№ 23372
гр. София, 27.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 41 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и седми ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:МАРИЯ ЕМ. МАЛОСЕЛСКА
при участието на секретаря НИКОЛЕТА СТ. ИВАНОВА
като разгледа докладваното от МАРИЯ ЕМ. МАЛОСЕЛСКА Гражданско
дело № 20241110138297 по описа за 2024 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на Глава осемнадесета, раздел I, чл. 235 ГПК.
Предявен е осъдителен иск от Г. В. В. срещу „******“ КД с правна
квалификация чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД за сумата от 2,73 лева, представляваща
заплатената разлика между обявена и таксувана цена при извършена от ищеца
покупка на една и съща стока в търговски обект на ответника.
В исковата молба се твърди, че на 20.04.2024 г. ищецът посетил
търговски обект от веригата на ответника, находящ се в ******, където
закупил стоки, сред които подкотлетни ребърца “******”, на чиято опаковка
бил поставен етикет, сочещ продажната цена съобразно цената за килограм –
19,99 лева. Закупената от ищеца опаковка била 910 грама, т.е. дължимата сума
възлизала на 18,19 лева. След като заплатил закупените от него продукти,
ищецът установил, че за ребърцата е бил таксуван с 2,73 лева повече, като в
касовия бон била записана цена за килограм – 22,99 лева. Счита, че дължима е
по-ниската цена измежду платената и обявената на етикета на стоката, с оглед
което и предявява иск за връщане на разликата като недължимо заплатена.
Искането е за уважаване на предявения иск, ведно със законната лихва от
подаване на исковата молба до окончателното плащане и за присъждане на
разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът е депозирал отговор с твърдение, че
искът е неоснователен. Поддържа, че цената на процесния артикул е
посочената в касовия бон – 20,92 лева при цена на килограм 22,99 лева.
Оспорва от представените по делото доказателства да се установява различна
цена за същия артикул. Изразява готовност за доброволно уреждане на спора.
1
Моли за отхвърляне на иска като недоказан и за присъждане на
юрисконсултско възнаграждение.
Въз основа на съвкупна преценка на събраните в хода на
първоинстанционното производство доказателства и при съобразяване
становищата на страните, съдът приема за установено от фактическа
страна следното:
Като безспорни и ненуждаещи се от доказване в производството с
доклада по делото са отделени следните обстоятелства: че на 20.04.2024 г.
ищецът е заплатил на ответника сума в размер на 20.92 лева за 0,910 грама от
продукта котлетни ребърца, продаван от ответника в негов търговски обект.
По делото като доказателство е приет касов бон, видно от който на
20.04.2024 г. в 17:39 часа ищецът е заплатил на ответника сума в размер на
20,92 лева за 0,910 грама от продукт котлетни ребърца при цена на стоката за
килограм съгласно посоченото в касовия бон в размер на 22,99 лева.
Приета като веществено доказателство по делото е картонена опаковка
от продукт подкотлетни свински ребърца, течноподправени, мариновани,
предварително запечени, за проготвяне на на грил или фурна, с поставен на
същата етикет, указващ теглото на стоката – 0,910 кг., цената на същата –
18,19 лева и цената на килограм за продукта, а именно – 19,99 лева.
По делото са представени на оптичен носител 2 бр. фотоснимки, на
които в откритото съдебно заседание на 27.11.2024 е е извършен оглед на съда
в присъствието на страните. На файл с наименование IMG_6562, създаден на
22.04.2024 г. в 10:44 часа, е заснета картонена опаковка на продукт, именуван
„****** със залепен хартиен бял етикет с дата относно срока на годност –
31.05.2024 г. и означение ******, грамаж на продукта – 0,910 кг. и цена на
килограм – 19,99 лв., цена за конкретния артикул – 18,19 лв., продуктов код с
номер ******. Заснетата опаковка на снимката, на която е извършен оглед, е
установена да е идентична с приетата като веществено доказателство по
делото опаковка. Другата фотоснимка - файл с наименование IMG_6564
съдържа изображение на същия бял етикет, залепен върху картонената кутия
на продукта.
Събрани пред настоящата инстанция са гласни доказателствени средства
чрез разпит на свидетеля Д. З., живееща на съпружески начала с ищеца. От
показанията й съдът приема за установено, че през м.04.2024 г. заедно с ищеца
посетили търговски обект на ответника в ******. Ищецът заплатил
закупените стоки, сред които и ребра. Установили разминаване в цената, след
като стоките вече били заплатени – били заплатили по-висока от обявената
цена. На самия продукт е имало означена цена, която е била по-ниска от тази,
отразена в касовия бон. Ищецът се почувствал излъган и я помолил да запазят
кутията и касовата бележка. Свидетелят си спомня, че и друг път са купували
от ответника такъв продукт. Известно й е, че ищецът се е обърнал към
ответника с искане за корекция в цената и да не се допуска подобно
разминаване. Обърнал се е по същия повод и към Комисията за защита на
потребителите. Не й е известно ищецът да е поискал от ответника конкретно
да му бъде възстановена разликата. В хода на разпита на свидетеля З. са
2
предявени представените по делото касов бон и картонена опаковка от
закупения продукт „свински ребърца“, като тя е потвърдила идентичността им
с тези от процесния случай, за който свидетелства.
При така установеното от фактическа страна по приложението на
правото съдът намира следното:
За да бъде уважен предявеният иск по чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, в тежест на
ищеца е да установи, че е заплатил на ответника на 20.04.2024 г. по-високата
от различните обявени цени за една и съща стока в негов търговски обект, а в
тежест на последния е да установи, че е налице основание за задържането й.
Основният спорен въпрос между страните е дали в конкретния ден, а
именно на 20.04.2024 г., в процесния търговски обект на ответника са били
обявени различни цени за един и същ продукт „подкотлетни свински ребърца“,
съответно, че ищецът е заплатил по-високата от тях.
Безспорно е в случая, че по сключения между страните договор за
покупко-продажба на хранителен продукт ищецът има качеството на
потребител купувач по смисъла на ЗЗП, а ответникът има качеството на
търговец продавач по същия.
Съгласно разпоредбата на чл. 27, ал. 3 ЗЗП означаването на различни
цени за една и съща услуга в търговския обект е забранено. Ако въпреки това
са посочени различни цени за една и съща услуга, потребителят заплаща
по-ниската цена.
Посочената разпоредба на закона е ясна и същата следва да бъде
тълкувана според действително вложения от законодателя в нея смисъл. По
аргумент за противното, в случай че потребителят е заплатил по-високата от
обявените за един и същ продукт, стока или услуга цена, то разликата
несъмнено ще се явява заплатена без основание, след като законът
императивно повелява, че потребителят дължи по-ниската от различните
обявени от търговеца цени.
В конкретния случай въз основа на събраните в хода на производството
писмени, веществени и гласни доказателства съдът намира предявения иск за
доказан и като такъв – основателен. На 20.04.2024 г. ищецът е посетил
търговски обект на ответника ****** и в същия за продукта „подкотелни
свински ребърца, предварително приготвени“ са били обявени различни цени
на килограм. От една страна, на самия продукт е бил поставен етикет,
информиращ потребителите, че цената за един килограм е в размер на 19,99
лева, а за конкретно закупения от ищеца артикул с тегло 0,910 кг. – в размер на
18,19 лева. Това е и цената, която ищецът като потребител е възприел и на
която се е съгласил да закупи стоката, предоставяйки я на каса на търговеца за
плащане. От друга страна, видно е от приетия като доказателство по делото
касов бон, че търговецът е приложил по отношение на този договор за
покупко-продажба по-висока продажна цена – в размер на 20,92 лева за 0,910
кг. от продукта или 22,99 лева за килограм. Следователно и в търговския обект
на ищеца за един и същ продукт са били посочени различни цени. Това се
установява и от свидетелските показания на разпитания по делото свидетел,
съгласно които на ищеца е направило впечатление наличието на различни
3
цени за стоката и именно поради тази причина е поискал от З. да запазят
опаковката на продукта с означена на същата цена и касовия бон с посочена в
същия различна цена на стоката.
Възраженията на ответника, че показанията на свидетеля не следва да
бъдат кредитирани, тъй като З. се явява заинтересовано от изхода на спора
лице, съдът намира за неоснователни. Показанията на свидетеля, която е
придружавала ищеца и е била очевидец на събитията, за които е разказала
пред съда, пресъздават личните й непосредствени впечатления и касаят
правнорелевантн за спора факти. Отличават се с последователност на
изложението и яснота, кореспондират с приетите писмени и веществени
доказателства. Преценявайки ги по реда на чл. 172 ГПК, доколкото
свидетелката е лице от тесния семеен кръг на ищеца, съдът не намери
основание да не ги кредитира. В трайната си практика ВКС приема, че самият
факт на родствена, семейна или друга връзка със страната не е предпоставка,
достатъчна за да дискредитира свидетелските показания и да послужи за
основание същите да не бъдат ползвани от съда при изграждане на изводите за
фактите поради евентуалната заинтересованост на свидетеля от изхода на
делото. Така напр. с решение № 118 от 11.01.2021 г. на ВКС по гр. д. №
665/2020 г., II г. о., ГК, се приема, че всяко лице, извън посочените в чл. 166
ГПК, дори и да е заинтересовано от изхода на делото, може да бъде свидетел.
В такава хипотеза съдът не може да игнорира допустимите и относими към
факти от спорното право показания на свидетеля само поради неговата
заинтересованост, а е задължен да прецени достоверността им, чрез цялостна
съпоставка на всички доказателства по делото. Ето защо и доколкото
показанията на З. се подкрепят от другите доказателства, съдът следва да
ползва и тях относно изводите си за релевантните за спора факти.
Във връзка с доводите на ответника, следва да се акцентира още, че
както в правната теория, така и в съдебната практика, веществените
доказателства са признати за годни доказателствени средства в гражданския
процес. С Решение № 136 от 11.04.2011 г. на ВКС по гр. д. № 602/2010 г., IV г.
о., ГК, напр. се приема, че законът не урежда нарочно и отделно веществените
доказателства, но по аргумент на чл. 204, ал. 1 ГПК следва да се приеме, че те
са необходими и допустими доказателства в определени случаи. Вещественото
доказателство е предмет, който възпроизвежда факт от значение за делото или
от който могат да се направят доказателствени изводи за този факт. Всеки
предмет може съобразно връзката, в която се намира със значимия за спора
факт, да носи спрямо него ролята на веществено доказателство. В
Определение № 634 от 4.06.2015 г. на ВКС по гр. д. № 1524/2015 г., III г. о.,
ГК, изрично се посочва, че снимките са допустимо доказателствено средство,
тъй като са веществено доказателство.
На следващо място, не могат да бъдат споделени и възраженията на
ответника, че ищецът не е установил пълно и главно чрез ангажираните
доказателства, че се касае за един и същ продукт. Обратно - ищецът
установява, че към 22.04.2024 г. е разполагал с опаковка на продукт с тегло
0,910 кг. с посочена цена за същия за килограм 19,99 лева, както и че за същия
продукт с точно същото тегло на 20.04.2024 г. е заплатил цена за килограм
4
22,99 лева. Извод, че се касае за различни конкретни артикули от един и същ
продукт, не следва от доказателствата по делото. Ответникът не установява, че
в точно определен ден, близък до датата на процесната продажба (с оглед
обстоятелството, че към 22.04.2024 г. ищецът е разполагал с опаковката на
продукт с тегло 0,910 кг. и цена за килограм 19,99 лева и срокът на годност на
конкретния продукт, респ. наличния продуктов код) в неговите търговски
обекти по силата на промоционални условия е прилагана по-ниската от двете
ценови ставки и ищецът би могъл да закупи друг артикул от същия вид със
същото тегло, но на по-ниската от двете цени. Следователно и посредством
събраните доказателства ищецът е изпълнил възложената му с доклада по
делото доказателствена тежест – установил е, че на 20.04.2024 г. в търговски
обект на ответника са били обявени различни цени за една и съща стока, както
и че е заплатил по-високата от тях.
След като с нормата на чл. 27, ал. 3 ЗЗП е предвидено да се дължи по-
ниската от обявените цени, то и разликата се явява заплатена без основание и
подлежи на връщане. От друга страна, ответникът не установява основание да
задържи тази разлика, с оглед което и искът следва да бъде уважен.
За пълнота следва да се посочи, че без правно значение за допустимостта
и основателността на предявения иск е обстоятелството дали ищецът се е
обърнал извънсъдебно към търговеца с искане за възстановяване на сума, дали
е упражнил правото си да иска разваляне на договора, неговото унищожане
или друго. Не е налице задължение за потребителя да поиска разрешаване на
спора извънсъдебно и доброволно. Към настоящия момент ЗЗП не предвижда
задължително провеждане на рекламационно производство, с оглед което и
съдът дължи произнасяне по иска, с който е сезиран.
В обобщение на изложеното по-горе, претенцията на ищеца следва да
бъде уважена, като в негова полза се присъди заплатената без основание
разлика в размер на сумата 2,73 лева.
По разноските:
С оглед изхода на спора на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК разноски се следват
само на ищеца. Същите са в размер на заплатената държавна такса в размер на
50 лева и адвокатско възнаграждение в размер на сумата 400 лева, заплатено
по банков път на процесуалния представител на страната, за което по делото са
представени доказателства. Същите следва да бъдат възложени в тежест на
ответника. Не следва да се обсъжда възражението по чл. 78, ал. 5 ГПК,
доколкото е наведено от ответника за първи път с представената по делото
писмена защита.
Мотивиран от изложеното, Софийски районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА „******“ КД, ЕИК ******, с адрес: ******, да заплати на
5
основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД на Г. В. В., ЕГН **********, със съдебен
адрес: ******, сумата 2,73 лева, ведно със законната лихва от предявяването
на иска (26.06.2024 г.) до плащането, представляваща недължимо заплатена на
20.04.2024 г. разлика между различните обявени цени за една и съща стока, а
именно 0,910 гр. „подкотлетни свински ребърца“ в един и същ търговски
обект на ответника на адрес: ******.
ОСЪЖДА „******“ КД, ЕИК ******, с адрес: ******, да заплати на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК на Г. В. В., ЕГН **********, със съдебен адрес:
******, сумата 450 лева, представляваща разноски за първоинстанционното
производство.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6