Решение по дело №15/2023 на Административен съд - Габрово

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 15 март 2023 г.
Съдия: Емилия Кирилова Кирова Тодорова
Дело: 20237090700015
Тип на делото: Касационно административно наказателно дело
Дата на образуване: 19 януари 2023 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

№ 19

Габрово, 15.03.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД- ГАБРОВО в открито съдебно заседание проведено на петнадесети февруари, две хиляди двадесет и трета година в състав:

 

                                     ПРЕДСЕДАТЕЛ : ГАЛИН  КОСЕВ

                                                            ЧЛЕНОВЕ: ДИЯН АНДРЕЕВ

                                                                                ЕМИЛИЯ КИРОВА- ТОДОРОВА

                                                                                           

                                                                                             

при секретаря Радина Церовска и с участието на прокурор Тихомир Петков за Окръжна прокуратура Габрово, като разгледа докладваното от съдията КИРОВА к.а.н.д. № 15 от 2023 година по описа на същия съд, за да се произнесе, взе предвид следното:

           

 

Производството е по чл. 63в от ЗАНН, във вр. с чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е въз основа на касационна жалба вх. № СДА-01-111 от 19.01.2023 г., подадена от М.К.Ф. ***, с ЕГН: **********, чрез адв. Д.С. ***, против съдебно Решение № 154 от 7.12.2022 г., постановено по н.а.х.д. № 279 от 2022 г. по описа на Районен съд Габрово /РСГ/, с искане за неговата отмяна, както и за отмяна на потвърденото с него Наказателно постановление /НП/.

С атакуваното съдебно решение е потвърдено НП № 21-0892-000851 от 13.12.2021 г., издадено от началник сектор ПП Габрово при ОД на МВР – Габрово, с което на касатора Ф., на основание чл. 174, ал. 1, т.2 от ЗДвП, е наложена глоба в размер на 1000.00 лв. и лишаване от право на управление на МПС за срок от 12 месеца, за нарушение на чл. 5, ал. 3, т. 1 от същия нормативен акт.

Нарушението, за което е издадено процесното НП, се изразяват в следното:

На 21.11.2021 г., в 01.27 ч., в гр. Габрово, като водач на автомобил ***, на посочен пътен участък в града е спрян за проверка от АПЕ към РУ – Габрово, при която се установява, че същият управлява с концентрация на алкохол в кръвта над 0.5 промила с техническо средство Алкотест Дрегер 7510, инв. № 0151, като при проверката дисплеят е отчел 1.07 промила. Водачът е бил с мирис на алкохол и по предоставени от него данни е употребил 1 л. бира в периода от 00.00 ч. до 01.00 ч. на 21.11.2021 г. Издаден му е бил талон за изследване, т.к. той вписал в протокола, че не приема показанията на техническото средство. Няма данни в НП дали водачът е провел медицинско изследване и ако е направил такова, то какви са били резултатите от него. АНО е счел, че Ф. е управлявал МПС с концентрация на алкохол в кръвта над 0.8 промила до 1.2 промила включително, с което е нарушил нормата на чл. 5, ал. 3, т. 1 от ЗДвП.

Според сочената като нарушена правна норма на водача на пътно превозно средство е забранено да управлява пътно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда и/или след употреба на наркотични вещества или техни аналози.

В законния срок привлеченото към административно-наказателна отговорност лице подава жалба до районния съд, с която моли за отмяна на процесното НП. Жалбоподателят оспорва фактическите констатации. Намира, че от формулировката на нормата, цитирана в цялост, не ставало ясно какво ППС е управлявал и дали е управлявал същото под въздействието на алкохол и/или наркотични вещества и техни аналози. Неправилно била посочена като нарушена правната норма на чл. 5, ал. 3, т. 1 от ЗДвП. В чл. 172, ал. 1, т. 2 от същия Закон е отразено, че се наказва с посочените санкции лице, управляващо ППС с концентрация на алкохол в кръвта, определящо концентрацията в издишан въздух над 0.8 промила до 1.2 промила. В случая деянието не е описано в пълнота, ясно и конкретно, поради което описанието му предизвиква съмнение и объркване у жалбоподателя, като по този начин е нарушено правото му на защита. Несъответствие е налице в квалификацията на нарушението по АУАН и НП, като в съставения акт е посочено нарушение на чл. 5, ал. 3, т. 1, пр. 1 от ЗДвП, а в НП не е конкретизирано предложението на нормата. Оспорва се и компетентността на актосъставителя и на АНО.

За да постанови съдебния си акт, РС е приел, че нарушението е установено по несъмнен начин от обективна и субективна страна. Обсъдена е допълнително направена от жалбоподателя химическа експертиза, която установява по-ниска концентрация на алкохол – 0.87 промила, но тя също е в диапазона от 0.5 до 1.2  промила. Съдът намира, че сочената като нарушена разпоредба е коректно посочена. Словесното й изписване не се изисква от законодателя. Установената в случая алкохолна концентрация се включва в диапазона над 0.5 промила и за санкционираното лице няма неяснота относно вида на нарушението, в извършването на което е обвинено. Санкцията е правилно определена с оглед установената концентрация на алкохол в кръвта на лицето. Приетата концентрация от 0.87 промила не променя съществено фактическата обстановка, нито приложимите законови норми – нарушена и санкционна. Съдът е изменил НП само в частта, в която се конкретизира размера на измерената концентрация на алкохол, като приема, че е установена такава от 0.87 промила, като потвърждава постановлението в останалата му част, вкл. и досежно вида и размера на наложените санкции.

Жалбата против първоинстанционния съдебен акт е депозирана в законния 14-дневен срок, подадена е от заинтересовано лице против подлежащ на касационна проверка съдебен акт, поради което се явява редовна и допустима и следва да бъде разгледана по същество с оглед нейната основателност. Излагат се съображения за допуснати съществени процесуални нарушения от страна на РС, като същият не е изяснил делото от фактическа страна, не е събрал необходимите и относими доказателства, а вместо това се е произнесъл въз основа само въз основа свидетелски показания на лица, които не са очевидци, при наличието на такива, които не са призовани и разпитани. На записа от камерата не е видно вида и номера на автомобила, не са видни водачите, пътната маркировка, местоположението на булеварда и улицата и на камерата. Не е изяснено как, от каква камера, по какъв ред е иззет и предоставен записът на съда. Неправилно съдът е счел, че АУАН е редовно съставен и има материална доказателствена сила, по делото не се установява дата, час и място на извършване на твърдяното нарушение, както и обстоятелствата, при които то е било извършено.

В проведеното по делото открито съдебно заседание касационният жалбоподател, редовно призован, не се явява и не се представлява. Страната представя писмено становище по съществото на спора, изготвено и подписано от упълномощения от страната адвокат С., с което поддържа жалбата.

Ответната страна не се явява и не изпраща представител.

Представителят на Окръжна прокуратура Габрово намира жалбата за неоснователна.

При направената от настоящата съдебна инстанция за допустимост и законосъобразност на процесното решение на РС се установи следното:

АУАН и НП са съставени от оправомощени административни органи и в тях нарушението е ясно описано, като описанието кореспондира с хипотезата на сочената като нарушена правна норма.

От приложения по делото талон за изследване е видно, че Ф. е дал положителна проба за алкохол със стойност на съдържанието му в кръвта от 1.07 промила. Той не е приел този резултат, поради което му е издаден Протокол за медицинско изследване и вземане на биологични материали за употреба на алкохол. От Протокол за извършена експертиза № 597/2021 г. от 22.11.2021 г. на вещо лице при ОД на МВР – Габрово е видно химическата експертиза установя наличието на 0.87 промила алкохол на водача Ф.. Документите, приети по делото като доказателства, не са оспорени и същите доказват по несъмнен начин, че на посочените в НП дата, място и час касаторът е управлявал МПС в нарушение на чл. 5, ал. 3, т. 1 от ЗДвП.

Не са представени и доказателства, с които да се оборва материалната доказателствена сила на съставения АУАН, призната му от чл. 189, ал. 2 от ЗДвП, но и установяването на нарушението не се мотивира с този акт. То почива основно на приложените писмени доказателства и събраните в хода на делото свидетелски показания.

Санкционната норма е също правилно определена и посочена в НП, като санкцията, предвидена в нея, е фиксирана и АНО се е съобразил със законовото предвиждане по този въпрос. АСГ следва повторно да отбележи вече веднъж посоченото от РС, че тази санкция се налага за наличие на алкохол в диапазона 0.8 – 1.2 промила, като в случая резултатът на Ф. попада в този обхвата и при измерване с дрегера, и при химическата експертиза. Правото на защита на касатора не е нарушено, той е наясно в извършването на какво по вид нарушение е обвинен и нарушението е установено по несъмнен начин още при полевия тест. Деянието е описано в АУАН и НП точно и ясно и съответства на хипотезата на сочената като нарушена и на санкционната правни норми. Не се налага допълване на описанието му, нито съществено негово изменение. Следва само да се напомни, че на законодателят дава възможност на първоинстанционния съд да изменя НП в случаите, посочени в чл. 63, ал. 7 от ЗАНН, като процесното изменение касае несъществено обстоятелство – промяна в промила алкохол, което обаче не налага промяна в приложимите правни норми – нарушена и санкционна.

Твърдените нарушения при вземане на пробите за извършване на химическо изследване не са доказани от касатора. Не са налице съществени разминавания между информацията за фактите, съдържаща се в различните документи по преписката. Нормално е  в 1.27 ч. водачът да е спрян за проверка, самата проверка с дредега да е направена 30 минути по-късно. Въпросът е, че по делото е установено, че пробата на водача е с резултат на допустимия по закон. Според чл. 6, ал. 1, във вр. с чл. 3, ал. 3 от Наредба 1 /2017 г. се издават осем стикера, като единият от стикерите се залепва на екземпляра от талона за изследване, предназначен за акта, а останалите се прилагат към екземпляра от талона за изследване, който се предоставя на водача.Вслучая е видно, че към талона има такъв поставен стикер , а останалите 7 броя са предадени на водача и това не съставлява нарушение. Не съставлява и нарушение вписаното в талона време за явяване за изследване до 40 минути от връчването, т.к. нормата на чл. 6, ал. 6, т. 2 от Наредбата контролният орган връчва на лицето срещу подпис талона за изследване, като вписва срока на явяването – до 45 минути, когато нарушението е извършено на територията на населеното място. В случая нормата е точно приложена, периодът не е точно 40 минути, а „до 45 минути“, т.е. това е максимално допустимият срок. В тази връзка и ал. 7 предвижда изрично крайният срок за явяване на лицето да се определя от контролния орган в зависимост от отдалечеността на мястото за извършване на установяване с доказателствен анализатор или на медицинско изследване и вземане на биологични проби за химическо или химико-токсикологично лабораторно изследване и възможността за ползване на обществен или друг превоз за отиване до него. Нарушението е установено с доказателствент анализатор в града, в който ЦСМП не е отдалечен и по делото не се установява невъзможност касаторът да се яви в този център за 40 минути. Той се е явил, проби са взети, изготвена е експертиза и тя е приложена по делото, а РС я е взел предвид, като дори е изменил НП съобразно данните от нея.

От всички събрани доказателства в тяхната съвкупност правилен и мотивиран се явява изводът на първоинстанционния съд за законосъобразност на НП и решението му, с което то е потвърдено, поради което АСГ следва да остави в сила първоинстанционния съдебен акт.

 

Въз основа на горното и на основание чл.221, ал.2 от АПК, във вр. с чл.63, ал.1 от ЗАНН, Административен съд Габрово

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА Съдебно решение № 154 от 7.12.2022 г., но Районен съд Габрово, постановено по НАХД № 279 от 2022 г. по описа на същия съд, с което е потвърдено Наказателно постановление № 21-0892-000851 от 13.12.2022г. на началник сектор „Пътна полиция“ в ОД на МВР – Габрово, с което на М.К.Ф. ***, с ЕГН: **********, на основание чл. 174, ал. 1, т. 2 от ЗДвП е наложена глоба в размер на 1 000.00 /хиляда/ лв. и същият е лишен от право да управлява МПС за срок от 12 месеца, за нарушение на чл. 5, ал. 3, т. 1 от същия нормативен акт, като същото е изменено единствено в частта относно отразената концентрация на алкохол и се приема за такава 0.87 промила.

           

Решението е окончателно.  

           

Препис от решението следва да се връчи на страните в едно със съобщението.

 

 

                                                                        ПРЕДСЕДАТЕЛ:

                                                                              

 

                                                                                    ЧЛЕНОВЕ: 1.

                                                                     

 

                                                                                                           2.