№ 1299
гр. Русе, 18.09.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, V ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на единадесети септември през две хиляди двадесет и трета година
в следния състав:
Председател:Татяна Т. Илиева
при участието на секретаря Миглена Ц. Кънева
като разгледа докладваното от Татяна Т. Илиева Гражданско дело №
20234520102450 по описа за 2023 година
Предявените искове са с процесуалноправно основание чл.422, ал.1 от
ГПК и материалноправно такова – чл.327, ал.1 от ТЗ и чл.86 от ЗЗД.
Ищецът „Топлофикация Русе” ЕАД твърди, че ответникът е купувач на
доставяна от дружеството топлинна енергия в имот в гр.Русе, ул."П." 104,
бл.“Т.“, ет.13, с абонатен № 13000520490. За периода 23.11.2021 г. -
28.02.2022 г. в този имот ищцовото дружество доставило и на ответника била
разпределена топлинна енергия на обща стойност 132,28 лв. по 3 броя
фактури, която енергия не била заплатена. Ответникът дължал на ищеца и
лихва за забава за периода от падежа на всяка фактура до 05.01.2023 г. в
размер на 9,08 лв. За събиране на вземанията си ищецът подал заявление по
реда на чл.410 ГПК и по образуваното ч.гр.дело № 563/2023 г. по описа на РС-
Русе срещу ответника била издадена заповед за изпълнение на дължимите
суми, лихви и разноски. Съдът дал указания на ищцовото дружество, че
следва да предяви иск относно вземането си, като в противен случай ще
обезсили заповедта за изпълнение.
Ето защо претендира да бъде постановено решение, с което да бъде
признато за установено, че Д. В. К. му дължи сумите: 132.28 лв.,
представляваща главница за доставена и разпределена топлинна енергия за
1
периода 23.11.2021 г. - 28.02.2022 г. по 3 бр.фактури, ведно със законната
лихва от 06.01.2023 г. до окончателното й изплащане и лихва за забава в общ
размер 9.08 лв. Претендира присъждане на съдебните разноски в двете
производства.
Ответникът, чрез назначения му на основание чл.47, ал.6 ГПК особен
представител, депозира отговор на исковата молба, в който изразява
становище за неоснователност на предявените искове. Заявява, че от
представените от фирмата за дялово разпределение списък на жилищни
кооперации, за които й е възложено изпълнение, под т.90 от Приложение № 1
било видно, че предметът на услугата обхваща бл.“Т.“ от 1 до 7-ми етаж, а
ответникът живеел на 13 етаж.
Съдът, като взе предвид становищата на страните и събраните по
делото доказателства, намира за установено следното:
На 03.11.1998 г. между „Топлофикация Русе“ ЕАД и Домсъвета на
бл.“Т.“ в гр.Русе е сключен договор за доставка на топлоенергия.
Между етажните собственици на бл.“Т.“ и „Рони“ ЕООД, гр.Русе, е
сключен и Договор № 235/22.10.2002 г. за извършване на услугата „топлинно
счетоводство“ чрез системата за индивидуално отчитане и разпределение на
топлинна енергия, а на 24.09.2008 г. такъв договор е сключен с
„Топлоснабдяване“ АД, гр.Шумен.
От приложения нот.акт за покупко-продажба на недвижим имот №
66/05.02.2007 г. по описа на нотариус Петя Трендафилова е видно, че
процесният имот, находящ се в гр.Русе, ул."П." 104, бл.“Т.“, ет.13, е закупен
от ответника Д. К. и Елена Белинова Халачева.
На 07.06.2007 г. ответникът подава заявление до изп.директор на
ищцовото дружество за откриване на партида за плащане на топлоенергия на
горепосочения адрес, считано от 01.06.2007 г.
От м.04.2011 г. отоплението на бл.“Т.“ е спряно по заявление на касиера
на блока, към което е приложена подписка от живущите на адреса, в която са
положени подписите на 67 % от съсобствениците, в това число и този на
ответника.
По делото са представени 3 бр.фактури, издадени от доставчика на
топлинна енергия, с получател Д. К., установяващи, че общата дължима сума
за ползваната топлоенергия за периода 23.11.2021 г. - 28.02.2022 г. възлиза на
2
сумата 132.28 лв., с краен срок за плащане по последната фактура - 14.04.2022
г.
За дължимата сума на 06.01.2023 г. ищецът подал заявление за издаване
на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410, ал.1, т.1 от ГПК,
въз основа на което било образувано ч.гр.дело № 563/2023 г. по описа на РС-
Русе, по което, предвид призоваването на длъжника при условията на чл.47,
ал.5 ГПК, на заявителя са дадени указания за предявяване на установителен
иск за вземането си.
От приетото по делото заключение по назначената съдебно-техническа
експертиза, неоспорено от страните, се установява, че сградата, в която се
намира процесният имот, е присъединена към градската топлопреносна мрежа
на гр.Русе чрез индивидуална абонатна станция. Сградната инсталация е с
вертикални щрангове, зонирана на две зони, като имотът на ответника попада
в горната зона. За процесния период услугата „дялово разпределение на
топлинна енергия“ е извършвана от „Топлоснабдяване“ АД, гр.Шумен,
съгласно договор № Д-281/19.10.2021 г., подписан между „Топлофикация
Русе“ АД и „Топлоснабдяване“ АД, гр.Шумен. За имота на ответника под
отчет се водят 4 отоплителни тела с индивидуални разпределители на
топлинна енергия с нулеви стойности и един водомер за битова гореща вода с
постоянни стойности на отчетите 284 куб.м., т.е. потреблението за битова
гореща вода е нулево.
При спазване правилата за дялово разпределение съобразно ЗЕ,
Наредбата за топлоснабдяването и Методиката за дялово разпределение, за
процесния период за имота на Д. К. следва да се начисли топлинна енергия за
сградна инсталация от 1, 3043 МWh на обща стойност 132.27 лв. с ДДС.
След преценка на събраните по делото доказателства, съдът направи
следните правни изводи:
Видно от цитираните по-горе писмени доказателства, страните са били
обвързани от облигационно правоотношение, по силата на което ищецът е
имал задължението и е подавал топлинна енергия към жилището, находящо
се в гр.Русе, ул."П." 104, бл.“Т.“, ет.13, а ответникът е бил длъжен да заплаща
нейната цена.
По делото са представени 3 бр.фактури, от които се установява, че
начисленият размер на задължението на ответника за исковия период възлиза
3
на претендираната сума от 132,28 лева главница /с 0.01 лв. разлика съобразно
изчисленията на експерта/, върху която се дължи и лихва за забава от падежа
на всяка фактура до 05.01.2023 г. в общ размер 9,04 лева.
Предвид гореизложеното, съдът намира предявеният установителен иск
за дължимост на сумите по приложеното заповедно производство изцяло
основателен и като такъв подлежи на уважаване.
С оглед на изхода на делото, на осн.чл.78, ал.1 и ал.8 от ГПК, в полза
на ищеца следва да се присъдят и направените от него разноски по
заповедното производство в размер на 77.20 лв. и в исковото производство от
575 лева – държавна такса, възнаграждение за особен представител и вещо
лице, и юрисконсултско възнаграждение.
Мотивиран така, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Д. В. К., с ЕГН
**********, от гр.Русе, ул."П." 104, бл.“Т.“, ет.13, че дължи на
„Топлофикация Русе” ЕАД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление в гр.Русе, ул.“ТЕЦ Изток”, представлявано от изпълнителния
директор Севдалин Желев Желев, сумата 132,28 лева, представляваща
незаплатена цена на доставена и разпределена топлинна енергия по 3
бр.фактури за периода 23.11.2021 г. - 28.02.2022 г., ведно със законната лихва,
считано от 06.01.2023 г. до окончателното изплащане на вземането, 9,08 лева
лихва за забава от падежа на всяко задължение до 06.01.2023 г., за което
вземане по ч.гр.д.№ 127/2023 г. по описа на РС-Русе е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК.
ОСЪЖДА Д. В. К., с ЕГН **********, от гр.Русе, ул."П." 104, бл.“Т.“,
ет.13, да заплати на „Топлофикация Русе” ЕАД, ЕИК *********, 77.20 лева
разноски по заповедното производство - ч.гр.д.№ 127/2023 г. по описа на РС-
Русе и 575 лева – разноски за настоящото исково производство.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд-Русе в
двуседмичен срок от връчване на препис от него на страните.
4
Съдия при Районен съд – Русе: _______________________
5