключица е довело до трайно
затрудняване на движението на десния горен крайник за срок около 1,5-2 месеца при
нормално протичане на оздравителния процес. Счупването на петото дясно ребро е довело
до временно разстройство на здравето, неопасно за живота.
По отношение на очното заболяване, с което ищцата е диагностицирана впоследствие
(катаракта или „старческо перде“), вещото лице е посочило, че то не е с травматичен
характер и се развива в резултат на нарушения в трофиката на лещата, вследствие на
възпалителни или дегенеративни заболявания на предния или задния сегмент на окото. Това
състояние най-често е резултат от напредналата възраст и развитие на дистрофични промени
в очната леща, като може да се дължи също на захарен диабет, високо късогледство,
хронично възпаление или ултравиолетово лъчение. Заболяването се развива постепенно и за
продължителен период от време. Заключението на експерта е, че в случая това заболяване
на ищцата не се дължи на уврежданията, получени при ПТП, съответно – съдът не го взема
предвид при обсъждане на уврежданията, които имат отношение към определянето на
справедливия размер на обезщетението за неимуществени вреди. Видно от
медицинската документация, представена към исковата молба, ищцата е била
хоспитализирана в Клиника по неврохирургия при УМБАЛ „Д-р Георги Странски“ – гр.
Плевен за 2 дни /от 05.01.2019 год. до 07.01.2019 год./. Лечението на травматичните
увреждания е проведено чрез обездвижване на дясната ръка за срок от 30 дни. За черепно-
мозъчната травма са прилагани вливания, а за другите увреждания – болкоуспокояващи и
противовъзпалителни медикаменти. Не е извършвано оперативно лечение. Според вещото
лице, изготвило съдебномедицинската експертиза, периодът на възстановяване при
получените травми е около 2-2,5 месеца, като е възможно да има болки при натоварване и за
по-дълъг период от време. Хипертонията, посочена в медицинската документация като
придружаващо заболяване, от което страда ищцата, както и нейната възраст, нямат особено
значение при протичане на оздравителния процес на конкретната травма.
След болничния престой ищцата е изписана в добро общо състояние, с нормален
неврологичен статус, с болково ограничени активни движения за дясната ръка. Вещото лице
е посочило в заключението си, че липсват данни за провеждана физиотерапия и
рехабилитация, които при характера на причинените увреждания не са били и наложителни.
От показанията на разпитаните по делото свидетели Е. И. (син на ищцата) и Д. А. - И. се
установява, че след изписването от болницата, ищцата прекарала месец и половина при своя
син в дома му в гр. Никопол, където той полагал грижи за нея. През този период изпитвала
болки в областта на дясното рамо и главата. След това пожелала да се върне вкъщи (в с.
Крета, обл. Плевен), където за нея се грижела свидетелката Д. А. - И.. И понастоящем
ищцата продължава да изпитва болки и не може да вдига напълно дясната си ръка. След
4
инцидента станала страхлива, мълчалива и затворена в себе си. Изпитва страх от превозни
средства. Съдът не кредитира показанията на двамата свидетели, че при лечението в къщи
ищцата не можела да се обслужва и да се движи без чужда помощ. В резултат на ПТП не са
причинени травми на долните крайници или на други части на тялото на ищцата, които да са
причинили обездвижването й на легло за определен период и да са наложили обслужването
й от други лица.
Като съобразява вида на получените телесни увреди, периода на възстановяване /около
два месеца и половина/ и проведеното лечение /консервативно с болкоуспокояващи
средства/, въззивният съд намира, че обезщетение в размер на 40 000 лв. е напълно
адекватно да обезщети ищцата за претърпените от нея болки и страдания в резултат на ПТП.
По делото не са доказани по-високи по интензитет и по продължителни болки и страдания,
нито е приложено допълнително лечение или рехабилитация. Предвид това, необосновано е
определяне на по-висок размер на обезщетение.
Настоящият състав намира заключението на съдебномедицинската експертиза за
компетентно и обосновано, изготвено въз основа на представените по делото медицински
документи, свидетелските показания и личен преглед на ищцата. Неоснователно е
възражението на жалбоподателката за необоснованост на заключението поради липса на
необходимата квалификация у вещото лице. Както е посочено и в самото заключение, доц.
д-р П. Л. е ръководител на катедрата по Съдебна медицина при МУ – Плевен и като
специалист по съдебна медицина, притежава необходимата квалификация да извършва
съдебномедицински експертизи. Компетентността му не е ограничена само до определи
клонове на медицината или до установяване на определени травми или увреждания. В
съдебно заседание страните са имали възможност да задават уточняващи въпроси на вещото
лице по отговорите на поставените задачи. Процесуалният представител на ищцата се е
възползвал от това си право, не е оспорил заключението и е заявил, че не поддържа
направеното преди това искане за назначаване на допълнителна или повторна експертиза от
специалисти офталмолог и ортопед. Подобно доказателствено искане не е поддържано и
пред въззивната инстанция, видно от писменото становище на процесуалния представител
на ищцата в съдебно заседание. Разясненията на експерта относно възстановяването на
ищцата също не пораждат съмнения в компетентността му. Действително, той не е провел
изследване за установяване на обема от движение на дясната ръка, но такава конкретна
задача не му е била поставяна. Въпреки това, съдът съобразява и включва ограниченията в
движението на ръката и болките, които ищцата изпитва понастоящем, в обема на
неимуществените вреди, които подлежат на обезщетяване. По делото обаче няма
доказателства тези страдания да водят до значителни затруднения в бита на ищцата и да
препятстват трудовите навици и социалния й живот.
Настоящият състав намира за правилен и извода на първостепенния съд за
основателност на направеното от ответника възражение по чл. 51 ал. 2 от ЗЗД за
съпричиняване на вредоносния резултат от страна на ищцата. От автотехническата
5
експертиза се установява, че при настъпване на ПТП ищцата се е движела в дясната част на
пътното платно в същата посока, в която се е движел и лекият автомобил, управляван от
деликвента. Ищцата се е движела от лявата страна, към средната линия, а нейната спътничка
– към десния банкет. И двете са били с гръб към идващия зад тях автомобил.
При тези данни, следва да се приеме, че поведението на ищцата е в причинна връзка с
вредоносния резултат, който би могъл да бъде осуетен, ако тя се беше движила в лявата
страна на пътното платно, в частта за насрещно движещите се автомобили, в посока,
противоположна на посоката на движение на пътното превозно средство, в който случай би
се оказала далеч от траекторията на движение на автомобила.
Съгласно чл. 108 ал. 2 т. 1 от ЗДвП, когато няма тротоар или банкет или е невъзможно
те да бъдат използвани, пешеходците могат да се движат по пътното платно, но това следва
да става противоположно на посоката на движението на пътните превозни средства, по
възможност най-близо до лявата граница на пътното платно. В заключението на
автотехническата експертиза се съдържат данни, че към момента на ПТП банкетите на
пътното платно са били заснежени и снегът по тях е бил замръзнал, което е препятствало
възможността те да бъдат използвани. Като пешеходец ищцата е била длъжна да съобрази
поведението си с правилото на чл. 108 ал. 2 т. 1 от ЗДвП и да се движи по пътното платно по
посока, противоположна на движението на пътните превозни средства. Не го е сторила и по
този начин е допринесла за настъпването на вредоносния резултат.
Напълно обоснован е и изводът на решаващия съд относно размера на съпричиняване
на вредоносния резултат, а именно – 50 %, при което дължимото обезщетение за
неимуществени вреди възлиза на 20 000 лв.
Неоснователен е доводът на жалбоподателката, че приемането на такъв висок процент
съпричиняване от страна на съда води до незачитане на чл. 300 от ГПК и на задължителната
сила на присъдата относно извършителя на непозволеното увреждане. По делото е
безспорно авторството на деянието, предвид постановения в наказателното производство и
влязъл в сила съдебен акт. Поведението на пострадалата обаче не е било предмет на
разглеждане в наказателното производство и с оглед изрично направеното от ответната
страна възражение, то следва да бъде установено в настоящото производство. С приемането
на определен процент съпричиняване от страна на пострадалото лице не се отрича
задължителната сила на решението на наказателния съд, а единствено се отчита собствения
принос на увреденото лице, който не е съставомерен, но е допринесъл за настъпването на
вредите.
За пълнота на изложението (доколкото въззивната жалба не съдържа оплакване против
обжалвания съдебен акт в тази насока) следва да бъде посочено, че съобразно правилото на
чл. 429 ал. 3 от КЗ, законната лихва върху обезщетението за неимуществени вреди се дължи
от застрахователя от датата на предявяване на застрахователната претенция - 17.01.2019 г.
6
до окончателното изплащане.
Първостепенният съд е достигнал до същия извод за неоснователност на претенцията
по чл. 432 от КЗ за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди за разликата над 20
000 лв. до предявения размер от 60 000 лв. – частично от 70 000 лв., поради което
обжалваното решение следва да бъде потвърдено в обжалваната част.
При този изход на делото решението следва да бъде потвърдено и в частта за
разноските.
Предвид изрично направеното искане с отговора на въззивната жалба, в полза на
ответника „Застрахователно дружество Евроинс“ АД на осн. чл. 78 ал. 8 от ГПК следва да
бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв. на осн. чл. 37 от ЗПрП
и чл. 25 ал. 1 от Наредба за заплащането на правната помощ.
Така мотивиран и на осн. чл. 271 ал. 1 от ГПК, съдът:
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 260018/06.10.2020 год. на Плевенски окръжен съд по т.
д. № 266/2019 год. по описа на същия съд, в обжалваната частта, с която е отхвърлен
предявеният от ГЮЛЧ. Ф. Р. против „Застрахователно дружество Евроинс“ АД – гр. София
иск по чл. 432 от КЗ за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди, претърпени
вследствие на ПТП на 05.01.2019 г., причинено от А. С. Б. при управление на л. а. „Фиат“,
модел „Добло“, с рег. № ЕН 31****, чиято гражданска отговорност е застрахована при
ответното застрахователно дружество, за разликата над 20 000 лв. до 60 000 лв. – предявен
като частичен от 70 000 лв., ведно със законната лихва от 17.01.2019 г. до окончателното
изплащане и в частта за разноските.
ОСЪЖДА ГЮЛЧ. Ф. Р. от с. Крета, обл. Плевен, *******, с ЕГН **********, да
заплати на „Застрахователно дружество Евроинс“ АД - гр. София, ********, с ЕИК
*********, сумата 100 /сто/ лева – юрисконсултско възнаграждение за производството пред
въззивната инстанция.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховен касационен съд на
Република България в едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
7
2._______________________
8