Р Е
Ш Е Н
И Е
№
…………../……………2020г., гр. Варна.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ВАРНА, VІІ-ми касационен състав,
в публично съдебно заседание
на първи октомври 2020г., в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ЖЕЛЯЗКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТАНЯ ДИМИТРОВА
СТОЯН
КОЛЕВ
при секретаря Мая Вълева
и прокурора Владислав Томов,
като разгледа докладваното
от съдия Желязкова КНАХД № 1924/2020г.
по описа на съда, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на
чл. 208 и сл. от АПК, вр. чл. 63, ал. 1 от ЗАНН.
Образувано е по касационна
жалба на Дирекция „Инспекция по труда“ /Д“ИТ“/ Варна, подадена
от началник отдел АИПО - Д.О., срещу Решение № 1029/15.07.2020г., постановено
по НАХД № 904/2020г. на Районен съд - Варна, ХV-ти състав, с което е отменено
Наказателно постановление /НП/ № 03-010928 от 20.02.2019г., издадено от
Директора на Дирекция „Инспекция по труда“ Варна, като с последното на „Роял
хаус“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.Варна,
ул.“102-ра“ № 17а, ап.25, представлявано от управителя К.К., за нарушение по
чл.128 т.2, във вр. с чл.270 ал.2 и ал.3 от КТ, на основание чл.414, ал.1 от КТ
е наложена имуществена санкция в размер на 3 000 лева.
Касаторът по подробно изложени съображения,
твърди че решението на ВРС е неправилно и незаконосъобразно, като постановено
при неправилно тълкуване на приложимия закон „от установената фактическа
обстановка“. Оспорва изводите на ВРС за допуснати в хода на
административнонаказателното производство /АНП/ съществени нарушения на
административно-производствените правила. Твърди, че АУАН и НП съдържат
реквизитите по чл.42 и чл.57 от ЗАНН, като нарушението е индивидуализирано в
степен, нарушителят да разбере за какво е санкциониран и срещу какво да се
защитава. Посочва, че въззивният съд неправилно е кредитирал показанията на свидетелите,
поради което изводите, които е направил противоречат на фактите. Излага доводи
за законосъобразността на НП. На изложените основания, моли да се отмени
решението на ВРС и да се потвърди НП. В съдебно заседание, чрез процесуален
представител ст.ю.к. Б.Н., поддържа жалбата и моли съда да я уважи. Претендира
присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Ответникът по касационната жалба – „Роял
хаус“ ООД, чрез пълномощник - адв.В., в депозиран писмен отговор и в съдебно
заседание, оспорва жалбата. Твърди, че АУАН и НП не съдържат реквизитите на
чл.42 и чл.57 от ЗАНН, липсват констатации на актосъставителя и наказващия
орган за релевантите факти, както правилно е установил въззивния съд. Поддържа
наведените във въззивната жалба възражения за незаконосъобразност на НП. Моли,
решението на ВРС да се остави в сила. Претендира присъждане на съдебни
разноски.
Представителят
на Окръжна Прокуратура-Варна дава заключение за неоснователност на касационната
жалба. Счита, че въззивното решение е постановено при спазване на процесуалните
правила и закона, поради което не са налице основания за неговата отмяна.
Съдът, след преценка на събраните по делото
доказателства и наведените касационни основания, намира за установено следното:
Касационната жалба е подадена в
законоустановения срок от легитимирана страна и пред надлежния съд, поради
което е допустима. Разгледана по същество същата е неоснователна, по следните
съображения:
Производството пред районния съд е
образувано по жалбата на „Роял хаус“ ООД против гореописаното НП. За да се
произнесе, въззивният съд е приел от фактическа страна, че на 01.02.2019г. служители на Д “ИТ“-Варна, във връзка с подаден сигнал за
неизплащане на дължими трудови възнаграждения, извършили проверка на територията на обект – ресторант „Ди
Вайн“, находящ се в гр.Варна, ул.“Херман Шкорпил“, стопанисван от „Роял хаус“ ООД, като в
последствие била извършена и документална проверка в сградата на Д „ИТ“.
Представени били разчетно-платежна ведомости, трудови договори, от които било
установено, че на М.К., който се намирал в ТПО със санкционираното дружество,
за положен труд през месец август 2018г. не било изплатено трудовото
възнаграждение по трудов договор, в пълен размер. Резултатите от извършената
проверка били отразени в протокол. На дружеството бил съставен АУАН в присъствието
на представляващия, който след запознаване със съдържанието му, отказал да
го подпише, като отказът бил удостоверен по надлежния ред, с подпис на
свидетел. В акта нарушението било квалифицирано като такова по чл.128 т.2, във вр. с чл.270 ал.2 и ал.3 от КТ. Административно-наказващия орган /АНО/ като възприел
изцяло констатациите и дадената правна квалификация в акта, издал процесното
НП, като на основание чл.414, ал.1 от КТ наложил на дружеството, в качеството
на работодател „имуществена санкция“ в размер на 3 000 лв.
Въззивният съд е кредитирал писмените и
гласни доказателства, които са последователни и непротиворечиви. Приел е горната
фактическа обстановка за безспорна въз основа представените писмени
доказателства /в т.ч. трудов договор, разчетно-платежна ведомост за заплати/ и
депозираните свидетелски показания на актосъставителя – свид.Д.. Изложил е
мотиви, че АУАН и НП са издадени от компетентни органи.
За да отмени наказателното постановление,
районният съд приел, че в хода на АНП са допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила – АУАН и НП не съдържат факти, касаещи съставомерни
признаци на нарушението – датата на извършването му, липсва пълно и точно
описание на нарушението от фактическа страна, не е ясна волята на АНО какво
точно нарушение е приел, че е било извършено. Изложил е, че не става ясно защо
са цитирани едновременно разпоредбите на чл.128, ал.2 и чл.270, ал.2 и ал.3 от КТ и какво е имал предвид АНО, която неяснота възниква, както от формулировката
на правната квалификация, така и от липса на фактическо описание на
нарушението.
Обжалваното решение
настоящата инстанция намира за правилно и законосъобразно. Същото е валидно,
допустимо и в съответствие с приложимия материален закон. При постановяването
му РС е извършил цялостна проверка на обжалваното НП, съгласно задължението по
чл.313 и чл.314 от НПК, приложим по препращане от чл.84 от ЗАНН. Съдът не е
нарушил процесуалните правила и относно събирането на допустимите и относими
към спора доказателства, като изрично е посочил кои не кредитира и защо. Подробно
е обсъдил доводите на страните. В мотивите към решението е направено подробно
изложение на установените от събраните по делото фактически обстоятелства и на
следващите от тях правни изводи, възприети и от настоящият съдебен състав.
Изложените от ВРС мотиви изцяло се споделят и от настоящия състав, поради което
не е необходимо тяхното повтаряне, съгласно разпоредбата на чл.221 ал.1 изр.2
от АПК.
Не са налице наведените
касационни основания. Само за пълнота следва да се посочи, че едва от
свидетелските показания на актосъставителя става ясно какво е било договореното
трудово възнаграждение, за колко часа работен ден се дължи то, каква част от
същото е изплатена и какво още е следвало да се изплати – всички от тях
съставомерни признаци на деянието, които не са намерили отражение нито в АУАН,
нито в НП. Това безспорно съставлява съществено процесуално нарушение /чл.57
ал.1 т.5 от ЗАНН/, тъй като е довело до нарушаване правото на защита на
наказаното лице и препятства съда при извършване на контрол за законосъобразност
на НП.
Правилно касаторът твърди, че в
НП има посочена дата на нарушението – 02.10.2018г. От една страна обаче отново
липсват всякакви мотиви, от които да става ясно защо органът приема тази дата
за дата на нарушението. А от друга - от материалите по делото се установява, че
същата е неправилно определена. Съгласно сключеният с лицето трудов договор от
14.05.2018г. трудовото възнаграждение е „с периодичност на изплащане до 30
число на следващ месец“. Възнаграждението, което не е било изплатено е за месец
август 2018г., което следва да бъде изплатено до 30.09.2018г., т.е. дружеството
ще е в неизпълнение на 01.10.2018г. /работен ден/, а не на 02.10.2018г., както
неправилно е приел административнонаказващия орган.
Мотивиран от изложените съображения, настоящият
касационен състав намира, че не се установиха наведените с жалбата касационни
основания. Атакуваното решение на ВРС е валидно, допустимо и постановено при
спазване на правилата на процесуалния закон и на материалноправните разпоредби,
поради което следва да се остави в сила.
При този изход на спора
основателно се явява своевременно направеното от ответника по касация искане за
присъждане на съдебноделоводни разноски, по представен списък по чл.80 от ГПК. На основание чл.143
от АПК, ИА „Главна
инспекция по труда“ – юридическото лице, в чиято структура е органът, издал
отмененото наказателно постановление, следва да бъде осъдена
да заплати в полза на „Роял
хаус“ ООД адвокатско
възнаграждение, доказано в размер на 200 лв.
Водим от горното и на основание чл.221 ал.2
от АПК вр. чл.63 ал.1 от ЗАНН, настоящият състав на Административен съд - Варна
Р Е Ш И
:
ОСТАВЯ В СИЛА
Решение № 1029/15.07.2020г., постановено по НАХД № 904/2020г.
на Районен съд - Варна, ХV-ти състав, с което е отменено Наказателно
постановление № 03-01092820.02.2019г., издадено от Директора на Дирекция
„Инспекция по труда“ Варна, като с последното на „Роял хаус“ ООД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: гр.Варна, ул.“102-ра“ № 17а, ап.25, представлявано от
управителя К.К., за нарушение по чл.128 т.2, във вр. с чл.270 ал.2 и ал.3 от КТ, на основание чл.414, ал.1 от КТ е наложена имуществена санкция в размер на 3
000 лева.
ОСЪЖДА Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“, със седалище: София,
бул. "Княз Александър Дондуков" № 3 да заплати на „Роял хаус“ ООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр.Варна, ул.“Сто и втора“ № 17А, ап.25, представлявано
от управителя К.Г.К., съдебно-деловодни разноски /адвокатско възнаграждение/ в
размер на 200 /двеста/ лв.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.