Р Е Ш Е Н И Е
№ ……………………
гр. София
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СОФИЙСКИЯТ
ГРАДСКИ СЪД, ГО, VІ състав, в закрито заседание, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА КОСТАДИНОВА
ЧЛЕНОВЕ:
ВЛАДИМИР
ВЪЛКОВ
РАДОСТИНА ДАНАИЛОВА
като разгледа докладваното от
съдия Данаилова ч. гр. д. 1420 г. по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството
е по реда на чл.435 и сл. ГПК.
Образувано е по жалба от И.И.А. срещу постановление за определяне на разноски по
изпълнително дело 20188580401220 на ЧСИ У.Д., обективирано
в съобщение с изх.№ 31186/05.12.2018 г. в частта относно определените такси по
изпълнението.
Доводите в жалбата са за това, че не е
посочено как са определение таксите, какви такси се включват в рамките на
общата суча от 422,16 лв. , че не е издадена и връчена сметка на задълженото
лице.
Взискателят по изпълнителното дело не е депозирал становище по жалбата.
В мотиви на ЧСИ са развити съображения, че
първоначално определените разноски със съобщението от 05.12.2018 г. след
възражение от длъжника са намалени в частта относно разноските за юрисконсултско възнаграждение, а в резултат на това
намаление и по отношение на таксите по изпълнението, които включват такси за
образуване на делото, такси за справки, изпращане на покана и налагане на
запор, както и таксата по т.28 от ТТРЗЧСИ, които са определени спрямо размера
на подлежащите на събиране вземания.
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, след като обсъди доводите на жалбоподателя и прецени представените доказателства, намира следното:
Съгласно чл. 435, ал. 2 ГПК длъжникът може да
обжалва постановлението за глоба, насочването на изпълнението върху имущество,
което смята за несеквестируемо, отнемането на движима
вещ или отстраняването му от имот, поради това, че не е уведомен надлежно за
изпълнението, отказа на съдебния изпълнител да извърши нова оценка,
определянето на трето лице за пазач в нарушение на изискванията, отказа на
съдебния изпълнител да спре, прекрати или приключи принудителното изпълнение,
както разноските по изпълнението.
Следователно,
уредбата на действащия ГПК е подчинена на принципа за ограничаване процесуалните възможности на
участниците в изпълнителното производство да атакуват процесуалната законосъобразност
на действията по изпълнението, като допустимите за обжалване действия и активно
процесуално легитимираните лица, са изрично посочени. Във всички останали
случаи защитата на участниците в изпълнителното производство се осъществява
чрез ангажиране отговорността за вреди на ЧСИ, като контролът за
законосъобразност върху извършени действия, респ. отказ такива да се извършат,
се осъществява косвено от съда, при преценка предпоставките на деликтната отговорност.
Жалбата
е насочена срещу подлежащи на обжалване действия на съдебния изпълнител по
определяне на разноските, поради което е процесуално допустима.
Разгледана
по същество е неоснователна по следните съображения:
Изпълнителното
производство е образувано по молба от 14.11.2018
г. на Т.С.ЕАД, подадена чрез юрисконсулт, въз основа на изпълнителен лист от 29.10.2018
г. по гр.д.№ 58883/2016 г. на СРС, с което И.И.А. е осъдена да заплати на Т.С.ЕАД сумата от 1583,43
лв., представляваща цена на доставена топлоенергия, лихва за забавеното плащане
на тази цена в размер на 261,97 лв. за периода 31.04.2014г. – 14.09.2015 г., такси за дялово разпределение в размер на 49,44
лв., законна лихва върху дължимите суми за цена и такси за дялово
разпределение, считано от 20.10.2016 г. до окончателното им заплащане. Следователно вземанията по изпълнителния лист
към 19.12.2018 г., когато е подадена жалбата, са в общ размер на 2249,99 лв., с
включено обезщетение за забавено плащане върху главниците за периода 20.10.2016
– 19.12.2018 г. в размер на 358,15 лв.
С
молбата за образуване на изпълнителното дело взискателят
е овластил съдебния изпълнител на основание чл.18,
ал.1 ЗЧСИ да проучи имущественото състояние на длъжника и да определи начина на
изпълнението, като други процесуални действия от представляващия юрисконсулт,
освен подаване на молбата, по делото не са извършени. Следователно съдът
приема, че няма основание да се признават разноски за юрисконсултско
възнаграждение в размер по-голям от 50 лв., като след възражението на длъжника
именно в същия размер са признати и разноски на взискателя
с разпореждане от 21.12.2018 г.
Преценката
за размера на разноските следва да се извърши към момента на определянето
им, като няма пречка, ако възникнат след
този момент релевантни обстоятелства, те да бъдат съобразени, респективно всеки
акт на съдебния изпълнител по определяне на разноски подлежи на съдебен
контрол, като това се отнася не само за разноските на взискателя,
но и за дължимите такси на ЧСИ, които не се събират предварително.
По
делото са начислени такси на взискателя по т.1 от
ТТРЗЧСИ – за образуване на дело / 20 лв. без ДДС/, по т.5 – за връчване на
покана /20 лв. без ДДС/, по т.3 – за извършване на 3 бр. справки за имуществото
на длъжника в имотния регистър, регистъра на банковите сметки и относно
регистрирани трудови договори /3х5 лв. = 20 лв. без ДДС/, както и такси по т. 9
– за налагане на запор върху вземания за трудово възнаграждение от работодателя
на длъжника Старс ресторантс
ЕООД и върху вземания по банкова сметка ***
/ 2 х15 лв. =30 лв. без ДДС/или общо прости такси 108 лв. с ДДС. Съответно при
определяне на размера на таксата по т.26 ТТРЗЧСИ следва да се съобразят и
разноските на взискателя, извън внесените авансови
такси, поради което при определянето на
таксата съдът съобразява освен вземанията по изпълнителния лист и разноски на взискателя за юрисконсултско
възнаграждение в размер на 50 лв. , поради което и таксата по т.26 към момента 19.12.2018
г., към който момент е определена от ЧСИ е в размер на 244,80 лв. с ДДС, като
същата се променя в посока на увеличаване с натрупване на законната лихва да се
определи в окончателен размер към момента на събиране на сумите.
Съответно общият размер на дължимите от длъжника такси
към 19.12.2018 г. е 352,80 лв. Към настоящия момент, обаче, доколкото се е
увеличил размера на обезщетението за забавено плащане, тъй като по приложеното
към жалбата копие на изпълнително дело няма данни да са постъпили доброволно
или събрани принудително от длъжника суми, обезщетението за забавено плащане е
вече в размер на 382,60 лв., респективно таксата по т.26 ТТРЗЧСИ вече е 247,46
лв. респективно общият размер на таксите е 355,15 лв. с ДДС, която сума
надвишава определените от съдебния изпълнител общ размер на таксите от 353,45
лв. с ДДС, за които е изпратено съобщение до длъжника с изх.№330/04.01.2019 г.,
получено на 09.01.2019 г. и следователно няма каквото и да било основание за
изменение на определените от съдебния изпълнител разноски за такси по
изпълнението.
Право
на разноски при този изход от спора има взискателя,
който обаче не се е защитавал в производството и не е претендирал разноски,
поради което и съдът не присъжда разноски.
Така мотивиран, Софийски градски съд
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалба от И.И.А. срещу
постановление за определяне на разноски по изпълнително дело 20188580401220 на
ЧСИ У.Д., обективирано в съобщение с изх.№
31186/05.12.2018 г. в частта относно определените такси по изпълнението.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: