Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. София, 15.10.2021
г.
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІІ Е въззивен състав, в открито съдебно заседание на двадесет и четвърти септември, през две
хиляди двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАНКА
ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ПЕТЪР
САНТИРОВ
мл.с. ЯНА
ВЛАДИМИРОВА
при участието на секретаря Елеонора Г.а,
като разгледа докладваното от мл. съдия Владимирова в.гр.д. № 12392 по описа за 2020
година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е
по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано е по
подадена въззивна жалба от ищеца по делото "Е.К.С." ЕООД, чрез
процесуалният му представител адв. Р.Ш., с надлежно учредена представителна
власт по делото, против Решение № 159371 от 24.07.2020 г., постановено по гр.
дело № 61300/2015 г. по описа на Софийския районен съд, 68 състав, с което са отхвърлени
предявените от "Е.К.С." ЕООД срещу „И.“ ЕООД обективно кумулативно
съединени искове с правна квалификация чл. 266, ал. 1 ЗЗД, във вр. с чл. 286,
ал. 1 ТЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца
сумата от 3 786,60 лв., представляващо дължимо според ищеца възнаграждение
за ремонт на автомобил „Субаро Трибека“, рег. № ******за ремонтни дейности,
удостоверени в съставените Сервизна договор-поръчка № SO-1123537
и фактура № **********/16.02.2015 г., заедно със законната лихва върху това възнаграждение
от датата на подаване на искова молба – 11.10.2015 г. до окончателното плащане
на сумата, както и сумата от 249,65 лв., представляваща мораторната лихва по
чл. 86 ЗЗД върху посоченото възнаграждение за периода 17.02.2015 г. до
11.10.2015 г.
Във въззивната
жалба се навеждат оплаквания, че обжалваното решение е неправилно и
необосновано, тъй като първоинстанционният съд погрешно е интерпретирал
доказателствата по делото. Прави искане въззивният съд да упражни правомощията
си по чл. 194, ал. 2 и 3 ГПК и да прогласи неистинността на ползван от
ответника документ – поръчка за ремонт № 008708/17.03.2015 г. на Автосервиз „Д.4“
ООД, подписът под която не е положен от св. Ч.Г., както е посочено, да изключи
документа от доказателствата по делото и да го изпрати на Софийска районна
прокуратура. Излага подробни съображения във връзка с представените по делото
доказателства, като счита, че същите водят до извод за основателност на
претенциите.
Въззиваемият "И." ЕООД е депозирал писмен отговор
на въззивна жалба чрез пълномощника си, адв. Л.Г., с надлежно учредена
представителна власт по делото, в която се излагат съображения за правилност на
поставеното решение. Моли съдът да потвърди обжалваното решение, като присъди
направените по делото разноски.
Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по
допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен
от релевираните основания в жалбата.
Жалбата е
подадена в срока по чл. 259 ГПК, поради което е допустима.
Решението е
валидно и допустимо, постановено в рамките на правораздавателната власт на
съдилищата по граждански дела и в съответствие с основанието и петитума на исковата
молба.
Съдът, като
съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, съгласно
правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира подадената въззивна жалба за частично
основателна по следните съображения:
Установява се по
делото, че на 23.01.2015 г. св. Ч.Г., към онзи момент служител на дружеството ответник на длъжност
„финансов мениджър“, е оставил лек автомобил „Subaru Tribeca“
с рег. №*******в сервиз на ищеца в кв. Павлово, гр. София, за извършване на
ремонтни дейности, описани в сервизна договор – поръчка № SO-1123537 от 23.01.2015 г. Автомобилът е бил
оставен за ремонт поради проблем в автоматичната скоростна кутия, който се
установил след като на арматурното започнали да светят няколко лампи. Едно от
оплакванията било, че се губи масло от автоматичната скоростна кутия. Направена
била диагностика на автомобила. На 16.02.2015 г. св. Ч.Г. е приел автомобила
след извършения ремонт, като на тази дата е съставена фактура № **********/16.02.2015
г., в която са описани следните стоки и услуги: демонтаж-монтаж двигател;
демонтаж-монтаж рейка кормилна; смяна свещи запалителни; свещ; тампон; скоба;
маншон; маншон; антифриз; масло; масло; масло; източване, вакуум и пълнене с
фреон на климатична инсталация; демонтаж-монтаж скоростна кутия; филтър; масло;
масло; филтър; смяна масло двигател; смяна уплътнения гарнитури/семеринги;
авторемонтна услуга; авторемонтна услуга; семеринг; маркуч; болт; датчик. Описаните
стоки и услуги отговарят на тези, описани в представената сервизна договор-поръчка.
След приемане на автомобила С.Г.е напуснал сервиза, но след като автомобилът се
е движил около 1 км, на таблото са светнали същите лампи и колата влязла в
авариен режим. С.Г.се върнал обратно в сервиза, където повторно оставил
автомобила. Било взето решение автомобилът да се изпрати за диагностика в
сервиз на „Субару Моторс“ за извършване на диагностика, като видно от
приемо-предавателен протокол към поръчка № SO**********
от 18.02.2015 г. на „Субару Моторс“ автомобилът е постъпил там на
18.02.2015 г., като са констатирани неизправности. На 26.02.2015 г. колата е
била предадена от „Субару Моторс“, като фактура за извършените работи е
издадена на името на ищеца „Е.К.С.“ ЕООД. На 17.03.2015 г. автомобилът е бил
предаден за ремонт на „Д.4“ ООД, като е бил закаран от сервиза на ищеца до
сервиза на „Д.4“ ООД с автомобил на пътна помощ, предоставен от ищеца, описан в
писмения отговор на исковата молба като син бус „Опел Мован“, рег. № *******, в
какъвто смисъл са и показанията на св. Г..
При така
установените факти, изводите на въззивния съд се различават от тези на
първоинстанционния относно фактическата обстановка, която е приета за
установена, и следващите от нея правни изводи.
Налице е валидно
договорно правоотношение за изработка по смисъла на чл. 258 и сл. ЗЗД.
Действително сервизна договор-поръчка № SO-1123537 от 23.01.2015 г. е подписана
от св. Ч.Г., към онзи момент служител на длъжност „финансов мениджър“ в
ответното дружество, а не от Р.В., както е посочено, в какъвто смисъл е и
приетата по делото СГЕ, която съдът кредитира. Във фактурата е отбелязано, че
същата е подписана от св. Ч.Г.. Съгласно приетата по делото съдебно-счетоводна
експертиза, процесната фактура е била осчетоводена в търговските книги на
дружеството ответник, по същата е ползван данъчен кредит. С решения,
постановени по реда на чл. 290 ГПК, а именно решение № 114 от 26.07.2013 г. по
т.д. № 255/2012 г. на ВКС, I т.о., решение №
166 от 26.10.2010 г. по т.д. 991/2009 г. на ВКС, ІІ т.о., решение № 96 от
26.11.2009 г. по т.д. 380/2008г. на ВКС, І т.о., решение № 46 от 27.03.2009 г.
по т.д. №546/2008 г. на ВКС, ІІ т.о., решение № 42 от 19.04.2010г. по т.д.
№593/2009 г. на ВКС, ІІ т.о., е прието, че фактурата може да бъде приета като
доказателство за възникнало договорно правоотношение по договор за продажба
между страните доколкото в самата фактура фигурира описание на стоката по вид
стойност, начин на плащане, наименованията на страните и време и място на
издаване. Само по себе си отразяването на фактурата в счетоводството на
ответника – купувач, включването й в дневника за продажбите по ДДС и ползването
на данъчен кредит по нея представляват признание на задължението и доказват
неговото съществуване. От приетото в решение № 30 от 08.04.2011 г. по т.д.
№416/10 на ВКС, І т.о. и решение № 46 от 27.03.2009г. по т.д. №546/08г. на ВКС,
ІІ т.о. също така следва извода, че макар и подписите върху фактурите да са
положени от лица, за които не може да бъде установено, че са били упълномощени
от търговеца, то последният е узнал за сделката по смисъла на чл. 301 ТЗ, като
това не се презюмира, а е установено по безсъмнен начин от отразяването на
фактурите в счетоводството му. От изложеното следва, че не могат да бъдат
споделени изводите на първоинстанционния съд, че не е налице приемане на
работата от страна на ответното дружество, тъй като същото било оспорило
качеството на работата с отговора на исковата молба, а С.Г.нямал надлежно
учредена представителна власт. Напротив, доколкото договорът е сключен между
страните, като от името на ответното дружество е действал св. Ч.Г., и доколкото
отново той е приел работата, като впоследствие издадената фактура е била
осчетоводена от ответното дружество и по нея е ползван данъчен кредит, следва
извод, че работата е била приета, но частично. Това е така, тъй като след като
е приел работата в сервиза на дружеството ищец и е подписал фактурата, С.Г.е
напуснал сервиза. Малко след напускането му автомобилът отново е дал индикация
за същия проблем с автоматичната скоростна кутия, за отстраняване на който е
бил оставен. Следва изводът, че се е проявил скрит недостатък на изработеното,
който не е имало как да бъде известен на приелия работата С.Г.към момента на
приемането. Веднага след като е констатирал, че проблемът не е отстранен,
свидетелят е върнал автомобила в сервиза на дружеството ищец, като по делото не
са налице доказателства, че проблемът с автоматичната скоростна кутия е
отстранен. По повод възраженията в писмения отговор на исковата молба,
дружеството ищец твърди, че автоматичната скоростна кутия е имала две повреди,
като в този смисъл са и показанията на св. Ц.П.– той сочи, че на дружеството
ищец било възложено да извърши ремонт на „механиката“, а не на „електрониката“
на автомобила. Съдът приема, че в съдържанието на процесния договор за
изработка е било включено отстраняване на възникнал проблем с автоматичната
скоростна кутия и привеждането на последната в състояние, което я прави годна
да бъде употребявана за нормалното ѝ
предназначение. В случая дружеството ищец не доказва, че са били налице две
повреди на автоматичната скоростна кутия, нито, че е отстранило която и да е от
тях. Показанията на св. П. в частта относно констатираните проблеми на
автоматичната скоростна кутия са вътрешно противоречиви и не следва да се
кредитират. От писмените и гласни доказателства по делото – поръчка за ремонт №
8708, фактура № 5917/20.05.2015 г., показанията на С.Г.и св. П., се установява,
че повредата на автоматичната скоростна кутия е отстранена от дружеството „Д.4“
ООД, след като дружеството ищец не успява да отстрани проблема, въпреки
проведената консултация със сервиза на „Субару Моторс“ ООД.
От изложеното
следва, че работата, извършена от дружеството ищец, не е била приета единствено
по отношение на ремонта на автоматичната скоростна кутия, доколкото след
приемането на работата (подписването на фактурата), С.Г.е констатирал
недостатък на изработеното и незабавно се е върнал в сервиза на дружеството
ищец, като своевременно е направил възражение по повод извършения ремонт на
автоматичната скоростна кутия. На дружеството ищец е била дадена възможност да
отстрани недостатъка, като това обяснява и защо фактурата е била осчетоводена
изцяло и е ползван данъчен кредит за цялата дължима сума – автомобилът е бил
предаден в сервиз на трето лице на 17.03.2021 г., един месец след констатиране
на недостатъка на изработеното. Въпреки че на изпълнителя е дадена възможност
да отстрани недостатъка и да извърши качествен ремонт на автоматичната
скоростна кутия, няма доказателства, че същият е успял да го направи. Дружеството
ответник се е позовало на това възражение в отговора на исковата молба. По
отношение на формата, в която следва да се упражнят правата на възложителя по
чл. 265, ал. 1 от ЗЗД, не съществува ограничение. Това може да стане и при
възражение за неточно изпълнение, предявено в производството по иска по чл.
266, ал. 1 от ЗЗД – решение № 120 от 20.06.2017 г. по т. д. № 1032 / 2016 г. на
Върховен касационен съд, I т.о.
Видно от
процесната сервизна договор-поръчка, както и от издадената в тази връзка
фактура, на дружеството ищец е била възложена и друга работа, по отношение на
която ответникът не е въвел никакви възражения и не се твърди, нито се доказва,
че същата е некачествена или негодна, като не се оспорва и реалното ѝ
извършване, нито вложените във връзка с извършването ѝ стоки –
консумативи. Напротив, по делото е доказано, че са извършени описаните в
сервизната договор поръчка дейности, като в тази връзка доказателство е и
подписаната от С.Г.фактура, приета и осчетоводена от ответника. В този смисъл
са и показанията на св. П., които в тази част са последователни и кореспондират
с останалите приети по делото доказателства, поради което следва да бъдат
кредитирани. Тъй като не е наведено никакво правоизключващо възражение по повод
извършената работа, освен коментираното по-горе, отнасящо се единствено до
ремонта на автоматичната скоростна кутия, дължимо е възнаграждението за
извършването ѝ.
Видно от
представените по делото доказателства – сервизна договор поръчка от 23.01.2015
г. и издадената фактура № **********/16.02.2015 г., стойността на ремонта на
автоматичната скоростна кутия е 1580,00 лв. Не следва да се присъжда и сумата
от 96,00 лв. за демонтаж-монтаж на скоростната кутия, доколкото тя също се
претендира във връзка с извършения ремонт, който не е приет от ответника.
Исковата претенция е основателна в останалата част, а именно за сумата от
2110,60 лв., по съображенията, изложени по-горе. Ответното дружество не е
доказало, че е заплатило възнаграждението за извършената и приета работа, като
признава, че не е извършило плащане по фактурата, позовавайки се на недължимост
на вземането.
Акцесорният иск
по чл. 86 ЗЗД е основателен за сумата от 139,15 лева, като мораторната лихва е
изчислена от датата 17.02.2015 г., следваща деня на падежа на задължението, до
11.10.2015 г.
Направено е
искане от въззивника за произнасяне с нарочен диспозитив с решението или с
определение за прогласяване на неистинността на оспорен от него документ –
поръчка за ремонт № 008708/17.03.2015 г. на автосервиз „Д.4“ ООД, подписът под
която не е положен от сочен от ответника и разпитан негов свидетел – Ч.Г..
Искането е неоснователно. Настоящият състав споделя практиката на ВКС, обективирана
в решение № 270 от 19.02.2015 г. по гр. д. № 7175/2013 г. на ВКС, IV г.о., постановено по реда на чл. 290 ГПК, съгласно
което определението по чл. 194, ал. 2 ГПК е от същество за доказването. Ако не
се е поизнесъл с нарочен акт преди даване ход на устните прения, съдът
коментира този въпрос в мотивите на своето решение, като заключението му не
намира отражение в диспозитива на акта по същество. В чл. 236 ГПК е определено
съдържанието на диспозитива на съдебното решение и в него не намират място
определенията, свързани с изключването или не на доказателствените средства,
нито тези определения подлежат на самостоятелно обжалване. По делото
действително е доказано, че подписът, положен на оспорения документ поръчка за
ремонт № 008708/17.03.2015 г., не е на Ч.Г., но този факт не променя изводите
по съществото на спора. Процесуалният представител на ищеца сам заявява, че
отношенията между „Д.4“ ООД и ответното дружество не са включени в предмета на
спора. Те са от значение за делото само
доколкото се установява, че повредата в автоматичната скоростна кутия на
процесния автомобил е отстранена именно в сервиза на „Д.4“ ООД. Оспорвайки
автентичността на представения документ, ищецът се домогва да докаже, че
правоотношението между ответното дружество и третото лице не е съществувало или
е различно от твърдяното, но това доказване е неуспешно по изложените по-горе
съображения. Оспорването на подписа, положен на поръчка за ремонт №
008708/17.03.2015 г., по същество представлява оспорване на представителната
власт на подписалия, като в тази връзка важи изложеното по-горе – макар и
подписите върху документа да е положен от лице, за което не може да бъде
установено, че е било упълномощено от търговеца, то последният е узнал за
сделката по смисъла на чл. 301 ТЗ и я е потвърдил.
С оглед изхода
на спора и на двете страни следва да се присъдят съдебни разноски, съобразно
уважената и съответно отхвърлената част от исковете.
Ищецът е
представил списък по чл. 80 ГПК за двете съдебни инстанции и за разноските в
обезпечителното производство, като списъкът е инкорпориран във въззивната
жалба. Установява се, че са направени следните разноски: за въззивното
производство – 600 лв. за адвокатско възнаграждение и 100,74 лв. за държавна
такса; за обезпечителното производство – 370,71 лв. за адвокатско
възнаграждение, 40 лв. за държавна такса по искането за обезпечение; 66 лв. за
привеждане в изпълнение на обезпечителна заповед; за първа инстанция: 161,45
лв. за държавна такса, 40,03 лв. за доплащане на държавна такса; 511,43 лв.
първоначално уговорено адвокатско възнаграждение; допълнително адвокатско
възнаграждение в размер от 200 лв., 150 лв. за депозит за ССЕ; 100 лв. за
депозит за СГЕ. За реалното извършване на разноските са представени надлежни
доказателства – разписки и преводни нареждания. Общият размер на разноските е
2640,36 лв. Съобразно уважената част от иска следва да се присъди сумата от 1471,70
лв.
Въззиваемата
страна е направила следните разноски: за първа инстанция – 600 лв. за
адвокатско възнаграждение; 300 лв. за депозит за вещи лица по СГЕ и ССЕ; за
въззивната инстанция – 720 лв. адвокатско възнаграждение. Реалното извършаване
на разноските е доказано с представени платежни нареждания и разписка. Общият
им размер е 1620 лв. Съобразно отхвърлената част от иска следва да се присъдят
717,03 лв.
С оглед на
цената на иска въззивното решение не подлежи на касационно обжалване по аргумент
от 280, ал. 3, т. 1 ГПК, във вр. с чл. 69, ал. 1, т. 1 ГПК.
По изложените
съображения, Софийският градски съд
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Решение № 159371 от 24.07.2020 г.,
постановено по гр. дело № 61300/2015 г. по описа на Софийския районен съд, 68
състав в частта, с която е отхвърлен искът с правна квалификация чл. 266, ал. 1 ЗЗД, във вр. с чл. 286, ал. 1 ТЗ за осъждане на ответника „И.“ ЕООД, ЕИК:********,
да заплати на ищеца „Е.К.С.“ ЕООД, ЕИК: ********, за сумата от 2110,60 лв.,
представляваща възнаграждение, дължимо съгласно сключен договор за ремонт на автомобил
„Субару Трибека“, рег. № ******за ремонтни дейности, удостоверени в сервизна
договор-поръчка № SO-1123537 и
фактура № **********/16.02.2015 г., ведно със законната лихва върху това
възнаграждение от датата на предявяване на исковата молба – 12.10.2015 г. до
окончателното изплащане на сумата и искът по чл. 86 ЗЗД за сумата от 139,15
лева, представляваща мораторна лихва по чл. 86, ал. 1 ЗЗД върху посоченото
възнаграждение за периода от 17.02.2015 г. до 11.10.2015 г., като вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА „И.“ ЕООД, ЕИК:********, да заплати на
ищеца „Е.К.С.“ ЕООД, ЕИК: ********, сумата от 2110,60 лв., представляваща
възнаграждение, дължимо съгласно сключен договор за ремонт на автомобил „Субару
Трибека“, рег. № ******за ремонтни дейности, удостоверени в сервизна
договор-поръчка № SO-1123537 и
фактура № **********/16.02.2015 г., ведно със законната лихва върху това
възнаграждение от датата на предявяване на исковата молба – 12.10.2015 г. до
окончателното изплащане на сумата и по чл. 86 ЗЗД за сумата от 139,15 лева,
представляваща мораторна лихва по чл. 86, ал. 1 ЗЗД върху посоченото
възнаграждение за периода от 17.02.2015 г. до 11.10.2015 г.
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 159371 от 24.07.2020 г.,
постановено по гр. дело № 61300/2015 г. по описа на Софийския районен съд, 68
състав, в останалата част, с която е отхвърлен иска по чл. 266, ал. 1 ЗЗД, във
вр. с чл. 286, ал. 1 ТЗ за сумата от 2110,60 лв. до пълния размер от 3786,60
лв. и иска по чл. 86 ЗЗД за сумата от 139,15 лева до пълния предявен размер от
249,65 лв.
ОСЪЖДА „И.“ ЕООД, ЕИК:********, да заплати на „Е.К.С.“
ЕООД, ЕИК: ********, сумата от 1471,70 лв., представляваща съдебни разноски за
двете съдебни инстанции, съобразно уважената част от иска.
ОСЪЖДА „Е.К.С.“ ЕООД, ЕИК: ********, да заплати
на „И.“ ЕООД, ЕИК:********, сумата от 717,03 лв., представляваща съдебни
разноски за двете съдебни инстанции, съобразно отхвърлената част от иска.
Решението е
окончателно и не подлежи на обжалване по аргумент от чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.