Р Е Ш
Е Н И Е № ….
гр.
София, 02.07.2021
г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Софийският окръжен съд, гражданско отделение, ІІ-ри въззивен
състав в открито съдебно заседание на 02.06.2021г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Ирина Славчева
ЧЛЕНОВЕ:
Ивайло Георгиев
Ваня Иванова
при секретаря Теодора
Вутева, разгледа докладваното от съдия Георгиев въззивно гражданско дело № 159
по описа на съда за 2021 г. и, за да се произнесе, взе предвид следното:
С Решение от 08.09.2020г., постановено по гр.дело № 724 по описа РС- гр.
Сливница за 2018 г., е отхвърлен предявеният от ЕТ „С. – Д. Г.“
с ЕИК ********* срещу „Е. – ПРО Е. У.”
ЕООД с ЕИК ********* отрицателен установителен
иск по чл. 124, ал. 1 от ГПК за
недължимост на следните суми:
- 1191,17
лева, представляваща корекция на сметка за потребена
и незаплатена електрическа енергия за периода 28.04.2018 г. – 26.07.2018
г. за обект ресторант, обективирана във фактура № ********** от 23.08.2018 г.
и
- 1191,17 лева, представляваща корекция
на сметка за потребена и незаплатена електрическа енергия за периода
28.04.2018 г. – 26.07.2018 г. за обект апартамент 2, обективирана във фактура №
********** от 23.08.2018 г.,
които обекти се намират в къща за гости в с. Г., Софийска
област, УПИ ХVI-17 в кв. 9 по плана на селото.
Настоящото производството е по реда на чл. 258 и сл. от Гражданския процесуален кодекс и е образувано по въззивна жалба на ЕТ „С. – Д. Г.“ срещу горното решение. Жалбоподателят го счита за неправилно, необосновано, несъобразено със събраните по делото доказателства и постановено при нарушение на материалния закон. Описва фактическата обстановка по делото. Акцентира, че на 26.07.2018 г. била извършена проверка от служители на „Ч. Р.“ АД на обект - къща за гости в с. Г., при която били съставени два констативни протокола – съответно № 1020877 относно средство за търговско измерване с фабричен номер **********, и констативен протокол №1020876 относно средство за търговско измерване с фабричен номер **********, като по отношение и на двете е констатирано наличие на здрава пломба на капачката на клемния блок и наличие на здрава фирмена пломба, както и наличие на точен тарифен превключвател. Въпреки това, обаче, в протоколите било констатирано, че е „направено присъединяване без средство за търговско измерване“. Счита, че горните констатации са взаимно изключващи се, а едва в хода на делото било изяснено, че липсващите в момента на проверката електромери не са описаните в протоколите, а описаните такива са най-близки по местоположение до липсващите. Счита за неправилно, корекцията на сметката да бъде извършена именно въз основа на проверката на СТИ с фабрични номера ********** и **********, които нямат нищо общо с номерата на липсващите електромери и за които е извършена корекция на сметката. Сочи, че при съставянето на протоколите не е присъствал представител на органите на полицията, а такъв е дошъл едва впоследствие. Счита, че е нарушена императивната разпоредба на чл. 48, ал. 2 от ПИКЕЕ (отм.) в частта й, която изисква, протоколът да бъде съставен в присъствието на органите на полицията. Анализира разпоредбите на чл. 47 - чл. 51 от ПИКЕЕ (отм.). Счита, че за оператора на електроразпределителната мрежа не е възникнало право да извършва корекция на сметката за електроенергия на потребител. Позовава се на съдебна практика в този смисъл (Решение по т.д. 1671/2015 г. на I Т.О. на ВКС). Оспорва заключението по СТЕ с аргумента, че изчисленията, са базирани на недостоверни изходни параметри. Намира за недоказана предпоставката за извършване на корекция за минал период от 90 дни. Намира, че, към момента на съставяне на констативните протоколи и извършване на корекцията, не е било налице нормативно основание за това, тъй като разпоредбата на чл. 48, ал. 2 от ПИКЕЕ (отм.) препраща към чл. 47 от ПИКЕЕ (отм.), който не е действал към този момент. Счита, че, при това положение, отговорността за констатираното нарушение е регламентирана от чл. 82 от ЗЗД, което не е обективна, а за ангажирането й следва да бъде доказана вина, каквато в случая не била доказана. Навежда довод и за пороци на уведомяването му от въззиваемия за извършената корекция, доколкото последният не бил изпълнил задълженията си по чл. 98а, ал. 2, т. 6 и по чл. 83 ал. 1, т. 6 от ЗЕ за предвиждане в общите условия на ред за уведомяване на клиента при наличие на основание за корекция. Моли съда да отмени обжалваното решение и да постанови друго, с което уважава предявения отрицателен установителен иск.
В срока по чл.
263, ал. 1 от ГПК е подаден отговор от въззиваемото дружество, което оспорва жалбата. Изразява
несъгласие с довода на жалбоподателя във връзка с липсващите електромери.
Изтъква, че всички налични електромери в таблото обслужвали един и същ абонат и
били част от едно захранване, вкл. и кабелите на липсващите два електромера.
Били установени две неправомерни присъединявания, изразяващи се в промяна на
схемата на свързване, в резултат от която, потребяваната енергия не преминава
през СТИ, не се измерва и не се заплаща, т.е. СТИ въобще са били изключени от схемата на
свързване. При това положение счита за ирелевантно, кой конкретен електромер е
описан в протокола за проверка. Вместо това намира за релевантно, че с
неправомерните присъединявания се захранва обект на потребление – собственост
на жалбоподателя. Изразява становище, че в случая не е била нарушена
разпоредбата на чл. 48, ал. 2 от ПИКЕЕ (отм.), тъй като нередности се
установяват едва в хода на проверката. Анализира разпоредбата на чл. 48, ал. 2
от ПИКЕЕ (отм.) и прави извод, че присъствие на органи на реда при проверката
има за цел да гарантира възприемане и удостоверяване на неправомерното
въздействие върху схемата на свързване от представител на полицията. Счита, че
в случая това било изпълнено. Сочи, че полицай не е присъствал само в началото
на проверката. Намира, че събраните гласни доказателства в обратен смисъл не
следва да се кредитират поради забраната на чл. 164, ал. 1, т. 2 от ГПК.
Заявява, че корекцията е извършена методологично правилно, във връзка с което
се позовава на заключението по СТЕ. Използваните параметри на описаните в протокола
електромери били идентични с параметрите на захранването по неправомерното присъединяване (вкл. пропусквателната
способност на захранващите кабели), поради което не влияело върху точността на
изчисленията. Оспорва довода на жалбоподателя за неприложимост на чл. 47 от
ПИКЕЕ (отм.). Описва хронологията на приемането и частичната отмяна на тези
правила. Подчертава, че разпоредбите на чл. 48 – 51 от тях не са отменени,
както и че към момента на проверката те били приложим материален закон и са
част от действащото право. Цитира съдебна практика в този смисъл. Оспорва и
довода за ненадлежно уведомяване на жалбоподателя с аргумента, че задължението
по чл.
98а, ал. 2, т. 6 от ЗЕ е в тежест на крайния снабдител, докато "Е. - Про Е.
У." ЕООД (понастоящем – ЕАД) няма лиценз за такъв, а единствено за
търговия с енергия въз основа на индивидуално сключени договори с потребители.
При условията на евентуалност поддържа, че общите условия на
електроразпределителното дружество са съобразени с разпоредбата на чл. 104а,
ал. 2, т. 5 от Закона за енергетиката. Намира, че, дори да се приеме, че липсва ред за
уведомяване на клиента в ОУ на електроразпределителното дружество, то това не
води до незаконосъобразност на корекционната процедура, а единствено може да
рефлектира върху задължението за лихви, каквито в случая не се претендират.
Моли съда да остави въззивната жалба без уважение и да потвърди обжалваното
решение. Претендира разноски.
Третото
лице – помагач „Ч. Р. Б.“ АД не е депозирало отговор.
В открито съдебно заседание пред въззивния съд жалбоподателят се представлява
от адв. А., която оспорва отговора и поддържа жалбата, като моли съда да я
уважи. Развива съображения във връзка с разпоредбата на чл. 48, ал. 2 от ПИКЕЕ,
действала към момента на извършване на проверката.
Подчертава, че, според нея, представител на орган на реда следва не само да
подпише констативния протокол, но и да присъства при съставянето му. Намира, че
в случая не е имало пречка да се уведоми орган на реда, и той да присъства при
самото съставяне на констативния протокол. Заявява, че същият е бил оспорен още
при подаването на исковата молба, както и че не само с гласни доказателства е
установена липсата на орган на реда при съставянето му. Обръща внимание, че
създаването на констативния протокол предшества с 15 минути подаването на
сигнал до 112, с цел да се осигури присъствие на орган на реда. Възпроизвежда
довода, че не бил доказано, през периода, за който е направено изчислението, да
не е извършена проверка. Счита за порок и факта, че протоколи са съставени и
описани за електромери, които са били на място и са били най-близки до
липсващите електромери. Намира за недоказана идентичността на изходните
параметри Моли съда да отмени обжалваното решение и да уважи предявения иск.
Претендира разноски. Представя списък по чл. 80 от ГПК. Прави възражение за
прекомерност на адвокатското възнаграждение.
В открито съдебно заседание пред въззивния съд въззиваемият се представлява от
адв. Д., която оспорва въззивната жалба и поддържа отговора. Моли съда да остави
в сила първоинстанционното решение като правилно и законосъобразно. Намира за
доказани предпоставките на чл. 48, ал. 2 от ПИКЕЕ за извършване на корекция.
Подчертава, че при извършване на проверката е установена промяна в схемата на
свързване, като било извършено присъединяване преди електромера. Липсвали два
електромера, а останалите шест захранвали целия имот. Позовава се на
заключението по СТЕ, че изчисленията са математически точни, като сумата е
изчислена на базата на 1/3 от пропускателна способност на съединенията, а
неправомерното съединяване е извършено със същия проводник, какъвто се използва
за съединяване със средство за търговско измерване. Оттук прави извод, че пропускателната
способност на използвания проводник е същата като на този, който се използва за
съединяване със средство за търговско измерване. Сочи, че констатираната промяна
в схемата на свързване се състои в неотчитане на проведената електрическа
енергия през електромера. Претендира разноски. Представя списък.
В открито съдебно заседание пред въззивния съд третото лице –
помагач се представлява от юрк. Т., която оспорва въззивната жалба и моли съда да
потвърди първоинстанционното решение. Счита за доказана правилността на
корекциите, както и спазването на процедурата по действащите към момента ПИКЕЕ.
Съдът намира, че фактическата обстановка по делото, установена въз
основа на събраните в първоинстанционното производство доказателства, е описана
в обжалваното решение, поради което не е необходимо да се възпроизвежда в
настоящия съдебен акт.
В производството пред въззивната инстанция не са събирани
доказателства.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира от
правна страна следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 269 от ГПК, въззивният съд се произнася
служебно по валидността на обжалвания съдебен акт, а по допустимостта - в
обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в
жалбата.
І. По валидност
Обжалваното в настоящото производство съдебно решение е валидно,
доколкото е постановено от надлежен съдебен състав, в писмен вид и е подписано
от разгледалия делото съдия, а формираната от последния воля е ясно и
разбираемо формулирана.
ІІ. По допустимост
Обжалваното решение е и допустимо, тъй като е постановено при
наличие на положителните и липса на отрицателни предпоставки за упражняване на
правото на иск, а първоинстанционният съд се е произнесъл по действително
предявения такъв.
ІІІ. По същество
Настоящият съдебен състав изцяло споделя изложените от
първоинстанционния съд мотиви и препраща към тях на основание чл. 272 от ГПК.
В допълнение, както и в отговор на
наведените във въззивната жалба доводи, съдът излага следните съображения:
1. Неоснователно
жалбоподателят счита, че процесните констативни протоколи били вътрешно противоречиви
поради описване в тях от една страна на технически изправни СТИ, а от друга
страна – констатиране на присъединяване без средство за търговско измерване. Видно от наименованието
им, констативните протоколи се съставят не „относно“ конкретно СТИ (противно на
поддържаното от жалбоподателя), а за проверка на неточно измерване и/или
неизмерване на електрическа енергия. Те не са обвързани с такова СТИ, нито
ограничени само до него, а техен предмет е установяване на всички релевантни
обстоятелства във връзка с неточно измерване или неизмерване на електрическа
енергия. Именно поради това във формулярите на протоколите са предвидени
отделни полета, в които се описват съответните обстоятелства.
В
случая, отбелязванията в т. 3.1 и 3.2 на протоколите недвусмислено сочат, че е
извършено присъединяване без средство за търговско измерване, т.е. че към две
от захранващите линии въобще не са били свързани електромери, като същевременно
са описани налични електромери, свързани към съседни захранващи линии, които
действително са били проверени, но които не измерват електроенергията, подавана
по линиите без СТИ. Тези обстоятелства не са противоречиви или взаимно изключващи се, а
представляват отделни и независими констатации на проверяващия екип.
Също така неоснователно жалбоподателят счита за порок на протоколите,
че в тях не били описани „липсващите в момента на проверката
електромери“, тъй като е логически невъзможно да се опишат индивидуализиращи
белези на несъществуващ обект.
Неоснователно е
и възражението му, че корекцията е била направена въз основа на параметрите на
съседните електромери. Видно от заключението по въпроси № 4 и 5 към СТЕ, и
изявлението на в.л. С. в открито съдебно заседание на 10.02.2020г., математическите
изчисления са точни, и определеното за корекция количество електроенергия
физически може да бъде доставено до абоната, като, за да направи тези изводи,
вещото лице е взело предвид не параметри на съседен електромер, а пропускателната
способност на електрическата мрежа, която е 63 ампера.
2. Неоснователно жалбоподателят твърди, че процесните протоколи
били опорочени поради несъставянето им в присъствие на полицай. Наистина, от
показанията на разпитаните свидетели се установява, че в случая полицаят е бил
извикан след (и с оглед) констатиране на нарушението, но от този факт не
следват претендираните от жалбоподателя правни последици. Съставянето на протокола
е процес, а не еднократен акт. След като полицаят също е констатирал
нарушението (макар и не в същия момент, в който са го констатирали проверяващите),
това е отразено в протокола и той го е подписал, протоколът за установяване на
нарушението е съставен (или най- малкото – процесът на съставянето му е
завършен) в присъствието и с участието на полицай – така, както изисква
разпоредбата на чл. 48, ал 2 от ПИКЕЕ (отм.). Същевременно, съгласно
показанията на св. Д. и св. П., до пристигането на полицая състоянието на
схемата не е била променяно и е било демонстрирано пред него, а той е подписал протокола
на място. Смисълът на изискването за негово присъствие е не формалното му
наличие на място в момента на отключването на таблото или изписването на протокола,
а в удостоверяване на състоянието на електрическата схема, което, както се
посочи по- горе, не е било променяно до неговото идване. Поради това съдът
намира, че процедурата по чл. 48, ал. 2 от ПИКЕЕ (отм.) е била спазена. По този
въпрос следва да бъде споделено и възражението на въззиваемия, че проверяващите
не знаят предварително, на кой конкретен обект ще се натъкнат на нарушение, за
да осигурят присъствие на полицай. С оглед гореизложеното, процесните протоколи
са официални удостоверителни документи по смисъла на чл.
179 от ГПК и не са били оспорени до
изтичане на предвидените за това процесуални срокове. (Противно на поддържаното
в открито съдебно заседание пред въззивната инстанция, протоколите не са били
оспорени с исковата молба, а само е възразено, че не са индивидуализирани,
както и че размерът на корекцията е нереално висок.) Поради това те притежават
материална доказателствена сила за отразените в тях обстоятелства и са
достатъчно основание за извършената от електроснабдителното дружество корекция.
На последно място по този въпрос, съдът намира, че жалбоподателят неоснователно
се позовава на Решение № 104 от 16.08.2016 г. на ВКС по
т. д. № 1671/2015 г., I т. о., ТК, тъй като то се отнася до казус, в който
констативният протокол е съдържал само подписи на проверяващите и на
потребителя (но не и на орган на полицията), и поради това е неотносимо към
настоящия случай.
3. Неоснователно жалбоподателят поддържа, че корекцията
била изчислена грешно - заключението по СТЕ е в точно обратен смисъл. Фактически
невярно е и твърдението, че корекцията била извършена въз основа на два други
(съседни) електромера - в писмения текст на заключението, и в открито съдебно
заседание, вещото лице е заявило, че корекцията е извършена въз основа на
½ от пропускателната способност на присъединителните съоръжения (а не на
съседни електромери).
4. Неоснователно жалбоподателят намира за недоказана
предпоставката за извършване на корекция за минал период от 90 дни. По принцип,
липсата на проверка на СТИ за такъв (или по- кратък) минал период е отрицателен
факт, който не подлежи на пряко доказване. Ако жалбоподателят твърди, че в рамките
на тези 90 дни е имало проверка, тя (респ. резултатът от нея) е положителен
факт, чието доказване е в тежест на страната, която твърди наличието му (арг.
от чл. 154, ал. 1 от ГПК). В случая такова твърдение не е наведено и не е
доказано, поради което доводът на жалбоподателя е неоснователен. Освен това,
той е неоснователен и поради това, че в настоящия казус въобще няма монтирано
средство за търговско измерване, поради което е безпредметно да се поставя въпроса
за „датата на монтажа“ му или за датата на негова „предходна извършена проверка“
по смисъла на чл. 48, ал. 1 от ПИКЕЕ (отм.).
5. Неоснователно жалбоподателят се позовава на факта, че разпоредбата на чл. 48, ал. 2 от ПИКЕЕ (отм.) препраща към чл. 47 от ПИКЕЕ (отм.), който не е действал към момента на извършване на процесната проверка и изготвяне на констативния протокол (26.07.2018г.). Наистина, към този момент с Решение № 1500 от 2017 г. на ВАС на РБ (ДВ, бр. 15 от 2017 г., в сила от 14.02.2017 г.) са били отменени разпоредбите на чл. 1 – 47 и чл. 52 – 56 и § 1 от Правилата за измерване на количеството електрическа енергия (отм.), но все още са действали разпоредбите на чл. 48 – 51 (понастоящем – също отменени с Решение № 2315 от 2018 г. на ВАС на РБ – ДВ, бр. 97 от 2018 г., в сила от 23.11.2018 г.). Независимо че по този начин е отпаднал предвиденият в чл. 47 нормативен ред за извършване на проверки по чл. 43 и 44, спазването му в случаите по чл. 48, ал. 1 е обосновано с препращащата разпоредба на чл. 48, ал. 2 от ПИКЕЕ (отм.). Според нея, когато при проверка на измервателната система се установи промяна на схемата за свързване (както в настоящия случай), корекцията по ал. 1 се извършва само въз основа на констативен протокол за установяване намесата в измервателната система, който отговаря на изискванията по чл. 47 и е съставен в присъствието на органите на полицията и е подписан от тях. В случая, видно от заключението по СТЕ, процесният случай попада в хипотезата на чл. 48, ал. 1, т. 2, буква „б“ от ПИКЕЕ (отм.) и е налице промяна на схемата на свързване. Това означава, че количеството преминала електрическа енергия следва да се изчисли само въз основа на процесните констативни протоколи, които, както се посочи по- горе, отговарят на изискванията по чл. 47 и чл. 48, ал. 2 от ПИКЕЕ (отм.)
6. Неоснователно жалбоподателят черпи аргументи от
твърдението си, че в Общите условия на въззиваемия нямало предвиден ред за
уведомяване на клиента за извършената корекция. Съгласно трайната съдебна
практика, (вкл. и частично цитирана от районния съд и от ответника в отговора
на въззивната жалба - напр. Решение № 124 от 18.06.2019 г. на ВКС по гр. д. №
2991/2018 г., III г. о., ГК, Решение № 150 от 26.06.2019 г. на ВКС по гр. д. №
4160/2018 г., III г. о., ГК, Решение № 71 от
31.03.2021 г. на ВКС по гр. д. № 2816/2020 г., III г. о., ГК и др.), липсата на
такъв ред може да изключи само отговорността на потребителя за забава на
плащането, но не и отговорността му за дължимост на главницата, ако нарушението
е доказано и дължимостта на главницата се установи по съдебен ред (както в
настоящия случай).
ІV. По разноските
С оглед изхода на делото и направено в този
смисъл искане, в полза на въззиваемия следва да се присъдят разноски. Такива се
установяват за адвокатско възнаграждение в размер на 948 лв. Основателно,
обаче, е направеното от адв. А. възражение за прекомерност. Съгласно чл. 7, ал.
2, т. 2 от НМРАВ, минималният размер на адвокатското възнаграждение за
защитавания материален интерес от 2382,34лв. е 300+0,07*1382,34=396,76лв. При
това следва да се има предвид, че всяка страна има
право да избере такъв адвокат, за когото счита, че по най- добър начин би
защитил интересите й, като не може да се очаква, той задължително да оценява
труда си по минималните цени от НМРАВ. Възможно и нормално е, с оглед
предоставяното качество на услугата, адвокатът
да изисква по- високо възнаграждение за своя труд, в известни граници. Според
настоящия съдебен състав, с оглед актуалния стандарт на живот в страната и
определените минимални възнаграждения, такава граница е 50% над размера,
определен с цитираната по- горе Наредба, доколкото не става въпрос за строго
специфични казуси, респ. за уникална квалификация на адвоката. В случая тази
граница е 595,15лв., поради което възнаграждението следва да бъде
редуцирано до този размер. Съответно, жалбоподателят следва да заплати на
въззиваемия 595,15лв.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА
Решение от 08.09.2020г., постановено по гр.дело № 724 по описа РС- гр.
Сливница за 2018 г.
ОСЪЖДА ЕТ „С. – Д. Г.“ с ЕИК ********* да заплати на „Е. – ПРО Е. У.” ЕООД с ЕИК ********* в
лицето на правоприемника му „Е. – ПРО Е.
У.” ЕАД с ЕИК *********, сумата 595,15лв. – разноски във въззивното производство
Решението не подлежи на
обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.