Решение по дело №1205/2016 на Окръжен съд - Варна

Р Е Ш Е Н И Е

 

№ ……………./10.05.2017 год.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в публично заседание на единадесети април две хиляди и седемнадесета година, в състав:

 

СЪДИЯ: ЦВЕТА ПАВЛОВА

 

при секретар ХРИСТИНА ХРИСТОВА,

като разгледа докладваното от съдията

търговско дело № 1205 по описа на ВОС за 2016 год.,

за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството по делото е образувано по предявени от С.В.С. срещу ЕТ ”В. – 44 – Цоло В.”, представлявано от Цоло В. Петков, на искове с правно основание чл. 55, ал.1, предл. 3 от ЗЗД за заплащане на сумата от 39000 евро /с левова равностойност от 76268 лева/, получена на отпаднало основание, развален предварителен договор за покупко-продажба от 29.11.2007 год., и иск с правно основание чл.86, ал. 1 от ЗЗД за заплащане на обезщетение за забава плащането на подлежащата на връщане сума в размер на 28625.67 лева за периода от 10.12.2012 год. до 18.08.2016 год. /предявяване на исковата молба в съда/.

Искът е основан на твърдения, че между ищцата и ответника e възникнало валидно облигационно отношение по предварителен договор от 29.11.2007г., по силата на който Цоло Петров В., в качеството си на управител на ЕТ „В.-44-Цоло В.” се задължил да продаде правото на строеж на АПАРТАМЕНТ № 10 / десет/ , намиращ се във вход А на пети етаж на строящата се жилищна сграда на ул."Божур" 8-8А в град Варна, състоящ се от дневна с кухненски бокс, балкон, баня и тоалет, коридор, със застроена площ от 41.52 кв.м при граници:апартамент № 11, вътрешен двор на УПИ 111-955,956, калкан откъм УПИ III-V - 960, 959, асансьор, ведно с принадлежащата избено помещение № 10/десет/ с площ от 3.85 кв.м при граници: коридор, изба № 11, коридор, както и 2.0152% идеални части от общите части на сградата или 17.85 кв.м и от правото на строеж за сумата от 39 000 евро. Излага, че съгласно чл. 3 от предварителния договор сумите следвало да се изплатят по следния начин: капаро - 5 000 евро, в деня на подписване на договора, а остатъкът от 34 000 евро – най - късно до 30.03.2008 г. в деня на изповядане на сделката пред нотариус. Твърди, че изплатила горепосочените суми, както следва : капаро - 5 000 евро е платена в деня на подписване на предварителния договор, а остатъкът от 34 000 евро - с приходен касов ордер на  25.01.2008 г. - 1885 евро, на 05.02.2008 г. - 38 000 лева, на 02.04.2008 г. - 24 630 лева. Сочи, че по силата на договор за покупко продажба на правото на строеж на недвижим имот обективиран в НА № 42, том V, per. № 7810, д. № 829/2008 г. на нотариус Огнян Ш., вписан в СВ Варна с вх.рег. № 15698/06.06.2008 г., акт № 176, том XLVII, д.12008, строителят-ответник продал на сина й Атанас И. Атанасов, действащ чрез ищцата като пълномощник, гореописания апартамент. Последният бил в брак с Мария Иванова Молдуванова. Твърди, че при изповядане на сделката в нотариалния акт е допусната грешка, като е описан друг апартамент във вход „Б”. Твърди, че многократно са проведени опити за осъществяване на контакт с ответника за извършване на поправката на допуснатата грешка. Излага, че по образуваното гр.дело с правно основание чл.19 ЗЗД с Решение № 443/31.10.2012 г. по гр.д. № 445/2012 г. по описа на ВКС е отменено решение № 169/22.11.11 г. по гр.д. № 482/11 г. на ВАпС, в частта с която е потвърдено решение № 686/20.05.11 г. по гр.д. № 2264/10 г. на ВОС, с което е обявен за окончателен предварителния договор сключен на 29.11.07 г. за продажба на процесното жилище и искът е отхвърлен. Излага, че с решението на ВОС, едноличният търговец е осъден да заплати неустойка за забава в размер на 20515 евро. Сочи, че съгласно разрешението, дадено от ВКС, се касае за допусната от страните фактическа грешка при описанието на имота, предмет на договора и няма пречка нотариалния акт да бъде поправен, като се направи вярна инидивдуализация на имота. Твърди, че до такава поправка след проведени разговори с ответника не се извършила. В допълнение сочи, че с решение № 176/27.02.13 г. по т.д. № 1582/12 г. на ВОС е отхвърлен иска предявен от едноличния търговец за разваляне на договор за покупко-продажба, обективиран в нот.акт № 42, T.V, д.829/08 г., потвърдено с решение № 340/29.11.13 г. по в.т.д.№ 354/13 г. на ВАпС, недопуснато до касационно обжалване, съгласно определение № 957/21.07.14 г. по гр.д. № 21217/14 г. на ВКС, като сключен при грешка в предмета, с правно основание чл.27 ал.1 вр. чл.28 ЗЗД. Твърди, че с нот.акт. № 113, т. 8, per. № 14732, д. 1495/08 г. на нот. Огнян Ш. ответникът продал на трето за спора лице Ивайло Павлов Борисов апартамент № 10, находящ се в гр. Варна, ул.«Божур» 8,8а, вх. Б, ет.5 и с последващ нотариален акт, вписан в СВ Варна с вх.рег. № 26306/10.12.2012 г., акт № 117, д.14716 продал на трето лице - Мария Димитрова Ангелова за сумата от 25 000 лв. процесния апартамент, и по иск по чл. 108 ЗС е придобила владението от Атанас И. Атанасов и съпругата му Мария Иванова Молдуванова. Предвид неизпълнение на задълженията по предварителния договор и развалянето на последния по право, поради невъзможност за изпълнение с оглед отчуждаването имота на трето лице, претендира връщане на дадената по договора сума. Твърди, че чрез телепоща е изпратена покана за връщане на сумите, получена на 26.04.2016 г., но изпълнение не е последвало. С уточняваща молба конкретизира началната дата на претенцията за обезщетение забава в плащането на 10.12.2012 год. 

В срока по чл.367 ГПК, ответникът ЕТ ”В. – 44 – Цоло В.” депозира писмен отговор, с който изразява становище неоснователност на иска. Не се оспорва наличието на облигационно отношение между страните по силата на предварителен договор за покупко-продажба на жилище от 29.11.2007год. Оспорва дължимостта на вземането с доводи за наличие на изпълнение от страна на ответника за прехвърляне на имота. Счита, че е невъзможно с конклудентни действия без изрично волеизявление да се развали предварителния договор. С уточняваща молба излага съображения, че предварителният договор не е развален, а от друга страна счита твърденията на ищцата за неконкретизрани в тази насока досежно датата на развалянето му. С молбата релевира и възражение за изтекла в полза на ответника погасителна давност на процесните суми. Претендира отхвърляне на предявения иск.

В срока по чл.372 ГПК, ищцата С.С., депозира допълнителна искова молба, с която оспорва наведените твърдения за обвързаност на страните по предварителния договор, с доводи за разваляне на договора предвид продажба на апартамента на трето лице. Обосновава началната на лихвата за забавата с датата на отчуждаване на процесния недвижим имот на 10.12.2012год. Позовавайки се на посочената датата, оспорва твърденията за настъпила в полза на ответника погасителна давност.

В срока по чл.373 ГПК, ответникът е депозирал допълнителен отговор на допълнителната искова молба, с която поддържа изложеното становище за неоснователност на иска при твърдения за собствената си изправност по сделката.

В о.с.з., ищцата, чрез процесуалния си представител адв.К., моли за постановяване на решение, с което се уважат предявените искове.

В о.с.з., ответникът, чрез пълномощника си адв.С., моли за отхвърляне на исковите претенции като неоснователни и недоказани, ведно с присъждане на разноски, като подробни доводи излага в писмена защита.

 

Предварителните въпроси и допустимостта на производството са разрешени в определение № 675/07.03.2017 год. по чл. 374 ГПК.

 

Варненският окръжен съд, въз основа на твърденията и възраженията на страните, с оглед събраните по делото доказателства и по вътрешно убеждение, формира следните фактически и правни изводи:

Релевираните в исковата молба и допълнителната искова молба твърдения сочат, че претенцията си осъждане на ЕТ „В.-44-Цоло Петков“ да заплати сумата от 39 000 евро, ищцата С.С. извежда от наличие на облигационна връзка между страните, основана на договор от 29.11.2007 год., по силата на който ответникът се е задължил да продаде на ищцата описания в предварителния договор недвижим имот - Апартамент № 10, находящ се в  гр. Варна, ул. „Божур”, № 8,8А, вх. А, на пети етаж, с площ от 41.52 кв.м., ведно с принадлежащото му избено помещение № 10 и съответното число ид.ч. С твърденията исковата сума да съставлява заплатената цена по предварителния договор  и процесният имот да е продаден на трето лице и поради това, да е налице невъзможност за неговото изпълнение, се претендира връщането й, ведно с мораторна лихва в размер на 28 625.67 лв., начиная от датата на продажбата до датата на предявяване на иска.  

Предявените искове черпят правното си основание в чл.55, ал.1 предл.трето ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД.

Не е спорно между страните по делото, че същите са били такива и по предварителен договор от 29.11.2007 год., съгласно който ответник е поел задължението да прехвърли описания в него имот, срещу продажна цена от 39 000 евро, платима по посочения начин. Не е спорно, а и се установява от представените доказателства, че продажната цена е платена от ищцата по указания в договор начин.

Видно също така от представения нотариален акт № 42, том V от 06.06.2008 год., ответникът е продал на Атанас И. Атанасов, чрез пълномощника му С.В.С., право на строеж върху апартамент № 10, на пети етаж, във вх. "Б" с ЗП от 45,68 кв.м. от строящата се жилищна сграда, находяща се в гр. Варна, ул. "Божур", № 8, 8А, ведно с принадлежащото му избено помещение № 10 и съответните ид.ч. Страните не спорят, че тази разпоредителна сделка е осъществена в изпълнение на сключения предварителен договор, което е съответно и на препращането към него в т.3 от нотариалния акт. Самата ищца твърди в сезиралата съда искова молба, че прехвърлянето на сина й Атанас Атанасов е осъществено с нейно съгласие и въз основа на нейно нареждане, поради което и съдът приема, че с горецитираната сделка страните са предприели действия по изпълнение на сключения предварителен договор.

При сравнение на описания в предварителния договр имот и този, предмет на нотариалното изповядване, се установява, бе имотите имат различно местонахождение, площ и принадлежности.

С последващ нотариален акт № 113, том VІІІ от 22.10.2008 год. ответникът е продал на Ивайло Павлов Борисов, чрез пълномощника му Елеонора И. Халачева, Апартамент № 10, на пети етаж, във вх. "Б" от жилищна сграда, изградена до етап груб строеж, находяща се в гр. Варна, ул. "Божур", № 8, 8А, ведно с избено помещение и ид.ч. 

С решение  № 443/31.10.2012 г. на ВКС, ІV ГО, постановено по реда на чл. 290 ГПК, е отменено потвърдителното въззивно решение и е отхвърлен предявения от С.С. срещу ЕТ "В.-44-Цоло Петков" иск с правно основание чл.19, ал.3 ЗЗД за обявяване на сключения на 29.11.2007 год. между тях предварителен договор за окончателен, а решението, в частта по произнесения иск с правно основание чл.92 ЗЗД като ЕТ "В.-44-Цоло Петков" е осъден да заплати на ищцата неустойка за забава в размер на 20 514 евро, е оставено в сила. По искът с правно основание чл.19, ал.3 ЗЗД, в решаващите си мотиви ВКС е приел, че предварителният договор е бил изпълнен чрез окончателно нотариално изповядване, а допуснатата грешка в описанието на вещта е от категорията на явна фактическа грешка и следва да бъде поправена с нотариален акт за поправка по реда на чл.579, ал.3 ГПК.

Не е налице спор между страните, че поправка по реда на чл.579, ал.3 ГПК на нотариалния акт № 42, том V от 06.06.2008 год., с който ищецът е продал на Атанас И. Атанасов, чрез пълномощника му С.В.С., право на строеж върху апартамент № 10, на пети етаж, във вх. "Б" с ЗП от 45,68 кв.м., не е извършена.

Установява се също така, че с влязло в сила решение № 176/27.02.2013 год., постановено по т.д.№ 1582/2012 год. по описа на ВОС, е отхвърлен предявения от ЕТ "В.-44-Цоло Петков" срещу Атанас И. Атанасов иск за унищожаване на сключения договор за покупко-продажба на правото на строеж върху следния недвижим имот: Апартамент № 10, във вход „Б”, на пети етаж от Жилищна сграда, находяща се в гр. Варна, ул. „Божур”, № 8,8А, с площ от 45.68 кв.м., състоящ се от дневна с кухн. бокс, балкон, баня и тоалет, коридор, при граници: калкан откъм УПИ ІХ-957, двор на УПИ № ІІІ-955,956, ап. № 11, стълбище и асансьор и улица, ведно с принадлежащото му избено помещение № 10, с площ 3.37 кв.м., при граници: коридор изби, улица, асансьор, както и 2.2937 % ид.ч. от общите части на сградата и от правото на строеж, обективиран в нот. Акт № 42, т. V, д. 829/2008 г. на Варненски Нотариус № 147, като сключен при грешка в предмета, с правно основание чл. 27, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 28 ЗЗД.

Видно е също така, че с нотариален акт № 49, том IV от 07.12.2012 год. ЕТ "В.-44-Цоло Петков" е продал на Мария Димитрова Ангелова Апартамент № 10, находящ се в  гр. Варна, ул. „Божур”, № 8,8А, вх. А, на пети етаж, с площ от 41.52 кв.м., която продажба се твърди да е довела до невъзможността за изпълнение на предварителния дотовор от страна на ответника.

 Съобразно задължителната съдебна практика / при предявен иск с правно основание чл.55, ал.1 предл.3 ЗЗД иск, имащ за предмет претенция за връщане на платена на основание развален договор цена, в тежест на ищецът е да докаже факта на извършеното плащане, което претендира да му бъде върнато. В тежест на ответника е да докаже наличието на основанието да я задържи, т.е. наличие на съществуваща помежду им договорна връзка и изпълнение на своята насрещна престация по нея.

Както се посочи по-горе, по делото са представени доказателства, видно от които ищцата е заплатила претендираната сума от 39 000 евро, който факт не се оспорва от ответника. При това положение, последният следва да докаже наведените от него правоизключващи факти, чието естество изключват правото на ищеца да получи връщане на даденото.

Именно такова е и твърдението на ответника за наличието на основание за задържане на исковата сума, който с отговора на исковата молба сочи, че срещу получената сума е прехвърлен имот, което твърдение се установява по положителен начин от описаните по-горе доказателства.

Действително, имотът, прехвърлен с нотариален акт № 42, том V от 06.06.2008 год. на сина на ищцата Атанас Атанасов, както се посочи по-горе, е  с различно местонахождение, площ и принадлежности, но че същият е в изпълнение на сключения между ищцата С.С. и ЕТ "В.-44-Цоло Петков" предварителен договор от 29.11.2007 год., настоящият състав счита за въпрос, разрешен с решение № 443/31.10.2012 г. на ВКС, ІV ГО, постановено по реда на чл. 290 ГПК. С посоченото решение е отхвърлен предявения от С.С. иск с правно основание чл.19, ал.3 ЗЗД за обявяването на предварителния договор за окончателен, именно поради неговото изпълнение.

Всички съдебни решения, независимо от спора и от изхода на делото, се ползват със сила на пресъдено нещо, в която се изразява присъщата му защита-санкция относно материалното право, предмет на спора и която обхваща всички елементи на съдебно установеното или отречено право. Когато влязлото в сила съдебно решение е постановено в резултат на конститутивен иск, със сила на пресъдено нещо се установява самото съществуване или несъществуването на предявеното от ищеца потестативно право. Когато с решението се отрича съществуването на правото, със СПН се установява или че то никога не е съществувало или че е престанало да съществува от деня на съответното правопогасяващо или правоунищожаващо основание /какъвто е настоящия случай/.   

Силата на пресъдено нещо следва да бъде зачитана от съдилищата и държавните органи, които могат да преценяват единствено дали такава е налице, което задължението на съда да зачете силата на присъдено нещо на влязло в сила решение е регламентирано в чл. 297 от ГПК. Това, както е разяснено в постановените по реда на чл.290 ГПК решение № 41 от 25.04.2014 г. на ВКС по гр. д. № 3667/2013 г., III г. о., ГК, решение № 133 от 14.03.2011 г. на ВКС по гр. д. № 2020/2009 г., I г. о., ГК и решение № 227/10.09.2012 г. по т. д. № 613/2010 г., II т. о., се отнася и за преюдициално гражданско правоотношение, потвърдено или отречено със сила на пресъдено нещо. Когато се разрешава правен спор и по преюдициалното правоотношение има влязло в сила съдебно решение, съдът е длъжен да го зачете и да не приема нещо различно. Това задължение възниква само тогава, когато има пълна идентичност между предмета на делото, по което е постановено влязлото в сила решение и преюдициалното правоотношение, което се разглежда във висящия спор. Това изискване произтича пряко от чл. 298, ал. 1 от ГПК.

В частност, силата на пресъдено нещо на конститутивно решение за обявяване на предварителния договор за окончателен между същите страни следва да бъде зачетена от съда по иска по чл. 55, ал. 1 пр. 3 ЗЗД, предявен от същата ищцата-купувач срещу ответника-продавач. А с посоченото решение е отречено потестативното право на ищцата да иска обявяване на договора за окончателен поради неговото изпълнение с коментираната разпоредителна сделка в полза на сина й.

А след като договорът между страните е изпълнен, същият не би могъл да бъде развален – нито поради невъзможност за изпълнение, нито поради виновно неизпълнение по волеизявление на изправната страна. Ирелевантно за този извод на съда е допуснатата в описанието на вещта техническа грешка, както и обстоятелството, че с № 113, том VІІІ от 22.10.2008 год. ответникът е продал на трето лице апартамент № 10 във вход Б. Касае се за последваща прехвърленото право на строеж върху същия апартамент разпоредителна сделка, поради което и доколкото „техническата грешка“ не е поправена, същият е без вещно-прехвърлителен ефект.    

Дори да се приеме, че постановеното по конститутивния иск решение не се ползва със сила на пресъдено нещо в частта за изпълнението на договора, настоящият състав намира предявеният иск отново за неоснователен. Както се посочи, претенцията на ищцата за връщане на даденото по предварителния договор се основава на твърдението за прекратяване на договорната връзка поради невъзможността му за изпълнение поради продажбата на имота – негов предмет на договора /апартамент № 10 във вход А/ с нотариален акт № 49, том IV от 07.12.2012 год. на трето лице - Мария Димитрова Ангелова. По същество, се твърди договорът между страните следва да се счита за развален по право, без вина от страните, арг. чл.89 ЗЗД /изрично твърдение за „прекратяване на договора по право“ е изявлението на процесуалния представител на ищцата в пледоарията по същество/. Невъзможността за изпълнение по смисъла на чл.89 ЗЗД /т.нар „обективна невъзможност“ обаче се свързва с наличието на непреодолима сила - т.е. на такова събитие, което е изключително по своя характер, не може да бъде предвидено, непредотвратимо е със стопански достъпни средства и прави невъзможно изпълнението на договора /чл.306, ал.2 ТЗ/. Изхождайки от горната дефиниция, настоящият състав намира, че сочената от ищцата причина за невъзможност за изпълнение от страна на ответника на договора сама по себе си не би могла да представлява обективна невъзможност по смисъла на закона и респективно, да служи като основание за прекратяване на договора. Същата нито е практически или правно непреодолима, нито има случаен и непредвидим характер, а е подведима в общата хипотеза на неизпълнение по смисъла на чл.87, ал.1 ЗЗД. Изявление за разваляне на договора обаче не е направено от страна на ищцата, нито за това може да се приеме исковата молба, с която се претендират последици от разваляне на договора, при изрично наведени твърдения за начина на разваляне на договорната връзка.

 

Прочее, съдът намира, че договорната връзка е прекратена поради нейното изпълнение, което изключва правото на ищеца да получи връщане на даденото поради развалянето й по право, съгласно чл.55, ал.1 предл.3 ЗЗД. Налага се извод за неоснователност на предявения иск за заплащане на сумата от 39000 евро /с левова равностойност от 76268 лева/, който следва да се отхвърли.

Неоснователността на главния иск влече и неоснователността на акцесорния такъв за заплащане на обезщетение за забава плащането на подлежащата на връщане сума в размер на 28625.67 лева за периода от 10.12.2012 год. до 18.08.2016 год.

Съобразно изхода от спора и направеното искане, в полза на ЕТ ”В. – 44 – Цоло В.” следва да се присъдят сторените по делото разноски, възлизащи в общ размер на 600 лева – заплатено адвокатско възнаграждение.

 

Воден от горното, СЪДЪТ

Р Е Ш И :

ОТХВЪРЛЯ предявените от С.В.С., ЕГН: ********** *** – 44 – Цоло В.”, ЕИК **********, представлявано от Цоло В. Петков, ЕГН: **********, със седалище и адрес на управление гр.Варна, ул.“Константин Иречек“ 22-24 искове с правно основание чл. 55, ал.1, предл. 3 от ЗЗД за заплащане на сумата от 39000 евро /с левова равностойност от 76268 лева/, получена на отпаднало основание, развален предварителен договор за покупко-продажба от 29.11.2007 год. и с правно основание чл.86, ал. 1 от ЗЗД за заплащане на обезщетение за забава плащането на подлежащата на връщане сума в размер на 28625.67 лева за периода от 10.12.2012 год. до 18.08.2016 год. /предявяване на исковата молба в съда/, като неоснователни.

ОСЪЖДА С.В.С., ЕГН: ********** *** ДА ЗАПЛАТИ на ЕТ ”В. – 44 – Цоло В.”, ЕИК **********, представлявано от Цоло В. Петков, ЕГН: **********, със седалище и адрес на управление гр.Варна, ул.“Константин Иречек“ 22-24  сума в размер на 600 лева, съставляваща сторени пред настоящата инстанция разноски, на основание чл.78, ал.3 ГПК.

Решението подлежи на въззивно обжалване пред Варненски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването на препис  на страните.

 

ПРЕПИС от решението да се обяви в регистъра по чл. 235 ал.5 ГПК

СЪДИЯ В ОКРЪЖЕН СЪД: