№ 62
гр. гр.Велинград, 18.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИНГРАД, II - НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на четвърти ноември през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:ИВАНКА Н. ПЕНЧЕВА
при участието на секретаря ДОНКА ЕМ. ТАБАКОВА
като разгледа докладваното от ИВАНКА Н. ПЕНЧЕВА Административно
наказателно дело № 20215210200142 по описа за 2021 година
Производство по реда на чл. 145 АПК във връзка с чл. 72, ал. 4 от
Закона за Министерство на вътрешните работи.
Образувано е по жалба на КР. АНТ. П., чрез адв. Р.А. -АК Пазарджик,
срещу Заповед за задържане на лице рег. № 367зз-60 от 18.03.2021г. на мл.
полицейски инспектор Х.Г. Генчев при РУ Велинград към ОДМВР
Пазарджик, издадена на осн. чл. 72, ал. 1, т. 2 от ЗМВР. С обжалвания акт е
заповядано задържане на КР. АНТ. П. за срок от 24 часа в помещение за
временно задържане на РУ Велинград.
Релевират се доводи за незаконосъобразност на заповедта за задържане и
се иска нейната отмяна, като постановена в нарушение на материалния закон
и процесуалноправните разпоредби и при несъответствие с целите на закона.
При издаването й бил нарушен принципът на съразмерност по чл.6, ал.2 от
ГПК, тъй като се засягали правата и законните интереси на жалбоподателя в
по-голяма степен от необходимото, с оглед целта за която се издава.
В проведеното открито съдебно заседание жалбоподателят, чрез
процесуалния си представител, поддържа жалбата. Претендира разноски.
Органът, издал обжалваната заповед оспорва жалбата и иска от съда да я
отхвърли, като неоснователна и необоснована.
Съдът, като взе предвид доводите и възраженията на страните,
разпоредбите на закона и събраните по делото доказателства, преценени по
отделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа страна
следното:
1
На 18.03.2021г. около 12.40 часа в гр. Велинград, на ул.“Юндола“
служителите на РУ Велинград при ОДМВР Пазарджик-мл.полицейски
инспектор Х.Г. и мл.инспектор И.И., извършили проверка, във връзка с
констатирано неправилно паркиране на лек автомобил – мерцедес ******.
Изчакали появата на водача, на когото се представили, след като се качил в
автомобила. Поискали му документи за правоуправление и за регистрация на
автомобила. Заедно с водача бил жалбоподателят КР. АНТ. П.. По време на
проверката КР. АНТ. П. слязъл от превозното средство, без разрешението на
контролните органи и започнал да спори с тях. Устно му било разпредено да
се качи обратно в автомобила, на което отказал да се подчини. Останал извън
превозното средство и започнал да спори с полицейските служители, за което
същият бил задържан с белезници и отведен в РУ Велинград.
На същата дата около 12.50 часа е издадена Заповед за задържане на лице
рег. № 367зз-60 от 18.03.2021 г. за срок от 24 часа, в помещение за временно
задържане на РУ Велинград от мл. инсп.ХР. Г. Г. при РУ „Полиция“
Велинград. Като правно основание е посочено чл. 72, ал.1, т. 2 ЗМВР, за това
че след надлежно предупреждение, съзнателно пречи на полицейски орган да
изпълни задължението си по служба, изразяващо се в устно полицейско
разпореждане да си влезне в автомобила, като категорично отказал да се
подчини на разпореждането и се опитал да напусне мястото на извършване на
полицейската проверка, отправяйки обидни думи, заплахи. Направил опит за
саморазправа. На задържаното лице били разяснени правата по чл. 72,ал.3 и
ал.4 и чл. 73 от ЗМВР. Оформена е разписка за получаване на екземпляр от
заповедта, но не е посочено кога задържаният е освободен. На 18.03.2021
година е съставен Протокол за обиск на Валентин Димитров Кръстев и на
тази дата същият е подписал декларация по обр. Прил.№1 към чл. 14, ал.2.
Жалбоподателят отказа да подпише и получи екземпляр от заповедта.
Съдът, като взе предвид изложеното и като извърши цялостна проверка на
законосъобразността на обжалвания административен акт, счита че жалбата е
подадена от легитимирано лице с правен интерес, в законово установения
срок и против акт, подлежащ на съдебно обжалване и контрол за
законосъобразност, поради което е процесуално допустима.
Упражняването на правомощието по 72 от ЗМВР е в условията на
оперативна самостоятелност и при предоставена на полицейския орган
възможност да прецени при наличие на нормативно установените фактически
предпоставки да наложи или не принудителната административна мярка.
Следователно извършваната от съда проверка при оспорване на заповед,
издадена на основание чл. 72, ал.1, т.2 от ЗМВР, обхваща преценката дали
административният орган е разполагал с оперативна самостоятелност и
спазил ли е изискванията за законосъобразност на административния акт,
очертани в нормата на чл. 146 от АПК. Съобразявайки това съдът намира, че
оспореният административен акт е издаден от компетентен орган-полицейски
орган по смисъла на чл.57, ал.1 от ЗМВР и в кръга на предоставените му от
закона правомощия. Издателят на процесната заповед към датата издаването й
2
заема длъжност, включена в структурата на териториално звено на МВР,
поради което има качеството на полицейски орган. При постановяването на
заповедта съдът не констатира допуснати нарушения на
административнопроизводствените правила. Спазени са законово
установените процесуални изисквания като на задържаното лице са разяснени
правата му на жалба и на адвокатска защита.
Съдът намира, че издадената заповед не съответства на императивното
изискване, предвидено в чл.74, ал.2, т. 2 от ЗМВР, да съдържа фактическо
основание за задържане на лицето. За да бъде задържано лице на това
основание е необходимо да са изпълнени две предпоставки- полицейският
орган да изпълнява задължение по служба и лицето, въпреки че е надлежно
предупредено, съзнателно пречи на органа да изпълни служебните си
функции. Задържането има за цел да отстрани пречките пред полицейския
орган и да му даде възможност да изпълни възложените му задачи- в случая,
след констатирано нарушение по ЗДвП, да установи самоличността и да
състави АУАН на водача. Съдът констатира, че заповедта е издадена в
нарушение на нормативно регламентираните изисквания за съдържанието на
акта. Съгласно разпоредбата на чл. 74, ал.2 от ЗМВР, сред задължителните
реквизити на заповедта за задържане по чл. 72, ал. 1 от ЗМВР са посочване на
фактическите и правни основанията за задържането. В обжалваната заповед
обаче не са изложени обстоятелства на кои задължения по служба на
полицейските служители К.П. е пречил. Посочено е, че отказва да се подчини
на устно разпореждане да си влезе в автомобила, както и че е отправил
обидни думи, заплахи и направил опит за саморазправа. Не става ясно по
какъв начин отказът на пътника да влезе в автомобила е възпрепятствало
полицейският служител да си изпълни задълженията. Отделен е въпросът
дали разпореждането- да си влезе в колата, е правомерно и дали отказът да
бъде изпълнено въобще може да бъде санкционирано. Тези разпореждания
следва да се основават на норми, уреждащи правила за поведение, съответно
санкции за тяхното неизпълнение, каквото е например нарушението, за което
е санкциониран с НП от 23.03.2021г.- пътникът слиза от спряно ПС за
проверка, без разрешението на контролния орган. Така съдържащите се други
факти, посочени като основание за задържане на лицето-опит да напусне
мястото на проверката, отправени обидни думи, заплахи, опит за
саморазправа, също не могат да бъдат възприети за фактически основания за
задържането. Не става ясно и какво е съдържанието на надлежното
предупреждение, което той съзнателно е нарушил. Как задържаният е
попречил на полицейския орган да изпълни задълженията си по служба, с
какви негови фактически действия е станало това, какви са били
задълженията по служба на присъстващите полицаи и в частност на издателя
на заповедта, как те са останали неизпълнени. Всичко това не е описано в
заповедта. В допълнение следва да посочи, че поведението на пътника К.П. не
е възпрепятствало установяване на нарушението от страна на водача,
извършване на проверка във връзка с него и санкционирането му. Изразеното
3
недоволство от извършваната проверка, отказът от изпълни полицейско
разпореждане- да си влезе в колата, не може да бъде приравнено на
съзнателно пречене на полицейски орган да извърши служебните си
задължения. Разпоредбата на чл.72, ал.1, т.2 от ЗМВР въвежда императивно
изискване за посочване основанията на задържането и непосочването им, към
което се приравнява бланковото им посочване, е съществено процесуално
нарушение, което ограничава правото на защита на задържаното лице, а също
и препятства съдебния контрол. Също така, предвид и характера на
задържането по чл.72, ал.1,т.2 от ЗМВР, като принудителна административна
мярка, с която се ограничава правото на придвижване на лицето, задържането
следва да отговаря на основен принцип- за пропорционалност, съразмерност,
възприет от законодателя при прилагане на всяко ограничение на основни
права и свободи, в основата на който стои преценката степента на
накърняване следва да бъде съобразена с изискването за защита. Съгласно
разпоредбата на чл. 6, ал. 2 от АПК административният акт и неговото
изпълнение не могат да засягат права и законни интереси в по-голяма степен
от най-необходимото за целта, за която актът се издава. В контекста на
принципа по чл. 6, ал. 2 от АПК прилагането на ПАМ по чл. 72, ал. 1, т. 2 от
ЗМВР следва да е оправдано от гледна точка на съразмерността на налаганото
ограничение с необходимостта за постигането на законовата цел. В случая
издаването на заповедта и задържането на лицето за 24 часа въз основа на
нея, превишава целта на закона поради обстоятелството, че поведението на
лицето не обуславя необходимост от неговото задържане.
В допълнение, следва да се посочи, че се установи, че лицето е било
задържано в 12,50 часа на 18.03.2021 г., но в заповедта не е посочено кога е
освободено от помещението за временно задържане на РУ Велинград, т.е до
кога е продължило. Поради това настоящия състав не е в състояние да се
произнесе дали е спазено изискването на чл. 73, изр. второ от ЗМВР- срокът
на задържането да не бъде по-дълъг от 24 часа.
По изложените съображения съдът намира, че издадената заповед за
задържане е незаконосъобразна и като такава следва да бъде отменена.
При този изход на правния спора, на осн. чл. 143 от АПК на
жалбоподателя се дължат разноски. Искането за присъждането им е
своевременно заявено. По делото жалбоподателят е направил разноски за
процесуално представителство в размер на 400,00 лв., което е заплатено в
брой, видно от представения Договор за правна защита и съдействие-л. 6,
както и 173,00 лв. депозит за вещи лица или общо 573,00 лв., които следва да
се възложат в тежест ОДМВР Пазарджик.
Поради гореизложеното, настоящият състав на Районен съд Велинград
РЕШИ:
4
ОТМЕНЯ Заповед за задържане на лице рег.№ 367зз-60 от 18.03.2021г. на
мл. инспектор ХР. Г. Г. при РУ Велинград към ОДМВР Пазарджик, с която на
основание чл.72, ал. 1,т. 2 от ЗМВР е постановено задържане за срок от 24
часа на КР. АНТ. П., ЕГН: ********** от село Дорково, ул. ****** №3.
ОСЪЖДА Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи
гр.Пазарджик да заплати на КР. АНТ. П., ЕГН **********, с адрес село
Дорково, ул. ****** № 3, разноски по адм. дело № 142/2021 г. на Районен съд
Велинград в размер на от 573,00 лв. /петстотин седемдесет и три лева/ лева.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд
–Пазарджик, в 14- дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Велинград: _______________________
5