Решение по дело №8353/2023 на Софийски районен съд

Номер на акта: 3843
Дата: 14 август 2023 г.
Съдия: Иван Диянов Мичев
Дело: 20231110208353
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 21 юни 2023 г.

Съдържание на акта


РЕШЕНИЕ
№ 3843
гр. София, 14.08.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 111-ТИ СЪСТАВ, в публично
заседание на девети август през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:И. М.
при участието на секретаря М. В.
като разгледа докладваното от И. М. Административно наказателно дело №
20231110208353 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл.59, ал.1 и сл. от ЗАНН.
Софийски Районен съд е сезиран с жалба от Р. П. Г., с ЕГН: **********
с адрес: ....................... против Наказателно Постановление № 22 – 4332 –
029197, издадено на 27.03.2023г. от Началник група в СДВР, отдел ,,Пътна
Полиция” СДВР, с което на жалбоподателя му е наложено административно
наказание глоба в размер на 300 /триста/ лева за извършено нарушение по
чл.150А, ал.1 от ЗДвП.
В жалбата се съдържат оплаквания за допуснати съществени нарушения
на процесуалните правила и липса на съставомерност на изпълнителното
деяние, предвид наличието на образдвана прокурорска преписка по случая и
постановения впоследствие отказ за образуване на наказателно производство.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява и
не се представлява.
Административно – наказващият орган Началник група в СДВР, отдел
,,Пътна Полиция” СДВР, редовно призован, не изпраща представител.
Съдът, след като прецени събраните в хода на производството гласни и
1
писмени доказателства, намира за установено следното:
Жалбата е процесуално допустима. Разгледана по същество същата е
ОСНОВАТЕЛНА.
Съдът, след като се запозна с материалите по административната
преписка и писмените доксазателства по делото, приема за установена
следната фактическа обстановка:
Жалбоподателят Р. Г. е правоспособен водач на МПС, като на същият е
издадено СУМПС № ********* от 29.09.2022г., валидно до 29.09.2022г.
На 25.05.2021г. на жалбоподателя била издадена ЗППАМ № 21 - 1204 -
00241, с която СУМПС било временно отнето до решаване на въпроса за
отговорността, но за не - повече от 12 месеца. Заповедта му била връчена на
20.12.2022г. По АНП на Г. му било издадено Наказателно Постановление №
21 - 1204 - 000820, влязло в законна сила на 28.08.2021г., с което му е било
наложено административно наказание лишаване от право да управлява МПС
за срок от 6 месеца /изтекъл на 28.02.2022г./
С влязла в сила присъда на 28.06.2022г. по НОХД № 3489/2022г. на
СРС, НО, 20 състав, жалбоподателят Р. Г. е бил лишен от право да управлява
МПС за срок от една година, като му е било приспаднато времето, през което
същият е бил лишен от това право по административен ред със ЗППАМ № 21
- 1204 - 006297/08.11.2021г., считано от 06.11.2021г., като е посочено, че след
изтичане на този срок, СУМПС, следва да му бъде върнато от ОПП - СДВР
/срокът е изтекъл на 06.11.2022г./
На 26.11.2022г., около 13:03ч. в гр.София, по бул.,,Овча купел" с посака
на движение от бул.,,Президент Линкълн" към бул.,,Цар Борис Трети"
жалбоподателят Р. Г. управлявал личият си лек автомобил .............. с рег.№
................. като при извършена проверка от мл.автоконтрольор при отдел
,,Пътна Полиция" при СДВР Б. К. и Х. Х. било установено, че водъчат бил
лишен от правоуправление по административен или съдебен ред. На същият
бил съставен АУАН за извършено административно нарушение, което му бил
връчен лично и подписан от него без възражения. Материалите по преписката
били изпрътени на СРП с оглед извършване на преценка за наличие на
извършено престъпление по чл.343в, ал.1 от НК. С постановление от
06.03.2023г. по пр.пр.№ 6619/2023г. прокурорската преписка била прекратена
посредством отказ да се образува досъдебно прозиводство. В мотивите
2
прокурорът е приел, че деянието не съставлява престъпление, тъй като деецът
е бил правоспособен водач като деянието не попада в сроковете по двете
ЗППАМ. Въз основа на акта било издадено обжалваното наказателно
постановление.
Горната фактическа обстановка съдът възприе като безспорно
установена въз основа на приобщените по реда на чл.283 от НПК писмени
доказателства. Съдът кредитира писмените доказателства и в частност
материалите по пр.пр.№ 6619/2023г. по описа на СРП.
При извършена служебна проверка по законосъобразността на
обжалвания акт контролиращата съдебна инстанция констатира, че същият е
издаден при наличие на допуснато съществено процесуално нарушение и
липсва на съставомерност на изпълнителното деяние.
Видно от АУАН и НП е, че административно наказващият орган е
вменил отговорност на жалбоподателя за това, че същият е управлявал
личния си лек автомобил след като е бил лишен от това право по
административен или съдебен ред. Така описаното нарушение освен, че е
неясно, но и напълно откъв релевантни факти, имащи съществено занчение за
дееца да узнае всички параметри по повдигнатото административно
обвинение. След описване на фактическата обстановка в мотивите на
решението, от които е видно предходното лишаване на лицето от право да
управлява МПС, параметрите във фактическата обстановка, отразена в
наказателното постановление, е следвало да отразят лишаването то
правоуправление дали е било по административен или по съдебен ред. Двете
хипотези от обективната страна на изпълнителното деяние са изрично
регламентирани в правната норма на чл.150А, ал.1 от ЗДвП и липсата на
изрично отразяване въз основа на кой административен или съдебен акт
жалбоподателят е бил лишен от право да управлява МПС, обусловя
неяснотата на самото обвинение. Във фактическата обстановка, която беше
описана от съда, беше посочено, че лицето е било лишено от право да
управлява МПК както с две ЗППАМ, но така също и посредством влязла в
сила присъда на 28.06.2022г. по НОХД № 3489/2022г. на СРС, НО, 20 състав.
Същевременно нито в АУАН, нито в обжалваното НП е посочено въз основа
на точно кой административен или съдебен акт е бил лишил водачът на
проверения автомобил от правоуправление. Липсата на подобно пояснение,
3
не може да бъде заменено с правната квалификация, визирана в закона и
прехвърлена като фактическо нарушение в АУАН и НП. Това обстоятелство
на свой ред съществено нарушава правото на защита на наказаното лице, тъй
като за него възниква неяснотата по кой административен или съдебен акт да
организира възраженията си ако счете, че конкретният такъв го е бил лишил
от право да управлява МПС.
На следващо място изпълнителното деяние е несъставомерно и от
обективна страна. В мотивите на постановеният отказ по пр.пр.№ 6619/2023г.
по описа на СРП, прокурорът е посочил, че към момента управлението на
лекия автомобил на 26.11.2022г., водачът не е бил лишен от правоуправление,
тъй като несъставомерността на извършеното не попада в нито една от трите
хипотези за чл.343в от НК, както и че и в двата случая, процесното действие
не попада в сроковете по двете ЗППАМ. На жалбоподателят му е било
приспаднато времето, през което е бил лишен от право да управлява МПС по
административен ред с присъда по НОХД № 3489/2022г. по описа на СРС,
считано от 06.11.2021г., като към момента на констатираното нарушение
срокът е бил изтекъл. От друга страна спрямо деецът липсват данни да е
имало постановено влязло в сила наказателно постановление, с което същият
да е бил наказван по административен ред за управление на МПС без
СУМПС. Ето защо след като изпълнителното деяние е несъставомерно като
престъпление поради отсъствие на неговата обективна страна, в конкретния
случай същото се явява такова и откъм административно нарушение. Поради
тази причина и на посоченото основание обжалваното наказателно
постановление се явява незаконосъобразно.
Поради изложените правни съображения, обжалваното наказателно
постановление се явява незаконосъобразно и издадено при съществено
процесуално нарушение и материален закон, поради което и следва да бъде
отменено.
Воден от горното и на основание чл.63, ал.3, т.1 и т.2 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно Постановление № 22 – 4332 – 029197, издадено
на 27.03.2023г. от Началник група в СДВР, отдел ,,Пътна Полиция” СДВР, с
което на Р. П. Г. Валентин Тодоров Пупешков, с ЕГН: ********** с адрес:
4
........................, ............... е наложено административно наказание глоба в
размер на 300 /триста/ лева за извършено нарушение по чл.150А, ал.1 от
ЗДвП.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване в 14 - дневен срок от
съобщаването му на страните пред Административен съд – София град.
ПОСТАНОВЯВА след влизане в сила на решението материалите по
пр.пр.№6619/2023г. да бъдат върнати на СРП.


Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5

Съдържание на мотивите


Софийски Районен съд е сезиран с жалба от Р. П. Г., с ЕГН: ********** с адрес:
...................... против Наказателно Постановление № 22 – 4332 – 029197, издадено на
27.03.2023г. от Началник група в СДВР, отдел ,,Пътна Полиция” СДВР, с което на
жалбоподателя му е наложено административно наказание глоба в размер на 300 /триста/
лева за извършено нарушение по чл.150А, ал.1 от ЗДвП. В жалбата се съдържат оплаквания
за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и липса на съставомерност
на изпълнителното деяние, предвид наличието на образувана прокурорска преписка по
случая и постановения впоследствие отказ за образуване на наказателно производство. В
съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява и не се представлява.
Административно – наказващият орган Началник група в СДВР, отдел ,,Пътна Полиция”
СДВР, редовно призован, не изпраща представител. Съдът, след като прецени събраните в
хода на производството гласни и писмени доказателства, намира за установено следното:
Жалбата е процесуално допустима. Разгледана по същество същата е ОСНОВАТЕЛНА.
Съдът, след като се запозна с материалите по административната преписка и писмените
доксазателства по делото, приема за установена следната фактическа обстановка:
Жалбоподателят Р. Г. е правоспособен водач на МПС, като на същият е издадено СУМПС
№ ********* от 29.09.2022г., валидно до 29.09.2022г. На 25.05.2021г. на жалбоподателя
била издадена ЗППАМ № 21 - 1204 - 00241, с която СУМПС било временно отнето до
решаване на въпроса за отговорността, но за не - повече от 12 месеца. Заповедта му била
връчена на 20.12.2022г. По АНП на Г. му било издадено Наказателно Постановление № 21 -
1204 - 000820, влязло в законна сила на 28.08.2021г., с което му е било наложено
административно наказание лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца
/изтекъл на 28.02.2022г./ С влязла в сила присъда на 28.06.2022г. по НОХД № 3489/2022г. на
СРС, НО, 20 състав, жалбоподателят Р. Г. е бил лишен от право да управлява МПС за срок
от една година, като му е било приспаднато времето, през което същият е бил лишен от това
право по административен ред със ЗППАМ № 21 - 1204 - 006297/08.11.2021г., считано от
06.11.2021г., като е посочено, че след изтичане на този срок, СУМПС, следва да му бъде
върнато от ОПП - СДВР /срокът е изтекъл на 06.11.2022г./ На 26.11.2022г., около 13:03ч. в
гр.София, по бул.,,Овча купел" с посока на движение от бул.,,Президент Линкълн" към
бул.,,Цар Борис Трети" жалбоподателят Р. Г. управлявал личият си лек автомобил ............. с
рег.№ .................като при извършена проверка от мл.автоконтрольор при отдел ,,Пътна
Полиция" при СДВР Б. К. и Х. Х. било установено, че водачът бил лишен от
правоуправление по административен или съдебен ред. На същият бил съставен АУАН за
извършено административно нарушение, което му бил връчен лично и подписан от него без
възражения. Материалите по преписката били изпратени на СРП с оглед извършване на
преценка за наличие на извършено престъпление по чл.343в, ал.1 от НК. С постановление от
06.03.2023г. по пр.пр.№ 6619/2023г. прокурорската преписка била прекратена посредством
отказ да се образува досъдебно производство. В мотивите прокурорът е приел, че деянието
не съставлява престъпление, тъй като деецът е бил правоспособен водач като деянието не
попада в сроковете по двете ЗППАМ. Въз основа на акта било издадено обжалваното
наказателно постановление. Горната фактическа обстановка съдът възприе като безспорно
установена въз основа на приобщените по реда на чл.283 от НПК писмени доказателства.
Съдът кредитира писмените доказателства и в частност материалите по пр.пр.№ 6619/2023г.
по описа на СРП. При извършена служебна проверка по законосъобразността на обжалвания
акт контролиращата съдебна инстанция констатира, че същият е издаден при наличие на
допуснато съществено процесуално нарушение и липсва на съставомерност на
изпълнителното деяние. Видно от АУАН и НП е, че административно наказващият орган е
вменил отговорност на жалбоподателя за това, че същият е управлявал личния си лек
автомобил след като е бил лишен от това право по административен или съдебен ред. Така
описаното нарушение освен, че е неясно, но и напълно откъм релевантни факти, имащи
1
съществено значение за дееца да узнае всички параметри по повдигнатото административно
обвинение. След описване на фактическата обстановка в мотивите на решението, от които е
видно предходното лишаване на лицето от право да управлява МПС, параметрите във
фактическата обстановка, отразена в наказателното постановление, е следвало да отразят
лишаването то правоуправление дали е било по административен или по съдебен ред. Двете
хипотези от обективната страна на изпълнителното деяние са изрично регламентирани в
правната норма на чл.150А, ал.1 от ЗДвП и липсата на изрично отразяване въз основа на кой
административен или съдебен акт жалбоподателят е бил лишен от право да управлява МПС,
обусловя неяснотата на самото обвинение. Във фактическата обстановка, която беше
описана от съда, беше посочено, че лицето е било лишено от право да управлява МПК както
с две ЗППАМ, но така също и посредством влязла в сила присъда на 28.06.2022г. по НОХД
№ 3489/2022г. на СРС, НО, 20 състав. Същевременно нито в АУАН, нито в обжалваното НП
е посочено въз основа на точно кой административен или съдебен акт е бил лишил водачът
на проверения автомобил от правоуправление. Липсата на подобно пояснение, не може да
бъде заменено с правната квалификация, визирана в закона и прехвърлена като фактическо
нарушение в АУАН и НП. Това обстоятелство на свой ред съществено нарушава правото на
защита на наказаното лице, тъй като за него възниква неяснотата по кой административен
или съдебен акт да организира възраженията си ако счете, че конкретният такъв го е бил
лишил от право да управлява МПС. На следващо място изпълнителното деяние е
несъставомерно и от обективна страна. В мотивите на постановеният отказ по пр.пр.№
6619/2023г. по описа на СРП, прокурорът е посочил, че към момента управлението на лекия
автомобил на 26.11.2022г., водачът не е бил лишен от правоуправление, тъй като
несъставомерността на извършеното не попада в нито една от трите хипотези за чл.343в от
НК, както и че и в двата случая, процесното действие не попада в сроковете по двете
ЗППАМ. На жалбоподателят му е било приспаднато времето, през което е бил лишен от
право да управлява МПС по административен ред с присъда по НОХД № 3489/2022г. по
описа на СРС, считано от 06.11.2021г., като към момента на констатираното нарушение
срокът е бил изтекъл. От друга страна спрямо деецът липсват данни да е имало постановено
влязло в сила наказателно постановление, с което същият да е бил наказван по
административен ред за управление на МПС без СУМПС. Ето защо след като
изпълнителното деяние е несъставомерно като престъпление поради отсъствие на неговата
обективна страна, в конкретния случай същото се явява такова и откъм административно
нарушение. Поради тази причина и на посоченото основание обжалваното наказателно
постановление се явява незаконосъобразно. Поради изложените правни съображения,
обжалваното наказателно постановление се явява незаконосъобразно и издадено при
съществено процесуално нарушение и материален закон, поради което и следва да бъде
отменено.
2