Р Е Ш Е Н И Е
№ 265
гр. Горна Оряховица, 31.08.2020 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
РАЙОНЕН СЪД – ГОРНА
ОРЯХОВИЦА, Х
състав, в публично съдебно заседание на тридесет и първи юли две хиляди и двадесета година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: Илина Джукова
при секретаря С.Б.като разгледа докладваното от съдията
гр.д. № 461 по описа на Районен съд – Горна Оряховица за 2020 г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск с правно основание чл.124, ал.1,
предл.3 ГПК.
Ищецът Й.Г.Й. твърди, че е потребител на
електрическа енергия в обект на адрес гр.*******************, за което е
разкрита партида с клиентски номер 150007**** и абонатен номер ********** при
„Енерго-Про Продажби“ АД. Твърди, че от посещение в подразделение на
„Енерго-Про Продажби“ АД научил, че ответникът „Електроразпределение Север“ АД
е начислил за заплащане по партидата му 7 498,36 лв. по фактура от 23.03.2020
г. По-късно получил писмо с приложена фактура № **********/23.03.2020 г. за
сумата от 7 498,36 лв. – стойността на 44 205 кВТч електрическа енергия,
начислени служебно за периода от 17.06.2015 г. до 16.12.2019 г. Твърди, че е
депозирал жалба до ответника, с която е изразил несъгласие с корекцията.
Оспорва в посочения период да е потребено и отчетено посоченото количество
електрическа енергия и счита, че не дължи цената му и цената на всички видове
мрежови услуги, предоставени от ответника. Оспорва верността на отразеното в
констативния протокол и твърди, че проверката е извършена в отсъствие на ищеца
и на свидетелката, която го е подписала. Оспорва размера на начислената сума,
считайки го за произволно определен. Възразява, че за ответника не съществува
фактическо основание за извършване на корекцията. Аргументира възражението си с
оспорване проверяваният електромер да е обслужвал процесния обект, оспорване на
изправността на електромера и с факта, че абонатът не е имал достъп до таблото
на електромера. Възразява се още за липса на правно основание за извършване на
корекцията – липса на надлежна лицензия у „Електроразпределение Север“ АД за
продажба на електрическа енергия, съответно право да извършва корекция на
сметки и да начислява суми; неравноправност на клаузите от Общите условия,
регламентиращи едностранна корекция на сметката на абоната за минал период;
неприложимост на Общите условия, изменени с Решение ОУ-006/21.07.2014 г. на
КЕВР за абоната, тъй като не са публикувани в местен всекиденвник съгласно
чл.98а, ал.3 ЗЕ; неспазване на реда за извършване на проверката, предвиден в
Правила за измерване на количеството електрическа енергия (по-долу ПИКЕЕ),
нищожност на клаузите на Раздел IX ПИКЕЕ поради неравноправния
им характер и противоречие със ЗЕ и ЗЗП и липса на предпоставките за ангажиране на
договорната отговорност на потребителя по общия ред. Моли за постановяване на
решение, с което да се приеме за установено, че не дължи на ответника сумата от
7 498,36 лв. за служебно начислена електрическа енергия за периода от 17.06.2015
г. до 16.12.2020 г. по партидата му и
присъждане на сторените в производството разноски. Възразява за прекомерност на
заплатения от ответника адвокатски хонорар.
В
депозирания отговор на исковата молба, ответникът „Електроразпределение Север“
АД оспорва основателността на предявения иск, като навежда твърдения, че на
16.12.2019 г. негови служители извършили проверка на средството за търговско
измерване (по-долу СТИ), измерващо потребената електрическа енергия в обекта на
ищеца. За проверката съставили протокол, подписан от представители на ответника
и съпругата на ищеца, който по-късно бил изпратен на ищеца. СТИ било
демонтирано, поставено в безшевен чувал, затворен с пломба с уникален номер и
изпратен на Български институт по метрология (по-долу БИМ). Сочи, че констативният
протокол и метрологичната проверка на СТИ показват измерени количества
електрическа енергия в невизуализиран регистър на електромера от 0044205,479 кВТч,
поради което на основание чл.55, ал.1 ПИКЕЕ, ответникът начислил измереното
след монтажа количество електрическа енергия в този регистър – за периода от
17.06.2015 г. /датата на монтажа на СТИ с нуелеви показания/ и 16.12.2019 г.
/датата на проверката и демонтажа/. Сочи, че цената на това количество
електрическа енергия е начислено и дължимо на основание чл.55 ПИКЕЕ. Моли се за
отхвърляне на предявения иск и присъждане на сторените разноски. Възразява за
прекомерност на заплатения от ищеца адвокатски хонорар и моли за неговото
намаляване до минималния размер.
Съдът,
след съобразяване на твърденията на страните и преценка на събраните по делото
доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:
Между страните не се спори, че ищецът е потребител
на електрическа енергия за обект на адрес гр.*******************, за което е разкрита партида с клиентски
номер 150007**** и абонатен номер ********** при „Енегро-про продажби“ АД.
От протокол №
М5000688/15.069.2015 г. се установява,
че на посочената дата бил монтиран електромер фабр.№ 1114021564382248 за
отчитане на потреблението на електрическа енергия в обекта по партидата на ищеца
с нулеви показания по дневна и нощна тарифа. От констативен протокол № 1502714
от 16.12.2019 г. и показанията на свидетеля П. – служител на ответника, се
установява, че на 16.12.2019 г. била извършена проверка на същия електромер. Чрез
специален софтуер служителите установили наличие на показания в невизуализиран
на дисплея тарифен регистър 3, снели показанията по тарифите на електромера – Тарифа
1 – 006985 кВТч; по Тарифа 2 – 011425 кВТч; по Тарифа 3 – 044205 кВТч, по Тарифа
4 – 000000 кВТч и общ тарифен регистър 0 – 062616 кВТч. Съгласно свидетелските
показания, след установяване на показания в невизуализирания регистър,
служителите на ответника потърсили абоната. На адреса се открили съпругата му –
Христина Димитрова Йорданова, на която служителите показали показанията по
видимите на дисплея тарифи и пред която демонтирали
СТИ и го подменили с ново. За проверката бил съставен констативен протокол № 1502714
от 16.12.2019 г., подписан от служителите и съпругата на ищеца.
По заявление на ответника от 31.12.2019 г. била
извършена метрологична експертиза на демонтираното СТИ, резултатите от която били
отразени в протокол № 148/09.03.2020 г. на БИМ. Било установено, че отсъстват
механични дефекти на кутията, на клемите и клемния блок на СТИ, налични били
необходимите обозначения на табелката на електромера и пломбите против
неправомерен достъп до вътрешната конструкция на електромера. Метрологичната
експертиза, изготвена от БИМ, констатирала още, че електромерът съответствал на
метрологичните характеристики и отговарял на изискванията за точност при
измерването на електрическа енергия, изпитването за което било извършено по Тарифа
2. При софтуерно четене на СТИ била установена външна намеса в тарифната му
схема – наличие на регистрирана енергия по Тарифа Т3 – 0044205,479 кВТч., която
не е визуализирана на дисплея, поради което било заключено, че СТИ не
съответства на техническите характеристики.
Въз основа на констативния протокол, със становище
от 20.03.2020 г. ответникът одобрил да се начисли допълнително общо количество
електрическа енергия от 44 205 кВТч по партидата на ищеца за период от 17.06.2015
г. до 16.12.2020 г. Посоченият период бил
разделен на осем подпериода, а общото количество електрическа енергия било пропорционално
разпределено с оглед продължителността на всеки от тях. За стойността на така начисленото количество електрическа енергия – 7
498,36 лв. била издадена фактура № 01061598665 от 23.03.2020 г. Копие от
констативния протокол за проверка от 16.12.2019 г. и фактурата били изпратени
на ищеца с писмо изх.№ 57810_КП1502714_2/23.03.2020 г., за което не се спори, че е
получено лично от него.
На 14.04.2020 г. ищецът подал жалба до ответника, с
която изразявал несъгласие с начислените суми.
При изслушване на приетата по делото
съдебно-техническа експертиза, вещото лице посочва, че през процесния период СТИ
е било метрологично годно, като произведено през 2015 г. и със срок на
метрологична годност 6 години. От съвпадението на годината на производство и
годината на монтажа в обекта на ищеца прави извод, че електромерът не е бил
монтиран в друг обект.
Съгласно констативно-съобразителната част от
експертизата, електромерът е произведен с възможност за отчет по няколко тарифи
като броя и часовото времетраене за отчет по всяка тарифа се извършва със
софтуерна програма. Процесният електромер е бил настроен за отчет по две тарифи
– тарифа 1 (нощна тарифа) и тарифа 2 (дневна тарифа). Тарифа 3, по която са
установени показания, не била настроена за отчет и не била видима на дисплея.
При изслушването на експертизата вещото лице допълва, че сумарният регистър
също не е видим на дисплея, но той не служи за отчет, а представлява сума от
регистрите на всички тарифи – настроени и ненастроени за отчет. Съгласно
отговор на задача №1 на експертизата при софтуерно прочитане на паметта на
електромера, се установяват показания по всички тарифи и сумарен регистър,
идентични с констатираните при метрологичната експертиза на БИМ.
Отговорът на задачи № 2 и 3 установява, че
електромерът не е „SMART” и фабрично не притежава технологична възможност за
извличане на информация за показания по дни и по тарифи за изминал период от
време. По тази причина експертното изследване не може да установи причината за
наличие на показания в невизуализирания регистър, нито да посочи деня, от който
те са възникнали. Вещото лице изказва предположение, че не е имало показания по
тарифа 3 към момента на монтажа, но при липса на съответно отразяване в
протокола за монтаж, не може да даде сигурен отговор. При изслушването изяснява,
че не би могло с категоричност да се заключи, че показанията в невизуализирания
регистър съставляват отчет за потребена електрическа енергия, защото няма технологична
възможност за прочитане на паметта на СТИ. Допълва, че количеството начислена
електрическа енергия може да бъде потребено в обекта на ищеца за процесния
период, заедно с отчетените показания по другите две тарифи.
Въз основа
на приетите за установени факти, съдът намира от правна страна следното:
Предявен е отрицателен установителен иск с правно
основание чл.124, ал.1, предл.3 ГПК за установяване, че парично вземане не
съществува. Доколкото основанието на този иск е отричане на вземането на
ответника, то в негова тежест е установяването на съществуването и размера му с
оглед наведените твърдения – в случая осъществяване на предпоставките на чл.55
ПИКЕЕ. Съгласно посочената норма, операторът на мрежата начислява измерените
след монтажа на СТИ количества електрическа енергия в невизуализирани регистри
въз основа на метрологична проверка и констативен протокол, съставен по реда на
чл.49 ПИКЕЕ. Така в тежест на ответника и с оглед посоченото от него основание
за съществуване на вземането е установяването, че страните са в правоотношение
по договор за продажба на електрическа енергия; че при извършената на
16.12.2019 г. проверка е констатирано измерване на електрическа енергия в
невизуализиран регистър на СТИ от 44 205 кВТч след монтажа на СТИ, при спазване
на правилата на чл.49 ПИКЕЕ относно извършване на проверката, съставяне на
протокола и сроковете за уведомяване на абоната и изпращане на демонтираното
СТИ на БИМ; че при метрологичната проверка е установила измерване на
електрическа енергия от 44 205 кВТч в невизуализиран регистър на СТИ и че
размерът на начислената по корекцията сума е съответен на регламентираните в
ПИКЕЕ правила за изчислението й.
Предвид соченото от ответника основание за
съществуване на оспореното вземане, възраженията на ищеца за липса на лиценз у
ответника за продажба на електрическа енергия са неоснователни. Именно с оглед
лиценза на ответника, той е оператор на мрежата по смисъла на чл.55 ПИКЕЕ и
съобразно посочената норма нему принадлежи правото да преизчисли количеството
електрическа енергия. Не могат да бъдат споделени съображенията на ищеца за
противоречие на подзаконовия нормативен акт със ЗЕ, доколкото той е приет
именно по възлагане от закона – чл.83, ал.1, т.6 ЗЕ. Съдържанието на правилата
за преизчисление на електрическата енергия на ПИКЕЕ не е „изолирано“ от
останалото съдържание на закона, както посочва ищеца. Напротив – изрично
законовата норма поставя в обхвата на делегацията преизчисляването на количеството
електрическа енергия. Необосновано и неконкретизирано е възражението на ищеца
за противоречие между ПИКЕЕ и ЗЗП, а съдът служебно не установи такова.
Възражението за неравноправен характер на нормите, уреждащи корекционната
процедура, е отнапред неоснователно, доколкото в предметния обхват на Глава VI ЗЗП са
включени само клаузи в договори, сключени с потребител, но не и нормативни
актове. Ответникът не се позовава на осъществяване на предпоставките на Общите
условия на договора между страните, поради което възраженията на ищеца за
неспазване на реда за оповестяването им и неравноправност на клаузи в тях, са
неотносими и не следва да бъдат разглеждани. Същото е важимо и за аргументите
за липса на предпоставки за ангажиране на договорната отговорност на ищеца по
общия ред, защото не такава се претендира.
Между страните не е спорно, че ищецът е потребител
на енергийни услуги – битов клиент по смисъла на § 1 т. 2а и 41б от ДР на ЗЕ,
както и че обектът на адрес гр.*******************, е присъединен към
електроразпределителната мрежа. В тази връзка между страните по делото
съществува правоотношение по договор за продажба на електрическа енергия, което
се регламентира от публично известни общи условия.
Установеното
от фактическа страна не дава основание да се счете, че констативен протокол №
1502714 от 16.12.2019 г. и проверката, която той отразява са извършени по
правилата на чл.49 ПИКЕЕ, както изисква чл.55, ал.2 ПИКЕЕ. Съгласно чл.49,
ал.1-3 ПИКЕЕ протоколът следва да бъде подписан, освен от оператора (чрез
неговите служители), и от ползвателя или негов представител, а при тяхно
отсъствие или отказ – от свидетел, който не е служител на оператора. В случая
протоколът е подписан от съпругата на ищеца, която макар и член на
домакинството му, има качеството свидетел. Тя не може да бъде квалифицирана
като ползвател (по арг. от § 1, т.4 ДР на ПИКЕЕ такъв е ищецът) или негов
представител (при липса на специална дефинитивна норма, приложими са общите
правила за представителство по закон или по волята на представлявания, за
приложение на които няма основание). При уточнение на твърденията си в първото
по делото заседание, ответникът също сочи, че съпругата на ищеца е подписала
протокола в качеството на свидетел, който не е служител на оператора. Съгласно
чл.49, ал.4 ПИКЕЕ в тези случаи операторът е длъжен да изпрати протокола на ползвателя
в седемдневен срок от датата на съставянето му. В случая ответникът е изпратил
копие от протокола едва на 23.03.2020 г. – след извършване на метрологичната
експертиза и служебното начисляване на процесното количество електрическа
енергия.
На
следващо място, при демонтиране на СТИ по някоя от причините в чл.49, ал.5
ПИКЕЕ, то се поставя в безшевен чувал, затворен
с пломба със знака на оператора и уникален номер, които се записват в
констативния протокол. Операторът следва да изпрати демонтираното СТИ на
компетентния орган за метрологичен контрол в срок до 14 дни от датата на
проверката. С доклада по делото съдът на основание чл.146, ал.2 ГПК указа на
ответника, че не сочи доказателства за момента на изпращане на СТИ в БИМ – част
от фактическия състав за възникване на вземането, на който се позовава. Той не
ангажира доказателства за този факт, а протоколът от метрологичната проверка не
го установява. В него е вписано, че ответникът е подал заявка за извършване на
експертизата на 31.12.2019 г., но това не установява пълно възложения за
доказване на ответника факт. Свид.П. посочи, че за предаване на СТИ в БИМ се
съставя нарочен документ – приемо-предавателен протокол, какъвто не е
представен по делото. Освен посоченото, дори и СТИ да е предадено на 31.12.2019
г., срокът по чл.49, ал.5 ПИКЕЕ е изтекъл преди това – на 30.12.2019 г.
/понеделник/.
Само за пълнота следва да бъде отбелязано, че ако и
вписаното в протокола да е непротивопоставимо на ищеца, то отговаря на
действителното фактическо положение. Заключението по задача № 1 от експертизата
установява въз основа на нов софтуерен прочит на СТИ от вещото лице, че
показанията по тарифите са именно вписаните в протокол, поради което
възражението му в тази връзка е неоснователно. Такова е и оспорването, че не е
изследван електромерът, отчитал потреблението в обекта му. Видно от
съдържанието на протокола за монтаж, констативния протокол и протокола от
експертизата на БИМ, изследваният електромер е именно монтираният на 16.06.2015
г. и демонтиран на 16.12.2019 г. в обекта на ищеца (фабричният номер и номерът
на пломбата на опаковката са идентични).
Дори редът за извършване на проверка по чл.49 ПИКЕЕ
да бе спазен, не може да бъде обосновано осъществяване на останалите
предпоставки за възникване на вземане на ответника на соченото от него
основание. Установеното от фактическа страна не предполага извод, че
показанията на Тарифа 3 съставляват измерено количество електрическа енергия от
44 205 кВТч за период от датата на монтажа – 17.06.2015 г. до 16.12.2020 г. Само
наличието на показания в невизуализирания на дисплея тарифен регистър не е
основание за такъв извод, защото този регистър не е настроен да отчита
потребление, не е не му е зададен часови период за измерване на преминала
електрическа енергия и не може да се приеме, че служи за отчет. Вещото лице
изяснява, че не може с категоричност да се установи причината за наличие на
такива цифрови показания и то може да се дължи както на потребление на
електрическа енергия, така и на причини извън него. Това заключение на вещото
лице изключва извод за проведено пълно доказване от ответника, че са измерени
количества електрическа енергия в този регистър, както изисква чл.55, ал.1
ПИКЕЕ.
Освен посоченото не може да бъде установен началния
момент на възникване на показанията в регистъра. Не може да бъде изключено
монтирането на електромера с показания в невизуализирания на дисплея регистър,
защото няма данни към момента на монтажа на СТИ показанията по този тарифен
регистър или по сумарния регистър да са нулеви – в протокола от 16.06.2015 г. е
отразено, че такива са показанията само на настроените за отчет тарифи. Липсата
на данни за монтаж на електромера в друг обект, изведена от вещото лице
единствено от съвпадението между годината на производство и монтаж, е само
индиция за това. Тя не би могла да обоснове пълно доказване на началния момент,
от който са възникнали показанията.
В обобщение на изложеното, ответникът е коригирал
количеството електрическа енергия по партидата на ищеца при нарушения на
формалната процедура на чл.49 ПИКЕЕ за извършване на проверка на СТИ и въз
основа на моментните показания към 16.12.2019 г. на невизуализирания на дисплея
тарифен регистър 3. Сумата от 7 498,36 лв. се претендира от ответника без за него
да съществува основание да извърши преизчисление на количеството електрическа
енергия и искът за установяване на нейната недължимост се явява основателен и
следва да бъде уважен.
Предвид изхода на спора и по аргумент от чл.78, ал.1 ГПК ищецът има право да му се присъдят направените разноски. Той е направил
такова искане и е представил доказателства да е сторил разноски в
производството в общ размер 1 799,94 лв. (299,94 лв. за държавна такса и 1
500 лв. за адвокатско възнаграждение), поради което тази сума следва да му бъде
заплатена от ответника. Неоснователно се явява възражението за прекомерност на
заплатения адвокатски хонорар. Основание за искането по чл.78, ал.5 ГПК е
претендирано от страната несъответствие между размера на заплатеното за труда
на адвоката и действителните усилия, необходими по конкретното дело с оглед
фактическата и правната му сложност. Уговарянето и заплащането на адвокатския
хонорар съставляват признание на страната, че това е цената на адвокатския труд
по конкретното дело. В случаи като настоящия, когато платеното от възразилата
страна адвокатско възнаграждение (1 680 лв.) е по-високо от това, срещу
което се възразява (1 500 лв.), искането за намаляване на последното
поради прекомерност е винаги неоснователно (в посочения смисъл Определение №
374/20.11.2017 г. по гр.д. № 687/2017 г. на IV Г.О. на ВКС).
На основание чл.258, ал.1 ГПК решението подлежи на
обжалване.
Мотивиран така, съдът
Р Е Ш
И :
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на „ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ
СЕВЕР“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.Варна,
бул.“Владислав Варненчик“ № 258, „Варна Тауърс-Е“, представлявано от всеки двама от членовете на
Управителния съвет Р.Г.Л., И.Г.Г.и А.А.К.заедно, че Й.Г.Й., ЕГН **********,***№
8 не дължи сумата от 7 498,36 лв. /седем
хиляди четиристотин деветдесет и четири лева и тридесет и шест стотинки/, представляваща стойността на служебно начислена електрическа енергия за периода от 17.06.2015 г. до 16.12.2020
г. по
партида с клиентски номер 150007**** и абонатен номер ********** за обект на адрес гр.*******************, за която е издадена фактура № 01061598665 от 23.03.2020 г.
ОСЪЖДА „ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ СЕВЕР“
АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.Варна,
бул.“Владислав Варненчик“ № 258, „Варна Тауърс-Е“, представлявано от всеки двама от членовете на
Управителния съвет Р.Г.Л., И.Г.Г.и А.А.К.заедно да заплати на Й.Г.Й., ЕГН **********,***№ 8 сумата от 1 799,94 лв. /хиляда седемстотин деветдесет и девет лева и деветдесет и четири стотинки/, представляваща направени
разноски в първоинстанционното производство за държавна такса и адвокатско
възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Окръжен съд – Велико
Търново в двуседмичен срок от връчване на преписи на страните.
Препис от решението да се връчи
на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: