РЕШЕНИЕ
гр.София, 16.01.2018г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, І ГО, 11-ти с-в, в открито
заседание на четиринадесети ноември две хиляди и седемнадесета година, в
състав:
Съдия Вергиния
Мичева-Русева
при секретаря Диана Борисова като разгледа докладваното от съдията гр. д. №
701 по описа за 2010 година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Делото е образувано по предявените от К.И.Б.
обективно съединени искове с правно основание чл.59 от ЗЗД и чл. 49 ЗЗД във
връзка с чл. 45 и чл.86 от ЗЗД срещу Ч.Е.Б. АД.
Ищецът твърди, че след смъртта на майка
му собственото й жилище се стопанисало от неговия син. За времето 6.09.2008г. –
6.09.2009г. част от апартамента бил отпаден под наем, а на 20.10.2009г. ищецът
се нанесъл да живее в него. На 22.10.2009г. ищецът получил ф-ра №
**********/13.10.2009г. , издадена от ответника, в която било посочено, че за
периода 3.07.2009г. – 2.10.2009г. има употребена но незаплатена ел.енергия в
размер на 118,81лв., както и просрочени задължения за 877,24лв. и 41,68лв.
неустойка, или общата дължима сума била 1098лв. С жалба от 28.10.2009г. ищецът поискал
от ответника да анулира издадената фактура, тъй като електроенергията не е
употребена от него, а ответника носи отговорност за допускане некоректно
ползване на електроенергия за 8 месеца. Сочи, че с писмо ответникът го е
уведомил, че може но не е длъжен да прекъсне електроснабдяването на имота при
неплатени задължения, и е отказал да даде отчет за ползваната ел.енергия, тъй
като ищецът не бил титуляр на сметката. На 13.01.2010г. ответникът прекъснал
ел.снабдяването на жилището без да уведоми за това ищеца или титуляра на партидата.
На 19.01.2010г. ищецът заплатил сумата по фактурата. За времето, през което в
жилището е нямало електроснабдяване всичката храна и запаси на ищеца, които се
намирали в хладилника и фризера на жилището се развалили. Отделно от това
ищецът сочи, че се чувства дискриминиран, като твърди, че ответникът не би
третирал по този начин клиентите си в Чехия. Твърди, че търпял стрес , който се
отразил отрицателно на здравословното му състояние. Предявява иск срещу
ответника за сумата 1154,64лв. представляваща понесени от ищеца материални вреди
от заплащането на начислена и натрупана в продължение на 7 месеца употребена
ел.енергия, която ответникът е бил длъжен да предотврати като прекъсне
снабдяването на апартамента с електрическа енергия. Претендира сумата от
1200лв. материални загуби от намаляване на имуществото му от развалената храна,
която се е намирала в хладилника и фризера на апартамента, съобразно приложен
списък. Претендира сумата 500 000лв. неимуществени вреди следствие на моралното му ощетяване и
накърняване на достойнството му на българин, който като жител на ЕС трябва да
има равни права с чех, за влошаване на психическото му състояние и обостряне на
хроничните му заболявания. Претендира и лихва за забава върху претендираните
главници за имуществени вреди от датата на подаване на исковата молба.
Ответникът „Ч.Е.Б.“ АД оспорва предявените искове по основание и
по размер. Сочи, че ищецът не е титуляр на партида и с него ответникът не е в
облигационни отношения, поради което той не може да претендира вреди от
прекъсване на електроенергията в жилището. Посочва, че при договорна
отговорност не могат да се претендират неимуществени вреди. Освен това
уточнява, че прекъсването на захранването се осъществява от друго търговско
дружество, поради което намира, че не е правилен ответник по иска за вреди от
прекъснатото ел.захранване. Оспорва твърдените вреди, оспорва
причинно-следствената връзка между вредите и поведението на ответника. Моли
съда да отхвърли предявените искове.
Претендира за юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, като прецени събраните по делото
доказателства, установи следното от фактическа страна:
Ищецът е наследник на Й.Б., починала
през 2001г. На името на Б. е имало открита партида за доставка на
електроенергия от ответника в жилище , находящо се в гр.София ул.*********След
смъртта на Б. титуляра на партидата не е променен, като ответникът продължил да
издава фактурите за ползваната в жилището ел.енергия на нейно име. За жилището
са се водели спорове за собственост. По твърдения на ищеца то е било ползвано
от наемател за времето 6.09.2008г. – 6.09.2009г., а на 20.10.2009г. ищецът се
нанесъл да живее в него. През октомври 2009г. ответникът изпратил до титуляра
на партидата, на адреса на жилището, ф-ра № **********/13.10.2009г. за
стойността на отчетената за периода 3.07.2009г. – 2.10.2009г. ел.енергия в
жилището. Отделно от това, били посочени и просрочени задължения към
14.10.2009г. общо в размер на 877,24лв. и лихва за забава в размер на 41,68лв.
посочен е срок за плащане – до 26.10.2009г. и последицата от неплащане в срок
- електрозахранването в жилището може да
бъде преустановено. С жалба от 28.10.2009г. ищецът възразил пред ответника за
стойността на фактурата, като е заявил че не желае да заплаща сметките на трети
лица. Посочил е, че длъжностни лица при ответника виновно не спазват
разпореждането на ДЕКЕВР за преминаване към ежемесечно отчитане на
консумираната от абонатите електроенергия. Посочил е, че задължение на
ответника е да преустанови подаването на електроенергия при неспазване на срока
за плащане. Поискал е анулиране на фактурата. Ответникът е изпратил отговор на
ищеца на 23.11.2009г. , в който е посочил, че при отчитане на средствата за
търговско измерване ще се съобрази с решението на регулаторния орган. Посочил е
, че ответникът има право да прекъсне снабдяването с електрическа енергия и е
предприел действия в тази насока, но не може да му предостави повече
информация, тъй като ищецът не е титуляр по партида. Уведомил го е за реда и за
условията за сключване на договор за продажба на електрическа енергия в случай,
че е настъпила промяна в собствеността на имота. Последвало е прекъсване на
електрозахранването в имота. На 19.01.2010г. неплатените задължения за ползвана
ел.енергия за жилището са заплатени, ведно с такса за възстановяване на
ел.захранване. Липсват писмени доказателства за какъв период от време жилището
е било със спряно ел.захранване. По твърдения на ищеца захранването е било
спряно на 13.01.2010г. и възстановено на 19.01.2010г. Общия размер на
изплатените суми за електрическа енергия по сметката на ответника е в размер на
1134,54лв., съобразно заключението на ССЕ. Общата стойност на описаните от
ищеца храни, развалени в хладилника и фризера поради липсата на ел.енергия в
жилището вещото лице и оценило на 1241,36лв. Разпитаният св. Сметанина установява,
че до 2004-2005г. редовно е посещавала жилището на ул.“Княз Борис“. То се
ползвало като офис и било оборудвано с всичко необходимо, вкл. хладилник и
фризер. Хладилникът винаги е работел. Бил пълен с храна, с алкохол, имало
дивечово месо.
Ищецът представя решение на ТЕЛК, видно от което страда от следните заболявания: аортна клапна стеноза, коронарна болест, хипертония, захарен диабет тип ІІ, диабетна полиневропатия и макроангиопатия, варикозни вени на долните крайници, за които му е определена 96% трайно намалена работоспособност, без чужда помощ.
Въз основа на така възприетата
фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:
Страните не са в облигационно правоотношение, поради което претенциите на ищеца към ответника могат да произтичат само от извъндоговорно основание. Следва да се уточни също, че ответникът е продавач/снабдител на електрическа енергия. Разпределението на електрическата енергия, отчитането й, и поддържането на разпределителните мрежи се извършва от друго търговско дружество – в случая „ЧЕЗ Р.Б.“ АД. Съобразно редакцията на Закона за енергетиката /ЗЕ/ действала към 2009г. и 2010г. /ДВ бр.41/2009г./ ответникът е „краен снабдител“ по см. на пар.1 т.28а от ДР на ЗЕ - енергийно предприятие, което снабдява с електрическа енергия битови потребители. "Потребител на енергия за битови нужди" по см. на пар.1 т.42 от ДР на ЗЕ е физическо лице - собственик или ползвател на имот, което ползва електрическа енергия за домакинството си.
По първия предявен иск срещу ответника
за сумата 1154,64лв. представляваща понесени от ищеца материални вреди от
заплащането на начислена и натрупана в продължение на 7 месеца употребена
ел.енергия, която ответникът е бил длъжен да предотврати като прекъсне
снабдяването на апартамента с електрическа енергия. Този иск намира правното си
основание в чл.59 от ЗЗД. Ищецът твърди, че е обеднял с исковата сума, тъй като
е платил чуждо задължение. Твърди, че вместо да прекъсне захранването с
ел.енергия в процесния имот след неплащането на една вноска, ответникът е
допуснал натрупването на неплатени сметки за 7 месеца.
На първо място следва да се има предвид,
че за ищеца не е съществувало задължение да заплати сумите по фактурата, тъй
като той не е бил в договорно правоотношение с ответника. Платил е сумата по
фактурата, тъй като е искал да възстанови ел.захранването в жилището и да
ползва ел.енергия. Платената от него сума обаче не е получена недължимо от
ответника. Последният има вземане за тази сума от титуляра на партидата.
Ответникът няма интерес плащането да става лично от длъжника /не се касае за
договор intuitu personae/,
поради което приложимо в случая е правилото на чл.73 от ЗЗД –задължението може
да бъде изпълнено от трето лице дори против волята на кредитора. Платеното от
ищеца е дължимо за ответника. Ако то е недължимо за ищеца, то той следва да
търси сумата, с която е обеднял от посочения от него наемател, за когото твърди
че е ползвал ел.енергията. Противоправно ли е поведението на ответника да не
спре захранването с електрическа енергия на процесното жилище при закъсняло
заплащане на ползвана ел.енергия. Противоправно
би било поведението му, ако за него съществува нормативно задължение, а той не
го е изпълнил. Съгласно разпоредбата на чл.123а от ЗЕ, действала към 2009г. и
2010г.
|
„ (1) Крайният снабдител има право да преустановява временно снабдяването
с електрическа енергия на потребителите при неизпълнение на задължения по договора
за продажба на електрическа енергия, включително при неизпълнение на задължението
за своевременно заплащане на потребената електрическа енергия или надвишаване
на договорената мощност. |
|
(2) Сроковете на предизвестията и другите условия за временно преустановяване
на снабдяването се уреждат в договорите за продажба на електрическа енергия,
съответно в общите условия. |
|
(3) Преносното или съответното разпределително предприятие преустановява
преноса на електрическа енергия към потребителите по ал. 1 по искане на
крайния снабдител. |
|
(4) При изпълнение на задължението си по ал. 3 преносното или съответното
разпределително предприятие не носи отговорност за вредите, причинени от
преустановяване преноса на електрическа енергия.“. ЗЕ дава правна възможност на ответника да преустанови временно снабдяването
с ел.енергия в случай на несвоевременно заплащане на потребената такава,
респ. за ответника не съществува такова задължение. Поради това, като не е
спрял снабдяването с ел.енергия на процесния имот при неплащане на сметките
за ползваната ел.енергия, ответникът не е имал противоправно поведение и не
носи отговорност за причинени от противоправно поведение вреди. По втория предявен иск срещу ответника за сумата от
1200лв. материални загуби от намаляване на имуществото на ищеца от
развалената вследствие на спиране на електрозахранването в апартамента храна,
която се е намирала в хладилника и фризера. Тази претенция намира правното си
основание в чл.49 от ЗЗД. За да бъде основателен предявения иск по чл.49 от
ЗЗД ищецът следва да докаже противоправно деяние, извършено от служител при
ответника, настъпили вреди за ищеца, причинно-следствена връзка между
противоправното деяние и вредите. На първо място следва да се прецени налице
ли е противоправно деяние, извършено от служител при ответника. Ако не е
налице този първи елемент от фактическия състав на непозволеното увреждане,
то тогава съдът няма да разглежда и другите две основания. Ищецът твърди, че
ответникът противоправно не го е предупредил за спирането на електрическата
енергия в апартамента и с това му е причинил материални вреди равни на
стойността на развалените храни. Ответникът оспорва спирането на електрозахранването
в апартамента. Оспорва да е нареждал на преносното и разпределително
предприятие да спре електрозахранването в жилището, обитавано от ищеца.
Действително, липсват доказателства, че електрическа енергия в процесното
жилище не е била снабдявана за посочения от ищеца период. Приложената от
ищеца разписка от 19.01.2010г. за плащане на услуга възстановяване на
ел.захранване е индиция, че ел.енергията в жилището не е имало за определен
период до 19.01.2010г. При липса на ел.енергия е съвсем естествено намиращите
се в хладилника и фризера храни да се развалят. Въпросът е дали ответникът е
бил длъжен да уведоми ищеца, че доставката на ел.енергия ще бъде
преустановена, респ. като не го е уведомил за това налице ли е противоправно
бездействие. Съгласно ал.2 на чл.123а от ЗЕ /ДВ бр.41/2009г./ сроковете на предизвестията и другите условия за временно преустановяване
на снабдяването се уреждат в договорите за продажба на електрическа енергия,
съответно в общите условия. Договор за продажба на ел.енергия сключен между Й.Б.
и ответника не е представен, но от приетите като доказателство по делото общи
условия от 2009г.– чл.38, става ясно, че по искане на крайния снабдител
електроразпределителното дружество има право да прекъсне снабдяването не
по-рано от 10 дни след изтичане на срока за плащане, като в този случай потребителят
се уведомява за сроковете на прекъсване на снабдяването по начините, с които
се уведомява за сроковете за плащане на ел.енергията /т.е. с фактурата/.
Изрично писмено предизвестие не е необходимо да се изпраща. Следователно, от
тези текстове става ясно, че доставчикът дължи да уведоми потребителя за
предстоящото прекъсване. Ищецът не е потребител и в този смисъл ответникът не
е бил длъжен да го уведомява за спирането на снабдяване на жилището с
ел.енергия. Независимо от това, от представената от ищеца фактура ф-ра
№ **********/13.10.2009г. става ясно, че ответникът е уведомил титуляра на партидата/
потребителя за предстоящото спиране на електрозахранването при пълно
неплащане на дължимите суми – след 8.00ч. на 8.01.2010г. Ищецът е разполагал
с тази фактура и е можел да предвиди, че ел.захранването в жилището ще бъде
спряно. |
|
Третата претенция на ищеца срещу ответника е за
сумата 500 000лв. неимуществени
вреди следствие на моралното му ощетяване и накърняване на
достойнството му на българин, който като жител на ЕС трябва да има равни
права с тези на чех, за влошаване на психическото му състояние и обостряне на
хроничните му заболявания. Тази претенция намира правното си основание в
чл.49 от ЗЗД. Възражението на ответника, че електрозахранването се прекъсва
от оператора на електроразпределителната мрежа, а не от ответника, поради
което претенцията на ищеца следва да се насочи към друг ответник, е
неоснователно. Действително електрозахранването се прекъсва от
електроразпределителното дружество, но това става по искане на доставчика на
ел.енергия. Отделно от това чл.123а ал.4 от ЗЕ изрично изключва отговорността
на електроразпределителното дружество в тези случаи. Ето защо съдът счита, че
искът е правилно насочен срещу ответника, като доставчик на ел.енергия. По
същество искът е неоснователен. За да
бъде основателен предявения иск по чл.49 от ЗЗД ищецът следва да докаже
противоправно деяние, извършено от служител при ответника, настъпили вреди за
ищеца, причинно-следствена връзка между противоправното деяние и вредите. На
първо място следва да се прецени налице ли е противоправно деяние, извършено
от служител при ответника. Ако не е налице този първи елемент от фактическия
състав на непозволеното увреждане, то тогава съдът няма да разглежда и
другите две основания. Ищецът не е потребител на ел.енергия по см. на ЗЕ и на
ОУ за продажба на електрическа енергия и използване на
електроразпределителните мрежи /2009г./. Между него и ответника не съществува
договорно правоотношение. Поради това ищецът не може да изисква съобразно
общата разпоредба на чл.63 и сл. от ЗЗД във вр. с чл.17 от ОУ добросъвестно,
качествено и в срок изпълнение на задълженията по договора за доставка на
ел.енергия. Твърденията му, че е дискриминиран в сравнение с гражданите на
Чехия не намират основание в ангажираните по делото доказателства. При
неплатени сметки за електрическа енергия доставчиците прекратяват
електрозахранването не само в България. Европейското законодателство предоставя
унифицирани норми за защита на потребителите на цялата територия на ЕС
/например Директива 93/13/ЕО /, но тази защита касае правата на
потребителите. Ищецът не може да се възползва от тази специална защита,
защото няма качеството на потребител. „Потребител“
по см. на тази директива означава всяко физическо лице, което в качеството си
на страна по договорите, предмет на настоящата директива, участва поради
интереси, които са извън рамките на неговата търговска или професионална
дейност. Директива 2003/54/ЕO от 26 юни 2003 година относно общите
правила за вътрешния пазар на електроенергия и отменяща Директива 96/92/ЕО /действала
през 2009г./ също разбира „битови потребители“ като потребители, купуващи
електроенергия за собствена битова консумация, като се изключват търговски
или професионални дейности. Енергия не може да се купува без сключен договор
с доставчик /чл.91 и сл. от ЗЕ/. Съдът приема, че всеки средностатистически
гражданин търпи негативни емоции при преустановяване на захранването на
ел.енергия в жилището, което обитава. Такива негативни емоции е търпял и
ищеца във времето докато в процесното жилище не е имало електричество. За тези
вреди ответникът не следва да отговаря, тъй като не се установи негов
служител да е имал противоправно поведение спрямо ищеца. Този иск също е неоснователен.
Претенцията по чл.86 от ЗЗД за присъждане
на мораторна лихва върху претенциите за имуществени вреди е неоснователна,
тъй като самите претенции са неоснователни. По разноските: Ищецът не претендира за разноски, но и няма
право на такива с оглед неоснователността на предявените искове. Ответникът претендира 100лв. юрисконсултско
възнаграждение. На основание чл.78 ал.3 и ал.8 от ГПК ответникът има право на
разноски при отхвърляне на иска. Претендираният размер възнаграждение не
надхвърля максималния размер, определен по реда на чл.37 от ЗПП и следва да
му се присъди изцяло. Воден от горното, съдът РЕШИ: ОТХВЪРЛЯ като неоснователни исковете на К.И.Б.,
ЕГН ********** срещу „Ч.Е.Б.“ АД, ЕИК*********с правно основание чл.59 ,
чл.49 и чл.86 от ЗЗД за заплащане на обезщетение за причинени имуществени и
неимуществени вреди общо в размер на 502 354,64лв., с лихва за забава върху
имуществените претенции от 20.01.2010г., които вреди са търпени в резултат на
неоснователно обогатяване, на неправомерно бездействие от несъобщаване за
предстоящо преустановяване на ел. захранване и на неправомерно действие от преустановяване
захранването с електрическа енергия за периода 13.01.2010г. –
19.01.2010г. на жилището, ползвано от
ищеца в гр.София, на ул.“*********ОСЪЖДА
К.И.Б. да заплати на „Ч.Е.Б.“ АД юрисконсултско възнаграждение в размер на
100лв. Решението подлежи на обжалване пред
Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните. Съдия: |
|
|