Р Е Ш Е Н И Е
№ 476
гр. ***, 31.10.2019 г.
В И
М Е Т О Н
А Н А
Р О Д А
Административен
съд – *** в открито съдебно заседание, проведено на единадесети октомври през
две хиляди и деветнадесета година, в състав:
Съдия: Слава Георгиева
при съдебния секретар Е. В, като разгледа докладваното
от съдия Георгиева административно дело № 529 по описа на съда за 2019 година,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145 и следващите от
Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано
е по жалба на В.А.С.,*** против Акт за установяване на публично
държавно вземане № 14/06/3/0/03380/3/01/04/01 от 15.07.2019г. издаден от
директор на ОД-С. на Държавен фонд „Земеделие“, с който е отказано изплащане на
финансова помощ в размер на ***, представляваща второ плащане на договор
№14/06/3/0/03380 от 14.03.2018г. във връзка с неизпълнение на нормативни и
договорни задължения, предвидени в чл. 37, ал. 1, т. 2 и т. 12 от Наредба № 10
от 10.06.2016г. за прилагане на подмярка 6.3.“Стартова помощ за развитието на
малки стопанства“ от мярка 6“Развитие на стопанства и предприятия“ от
Програмата за развитие на селските райони за периода 2014г.-2020г., респ. чл.
9, ал. 1, т. 2 и т. 11 от Договор № 23/06/3/0/03730 от 12.05.2017г. и е определено подлежащо на възстановяване
публично държавно вземане в размер на ***
В
жалбата се излагат доводи, че АУПДВ е издаден при съществени нарушения на
административно производствените правила, при неправилно тълкуване и прилагане
на разпоредбите на закона и договора. Сочи се, че не е сключвал договорите,
който се твърди да не е изпълнил и във връзка с чието неизпълнение да се
отказва плащане и съответно да се изисква възстановяване на суми. Моли съда да
отмени оспорения АУПДВ като незаконосъобразен и да се присъдят направените по
делото разноски.
В проведените
съдебни заседания жалбоподателят чрез пълномощника
му адв. Р.М.,*** поддържа жалбата. По
същество пледира същата да се уважи и да се отмени оспорвания акт.
Претендира присъждане на разноски, за което прилага списък на разноските по чл.
80 от ГПК. В указания срок депозира писмени бележки.
Ответникът по
жалбата- директор на Областна дирекция-***на Държавен фонд „Земеделие“
редовно призован, за представител изпраща юк. М. П.***. Оспорва жалбата.
Пледира същата да се отхвърли като неоснователна. Претендира присъждане на
юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на
претендираното адвокатско възнаграждение. В указания срок депозира писмени
бележки.
Административен
съд–***, в настоящия съдебен състав, след като обсъди доводите на страните и
прецени по реда на чл. 235, ал. 2 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК) във
връзка с чл. 144 от АПК, приетите по делото писмени доказателства, приема
следното:
По допустимостта на жалбата:
Настоящият съдебен състав намира, че е сезиран с
процесуално допустима жалба, подадена в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК, от лице
– адресат на оспорвания акт, което има правен интерес от обжалване, срещу акт,
който подлежи на съдебен контрол, поради което се дължи нейното разглеждане по
същество.
По фактите:
Със заповед №
03-140-РД/32 от 23.03.2017г. директор на ОД-*** към ДФ“Земеделие“ е одобрил
финансиране по заявление за подпомагане с УРН 191236, с ИД№ на проект
14/06/3/0/03380, с размер на финансова помощ ***.00 лв., с първо плащане: ***лв и второ плащане : ***.
Между
жалбоподателя и ДФ“Земеделие“ е сключен на 27.03.2017г. договор № 14/06/3/0/03380 от 27.03.2017г. за
отпускане на безвъзмездна финансова помощ по подмярка 6.3.“Стартова помощ за
развитието на малки стопанства“ от мярка 6“Развитие на стопанства и
предприятия“ от Програмата за развитие на селските райони за периода
2014г.-2020г., съфинансирана от Европейския земеделски фонд за развитие на
селските райони. Одобрената
помощ е в размер на ***. и се предоставя на два етапа. Първото плащане е
в размер на ***, което се извършва в срок до два месеца от датата на сключване
на договора и второ в размер на ***лв..
Между страните
не се формира спор, че сумата от ***. е заплатена.
На 30.11.2018г.
жалбоподателят е депозирал заявка за
второ плащане в размер на ***лв.
Заявката е с № 14/06/3/0/03380/3/01
от 30.11.2018г. Придружена е с доказателства.
Извършена е
проверка/посещение на място на 30.11.2018г., за която е съставен контролен
лист. Проверяващите не са установили несъответствия и са дали положителен
резултат.
С писмо изх. № 01-220-6500/68 от 29.03.2019г. С.
е уведомен, че ДФ“Земеделие“ открива производство по издаване на АУПДВ, тъй
като са открити несъответствия по подадена заявка за плащане №
14/06/3/0/03380/3/01 от 14.03.2018г. по подмярка 6.3.“Стартова помощ за
развитието на малки стопанства“ от мярка 6“Развитие на стопанства и
предприятия“ от Програмата за развитие на селските райони за периода
2014г.-2020г.. Несъответствията са свързани с представено удостоверение за
професионално обучение с рег. № 6-1 от 11.11.2017г., издадено от ЦПО“***“ЕООД и
същото е прието за нелегитимно. С това е прието, че е извършено нарушение на
чл. 38, ал. 1, т. 2, т. 5 и т. 15 от Наредба № 14 от 28.05.2015г..
В указания в
горното писмо срок В.С. е депозирал с вх. № 01-220-6500/68 от 18.04.2019г.
възражения. Представил е два броя удостоверения с № 6-1 от 11.11.2017г. и с №
4-18 от 05.01.2018г., както и протоколи на изпитни комисии с № 22 и № 23 от
11.11.2017г. и № 32 и № 33 от 05.01.2018г..
Междувременно
органът е сезирал НАПОО във връзка с издадено удостоверения с № 6-1 от
11.11.2017г.. От своя страна с вх.№ 07-225-1200/13 от 17.05.2019г.
председателят на НАПОО е посочил, че липсват фактически и правни основания за
издаване на документ по чл. 38, ал. 3 от ЗППО по отношение на С., защото същият
е с основно образование, обучението е проведено в нарушение на разпоредбите на
чл. 29 от ЗПОО; издаденият документ е с печат, който не отговаря на
изискванията на чл. 40б, ал. 1 от ЗПОО и продължителността на обучението не
отговаря на разписаната продължителност за дневна форма на обучение.
Директорът
на ОД-***на ДФ“Земеделие“ е издал АУПДВ № 14/06/3/0/03380/3/01/04/01 от
15.07.2019 година, с който е отказал изплащане на финансова помощ в размер на ***,
представляваща второ плащане на договор №14/06/3/0/03380 от 14.03.2018г.
във връзка с неизпълнение на нормативни и договорни задължения, предвидени в
чл. 37, ал. 1, т. 2 и т. 12 от Наредба № 10 от 10.06.2016г. за прилагане на
подмярка 6.3.“Стартова помощ за развитието на малки стопанства“ от мярка
6“Развитие на стопанства и предприятия“ от Програмата за развитие на селските
райони за периода 2014г.-2020г., респ. чл. 9, ал. 1, т. 2 и т. 11 от Договор №
23/06/3/0/03730 от 12.05.2017г. и е
определено подлежащо на възстановяване публично държавно вземане в размер на ***лв.
В хода на
съдебното производство се събраха гласни доказателства. До разпит по искане на
защитата се допусна свидетеля Б.Б.Й.-член на изпитна комисия. На същият бяха
предявени протоколи на изпитна комисия с № 22 и № 23 от 11.11.2017г. и № 32 и №
33 от 05.01.2018г.. Същият посочи, че има висше агрономическо образование
и участвал в обученията провеждани от
„***“ като лектор и като член на изпитни комисии. Познава лицето В.С., както от
обученията, така и работата му като земеделски производител. Същият категорично
заяви, че С. се е обучавал. Потвърди и положените от него подписи върху
изпитните протоколи.
При така
установените факти настоящият съдебен състав на Административен съд – ***, като
извърши по реда на чл. 168, ал. 1 от АПК цялостна проверка за законосъобразност
на оспорения индивидуален административен акт на всички основания по чл. 146 от АПК, достигна до следните правни изводи:
Относно
компетентност на органа, издал акта:
Оспорената
заповед е издадена от директора на ОДЗ ***град на основание заповед № 03-РД/286
от 01.02.2017г. на директора на ДФ”З”. Съгласно чл. 20а, ал. 4 от ЗПЗП на
изпълнителния директор на ДФЗ е предоставена възможност да делегира със заповед
правомощията си, произтичащи от правото на ЕС или от националното
законодателство, вкл. за вземане на решения, произнасяне по подадени заявления
и/или сключване на договори за финансово подпомагане, на директорите на
областните дирекции на фонда. С приложената по делото заповед № 03-РД/286 от
01.02.2017г., основана в чл. 20а, ал. 2 и ал. 4 от ЗПЗП и чл. 11, ал. 2, чл. 44
и чл. 45 от Устройствения правилник на ДФЗ, директорът на ДФЗ е делегирал на
директорите на ОДЗ, съобразно териториалната им компетентност, правомощията
вкл. по издаване на АУПДВ, вкл. и по подмярка 6.3 от мярка 6 по ПРСР 2014 –
2020. Сред директорите на ОДЗ е и директорът на ОДЗ София, издател на процесния
АУПДВ. Следователно актът е издаден от
компетентен орган, поради което не е налице отменително основание по смисъла на
чл.
146, т. 1 от АПК.
Относно формата
на акта:
Оспорваният акт
е в законоустановената писмена форма съгласно
чл. 59, ал. 2, във връзка с ал. 3 от АПК и съдържа реквизитите по чл.
59, ал. 2 от АПК, включително фактически
правни основания за издаването му. С оглед това се приема, че не е налице
отменително основание по смисъла на чл.
146, т. 2 от АПК.
Относно изложените
в жалбата аргументи за приложимост на производство
по ЗУСЕСИФ, настоящият състав ги намира за неоснователни. Доводите в тази
връзка са следните:
От
доказателствата по делото се установява, че жалбоопдателят е депозирал заявление
с идентификационен № 14/06/3/0/03380 за отпускане на безвъзмездна финансова
помощ по подмярка 6.3 „Стартова помощ за развитието на малки стопанства“ от
мярка 6 „Развитие на стопанства и предприятия“ от ПРСР 2014 – 2020. Заявлението
е подадено на 12.08.2016 година и е получило УРН 191236. Същото със заповед №
03-140-РД/32 от 23.03.2017г. е одобрено и съответно е сключен договор №
14/6/3/0/03380 от 27.03.2017г.. Извършено е и първо плащане на сумата от
19558.00лв., по което страните не спорят. При това положение се приема, че датата
на започване на производството по сключване на процесния договор за финансово
подпомагане е 12.08.2016г. (в този смисъл Решение № 9980 от 28.06.2019 година
на ВАС по адм. дело № 2508/2019 година и Решение № 10325 от 3.07.2019 година на
ВАС по адм. дело № 3263/2019 година).
Съгласно чл.
162, ал. 2, т. 8 от ДОПК, публични са държавните и общински вземания за недължимо платените и надплатените суми,
както и за неправомерно получените или неправомерно усвоените средства по
проекти, финансирани от предприсъединителните финансови инструменти,
оперативните програми, Структурните фондове и Кохезионния фонд на Европейския
съюз, европейските земеделски фондове и Европейския фонд за рибарството,
Инструмента Шенген и Преходния финансов инструмент, включително от свързаното с
тях национално съфинансиране, които възникват въз основа на административен
акт, както и глобите и другите парични санкции, предвидени в националното
законодателство и в правото на Европейския съюз.
Според
разпоредбите на чл. 166, ал. 1 и ал. 2 от ДОПК установяването на публичното
държавно вземане се извършва по реда и от органа, определен в съответния закон,
а ако такъв ред в съответния закон не е предвиден, вземането се установява по
основание и размер с АУПДВ, който се издава по реда за издаване на
административен акт, предвиден в АПК.
До приемането на
ЗУСЕСИФ (обн. ДВ, бр.
101 от 22.12.2015г.) в националното законодателство не съществува специален
процесуален ред за установяване на нередности при изплащането на средства от
европейските фондове. Към момента на започване на процесното производство
условията и редът за прилагане на подмярка 6.3 по мярка 6 от ПРСР 2014 – 2020,
съфинансирана от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони
(ЕЗФРСР), са регламентирани в Наредба № 10 от 10.06.2016г.. В наредбата са
предвидени и хипотезите на неизпълнение на договорни задължения и основанията
за връщане на изплатени средства, респ. за откази за плащания (чл. 37 и чл. 44
от Наредбата). В нормативния акт не е предвиден специален ред за установяване
на публичното вземане, поради което и на основание чл. 166, ал. 2 от ДОПК
вземането се установява по основание и размер с АУПДВ, който се издава по реда
на АПК.
Установи се по
делото, че производството по сключване на процесния договор за финансово
подпомагане е започнало и е водено по реда на Наредба № 10 от 10.06.2016г.. Независимо,
че след приемането на ЗУСЕСИФ (обн. ДВ, бр. 101 от
22.12.2015г.) вече се предвижда специален ред за установяване на нередности, с
оглед разпоредбите на § 4, ал. 3 (изм. – ДВ, бр. 2 от 2017г.) от ПЗР на
ЗУСЕСИФ; чл. 9б от ЗПЗП (нов – ДВ, бр. 2 от 2018г.) и § 12, ал. 1 от ЗИДЗПЗП
(ДВ, бр. 2 от 2018г.), се приема, че процесното производството, водено по реда
на Наредба № 10 от 10.06.2016г. следва да се довърши по този ред. Нарушението във
връзка, с което фонда търси възстановяване на платеното първо плащане по
договора е некоректно изпълнение на бизнес план и подадени документи към заявка
за второ плащане, поради което първото плащане се явява недължимо платено по
смисъла на приложимата разпоредба на чл.
37, ал. 1 от Наредба № 10, уреждаща правните последици по силата на
препращане от чл.
63, ал. 1 от Регламент № 1306/2013г., а не от ЗУСЕСИФ. В случая не става
въпрос за финансова корекция, защото такава се налага по чл. 70
ЗУСЕСИФ при наличие на основанията по
т. 1 до т.10 между които, обаче
липсва основание по за неизпълнение на задължение по Наредбата и/или уговорено
в договора за предоставяне на финансова помощ. При това положение се приема, че
правилно административният орган е установил публичното държавно вземане по общия
ред за установяване на такъв вид вземания, т.е. по реда на чл. 166 и сл. от ДОПК. Изложените в жалбата доводи в противна насока не се възприемат.
С оглед на това
и като се вземе предвид съобщението за откриване на производство по издаване на
АУПДВ с изх. № 01-220-6500/68 от 29.03.2019г., с което се съдържат
констатации за неизпълнение на
задължение по чл. 38 от Наредба № 14 от 28.05.2015г. във вр. с чл. 9, ал. 1, т.
2 и т. 3 от договор се следва, че
проведеното производство е по реда на ДОПК. С издаденото
писмо на настоящия жалбоподател е дадена възможност да представи възражения и
доказателства, свързани с констатациите. Преди издаване на АУПДВ органът е взел
предвид възражението на С. и не го е уважил.
При подробен анализ на цялото развило се
производство обаче се прави извод, че са налице допуснати съществени нарушения
на административно производствените правила, които са довели до нарушаване
правото на защита на жалбоподателя, както и до нарушения на материално правните
разпоредби. При това положение оспорвания акт ще се отмени в условията на чл.
146, т. 3 и т. 4 от АПК. Доводите в тази
връзка са следните:
На първо място-от
доказателствата по делото се установява, че жалбоподателят е подал заявка за
второ плащане с №14/06/3/0/03380/3/01 от 30.11.2018г.. Доказателства за
подадена заявка за второ плащане с №14/06/3/0/03380/3/01 от 14.03.2018г. не се
установява да е подадена от жалбоподателя. А именно по отношение на заявка за
второ плащане с №14/06/3/0/03380/3/01 от 14.03.2018г. е открито производството
по АУПДВ.
На второ
място-от доказателствата по делото е видно, че жалбоподателят е одобрен и
съответно му е предоставена безвъзмездна финансова помощ по подмярка
6.3“Стартова помощ за развитие на малки стопанства“ от мярка 6“Развитие на
стопанства и предприятия“. Тази безвъзмездна финансова помощ е регулирана от
Наредба № 10 от 10.06.2016г.. От съобщението, с което е стартирала процедура по
издаване на АУПБВ е видно, че същото е започнало за констатирано
неизпълнение по реда на Наредба № 14 от
28.05.2015г. и по конкретно по чл. 38, ал.1, т. 2 и т. 15. Не е спорно, че
Наредба № 14 от 28.05.2015г. не регламентира помощ по подмярка 6.3“Стартова
помощ за развитие на малки стопанства“ от мярка 6“Развитие на стопанства и
предприятия“. Обяснения и възражения са изисквани именно във връзка с
нарушение/неизпълнение по чл. 38, ал.1, т. 2 и т. 15 от Наредба № 14 от
28.05.2015г.
На трето
място-от доказателствата по делото се установява, че между страните е сключен
договор № 14/06/3/0/03380 от 27.03.2017г.. В АУПДВ във фактическите
обстоятелства е посочено, че производството се открива във връзка с договор №
14/06/3/0/03380 от 14.03.2018г.. В диспозитива на същият акт е посочено, че се
отказва финансова помощ, представляваща второ плащане по договор № 14/06/3/0/03380
от 14.03.2018г. във връзка с чл. 9, ал. 1, т. 2 и т. 1 от Договор №
23/06/3/0/03730 от 12.05.2017г. Изрично писмено е посочено от ответника, че
такива договори не са сключвани с жалбоподателя и не го касаят.
Горните
установявания сочат до пълна неяснота при изразяване на волята на ответника още
от първото му действие по образуване на производството. Доколкото в случая,
производството е по инициатива на органа, то е негово задължението
производството да се образува, протече и приключи по реда установен в конкретен
закон. А административният акт трябва да се основава на действителните факти от
значение за случая. В конкретиката на казуса между обстоятелствената част на акта и неговия диспозитив е налице нееднозначна
воля. Отказаното плащане е за договор с 14/06/3/0/03380
от 14.03.2018г. и за договор № 23/06/3/0/03730 от 12.05.2017г., но такива
договори не са сключвани с жалбоподателя. Съдът
намира, че не може по никакъв начин да замести волята на административния орган
и да я подмени. Същият няма и правомощия да отстранява евентуални грешки
допуснати от органът. Административното производство е образувано със съобщение
с изх. № 01-220-6500/68 от
29.03.2019г. във връзка с нередности по заявка за второ плащане от дата
14.03.2018г., каквато обаче не е подавана. Проверка и произнасяне по заявка за
второ плащане от 30.11.2018г. липсва да е правена. Искани са обяснения във
връзка с нарушения на Наредба № 14 от
28.05.2015г., която обаче е неприложима в процесния казус. Всичко това
насложено едно върху друго трудно би могло да се възприеме за техническа
грешка, нито за очевидни такива, тъй като същите са залегнали в различните
етапи на производството и са много на брой. До приключване на съдебното дирене
не се представи акт по чл. 62, ал. 2 от АПК, с който да са отстранени очевидни
фактически грешки. Всичко изложено пряко рефлектира и води до невъзможност
жалбоподателя да организира защитата си по адекватен начин, както и се
препятства съдебния контрол по съществото на спора. Следва да се отбележи също
така, че при липса на произнасяне по заявката с № 14/06/3/0/03380/3/01 от
30.11.2018г. са без всякакво значение изложените фактически основания и
посочените правни такива довели до постановяване на АУПДВ, в частта, с която е
определено подлежащо на възстановяване публично държавно вземане.
Атакуваният в настоящето производство
АУПДВ е с два диспозитива. С първият е отказано изплащане на финансова помощ в
размер на ***, представляващо второ плащане.
С АУПДВ като индивидуален административен акт се установяват публични
вземания като съответно предмет на акта е определянето на такива вземания по
основание и размер, т. е. отказът на плащане на одобрена финансова помощ, която
обаче не е изплатена и не подлежи на връщане, не съставляват установяване на
публично вземане и не следва да е във формата на АУПДВ. Следователно в тази си
част обжалваният акт е незаконосъобразен
и подлежи на отмяна и в условията на чл. 146, т. 4 от АПК. С оглед на това, че в тази си част въобще
няма започнато административно производство за издаване на акт за отказ административната
преписка не подлежи на връщане за ново произнасяне.
По изложените съображения съдът намира,
че подадената жалба е основателна и оспорваният АУПДВ на директор на ОД-***към
ДФ“Земеделие“ ще се отмени и в частта по т. 2, поради допуснати съществени нарушения на административно
производствените правила, разписани в Наредба № 10 от
10.06.2016г. за прилагане на подмярка 6.3.“Стартова помощ за развитието на
малки стопанства“ от мярка 6“Развитие на стопанства и предприятия“ от
Програмата за развитие на селските райони за периода 2014г.-2020г., изразяващи
се в непроизнасяне по заявка за плащане
с №14/06/3/0/03380/3/01 от 30.11.2018г.. Изтъкнатите пороци са достатъчно
основание за отмяна на акта по точка 2, само на това процесуално основание, без
да е необходимо да се изследва въпросът за материално - правната му
законосъобразност.
На основание чл. 173, ал. 2 от АПК
преписката ще се изпрати на ОДЗ ***град, за произнасяне по заявка за второ
плащане с № 14/06/3/0/03380/3/01 от 30.11.2018г. направена по реда на Наредба №
10 от 10.06.2016г. за прилагане на подмярка 6.3 "Стартова помощ за
развитието на малки стопанства" от мярка 6 "Развитие на стопанства и
предприятия" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014
– 2020г., по УРН 191236 по договор №
14/06/3/0/03380 от 27.03.2017г., съобразно мотивите на настоящото решение.
Относно разноските:
При този изход на спора
жалбоподателят има право на разноски. Същите са своевременно поискани и са
придружени със списък на разноските по чл. 80 от ГПК. На основание чл. 143, ал.
1 от АПК ответникът ще бъде осъден да заплати на жалбоподателя съдебни разноски
в размер на 510лева, представляващи 10лв. заплатена държавна такса за
образуване на производство и 500лв., заплатено адвокатско възнаграждение по
договор за правна помощ и съдействие № 270 от 23.08.2019г.. Възражението на ответника за прекомерност на
адвокатското възнаграждение е
неоснователно. Същото е в минимален размер разписан в чл. 8, ал. 2, т. 7
от Наредба № 1 от 9.07.2004 г.
за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Водим от изложеното и на основание чл.
172, ал. 2 от АПК във връзка с чл. 173, ал. 2 от АПК, Административен съд – ***
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ по
жалба на В.А.С.,***, Акт
за установяване на публично държавно вземане № 14/06/3/0/03380/3/01/04/01 от
15.07.2019г. издаден от директор на ОД-***на Държавен фонд „Земеделие“, с който
е отказано изплащане на финансова помощ в размер на ***, представляваща второ
плащане на договор №14/06/3/0/03380 от 14.03.2018г. във връзка с неизпълнение
на нормативни и договорни задължения, предвидени в чл. 37, ал. 1, т. 2 и т. 12
от Наредба № 10 от 10.06.2016г. за прилагане на подмярка 6.3.“Стартова помощ за
развитието на малки стопанства“ от мярка 6“Развитие на стопанства и
предприятия“ от Програмата за развитие на селските райони за периода
2014г.-2020г., респ. чл. 9, ал. 1, т. 2 и т. 11 от Договор № 23/06/3/0/03730 от
12.05.2017г. и е определено подлежащо на
възстановяване публично държавно вземане в размер на ***лв.
ИЗПРАЩА
преписката на Областна дирекция на Държавен фонд „Земеделие“ ***град за произнасяне по заявка за второ плащане на В.А.С. с №
14/06/3/0/03380/3/01 от 30.11.2018г. направена по реда на Наредба № 10 от
10.06.2016г. за прилагане на подмярка 6.3 "Стартова помощ за развитието на
малки стопанства" от мярка 6 "Развитие на стопанства и
предприятия" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014
– 2020г., по УРН 191236 и по договор №
14/06/3/0/03380 от 27.03.2017г., съобразно мотивите на настоящото решение.
ОСЪЖДА Държавен фонд "Земеделие" -
Разплащателна агенция да заплати на В.А.С., с ЕГН **********,
с адрес: ***,
съдебни разноски в размер на 510.00 лв.
(петстотин и десет лева).
РЕШЕНИЕТО може да се
обжалва пред Върховния административен съд на Република България в 14-дневен
срок от връчването му на страните.
Съдия:/п/