Решение по дело №727/2023 на Административен съд - Бургас

Производството по делото е по оспорване на индивидуални административни актове, по реда на чл.145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс, във вр. с чл.118 ал.1 от Кодекса за социално осигуряване.

Жалбоподател е Ж.З.М., ЕГН:**********, с адрес ***. Жалбоподателят участва в производството лично и чрез пълномощник – адвокат М.И. ***.

Ответник по жалбата е директорът на ТП на НОИ Б.. Ответникът участва в производството чрез пълномощник – главен юрисконсулт Станимира Чанева-Панайотова.

Предмет на оспорване е решение № 1054-02-8#1/30.03.2023г. на директора на ТП на НОИ Б., с което е оставено в сила разпореждане № 3/20.01.2023г. на ръководителя по пенсионно осигуряване в ТП на НОИ Б., с което на жалбоподателя е отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст на основание чл. 68, ал. 3 от КСО.

В жалбата се правят оплаквания за неправилно квалифициране на фактите по случая, в частност неправилно отчитане на втора категория труд. Жалбоподателят твърди, че за периода от 08.11.1988 г. до 25.01.1993 г. е осъществявал трудова дейност като шофьор на автобус/съчленен автобус при ЕД „Н. автотранспорт“ ООД, който неправилно е квалифициран като труд от трета категория. Иска се съдът да отмени като незаконосъобразно оспореното решение. Сочат се доказателства.

В съдебно заседание процесуалният представител на жалбоподателя поддържа жалбата, като подробни съображения излага и в писмена защита. Навежда доводи, че при разглеждане на заявлението на жалбоподателя не са изяснени всички относими факти и не са събрани относимите доказателства. Сочи, че в оспорения акт не са посочени доказателствата, въз основа на които е направен извод, че жалбоподателят е управлявал ведомствен автобус през спорния период. Счита, че от доказателствата събрани в хода на съдебното производство се установява, че жалбоподателят е работил в ЕД „Н. автотранспорт“ ООД като шофьор на съчленен автобус, като условията на труд съответстват на предпоставките на чл. 53а от Правилника за категоризация на труда при пенсиониране (ПКТП), за да се приеме, че същият е от втора категория. Прави искане оспореното решение да бъде отменено и преписката да бъде върната на пенсионния орган за ново произнасяне със задължителни указания. Ангажира допълнителни доказателства. Претендира разноски.

Ответникът, чрез процесуалният си представител, в писмено становище по делото, навежда доводи за неоснователност на жалбата, като се позовава на мотивите изложени в оспореното решение. Счита за недоказано твърдението на жалбоподателя, че през спорния период е полагал труд в условията на втора категория. Прави искане за отхвърляне на жалбата. Представя административната преписка. Прави възражение за прекомерност на претендираното от жалбоподателя адвокатско възнаграждение.

Жалбата е подадена в срока по чл.149 ал.1 АПК, от лице, което е адресат на административния акт и има правен интерес от оспорването по смисъла на чл.147 ал.1 АПК, поради което е процесуално допустима.

За да се произнесе по така поставения за решаване спор между страните съдът се запозна подробно със становищата им, събраните по делото доказателства и като взе предвид приложимите законови разпоредби, прие за установено следното.

Представени са заверени копия от решението, предмет на оспорване – решение № 1054-02-8#1/30.03.2023г. на директора на ТП на НОИ Б., както и оставеното с него в сила разпореждане № 3/20.01.2023г. на ръководителя по пенсионно осигуряване в ТП на НОИ Б., от което се установява издаването им. С цитираното разпореждане на жалбоподателя е отпусната лична пенсия за стаж и възраст на основание чл. 68, ал. 3 от КСО по подадено от него заявление на 21.09.2022 г. За да определи размера на пенсията, пенсионният орган е приел, че към датата на подаване на заявлението М. има навършени 66 години и 10 месеца, като относимият за пенсионирането му осигурителен стаж е както следва: 3 години 04 месеца 23 дни от втора категория труд и 24 години 02 месеца 02 дни от трета категория труд, или общ осигурителен стаж след приравняване – 28 години 05 месеца 01 дни. След изчисляване на общия осигурителен доход за периода 01.01.2000 г. – 27.05.2019 г. (26 155.74 лева) и определяне индивидуалния коефициент (0.6068), на основание чл. 70 от КСО и отчитане на предвидената с ПМС № 479/30.12.2021 г. добавка, на жалбоподателя е определена пожизнена пенсия в размер на 347.41 лева, приравнена към размера на минималната пенсия 396.95 лева.

При разглеждане на приписката по издаване на разпореждане № 3/20.01.2023 г. директорът на ТП на НОИ Б. е приел, че осигурителният стаж на жалбоподателя е изчислен съобразно представените с преписката доказателства. По отношение на стажа придобит в ЕД „Н. автотранспорт“ ООД е изложил съображения, че не може да бъде отнесен към труд от втора категория. В тази връзка е посочил, че извършваният от М. транспорт е ведомствен и същият не се приравнява на труда на шофьорите, извършващи превоз на хора, за общо ползване, обслужващи вътрешноградски и междуселски пътнически линии по утвърдени разписания и графици. Направен е извод, че положения от жалбоподателя труд в ЕД „Н. автотранспорт“ ООД не припокрива условията на чл. 53а от ПКТП, за да се приеме, че е такъв от втора категория. В резултат решаващият орган е приел, че правилно придобитият стаж на жалбоподателя като шофьор на автобус в ЕД „Н. автотранспорт“ ООД за периода от 08.11.1988 г. до 25.01.1993 г. е определен като такъв от трета категория.

За да издаде разпореждането, с което на М. е определен размера на пенсията, пенсионният орган е бил сезиран със заявление от същия с вх. № 2113-02-2716 от 21.09.2022 г. Към заявлението жалбоподателят e приложил и доказателства, удостоверяващи трудовия и осигурителния му стаж, а именно: трудова книжка № 923/12.06.1988 г., удостоверение УП-3 № 6877/02.08.2022 г., издадено от Керамика Б. ООД, удостоверение УП-3 № 68/08.08.2022 г., издадено от Б. комерс АД, удостоверение УП-3 № 046/30.08.2022 г., издадено от Металснаб България АД, справка от пенсионния регистър, военна книжка.

В хода на производството, за установяване на трудовия и осигурителен стаж на М., от пенсионния орган са извършени справки от Регистъра на осигурените лица на НОИ – обобщени суми по осигурители и години и трудови договори, справка от Персоналния регистър на НОИ за осигурителните периоди от 01.01.2005 г. до 31.12.2022 г. и справка от Персоналния регистър на НОИ за осигурителните периоди от 01.01.1997 г. до 31.12.1999 г. Наред с това са изпратени писма до Товарни превози-1 АД, Евробилд ООД, ПОНССТРОЙИНЖЕНЕРИНГ АД, Б.бус ЕООД, Съни транс ЕООД, за издаване на УП-3 на жалбоподателя за периодите, в които е установено, че е бил назначен в посочените дружества. В отговор са постъпили УП-3 № 12446/03.01.2023 г., издадено от Евробилд ООД, УП-3 № 565/03.01.2023 г., издадено от Товарни превози-1 АД, УП-3 № 573/04.01.2023 г., издадено от Съни транс ЕООД, УП-3 № 103/30.04.2023 г., издадено от ПОНССТРОЙИНЖЕНЕРИНГ АД, УП-3 № 17/05.01.2023 г., издадено от Б.бус ЕООД. От жалбоподателя е изискана и е представена заверена осигурителна книжка за периода от 01.03.2003 г. до 31.03.2006 г.

Във връзка с установяването на осигурителния стаж на М. в Земеделска кооперация за производство и услуги Балкан, на длъжност председател, пенсионният орган е изискал от началника на отдел Осигурителен архив при ТП на НОИ Б. да издаде УП-15 за периода 01.08.2000 г. – 31.12.2000 г. В резултат по преписката е постъпило УП-15 № 5509-02-23/19.01.2023 г. с посочено брутно трудово възнаграждение и отработени дни за периода м.08.2000 г. По отношение на периода м.09-м.12.2000 г. е постановен отказ за издаване на удостоверение № 5512-02-97/19.01.2023 г. поради липса на информация за жалбоподателя в съхраняваните архиви по отношение на осигурителя ЗКПУ Балкан.

Въз основа на така постъпилите данни от служител на ТП на НОИ Б. са изготвени опис на осигурителния стаж и опис на осигурителния доход на жалбоподателя. В описа на осигурителния стаж са отразени данните установени от събраните доказателства – трудова книжка, осигурителна книжка, УП-3, УП-15, както и от данните вписани в регистъра на осигурените лица на НОИ, като в това число са посочени стаж от втора и трета категория, приравнен извънреден труд, превръщане на стажа от втора в трета категория, и е установен общ осигурителен стаж. Съгласно изготвения опис на М. е признат стаж при втора категория труд в общ размер на 03 години 04 месеца 23 дни, в който е включен положен труд в Керамика Б. АД (съгласно УП-3), Клоново стопанство – Каблешково (съгл. Трудова книжка), Б.бус ЕООД (съгл. УП-3), ПОНССТРОЙИНЖЕНЕРИНГ АД (съгл. УП-3), Съни транс ЕООД (съгл. УП-3), Товарни превози-1 АД (съгл. УП-3) и Евробилд ООД (съгл. УП-3). В описа е вписан и стаж придобит в ЕД „Н. автотранспорт“ ООД, съгласно трудова книжка, за периода 08.11.1988 г. – 25.01.1993 г. (04г02м17д), по отношение на който е прието, че представлява такъв от трета категория при заемана длъжност „шофьор на съчленен автобус“. За определяне на осигурителния доход в изготвения опис са посочени установените от събраните доказателства данни за осигурителен доход за периода от 01.01.2000 г. до 27.05.2019 г., в резултат на което е изчислен осигурителен доход за пенсиониране в размер на 26 155.74 лева и индивидуален коефициент 0.6068.

В резултат на данните от изготвените описи е издадено и разпореждане № 3/20.01.2023 г., с което на жалбоподателя е определена лична пенсия за стаж и възраст. М. е изразил несъгласието си с определения размер на пенсията пред директора на ТП на НОИ Б., който с оспореното решение е оставил в сила разпореждане № 3/20.01.2023 г. Решението на директора на ТП на НОИ Б. е връчено на жалбоподателя на 03.04.2023 г., съгласно известие за доставяне, приложено към административната преписка.

В хода на съдебното производство са представени преписи на решение от 04.08.1992 г., решение от 24.11.1995 г., решение от 02.08.1996 г., решение от 25.03.1997 г., всички по описа на Б.ки окръжен съд, фирмено отделение, както и удостоверение от 22.04.2008 г., издадено от БОС, от които се установява, че правоприемник на ЕД „Н. автотранспорт“ ООД е П. ЕООД, което дружество е в несъстоятелност от 2011 г. (видно от приложена молба за откриване на производство по несъстоятелност и приложена справка от Търговския регистър). Съгласно посочените документи дейността на дружеството е „автомобилен транспорт във вътрешно и международно съобщение и свързаните с това други дейности незабранени със закон“.

По делото са приложени заверени копия на разплащателни ведомости за периодите ноември и декември 1988 г., 1990 г. – 1993 г., изготвени от ДАП Н., ДФ Автотранспорт Н., с правоприемник П. ЕООД, предоставени от последния в архива на ТП на НОИ – Б. с протокол № 26-02 от 15.01.2018 г. Преписи представляват част от предоставените данни за архивиране, в които е отразено разплащане с жалбоподателя за спорните периоди, с изключение на периода 1989 г., данни за който не са предоставени от осигурителя. В разплащателните ведомости Ж.З.М. е вписан като шофьор на автобус, както следва: през периода ноември 1988 г. – в група „Чавдар 11 м-3“; през периода декември 1988 г. – в група „Г-5“; м.януари 1990 г. – група „Г-6“; от февруари 1990 г. до м.януари 1993 г. – в група „съчленени автобуси“/“автобуси“. Самите ведомости представляват рекапитулацаия на изплатените на служителите суми за всеки отчетен период, в това число и елементите формирали сумата за плащане.

В хода на съдебното производство е разпитана свидетелката Тодорока Събева Проданова. Същата посочва, че е работила в Автотранспорт ООД, в последствие станала собственост на П., като кондуктор, като през 1992 г. и 1993 г. е обслужвала заедно със жалбоподателя - като шофьор, автобусна линия С.Б.– Н. и С.Б.– Б.. Управляваният от М. автобус бил дълъг или съчленен, същият се движел по график и разписание, като графиците били различни всеки ден, както за шофьорите, така и за кондукторите. Свидетелката посочва, че познава и М.Л., който е работил в същата фирма като шофьор на автобус.

В качеството на свидетел по делото е разпитан и Славчо Златев Неделчев. Същият сочи, че е започнал работа в ЕД „Н. автотранспорт“ ООД през 1989 г., като шофьор на автобус. Свидетелят заявява, че първоначално е управлява несъчленен автобус и е извозвал работници. Неделчев отбелязва, че жалбоподателят М. също първоначално е управлявал несъчленен автобус, но след бракуването на тези автобуси и двамата били качени да управляват съчленени автобуси. Свидетелят посочва, че на съчленените автобуси той и М. са пътували предимно от с. Г.- Н. – С.Б.до автогарата, но имало и маршрути С.Б..- Б., С.Б.– Е., С.Б.– с. К. и С.Б.– градско. Отбелязва също, че в автобусите е имало кондуктор, като са возили граждани, които са си купували билети от кондуктора, имало и пътници с карти. Свидетелят заявява, че помни М.Л.и Т.П., които също са били шофьори на автобуси и са превозвали граждани.

От жалбоподателя са представени и копия на трудовите книжки на разпитаните като свидетели по делото Тодорка Проданова и Славчо Неделчев, както и на лицето М.Л., които потвърждават заявените от тях данни относно трудовата им заетост към ЕД „Н. автотранспорт“ ООД, с правоприемник П. ЕООД. От същите се установява, че Проданова е заемала длъжност кондуктор през периода 01.06.1992 г. – 01.10.1996 г. В трудовата книжка на Славчо Неделчев е отразено, че няколко месеца през 1993 г. е заемал длъжност шофьор на автобус при осигурител ЕД „Н. автотранспорт“ ООД, а Лефтеров е бил назначен също на длъжност шофьор на автобус през периода 1988 г. – 1996 г. при същия осигурител.

По искане на жалбоподателя от ТП на НОИ-Б. е издадено удостоверение с изх. № 1050-02-1/06.06.2023 г., в което пенсионният орган е удостоверил, че на лицето М.И.Л., по данни от трудова книжка, е зачетен осигурителен стаж при втора категория труд за периода от 01.01.1988 г. – 23.02.1998 г., за заемана длъжност – шофьор на автобус при Автобаза гр. Н./Автотранспорт гр. Н., а на лицето Тодор Х. Пинков, съгласно УП-3, е зачетен осигурителен стаж при втора категория труд за периодите 01.01.1988 г. – 07.05.1989 г., 14.05.1989 г. – 30.10.1990 г. и 01.01.1991 г. – 20.05.1994 г., за заемана длъжност – шофьор, при осигурител П. ЕООД.

При така установената фактическа обстановка, съдът направи следните правни изводи:

На основание чл.117 ал.1 т.2 б.А от КСО компетентен да издаде оспорения акт е ръководителят на съответното териториално поделение на НОИ, какъвто в случая е издателят на оспорения акт, а именно – директор на ТП на НОИ Б.. Не е налице основание за отмяна на решението по чл.146 т.1 от АПК.

Решението е издадено в изискуемата от закона писмена форма. Не е налице основание за отмяната му по чл.146 т.2 от АПК.

Производството пред органа е надлежно образувано по заявление на лице за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл.68 от КСО. Издаден е акт – разпореждане, на компетентния орган по чл.98 ал.1 от КСО. Проведена е процедурата по задължително оспорване на това разпореждане по административен ред - пред директора на ТП на НОИ Б., съгласно чл.117 от КСО.

Съдът не констатира при изготвяне на разпореждането за отпускане на пенсия да са пропуснати осигурителни стажове или да е неправилно определен осигурителния доход на лицето, или достигнатата възраст при подаване на заявлението. Изготвените опис на осигурителен стаж и осигурителен доход съдържат данните, установени в хода на производството, както от трудовата книжка на жалбоподателя и представените от него УП-3, така и допълнително изисканите и събрани удостоверения от пенсионния орган и справки за внесени осигуровки.

Спорният по делото въпрос се свежда до изясняване на обстоятелството дали положеният от жалбоподателя труд през периода от 08.11.1988 г. до 25.01.1993 г. като шофьор на автобус/съчленен автобус при ЕД „Н. автотранспорт“ ООД представлява труд от трета категория, както е приел ответникът по делото, или същият е следвало да бъде квалифициран като такъв от втора категория.

Съгласно чл. 53а от Правилника за категоризация на труда при пенсиониране (ПКТП), приложим към периода на полагане на труда на М., който е спорен по делото, за да се приеме, че дейността по управление на автобус представлява труд от втора категория, то този труд следва да е извършван в транспортна фирма за общо обслужване, да обслужва вътрешноградски и междуселищни пътнически лини по утвърдени разписания и графици.

В оспорения акт е посочено, че трудовият стаж в ЕД „Н. автотранспорт“ ООД не отговаря на предпоставките визирани в чл. 53а от ПКТП. Посочено е, че жалбоподателят не е извършвал обществен транспорт по график и разписание, а е осъщетвявал ведомствен транспорт.

В мотивите си административният орган не е посочил фактическите основания, въз основа на които е приел, че трудът на жалбподателя през спорния период по същество е бил ведомствен. Извършен е единствено анализ на данните от трудовата книжка на М., в която е отразено, че същият е работил като шофьор на автобус. Доказателства за установяване на категорията труд, положен при осигурителя ЕД „Н. автотранспорт“ ООД, не са събирани в хода на проведеното производство. При определяне на осигурителния стаж предимство се дава на наличните данни в представени в архива на НОИ ведомости. Представените по делото копия на разплащателни ведомости са били налични при ответника към момента на подаване на заявлението на жалбоподателя за отпускане на пенсия, но същите не са били предмет на изследване при постановяван на оспорения акт и потвърденото с него разпореждане. Не е извършен и анализ на дейността на дружеството, в което М. е работил. Направен е един краен извод, че М. е управлявал ведомствен автобус, който не е обоснован с доказателства. При тези съображения съдът приема, че пенсионният орган, а в последствие и директорът на ТП на НОИ Б. не са изпълнили задължението си да установят всички факти относими за определяне на осигурителния стажа на жалбоподателя, в частност категорията на положения от него труд.

От доказателствата събрани в хода на съдебното производство - решения на БОС за извършени промени по фирменото дело на ЕД „Н. автотранспорт“ ООД, включително след придобиването на предприятието от П. ЕООД, се установява, че дейността на дружеството е свързана с осъществяване на вътрешен и международен автомобилен транспорт. Съгласно представените копия на разплащателни ведомости, съхранявани в архива на ТП на НОИ Б., дружеството е имало назначени редица шофьори на автобуси и съчленени автобуси, в това число и жалбоподателят. Осъществяваната от дружеството дейност, ведно с данните от разплащателната ведомост, водят до извод за осъществяване на обществен превоз на пътници – от една страна дейността е свързана с транспорт, а от друга този транспорт се е осъществявал с автобуси.

От друга страна, показанията на свидетелите Проданова и Неделчев, удостоверяват, че дейността на съчленените автобуси е била свързана с продажба на билети и транспортиране на граждани по определени маршрути /градски и междуградски/ и разписание. Съдът намира показанията на свидетелите за обективни, последователни, кореспондиращи с доказателствата по делото, безпротиворечиви. За достоверността на показанията свидетелстват допълнителни писмени доказателства – трудови книжки на свидетелите, които удостоверяват тяхното служебно качество при осигурителя ЕД „Н. автотранспорт“ ООД в период, съвпадащ със спорния по делото. Съдът намира, че в случая е допустимо със свидетелски показания да се установяват условията на полагания от жалбоподателя труд. В хода на съдебното производство на ответника е указано да извърши справка в архивите, която да установи всички налични документи предоставени за съхранение от ЕД Несъбра Автотранспорт ООД или П. ЕООД, в това число документи удостоверяващи категорията на труда, положен от М.. В отговор от страна на ответника са приложени единствено копия на съдържащи се в архива разплащателни ведомости, които съдържат данни за жалбоподателя. Видно от приложения протокол за предаване на документи от 2018 г. от П. ЕООД са предоставени само разплащателни ведомости. Съдът намира, че в случая приложение намира разпоредбата на чл. 165, ал. 1 ГПК, приложима по силата на чл. 144 АПК. Цитираната норма предвижда, че за случаите, в които законът изисква писмен документ, свидетелски показания се допускат, ако бъде доказано, че документът е загубен или унищожен не по вина на страната. В процесния случай, разпоредбата на чл. 104, ал. 10 КСО изисква писмен документ за доказване на категорията труд, такъв документ обаче не е бил предоставен от осигурителя за съхранение в НОИ. Следователно в случая е допустимо условията на труд, съответно категорията труд да бъде доказана посредством свидетелски показания. Следва да се има предвид също така, че установяването на факти и обстоятелства във връзка с условията на полагане на труда и други обстоятелства, от които може да се направи правен извод относно категорията на труда от административния орган и съда, е задължение на административния орган по изпълнение на разпоредбите на чл. 35-37 АПК.

При така установените факти и обстоятелства по делото, съдът намира, че са налице данни, въз основа на които може да се приеме, че положеният от М. труд като шофьор на съчленен автобус при осигурител ЕД „Н. автотранспорт“ ООД през спорния период не е бил ведомствен, т.е. превоз на служители на дружеството от една точка до друга. Данните сочат, че дейността на жалбоподателя отговаря на условията, визирани в чл. 53а от Правилника за категоризация на труда при пенсиониране (ПКТП), т.е. трудът да бъде квалифициран като такъв от втора категория.

При изложените съображения, съдът приема, че оспореното решение на директора на ТП на НОИ Б. е постановено без преди това да са изяснени всички факти и обстоятелства и да са събрани и анализирани всички относими доказателства, т.е. постановено е при нарушение на чл. 35-37 от АПК, което от своя страна е довело до неправилно приложение на материалния закон. Така постановеният акт се явява незаконосъобразен и като такъв на основание чл.172 ал.2 от АПК следва да бъде отменен, а преписката да бъде върната на пенсионния орган за извършване на нова проверка по подаденото от М. заявление за отпускане на пенсия при съобразяване мотивите на настоящото решение.

С оглед основателността на проведеното оспорване и своевременно направеното искане, на основание чл.143 ал.1 от АПК в полза на жалбоподателя следва да се присъдят разноски по делото в размер на 600 лева, представляващи заплатено адвокатско възнаграждение, съгласно приложена фактура и договор за правна защита и съдействие.

Мотивиран от изложеното Административен съд Б.

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ по жалба на Ж.З.М., ЕГН:**********, с адрес ***, решение № 1054-02-8#1/30.03.2023г. на директора на ТП на НОИ Б., с което е оставено в сила разпореждане № 3/20.01.2023г. на ръководителя по пенсионно осигуряване в ТП на НОИ Б..

ОСЪЖДА Териториално поделение на Националния осигурителен институт – Б. да заплати на Ж.З.М., ЕГН:********** сумата от 600 лева, разноски по делото.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховен административен съд, чрез Административен съд Б., в 14-дневен срок от връчване на преписа.

	Председател: