№ 12064
гр. София, 19.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 91 СЪСТАВ, в публично заседание на
трети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:ИВЕЛИНА СТ. КОЛЕВА
като разгледа докладваното от ИВЕЛИНА СТ. КОЛЕВА Гражданско дело №
20241110103075 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 127, ал. 2 от Семейния кодекс
/СК/.
Образувано е по искова молба на Г. О. М. срещу Я. А. Д.. Предявени са
обективно съединени искове с правна квалификация чл. 127, ал. 2 СК за
предоставяне на родителски права, определяне на местоживеенето, режим на
лични отношения и на издръжка за дете.
Ищецът твърди, че с ответницата имат общо дете – Ангел Г.ев М.,
ЕГН **********. Страните не са живяли никога заедно, като всяка от тях
живее в дома на родителите си. След раждането на детето то е отведено в
дома на родителите на майката, където е и понастоящем. Ищецът излага
твърдения, че майката възпрепятства контактите му с детето, като
последният, когато бащата бил допуснат да види детето, бил на 20.12.2023г. с
продължителност около половин час. Моли родителските права спрямо
малолетното дете Ангел да бъдат предоставени на майката, при която да бъде
и неговото местоживеене; да бъде определен режим на лични отношения на
бащата с детето, като предлага такъв; да заплаща месечна издръжка на детето
в размер на 235 лева. Претендира разноски.
В предоставения едномесечен срок по чл. 131 ГПК е постъпил отговор
на исковата молба от ответницата. Оспорва твърденията, изложени в исковата
молба. Моли родителските права върху детето да бъдат предоставени за
1
упражняване на майката, при която то да живее; да бъде определен режим на
лични отношения на бащата с детето, като предлага такъв; бащата да заплаща
месечна издръжка на детето в размер на 350 лева, считано от 10.11.2023г.
Претендира разноски.
Съдът като прецени събраните по делото доказателства и
становищата на страните прие за установено следното:
Страните са родители на малолетното дете Ангел Г.ев М., ЕГН
**********.
Ищецът работи в „Саси Фешън“ ООД като технолог и за периода юли –
декември 2023г. е получил среден месечен брутен доход в размер на 873.60
лева.
На 29.11.2023г. е извършен медицински преглед на детето, като е
определена основна диагноза „Стеноза и инсуфициенция на слъзните
пътища“. На 05.01.2024г. е извършен вторичен преглед, с поставена същата
диагноза. На 11.12.2023г. е извършен преглед на детето, с поставена основна
диагноза „Неуточнена жълтеница“.
С оглед изискванията на чл. 15 ЗЗДт, по делото са изготвени социални
доклади от ДСП – Възраждане и ДСП – Красно село. Видно от проведеното
социално проучване, бащата споделя, че нямат сключен граждански брак с
майката. Имали връзка в продължение на 3 години, но не са живели заедно.
От връзката си имат едно дете. Родителите са разделени от половин година.
Към момента детето е при майката. Бащата последно го е виждал от
20.12.2023г. Бащата желае да вижда детето. Към момента той няма достъп до
детето и не може да участва в грижите. Майката го е блокирала по телефона и
не може да й се обажда. Същата не го информира относно детето. Бащата
иска да има достъп до детето. Основните грижи за детето се полагат от
майката. Бащата живее в собствено жилище. Той е трудово ангажиран като
технолог в „Саси фешън“. Бащата споделя, че роднините му не контактуват с
детето. Детето е на 3 месеца. Поради ниската си възраст, не посещава детска
ясла. По данни на майката, с бащата нямат сключен брак. Имали са връзка в
продължение на 3 години, но не са живели заедно. От връзката си имат едно
дете – Ангел Г.ев М.. Майката споделя, че след изписването на детето, то
било с „остра жълтеница и стафилококова инфекция в очите и носа“. По
лекарска препоръка майката информирала бащата, че срещите между него и
2
детето трябва да бъдат в по – кратък период от време и с предпазни средства
съобразно здравословното състояние на детето. По данни на майката, това
провокирало остра негативна реакция у бащата. Последната среща между
бащата и детето била на 21.12.2023г., състояла се в нейния дом и продължила
1 час, след което бащата си тръгнал по негово желание. Майката споделя
също, че поведението на бащата спрямо нея станало „нападателно и
неуважително“, което й причинило голям дистрес и се отразило негативно на
психическото и физическото й състояние. Майката категорично заявява, че не
е ограничавала контактите на бащата с детето и близки и роднини по бащина
линия. Майката споделя, че желае да упражнява родителските права спрямо
детето, на бащата да бъде определен режим на лични отношения и издръжка.
Заявява, че не желае режимът на лични контакти с бащата да се състои в
нейния дом. Детето има личен лекар. Към момента детето е на антибиотично
лечение предвид здравословното му състояние. Основни грижи за детето се
полагат от майката. По нейни данни, бащата не я е подпомагал финансово в
отглеждането на детето. Майката и детето живеят в къща на един етаж,
собственост на родителите й. Хигиенно – битовите условия са добри и
домакинството разполага с всички необходими вещи и пособия. За детето е
осигурено всичко необходимо за правилното му развитие. Майката споделя,
че работи като счетоводител към Александровска болница и разполага с
добри доходи и подкрепа от родителите си. По време на посещението на
социалния работник, детето спяло спокойно в креватчето си.
С определение № 6248/08.02.2024г. на основание чл. 127, ал. 3 СК са
определени привременни мерки в настоящото производство, като
родителските права спрямо детето Ангел са предоставени за упражняване на
неговата майка, при която е определено и местоживеенето му, на бащата е
определен режим на лични отношения с детето, както и същият е задължен да
заплаща месечна издръжка на детето в размер на 300 лева.
От показанията на св. Людмила С. М.а се установява, че страните имали
връзка три години, като те никога не са живели заедно. Имат едно дете –
Ангел, което е родено на 10.11.2023г. Ищецът живее при родителите си в гр.
София, ................. След раздялата на страните бащата виждал детето няколко
пъти за определени часове до 27.11.2023г. Ответницата живее в къщата на
родителите й. Майката на ищеца се обадила на ответницата и я попитала защо
бащата не може да вижда детето, като същата отговорила, че тя работи в
3
болница, а той започнал работа и затова по – добре е да не виждат детето до
четиридесетия ден, за да не пренесат инфекция. Бабата по бащина линия
видяла детето веднъж, за да покаже как да се изкъпе бебето и веднъж, когато
трябвало да включи на майката на ответницата венозен антибиотик. На 41-
вия ден на детето, на 21.12.2023г. ищецът се обадил на ответницата и я
помолил, ако може да посети и да види сина си. Ищецът посетил дома на
ответницата, където стоял един час. След това ответницата блокирала
телефоните на ищеца, майка му и сестра му. На 30.12.2023г. бабата по бащина
линия била дежурна в болницата и решила да се обади на ответницата от
служебния телефон, за да попита какво става с детето. Ответницата й казала
„Аз казах ли ти да не се обаждаш повече?“, след което блокирала и този
телефон. Ищецът не виждал детето до привременните мерки, които се
изпълняват до настоящия момент. По време на срещите между бащата и
детето те си играят заедно, излизат на разходка с количката, спят заедно.
Детето е изключително щастливо. Всичко, което е необходимо за престоя на
детето, е подсигурено в дома на бащата. За детето е осигурено легло, количка,
дрехи, препарати, кремчета и всичко, което е необходимо за едно бебе.
Когато бащата взима детето, майката казва с какво трябва да се храни детето
и той изпълнява. Детето не се кърми, в момента е на пюрета. Майката не
изпраща лекарства. Бащата го взема с дрехите, с които е облечено, и една
залъгалка. Ищецът ползва самостоятелна стая и в нея е поставено леглото на
детето. Осигурено е също и столче за кола. Режимът се изпълнява точно.
Бабата по бащина линия е акушерка по професия. След изписването на детето,
на 10-тия ден се разболяло от жълтеница, но след преглед от педиатър, той
казал, че е физиологична жълтеница. Дали му глюкоза и посъветвали майката
то да пие повече вода, за да се изчисти жълтеницата. Детето имало и
гурелчета в окото. Лекарката изписала капки. След това ответницата
прекъснала връзката с ищеца. Детето се родило в родилното отделение на
болница „Света Анна“, където работи майката на ищеца. Последната я
обгрижвала и стояла 24 часа плътно до нея след операцията. Ответницата
имала изключително внимание от всички колеги. Комплектът за изписване на
детето бил закупен от бащата заедно с вълнено одеяло. Това, което било
свързано с престоя на ответницата и бебето, било заплатено от ищеца.
Преценени по реда на чл. 172 ГПК, съдът кредитира показанията на св.
М.а като обективни, логични и непротиворечиви както помежду си, така и с
4
останалите доказателства по делото, като не кредитира същите в частта им
относно обстоятелствата, за които няма лични впечатления.
В хода на производството са изслушани страните по реда на чл. 59, ал. 6
СК.
Ищецът заявява, че искал с Я. да бъдат сплотено семейство. След като
дал годежния пръстен, тя откликнала и се съгласила да бъде негова жена се
опитвал да говори всячески с нея къде ще живеят, като тя винаги си намирала
оправдания това нещо да не се случи. Родителите му освободили
апартамента, за да могат те да живеят там. След като разбрали, че с Я. ще
имат дете, незнайно защо тя се отчуждила от ищеца. Желаела все по-малко да
го вижда и да прекарва време с него. Не го канела вече в своя дом, както било
преди новината, че ще имат дете. След раждането на детето, след
изписването, закарали Я. в нейния дом, защото това било нейното желание.
Поканили ищеца, майка му и баща му да влязат, защото така било редно.
Постояли не повече от един час, след което на всички им станало ясно, че
трябва да си тръгнат. Ищецът си бил взел две седмици бащинство.
Многократно казвал на Я., ако желае да преспива в тях, за да може да се
грижи за нея. Тя категорично отказала, че място в този дом няма, защото не
бил направил нищо за нея. Следващите няколко дни, докато траело
бащинството, когато Я. му се обадила, тогава отишъл да види сина си. Това
ставало само с нейното желание. Той сам не можел да реши кога да отиде да
ги види. Трябвало да има позволение. Имало дни, в които му се отказвало,
защото нейната майка не се чувствала добре. До привременните мерки
ищецът нямал контакт с Я., тъй като бил блокиран. След привременните
мерки Я. спазва режима. Смее да твърди, че поддържат едни нормални
контакти с нея. Водят нормална комуникация какво трябва да яде, кога и това
се спазва от ищеца. Желае да има повече контакт със сина си, защото смее да
каже, че е един отговорен и разумен баща. След като майката не го иска в
живота си, няма право да определя съдбата на собственото си дете и да го
ограничава от по-разширен контакт с бащата.
Ответницата заявява, че всичко това, което чула, е безкрайно изкривена и
изопачена истина на Г. и неговата майка за събитията в техния живот, които
довели до състоянието в момента на нещата. Безкрайно много мъка и
страдания преживяла, откакто забременяла до момента. Смята, че
5
поведението му като цяло сега е провокирано от гузната им съвест. Въпреки
всичко случило се и въпреки това, че откакто забременяла, тя видяла друго
лице на този човек. Отначало той се държал добре с нея. Били в добри
отношения. Когато забременяла, всичко това приключило. Започнал адът.
Той изцяло я загърбил и съществуването на това дете. Мислел изцяло за себе
си. Фокусът бил защо тя не отива в болницата при майка му за проследяване
на бременността, къде той ще живее. Ответницата имала тежка бременност.
По здравословни причини не можела да отиде на толкова далече, а не, че не е
имала желание. Това бил първият проблем. Започнал да се отнася по друг
начин към нея. Второто нещо било, че имали планове, по негово желание, че
най-добре е да живеят в дома, където живее с нейните родители, защото е
къща и може да си направят някаква самостоятелност. Той в един момент,
когато разбрал за бременността, казал, че не иска да живее в нейния дом и че
няма да дава пари за ремонт на чужда къща. Той се изплашил и тотално
абдикирал и се скрил под полата на майка си. Той казал, че иска връзката им
да приключи. Никога не са живели заедно. През цялата й бременност го е
видяла 3 – 4 пъти, за да ми й кара и да има някакви претенции. Тя родила при
майката на ищеца, защото мислела, че това е нейно желание, но се оказало, че
не е точно така. Дори след това я заплашвали по телефона. След нейното
раждане Г. всеки ден от сутрин до вечер бил в нейния дом. Бебето било с
много тежка жълтеница, имало инфекция на очите. Завела детето при детски
офталмолог. Оказало се, че има бактериална инфекция на двете очи. Това
било на 29.11.2023г. Тогава минало бащинството на ищеца и той започнал да
ходи на работа. Лекарката я посъветвала да огранича контактите на детето с
външни лица, каквито били в случая ищецът и майка му в дома на детето.
Ищецът продължавал след това да идва. Никога не е ограничавала и не е
искала това той да не си вижда детето. Блокирала им номерата, защото имала
психически тормоз. На 11.12.2023г. били на преглед с детето при детски
гастроентеролог, тъй като жълтеницата продължавала. А след това й се
обадила адвокатката как ще я съдят, въпреки че той идвал да вижда детето.
След това адвокатката не й се е обаждала по телефона. Блокирала ищеца,
защото не можела повече да допусне да я тормозят. Обажданията били и от
неговата майка както към нея, така и към нейното семейство. Написала му, че
ще разговаря само с адвокатката, защото очевидно с него не могат да се
разберат. Категорично е против ищецът да взема детето с преспиване след
6
една годишна възраст. Притеснява се от това как ще се отрази на психиката
на детето предвид консултацията, която направила при психолог. След
привременните мерки, след втория ден той й върнал детето неспокойно.
Вечерта и през нощта детето било неспокойно. Надява се като поотрасне това
да поотшуми и да свикне с баща си. Техните отношения с Г. тотално били
приключили. Оттук нататък тя мисли и ще мисли само за доброто на детето и
апелира към него и той да направи същото. Той и детето тепърва трябва да
градят отношения.
Други допустими и относими доказателства не са представени.
При така установената фактическа обстановка съдът прави
следните правни изводи:
Между страните липсва спор относно упражняването на родителските
права върху детето, както и неговото местоживеене. Предвид това и като
съобрази доказателствата по делото и преди всичко интереса на малолетното
дете, съдът намира, че родителските права спрямо детето Ангел следва се
упражняват от майката, при която и да бъде определено неговото
местоживеене.
С оглед предоставяне родителските права и определяне
местоживеенето на детето при неговата майка, на бащата следва да се
определи подходящ режим на лични контакти с него. Видно от
доказателствата по делото, детето е на ниска възраст /към настоящия момент
на 7 месеца/, като последната среща между него и баща му била на
21.12.2023г. за около един час в дома на майката. Този извод се подкрепя
както от показанията на св. М.а, така и от заявеното от страните при
проведеното социално проучване. До този момент контактите между ищеца и
сина му били нерегулярни, кратки и в зависимост от волята и съгласието на
майката. Срещите между детето и бащата са възобновени след определението
на съда, с което са постановени привременни мерки. Изложеното се
обосновава от показанията на св. М.а, от които се установява също, че
привременният режим се изпълнява стриктно. Въз основа на описаното се
обосновава заключението, че срещите между детето и бащата са поставени в
зависимост от желанието и волята на майката. Действително се установи, че
след раждането си детето е заболяло от жълтеница и Стеноза и
инсуфициенция на слъзните пътища, в резултат на което е било назначено
7
лечение, но това обстоятелство само по себе си не представлява основание за
ограничаване на контактите между бащата и детето. В тази връзка
впечатление прави заявеното от ответницата при нейното изслушване по реда
на чл. 59, ал. 6 СК, че поради заболяването на детето по съвет на лекаря
следвало да ограничи контактите на детето с външни лица, каквито в случая
били баща му и неговата майка. Съдът намира, че бащата и членовете на
разширеното семейство безспорно и по никакъв начин не представляват
външни и чужди за детето хора, напротив, ищецът е негов родител и следва
да присъства в живота на сина си. Установи се, че отношенията между
страните са влошени, като ответницата дори е преустановила контакти с
ищеца. Видно от доказателствата по делото, както и от заявеното от
ответницата при нейното изслушване, същата изпитва негативни емоции
спрямо ищеца и неговото семейство. Съдът намира обаче, че с поведението си
ответницата е въвлякла детето в конфликта между родителите му, което
безспорно не е в негов интерес. От друга страна, следва да бъде отчетено и
обстоятелството, че Ангел е на ниска възраст, както се посочи и по – горе,
срещите с баща му са били нерегулярни и кратки. Съдът намира, че към
настоящия момент не е изградена в пълнота емоционална и доверителна
връзка, характерна за отношенията межди и син. Следва да бъде определен
режим на лични отношения, който, от една страна, да осигури постепенно и
плавно възприемането на бащината фигура от детето, и от друга страна, да
бъде осигурено и гарантирано правото на бащата да участва в грижите и
живота на сина си. Съдът, като изложеното, както и доказателствата по делото
и преди всичко интереса на малолетното дете, намира, че режимът на лични
отношения на бащата с Ангел следва да бъде, както следва: до навършване на
едногодишна възраст на детето: бащата има право да вижда и взема детето
при себе си всяка нечетна седмица за времето от 12.30 часа до 17.00 часа в
събота и за времето от 12.30 часа до 17.00 часа в неделя, без преспиване; след
навършване на едногодишна възраст на детето: бащата има право да вижда и
взема при себе си детето всяка нечетна седмица от месеца за времето от 17.00
часа в петък, а ако детето посещава детско/учебно заведение – след
приключване на занятията, до 18.00 часа в неделя, с преспиване; Коледните
празници – всяка четна година за времето от 10.00 часа на 24 декември до
18.00 часа на 26 декември; Новогодишни празници – всяка нечетна година за
времето от 10.00 часа на 30 декември до 18.00 часа на 01 януари на
8
следващата календарна година; Великденски празници – всяка четна година
за времето от 10.00 часа на Разпети петък до 18.00 часа в понеделник след
Великден /Светли понеделник/; един месец през лятото по време, което не
съвпада с платения годишен отпуск на майката; лични празници на детето
/рожден ден и имен ден/ същото ще прекарва и с двамата си родители. Бащата
следва да взема и връща детето от и в дома на майката.
Съобразно разпоредбата на чл. 142, ал. 1 СК, размерът на издръжката се
определя от доходите на лицето, което я дължи. Няма спор, че задължението
за издръжка представлява първостепенен ангажимент и на двамата родители
за осигуряването на физическото, здравословно и психическо състояние на
детето, на подходяща социална и културна среда, на образование и
всестранно развитие. От доказателствата по делото се установи, че ищецът
работи в „Саси Фешън“ ООД като технолог и за периода юли – декември
2023г. е получил среден месечен брутен доход в размер на 873.60 лева. Не са
представени доказателства за заплатена издръжка на детето нито в пари, нито
в натура. Действително от показанията на св. М.а се установи, че в дома на
ищеца са осигурени необходимите дрехи, пособия, храна за детето, но съдът
намира, че същите са закупени с оглед създаването на условия за пребиваване
на детето в дома на бащата, в които са участвали и родителите на ищеца,
видно от показанията на св. М.а. Съдът, като взе предвид горните
обстоятелства, както и нуждите на детето съобразно възрастта му,
обстоятелството, че ответникът не заплаща издръжка на друго непълнолетно
дете и липсата на данни за влошено здравословно състояние, счита, че във
възможностите на бащата е да заплаща на сина си месечна издръжка в размер
на 300 лева. С оглед горното съдът следва да осъди бащата да заплаща на
детето си издръжка от 300.00 лева, считано от влизане в сила на решението в
частта относно местоживеенето на детето, ведно със законната лихва върху
всяка просрочена вноска до окончателното й изплащане, до настъпване на
законни причини за нейното изменение или прекратяване. Предвид това,
предявеният иск за издръжка следва да бъде уважен до размера от 300.00
лева, като в останалата част до пълния предявен размер от 350.00 лева следва
да бъде отхвърлен като неоснователен. Ответницата е предявила и иск с
правно основание чл. 149 СК за заплащане на издръжка на детето в размер на
350 лева за минало време, а именно от 10.11.2023г. По делото се установи, че
след раждането на детето бащата е закупил комплект за изписване и вълнено
9
одеяло /видно от показанията на св. М.а/, като не се установи да е заплащал
друга издръжка в пари или в натура. Предвид това съдът намира искът по чл.
149 СК за основателен в размер от 300 лева, като за разликата над 300 лева до
пълния предявен размер от 350 лева същият следва да бъде отхвърлен като
неоснователен.
Относно направените разноски по делото.
Претенция за присъждане направените по делото разноски е
направена от ищеца. Разноски съдът не следва да присъжда, същите остават
за сметка на всяка от страните такива, каквито са направени, тъй
като производството представлява такова на спорна съдебна администрация,
имащо охранителен за интересите на детето характер, независимо изхода на
спора /Определение № 385/25.08.2015 г. по ч. гр. д.№ 3423/2015 г. на ВКС - I
Г.О./.
Ищецът дължи държавна такса върху присъдената издръжка за детето в
размер на 432.00 /четиристотин тридесет и два/ лева на основание Тарифа за
държавните такси, които се събират от съдилищата по Гражданския
процесуален кодекс /ТДТССГПК/ по сметка на Софийския районен съд.
Така мотивиран и на основание чл. 127, ал. 2 от Семейния кодекс,
съдът
РЕШИ:
ПРЕДОСТАВЯ упражняването на родителските права по отношение на
малолетното дете Ангел Г.ев М., ЕГН **********, на неговата майка Я. А. Д.,
ЕГН **********.
ОПРЕДЕЛЯ местоживеенето на детето Ангел Г.ев М., ЕГН
**********, при неговата майка Я. А. Д., ЕГН **********.
ОПРЕДЕЛЯ режим на лични отношения на бащата Г. О. М., ЕГН
********** с детето Ангел Г.ев М., ЕГН **********, както следва: до
навършване на едногодишна възраст на детето: бащата има право да вижда
и взема детето при себе си всяка нечетна седмица за времето от 12.30 часа до
17.00 часа в събота и за времето от 12.30 часа до 17.00 часа в неделя, без
преспиване; след навършване на едногодишна възраст на детето: бащата
има право да вижда и взема при себе си детето всяка нечетна седмица от
10
месеца за времето от 17.00 часа в петък, а ако детето посещава детско/учебно
заведение – след приключване на занятията, до 18.00 часа в неделя, с
преспиване; Коледните празници – всяка четна година за времето от 10.00
часа на 24 декември до 18.00 часа на 26 декември; Новогодишни празници –
всяка нечетна година за времето от 10.00 часа на 30 декември до 18.00 часа на
01 януари на следващата календарна година; Великденски празници – всяка
четна година за времето от 10.00 часа на Разпети петък до 18.00 часа в
понеделник след Великден /Светли понеделник/; един месец през лятото по
време, което не съвпада с платения годишен отпуск на майката; лични
празници на детето /рожден ден и имен ден/ същото ще прекарва и с двамата
си родители, като при осъществяване на посочения режим бащата ще взема и
връща детето от и в дома на майката.
ОСЪЖДА бащата Г. О. М., ЕГН **********, да заплаща на
малолетното дете Ангел Г.ев М., ЕГН **********, чрез неговата майка и
законен представител Я. А. Д., ЕГН **********, месечна издръжка в размер
на 300.00 /триста/ лева, считано от влизане в сила на решението в частта
относно определеното местоживеене на детето, ведно със законната лихва
върху всяка просрочена вноска до окончателното й изплащане, до настъпване
на законово основание за нейното изменение или прекратяване, като
ОТХВЪРЛЯ предявеният иск за издръжка за разликата над 300.00 /триста/
лева до пълния предявен размер от 350.00 /триста и петдесет/ лева, като
неоснователен.
ОСЪЖДА на основание чл. 149 СК бащата Г. О. М., ЕГН ********** да
заплати на малолетното дете Ангел Г.ев М., ЕГН **********, чрез неговата
майка и законен представител Я. А. Д., ЕГН **********, месечна издръжка в
размер на 300.00 /триста/ лева, за периода от 10.11.2023г. до 06.02.2024г., като
ОТХВЪРЛЯ предявения иск за разликата над 300.00 /триста/ лева до пълния
предявен размер от 350.00 /триста и петдесет/ лева, като неоснователен.
ОСЪЖДА Г. О. М., ЕГН **********, да заплати по сметка на
Софийския районен съд, държавна такса върху присъдената издръжка в
размер 432.00 /четиристотин тридесет и два/ лева, на основание чл. 78, ал. 6
ГПК.
11
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от съобщението до страните.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
12