РЕШЕНИЕ
№ 7935
гр. София, 05.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 82 СЪСТАВ, в публично заседание на
осми април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:*
при участието на секретаря *
като разгледа докладваното от * Гражданско дело № 20241110161802 по описа
за 2024 година
М. Н. К. е предявил срещу .отрицателен установителен иск с правно основание чл.
124, ал. 1 ГПК за признаване за установено, че ищецът не дължи на ответника сумата от
9055,30 лева за начислена ел. енергия на адрес: гр. **, за периода 03.2008 г. – 07.2013 г.
Ищецът твърди, че получил в наследство процесният апартамент, в който токът бил
спрян. За пререгистрация на потребител трябвало да заплати всички стари задължения,
възлизащи на 3756,69 лева главници и 5298,61 лева законна лихва, формирани за периода
03.2008 г. – 07.2013 г. по кл. № 300026387360 с титуляр ** Намира, че сумите са погасени по
давност, поради което са недължими.
В срока по чл. 131 ГПК ответното дружество депозира писмен отговор на исковата
молба, с който оспорва иска по основание и размер. Сочи, че ищецът е наследник на **
притежавал процесния имот, за който бил регистриран кл. № 300026387360 с титуляр **
продала апартамента на наследодателя на ищеца. За настъпила промяна в собствеността
ищецът бил уведомен едва на 04.09.2024 г., като му бил указан начина за възстановяване на
захранването в апартамента. Сочи, че съгласно ОУ потребителят има задължение за
уведомяване в случай на промяна в собствеността. Намира, че доколкото не са били
предприети принудителни действия, предявеният иск е недопустим, доколкото не е налице
правен интерес за ищеца от предявяването му.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на
страните и с оглед разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК приема за установено от фактическа и
правна страна следното:
Исковата претенция за отричане на едно парично притезание поради погасяването му
1
по давност не е недопустима, тъй като при наличие на извънсъдебно търсене на вземането
от кредитора, пътят на защита за длъжника, който релевира възражение за погасителна
давност, е именно инициирането на исково съдебно производство, в рамките на което ще
бъде установена със сила на пресъдено нещо основателността на това възражение и
наличието или липсата на право на принудително удовлетворение на паричната претенция.
Правният спор между страните се състои в това дали вземанията на ответника за
периода 03.2008 г. – 07.2013 г. и натрупаните върху тях мораторни лихви са погасени по
давност.
Представена е справка, от която е видно, че са натрупани задължения за кл. №
300026387360 с титуляр ** за периода 03.2008 г. – 07.2013 г. в размер на 9055,30 лева.
В ел. кореспонденция от ответника до ищеца е посочено, че със заявление от
04.09.2024 г. дружеството за първи път е информирано за смъртта на наследодателя на
ищеца, собственик на процесния апартамент от 1994 г., поради което кани ищеца да заяви на
услугата „Пререгистрация на потребител“, за извършването на която е необходимо да бъдат
погасени дължимите до този момент суми за ел. енергия, които към 10.09.2024 г. са в размер
на 3756,69 лева главница и 5298,61 лева законна лихва за забава.
Видно от удостоверение за наследници на * *., починал на 14.02.2024 г., негов
единствен наследник е М. Н. К..
От нотариален акт № 34 от 18.10.1994 г. се установява, че ** и * са прехвърлили на
**. собствеността върху имот в гр. София, ж.к. *
Със заявление от 04.09.2024 г. М. Н. К. е поискал промяна на партидата на обект с кл.
№ 300026387360.
Видно от Констативен протокол от 05.11.2024 г. в процесния имот е монтирано СТИ.
Съгласно задължителните тълкувателни разяснения на ТР № 3/18.05.2012 г. по тълк.
дело № 3/2011 г. на ОСГТК на ВКС понятието „периодични плащания” по смисъла на чл.
111, б. „в” ЗЗД се характеризира с изпълнение на повтарящи се задължения за предаване на
пари или други заместими вещи, имащи единен правопораждащ факт, чиито падеж настъпва
през предварително определени интервали от време, а размерите на плащанията са
изначално определени или определяеми, без да е необходимо периодите да са равни и
плащанията да са еднакви. Следователно еднаквостта или различието на размера на
задължението за плащане нямат отношение към характеристиката му като периодично, като
единствено е необходимо той да е предварително определен или определяем.
Вземанията на ответното дружество съдържат изброените признаци на понятието,
поради което представляват периодични плащания по смисъла на чл. 111, б. „в” ЗЗД и за тях
се прилага тригодишен срок на погасителна давност. Задълженията на потребителите на
предоставяните от ** услуги са за изпълнение на повтарящи се парични задължения, имащи
единен правопораждащ факт - договор, чиито падеж настъпва през предварително
определени интервали от време, а размерите им са изначално определяеми, независимо от
това дали отделните плащания са с еднакъв или различен размер.
2
Съгласно чл. 111, б. „б“ ЗЗД с изтичане на тригодишна давност се погасяват
вземанията за обезщетения и неустойки от неизпълнен договор. Съгласно чл. 114 ЗЗД
давността започва да тече от деня, в който вземането е станало изискуемо. Процесният
период е 03.2008 г. – 07.2013 г., поради което тригодишната давност за процесните вземания
е изтекла преди датата на предявяване на исковата молба, а именно към 08.2016 г. С доклада
по делото, съдът е указал на ответника, че негова доказателствената тежест относно
настъпили обстоятелства, водещи до спиране/прекъсване на давността. Доказателства в тази
връзка не са ангажирани, поради което и предявеният иск за недължимост на вземанията,
поради погасяването им по давност е основателен.
Действително съгласно чл. 14, ал. 1, т. 3 от ОУ за продажба на ел. енергия на “**”
EАД клиентът е задължен да уведоми писмено “** ” ЕАД в 30-дневен срок за настъпили
промени в обстоятелства, фактически и правни отношения, включително смяна на
собствеността или правото на ползване, касаещи клиента и/или ползвания от него обект,
което и ищецът е сторил. С оглед настъпила погасителна давност по отношение на
процесните задължения, ответникът не следва да изисква заплащането им, за да извърши
пререгирастрия на потребител, независимо че същите са натрупани по кл. номер на
процесния обект.
При този изход на спора, право на разноски има ищецът на основание чл. 78, ал. 1
ГПК, който е претендирал следните разноски: 365 лева - държавна такса и 1200 лева -
адвокатско възнаграждение, което не е прекомерно с оглед чл. 7, ал. 2, т. 2 НМРАВ.
Воден от горното, Софийски районен съд, 82 състав
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения от М. Н. К., ЕГН **, срещу * ЕИК
**, иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК, че М. Н. К. не дължи на ** сумата от 3756,69
лева - главница за начислена ел. енергия на адрес: гр. ** ж.к. „** и 5298,61 лева - законна
лихва, формирани за периода 03.2008 г. – 07.2013 г. по кл. № 300026387360, поради
погасяването им по давност.
ОСЪЖДА ** ЕИК ** да заплати на М. Н. К., ЕГН *, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК
сумата от 1565 лева – разноски в производството.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3