Р Е Ш Е Н И Е
№ 2235
гр. Варна, 22.05.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКА КОЛЕГИЯ, XLI – ви състав, в публично заседание проведено
на двадесет и втори април през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: С.Т.
при секретаря Х.И., като разгледа докладваното от
съдията гр.дело № 5762 по описа за 2018г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството
по делото е образувано по искова молба от И.М.И., с ЕГН ********** и адрес ***
и И.Д.И., с ЕГН ********** и адрес ***, чрез пълномощника им адв. Т.Г. ***
срещу К.Т.К., с ЕГН **********, Ц.К.Т., с ЕГН ********** и Д.С.Т., с ЕГН **********
и тримата с адрес ***, с която са предявени субективно кумулативно съединени
искове
Да
бъде прието за установено в отношенията между ищците и ответника К.Т.К., че
същият не е собственик на реална част с площ от 46 кв.м. от ПИ с идентификатор
№ ***, представляваща южната част от посочения имот, заключена между
кадастралната граница с ПИ *** от юг с дължина 14.88м., от запад – 1м. от
кадастралната граница с ПИ ***, от изток – 3 метра от кадастралната граница с
ПИ *** и от север – останалата част от ПИ *** по КККР на гр.Варна, с.о. „***“,
на основание чл.124, ал.1 ГПК;
Да
бъде прието за установено в отношенията между ищците и ответниците Ц.К.Т. и Д.С.Т.,
че ищците са собственици на реална част с площ от 29.76 кв.м. от ПИ с
идентификатор № ***, представляваща южната част от посочения имот, заключена
между кадастралната граница с ПИ *** от юг с дължина 14.88м., от запад – 1м. от
кадастралната граница с ПИ ***, от изток – 3 метра от кадастралната граница с
ПИ *** и от север – останалата част от ПИ *** по КККР на гр.Варна, с.о. „***“,
Както
и да бъдат осъдени ответниците Ц.К.Т. и Д.С.Т. да предадат на ищците владението
на процесния имот, на основание чл.108 ЗС.
С
определение от 23.11.2018г. е приет за разглеждане в настоящето производство
насрещен иск с правно основание чл.45 ЗЗД предявен от К.Т.К. срещу И.М.И. и И.Д.И.
за осъждане ответниците по насрещния иск да заплатят на ищеца по него сумата от
3500 лева, представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди изразяващи
се в отстраняване през м.април 2016г. на 7 броя лози на възраст 15 години от
процесната реална част, която се поддържа към него момент да е била собствена
на К.Т.К..
Ищецът основава исковите си претенции на следните фактически твърдения, заложени в обстоятелствената част на исковата молба: ищците твърдят да са собственици на недвижим имот, находящ се в гр.Варна, с.о. „***“, представляващ Поземлен имот с идентификатор № *** по КККР на гр.Варна, одобрени със Заповед № РД-18-30/19.06.2007г. на директора на АГКК, последно изменение със заповед № КД-14-03-639/06.03.2012г. на Началник на СГК – Варна, с площ от 767 кв.м., трайно предназначение на територията: урбанизирана, с начин на трайно ползване: ниско застрояване /до10м./, с номер по предходен план 1129, при съседи: ПИ с идентификатори ***.
Ищците придобили имота по силата на договор за покупко-продажба, обективиран в н.а. № ***г. на нотариус ***, рег.№ *** на Нотариалната камара. Продавачи по договора били наследниците на Н.С.Т., които били въведени в имота с протоколи за въвод във владение №№ ***г., ***г., ***г., ***г., към които била приложена скица изх.№ ***г. на Община Варна.
След като получили заповед за ПУП №***г. ищците решили да заградят парцела с мрежа и се обърнали към оторизиран геодезист, който да извърши трасиране на имота. Бил съставен протокол за трасиране, означаване и координиране на поземлен имот № *** и ищците по поставените колчета започнали да поставят бетонни колове, както и в продължение на два месеца чистили имота от треви и храсти.
На 15.05.2017г. ищците посетили имота и установили, че собственика на съседния парцел 225 е изместил поставените колчета по свое усмотрение и е поставил мрежа, с което навлязъл в имота на ищците.
Твърди се, че ответникът К.Т.К. с действията си навлязъл в част от имота на ищците, като е преместил част от оградата, която била поставена от тях след извършеното на 02.04.2017г. трасиране. Така ответникът неоснователно завладял процесната реална част от имота на ищците.
По този повод бил проведен разговор с ответника и със сина му Ц.К.Т., но независимо от това не били предприети действия за премахване на оградата и преустановяване неоснователното ползване на процесната реална част.
След справка в Имотен регистър ищците установили, че К.Т.К. се снабдил с нотариален акт за собственост № ***г. на нотариус ***. , рег.№ *** НК относно поземлен имот с идентификатор № *** – съседен за имота на ищците. По силата на нот.акт № ***г. К.Т.К. продал поземлен имот с ид.№ *** на сина си Ц.К.Т.. Към датата на продажбата Ц.К.Т. бил в граждански брак с Д.С.Т., поради което имота бил придобит от тях в режим на съпружеска имуществена общност.
Въпреки проведените разговори, ответниците с действията си продължавали да оспорват правото на собственост на ищците върху процесната реална част, което породило у ищците правен интерес от предявяване на настоящите искове.
В срока по чл.131 от ГПК е постъпил отговор от ответниците, с който е предявен и насрещен иск срещу ищците.
Ответниците изразяват становище за допустимост, но неоснователност на предявените искове. Твърдят, че ищците поставили колчета, след като съборили съществуващата между двата имота повече от 20 година ограда, като за целта били изрязани и част от намиращите се в имота на ответниците 7 лози на възраст 15 години, всяка от които на стойност 500 лева или на обща стойност за всички лози 3500 лева. В това се изразявало чистенето на имота описано в исковата молба.
Трасирането извършено от ищците по отношение на собственият им имот било извършено по неприложен „План за улична регулация на с.о. „***““. За прилагане на този план липсвала и заповед на кмета.
Освен това имотът бил възстановен на праводателите на ищците и не попадал в зона по параграф 4 от ПДРЗСПЗЗ, т.е. било недопустимо да се ползва план за улична регулация, който не е приложен и не е одобрено и не е нанесено изменение в този смисъл в кадастралната карта и кадастралните регистри на гр.Варна.
От друга страна на 09.08.2017г. по задание на ответника К.Т.К. било извършено трасиране на имота, като били ползвани координати, взети от действащата кадастрална карта на града. Оградата на имот № *** била поставена именно съгласно действащата кадастрална карта, без да се засягат граници на съседни имоти.
Ответниците оспорват ищците да са собственици на процесната реална част, молят за отхвърляне на предявените срещу тях искове, за уважаване на предявения насрещен иск и за присъждане на разноски.
В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор по насрещния иск, с който същият се оспорва като неоснователен и се прави искане за отхвърлянето му. Ответниците по насрещния иск оспорват Кръстю Т.К. да е бил собственик на посочените в насрещната искова молба 7 броя лози. Оспорват такива лози да са били изрязвани, както и изобщо да са се намирали в имота на ответниците.
В открито съдебно заседание страните, чрез проц. представители поддържат изложеното в исковата молба и в отговора по нея и молят за присъждане на сторените по делото разноски.
СЪДЪТ,
преценявайки събраните, по делото доказателства, по реда на чл. 12 от ГПК
и чл. 235, ал.
2 от ГПК, приема за установено следното от фактическа страна:
С договор за
покупко-продажба обективиран в нотариален акт № ****г. на нотариус ***
ищците И.М.И. и И.Д.И. са закупили от М.Д.С., Н.С.Н., С.С.С., Н.И.Т., В.Д.Т., Г.С.С.,
Д.С.С., Ж.М.В., С.С.В., В.М.З., П.Ж.С., И. С.П., С.И.С., П.И.С., К.П.К. и Т.К.П.
собствеността върху поземлен имот с идентификатор № ***, съгласно КККР на гр.Варна,
одобрени със Заповед № РД-18-30/19.06.2007г. на изпълнителния директор на АГКК,
последно изменение със Заповед № КД-14-03-639/06.03.2012г. на Началник на СГКК
– Варна, находящ се в гр.Варна, с.о. „***“, с площ от 767 кв.м., номер по
предходен план ***, при граници по скица***. видно от представеното с исковата
молба надлежно заверено за вярност копие от нотариалния акт /л.5-6/.
Ищците са
представи протоколи за въвод във владение от ***г., ***г., ***г. и ***г.,
издадени от длъжностно лице при община Варна, с които продавачите в качеството
им на наследници на Н.С.Т., Ж.В.И., П.М.Д. и И.Т.С. са въведени във владение на
имот № *** по ПНИ на местност „***“, землището кв. „***“, общ.Варна. В
протоколите е посочено, че граничните точки на имота са обозначени на място с
дървени колчета съгласно протокол за трасиране /л.34-37/.
На ***г. е
съставен протокол за трасиране, означаване и координиране на поземлен имот № ***
по плана за улична регулация на с.о. „***“, район „***“, община Варна /л.7-9/.
На ***г. е
съставен протокол за трасиране на имот № *** по КККР на гр.Варна /л.68-69/.
Ответникът К.Т.К.
е признат въз основа на извършена обстоятелствена проверка за собственик на
недвижим имот, представляващ новообразуван имот № *** в местност „***“,
гр.Варна по КККР на гр.Варна одобрени със Заповед № РД-18-30/19.06.2007г. на
изпълнителния директор на АГКК, последно изменение със Заповед №
КД-14-03-639/06.03.2012г. на Началник на СГКК – Варна, целият с площ от 548
кв.м., за което е съставен нотариален акт № ***г. на нотариус ***. /л.32-33/.
Като доказателства
по делото са приобщени наличните у третото за спора лице Нотариус ***.
документи по нотариално дело № 574/2017г. /л.103-108/.
В същия ден
(28.11.2017г.) К.Т.К. е продал имот с пл.№ *** на Ц.К.Т., видно от представения
от ищците нотариален акт, в който е обективирана сделката /л.28-30/.
Към момента на
сключване на възмездната сделка ответникът Ц.К.Т. е бил в сключен граждански
брак с Д.С.Т., сключен на ***г. в
гр.Варна, както се установява от направена справка в Национална база данни
„Население“ /л.44/.
За
изясняване на фактическата страна на спора са използвани специални знания
посредством назначена съдебно-техническа експертиза и съдебно-оценителна
експертиза, както и на страните са допуснати гласни доказателства.
В
заключението си вещото лице представя върху скица местоположението на
поставената ограда между имоти с идентификатори №№.*** и ***. От представената
скица се установява, че вследствие на изградената ограда собственика на имот с
идентификатор № *** владее реална част от имот с идентификатор № *** с площ от
46 кв.м. При проследяване площта и границите на двата имота в План за
новообразуваните имоти на с.о. „***“, одобрен със Заповед №
РД-1-7706/432/15.12.2003г. на Областен управител на област с административен
център гр.Варна, План за уличната регулация на с.о. „***“, одобрен с Решение №
2548-17 от протокол № 25/28,29.07.2010г. и Кадастрална карта на гр.Варна
одобрена със Заповед № РД-18-30/19.06.2007г. на изпълнителния директор на АГКК,
последно изменение със Заповед № КД-14-03-639/06.03.2012г. на Началник на СГКК
– Варна, вещото лице посочва, че процесната граница между двата имота е без
изменение.
Съдът
кредитира заключението на вещото лице като компетентно дадено, подробно мотивирано
и неоспорено от страните по делото
/л.113-119/.
В
показанията си свидетелите Д.П.П. и А.Т.Т., водени от ищцовата страна, твърдят,
че посетили заедно с ищците мястото, което последните закупили през 2012г. Според
св.Т. мястото било девствена поляна с много неравности, нямало съседи и огради.
В мястото имало 3-4 броя стари чукани, в които можеш да се спънеш, а нямало
отглеждани лози. През 2017г. ищците направили ограда, след като минал геодезист
и посочил мястото за поставяне на оградата. Св. П. помагал при поставянето на
оградата през 2017г. Тогава само от едната страна имало оградни колчета. В
мястото имало лози, но те не били изкоренени от ищеца, а продължавали да
съществуват и към момента на заседанието. Ищците почистили имота с фандрома и
камион. През м. май ищците узнали, че съседът им е преместил колчетата и е
сложил мрежа.
Свидетелят
М.В.В., воден от ответната страна, заявява, че знае къде се намира имота на
ответника Ц.Т.. Имота бил ограден отвсякъде. Мястото било купено през 1986 от
бащата на Ц.Т. и тогава той си направил ограда от бетонови колчета и мрежа. В
двора му имало лози, които всяка година си ги режел и копаел. По-миналата
година оградата била преместена, а лозите, които пречели били отрязани. Лозите били 7 броя сорт „Хамбургски мискет“,
засадени през 1995г. от бащата на Ц.Т. и съседа ги отрязал от дъно.
В
показанията си св. Т.Г.А. твърди, че знае имота на ответниците и помагал при
обработването му. Имота бил ограден с ограда от колове и мрежа. В имота имало
дървета и лози. Ответникът се обадил на свидетеля, че оградата е преместена и
когато отишли на място установили, че са отрязани 7 лози сорт „Хамбургски
мискет“. Според свидетеля лозичките били добре и давали плод нормално.
В
заключението по назначената съдебно-оценителна експертиза вещото лице посочва,
че при огледа на място на процесната реална част с площ от 46 кв.м. е установи,
че в имота са засадени 7 броя лози, от които 4 броя са на възраст 15 години, а
три броя са с изрязани чукани, от които са избили издънки и не може да се
определи на каква възраст са били. Вещото лице определя оценка на 7 броя лози –
десертни приземни на възрастта 15 години в общ размер на 182 лева /л.142-143/.
Предвид
така установеното от фактическа страна, СЪДЪТ
формулира следните изводи от правна
страна:
Производството по делото е образувано по предявени искове с правно основание чл.124 ГПК и чл.108 от ЗС за установяване спрямо ответниците, че ищците са собственици на процесния имот и за осъждане на ответниците Ц.К.Т. и Д.С.Т. да предадат на ищците владението върху същите.
С отговора на исковата молба ответниците не оспорват, че владеят процесния имот, но твърдят, че правят това на правно основание тъй като именно те, а не ищците са собственик на имота, както и предявяват насрещен иск за заплащане на обезщетение за имуществени вреди изразяващи се в изрязани 7 броя лози.
С доклада по делото е разпределена доказателствената тежест между страните според наведените от тях твърдения. В тежест на ищците е възложено да докажат, че са придобили собствеността върху процесната реална част на посоченото от тях основание – договор за покупко-продажба, включително, че праводателите им са били собственици на процесната реална част, както и твърденията си, че процесната реална част се намира във фактическа власт на ответниците Ц.К.Т. и Д.С.Т.. В тежест на ответниците бе възложено да докажат, че процесната реална част е част от собственият им недвижим имот, а по предявения насрещен иск в тежест на К.Т.К. бе да докаже твърденията си, че към м.април 2016г. в процесната реална част са се намирали 7 броя лози на 15 години, на обща стойност 3500 лева и същите са изрязани от ищците при описаното в исковата молба почистване на имота от треви и храсти.
Ищците се легитимират като собственици на процесната реална част на основание договор за покупко-продажба сключен с наследниците на Н.С.Т., Ж.В.И., П.М.Д. и И.Т.С..
Правото на собственост на ищците и техните праводатели по отношение на имот с идентификатор № *** се установява от представените по делото писмени доказателства, както и от заключението на вещото лице по назначената съдебно-техническа експертиза. Праводателите на ищците са придобили собствеността върху имота въз основа на заповеди издадени по реда на §4к, ал.7 от ПЗР на ЗСПЗЗ, които са представени по делото. След възстановяване на правото на собственост са съставени протоколи за въвод във владение на праводателите на ищците. Границата между имот с идентификатор № *** и собствения на ответниците имот с идентификатор № *** не е изменяна по одобрените и действащи планове и карти за местност „***“, като процесния имот с площ от 46 кв.м. представлява реална част от имот с идентификатор № ***, което се установява от неоспореното заключение на вещото лице по назначената съдебно-техническа експертиза. Процесната реална част е била част от имота на ищците от възстановяване на собствеността на техните праводатели, поради което е придобита от ищците със сключения в изискуемата от закона форма договор за покупко-продажба. По делото не се спори, че ответниците владеят имота, като на място е поставена ограда, с която процесната реална част е приобщена към имота на ответниците Ц.К.Т. и Д.С.Т.. В този смисъл предявените искове с правно основание чл.124 ГПК и чл.108 ЗС се явяват доказани и следва да бъдат уважени.
Предявената насрещна искова претенция с правно основание чл.45 ЗЗД се явява недоказана и следва да се отхвърли изцяло като такава. На първо място се установи, че в процесната реална част продължават да се намират 4 броя лози, а 3 броя от лозите са с изрязани чукани, което опровергава твърдението, че ищците са изрязали 7 броя лози от процесната реална част. На следващо място не се установи изрязаните 3 броя лози да са собствени на ищеца по насрещния иск. Твърденията на ищеца по насрещния иск и водените от него свидетели относно възрастта на лозите се опровергават от заключението на вещото лице по назначената съдебно-оценителна експертиза, като същите се различават от лозите посадени по-навътре в имота на ответниците. Лозите около оградата отговаряли на възраст 15 години, а другите отговаряли на 29-30 години, каквито са твърденията на ищеца по насрещния иск. След като се установи, че процесната реална част е била част от имота на ищците и не е попадала в имота на ответниците, то и посадените в нея лози не могат да бъдат приети за собствени на ответниците. По изложените съображения насрещната искова претенция следва да се отхвърли като неоснователна и недоказана.
На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК ищците имат право на поискани и доказани разноски. По делото са представени доказателства за реализирани от ищеца разноски в общ размер на 1897 /хиляда осемстотин деветдесет и седем/ лева. Разноските в този размер следва да се възложат в тежест на ответниците.
Мотивиран от така изложените съображения, Варненски районен съд
Р Е Ш И :
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на ищците
И.М.И., с
ЕГН ********** и адрес *** и И.Д.И., с ЕГН ********** и адрес ***, че
ответникът К.Т.К., с ЕГН ********** и адрес *** не е собственик на реална част
с площ от 46 кв.м. от ПИ с идентификатор № ***, представляваща южната част от
посочения имот, повдигната в червен щрих върху скицата изготвена от в.л. Р.П. и
приложена на л.117 по делото, която скица приподписана от съда представлява
неразделна част от настоящето решение, при граници на реалната част: на север –
останалата част от имот с идентификатор № ***, на запад – имот с идентификатор
№ ***, на юг – имот с идентификатор № ***
и на изток – имот с идентификатор № ***, на основание чл.124, ал.1 ГПК:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Ц.К.Т., с ЕГН ********** и Д.С.Т., с ЕГН ********** и двамата с адрес ***, че ищците И.М.И., с ЕГН ********** и адрес *** и И.Д.И., с ЕГН ********** и адрес *** са собственици на реална част с площ от 46 кв.м. от ПИ с идентификатор № ***, представляваща южната част от посочения имот, повдигната в червен щрих върху скицата изготвена от в.л. Р.П. и приложена на л.117 по делото, която скица приподписана от съда представлява неразделна част от настоящето решение, при граници на реалната част: на север – останалата част от имот с идентификатор № ***, на запад – имот с идентификатор № ***, на юг – имот с идентификатор № *** и на изток – имот с идентификатор № *** и
ОСЪЖДА Ц.К.Т., с ЕГН ********** и Д.С.Т., с ЕГН ********** и двамата с адрес *** ДА ПРЕДАДАТ ВЛАДЕНИЕТО върху горепосочения имот на И.М.И., с ЕГН ********** и адрес *** и И.Д.И., с ЕГН ********** и адрес ***, на основание чл.108 от ЗС.
ОТХВЪРЛЯ предявения от К.Т.К., с ЕГН ********** и адрес *** срещу И.М.И., с ЕГН ********** и адрес *** и И.Д.И., с ЕГН ********** и адрес *** иск за заплащане на сумата от 3500 лева, представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди изразяващи се в отстраняване през м.април 2016г. на 7 броя лози на възраст 15 години от процесната реална част, която се поддържа към него момент да е била собствена на К.Т.К., като неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА К.Т.К., с ЕГН **********, Ц.К.Т., с ЕГН ********** и Д.С.Т., с ЕГН ********** и тримата с адрес *** ДА ЗАПЛАТЯТ на И.М.И., с ЕГН ********** и адрес *** и И.Д.И., с ЕГН ********** и адрес *** сумата от 1897 /хиляда осемстотин деветдесет и седем/ лева, представляващи сторени по делото разноски, на основание чл.78, ал.1 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред
Варненски окръжен съд, в двуседмичен срок от получаване на съобщението от
страните, че е изготвено и обявено.
Препис
от настоящето решение да се връчи на страните по делото, заедно със съобщението
за постановяването му на основание чл. 7, ал. 2 от ГПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: