Р Е Ш
Е Н И Е
№ 260032/01.03.2021г.
гр.Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
Варненският
апелативен съд - гражданско отделение, в открито заседание на десети февруари,
двехиляди двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИАНА ДЖАМБАЗОВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИНЕЛА
ДОНЧЕВА
РОСИЦА СТАНЧЕВА
при участието на секретаря
Ю.К.,
като разгледа докладваното от съдията Д.
Джамбазова в.гр.дело № 482/20 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е образувано по въззивни жалби, подадени от страните против решение №
38/30.07.2020 г. по т.д.№ 650/19 на Окръжен съд – Търговище, с което са уважени
отчасти исковете, предявени от М.Б.А. *** срещу „Застрахователно акционерно дружество Лев Инс“ - София
за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди – болки и страдания от
счупване на долния край на лъчевата кост в резултат от ПТП на 14.07.2018 г., на
основание чл.432, ал.1 от КЗ.
Ищцата
М.Б.А. обжалва решението в отхвърлителните му части – за разликата над
присъдения размер от 22500.00 лева, до 40000.00 лева. Оплакванията са за
незаконосъобразност и необоснованост, с молба за отмяна и за уважаване на
исковата претенция за още 17500.00 лева.
Ответното
дружество обжалва решението в осъдителната му част за разликата над 6000.00
лева, ведно със законната лихва и в частта му за разноските. Оплакванията са за
незаконосъобразност, с молба за отмяна в обжалваната част и за отхвърляне на
иска за разликата над 6000.00 лева, до присъдения размер.
Всяка
от страните оспорва жалбата на насрещната страна със становище за
нейната неоснователност.
Въззивните
жалби са подадени в срок и от надлежни страни и са процесуално допустими. След като прецени
доказателствата по делото – поотделно и в тяхната съвкупност, Варненският
апелативен съд приема за установена следната фактическа обстановка:
Предявен е иск от М.Б.А. от с.Априлово против „ЗК Лев
Инс“ АД – София за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди в размер на
25500 лв., увеличен на 55000 лв. - частичен иск от общия размер 90000 лв., с
правно основание чл.432, ал.1 от КЗ, ведно със законната лихва.
Ответното дружество изразява
становище за недопустимост, евентуално – неоснователност на иска и предявява
възражения за съпричиняване на резултата от пострадалата.
Предвид претендирания във
въззивната жалба размер на обезщетението от 40000 лева, настоящата инстанция
приема, че в отхвърлителната му част, за разликата над 40000 лева до 55000
лева, решението е влязло в сила. В сила е влязло и решението в осъдителната му
част за сумата от 6000 лева, с оглед становището във въззивната жалба на на
ответното дружество.
Не се спори между страните,
установява се от приложените писмени доказателства, че на 14.07.2018 г., на път
П-51, при управление на л.а.„БМВ 320Д“, peг.№ Т 1029 АК, М.Ж.М.
нарушил правилата за движение по пътищата и блъснал движещия се пред него т.а.
„Волво FH 13“, peг.№ Н7691 ВС, в резултат от което на ищцата - пътник в лекия
автомобил, били причинени телесни увреждания – счупване на долния край на
лъчевата кост.
Безспорно е, че ДП № 464/2018 г.
на РУ-Попово е прекратено с постановление от 12.12.2018 г. по молба на пострадалото
лице - ищцата.
В деня на произшествието ищцата е
била приета по спешност в „МБАЛ - Търговище“ АД. Приложената епикриза установява
състоянието й след извършено оперативно лечение - наместване на фрактура с
вътрешна фиксация и гипсова имобилизация. Констатиран е гладък следоперативен
период и ищцата е изписана на петия ден с препоръки за щадящ режим на крайника
и ЛФК.
Приложена като доказателство е
валидна задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на лекия автомобил по
застрахователна полица № BG/11/118000362047/23.01.2018 г., със срок на
валидност до 23.01.2019 г.
Заключенията на назначените САТЕ
и СМЕ установяват механизма на настъпване на ПТП, виновен за което е водачът на
лекият автомобил и наличието на причинна връзка между уврежданията на ищцата и произшествието.
Показанията на свид.Н.А. - баба
на ищцата установяват, че при престоя й в болница и в следващите около три
месеца след катастрофата изцяло се грижела за нея – хранела я, помагала й в
обличането, до тоалетната. Ищцата ставала от леглото, но й се гадело; болките
още не са отшумели напълно; сънувала кошмари, напикавала се нощем и тези
оплаквания продължавали. Срамувала се от белега си от операцията и макар сега
да е при родителите си в Германия, почти всеки ден се чували.
Свид. В.П.установява, че след катастрофата
здравословното състояние на ищцата било променено - отначало много плачела, че не
може да се обслужва сама, имала виене на свят, гадене, изпускане нощем, спяла
заедно с баба си, той като била стресирана и уплашена. Преди година и половина
заминала при родителите си в Германия, но била много променена и психически
травмирана.
Въз основа на установената
фактическа обстановка, съдът е направил правилен извод за основателност на иска
по чл.432 ал.1 от КЗ, вр. с чл.45 от ЗЗД, който не се оспорва във въззивните
жалби.
Доказани са предпоставките за
уважаване на претенцията - виновно и противоправно поведение на водача на
застрахованото МПС, вредоносен резултат и причинно-следствена връзка между
деянието и претърпените от ищцата вреди. Следователно, налице са предпоставки
за ангажиране на отговорността на застрахователя по застраховка
"Гражданска отговорност".
При определяне размера на
обезщетението за неимуществени вреди, съдът се е съобразил с принципа на
справедливост по чл.52 ЗЗД, с характера и тежестта на уврежданията, с продължителността
на болките и страданията и с икономическата обстановка в страната.
Причинената на ищцата травма -
счупване в областта на долния край на лявата лъчева кост е последвана от нормално
възстановяване за около 3 месеца. Заключението на СМЕ и събраните гласни доказателства
установяват претърпени физически болки и страдания не само по време на ПТП, но
и в следващите месеци, като и до момента – две години по-късно, те не са
отшумели изцяло. От свидетелските показания се установява, че след катастрофата
ищцата е била стресирана и психически травматизирана, като за дискомфорта и
притесненията й от значение също е големият белег от операцята на лявата й ръка.
С оглед горното, правилно съдът е приел, че обезщетение в размер на 22500.00
лева би съответствало на степента на уврежданията, на тяхната продължителност и
на принципа за справедливост.
Подробно е разгледано
възражението за съпричиняване на вредоносния резултат от пострадалата, която –
според ответното дружество, е била без предпазен колан. Установяването на този факт
е в тежест на ответника.
Заключението на САТЕ установява,
че пострадалата е била с поставен колан - предвид механизма на удара, скоростта
на автомобила и получените травматични увреждания. СМЕ установява противното –
че лицето е пътувало без обезопасителен колан, но в поясненията към
заключението, въз основа на установената от САТЕ скорост на лекия и на товарния
автомобили, в.л. д-р С.Х. установява, че ако ищцата е била без предпазен колан, травмите й, вкл.
от счупването на китката, биха били по-големи. Въз основа на тези
доказателства, правилно съдът е приел, че ищцата е била с предпазен колан и не
е налице съпричиняване от страна на пострадалата. Този извод се подкрепя и от
гласните доказателства, установяващи наличието на синини по гърдите и гърба на
ищцата.
Следователно, предявеният иск е
основателен и доказан за сумата от 22500.00 лева, а обжалваното решение като
правилно и законосъобразно следва да бъде потвърдено.
При този изход от спора,
ответното дружество следва да заплати в полза на адв.П.К. сумата от 1266.00
лева, с включен ДДС, по реда на чл.38, ал.2 от ЗАдв. Претенция за присъждане на
адвокатски хонорар от ответника не е направена.
По изложените съображения,
Варненският апелативен съд
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 38/30.07.2020 г. по т.д.№ 650/2019 г. на
Окръжен съд – Търговище в обжалваните му части.
В необжалваните му части,
решението е влязло в сила.
ОСЪЖДА „Застрахователно
акционерно дружество Лев Инс“, ЕИК *********, със седалище и адрес управление
гр.София 1407, бул.„Черни връх“ № 51, ДА ЗАПЛАТИ на адв. П.К. ***, сумата от 1266.00
лв. с включен ДДС – адвокатско възнаграждение за оказана безплатна правна помощ
на М.Б.А., на осн.чл.38, ал.2 от ЗАдв.
Решението може да бъде обжалвано
пред ВКС на РБ в едномесечен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.