№ 2017
гр. София, 17.01.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 157 СЪСТАВ, в закрито заседание на
седемнадесети януари през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ЗОРНИЦА ИВ. ТОДОРОВА
като разгледа докладваното от ЗОРНИЦА ИВ. ТОДОРОВА Гражданско дело
№ 20221110166772 по описа за 2022 година
Производството е образувано по предявени от ищеца ***************, ЕГН
**********, чрез *****************, срещу ответника **********, ЕИК
**************** /правоприемник на **************, ЕИК: **************/, искове
за прогласяване нищожността на клаузите в чл. 20, чл. 21, ал. 4 и чл. 21, ал. 5 от
Договор за бяла карта от ***********, поради противоречие със закона, евентулано
поради противоречие с добрите нрави и евентуално поради това, че са неравноправни.
Ищецът е представил писмени доказателства, които са допустими, относими и
необходими за правилното решаване на повдигнатия пред съда правен спор, поради
което следва да бъдат приети като доказателства по делото.
Съдът намира, че исковата молба е редовна и допустима и на основание чл. 140,
ал. 3 ГПК, делото следва да бъде насрочено за разглеждане в открито заседание.
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ДОПУСКА представените от ищеца писмени доказателства.
НАСРОЧВА открито съдебно заседание на 13.02.2023 г. от 10,50 часа, за
когато да се призоват страните.
На страните да се изпрати препис от настоящото определение, а на ищеца –
препис от отговора на ответника.
ПРИКАНВА страните към сключване на съдебна спогодба, към медиация или
извънсъдебно доброволно уреждане на спора.
На основание чл. 140, ал. 2 от ГПК, съдът
ИЗГОТВЯ СЛЕДНИЯ ПРОЕКТ ЗА ДОКЛАД ПО ДЕЛОТО:
Обстоятелствата, от които произтичат претендираните права и
1
възражения:
Ищецът *************** извежда съдебно предявените субективни права при
твърденията, че сключила с ответника Договор за бяла карта от ***********, по силата
на който кредитодателят се задължавал да предостави на кредитополучателя
револвиращ кредит в размер на 300,00 лв., който следвало да се върне при условия,
уговорени между страните. В чл. 20 от договора било уговорено, че ако
кредитополучателят не предостави допълнително обезпечение в срок от 3 дни, дължи
неустойка в размер на 10% от усвоената и непогасена главница. Ищецът счита, че така
уговорената клауза е нищожна на основание чл. 21, ал. 1, вр. чл. 33, ал. 1 ЗПК, като
заобикаляща изискването при забава на кредитополучателя да се начислява само лихва.
Поддържа, че същата е и неравноправна по смисъла на чл. 143, т. 5 ЗЗП, тъй като
предвиждала неустойка, която е необосновано висока, като рискът от неизпълнението
на задължението на финансовата институция да извърши предварителна оценка на
платежоспособността на длъжника се прехвърлял върху последния. На следващо място
се поддържа, че цитираната клауза е нищожна, като противоречаща на добрите нрави,
тъй като водила до значителна нееквивалентност на престациите на страните и
създавала възможност за неоснователно обогатяване на кредитора. Доколкото сочената
клауза не била уговорена индивидуално, същата следвало да се счита за нищожна и на
основание чл. 146, ал. 1 ЗЗП. Ищецът оспорва и валидността на клаузата в чл. 21, ал. 4
от договора при твърдения, че същата нарушавала забраната на чл. 10а, ал. 2 ЗПК, тъй
като предвиждала заплащането на такси и комисионни за действия, свързани с
усвояването и управлението на кредита. На следващо място, цитираната клауза
противоречала на добрите нрави, тъй като водила до нееквивалентност на насрещните
престации и до злепоставяне на интересите на длъжника. Твърди, че същата
нарушавала и чл. 33 от ЗПК. Поддържа, че уговорените в посочената клауза такси били
необосновано високи, поради което същата била неравноправна на основание чл. 143,
т. 5 ЗЗП. Доколкото сочената клауза не била уговорена индивидуално, същата следвало
да се счита за нищожна и на основание чл. 146, ал. 1 ЗЗП. Ищцата счита, че и клаузата
в чл. 21, ал. 5 от договора също е нищожна, тъй като нарушавала забраната да не се
събират такси и комисионни за действия, свързани с усвояването и управлението на
кредита, като сочи, че по същество се нарушавал и чл. 33 от ЗПК. Твърди, че клаузата
противоречала и на чл. 143, т. 5 ЗЗП, тъй като предвиждала необосновано висока такса.
На следващо място, цитираната клауза противоречала на добрите нрави, тъй като
водила до нееквивалентност на насрещните престации и до злепоставяне на интересите
на длъжника. Доколкото сочената клауза не била уговорена индивидуално, същата
следвало да се счита за нищожна и на основание чл. 146, ал. 1 ЗЗП. Моли исковете да
бъдат уважени и претендира разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от
ответника **********, ЕИК: **************** /правоприемник на **************,
ЕИК: **************/, с който оспорва предявените искове при твърдения, че ищцата
е била запозната и се е съгласила с условията на договора. Излага подробни
съображения, че не са налице сочените основания за нищожност на изброените в
исковата молба договорни клаузи. Поддържа, че клаузата в чл. 20 от договора не е
нищожна и че уговорената неустойка не противоречи на закона и добрите нрави, не е
прекомерна и отговаря на присъщите й обезщетителна, обезпечителна и санкционна
функция. Сочи, че тя не заобикаляла и забраната на чл. 33, ал. 1 ЗПК, тъй като
обезпечавала не плащането по договора, а друго, непарично договорно задължение.
Твърди, че неустойката не била част от печалбата, поради което не следвало да се
2
включва в ГПР. По отношение на уговорените в чл. 21, ал. 4 и ал. 5 разходи посочва,
че тяхното начисляване зависило единствено от поведението на длъжника. Счита, че
разходите, които се определят при неизпълнение на кредита, са законосъобразно
уговорени и били допустими по силата на чл. 11, ал. 1, т. 15 ЗПК и чл. 19, ал. 3, т. 1
ЗПК, като същите се различават от таксите за действия по управление на кредита. В
тази връзка посочва, че бил ангажиран отделен човешки и технически ресурс, който се
занимавал изключително със събирането на просрочените кредити, като действията по
събирането на заема не представлявали такива по управлението на същия. Ответникът
поддържа, че ищецът е имал възможност да влияе върху клаузите на договора и не е
бил поставен в положение на по-слаба страна, поради което не били налице
предпоставките на чл. 146, ал. 1 ЗЗП. Моли исковете да бъдат отхвърлени и претендира
разноски.
Правна квалификация на правата, претендирани от ищеца, на насрещните
права и на възраженията на ответника:
Предявени са установителни искове с правно основание чл. 26, ал. 1, пр.1 и 3
ЗЗД и чл. 146, ал. 1 ЗЗП, вр. чл. 143 ЗЗП.
Права и обстоятелства, които се признават и които не се нуждаят от
доказване:
На основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 ГПК и предвид изложеното от страните,
съдът обявява за безспорно и ненуждаещо се от доказване обстоятелството, че между
страните е бил сключен Договор за бяла карта от ***********
В предмета на настоящото дело няма правнорелевантни факти, които да са
общоизвестни или служебно известни на съда по смисъла на чл.155 ГПК, нито факти,
за които да съществуват законови презумпции (чл. 154, ал. 2 ГПК).
Разпределение на доказателствената тежест за подлежащите на доказване
факти:
Предвид отделените за безспорни факти не са налице други от предмета на
доказване, за които съдът да дължи разпределяне на доказателствена тежест, а спорът е
по правото.
УКАЗВА на страните, че:
- най-късно в първото по делото заседание могат да изложат становището си във
връзка с дадените указания и доклада по делото, както и да предприемат съответните
процесуални действия, като им УКАЗВА, че ако в изпълнение на предоставената им
възможност не направят доказателствени искания, те губят възможността да направят
това по-късно, освен в случаите по чл. 147 ГПК.
- съгласно чл. 40, ал. 1 ГПК страната, която живее или замине за повече от един
месец в чужбина, е длъжна да посочи лице в седалището на съда, на което да се
връчват съобщенията - съдебен адресат, ако няма пълномощник по делото в Република
България, като същото задължение имат законният представител, попечителят и
пълномощникът на страната, а съгласно ал. 2 в случай, че не бъде посочен съдебен
адресат, всички съобщения се прилагат към делото и се смятат за връчени.
- съгласно чл. 41, ал. 1 ГПК страната, която отсъства повече от един месец от
адреса, който е съобщила по делото или на който веднъж й е било връчено съобщение,
е длъжна да уведоми съда за новия си адрес, като същото задължение имат и законният
представител, попечителят и пълномощникът на страната, а съгласно ал. 2 при
неизпълнение на това задължение всички съобщения ще бъдат приложени към делото
3
и ще се смятат за редовно връчени.
- съгласно чл. 50, ал. 1 и 2 ГПК мястото на връчване на търговец и на
юридическо лице, което е вписано в съответния регистър, е последният посочен в
регистъра адрес, а ако лицето е напуснало адреса си и в регистъра не е вписан новият
му адрес, всички съобщения се прилагат по делото и се смятат за редовно връчени.
- съгласно чл. 238, ал. 1 ГПК, ако ответникът не е представил в срок отговор на
исковата молба и не се яви в първото заседание по делото, без да е направил искане за
разглеждането му в негово отсъствие, ищецът може да поиска постановяване на
неприсъствено решение срещу ответника или да оттегли иска, а съгласно ал. 2
ответникът може да поиска прекратяване на делото и присъждане на разноски или
постановяване на неприсъствено решение срещу ищеца, ако той не се яви в първото
заседание по делото, не е взел становище по отговора на исковата молба и не е поискал
разглеждане на делото в негово отсъствие.
ПРИКАНВА страните към спогодба, в който случай половината от внесената
държавна такса се връща на ищеца. УКАЗВА на страните, че за приключване на
делото със спогодба е необходимо лично участие на страните или на изрично
упълномощен за целта процесуален представител, за който следва да се представи
надлежно пълномощно.
УКАЗВА на страните, че за извънсъдебно разрешаване на спора при условията
на бързина и ефективност може да бъде използван способът медиация. Ако страните
желаят да използват медиация, те могат да се обърнат към център по медиация или
медиатор от Единния регистър на медиаторите към Министерство на правосъдието.
Препис от настоящото определение, в което е обективиран проектът на доклада
по делото, да се връчи на страните, а на ищеца да се връчи и препис от отговора на
исковата молба.
ПРЕПИС от настоящото определение, в което е обективиран проектът на
доклада по делото, да се връчи на страните.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4