РЕШЕНИЕ
№ 398
гр. ХАСКОВО, 09.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ХАСКОВО, II-РИ СЪСТАВ, в публично заседание
на двадесет и трети ноември през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:ДЕЛЯНА СТ. ПЕЙКОВА
Членове:ЖУЛИЕТА КР. СЕРАФИМОВА-
Д.А
ГЕОРГИ Г. ГЕОРГИЕВ
при участието на секретаря Р.А. Г.
като разгледа докладваното от ГЕОРГИ Г. ГЕОРГИЕВ Въззивно гражданско
дело № 20225600500520 по описа за 2022 година
Производството е по реда на Глава ХХ,чл.258 и сл. от ГПК
Обжалваното решение
С решение №260060/29.VІ.2022 г. постановено по гр.дело №2614/2020 г.
състав на Районен съд-Хасково отхвърля като неоснователни предявените от
Община ***, ЕИК по Булстат *********,гр. ***, против В. Я. М. с
ЕГН:********** от гр. ***, Д. В. Б. с ЕГН:********** от гр.***, и Б. Д. Б. с
ЕГН:********** от гр.***, обективно и субективно съединени искове с
правно основание чл.422 ал.1, вр. чл.415 ал.1 т.1 от ГПК, вр чл 21 вр. чл.23 и
чл.26 от ЗЗДФИ, да се приеме за установено, че ответниците дължат
солидарно сумата от 158 400,48 лв. главница, основаваща се на акт за начет
№*** г., издаден от Главен финансов инспектор, Пети отдел, Дирекция
„Инспекционна дейност" към Агенция за държавна финансова инспекция, и
сумата от 7964,02 лв. лихва за периода 25.06.2019 г. - 23.12.2019 г., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
заявлението 14.08.2020 г. до окончателното й изплащане, за които суми е
издадена заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК с № 848/23.09.2020 г. и
изпълнителен лист от 24.09.2020 г. по ч.гр.дело № 1666/2020 г. по описа на РС
– Хасково.
С решението се осъжда Община ***, ЕИК по Булстат *********,
1
гр.***, да заплати на В. Я. М. с ЕГН:********** от гр.***, направените по
делото разноски в размер общо на 3326лв.
С решението се осъжда Община ***, ЕИК по Булстат *********,
гр.***, да заплати на Д. В. Б. с ЕГН:********** от гр. ***, направените по
делото разноски в размер общо на 799,44лв.
С решението се осъжда Община ***, ЕИК по Булстат *********, гр.***,
представлявана от кмета С.Д., да заплати на Б. Д. Б. с ЕГН:********** от гр.
***, направените по делото разноски в размер общо на 7800лв.
Обстоятелства по въззива
Община *** е останала недоволна от постановеното решение,поради
което го обжалва като неправилно и незаконосъобразно с искане същото да се
отмени и да се уважат предявените искове.
Съдебния акт бил мотивиран само с определени констатации от акта за
начет,като другите правнозначиви такива не се обсъждали.
По отношение на въззиваемият Д. Б. съдът неправилно извел,че не
може да му се търси отговорност,тъй-като същият като кмет подписвал
съответните документи и фактури,които били съставени от трети
лица.Първата съдебна инстанция изобщо не съобразила,че същият приел
лично извършената работа,като подписал Протокол 1 и замеителната
таблица,в която било описано,че приемането на работата се извъършва след
проверка на място.
Спрямо въззиваемата по жалбата В. М.,съдът неправилно приел,че
същата не била отчетник,предвид че трудовия й договор и длъжностна
характеристика не съдържали такива функции. В тази насока обаче била
налице заповед №1130/01.VIII.2018 г. на Кмета на Община ***,с която на това
лице била определена за инвеститорски контрол на обекта.Именно поради
това същата носела отговорност по чл.21 т.3 от ЗДФИ,както и по идентичен
случай бил приел и ВКС с решение №128/18.I.2021 г. по гр.дело №6/2020,III
отделение.
Общината сочи,че субекти на отговорността по чл.23 т.3 от ЗДФИ
били лицата,натоварени по силата на заеманата длъжност или за случая с
осъществяване на контрол върху бюджетната,финансово-стопанската и
отчетната дейност на организациите по чл.4 т1-3 от ЗДФИ,като основанието
за тяхната отговорност било неупражняването на контрол.
В случая изведения от съда мотив относно отхвърляне претененциите
по отношение на Б. и М.-че не била доказана вината им,бил в противоречие
със закона.Пълната имуществена отговорност на отчетниците се
претендирала за причинени имуществени вреди,като в хипотезата на чл.45
ал.II от ЗЗД винаги се предполагала вината до доказване на противното.Те
следвало да докажат,че въпросната вреда не е настъпила по тяхна
вреда,въпреки положената грижа на добър стопанин.
В процесния случай вината на ответниците по иска се доказвала,и се
установявало умишленото причиняване на същата.
М. притежавала необхоД.то образование и опит,които й позволявали
да осъществи инвеститорски контрол,като удостоверила,че всимки посочени
в протокол 1/07.VI.2019 г. и заменителни таблици от същата дата са
2
извършени и подлежат на заплащане,след проверка на място.
Дори да се приемело,че служителят е поднисал съответните
документи като се е предоверил на съставените актове по време на
строителството,то това сочело на неполагане на необходимата грижа на добър
стопанин и обосновавала умишлената вреда.
С подписването на протокол 1 и заменителната таблица Б. и М.
удостоверили получаването на изпълнени строителни работи,без такива да са
осъществени,поради което са разпоредени и незаконни плащания.
М. и Б. си били длъжни и са могли да предвидят вредоносните
последици от действията си.
Общината извежда в жалбата си и че съобразно чл.22 ал.V от ЗДФИ
фактическите констатации в акта за начет се смятали истински до доказване
на противното.Тази презумпция следвало да се обори от въззиваемите.В тази
насока било и ППВС№5/15.ХII.1955 г. т.12,което сочело,че фактимеските
констатации в акт за начет относно непозволеното деяние на
ответника,причинната връзка между това деяние и настъпилата щета
,размерът на същата се считали за истински до доказване на противното.
В обжалваното решение не ставало ясно дали съдът приема,че акта за
начет е оборен по отношение на СМР.
Вещите лица по назначените експертизи приемали,че след като не
можело да се установи,действително извършеното,то следвало да се
приеме,че работата е извършено съобразно заданието.Законът не допускал
презумпцията по чл.22 ал.V от ЗДФИ да се оборва с друга презумпция,която в
случая била създадена от вещите лица и не била законова.
Презумирания факт следвало да се обори по пътя на пълното и главно
доказване.Поради това следвало,че изложеното в акта за начет не било
оборено и следвало да се съобрази като правнорелевантен за отговорността на
въззивниците факт.
При изслушване на свидетелите,посочени от въззиваемия Б.,съдът
допуснал нарушение на чл.133 от ГПК и чл.9 от ГПК.Отначало същите били
допуснати,в последствие заличени,и накрая отново допуснати,което било в
противоречие с настъпилата вече преклузия за тези доказателствени
средства.По същество обаче показанията на тези лица не установявали
обстоятелства,които да бъдат кредитирани,съобразно останалия
доказателствен материал.
Общината сочи и че било недопустима вещо лице да прави
предположение относно волята на проектанта при изготвяне на конкретния
проект.В случая било налице съмнение относно наличието и отнемането на
хумусен слой,дали това следва да се приравнява на посочените дейности по
разваляне на съществуващи настилки и/или повърхности и възстановяването
им.Ако това се приемело за вярно,то било налице дублиране на другите
дейности-изкоп с багер и изкор ръчен.
Представен е отговор на въззивната жалба от Б.Д. Б.,с който същата се
намира неоснователно,а решението правилно.
Основната теза на въззивникът била,че въззиваемият Б.,като подписал
освен фактурата,но и протокол 1 и заменителна таблица за процесния
обект,действал виновно.Тези документи обаче били съсавени въз основа на
протоколи образец 12/за скрити работи/,които скрити работи били именно
3
спорните СМР по делото.Тяхното изпълнение като видове и количество се
удостоверявало при закриването им чрез съставянето на актове образец 12 по
реда на Наредба №3/31.VII.2003 г. Поради това и Б. обективно не е могъл да
установи какъв е действителния обем на извършеното уплътняване на обратен
насип с ръчна трамбовка,изкоп с багер,натоварване на земни маси на
транспорт и останалите позиции. За тези работи,предвид невъзможността да
се придобие представа,се давало вяра на съставените за обекта актове образец
12,които били според Б. официални документи,уредени в посочената
наредба,които били подписани от изпълнител,строителен надзор и
проектантите по съответните части.Тези актове съобразно чл.1 ал.IV от
наредбата имали пълна доказателствена сила.
Поради това и при назначения инвеститорски,проектантски и
строителен надзор и при съставяне на описаните актове,при подписване на
относимите документи,Б. като кмет е нямало задължения лично да следи за
извършване на описаните в актовете дейности.
Въззиваемият извежда в отговора по жалбата и че неправилна била
тезата относсно умишлени действия от страна на М.,както била ангажирана
отговорността по чл.21 ал.I т.3 от ЗДФИ.Същата подписала въпросния
протокол 1 и заменителната таблица именно на основание актовете по
обсъдената по-горе наредба,които не се подписвали от възложителя или от
инвеститорския контрол,а само от изпълнителя,строителния надзор и
проектантите по съответните части,които удостоверявали извършените
работи.
Следвало при твърдения за умишлени действия,същите да се докажат
от този който ги твърди,в слчучая не важали и презумпцията по чл.45 ал.II от
ЗЗД,тъй-като се предполагала само небрежността.
М. не била и лице по чл.23 ал.I т.3 от ЗДФИ,тъй-като не упражнявала
контрол върху отчетната дейност на общината в случая.Процесния обект не
бил осъществяван с материали на общината,за които същата да следи предвид
чл.38 от ППЗДФИ,чл.4 и чл.23 от ЗДФИ.
Заеманата от нея длъжност в община била с изпълнителски,а не с
контролни и отчетнически функции.
Оттоворността на Б. била ангажирана на основание чл.21 ал.III от
ЗДФИ-че като физическо лице е получил нещо без правно основание.В случая
въззиваечият не получил нищо от обекта.Възнаграждения за осъществяването
на дейностите получил само изпълнителят на обекта ДЗЗД „Аква
инженеринг“ в което участвали три отделни юридически лица.
Следвало да се съобрази и че в процесния случая нямало установена
вреда.
Въззиваемата В. Я. М. представя отговор на въззивната жалба,с който
извежда неоснователността на същата и правилността на атакуваното
решение.
Неоснователно било позоваването от страна на общината на заповед
№1130/01.VIII.2018 г. на кмета на общината,с която на М. било възложено
пряко да следи и отговаря за изпълнението на договор №214/26.VII.2018 г. и
да поддържа досие по него.Тази заповед обаче водела до упражняването на
контрол по смисъла на чл.23 т.3 от ЗДФИ-контрол върху
бюджетната,финансово-стопанската и отчетна дейност на Община-***,нито я
определяла като отчетник.В длъжностната й харектиристика също тяма
4
нямала подобни функции.В тази насока били неоснователни доводите на
въззивникът,че решението било постановено в противоречие с практиката на
ВКС по идентичен случай/Р.128/18.I.2021 г. по гр.дело №6/2020 г. на
ВКС.Строителния надзор в процесния случай бил осъществяван от „Р.-06“
ЕООД.
Необосновани били твърденията във въззивната жалба и че М.
действала умишлено,тъй-като същата нямала никакви задължения да
извършва лична проверка на всяка дейност и лично да се убеди,че същата е
извършена,преди да подпише протокол 1 об.19/07.VI.2019 г.Доказателства за
умишлени действия от страна на М. не били ангажирани по делото.Правилен
бил извода на РС-Хасково,че при отчетническата отговорност се
предполагала само небрежността,не и умисъла.
Неоснователни били и доводите във въззивната жалба относно
приетите пред РС-Хасково експертизи,тъй-като исковете били отхвърлени
поради липсата на съставомерна деятелност от ответниците.
От друга страна експертите извели,че в частта на проекта разваляне
на съществуващи настилки е изпълнен,не била надплатена сума относно
уплътняване на обратен насип с ръчна трамбовка,както и не е надплатена
сума за натоварване на излишна маса и извозване на излишни почви.
Правилно първата инстанция разпитала и двамата свидетели,които
били призовани, с оглед изявленията на вещото лице К.,че без свидетелски
показания не може да се даде отговор на поставени въпроси от експертизата.
В съдебно заседание страните поддържат изложените тези и
доводи.
Процесуалния представител на Д. Б. излага доводи относно
неоснователността на въззивната жалба и правилността на съдебното
решение.
Правни съображения
В рамките на задължителната проверка от страна на въззивния съд по
чл.269 от ГПК се установи,че обжалваното решение е валидно и допустимо.В
подобна насока не се правят доводи и възражения от страните. Представената
въззивна жалба е акт на активно легитимиран субект,предвид разпоредените с
обжалваното решение негативни последици в правната му сфера.
Изложените във въззивната жалба доводи и очертания от тях предмет на
въззивна проверка на първоинстанционното решение очертават такава по
същество на изведения спор през призмата на законосъобразност и
правилност.
Първата инстанция е сезирана със субективно обединени
установителни искове с правно основание чл.422 вр.с чл.415 ал.I т.1 от ГПК и
чл.21 вр. с чл.23 и чл.26 от Закона за държавната финансова инспекция,
предявени от Община-*** против Д. В. Б., В. Я. М. и Б. Д. Б.,по които е
произнесла и атакуваното съдебно решение.
Предявяването на исковата молба е обусловено от представени
възражения от страна на ответниците по издадена заповед за изпълнение
№848/23.IХ.2020 г. по ч.гр.дело №1 666/2020 г. на РС-Хасково на основание
чл.417 от ГПК за изплащане на сумите от 158 400.48 лева главница ,7 964.02
лева-лихва за периода от 25.VI.2019 г. до 23.ХII.2019 г. със законната лихва
5
върху главницата от подаване на заявлението-14.VIII.2020 г. до
окончателното изплащане на сумата по заявление въз основа акт за начет
№*** г. на Главен финансов инспектор,Дирекция „Инспекционна дейност“
към Агенция за държавна финансова инпекция за горните суми.
Безспорно по делото е и че обект на акта за начет са разходването на
горните суми като част от договор за възлагане на обществена поръчка от
26.VII.2018 г. сключен между Община – *** от една страна,като възложител
и ДЗЗД „Аква инженеринг“,като изпълнител с предмет „Изпълнение на
инженеринг-проектиране,упражняване на авторски надзор и изпълнение на
СМР на обект „Допълнително аварийно водоснабдяване на гр.***,строеж
„Изграждане на напорен водопровод от кранова шахта на напорен
водопровод от ПС „Северна зона“ и ПС „Извора“ до водоем 30 000
куб.метра“.
Пред въззивния съд не се въвежда предмет на проверка относно
надлежното осъществяване на процедурата по издаване и връчване на
адресатите на процесния акт за начет,нито по отношение на съдържанието и
формата на същия.
Претендира се от Община *** пълна имуществена отговорност на
ответниците по иска в режима на ЗДФИ.Тази отговорност е модифицирано
проявление на деликтната отговорност по чл.45 от ЗЗД и изисква
противоправно причиняване на щети,които са пряка и непосредствена
последица от поведението им.
Посочено в акта за начет ,което същевременно е основание на исковата
претенция,е че отговорността е ангажирана спрямо В. Я. М. на основание
чл.21 ал.I т.1 вр с чл.23 т.3 от ЗДФИ-за това,че като главен експерт „ВиК“ в
отдел „Строителство,инвестиции и инфраскруктура“ при дирекция
„Архитектура,градоустройство,строителство и инвестиции“ на Общинска
администрация-*** подписала протоколите,с които са отчетени като
извършени и подлежащи на заплащане СМР на обекта и е утвърдила
неизпълнени СМР в размер на 158 400.48 лева без да упражни контрол;
спрямо Д. Б. на основание чл.21 ал.I т.1 вр. с чл.23 т.4 от ЗДФИ-за това,че
кмет на Община *** и лице което управлява и се разпорежда с имущество,е
разпоредил и допуснал незаконно плащане,като е подписал фактура
1/09.Х.2018 г. за авансово плащане-30% от сумата за строителни дейности
съгласно чл.4 ал.I т.2 от процесния договор на стойност от 225 720 лв. с
ДДС,платена с платежно нареждане от 02.ХI.2018 г. за изплащане на СМР по
чл.4 ал.II т.1 от процессния договор съгласно протокол обр.19 №1/07.VI.2019
г. на стойност от 513 013.82 лв. с ДДС,приспаднати от която средства в
размер на 13 794 лв.-неустойка за просрочие на основание чл.35 ал.I от
договора,платена с платежно нареждане от 25.VI.2019 г. с които са отчетени
като извършени и подлежащи на заплащане СМР на обекта и спрямо Б. Д. Б.
на основание чл.21 ал.III вр с чл.23 т.5 от ЗДФИ като управител на „Парсек
Груп“ ЕООД представляващ обединението ДЗЗД „Аква инженеринг“ и
получил без право материална облага от 158 400.48 лева с ДДС.И за тримата
са изискани и съответните лихви за исковия период.
Община *** е обект подлежащ на финансова инспекция по ЗДФИ,тъй-
като е обхваната от действието на чл.4 от закона.
Представения акт за начет е обосновал предявяването на
заявлението,респ. на установителната претенция по чл.422 от ГПК и
изведените претенции на общината под формата на исковото производство по
6
делото.Същият следователно очертава и предмета на делото в същината му.
Доказано е от материалите,събрани в производството,че ответникът по
тези искове Д. Б. към релевантния период е заемал длъжността *** на Община
***,ответницата В. М. **** „ВиК“ отдел СИИ,дирекция АГСИ при тази
община,а ответникът Б. Д. Б. е бил *** на дружеството „Парсек Груп“
ЕООД,което е водещ партньор,участник и представител на консорциума
ДЗЗД“ Аква инженеринг“ осъществил дейността по възложената от общината
работа по процесния проект и договор.
Водещото в акта за начет за първите двама ответници,е че същите при
причиняването на противоправната вреда на общината са действали в
условията на умисъл в режима на чл.21 ал.I т.1 от ЗДФИ.Както се посочи по-
горе,отговорността по ЗДФИ е модифицирана гражданска деликтна
отговорност,тъй-като същата в отлика от тази по чл.45 от ЗЗД се активира
при причинени вреди на особени лица и организации,посочени в чл.4 от
ЗДФИ,от лица осъществяващи отчетнически функции в администрацията на
същите,които вреди се установяват по специален ред и от нарочни органи
предвидени в ЗДФИ.Общото между отоворността по чл.45 от ЗЗД и тази по
ЗДФИ е изискването щетите да са причинени виновно и противоправно,и да
са пряка последица от поведението на съответните субекти.
Съобразно чл.45 ал.II от ЗЗД във всички случаи на непозволено
увреждане, вината се предполага до доказване на противното.Тази норма
определено е приложима и при търсене отговорност по ЗДФИ.Изведената в
нея презумпция относно вината на дееца е оборима.Тази хипотеза и
презумпция обхващат не всички форми на вина,а само небрежността.Извън
полето на действие остава умисъла-пряк или евентуален.Съобразно Решение
№ 54 от 12.08.2022 г. на ВКС по гр. д. № 876/2021 г., IV г. о., ГК под вина в
гражданското право най-често се разбира небрежността и нея има предвид
чл.45 ал.II от ЗЗД когато прогласява, че вината се предполага. Небрежността
в гражданското право се изразява в неполагане от страна на длъжника на
дължимата грижа. А дължимата грижа е тази на Д.я стопанин. Това е грижата,
която средният човек от определена категория дейности полага към
изпълнението на своите задължения. Вината в гражданското право, схваната
като небрежност, не предполага психично отношение, т. е. тя е един
обективен мащаб.
Ето защо в случая отговорността за сочените вреди в акта за
начет,обосновали и предявените искове по делото не може да се
предполага,тъй-като изрично се твърди,че Б. и М. са действали
умишлено,което вече предпоставя извеждане на психично отношение от
тяхна страна,като част от фактическия състав твърдените вреди.
Следователно тежестта на доказване относно субективната страна
лежи не върху тези две лица по пътя на обратното пълно доказване, че не са
осъществили презумирания факт,а върху ищецът,който трябва да осъществи
пълно и главно доказване за умишленото извършване от Б. и М. на
настъпилите щети в патримониума му,обхванати от акта за начет.
За разлика от небрежността,която не предполага психично отношение
към овеществения резултат,умисълът изисква наличие на психично
отношение на сочения за извършител.Това психическо отношение при
улисъла,за да е релавантно,изисква ясно установени интелектуален и волеви
момент,проявени в съвкупно. Интелектуалния момент при умисъла сочи,че
дееца ясно съзнава последиците,които ще настъпят само от определено
7
негово поведение и че същите ще са противоправни.Волевия момент на
умисъла обхваща искането на дееца тези противоправни последици да
настъпят-пряк умисъл или допускането му те да настъпят-евентуален
умисъл,като пряка последица от предприетото поведение. В Решение № 69 от
21.05.2012 г. на ВКС по гр. д. № 516/2011 г., IV г. о., ГК изрично е
посочено,че вредата е причинена умишлено, когато работникът или
служителят осъзнава, че поведението му е противоправно, осъзнава вредните
последици, които ще настъпят от него и иска или допуска тяхното
обективиране чрез поведението си. Тъй като деецът във волевия си акт може
пряко да цели увреждането или да допуска настъпването му, умисълът може
да бъде пряк или евентуален, като законодателят в чл. 21 ЗДФИ не поставя
ограничение за формата на умисъла. Не е нужно деянието да е и
престъпление, за да е допустимо реализиране на пълна имуществена
отговорност за отчетнически риск по реда на начетното производство.
Именно тези обстоятелства относно психическото отношение на
ответниците подлежат на пълно и главно доказване от страна на ищеца в
настоящия случай,което обаче по делото не е осъществено спрямо Б. и М..
В хода на производство няма ангажирани никакви доказателства
относно умишленото причиняване на описаните в акта за начет вреди от тези
лица.Отговорността на Б. е за умишлено поведение като ***на Община ** и
лице по чл.23 т.4 от ЗДФИ,което управлява или се разпорежда с имущество.В
случая се твърди,че той е разпоредил незаконно плащане чрез подписване на
фактура за авансово плащане от 09.Х.2018 г. и фактура от 07.VI.2019 г.
относно СМР по протокол обр.19 №1/07.VI.2019 г. в полза на изпълнителя по
процесния договор. Няма доказателства,които несъмнено да установяват,че
тези разплащания са резултат на умишлени действия от страна на Б. като
кмет,насочени именно към настъпване на изведените в акта за начет
вреди.Същият е предприел разплащанията като орган по управление и
разпореждане с имущество на Община *** едва след изготвяне и
предоставяне на всички изискуеми документи от съответните длъжностни
лица и в съгласие с изведените в същите обстоятелства. Неговите действия са
обосновани с тези документи и са отговор на установените чрез тях етапи от
развитието на изпълнението на процесния договор,поради което и не може да
се изведе каквото и да е умишлено или дори небрежно негово поведение в
тази насока.Следва да се посочи и че тези документи по никакъв начин не
внасят съмнение в реалното изпълнение на договора ,вкл. и относно
заплатените чрез това разпореждане негови части.Като лице по чл.23 т.4 от
ЗДФИ,кмет на Община***, Б. няма задължения физически да осъществява
контрол, замервания,наблюдения и др. под. за изпълнението на съответните
етапи от облигаторната връзка с изпълнителя на изработката.
Действията по разплащане, обект на акта за начет на Б.,касаят именно
скрити СМР,останали под земната повърхност.Тези строително ремонтни
работи,осъществени по процесния договор, са обект на нормативно
установяване и са обхванати от действието на Наредба № 3 от 31.07.2003 г. за
съставяне на актове и протоколи по време на строителството. В частност при
закритото строителство и ремонти се съставя особен удостоверителен
документ - акт обр.12 по наредбата съобразно чл.7 ал.III т.12 .Този
официален удостоверителен - акт за установяване на всички видове
строителни и монтажни работи, подлежащи на закриване, по силата на този
нормативен акт задължително удостоверява, че са постигнати изискванията
на проекта.
8
Същият не може да се изготви от случайни лица,а само от изрично
оправомощените такива,имащи пряко отношение към съответния строеж -
съставя се съвкупно от строителя, проектантите по съответната част и
технически правоспособните физически лица по съответните части към
лицето, упражняващо строителен надзор,в случая „Р.-06“ ЕООД.
Нормативно е определено и съдържанието на документа.Същият
обективира данни за всички извършени строителни и монтажни работи
(скрити работи), които подлежат на закриване или чието количество и
качество по-късно не може да бъде установено при закриването им с
последващите технологични операции, процеси, работи и др.
Този документ се съставя с нарочна и нормативно изведена цел - за
установяване на тези видове скрити работи, необходими за правилната оценка
на строежа, етапа или на частта от него по спазване на изискванията за
безопасност и за експлоатационната му пригодност съобразно действащата
нормативна уредба.
Този документ има и действие в насока освен, че се установяват
извършените скрити СМР и че същите се приемат по видове , предписани от
проектанта в заповедната книга.
Въпросните нормативно установени особени и завишени изисквания
към формата,съдържанието,авторството и целите на акта обр.12 обосновават
неговата доказателствена сила за отразените в него обстоятелства.Тези
специални изисквания са породени от същината на скритите работи,изведена
от легалното определение по §1 т.1 от ДР на тази наредба- това са всички
видове СМР, които подлежат на закриване при изпълнението на
технологично следващите ги СМР и техните количества, качество и точност
не могат да бъдат определени след закриването им.Именно защото в
последствие техните количество,качество и точност не могат да бъдат
определени след закриването им, единственото точно доказателство за
същите е съставянето на акт обр.12.Следва да се посочи и че самата наредба
приема,че е невъзмежно след закриването на скритите работи,същите да се
установят коректно.Нещо,което се проявява и при изготвените по делото
експертизи в тази насока.
В чл.1 ал.IV от наредбата изрично се разпорежда,че съставените и
оформени съгласно изискванията на тази наредба актове и протоколи имат
доказателствена сила при установяване на обстоятелствата, свързани със
започване, изпълнение и въвеждане в експлоатация (приемане) на
строежите.В настоящия случай представените актове обр.12 л.186- л. 221 от
делото от формална страна отговарят на изискванията на наредбата,
съставени са съобразно нея от оторозираните конкретно лица за
строителя,проектанта и строителния надзор.
Тези документи следователно ясно извеждат,че всички отразени в тях
дейности са изпълнени и приети,което е по силата на тази разпоредба
обвързващо за Д. Б. при разпореждането му за осъществянане на заплащането
по тях,като лице по чл.23 т.4 от ЗДФИ.Той правилно е следвало да съобрази,
че тези актове установяват действително извършени и приети скрити
работи,тъй-като като всеки друг орган и лице е обвързан от
доказателствената им сила по чл.1 ал.IV от наредбата Същите са обосновали
и съставените след тях заменителна таблица – л.202 и протокол №1 образец
19 л.229 от делото в съответните им части.
9
Ето защо въззиваемият Д. Б. при осъщественото имуществено
разпореждане не е действал правнорелевантно за ангажиране на
отговорността му ЗДФИ с процесния акт за начет.Това разпореждане
правилно е обосновано и кореспондира с изведеното съдържание на актовете
образец 12.
Следва да се добави и че относно истинността на съдържанието на
актовете обр.12 носят отговорност само и единствено посочените от чл.7
ал.III т.12 от Наредба № 3 от 31.07.2003 г. за съставяне на актове и протоколи
по време на строителството лица,които са ги съставили,като единствено
оправомощени субекти.Следователно не може други лица,извън
същите,надлежно да установяват осъществяването и завършването на
скритите работи по процесния договор.Към съставянето на тези документи
длъжностни лица от община *** нямат никакво отношение.
Отговорността на М. е за умишлено поведение,тъй-като на основание
чл.21 ал.I т.1 вр с чл.23 т.3 от ЗДФИ-за това,че като *** „ВиК“ в отдел
„Строителство,инвестиции и инфраскруктура“ при дирекция
„Архитектура,градоустройство,строителство и инвестиции“ на Общинска
администрация-*** подписала протоколите,с които са отчетени като
извършени и подлежащи на заплащане СМР на обекта и е утвърдила
неизпълнени СМР в размер на 158 400.48 лева без да упражни контрол.
Субект на отговорността по чл.23 т.3 от ЗДФИ е всяко лице,което упражнява
контрол върху бюджетната, финансово-стопанската и отчетната дейност на
проверяваната организация или лице.
В случая заеманата длъжност от М. и разписаните й функции по
длъжностната характеристика в т.3,4,5 от не обхващат действия от кръга на
очертаните в чл.23 т.3 от ЗДФИ.Въззиваемата не е пряк отчетник,тъй-като
изпълняваната й трудова функция не обхваща задължения по събиране,
съхраняване, разходване или отчитане парични или материални
ценности,респ. същата не е и фактически отчетник,тъй-като няма
доказателства същата при изпълнение на тази си трудова функция и
независимо от нея фактически да осъществява събиране, съхраняване,
разходване или отчитане парични или материални ценности.По никакъв
начин заеманата длъжност от М. няма отношение към упражняване на
контрол върху бюджетната, финансово-стопанската и отчетната дейност на
проверяваната организация нито като цяло,нито за конкретния случай по
изпълнение на процесния договор.Действително същата е била натоварена да
осъществява контрол за точно изпълнение в количествено,качествено и
времево отношение за извършването на СМР по ВиК проекти на общината,в
частност и по конкретния договор.Тези задължения обаче обхващат контрол
по чисто физическите параметри на осъщесвяваните строителни дейности, и
не предпоставят такъв,свързан с бюджетната, финансово-стопанската и
отчетната дейност на Община-***,дори и да са свързани с изпълнението на
конкретната поръчка.М. осъществява чисто изпълнителски функции..Тези
изводи не се променят и от заповед №1130/01.VIII.2018 г. на кметът на
Община-***,с която М. изрично е определена за служител ,който следи и
пряко отговаря за изпълнението на договор рег.№14/26.VII.2018 г. като срок
за изпълнение,изпълнението на изискванията на договора по спецификации,
качество, количество и др. параметри съобразно предмета на поръчката и
клаузите на договора.Тази заповед също вменява само контрол върху
физическото осъществянане на работата по договора,но няма отношение към
осъществявана на отчетническа дейност.Това е и отликата от цит. случай от
10
Общината във въззивната жалба,обект на Решение № 128 от 18.01.2021 г. на
ВКС по гр. д. № 6/2020 г., III г. о., ГК,където ответникът по претенцията
обоснована с акт за начет е на длъжност гл.специалист „Инвеститорски
контрол“ в съответната организация ,който е и нарочно определен да
осъществява именно инвеститорски контрол върху съответния договор,вкл. и
да подписва всички отчетни документи,за разлика от процесната заповед по
отношение на М..Поради това решението на ВКС касае различни
обстоятелства от процесния случай и е неприложимо към него.
Не може да се търси отговорност по ЗДФИ от лице, което не се явява
отчетник по отношение на имуществото на работодателя . Имуществена
отговорност се носи само по отношение на материално-отговорни лица, които
имат качеството на отчетник. Между тези лица и общината в случая трябва да
съществуват трудови правоотношения, част от съдържанието на които да са
задълженията на работника да борави с ценности на работодателя, да ги
приема, съхранява и отчита.
При осъществяване на вменените й функции по трудовия й договор и
съобразно обсъдената нарочна заповед,М. също е обвързана от
доказателствената сила на съставените актове образец 12,обсъдена по-
горе.Същата обаче не може влияе върху съдържанието им,тъй-като не е част
от императивно изброения от въпросната наредба кръг лица,които могат да ги
изготвят и не е участвала в изготвянето им.
Подписаният от нея протокол №1/07.VI.2019 г. както се посочи по-горе
е функция и последица на съставените актове обр.12. Тези документи
следователно ясно извеждат,че всички отразени в тях дейности са изпълнени
и приети,което е обвързващо за М. при подписването й под този протокол.В
случая изцяло важи изложеното по-горе по отношение на въззиваемият Д. Б.
спрямо актовете обр.12,поради което и съдът не следва да го повтаря.
Действията и функциите на М. не са част и от хипотезата на чл.23 от
ЗДФИ съобразно изложеното по-горе.
От друга страна М. не се установи въобще да е действала умишелно в
конкретния случай именно с цел да настъпят и да се причинят описаните в
акта за начет вреди.Спрямо нея също важи изцяло изложеното относно
умисъла като форма на вината,изложено от съда спрямо въззиваемият Д. Б..
Въззиваемият Б. Д. Б. е привлечен като длъжник на основание чл.21
ал.III вр с чл.23 т.5 от ЗДФИ като *** на „Парсек Груп“ ЕООД представляващ
обединението ДЗЗД „Аква инженеринг“ и получил без право материална
облага от 158 400.48 лева с ДДС.
Въззимаевият Б. е *** на „Парсек Груп“ ЕООД.Това дружество
съобразно представения договор е част от учреден консорциум ДЗЗД „Аква
Инженеринг“,заедно с „Одесосстрой“ ООД и „Екоинженеринг“
ЕООД.Изпълнител по процесния договор е именно гражданското дружество и
същото е получило плащане за осъществените СМР от страна на
възложителя.Физическото лице Б. Б. не се твърди в самия акт за начет и не се
установява от доказателствата по делото,че е получил нещо без правно
основание или по дарение в резултат от действието на причинителя на
вредата.Поради това и не дължи никакви суми.
От друга страна отговорността по чл.21 ал.III от ЗДФИ предоставя
доказана отговорност на лицата по чл.23 от ЗДФИ,каквато по делото не
установи спрямо Д. Б. по чл.23 т.4 от ЗДФИ и спрямо М. по чл.23 т.3 от
11
ЗДФИ,поради което и Б. не може да носи отговорност в режима на така
изведената пасивна солидарност.Неговата отговорност е евентуална и
обусловена от отговорността на първита две лица.При липса на такава и
отпада и тази на Б..
Ето защо дори да се приеме,че фактическите констатации по акта за
начет не са оборени по чл.22 ал.V от ЗДФИ,то не може да се ангажира
отговорността на тримата въззиваеми.Не се доказа същите да се проявили
нарочен умисъл за предизвикване на посочените в акта за начет вреди.Поради
това е безпредметно да се обсъждат доводите на страните относно
заключенията на вещите лица или свидетелските показания.
Тримата въззиваеми следователно не дължат претендираните суми като
главница и лихва по предявените искове от страна на Община-***.
Предвид изложеното РС-Хасково е постановил правилен съдебен
акт,който е надлежно мотивиран и е законосъобразен отговор на установените
по делото правнорелевантни към предмета му обстоятелства,който следва да
се потвърди,като на основание чл.272 от ГПК въззивния съд препраща към
мотивите му.Същия следва да се потвърди.
Изложените доводи във въззивната жалба са неоснователни и същата
следва да се устови без уважение.
Съобразно изхода от делото и на основание чл.78 от ГПК следва
въззивникът да заплати на въззиваемите и направените от тях разноски пред
второинстанционния съд,които съобразно правната и фактическа сложност не
се явяват прекомерни,както следва- на Б. Б.-9 950 лева за адвокатски
хонорар;на В. Я. М.-2 200 лв. за адвокатски хонорар съобразно представените
списъци на разноски и договори за правна помощ и съдействие.За
въззиваемият Д. Б. не се представя списък на разноски пред въззивния съд и
няма доказателства за направени такива .
Водим от изложеното и на основание чл.271 от ГПК Окръжен съд-
Хасково
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №260060/29.VІ.2022 г. постановено по
гр.дело №2614/2020 г. на Районен съд-Хасково.
ОСЪЖДА Община ***, ЕИК по Булстат *********, гр. ***, да
заплати на В. Я. М. с ЕГН:********** от гр. ***, направените по делото
разноски в размер общо на 2 200 лв.
ОСЪЖДА Община ***, ЕИК по Булстат *********, гр. ***, да
заплати на Б. Д. Б. ЕГН:********** от гр. ***, направените по делото
разноски в размер от 9 950 лева.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва по касационен ред пред
Върховен касационен съд на Република България в месечен срок от
12
съобщаването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
13