Р
Е Ш Е Н И Е
Номер
ІV-6 Година 2021, 18 февруари гр.Бургас
В И М Е
Т О Н А Н А Р О Д А
Бургаският окръжен съд, четвърти въззивен граждански състав
на двадесет и пети януари година
две хиляди и двадесет и първа,
в
откритото заседание, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НЕДЯЛКА ПЕНЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
1. ДАНИЕЛА МИХОВА
2.
РАДОСТИНА ИВАНОВА
секретар Ваня Димитрова
като разгледа
докладваното от съдия Даниела Михова
въззивно гражданско
дело № 1852 описа за 2020 година
Производството
е по чл.258 и сл.от ГПК и е образувано по въззивната жалба на И.М.И. ***, против решение № 123 от 26.05.2020 г. по гр.д.116/2020
г. по описа на Поморийски районен съд, с което е отхвърлен искът на въззивника
за приемане за
установено по отношение на „Електроразпределение Юг” ЕАД
гр.Пловдив с ЕИК *********, че въззивникът не дължи на въззиваемото дружество
сума в размер на 1198,75 лв по фактура № 8228145809/26.11.2020 г., с която е коригирана сметка за минал
период – от 09.03.2019 г. до 23.05.2019 г. за обект за потребление в ***, ИТН *******, клиентски № **********, и с което решение въззивникът е
осъден да заплати на въззиваемия сумата от 100 лв - съдебно-деловодни разноски. Твърди се, че решението на БРС е
неправилно, необосновано, постановено при непълнота на доказателствата и в
нарушение на материалния закон. По-конкретно се твърди, че ответникът не е
доказал нито правилността на приложената от него методика за определяне на
неизмереното количество ел.енергия, нито че начисленото количество ел.енергия е
било реално доставено, нито, че корекционният период е бил правилно определен.
Твърди се, че доказателствата по делото са били погрешно изтълкувани от съда. Твърди
се, че при липсата на следи от нерегламентирана намеса и при здрави пломби на
електромера при огледа му (което е отразено в Протокола от огледа на СТИ и
демонтажа му), следва извод, че манипулацията е извършена след демонтажа на
електромера и преди предаването му в БИМ от ЕР ЮГ ЕАД. Твърди се още, че съдът
не е отчел неспазеният от въззиваемия срок по чл.49, ал.5 ПИКЕЕ за предаване на
електромера на БИМ. Сочи се също, че съдът не е отчел определянето на
корекционния период от време преди влизане в сила на ПИКЕЕ от 2019 г. Твърди
се, че ответникът е лицензиран единствено за разпределяне (транспортиране) на
ел.енергия, но не и за продажба на същата, а облигационното правоотношение за
продажба на ел.енергия е с друг субект – „ЕВН България Електроснабдяване“ ЕАД.
Изложени са още твърдения, че ПИКЕЕ противоречат изцяло на Закона за
енергетиката, както и че ЗЕ не регламентира обратно действие на ПИКЕЕ от 2019
г. за време преди влизането му в сила. Сочи се, че е недопустимо с подзаконов
нормативен акт (ПИКЕЕ) да се въвежда обективна безвиновна отговорност на
потребителя за състоянието на чужда вещ – СТИ. Твърди се, че съдът не е
съобразил нормите на чл.50 от ЗЗД и чл.83, ал.2 ЗЗД, които изключват
отговорността на ищеца. Сочи се, че съдът не е обсъдил довода на ищеца за
„непоръчана доставка на стока“ по см.на чл.62 от ЗЗПотр. На последно място се
твърди, че съдът не е упражник косвен съдебен контрол за законосъобразност на
ПИКЕЕ. Претендира се отмяна на обжалваното решение и вместо него постановяване
на решение, с което искът се уважава. Претендират се разноски. Няма искания по
доказателствата.
Въззиваемият „Електроразпределение Юг” ЕАД гр.Пловдив е оспорил
въззивната жалба с писмен отговор в законовия срок. Твърди, че обжалваното
решение е правилно и законосъобразно. Независимо от горното, с оглед
твърденията на въззивника за допуснати процесуални нарушения от
първоинстанционния съд, въззиваемият е направил искания по доказателствата, за
които твърди, че са заявени още пред първоинстанционния съд, и които са
допуснати във въззивното производство – назначаване на СТЕ и разпит на свидетел. Заявено е, в случай, че размерът на
претендираното адвокатско възнаграждение е прекомерно по размер с оглед
фактическата и правна сложност на делото, и създалата се множественост на този
вид дела, на основание чл.78 ал.5 ГПК съшото да бъде намалено (редуцирано) до
минималния размер, предвиден в чл.7, ал.2, т.1 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г.
за минималните размери на алвокатските възнаграждения, в законоустановения
размер.
Въззивната
жалба е подадена против акт на съда, подлежащ на обжалване, в законовия срок,
от легитимирано лице, поради което е допустима.
С оглед
твърденията на страните и ангажираните по делото доказателства, съдът намира от
фактическа и правна страна, следното:
Производството
пред първоинстанционния съд е образувано по исковата молба на въззивника И.М.И. за приемане за
установено по отношение на ответника-въззиваем „Електроразпределение Юг” ЕАД
гр.Пловдив, че ищецът не дължи на ответното дружество сумата 1 198,75 лв
по фактура № 8228145809/26.11.2020 г., представляваща едностранно
начислена сума вследствие установено неизмерено количество ел.енергия за минал
период от 09.03.2019 г. до 23.05.2019 г., за обект на потребление в ***, ИТН *******, клиентски № **********, и с която сума ответникът е
коригирал сметката за периода от 09.03.2019 г. до 23.05.2019 г., начислявайки
допълнителна сума в размер на 1 198,75 лв. Твърди се, че не са били налице
законови или договорни основания за начисляване на тази сума, като корекцията е
извършена без основание, не става ясно как ответника е определи периода на
неточното отчитане. Твърди се, че липсват данни за виновно поведение на ищеца,
констативния протокол не е съставен и връчен съобразно предвидения ред, и
липсва данни кога е извършено последното отчитане което е от значение за да се
определи периода на погрешно отчитане. Твърди се, че част от корекционния
период е преди влизане в сила на новите ПИКЕЕ, поради което за периода
09.03.2019 г. – 08.05.2019 г. не е имало действащи ПИКЕЕ, нито право на „ЕР ЮГ“
ЕАД да извършва едностранан корекция на сметката. На следващо място се сочи, че
начисленото количество ел.енергия е „непоръчана доставка на стока“ по смисъла
на Директива 97/7/ЕО (отм.), чл.15 от Директива 2005/29/ЕО и чл.27 от Директива
2011/83/ЕА от 25.10.2011 г. Твърди се на следващо място, че „ЕР ЮГ“ ЕАД не
разполага с никакви законови и лицензионни правомощияпо доставката на
ел.енергия и издаването на фактури за това.
Предявеният
иск е отрицателен установителен иск с правно основание чл. 124 от ГПК.
Ответникът е
оспорил иска. В подадения в срока по чл. 131 от ГПК отговор на исковата молба твърди, че процесната сума
е начислена на ищеца при наличието на законовите предпоставки затова, а
размерът е съобразен с действащата методика. Твърди, че за спора е ирелевантно,
кой е конкретният извършител на въздействието върху електромера.
С
обжалваното решение ПРС е уважил иска като е приел, че по делото е установено
от представените доказателства, че е установен достъп до вътрешната част на
електромера на имота на ищеца, монтирането на шунт и отчитането в резултат на
тази намеса на по-малко количество ел. енергия от електромера. Съдът е приел,
че е налице законово основание за коригиране от крайния снабдител на сметката
на клиент при доказано неточно отчитане на потребената ел. енергия. Приел е
също, че е спазена предвидената в ПИКЕЕ (както от 2008 г., така и от 2019 г.)
процедура за констатиране на неточното измерване на ел. енергия и за коригиране
на сметката на клиента.
При
извършената проверка по реда на чл. 269 ГПК съдът констатира, че обжалваното решение е валидно и
допустимо.
По
наведените във въззивната жалба оплаквания за неправилност на решението, по
които въззивният съд дължи произнасяне, съдът намира следното:
Между
страните не се спори, че ищецът е потребител на електрическа енергия с
клиентски номер ********** за имот находящ се в *** с ИТН *******.
Видно от
представения по делото Констативен протокол за техническа проверка и подмяна на
СТИ (№ 500836 от 23.05.2019 г.), на 23.05.2019 г., при извършена проверка от
служители на ответното дружество е било установено, че електромерът в обекта на
ищеца измерва с грешка. Електромерът е демонтиран, поставен в безшевна торба,
пломбирана, и изпратен за метрологична експертиза. Констативният протокол е
съставен от извършилите проверката служители в присъствието на представител на
собственика на имота, видно от отразяването в протокола, поради което съдът
намира, че същият е законосъобразно съставен.
От
Констативния протокол на Български институт по метрология към ГД
"МИУ" № 230/04.07.2019 г. се установява, че е осъществен достъп до вътрешността
на електромера- от вътрешната страна между клеми 1 и 3 на клемния блок е
монтиран шунт от меден проводник (непринадлежащ към конструкцията на
електромера), в резултат на което електромерът отчита по-малко от консумираната
електроенергия.
За допълнително
начислена електроенергия, за периода от 09.03.2019 г. до 23.05.2019 г., е
издадена фактура № 8228145809/26.11.2020 г. от ответника "Електроразпределение ЮГ" ЕАД за сумата от 1198,75
лв.
С писмо изх.
№ 8267201/26.11.2019 г. ответното дружество е уведомило ищеца за частично
неизмерване на електрическа енергия, съответно за допълнително начислена му
сума в размер на 1198,75 лв, като са приложени процесната фактура, констативния
протокол от извършената проверка, констативния протокол на БИМ и справка за
коригиране на сметката за електроенергия. Писмото е получено от ищеца, видно от
представеното известие за доставяне.
От
извършената във възизвното производство от вещото лице инж.Мариана Георгиева съдебно-техническа
експертиза, се установява неправилно присъединяване на обекта към
електроразпределителната мрежа на „ЕР ЮГ“ ЕАД; намеса във вътрешността на
електромера; липса на пломбата на клемния блок; поставен меден проводник/шунт/
между входящата и изходяща токови клеми, като наличието на този шунт води до
неотчитане на цялата консумация на електрическа енергия- в случая неотчитане на
86,58% от енергията. Вещото лице по СТЕ установява, че в случая правилно е
приложена методиката на изчисляване на неотчетеното количество електроенергия,
така както е заложена в чл.50, ал.1, б.“а" от ПИКЕЕ. Вещото лице е посочило, че от
данните на паметта на средството за техническо измерване става ясно, че на 19.09.2018
г. в 21 ч. 29 мин. 57 сек. е отворен основният капак на електромера и е
направена манипулацията. Вещото лице сочи, че доколкото дейностите по
извършване на тримесечни проверки на електромерите е заложено в ПИКЕЕ от
30.04.2019 г., макар до 23.05.2019 г. да не е била извършвана проверка на
процесния електромер, това е в границите на тримесечния период, поради което не
е налице нарушение.
При така
установената фактическа обстановка и с оглед въведените оплаквания във
въззивната жалба, съдът намира следното:
Предвидените
в чл.83, ал.1, т.6 ЗЕ, Правила за измерване на количеството електрическа енергия са приети от КЕВР и обнародвани в
ДВ, бр.35 от 30.04.2019 г. Случаите, в които е допустимо извършване на корекции
на сметки на потребителите при неизмерена, неправилно и/или неточно измерена
ел. енергия и начините, по които следва да бъде извършено преизчислението на
количеството потребена енергия, са регламентирани в Раздел ІХ (чл.49 – чл.58) от ПИКЕЕ. В §2 от ПЗР на ПИКЕЕ е посочено, че процедурите по преизчисляване на количество
електрическа енергия, уведомяване, фактуриране и уреждане на финансовите
отношения с клиентите, които са започнали въз основа на констативни протоколи,
съставени до влизане в сила на тези правила, се довършват по реда, действал към
датата на съставяне на констативния протокол, като в случаите на съставените
след 01.07.2018 г. констативни протоколи се взема предвид и действащата
прогнозна пазарна цена на електрическата енергия за покриване на технологичния
разход на операторите на съответните мрежи, определена от Комисията за
енергийно и водно регулиране.
Съответно
следва да се направи извода за приложимост и относимост на ПИКЕЕ (обн.в ДВ,
бр.35 от 30.04.2019 г.) към процесната корекция, доколкото като релевантен
момент за темпоралното им действие е определена датата на съставяне на
констативния протокол. В процесния случай - на 23.05.2019 г.
В раздел IX
от приетите нови ПИКЕЕ се урежда редът и начинът за преизчисляване на
количеството електрическа енергия, като в сравнение с отменените ПИКЕЕ се разкрива
по-детайлна правна регламентация. В историческия план, с приемането на
изменението на Закона за енергетиката – ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от
17.07.2012 г. е налице възможност за извършване на едностранна корекция на
сметките за предоставена електрическа енергия; съществува законово основание за
това. С новите правила титуляр на вземането по корекционната фактура е
операторът на електроразпределителната мрежа. Това негово право се извежда от изричните
норми на чл.56, ал.1 и ал.2 ПИКЕЕ, съгласно които в случаите на преизчисляване на
количества електрическа енергия по реда на този раздел операторът на
електроразпределителната мрежа предоставя на ползвателя на мрежата фактура и
справка за преизчислените количества електрическа енергия, както и информация
за дължимата сума за мрежови услуги (с изключение на цена за достъп до
електроразпределителната мрежа, формирана на база на предоставена мощност) и за
"задължения към обществото"; ползвателят на мрежата заплаща на
оператора на съответната мрежа дължимата сума, определена от оператора на
съответната мрежа по реда на ал.1. Титуляр на вземането по корекционната
фактура е електроразпределителното дружество, в случая "ЕР ЮГ" ЕАД, което е легитимирано и да
отговаря по предявения отрицателен установителен иск, а задължено лице е
"ползвателят на мрежата". Съгласно легалната дефиниция, дадена в §1, т.41а от ДР към ЗЕ, "ползвател на мрежата" е
физическо или юридическо лице – ползвател на електропреносната и/или
електроразпределителната мрежа, доставящо електрическа енергия в
електропреносната и/или електроразпределителната мрежа или снабдявано от такава
мрежа. С оглед легалната дефиниция, ползвател на мрежата е и крайният потребител,
в случая ищецът, доколкото като потребител на електрическа енергия,
притежавания от него имот е снабдяван от електроразпределителната мрежа, която
той ползва, за да получава електроенергия.
Доводите за
незаконосъобразност на ПИКЕЕ, съдът намира за неоснователни. Те са приети от
компетентен орган – Комисията за енергийно и водно регулиране, на която е
възложено с разпоредбата на чл.21, ал.1, т.3 ЗЕ, да приема подзаконови нормативни актове, предвидени
в този закон, а именно правила за измерване на количествата електрическа енергия, съгласно чл.83, ал.2 ЗЕ. Отделно от това не противоречат на Закона за енергетиката, както и на Директива 2009/72/ЕО. За оператора на
електроразпределителната мрежа съществува възможност за начисляване на
количество електрическа енергия в изрично предвидените от правилата случаи, при
спазване на стриктни формални изисквания, целящи максимална защита на правата
на потребителя. Съдът приема, че правоотношение по доставка на електрическа
енергия не е непоискана услуга, а на него следва да се приравнят и случаите на
неточно отчитане. Последните целят да се установи реалното количество потребена
ел.енергия, а при грешка в отчитането, причинена от неизправност на СТИ или пък
вследствие на външна намеса (както е в случая), да се заплати прогнозната
пазарна цена на електрическата енергия за покриване на технологични разходи.
От
изложеното следва, че разпоредбите на ПИКЕЕ, относими към механизма на корекция
на количеството ел.енергия при установена промяна в схемата на измервателната
система- са били действащи към процесния период и съдът намира, че дават пълна
регламентация на предпоставките, даващи основание на ответника да извършва
едностранна корекция на потребената енергия, респ. методиката, по която се
извършва корекцията. Те намират приложение в разглеждания случай и регулират
спорното правоотношение.
Неоснователно,
според настоящия състав, е оплакването, че недопустимо
с ПИКЕЕ се въвежда обективна безвиновна отговорност на потребителя за
състоянието на чужда вещ – СТИ. Следва да се има предвид, че въведената с ПИКЕЕ възможност
за коригиране на сметката при неточно измерване и отчитане на доставената
ел.енергия, почива на общите правила на чл.183, ал.1 и чл.200, ал.1 ЗЗД, които прогласяват
задължението на купувача по договор за продажба да заплати цената на вещта.
Правоотношенията между енергийните дружества и крайните потребители на
електрическа енергия възникват именно по силата на договори за продажба,
сключени при публично известни общи условия. Обстоятелството, че абонатът има
качеството на потребител по смисъла на §13, т.1 от ДР на ЗЗП, а енергийното
дружество е по-силната страна в правоотношението, не изключват основното
задължение на купувача да заплати цената на доставената електроенергия.
Специфичният предмет на договора (доставка на електроенергия) също не променя
основните характеристики на продажбеното правоотношение. От това следва, че
когато е било доставено определено количество ел.енергия, но поради допусната
грешка е отчетена доставка в по-малък размер и съответно е заплатена по-ниска
цена от реално дължимата, купувачът следва да доплати дължимата сума.
Както е
посочено по-горе от доказателствата по делото също безспорно се установява, че
при извършена на 23.05.2019 г. проверка от служители на ответното дружество
било установено, че средството за техническо измерване на консумираната
ел.енергия в процесния обект измерва с грешка. В рамките на изслушаната СТЕ е
посочено е, че промените в електромера водят до промяна на техническите и
метрологичните му характеристики, което пък води до частично
измерване/неизмерване на електрическата енергия. Вещото лице установява, че в
случая е възможно и да бъде установен началния момент на неточно отчитане на
електрическата енергия, който е определен от записите на схемата за
дистанционно отчитане, като съгласно тези записи, манипулацията е извършена на
19.09.2018 г. в 21 ч. 29 мин. и 57 ч. Вещото лице изчислява допълнително
начислената енергия по методиката, заложена в чл.50, ал.1, б."а" от ПИКЕЕ и стига до извода, че ответното
дружество правилно е преизчислило енергията, както и е остойностило
неизмереното количество ел.енергия. Установено е и, че към момента на
извършване на процесната проверка и съставяне на констативния протокол са
действали правилата на чл.49-58 от ПИКЕЕ.
Ето защо
настоящият състав счита, че при съставяне на протокола и при извършване на
корекцията на сметката е спазена законовата процедура по ЗЕ и ПИКЕЕ.
По тези
съображения настоящият състав намира за неоснователни оплакванията във въззивна
жалба, поради което тя следва да бъде оставена без уважение. Поради съвпадането
на изводите на съда с тези на първоинстанционния съд, обжалваното решение следва
да бъде потвърдено.
На основание
чл.78, ал.3 от ГПК на въззиваемия следва да се присъдят направените по
делото разноски в размер на 300 лв юрисконсултско възнаграждение, определено от
съда съобразно разпоредбите на чл.78, ал.8 от ГПК, вр.чл.37 от ЗПП, вр.чл.25 от Наредбата за заплащането на правната помощ.
Мотивиран от
изложеното, Бургаският окръжен съд
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА
Решение № 123 от 26.05.2020 г. по гр.д.116/2020 г. по описа за на Районен съд Поморие.
ОСЪЖДА И.М.И.
с ЕГН **********, да заплати на "Електроразпределение
ЮГ" ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.
Пловдив, район Централен, ул. "Христо Г. Данов" № 37, сумата от 300
лв (триста лева), представляваща съдебно-деловодни разноски за въззивната
инстанция.
Решението е
окончателно и не подлежи на касационно обжалване съгласно чл. 280, ал. 3, т. 1 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.