Р Е Ш Е Н И Е
№ 2020г., гр. Варна
В И М Е Т О Н А Н А Р
О Д А
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ВАРНА, Дванадесети състав, в публично заседание
на деветнадесети февруари две хиляди и двадесета година, в състав:
СЪДИЯ :
ДАНИЕЛА НЕДЕВА
при секретаря Светлана Стоянова, като разгледа
докладваното от съдия Д. Недева адм. дело № 1846 по описа на съда за
2019 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на
чл.145 и сл. от АПК във вр. с чл.54 ал.6 от Закона за кадастъра и имотния регистър /ЗКИР/.
Образувано е по жалба на П.А. ***, срещу заповед №
18-4729/07.05.2019 г. на Началника на
СГКК-Варна, с която е отказано да се извърши изменение в КККР на гр. Варна,
ЕКАТТЕ 10135, община Варна, одобрена със заповед № РД-18-98/10.11.2008 г. на
Изпълнителен директор на АГКК, състоящо се в: отразяване в граници имот с площ
от 120 кв.м., в граници на имот с идентификатор 10135.1501.973 по КККР на гр. Варна.
В жалбата се релевират доводи за незаконосъобразност
на оспорената заповед като постановена при допуснати нарушения на процесуалните
правила. Сочи се, че същата е необоснована. Твърди се, че са налице основания
за отмяна на административния акт по смисъла на чл.146, т. 2 от АПК, тъй като
административният орган не е изложил съображенията си, послужили като
фактическо основание да издаде оспорения отказ. На изложените основания се
отправя искане за отмяна на оспорената
заповед като незаконосъобразна.
В съдебно заседание жалбоподателят, чрез процесуалния
си представител поддържа жалбата, като по съществото на спора отправя искане за отмяна на оспорения отказ на СГКК-Варна с присъждане на
сторените по делото разноски по представен списък, като прави възражение за
недължимост на претендирани разноски от заинтересованата страна, респ.
прекомерност на адвокатския хонорар.
Твърди се, че заповедта е издадена при допуснати
множество нарушения на процесуалните норми, при липса на мотиви и в нарушение
на материалния закон. Посочените нормативни актове и разпоредби от закона не
съответстват на обстоятелствената част на заповедта. Поддържа се, че по делото
са събрани доказателства, от които да се установи наличието на въпросния имот, а наведените
твърдения от заинтересованата страна са неоснователни. Представя писмени
бележки.
Ответникът - Началникът на Службата по геодезия
картография и кадастър /СГКК/ -Варна, редовно уведомен - не се явява, не се
представлява. С писмено становище, приложено с административната преписка
оспорва жалбата като отправя искане за отхвърлянето й като неоснователна и
недоказана. Прави възражение за
прекомерност на претендирания адвокатски хонорар в случай, че такъв бъде
предявен в размер по-голям от минималния за дела по този закон, установен в
Наредба №1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Заинтересованата страна – „Пазари“ ЕАД – Варна, чрез
процедуалния си представител оспорва жалбата и отправя искане за отхвърлянето й
като неоснователна, с присъждане на разноски съставляващи адвокатско
възнаграждение.
Съдът, като взе предвид становищата на
страните и след преценка на събраните по делото доказателства, приема за
установено следното от фактическа страна:
Началото на административното производство е
поставено със заявление вх. № 01-76391 –
21.02.2019 г. /л. 5 от адм. преписка/ от П.А.А., подадено чрез пълномощника А. П.
А.. Със заявлението е отправено искане да се извърши изменение на Кадастралната
карта /КК/ на гр. Варна, одобрена със
Заповед № РД-18-98/10.11.2008 г. на Изпълнителния директор на Агенцията по
геодезия, картография и кадастър - София, и в кадастралните регистри на гр.
Варна, във връзка с настъпили промени по отношение на ПИ с идентификатор
10135.1501.973 с площ от 10719 кв.м. и на едноетажна сграда с идентификатор
10135.1501.973.6 със застроена площ от 133 кв. метра. Изменението в КК и в КР
се състои в отразяване на имот с площ от 120 кв.м., в границите на имот с
идентификатор 10135.1501.973 и заличаване на кадастрален обект, представляващ
едноетажна сграда с идентификатор 10135.1501.973.52 с площ от 14 кв. м. и
нанасяне на нови кадастрални обекти – ПИ с площ от 120 кв.м. и проектен
идентификатор 10135.1501.1319 и едноетажна сграда с идентификатор
10135.1501.1319.1 с площ от 14 кв.м. Към заявлението са приложени: проект по
чл.75 от Наредба № РД – 02-20-5/15.12.2016 г. за поисканото изменение, ведно с
обяснителна записка към него /с диск/; Договор за покупко-продажба на заведение
за обществено хранене от 24.12.1992 г.; Приемо-предавателен протокол от
28.12.1992 г.; Решение № 812/31.03.2008 г. на Фирмено отделение при ВОС;
Нотариален акт № 155, том LVI от 20.08.2018г.; Решение № 124/ 12.10.2018 г. на
ГО на Апелативен съд - Варна, постановено по гр. дело № 301 по описа на същия съд за 2018 г.; Съдебно-техническа
експертиза по гр. дело № 381 по описа на ВОС за 2014 год. (текстова и графична
част).
С писмо изх.
№ 24-6591- 06.03.2019 г. /л.55 от адм. преписка/ от Началника на СГКК-Варна, на
заявителя е съобщено, че следва да отстрани констатирани недостатъци във
внесения проект. Указано му е в 14-дневен срок от получаване на уведомителното
писмо да представи: 1/ данни от преки геодезически измервания и 2/ представения
към преписката протокол за трасиране, означаване и координиране на границите да
бъде подписан от заинтересованите лица. В изпълнение на указанията, дадени с
уведомителното писмо, на 21.03.2019 г. заявителят А. е депозирал в
деловодството на СГКК – Варна заявление вх.№ 05-3922 с приложена към него 1 бр.
папка с изисканите геодезически измервания /л. 57 – л.69 от адм. преписка/. Не е
представен подписан от заинтересованата страна „Пазари“ ЕАД протокол за
трасиране, означаване и координиране на границите.
На 29.03.2019 г. ответникът е издал Удостоверение за
приемане на проект за изменение на КК и КР на гр. Варна /л.70 от адм. преписка/
във връзка със заявлението от 21.02.2019 г. Издадена е и скица-проект с
исканите изменения.
На основание чл.26, ал.1 от АПК до заинтересованата
страна „Пазари“ ЕАД ответникът е изпратил уведомление изх. № 24–9202/29.03.2019
г. /л.73 от адм. преписка/, с което на дружеството се съобщава за откритото
административно производство и за възможността да се изрази становище във
връзка с него. В указания от органа 7-дневен срок е постъпило становище вх. №
07-5284/ 11.04.2019 г. /л. 75 от адм. преписка/ от „Пазари“ ЕАД, представляващо
по съществото си възражение срещу поисканото от П. А. изменение на КК и КР на
гр. Варна. Към възражението са приложени
Искова молба от „Пазари“ ЕАД против „Атлант“ ООД, представлявано от А. А., с
формулиран петитум на основание чл.108 от Закона за собствеността /ЗС/ досежно
сграда с площ от 30,81 кв. м. и с кадастрален идентификатор 10135.1501.973.52
във връзка с което пред ВРС е образувано гр. дело № 5623/2018 г.; Протокол от
проведено на 15.03.2019 г . о.с.з. по гр. дело № 5623/2018 г.; Акт за общинска
собственост № 449/29.12.1997 г. на Община Варна; Акт за общинска собственост №
3263/17.11.2004 г. и други документи, подробно описани във възражението.
След като се запознал с цялата административна
преписка началник СГКК – Варна издал оспорената в настоящото съдебно
производство Заповед № 18-4729/07.05.2019 г. С нея ответникът отказал да
извърши поисканото изменение в кадастралната карта и кадастралните регистри на
гр. Варна, състоящо се в отразяване в граници на имот с площ от 120 кв.м. в
граници на имот с идентификатор 10135.1501.973. За издаване на заповедта
заявителят П.А. е уведомен с писмо изх. № 24-12458 от 07.05.2019г.
С административната преписка е представен Договор за
покупко-продажба на заведение за обществено хранене – сладкарски цех и
сладкарница „А.О“ /ПИРИН-2/ от 24.12.1992 г. /л. 16 и 17 от адм. преписка/,
сключен между „Лазур“ АД /продавач/ от една страна и ЕТ „Атлант“ /купувач/,
представлявано от П.А. П.. От съдържанието на договора е видно, че „продавачът
продава, а купувачът купува собствеността на постройка /без земята, върху която
постройката е разположена и е собственост на Общината/, досегашно заведение за
обществено хранене, сладкарски цех и сладкарница „А.о“ /Пирин-2/, намиращо се в
гр. Варна, Колхозен пазар, с обща застроена площ 350 кв.м. и двор 120 кв.м.,
граничещ с обект на ОП „Амбалажи“ за сумата ….“. На л. 18 от преписката е
представен Приемо-предавателен протокол от 28.12.1992 г. във връзка с договора
от 24.12. от същата година.
От приложеното към административната преписка Решение
№ 184-4 и 185-4 на Общински съвет – Варна по Протокол №8 /л.82 от делото/ от
заседание, проведено на 27.03.1996 г., е видно, че общинска фирма „Пазари“ е
преобразувана в „Пазари“ ЕООД.
Към административната преписка е приложен Протокол №26
/л. 102 – л. 107 от адм. преписка/ от заседание на Общински съвет – Варна,
състояло се на 19.11.1997 г. От съдържанието на протокола е видно, че
колективният общински орган е взел решение № 1335-3-1 за включване в капитала
на „Пазари“ ЕООД на пазарни площадки, находящи се на Колхозния пазар, на пазар
Чаталджа и на пазар Вл. Варненчик.
Представен е Акт за частна общинска собственост /АЧОС/
№449/ 29.12.1997 г. /л. 108 от
преписката/ досежно „покрит пазар“ – метална едноетажна конструкция, покриваща
площ от 720 кв. м. под формата на правоъгълник с размери 24 м х 30 м върху земя
с площ от 9300 кв.м., съставляваща парцел І – пазар, находящ се в кв. 333 по
плана на 9-ти м.р. на гр. Варна при граници ул. А.К., ул. „Д-р Пискюлиев“ и ул.
„Дрин“, придобит от Община Варна на основание чл.2, ал.1, т.6 от Закона за
общинската собственост.
Представен е и АЧОС № 3263/17.11.2004 г. /л. 112 – 113
от адм. преписка/ досежно земя с площ от 10720 кв.м., представляващ УПИ І –
Пазар в кв. 333 по плана на 9-ти м.р. на гр. Варна. Страните по делото не
спорят, че с влизане в сила на КК на гр. Варна описания УПИ І – Пазар в кв.333
на 9-ти м.р. на гр. Варна е с идентификатор № 10135.1501.973.
С писмо с.д. № 19070/27.12.2019 г. /л. 143 от делото/
от ВОС са приобщени: Договор за продажба на търговско предприятие от 05.10.2007
г., с който И.Й.П.а, А. П. А. и М. П. А. в качеството на наследници на П.А. П.
/бивш жител ***/ са продали на П.А.А. правото на собственост върху търговското
предприятие ЕТ „Атлант – П.А.“, рег. по ф.д. № 377/1989 г. по описа на ВОС като
съвкупност от права, задължения и фактически отношения. В чл. 2 от договора е
отбелязано, че „в състав на търговското предприятие ЕТ „Атлант – П.А.“, рег. по ф.д. № 377/1989 г. на ВОС, не
са включени недвижимите имоти и вещни права върху недвижими имоти или собствени
леки автомобили“. Договорът за продажба на търговското предприятие е вписан по
партидата на фирменото дело с Решение № 812;813/31.03.2008 г. на ВОС /л. 19 от
адм. преписка/.
С нотариален акт /НА/ №66, Том І, рег. № 1935, Дело №
43 от 14.02.2007 г. на нотариус с район на действие РС – Варна, вписан в
регистъра на Нотариалната камара под № 363 /л. 148 от делото/ е обективирана
сделка, с която ЕТ „Атлант – П.А.“ представлявано от П.А. П. продава на
„Атлант“ ООД, представлявано от А. П. А. недвижим имот – търговски обект,
находящ се в гр. Варна, Централен /Колхозен/ пазар, кв.333 със застроена площ
от 319 кв.м., състоящ се от сладкарница, магазини и санитарни помещения при
граници на целия обект: ул. „А.К.“, тоалетни и търговски обекти, ведно със
съответните идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж
върху терен общинска собственост.
С НА № 192/20.08.2018 г., Том І, рег. № 4492, Дело №
192, вписан в СВ при ВРС под № 155 /л. 21 и 22 от адм. преписка/, С.Р.С.
продава на „Атлант“ ООД с управител А. П. А. „сграда за търговия“ с
идентификатор 10135.1501.973.52, находяща се в гр. Варна, 9-ти м.р., а по
документи за собственост находяща се на Централен пазар /Колхозен пазар/, на
един етаж с площ от 14 кв.м., представляващ част от търговски обект с площ 344
кв.м., както и съответните части от общите части на сградата и от правото на
строеж върху терен общинска собственост, представляващ имот с идентификатор
10135.1501.973.
Към административната преписка е приложено решение №
124/12.10.2018 г. /л. 25 – л.36 от адм. преписка/ на ГО при Апелативен съд -
Варна, постановено по гр. дело № 301 по описа на същия съд за 2018 г., с което
е оставено в сила Решение № 457/16.03.2018 г. на ВОС по гр. дело № 381/2014 г.
в частта, с която е прието за установено, че „Атлант“ ООД притежава правото на
строеж за сграда за търговия, находяща се в гр. Варна, Колхозен пазар, кв. 333,
на 9-ти м.р. с идентификатор 10135.1501.973.51 по КК и КР на гр. Варна, със
застроена площ от 344 кв.м., както и в частта, с която е отхвърлено искането на
„Пазари“ ЕАД, предявено срещу „Атлант“ ООД на основание чл.108 от ЗС за
предаване владението върху реална част с площ от 344 кв.м. и е отхвърлил
насрещните искове на „Пазари“ ЕАД срещу „Атлант“ ООД за предаване владението
върху недвижими имоти /сгради/, находящи се в гр. Варна, Колхозен пазар, с
идентификатори 10135.1501.973.51.4, 10135.1501.973.51.5. Решението на
Апелативен съд – Варна е окончателно и е влязло в законна сила на 01.12.2018 г.
От заинтересованата страна е представено становище
с.д. № 11818/26.07.2019 г. с приложено решение № 2586/10.06.2019 г. на ГО при
ВРС, постановено по гр.дело №5623/2018г. С посоченото решение
първоинстанционният съд е приел за установено между страните в производството -
„Пазари“ ЕАД и „Атлант“ ООД, че първият е собственик на недвижим имот,
представляващ едноетажна сграда с площ от 30,81 кв.м., състояща се от търговска
зала и складова площ с идентификатор съгласно КК на гр. Варна
10135.1501.973.52, с площ по КК от 14 кв.м., с предназначение – сграда за
търговия, изградена в ПИ с идентификатор 10135.1501.973, при граници съгласно
КК: сграда с идентификатор 10135.1501.973.51. Страните по делото не спорят, че
решението не е влязло в законна сила.
От заключението на съдебно-техническа експертиза се
установява, че на поставената задача да посочи местоположението и границите на
процесното дворно място и неговата квадратура вещото лице е отговорило, че
същото се ситуира при съобразяване с две сгради
- на ОП „Амбалажи“ и тоалетна, налични на терена към м. 12.1992 г.,
както и с наличната към същия момент „сграда/сладкарница“ с площ от 350 кв.м.,
съответстваща по местоположение и приблизително по площ на сграда с
идентификатор № 973.51 с площ от 344 кв.м. и при граници: на запад – сграда №
51; на север – имот 973, на изток – имот 973 и сграда № 6 и на юг – също имот №
973 и сграда №6. От отговора на вещото лице по т. 3 от експертизата е видно, че
целта на поисканото от заявителя П.А. изменение е върху площта на ПИ с
идентификатор 10135.1501.973 да се обособи нов кадастрален обект – дворно
място, с площ от 120 кв.м., с проектен идентификатор 10135.1501.1319 като
същият бъде вписан в кадастралните регистри като собственост на заявителя П.А.
въз основа на Решение № 812;813/ 31.03.2008 г. на ВОС /ФО/ и на договора от
24.12.1992 г., сключен между „Лазур“ АД и ЕТ „Атлант“. Поискано е също сграда с
идентификатор 10135.1501.973.52 с площ от 14 кв.м. да се впише с нов
идентификатор – 10135.1501.1319.1 и за неин собственик да се впише „Атлант“ ООД
въз основа на НА № 155/20.08.2018 год. В
следствие на поисканите изменения ПИ с идентификатор 10135.1501.973,
собственост на заинтересованата страна „Пазари“ ЕАД ще остане с площ от 10598
кв.м. при запазване на неговия идентификатор, данните за собственост и
основанието. В задача 4 от СТЕ вещото лице е изследвало подробно документите,
представени от страните в административното производство. В отговора на
поставената задача №5 експертът сочи, че сграда с идентификатор
10135.1501.973.52 и площ от 14 кв.м. по КК и КР попада с цялата си площ в
границите на „двора“ с площ от 120 кв.м., който влиза в обхвата на предмета на
исканото изменение на действащите КК и КР, тоест между двата кадастрални обекта
– сграда и двор, е налице частична идентичност като площта на припокриване на
двата обекта е 14 кв.м. Вещото лице е обективирало изводите си на цветни
приложения №1, №2, №3 и №4, които са неразделна част от СТЕ.
В съдебно заседание вещото лице сочи, че са възможни и
други варианти за разполагане на 120 кв.м., извън посоченото и няма откъде да
се види точно, какви са границите на дворното място. Всичко, което е използвал,
за да изготви заключението е описано - данни от 1993 г., съществуващите сгради,
обществената тоалетна и т.н. и друг експерт, може да посочи друг вариант, като
възприетият от вещото лице вариант се различава
минимално от този на „Геобазис“.
Вещото лице сочи също, че ситуираната сграда с идентификатор №
10135.1501.973.52 не е съществувала към 1992 г. Тя изобщо не е съществувала и в
момента не съществува такава сградата в тази конфигурация. Сграда с
идентификатор № 10135.1501.973.52, не съответства на настоящата сграда, нито
някога е имало, нито в момента има, включително и по отразяването в КК няма
такава сграда. На това място съществува сграда с № 657. Вместо сграда с идентификатор
№ 10135.1501.973.52 съществува в друга конфигурация на място подобна сграда
около 38 кв. м., включваща тази с идентификатор № 10135.1501.973.52. Видно е,
че площта е много различна-14 кв. м. По отношение на границите вещото лице
уточнява, че по някаква причина трябва да приеме граница, защото не е посочена
тоалетната като граница. Границата, която сочи в б. „г“ на т. 1.3 е посочил, че
отстои на 50 см. от контура на сграда „обществена тоалетна“. По негово
усмотрение са приети тези 50 см. Не е видно, че обществената тоалетна е била
граница на двора, за това е посочил, че отстои.
Заключението на СТЕ е оспорено от заинтересованата
страна, в частта, с която е даден
отговор по първата от поставените задачи и относно посоченото местоположение и
граници на процесното дворно място, и квадратура, тъй като вещо лице
потвърждава, и в експертизата, и в съдебно заседание, че това е вариант на
разполагане на дворното място. Възможни са и други варианти на разполагане на
тези 120 кв. м. дворно място, доколкото съгласно описанието по договора за
приватизационна продажба на практика е посочена една, единствена граница и тя е
ОП „Амбалажи“. Счита, че в тази част заключението е необосновано, поради което
се явява неправилно. Оспорва заключението и по т. 4, тъй като вещото лице не е
изследвало посочения договор, за който е било направено искане да бъде
представен по делото, тъй като същият съставлява част от документите, които би
следвало да легитимират собственика, в случая обратното, да отрекат правото на
собственост на жалбоподателя.
Оспорено е заключението и по т. 5, доколкото вещото
лице е посочило, че при припокриването на сграда с идентификатор №
10135.1501.973.52, за която се установява, че не съществува в този си вид, е
само с размер от 14 кв. м. Де факто е
налице разминаване между площите по КК и площите на място. В този смисъл
припокриването на площта на сградата-налична на място и площта на дворното
място-обект на изменение на КК е много по-голяма.
При така установената фактическа обстановка, съдът
намира, че жалбата разгледана по същество е неоснователна, по следните
съображения:
Предмет на
настоящото съдебно производство е заповед № 18-4729/ 07.05.2019 г., издадена от
Началник СГКК – Варна, с която на П.А.А. е отказано да се извърши поисканото
със заявление вх. № 0176391 от 21.02.2019 г. изменение в Кадастралната карта и
кадастралните регистри на гр. Варна, ЕКАТТЕ 10135, община Варна, одобрена със
Заповед № РД-18-98/10.11.2008 г. на ИД на АГКК – София, състоящо се в:
отразяване в граници имот с площ от 120 кв.м. в граници на имот с идентификатор
10135.1501.973 по КК и КР на гр. Варна.
Съдът
констатира, че със същото заявление от 21.02.2019 г. са поискани и други
изменения и услуги: по отношение на сграда с идентификатор 10135.1501.973.6 с
площ от 133 кв.м. и на сграда с
идентификатор 10135.1501.973.52 с площ от 14 кв.м. и определяне на нов
идентификатор за втората сграда – 10135.1501.1319.1; поискано е и издаване на
скица за посочените имоти с новите идентификационни номера; поискано е издаване
на Удостоверение за приемане на проект за изменение на КК и КР. Между страните
в производството не е спорно, че е издадено исканото в т.5 от заявлението
Удостоверение. Същото е приложено на л. 70 от административната преписка. С
оглед постановения отказ за извършване на изменението, състоящо се в нанасяне
на имот с площ от 120 кв.м. с проектен идентификатор 10135.1501.1319, попадащ
върху площта на ПИ с идентификатор 10135.1501.973, не е издадена скица с такова
съдържание, доколкото е постановен отказ за вписването му. По останалите
заявени услуги липсва произнасяне от страна на административния орган, с
процесната заповед, поради което съдът приема, че по отношение на тези искания
е налице мълчалив отказ по смисъла на чл.58, ал.1 от АПК. Този мълчалив отказ
не е оспорен по съдебен ред. В жалбата липсват възражения в тази насока, както
и липсва формиран такъв петитум, с искане за отмяна на постановен мълчалив
отказ, поради което същият е влязъл в законна сила. С оглед на изложеното,
постановеният мълчалив отказ е извън
предмета на настоящото съдебно производство. Обратното би означавало
съдът да постанови решение свръх петитума на жалбата, с която е сезиран.
Жалбата
срещу заповед № 18-4729/07.05.2019 г. на
Началника на СГКК-Варна е подадена пред надлежен съд, срещу индивидуален
административен акт, подлежащ на съдебен контрол, в законоустановения 14-дневен
срок, от процесуално легитимирано лице, като е налице правен
интерес от обжалването, поради което е процесуално допустима за разглеждане.
При преценка
законосъобразността на атакувания административен акт на основание чл. 168 от АПК съдът е длъжен да осъществи проверка издаден ли
е същият от компетентен орган и в съответната форма, спазени ли са
процесуалноправните и материално правните предпоставки за издаването му и
съобразен ли е с целта на закона.
Процесната заповед е издадена от Началника на
СГКК-Варна за имот, за който е поискано изменението в КК и КР находящ се на
територията на гр. Варна и като съобрази разпоредбата на чл.54 ал.4 от ЗКИР и чл. 70, ал. 4 от Наредба № РД-02-20-5 от 15.12.2016
г. за съдържанието, създаването и поддържането на кадастралната карта и
кадастралните регистри, съдът намира, че оспореният административен акт е
издаден от материално и териториално компетентен орган.
Настоящият състав на съда не споделя становището на
жалбоподателя за наличие на съществени пороци във формата и съдържанието на
обжалвания административен акт, налагащи отмяната му на това основание като
незаконосъобразен. Заповедта е издадена в предписаната от закона писмена форма
и съдържа всички задължителни реквизити по чл.59, ал.2 от АПК. Отказът е
мотивиран с постъпилото от „Пазари“ ЕАД възражение, което е индиция за наличие
на спор за материално право между заявителя и заинтересованата страна и даващо
на административния орган основание да приключи висящото пред него
административно производство с постановяване на отказ по смисъла на чл.72 от
Наредба № РД-02-20-5/ 15.12.2016 г. на МРРБ.
При служебната проверка за законосъобразност на
заповедта съдът не установи в хода на проведеното пред ответника
административно производство да са допуснати процесуални нарушения от
категорията на съществените, които да налагат отмяната на акта на това
основание като незаконосъобразен. В жалбата, с която е сезиран съда, се
твърдят, но не са изложени доводи за допуснати процесуални нарушения. Органът е спазил нормите на чл.26, чл.35 и
чл.36 от АПК, чл.70 ал.2 от Наредбата за изясняване на фактите и обстоятелствата от значение за случая посредством събиране на всички относими по заявлението.
Кадастърът представлява съвкупност от основни
данни за местоположението, границите и размерите, за носителите на правото на
собственост и другите вещни права върху недвижимите имоти, нанесени в кадастралните
карти и записани в кадастралните регистри. Измененията в кадастралния регистър
на недвижимите имоти се допуска в случаите и при условията изчерпателно
посочени в специалния ЗКИР.
В Глава VІ на ЗКИР, озаглавена „Поддържане в актуално
състояние на кадастралната карта и кадастралните регистри“ законодателят е
посочил хипотезите, при наличие на които могат да бъдат извършвани изменения в
данните на влезлите в сила кадастрални карти и в имотните регистри към тях и е
посочен процесуалният ред за извършването им. По-подробно процедурите са
разписани в Наредба № РД-02-20-5 от 15.12.2016 г. на Министъра на РРБ за
съдържанието, създаването и поддържането на кадастралната карта и кадастралните
регистри. Съгласно чл.51, ал.1 от ЗКИР
кадастралната карта и кадастралните регистри се поддържат в актуално състояние,
като се изменят при установяване на: 1/ изменения в данните за обектите на
кадастъра, настъпили след влизането в сила на кадастралната карта и
кадастралните регистри; 2/ непълноти или
грешки; 3. явна фактическа грешка. Видно от съдържанието на следващата алинея
(2) измененията в кадастралната карта и кадастралните регистри по ал. 1 се
извършват от службата по геодезия, картография и кадастър по местонахождение на
имота.
Съгласно разпоредбата на чл.51 ал.1 т.2 от ЗКИР,КККР се поддържат в актуално състояние, като се изменят при установяване
на непълноти или грешки. Според разпоредбата на чл.54 ал.1 и ал.4 от ЗКИР
непълнотата или грешката се допълва или поправя от службите по геодезия,
картография и кадастър въз основа на писмени доказателства и проект за
изменение на кадастралната карта /КК/ и кадастралния регистър /КР/ на
недвижимите имоти. Измененията в КК и КР на НИ при непълнота или грешка се
одобряват със заповед на началника на СГКК по местонахождението на имота,
придружена от скица-проект, която заповед се съобщава на заинтересованите лица,
чиито права се засягат от изменението. Според ал.2 на чл.54 от ЗКИР когато
непълнотата или грешката е свързана със спор за материално право, тя се
отстранява след решаване на спора по съдебен ред. Такъв „спор за материално
право“ според &1 т.16 от ДР на Наредба№РД-02-20-5 от 15.12.2016
г. за съдържанието, създаването и поддържането на КККР на МРРБ е налице, когато
в проекта за изменение на КК местоположението и границите на имотите не
съответстват на правата на собственост на всички заинтересовани лица, съгласно
представените и събрани писмени доказателства в административното производство.
Съобразно разпоредбите на чл.55 т.2 от
Наредба №РД-02-20-5/15.12.2016г. на МРРБ за съдържанието, създаването и
поддържането на КККР,КК и КР се поддържат в актуално състояние, като се изменят
в случаите на отстраняване на непълнота или грешка. Според чл.56 от Наредбата,
измененията в КККР се извършват от СГКК по местонахождението на имота въз
основа на заявление от собственик, друго лице, когато това е
предвидено в закон, или въз основа на служебно постъпила информация от
компетентен орган, като данните в КККР се изменят с проект, изработен от
правоспособно лице и СГКК уведомява за извършеното изменение заинтересованите
лица и носителите на други вещни права върху имотите, чиито права са засегнати
от изменението, вкл. и в случаите, в които за изменението не се
издава заповед. За извършването им се изработва проект в цифров вид от правоспособно
лице по кадастър във формата по чл. 12, т.5 и в графичен вид, в който
новообразуваните имоти са индивидуализирани с граници и идентификатор.
В настоящия казус Началникът на СГКК-Варна се
е произнесъл по заявление с искане за изменение на КККР в производство по реда
на чл. 51, ал.1, т. 2 ЗКИР и чл.54 ал.1 и ал.4
от ЗКИР /л.5 и 7 от преписката/-изменение на КККР-отстраняване на непълнота в
КК на гр.Варна, подадено
от жалбоподателя. Заинтересованото лице е уведомено за започване на
административното производство по реда на чл.70 ал.1 от Наредба
№РД-02-20-5/15.12.2016год. на МРРБ за съдържанието, създаването и поддържането
на КККР,КК и КР във вр. с чл. 26, ал.1 от АПК. Засегнатата страна е упражнила правото си на
становище, както в рамките на административното производство, посредством
депозирано възражение пред административния орган, така и досежно процесната
заповед в съдебния процес.
Съобразно разпоредбата на чл.70 от Наредба
№РД-02-20-5/15.12.2016год. на МРРБ за съдържанието, създаването и поддържането
на КК и КР, в случаите на непълноти или грешки СГКК уведомява по реда на АПК
заинтересованите лица за започване на административно производство, които в
7-дневен срок от уведомлението могат писмено да възразят, което в настоящия
случай е сторено от заинтересованата страна в производството. След изтичането
на предоставения срок за възражение, СГКК изяснява фактите и обстоятелствата от
значение за установяване на непълнотата или грешката, като преценява
основателността на исканията в заявлението и възраженията на заинтересованите
лица. Когато прецени, че искането е основателно и от събраните в производството
писмени доказателства еднозначно се определя местоположението и границите и
очертанията на имотите-предмет на проекта, Началникът на СГКК по
местонахождението на имота постановява заповед за изменение. По арг. от чл. 72
от Наредба №РД-02-20-5/15.12.2016год. на МРРБ, когато отстраняването й е
свързано със спор за материално право или когато от събраните документи в
административното производство не е възможно еднозначно да се определи
местоположението и границите или очертанията на имотите – предмет на проекта
административния орган постановява отказ за отстраняване на непълнота или
грешката, от вида на процесния.
От обяснителната записка, приложена към представения
със заявлението от 21.02.2019 г. проект за изменение на КК и КР, като правно
основание за искане на изменение на поземлен имот от жалбоподателя А. е
посочена именно разпоредбата на чл.51, ал.1, т.2 от ЗКИР – наличие на непълноти
или грешки в КК и КР. Приложените към административната преписка доказателства,
обаче, както и тези, събрани в хода на настоящото съдебно производство,
категорично не могат да бъдат възприети като доказателства за отстраняване на
непълнота или грешка по отношение на имот с идентификатор 10135.1501.973,
находящ се в гр. Варна, Централен /Колхозен/ пазар, УПИ І в кв.333, 9-ти м.р. с
площ от 10720 кв.м.
Приложеният към заявлението проект за изменение не е
достатъчен, за да се установят местоположението и границите на т.нар. „двор“ с
площ от 120 кв.м. съгласно договора за покупко-продажба от 24.12.1992 г. в тази
насока е и заключението на СТЕ, което съдът кредитира като обективно и
компетентно дадено. В о.с.з., проведено на 11.12.2019 г. вещото лице инж. Б.
заявява, че няма как да се установят с точност границите на „дворното място“ с
площ от 120 кв.м., тъй като същите не са описани изчерпателно и коректно в
посочения договор, с оглед на което представеният от него вариант към СТЕ е
изработен въз основа на всички данни от 1993 г. досежно съществуващи на място
сгради и тоалетна. Предвид това сочи, че представеното от него графично
изображение на „двора“ е именно вариант, т.е. възможно е да съществуват и други
варианти на разположение на границите. В договора от 24.12.1992 г. като
индивидуализиращ белег за граница е посочен единствено обект на Общинско
предприятие „Амбалажи“, което не е достатъчно, за да се определи
местоположението и на останалите границите на имота. По делото безспорно се
установи, че не е възможно еднозначно да определят границите на претендирания
за нанасяне в КК КР имот. В настоящия случай с подаване на заявлението с искане
за изменение на КК и КР досежно ПИ с идентификатор 10135.1501.973 и нанасяне
върху площта му на имот с площ от 120 кв.м. и проектен идентификатор
10135.1501.1319 по същество представлява опит по административен ред да се
предреши един вещноправен спор между заявителя и заинтересованата страна
„Пазари“ ЕАД. Налице е противопоставяне на собственически
права, което е индиция за спор за
материално право, който следва да се реши по общия исков ред. Недопустимо е в
производството по изменение на КК и КР да се решават спорове за материално
право. Развилото се производство е административно и предполага отразяване на правно установено, а не спорно правно
положение. Законът не изисква да е налице повдигнат спор за материално
право, за да се счита, че такъв е налице. В случая с възражението си пред
административния орган заинтересованата страна е оспорила правото на собственост на жалбоподателя, което оспорване поддържа
и в съдебното производство. Жалбоподателят от своя страна с жалбата си пред
съда оспорва тази на заинтересованата страна, с претендираното вписване в имот
№10135.1501.973 по КК и КР. Представените
пред административния орган доказателства правилно са възприети от ответника
като доказателство за наличие на спор за материално право. Представените и от
двете страни съдебни решения потвърждават, а не опровергават този извод на
органа.
Наличието на такъв спор, който се установява
и от съда се явява пречка за одобряване на поисканото изменение на
КККР, преди решаването му по съдебен ред от гражданския съд. В тази насока
следва да се отбележи, че изцяло неотносимо за настоящия спор кой и от кога
осъществява владението на претендирания за вписване имот. Установяване на
горното е изцяло извън компетентността на настоящия съд.
Съдът, намира за неоснователно възражението
на жалбоподателя за приложимост разпоредбата на чл.53 ал.2 ЗКИР. Съгласно
сочената разпоредба при наличие на противопоставими права
на собственост, съответно на друго вещно право на повече от едно лице за един и
същи имот, в кадастралния регистър на недвижимите имоти се записват данните на
всички лица и документи. Правомощието на административния орган да извърши
изменение в кадастралния регистър в тази хипотеза е предвидено в случаите, в
които имота е нанесен в одобрената кадастрална карта в определени граници и за
него са налични конкуриращи се документи за собственост за повече лица. В
случая тези предпоставки не са налице. По
изложените съображения оспорената заповед е материално законосъобразна и не е
налице отменително основание по чл.146 т.4 от АПК.
За пълнота на изложението съдът намира, че следва да
посочи, че с Решение № 124 на Апелативен съд – Варна по гр. дело № 301/2018 г.,
с което е оставено в сила Решение № 457/ 16.03.2018 г. на ВОС, постановено по
гр. дело № 381/ 2014 г. в оспорените части, касае правото на строеж досежно сграда за търговия с идентификатор
10135.1501.973.51 като едновременно с това е отхвърлен иск по чл.108 от ЗС
на „Пазари“ ЕАД срещу „Атлант“ ООД за предаване на реална част с площ от 344
кв.м. от ПИ с идентификатор 10135.1501.973, както и иска на „Пазари“ ЕАД за
предаване владението върху недвижими имоти с идентификатори 10135.1501.973.51.4
и 10135.1501.973.51.5. С решението на
първоинстанционния съд е установено също, че „Пазари“ ЕАД притежава
правото на собственост върху недвижим имот, находящ се в гр. Варна, /Колхозен
пазар/, в кв.333, 9-ти м.р. с площ от 344 кв.м. от ПИ с идентификатор 10135.1501.973. Решението на
първоинстанционния съд /в оспорените части/ е влязло в законна сила на
01.12.2018 г.
Представеното в хода на настоящото съдебно
производство Решение № 2586/ 10.06.2019 г., постановено по гр. дело №5623 по
описа на ВРС за 2018 г., има за предмет правото на собственост върху сграда с
площ от 30,81 кв.м., състояща се от търговска зала и складова площ, с
идентификатор 10135.1501.973.52,
която, според КК на гр. Варна е с площ от 14 кв.м. С решението си ВРС е приел
за установено, че собственик на процесната сграда за търговия е „Пазари“ ЕАД.
Страните в настоящото съдебно производство не спорят, че решението на ВРС не е
влязло в законна сила.
Представеното към доказателствата
Решение № 1685 от 28.06.2012 г. на Административен съд - Варна, постановено по
адм. дело № 725/ 2012 г. по описа на същия съд и потвърждаващото го Решение №
1316/28.01.2013 г. на ВАС, постановено по адм. дело № 11224/2012 г. са неотносими към настоящия правен спор, тъй
като предмет на обжалване в този случай е била заповед на Началник РДНСК-
Североизточен район, издадена на основание чл.225, ал.1 от ЗУТ за премахване на
незаконен строеж: „Масивна сграда с разположени четири магазина с входове откъм
ул. „А.К.“, сладкарница „А.о“ със
санитарни помещения, два магазина и помещение за бърза закуска с входове към
пазара, /без аптеката/, със ЗП около 269 кв.м.”, построени върху търговски
места с №№ 539,536 и 558 на пазар
„Централен”/Колхозен/, УПИ І „пазар”, кв.333 по плана на 9 м.р. на гр.Варна. Адресат на тази заповед е „Атлант“ ООД, като този
административен акт не удостоверява, нито отрича права на собственост.
Според разпоредбата на чл. 70, ал. 4 от Наредбата,
началникът на службата по геодезия, картография и кадастър издава отказ за
изменение на кадастралната карта и кадастралните регистри при установяване на
недопустимост или неоснователност на искането или при установяване на спор за
материално право въз основа на представени или събрани в производството писмени
доказателства за местоположението и границите или очертанията на имотите –
предмет на проекта. От гореизложеното следва, че всички съдебни спорове, са се
развили между заинтересованата страна „Пазари“ ЕАД и „Атлант“ ООД. Предмет на
тези спорове са били собствеността и други вещни права /право на строеж/ върху
кадастрални обекти – сгради за търговия. Между приложените към делото
доказателства липсва такива за наличие на влязъл в сила съдебен акт, с който да
е решен със сила на пресъдено нещо спор между оспорващия П.А.А. и „Пазари“ ЕАД
за собствеността върху 120 кв.м. /двор с ясно определено местоположение и
граници/ попадащ върху площта на ПИ с идентификатор 10135.1501.973 по КК на гр. Варна.
По изложените съображения съдът приема, че
оспореният административен акт е законосъобразен – постановен
от компетентен орган по аргумент от чл. 54, ал. 4 от ЗКИР, в изискуемата
от закона писмена форма, с посочени фактическите и правни основания за
издаването му, при спазване на материалноправните разпоредби, административно производствените
правила и в съответствие с целта на Закона
за кадастъра и имотния регистър, насочени към регламентиране на обществените
отношения във връзка с отразяването на имотите в кадастралната карта и
кадастралните регистри.
При този изход на спора, претенцията на
жалбоподателя за присъждане на разноски в негова полза се явява неоснователна.
Ответникът не е претендирал присъждане на разноски в негова полза, поради което
такива не следва да се присъждат. Предвид разпоредбата на чл. 143, ал. 3 и 4 от АПК и своевременно направеното искане за присъждане на разноски от
заинтересованата страна, жалбоподателят следва да бъде осъден да й заплати
възнаграждение за един адвокат. С оглед направеното възражение за
прекомерност на адвокатското възнаграждение и съдът като взе предвид, че
настоящото административно дело не се отличава с фактическа и правна сложност,
продължителността на производството пред настоящата инстанция, и броя на проведените съдебните заседания, причина за отлагането на
едно от които е била заинтересованата страна следва да бъде присъдено
възнаграждение за процесуално
представителство, защита и съдействие по чл.8 ал.2 т.1 от Наредба от
09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения за дела
по ЗКИР в размер на 600 /шестстотин/ лева.
Водим от
горното и на основание чл.172, ал.2 предложение последно от АПК,
Административен съд – Варна
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на П.А.А., ЕГН **********
***, срещу Заповед № 18-4729/07.05.2019 г.
на Началника на СГКК-Варна, с която е отказано изменение в КККР на гр.
Варна, ЕКАТТЕ 10135, общ. Варна, одобрена със заповед № РД-18-98/10.11.2008 г.
на Изпълнителен директор на АГКК, състоящо се в: отразяване в граници имот с
площ от 120 кв.м., в граници на имот с идентификатор 10135.1501.973 по КККР на
гр. Варна.
ОСЪЖДА П.А.А. ЕГН ********** *** да заплати в полза на
„Пазари“ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.Варна,
ул.Дрин №65, представлявано от изпълнителния директор Н.Н.Р.сумата в размер на
600 /шестстотин/ лева съставляваща разноски по делото.
Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен
срок от съобщаването му на страните пред Върховен административен съд.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: