Р Е Ш Е Н И Е
Номер 662 05.05.2021
г.
град Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Бургас, дванадесети състав, на четиринадесети
април две хиляди двадесет и първа година в публично заседание в следния състав:
Председател:
Диана Ганева
при секретаря Й. Б. като разгледа докладваното от съдия Ганева административно дело номер 238 по описа за 2021 година и
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145 и сл.
Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл. 118, ал. 1 и 3 от Кодекса за социално
осигуряване /КСО/.
Образувано е по жалба на „Надежда –
09“ ООД (с правилно наименование „Надежда“ 009“ ООД), ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр.Средец, ул.“Осми март“ №14, представлявано от управителя Ч. К.
Г., чрез пълномощника адвокат И.И., против
Решение №1040-02-5/07.01.2021г. на директора на Териториално поделение на
Националния осигурителен институт /ТП на НОИ/ Бургас, с което е оставено в сила Разпореждане
№РЖ-5-02-00855004/16.12.2020г. на ръководителя на контрола по разходите на ДОО
в ТП на НОИ Бургас, с което на основание чл.110, ал.3 от КСО е разпоредено на
осигурителя „Надежда 009“ ООД да внесе сумата от 2693.14 лв. по ревизионен акт
за начет №РА-5-02-00850042/04.12.2020г. В
жалбата се съдържат оплаквания, че при постановяване на решението са допуснати
съществени нарушения на административно- производствените правила. Същото е
постановено в противоречие и при неправилно приложение на материалния закон.
Твърди се, че неправилно и необосновано решаващият административен орган, в
лицето на директора на ТП на НОИ гр. Бургас, е приел, че са налице предпоставките,
визирани в § 1, ал. 1, т. 3 от ДР на КСО
и чл. 10 от КСО. Заявява
се, че както в производството по издаване на оспореното разпореждане, така и в производството
по оспорването му по административен ред, не са обсъдени в достатъчна степен и
не са взети предвид конкретните обстоятелства, имащи значение по случая. От
съда се иска да отмени оспореното решение на директора на ТП на НОИ гр. Бургас
и потвърденото с него разпореждане. Отправя се и молба за присъждане на
направените по делото разноски.
В съдебно заседание
жалбоподателят се представлява от адв. И., който поддържа оспорването и
искането от съда. Ангажира доказателства. Претендира за присъждане на
направените по делото разноски.
Ответната страна - директор на ТП на НОИ гр.Бургас се
представлява от юрисконсулт В., която оспорва жалбата и моли за потвърждаване
на оспореното решение. Пледира за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Въз основа на съвкупната преценка на представените по
делото доказателства, съдът приема за установено следното от фактическа страна:
По делото е установено, че с разпореждане №
РЖ-5-02-00855004/ 16.12.2020год. на ръководителя на контрола по разходите на
ДОО при ТП на НОИ на основание чл. 110, ал. 3 от КСО е било разпоредено на
„Надежда 009“ ООД да внесе сумата по ревизионен акт за начет в общ размер на 2693.14
лева (2603 лева - главница и 90.14 лева - лихви) за причинени щети на
държавното обществено осигуряване от неправилно изплатено парично обезщетение
за временна неработоспособност. Видно от анализа към ревизионния акт /л.
22-23/, по силата на трудов договор №3/02.04.2020г. Н. Г. е била назначена в „Надежда 009“ ООД на длъжност продавач
–консултант (л.32). В разчетно-платежната ведомост за месец април 2020г. на Н.
Г.са начислени 17 дни за отглеждане на дете, но няма отразени работни дни и
начислено възнаграждение. „Надежда 009“ ООД
е обжалвало в законоустановения срок разпореждането на органа по
контрола на разходите и във връзка с жалбата е постановено решение
№1040-02-5/07.01.2021 г. на директора на Териториално поделение на Националния
осигурителен институт, с което жалбата на дружеството е приета за неоснователна и като такава е
отхвърлена. Мотивите на административният орган са, че от представените
доказателства се установява, че към началната дата на отпускане на парично
обезщетение за отглеждане на малко дете по чл.53 от КСО - 05.04.2020г. упражняването
на трудова дейност от страна на Н. Н. Г., с ЕГН ********** изобщо не е
започвало и осигуряването не е възникнало. Следователно, през периода от
05.04.2020г. до 31.10.2020г., Надежда Георгиева не е имала качеството на
„осигурено лице“ по смисъла на параграф 1, ал.1, т.3 от ДР на КСО, поради
липсата на отработени дни и неизвършване на трудова дейност при осигурителя,
съгласно чл.10, ал.1 от КСО и няма право на парично обезщетение за временна
неработоспособност.
За да потвърди оспореното
разпореждане, директорът на ТП на НОИ гр. Бургас е посочил нормативните
предпоставки, определящи условията за възникване на осигуряването, неговото
прекъсване и прекратяване, както и изискванията за изплащане на паричните
обезщетения за временна неработоспособност.
Съдът, като обсъди събраните по
делото доказателства във връзка с направените в жалбата оплаквания, доводите и
становищата на страните и като извърши цялостна проверка на законосъобразността
на оспорения административен акт на основание чл. 168, ал. 1, във
връзка с чл. 146 от АПК,
намира за установено следното:
Жалбата е допустима. Депозирана е от
надлежна страна, в законовоустановения срок по чл. 118, ал. 1 от КСО
и против акт, подлежащ на съдебно обжалване и контрол за законосъобразност.
Разгледана по същество жалбата е
неоснователна.
Оспореното решение е постановено от
материално и териториално компетентния по смисъла на чл. 117, ал. 3 от КСО
административен орган - директор на ТП на НОИ, гр.Бургас, в предвидената в чл. 59, ал. 2 от АПК
форма и съдържа фактическите и правни основания за неговото издаване.
Съдът не установи допуснати в хода на
административното производство по издаване на оспореното решение и потвърденото
с него разпореждане съществени нарушения на административнопроизводствените
правила. Противно на изложените от жалбоподателя доводи административният орган
е изпълнил задължението си по чл. 35 от АПК, а
именно да събере и обсъди всички относими за спора обстоятелства, както и да
изясни всички факти от значение за случая.
По отношение на съответствието с
материалноправните разпоредби:
Съгласно § 1, ал. 1, т. 3 от
Допълнителните разпоредби на КСО, редакция в сила от 01.01.2017 г.,
"осигурено лице" е физическо лице, което извършва трудова дейност, за
която подлежи на задължително осигуряване по чл. 4 и чл. 4а, ал. 1 от КСО,
и за което са внесени или дължими осигурителни вноски. Осигуряването на лицето,
което е започнало трудова дейност съгласно чл. 10 от кодекса, продължава и през
периодите по чл. 9, ал. 2, т. 1 - 3 и 5. Самоосигуряващите се лица се смятат за
осигурени за времето, през което са внесени дължимите осигурителни вноски по чл. 6, ал. 8 от КСО,
а лицата по чл. 4а от кодекса се смятат за осигурени за времето, през което са
внесени дължимите осигурителни вноски. Според ал. 1 на чл. 10 от КСО
осигуряването възниква от деня, в който лицата започват да упражняват трудова
дейност по чл. 4 или чл. 4а, ал. 1 от КСО
и за който са внесени или дължими осигурителни вноски и продължава до
прекратяването й, а според ал. 2 на същата разпоредба осигуряването се прекъсва
през периодите, които не се зачитат за осигурителен стаж, независимо че
дейността по чл. 4 или чл. 4а, ал. 1 не е прекратена.
Съгласно чл. 40, ал. 1 от КСО
осигурените лица за общо заболяване и майчинство имат право на парично обезщетение
вместо възнаграждение за времето на отпуск поради временна неработоспособност и
при трудоустрояване, ако имат най-малко 6 месеца осигурителен стаж като
осигурени за този риск. Следователно, за да може едно лице да получи парично
обезщетение за временна неработоспособност, то следва същото да има качеството
на осигурено лице, а такова лице е това, което осъществява трудова дейност и за
което са внесени или дължими осигурителни вноски.
В настоящия случай е установено, че
лицето Н. Г. след сключване на трудовия си договор не е извършвал трудова
дейност. Следователно към датата на настъпване на временната неработоспособност
05.04.2020г. лицето не е имало качеството на осигурено и няма право на парично
обезщетение за временна неработоспособност. В този смисъл е и практиката на
Върховния административен съд–Решение
№14160/23.10.2019г., постановено по адм.дело № 9984/2019г., по описа на съда. Полагането
на труд, като юридически факт от обективната действителност, следва да бъде
безспорно установен и то при пълно и главно доказване, като по аргумент от
разпоредбата на чл. 170, ал. 1 от АПК
тежестта за това е вменена на жалбоподателя по делото. Именно той следва да
докаже, че са налице, твърдените за липсващи от административния орган
предпоставки, за отпускане/изплащане на парично обезщетение, като с оглед
очертания административноправен спор да докаже, че за периода от 05.04.2020г.
до 31.10.2020г. Н. Г. е полагала труд в "Надежда 009“ ООД, съответно е
била осигурено лице по смисъла на § 1, ал. 1, т. 3 от
Допълнителните разпоредби на КСО. В тежест на административния орган
пък е да установи фактическите основания, както и да докаже изпълнението на
законовите изисквания при постановяване на решаващия си административен акт.
От събраните по делото доказателства не може
да се направи извод, че Н. Г. е упражнявала трудова дейност за процесния период
в "Надежда 009“ ООД. Доказателства за изпълнение на конкретни трудови
функции от страна на Г.по сключения договор няма.
Изискването
на законовата разпоредба, съдържаща определението за "осигурено лице"
по смисъла на КСО, е лицето да упражнява трудова дейност, т. е. не е достатъчно
то да има сключен трудов договор и валидно възникнало трудово правоотношение, а
следва да осъществява трудова дейност въз основа на това правоотношение. Това
налага извода, че лицето Н. Г. не е имало качеството на „осигурено лице“,
поради което не е налице материалната предпоставка за възникване правото на
обезщетение.
По изложените съображения
съдът намира оспореното решение
за правилно и законосъобразно, поради което жалбата следва да бъде отхвърлена.
При този
изход на делото и предвид своевременно направеното искане от страна на
процесуалния представител на директора на ТП на НОИ –Бургас за присъждането на
разноски, а именно юрисконсултско възнаграждение, на основание чл. 144 от АПК, във
вр. с чл. 78, ал. 8 от ГПК, във
вр. с чл. 37 от Закона за правната
помощ, във вр. с чл. 24 от Наредба за
заплащането на правната помощ, в полза на ответника следва да бъде
присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер на 100. 00 лв.
Водим от горните
мотиви и на основание чл. 172, ал. 2, предложение
последно от АПК, Административен съд – Бургас, дванадесети състав,
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на „Надежда – 09“ ООД (с правилно
наименование „Надежда“ 009“ ООД), ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр.Средец, ул.“Осми март“ №14,
представлявано от управителя Ч. К. Г., против Решение №1040-02-5/07.01.2021 г.
на директора на Териториално поделение на Националния осигурителен институт
Бургас, с което е оставено в сила
Разпореждане №РЖ-5-02-00855004/16.12.2020г. на ръководителя на контрола по
разходите на ДОО в ТП на НОИ Бургас, с което на основание чл.110, ал.3 от КСО е
разпоредено на осигурителя „Надежда 009“ ООД да внесе сумата от 2693.14 лв. по
ревизионен акт за начет №РА-5-02-00850042/04.12.2020г.
ОСЪЖДА „Надежда 009“
ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.Средец, ул.“Осми
март“ №14, представлявано от управителя Ч. К. Г. да заплати на ТП на НОИ Бургас
сумата от 100 лв. /сто лева/,
представляваща юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен
срок от съобщаването му на страните пред Върховен административен съд.
СЪДИЯ: