№ 3362
гр. София, 13.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 166 СЪСТАВ, в публично заседание на
петнадесети март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:М.С.Д.
при участието на секретаря Е.Е.Д
като разгледа докладваното от М.С.Д. Гражданско дело № 20211110128584
по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 439 ГПК.
Предявен е от ищеца ЮЛ. В. К. иск с правно основание чл. 439 ГПК
срещу ответника С.О. за установяване недължимостта на сумата от 200 лева,
представляваща глоба, наложена му с наказателно постановление № .... от
13.02.2018 г., влязло в сила на 02.08.2018 г., въз основа на което е образувано
изпълнително дело № .../2020 на ЧСИ А.П., рег. № ... към КЧСИ.
Ищецът ЮЛ. В. К. твърди, че С.О. му е издала наказателно
постановление № .... от 13.02.2018 г., с което му е наложена глоба в размер на
200 лева. Постановлението било влязло в сила на 02.08.2018 г. и не били
предприети изпълнителни действия по събиране на вземането до 12.05.2021
г., когато получил покана за доброволно изпълнение и съобщение за наложен
запор върху трудовото му възнаграждение. Посочва, че към този момент била
настъпила погасителната давност по отношение на възможността ответникът
да събере процесната сума по пътя на принудителното изпълнение. Ищецът е
входирал заявление, с което е поискал да бъде прекратено изпълнителното
дело, но съдебният изпълнител е постановил отказ. Искането към съда е да
уважи предявения иск. Претендира присъждане разноски.
В законоустановения срок по чл. 131 ГПК ответникът С.О. е депозирал
отговор на исковата молба, в който е посочил, че е неоснователно
твърдението на ищеца по отношение на настъпила погасителна давност за
събиране на наложените административни наказания „глоба“, тъй като
действията по образуване на изпълнително производство и принудително
събиране на наложената глоба били предприети изцяло в законоустановения
срок и не била изтекла абсолютната погасителна давност. Поддържа, че
изпълнителната давност по чл. 82 ЗАНН и погасителната давност по смисъла
на ЗЗД са два различни института, като ищецът е посочил и двата вида,
1
предвид което исковата молба е нередовна. Счита, че е преклудирана
възможността за атакуване на наказателното постановление, както и че дори
и при отпадане на възможността за принудително събиране на дължимите
суми, самото задължение продължава да съществува, което обуславя
отхвърляне на предявения иск. Претендира присъждане разноски.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое
убеждение и съобразно чл. 235 ГПК във връзка с наведените в исковата молба
доводи и възраженията на ответника, намира за установено следното от
фактическа и правна страна:
С неоспорения доклад по делото с оглед твърденията на страните е
обявено за безспорно и ненуждаещо се от доказване обстоятелството, че с
Наказателно постановление № ..../13.02.2018 г. на С.О. на ищеца ЮЛ. В. К. е
наложено административно наказание „глоба“ в размер на 200,00 лева за
пътуване без редовен превозен документ; както и че въз основа на
Наказателното постановление е образувано изп. дело № .../2020 по описа на
ЧСИ А.П., рег. № ... към КЧСИ.
Разпоредбата на чл. 209, ал. 2, т. 5 ДОПК предвижда, че принудително
изпълнение на публични вземания се допуска въз основа влязло в сила
наказателно постановление, като на основание чл. 163, ал. 4 ДОПК, в
случаите, когато публични вземания са възложени за събиране на съдебен
изпълнител, събирането им се извършва по реда на Гражданския процесуален
кодекс.
Разпоредбата на чл. 82, ал. 1, б. а ЗАНН предвижда „изпълнителна
давност” за наложено наказание „глоба” от две години. Давността е
„изпълнителна”, защото същата се отнася до наложено наказание – от
използването на „наложено” се налага извод, че касае наказанията по НП,
влезли в сила, както и тази давност не води до отпадане на вземането, а до
невъзможността същото да се събере принудително.
По делото няма данни кога е изпратено от ответника възлагателното
писмо, съответно кога е образувано посоченото изп. дело № .../2020 по описа
на ЧСИ А.П., рег. № ... към КЧСИ. От датата на влизане в сила на НП
02.08.2018 г., до датата на пристъпване към принудително изпълнение – най-
ранната дата е датата на поканата за доброволно изпълнение, с която е
наложен запор на трудовото възнаграждение на ищеца длъжник от 29.04.2021
г., безспорно са изтекли повече от 2 години, поради което и искът е
основателен и следва да се уважи.
При този изход на спора, право на разноски възниква за ищеца. Предвид
своевременното искане в тази насока, в тежест на ответника следва да бъде
присъдена сумата от 50,00 лева – заплатена държавна такса.
Така мотивиран, настоящият състав на Софийският районен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения от ЮЛ. В. К., ЕГН
2
********** с адрес /населено място/ против С.О., ЕИК ..... с адрес гр.
/населено място/ иск с правно основание чл. 439 ГПК, че ЮЛ. В. К., ЕГН
********** не дължи чрез принудително изпълнение на ответника С.О., ЕИК
..... сумата от 200 лева, представляваща глоба по наказателно постановление
№ .... от 13.02.2018 г., влязло в сила на 02.08.2018 г., въз основа на което е
образувано изпълнително дело № .../2020 на ЧСИ А.П., рег. № ... към КЧСИ.
ОСЪЖДА С.О., ЕИК ..... с адрес гр. /населено място/ да заплати на
ЮЛ. В. К., ЕГН ********** с адрес /населено място/ на основание чл. 78, ал.
1 ГПК сумата от 50,00 лева – разноски в производството пред СРС.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчване на препис на страните.
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3