РЕШЕНИЕ
№ 154
гр. Сандански, 08.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – САНДАНСКИ, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и трети юни през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Росица Г. Калугерова
при участието на секретаря Надежда Ж. Малинова Смиленска
като разгледа докладваното от Росица Г. Калугерова Гражданско дело №
20221250100274 по описа за 2022 година
взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по искова молба на В. ИВ. Ч., с ЕГН-**********,
срещу *******************, с която е предявен иск за заплащане на сумата от 12 000 лева,
съставляваща обезщетение за причинените му неимуществени вреди в резултат на
повдигнато обвинение за извършено престъпление по ДП № ***/20**г. по описа на РУ на
МВР Сандански, НОХД№***/20**г. по описа на Районен съд-Сандански и ВНОХД№
***/20**г. по описа на Окръжен съд-Благоевград, по което е бил оправдан, за периода от
22.12.2017г. до 16.01.2021г., ведно със законната лихва считано от 22.12.2017г. до
окончателното изплащане, и за заплащане на сумата от 1600 лева, съставляваща
обезщетение за причинените му имуществени вреди, от които 800лв.-заплатено на
15.03.2018г. адвокатско възнаграждение за защита по ДП № ****/20**г. по описа на РУ на
МВР Сандански, ведно със законната лихва, считано от 15.03.2018г. до окончателното й
изплащане, и 800лв.-заплатено на 07.07.2020г. адвокатско възнаграждение за защита по
ВНОХД№ ***/20**г. по описа на Окръжен съд-Благоевград, ведно със законната лихва,
считано от 07.07.2020г. до окончателното й изплащане.
Правно основание чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ.
Сочи се в исковата молба, че с постановление от 22.12.2017 г. на разследващ полицай по
ДП №***/20**г. по описа на РУ на МВР Сандански ищецът е бил привлечен като обвиняем
за престъпления по чл.144, ал.З, във вр. с ал.1 НК, като въз основа на обвинителен акт,
1
съставен на 10.05.2018г. от *************************, срещу него е било образувано
НОХД №***/20**г. по описа на Районен съд Сандански. Сочи се още, че с разпореждане на
съдията- докладчик делото е било насрочено за разглеждане на 07.06.2018г., когато се е
провело и първото съдебно заседание по него. Твърди се, че разглеждането на делото е
продължило в множество съдебни заседания и и е приключило в PC - Сандански с присъда
№ ** от ***.2020г., с която съдът го е признал за невиновен в извършване на
престъплението по обвинението и го е оправдал. Твърди се, че срещу присъдата е подаден
протест от страна на Районна прокуратура – Сандански и е било образувано въззивно
производство пред Окръжен съд Благоевград по ВНОХД № **/20**г., както и че с решение
№******* от **.**.20** г. на Окръжен съд - Благоевград, неподлежащо на обжалване и
влязло в сила на същата дата, първоинстанционната оправдателна присъда на СРС е била
потвърдена, като мотивите на съда са били изготвени на 16.03.2021г. Твърди се, че
повдигнатото му обвинение, досъдебното производство и съдебното производство на две
инстанции са се отразили изключително отрицателно върху начина му на живот,
семейството и работата му. Твърди се, че от узнаване на образуваното срещу него
наказателно производство ищецът е преживял огромен стрес и притеснения; психиката му
се сринала и изпаднал до състояние на депресия, защото е изживял изключително
емоционално бремето на наказателния процес. Твърди се, че в този период е станал
затворен-не общувал нормално дори със семейството си; чувствал се унижен пред тях и
пред приятелите и колегите си; накърнен е бил авторитетът и достойнството му, както и
доброто му име в обществото; загубил е съня си-постоянно мислел за случващото се; живеел
в постоянен страх и безпокойство от очакваното налагане на тежко наказание и
евентуалното му изтърпяване. Твърди се, че през всичките тези години е бил обсебен от
чувството за вина и несъзнателно се затворил все повече в себе си, а продължилият период
на разследване, движението на делото в различните инстанции го отчайвали и му създавали
чувство на безсилие и безнадеждност. Твърди се, че случилото се много бързо е станало
достояние на обществото и е бил обект на коментари и подмятания, като постоянно е чувал
приказки зад гърба си. Твърди се, че освен описаните неимуществени вреди ищецът е
претърпял и имуществени вреди, изразяващи се в заплащането на адвокатски хонорари в
размер на по 800лв. за инстанция. По изложените съображения ищецът намира, че за него е
налице правен интерес от предявяване на настоящите обективно съединени искове, в
подкрепа на които представя писмени доказателства и сочи гласни такива.
Ответникът, чрез ************************* *********, е депозирал отговор на
исковата молба, в който оспорва предявените искове както по основание, така и по размер.
Твърди се, че няма доказателства за действително претърпени конкретни неимуществени
вреди. Твърди се, че липсва причинно следствена връзка между твърдените неимуществени
вреди и воденото срещу ищеца наказателно производство. Твърди се, че претендираният
размер на неимуществените вреди е завишен. Твърди се, че продължителността на съдебния
процес не е по вина на Прокуратурата, тъй като съдебните заседания, респ. интервалите
между тях се определят от съдията докладчик, а при първоинстанционното разглеждане на
делото две от съдебните заседания са провеждани през продължителен период от време.
2
Оспорва се и началния момент на заплащане на обезщетение за неимуществени вреди.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност, намира за установено от фактическа страна следното:
С постановление от **.**.20** г. на старши разследващ полицай при РУ-Сандански, по
досъдебно производство №****/20**г. по описа на РУ Сандански, В. ИВ. Ч. е бил привлечен
като обвиняем за извършено престъпление по чл.144, ал.З, във вр. с ал.1 НК, като на
***.**.20**г. в Районен съд-Сандански е внесен обвинителен акт срещу него и е било
образувано наказателно дело от общ характер № ***/20**г. На досъдебното производство не
са взети мерки за процесуална принуда. След проведено разпоредително заседание на
07.06.2018г., Районен съд-Сандански е насрочил няколко съдебни заседания, като на
16.01.2020г. е постановил присъда № **/**.**.2020г., с която е признал В. ИВ. Ч. за
невиновен в извършване на престъпление по чл.144, ал.З, във вр. с ал.1 НК и го е оправдал
по повдигнатото му обвинение, че на 09.09.2017г., около 10,00часа, в гр.********, пред
******** *****, находящ се на ул.“**********“, № *, се е заканил с престъпление против
личността, с убийство на ******* ****** *****: „Ще те пречукам пред вас, ще те убия, ще
те претрепам, пред баща ти ще те пречукам…ще те пречакам пред къщата и ще те утрепа“,
като отправените закани са могли да възбудят у ******* основателен страх за
осъществяването им. Срещу постановената присъда е бил подаден протест от страна на
Районна прокуратура Сандански, по който протест е било образувано в.н.о.х.д.№***/2020г.
по описа на Окръжен съд-Благоевград, приключило с окончателно решение №
********/***.0*20**г., с което присъдата на първоинстанционния съд е потвърдена.
Продължителността на наказателното производство (от момента на привличане на ищеца
като обвиняем до влизане в сила на оправдателната присъда) е 3 години, 2 месеца и 22 дни.
По досъдебното производство В.Ч. е бил защитаван от адвокат Р.Н., на когото е заплатил
на 15.03.2018г. договорено адвокатско възнаграждение в размер на 800лв. За осъществяване
на защита по в.н.о.х.д.№***/20**г. по описа на Окръжен съд-Благоевград В.Ч. е заплатил
800лв. адвокатско възнаграждение на адвокат Р.Н. (представените договори за правна
защита и съдействие).
Наказателното производство се отразило негативно на психиката и поведението на В.Ч.-
бил притеснен относно развитието на наказателното производство, като се безпокоял да не
бъде осъден (св.Ч., св.*******); станал нервен, неспокоен (св.Ч.а и св.Ч.) и имал проблеми
със съня (св.Ч.а); затворил се в себе си, спрял да излиза и да контактува с приятелите си
(св.********, св.Ч.а); спрял да прави планове за бъдещето (св.Ч.); не уплътнявал работното
си време, като излизал в двора на предприятието и стоял сам (св.Ч.).
При така установеното от фактическа страна съдът излага следните правни изводи:
Предявените искове са допустими: Налице е активна и пасивна процесуална легитимация
и правен интерес от тяхното предявяване с оглед твърденията в исковата молба, че ищецът
е претърпял вреди от повдигнатото му обвинение за извършено престъпление, по което е
бил оправдан. Доколкото под контрола на Прокуратурата се извършва разследване срещу
3
едно лице за извършено от него престъпление и тя повдига и поддържа обвинението срещу
това лице, то тя е пасивно легитимирана да отговаря за претендираните от ищеца вреди.
По основателността на предявените искове:
Разпоредбата на чл.2 от ЗОДОВ урежда отговорността на държавата за дейността на
правозащитните й органи (разследващите органи, прокуратурата или съда), при
изпълнението на която са причинени вреди на граждани, като са предвидени няколко
хипотези за ангажиране на тази отговорност. Според чл.4 от същия закон, обезщетението се
дължи за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена
последица от увреждането, независимо дали са причинени виновно от длъжностното лице,
т.е. отговорността на държавата е обективна. Заявената от ищеца претенция попада в
хипотезата на чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ-за заплащане на обезщетение от съответния
правозащитен орган в случай, че лицето, срещу което е повдигнато обвинение, е оправдано.
Безспорно се установи, че В.Ч. е оправдан по повдигнатото му от Прокуратурата обвинение
по чл.144, ал.З, във вр. с ал.1 НК. Това обвинение е за тежко умишлено престъпление-по
него се предвижда наказание лишаване от свобода до 6 години.
По отношение на иска за причинени неимуществени вреди:
Установи се, че наказателното производство срещу В.Ч. е продължило 3 години, 2 месеца
и 22 дни (от момента на привличане на ищеца като обвиняем до влизане в сила на
оправдателната присъда). Следователно, същото е приключило в разумен срок (при отчитане
на обстоятелството, че то се е развило на две съдебни инстанции). Установи се от
свидетелските показания, че през този период ищецът е претърпял неимуществени вреди
(отрицателни последици в емоционално и психическо отношение за ищеца и в неговото
поведение), настъпили в пряка причинна връзка с образуваното и водено срещу него
наказателно производство. Последните се изразяват в притеснение/безпокойство относно
развитието на наказателното производство и възможността да бъде осъден; нервност;
затваряне в себе си и изолиране от близките; чувство на засегната чест и достойнство, както
и с проблеми със съня и концентрацията на работното му място. Не се събраха
доказателства за твърдените от ищеца факти, че случилото се много бързо е станало
достояние на обществото и че е бил обект на коментари и подмятания по повод
образуваното срещу него наказателно производство, като постоянно е чувал приказки зад
гърба си, както и че е много хора са започнали да го приемат с недоверие и като човек в
личните му отношения и контакти. Съдът кредитира свидетелските показания на
разпитаните по делото свидетели (макар свидетелите *********** Ч.а и ****** Ч. да са
съответно ******** и ******** на ищеца, и в това си качество да са заинтересовани от
изхода на делото), съобразявайки, че естеството на обстоятелствата, подлежащи на
доказване, обуславя най-доброто им познаване от лицата, които имат непосредствен и
редовен контакт с ищеца. Освен това показанията им са обективни (основават се на
непосредствените им възприятия) и непротиворечиви, а и не се опровергават от други
доказателства по делото. Съдът съобрази също, че повдигането на обвинение и внасянето на
обвинителен акт в съда са процесуални действия, които по естеството си са свързани със
4
значителен стрес-израз на нормална реакция на човек, спрямо когото е упражнена
наказателна репресия. Освен това, самият факт, че срещу определено лице е повдигнато
обвинение за извършено престъпление води до накърняване на достойнството му и на
личната му сфера, поради което в своята практика ВКС приема, че обезщетение за
неимуществени вреди по чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ се дължи и когато не са ангажирани
доказателства за тях.
При определяне размера на дължимото обезщетение, с оглед критерия за справедливост,
визиран в чл.52 от ЗЗД, съдът взе предвид продължителността на наказателното преследване
по повдигнатото обвинение (3 години, 2 месеца и 22 дни) и приключването му в разумен
срок; вида на деянието (умишлено); тежестта на вмененото престъпление (тежко по смисъла
на НК); възрастта и личността на ищеца (43г., неосъждан); факта, че срещу ищеца не е била
взета мярка за процесуална принуда; характера и степента на причинените вреди във връзка
с повдигнатото обвинение и липсата на необратими по характер вреди в личен и
професионален план; стандартът на живот в страната и средностатистическите показатели за
доходи по време на възникване на увреждането, както и присъдените в аналогични случаи
в съдебната практика обезщетения, и намира, че сумата от 6000лв. е достатъчна да репарира
причинените неимуществени вреди, като счита, че тази сума съответства на
продължителността и интензитета на негативните изживявания, резултат от наказателното
производство, предмет на настоящия спор.
Предвид изложеното съдът намира, че искът е основателен до този размер, а за разликата
до претендираната сума от 12 000лв. е неоснователно завишен.
По отношение на иска за причинени имуществени вреди:
Ищецът претендира като имуществени вреди заплатените от него адвокатски
възнаграждения в наказателното производство, приключило с оправдателна присъда.
Установи се, че по досъдебното и съдебното производство В.Ч. е бил защитаван от адвокат
Р.Н., на когото е заплатил адвокатско възнаграждение в размер на 800лв. за досъдебното
производство и 800лв. за съдебното производство. Следователно ищецът е направил
съдебни разноски в хода на наказателното преследване в размер общо на 1600лв.
Разходваните средства за адвокатско възнаграждение в хода на наказателното преследване,
приключило с оправдателна присъда, се явяват за лицето, подложено на неоправдана
наказателна репресия, имуществена вреда (претърпяна загуба), за която държавата дължи
обезщетение на основание чл.4 от ЗОДОВ (решение № 843 от 23.12.2009 г. на ВКС по гр. д.
№ 5235/2008 г., II г. о., ГК, решение № 355 от 3.08.2010 г. на ВКС по гр. д. № 1651/2009 г.,
III г. о., ГК).
Предвид на изложеното съдът намира, че искът е основателен и следва да бъде уважен в
претендирания размер.
Относно претендираната лихва:
Отговорността за заплащане на обезщетение по чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ възниква от
момента на влизане в сила на съдебния акт за признаване на ищеца за невинен, т.е. от
5
влизане в сила на акта, с който се признават за незаконни действията на държавния орган-
16.03.2021г. От този момент вземането за увреждане е изискуемо и от този момент
държавният орган изпада в забава и дължи лихва върху размера на присъдените
обезщетения до окончателното им изплащане.
Предвид на изложеното съдът намира, че следва да присъди законната лихва върху
обезщетенията за вреди, считано от 16.03.2021г., като отхвърли иска за заплащане на
законна лихва върху обезщетението за неимуществени вреди считано от 22.12.2017г. и
върху обезщетението за имуществени вреди считано от 15.03.2018г. и 07.07.2020г.
Относно разноските по делото:
Съобразно изхода на спора и на основание чл.78, ал.1 от ГПК ответникът следва да
заплати на ищеца направените по делото разноски съразмерно с уважената част от иска.
Ищецът е направил разноски за държавна такса в размер на 10лв. и за адвокатско
възнаграждение в размер на 940лв. Възражението на ответника за прекомерност на
адвокатското възнаграждение е неоснователно, тъй като същото е в размер на минимално
предвидения в чл.7, ал.2, т.4 от Наредба № 1/09.07.2004г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения.
Предвид на изложеното ответникът следва да заплати на ищеца сумата от 530,88 лева за
направени по делото разноски.
Водим от горното и на основание чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА *******************гр.*********, бул.”******”, № *, ДА ЗАПЛАТИ на В.
ИВ. Ч., с ЕГН-**********, с адрес-гр.***********, ул.“*********“, № *, ет.*, ап.*, сумата
от 6 000 лева (шест хиляди лв.), съставляваща обезщетение за причинените му
неимуществени вреди в резултат на незаконно повдигнато обвинение за извършено
престъпление по чл.144, ал.3, във вр. с ал.1 НК по ДП № ***/20**г. по описа на РУ на МВР
Сандански, НОХД№*******/20**г. по описа на Районен съд-Сандански и ВНОХД№
***/20**г. по описа на Окръжен съд-Благоевград, по което е бил оправдан, ведно със
законната лихва считано от 16.03.2021г. до окончателното изплащане.
ОСЪЖДА********************* гр.******, бул.”****”, № *, ДА ЗАПЛАТИ на В. ИВ.
Ч., с ЕГН-**********, с адрес-гр.*******, ул.“****** ******“, №*, ет.*, ап.*, сумата от 1
600 лева (хиляда и шестстотин лв.), съставляваща обезщетение за причинените му
имуществени вреди в резултат на незаконно повдигнато обвинение за извършено
престъпление по чл.144, ал.3, във вр. с ал.1 НК по ДП № *****/20**г. по описа на РУ на
МВР Сандански, НОХД№***/20**г. по описа на Районен съд-Сандански и ВНОХД№
***/20**г. по описа на Окръжен съд-Благоевград, по което е бил оправдан, ведно със
законната лихва считано от 16.03.2021г. до окончателното изплащане.
6
ОТХВЪРЛЯ иска за заплащане на обезщетение за причинени неимуществени вреди над
уважения размер до претендираната сума от 12 000 лева, както и исковете за заплащане на
законна лихва върху обезщетенията за вреди, считано преди 16.03.2021г., като
неоснователни.
ОСЪЖДА ****************** гр.*******, бул.”******”, № *, ДА ЗАПЛАТИ на В. ИВ.
Ч., с ЕГН-**********, с адрес-гр.*********, *********“, № *, ет.*, ап.*, сумата от 530,88
лева (петстотин и тридесет лв. и 88 ст.) за направени по делото разноски.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд гр.Благоевград в
двуседмичен срок от връчването му на страните. Да се изпрати препис от решението на
страните.
Съдия при Районен съд – Сандански: _______________________
7