Решение по адм. дело №243/2025 на Административен съд - Перник

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 172, ал. 5 от Закона за движението по пътищата.

Образувано е по жалба на Г. Д. К., от [населено място], [жк] [адрес], ет. 7 чрез адв. В. В., от АК-С. против заповед № GРAM-1815712 от 06.05.2025 година, издадена от Г. Т. С. - командир на отделение при сектор „ПП“ при ОД на МВР-П.*, с която е наложена принудителна административна мярка по чл. 171, т. 2а, б. „б“ от ЗДвП-прекратяване на регистрацията на ППС за срок от 6 месеца.

В жалбата се сочи, че заповедта за прилагане на ПАМ е неправилна и незаконосъобразна. Пробата е взета в нарушение на изискванията Наредба № 1/2017 година за реда за установяване на концентрация на алкохол в кръвта и/или употреба на наркотични вещества или техните аналози, което е довело до неправилно приложение на материалния закон. Иска заповедта като незаконосъобразна да се отмени и да се присъдят съдебни разноски.

Ответникът по жалбата – Г. Т. С. - командир на отделение при сектор „ПП“ при ОД на МВР-Перник, редовно призован за представител изпраща гл. юрисконсулт З. В.. Оспорва жалбата. Пледира жалбата да се отхвърли като неоснователна и да се присъдят сторените по делото разноски. Прави възражение за перкомерност на претендираните за присъждане на ответната страна разноски при уважаване на жалбата.

Административен съд-Перник, в настоящия съдебен състав, след като обсъди доводите на страните и прецени по реда на чл. 235, ал. 2 от ГПК, във връзка с чл. 144 от АПК приетите по делото писмени доказателства, приема за установено следното:

По фактите:

На 06.05.2025 година жалбоподателя Г. Д. К. е спрян за проверка по реда на ЗДвП. Съставен е Акт за установяване на административно нарушение, за това, че на 06.05.2025 година, около 15.20 часа управлява собственото си МПС – лек автомобил „**“, с рег. № [рег. номер] по [улица], с посока на движение от ПВ“Хумни дол“ къв [жк] след употреба на наркотични вещества, установено с техническо средство – „Дръг тест 5000“, с фабр. № ARRС 0079. Резултатът от проба № 169 е положителен – кокаин. Прието е, че водачът е управлявал ППС след употреба на наркотични вещества или техни аналози, с което виновно е нарушил чл. 5, ал. 3, т. 1 от ЗДвП.

На жалбоподателя е издаден Талон за изследване № 0146202 и са издадени 8 стикера и е придружен до ЦСМП“Р. А.“-[населено място].

Съставен е протокол за извършена проверка за употреба на наркотични вещества или техните аналози.

За извършеното административно нарушение на чл. 5, ал. 3, т. 1 от ЗДвП е съставен АУАН № 4023370 от 06.05.2025 година. Иззети са СУ на МПС, СР на МПС и два броя регистрационни табели. АУАН е предявен на нарушителя и същият го е подписал с отбелязване, че има възражения.

Издадена е и заповед за прилагане на принудителна административна мярка № GРAM-1815712 от 06.05.2025 година. Посочено е, че са налице материалноправните предпоставки на чл. 171, т. 2а, б. „б“ от ЗДвП за прекратяване на регистрацията на ППС за срок от 6 месеца.

Заповедта е връчена на Г. К. на 06.05.2025 година.

От Справка в централна база КАТ е видно, че процесното пътно превозно средство е собственост на жалбоподателя.

По делото е представена и приета Заповед № 313з-362 от 28.02.2022г. на директора на ОД на МВР-Перник, с която на основание чл. 43, ал. 3, т. 1 и ал. 4 от ЗМВР е разпоредено да прилагат с мотивирана заповед принудителните административни мерки по реда на Глава шеста от ЗДвП, съобразно тяхната компетентност на обслужваната територия на ОД на МВР–П. съответни длъжностни лица между които в т. 1.8 са командирите на отделения от СПП в ООП при ОД на МВР-П.*.

От служебна бележка изх. УРИ № 313р-10168 от 02.06.2025 година е видно, че към дата на издаване на оспорената заповед издателят й заема длъжност-командир на отделение в сектор „ПП“ към отдел „Охранителна полиция“ при ОД на МВР - П.*.

В хода на съдебното следствие е представен и приет протокол за извършена експертиза № 25/ТКХ-7618 от 14.08.2025 година, изготвена от Н.-МВР за нуждите на ДП № 204/2025 година по описа на 01РУ-П.* при ОД на МВР-П.*. В заключението е посочено, че от извършените изследвания на представените биологични проби от Г. Д. К. е доказано наличие на бензоилекгонин, метаболит на кокаин, включен в списъците – приложения към чл. 3 от Наредба за реда за класифициране на растенията и веществата като наркотични във връзка с чл. 3 от ЗКНВП.

Горната фактическа обстановка се възприе от представените документи съдържащи се в административната преписка, както и тези събрани в хода на съдебното производство всичките приети като годни доказателства по делото.

При така установените факти, настоящият съдебен състав на Административен съд–Перник като извърши по реда на чл. 168, ал. 1 от АПК цялостна проверка за законосъобразността на оспорения индивидуален административен акт на основанията по чл. 146 от АПК достигна до следните правни изводи:

Жалбата е подадена в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК, от страна с активна процесуална легитимация, срещу акт подлежащ на съдебен контрол и пред надлежния съд, поради което същата е процесуално допустима.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна. Доводите в тази връзка са следните:

Предмет на настоящото съдебно производство е индивидуален административен акт–Заповед за прилагане на принудителна административна мярка, издадена по реда на глава шеста от ЗДвП.

Съгласно чл. 172, ал. 1 от ЗДвП, принудителните административни мерки по чл. 171, т. 2а се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица. По делото не е спорно, че Областните дирекции на МВР са служби за контрол по ЗДвП, а служителите, осъществяващи контролна дейност по ЗДвП са определени в приложената към преписката Заповед № 313з-362 от 28.02.2022г. на директора на ОД на МВР-Перник. Компетентността на издателя на заповедта произтича именно от тази заповед, в която по т. 1.8 е оправомощен издателя на заповедта да прилага с мотивирани заповеди принудителни административни мерки по реда на глава шеста от ЗДвП. Съответно издателят на заповедта към дата 06.05.2025г. заема длъжност, попадаща в обхвата на посочената заповед. С оглед на това следва, че обжалваният акт е издаден от компетентен орган и същият не страда от отменително основание по чл. 146, т. 1 от АПК.

Оспорената в настоящото производство заповед е в изискуемата от закона форма за действителност. Издадена е в писмена форма и съдържа фактически и правни основания. Същата е мотивирана, а също така препраща и се позовава на съставения акт за установено административно нарушение. С оглед на това не се констатира порок по смисъла на чл. 146, т. 2 от АПК, който да прави същата незаконосъобразна и да доведе до отмяната й.

Не са допуснати и нарушения на административно производствените правила, които да водят до отмяна на заповедта по чл. 146, т. 3 от АПК. Редът, по който се установява употребата от водачи на наркотични вещества или техни аналози, е посочен в Наредба № 1 от 19.07.2017 г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози. Съгласно чл. 3, ал. 1 и 2 от Наредбата при извършване на проверка на място от контролните органи концентрацията на алкохол в кръвта се установява с техническо средство, а употребата на наркотични вещества или техни аналози – с тест. Установяването на употребата на наркотични вещества или техни аналози се извършва с медицинско и химико-токсикологично лабораторно изследване, когато: 1. лицето откаже извършване на проверка с техническо средство или тест; 2. лицето не приема показанията на техническото средство или теста (чл. 3а от Наредбата).

В случая показанията на техническото средство са били оспорени и е дадена кръвна проба за химическо изследване. При наличието на оспорване на резултатите от дрегера и вземане на биологични проби от кръв, законодателят е предвидил, именно резултатите от изследването на посочените биологични проби да са определящи.

На основание чл. 170, ал. 3 от АПК, съдът е указал доказателствената тежест на страните, като съобразно ал. 1 административният орган и лицата, за които оспореният административен акт е благоприятен, трябва да установят съществуването на фактическите основания, посочени в него, и изпълнението на законовите изисквания при издаването му. В тежест на жалбоподателя е да установи съществуването на фактите и обстоятелствата, посочени в жалбата, от които черпи благоприятни за себе си правни последици.

Юридическият факт, въз основа на който е упражнена компетентността на органа да издаде процесната заповед, е управление на МПС след употребата на наркотични вещества. Приетите по делото доказателства са еднозначни. В съставения АУАН, на който се позовава административният орган в заповедта е посочено че лицето /жалбоподателя/ управлява МПС след употреба на наркотици, установена след проверка с техническо средство. На настоящия жалбоподател е издаден талон за медицинско изследване, като последния е извършил указаното медицинско изследване. Съгласно чл. 189, ал. 2 от ЗДвП съставения АУАН има доказателствена сила до доказване на противното, а в случая фактическата обстановка не е оборена от лицето, за което е доказателствената тежест. Напротив в хода на съдебното производство жалбоподателят не опроверга констатациите на административния орган с допустимите процесуални способи и средства. Както справката от направената проба с техническото средство, при проверката на място е бил отчетен положителен резултат за употреба на кокаин, така и ескпертната справка от проведеното химико-токсилогическо изследване е отчетен положителен резултат за бензоилекгонин, метаболит на кокаин, включен в списъците – приложения към чл. 3 от Наредба за реда за класифициране на растенията и веществата като наркотични във връзка с чл. 3 от ЗКНВП. Следователно и химико – токсикологичното изследване на кръвна проба, чийто стойности са определящи потвърждават установените факти от ответника, че жалбоподателят на 06.05.2025 година е управлявал МПС след употреба на наркотични вещества или техните аналози. При това положение се следва, че на 06.05.2025 година жалбоподателят е управлявал МПС, след употреба на наркотични вещества или техни аналози, за което напълно законосъобразно е издадена и процесната заповед, с която е прекратена регистрацията собствено на жалбоподателя ППС за срок от 6 месеца, съгласно разпоредбата на чл. 171, т. 2а, б. „б“ от ЗДвП.

Въз основа на изложеното настоящия състав приема за доказана фактическата обстановка, установена с акт за установяване на административно нарушение серия GА № 4023370 от 06.05.2025 година. Безспорно са възникнали материалноправните предпоставки за налагане на принудителна административна мярка /ПАМ/ по чл. 171, т. 2а, б. "б" от ЗДвП. Касае се за административна принуда, предвидена в специален закон, с оглед спецификата на регулираните от него обществени отношения, която се прилага при изрично предвидени условия. След като те са налице, правилно административният орган е приложил принудителната административна мярка. Доводите на жалбоподателя за нарушение на чл. 35 и чл. 36 от АПК са неоснователни, тъй като оспорения административен акт е издаден при правилно изяснени факти за прилагане на принудата и заповедта е съобразена с целта на закона, поради което няма нарушение на чл. 6 от АПК. Оспореният административен акт съгласно чл. 4, ал. 2 от АПК е издаден за целите и на основанията на закона, а и тя е да се осигури безопасността на движението по пътищата и да се преустанови административното нарушение. Посредством прекратяването на регистрацията чрез сваляне на регистрационните табели се препятства възможността за движението му по пътищата, респ. възможността да бъде извършено ново и/или повторно нарушение. МПС губи регистрацията си и не е годно за участие в движението за определен период от време, в което се състои и възпиращият ефект на мярката. Принудителната мярка е наложена за срок от 6 месеца, с което е изцяло съобразена с предвидения от законодателя срок за прилагане административна принуда. Оспорваната заповед е материално законосъобразна и е съобразена с целта на закона, поради което не са налице отменителни основания по чл. 146, т. 4 и т. 5 от АПК.

По изложените съображения жалбата се явява неоснователна и като такава, следва да бъде отхвърлена.

По разноските:

При този изход на спора жалбоподателят няма право на разноски.

Ответникът по жалбата своевременно заявява искане за присъждане на разноски. Искането е основателно и в тежест на жалбоподателя следва да се възложат направените съдебни разноски за юрисконсконсулско възнаграждение. Същите се присъждат в минимален размер от 100.00 лева, съгласно чл. 24 от Наредба за правната помощ.

Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОТХВЪРЛЯ жалба на Г. Д. К. против заповед № GРAM-1815712 от 06.05.2025 година, издадена от Г. Т. С. - командир на отделение при сектор „ПП“ при ОД на МВР-П.*, с която е наложена принудителна административна мярка по чл. 171, т. 2а, б. „б“ от ЗДвП-прекратяване на регистрацията на ППС за срок от 6 месеца.

ОСЪЖДА Г. Д. К., с [ЕГН], [населено място], [жк] [адрес], ет. 7 да заплати на Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи – П., със седалище [населено място], [улица]съдебни разноски по делото в размер на 100.00 /сто/ лева.

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване, съгласно чл. 172, ал. 5 от ЗДвП.