Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, 02.04.2021 г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Търговско отделение, VI – 17 състав, в
публично съдебно заседание на седемнадесети март две хиляди двадесет и
първа година в състав:
СЪДИЯ:
ДИЛЯНА
ГОСПОДИНОВА
при секретаря Светлана Влахова като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 565 по описа на СГС за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск с правна квалификация чл. 95б, ал. 1, т. 1 ЗАПСП.
Ищецът - Г.Р.Х., твърди, че е автор на кръстословица. Посочва, че по постигната устна уговорка предоставил на ответника - „Р.” ООД, правото да публикува съставената от него кръстословица през 2004 г. в издавания от него вестник „С.д.“. Тя е публикувана в брой 195 (1075) от 27.10.2004 г. на вестник „С.д.“. Заявява, че през месец октомври 2005 г. договорните отношения между него и ответника по разрешаване ползването на съставени от него кръстословици са прекратени. Въпреки това ответникът публикувал съставената от ищеца кръстословица отново след период от шест години в брой 171 (2524) от 08.09.2010 г. на вестник „С.д.“, без да има отстъпени авторски права и без да е заплатил дължимите за това използване авторски възнаграждения, с което нарушил авторското му право върху кръстословицата. Поради изложеното моли съдът да признае за установено в отношенията между страните, че ответникът извършва нарушение на авторското право на ищеца върху създадената от него кръстословица чрез публикацията й в брой 171 (2524) от 08.09.2010 г. на вестник „С.д.“. Претендира присъждане на направените в производството разноски.
Ответникът по иска - „Р.” ООД, го оспорва. Твърди, че процесната кръстословица не представлява произведение, което е създадено от ищеца. Тя е съставена чрез използване на компютърна програма. Посочва, че през 2004 г. ищецът му е предоставил правото да използва създаденото от него произведение, като това право не е било ограничено до еднократно използване. Заявява, че е заплатил на автора уговореното между тях възнаграждение за използване на процесната кръстословица. Поради изложеното моли предявения иск да се отхвърли. Претендира присъждане на направените в производството разноски.
Съдът, като прецени събраните по делото
доказателства и ги обсъди в тяхната съвкупност, както и във връзка със
становищата на страните и техните възражения, намира за установено
от фактическа и правна страна следното:
При съобразяване
на фактите, посочени в исковата молба и заявения с нея петитум е видно, че
предмет на разглеждане в настоящото производство е предявен установителен иск,
с който се иска да бъде установен факта на извършено от ответника нарушение на
авторското право върху произведение, което ищецът твърди да притежава.
Правото на
титуляра на едно авторско право, което е нарушено в резултат на деянието на
определен правен субект, да го защити пред съда с предявяване на иск за
установяване на факта на нарушението е уредено в чл. 95б, ал. 1, т. 1 от Закона
за авторското право и сродните му права /ЗАПСП/. В тази норма е регламентирано
възникването на процесуалното право на носителя на авторското право да предяви
посочения в нея установителен иск, поради което трябва да се приеме, че тя е процесуалноправна
и като такава е приложима към процесните правоотношения в редакцията й към
датата на предявяване на иска – 16.03.2020 г., т.е. съгласно измененията с ДВ,
бр. 28 от 2018 г., в сила от 29.03.2018 г., а не в редакцията й към датата на
извършване на нарушението, което се сочи да е станало на 08.09.2010 г. Същото
се отнася и за останалите норми, които имат характер на процесуалноправни и
които ще бъдат обсъдени в настоящото решение в редакцията, която са имали към
датата на образуване на процеса и към датата на приключване на устните
състезания пред СГС – такава е нормата на чл. 95г ЗАПСП.
Първата предпоставка, която следва да е налице, за да бъде уважен предявения иск за установяване на нарушение, е в производството да бъде доказано, че ищецът е автор на описаното в исковата молба произведение, както и че то е такова, което може да бъде обект на авторското право.
От твърденията,
изложени в исковата молба, е видно, че произведението, на което ищецът твърди
да е автор, представлява кръстословица, която е съставена в резултат на негова
творческа дейност.
В чл. 3, ал. 1 ЗАПСП е
предвидено, че обект на авторското право е всяко произведение на литературата,
изкуството и науката, което е резултат на творческа дейност и е изразено по
какъвто и да е начин и в каквато и да е обективна форма, като в тази норма в
десет точки е направено примерно, а не изчерпателно, изброяване на видове
произведения, които представляват обект на авторското право. Кръстословицата не
може да бъде квалифицирана като нито едно от видовете произведения, които са
посочени в чл. 3, ал. 1, т. 1 – т. 10 ЗАПСП като такива, представляващи обект
на авторското право. Ето защо и съдът трябва да отговори на въпроса дали тя
притежава белезите, които са посочени в чл. 3, ал. 1 ЗАПСП, които определят всяко едно произведение като обект на
авторското право. Създаването на кръстословица представлява резултат от
извършване на интелектуална и творческа дейност на едно лице по подбиране на
конкретни думи, които са част от лексиката на един език, по съставяне на дефиниция
или описание на тези думи, от които да е видно тяхното значение, както и по подредба
на тези думи в редове и колони по начин, че букви от тях да се застъпват на
определени места. С оглед на това и за да бъде създадена една кръстословица,
лицето, което прави това, трябва да има както лексикални познания, така и
познания в различни области на литературата, на науката и техниката, за да може
да бъде дадена точната дефиниция на думите, а също така и умения, логическа
мисъл и творчески подход да комбинира думите така, че да се получи застъпване
между всички тях в полетата на цялата кръстословица. Ето защо и кръстословицата
следва да се определи като произведение и на литературата, сходно с гатанките,
и на науката, сходно със задачи, ребуси, загадки, което се създава в резултат
на творческата дейност на определено физическо лице и като такова произведение
кръстословицата може да бъде обект на авторското право съгласно чл. 3, ал. 1 ЗАПСП.
По делото е
спорно дали процесната кръстословица е създадена в резултат на творческата
дейност на конкретно физическо лице или чрез използване на компютърна програма,
което не изисква никаква творческа и интелектуална дейност на физическо лице,
за да бъде генерирана в готов вид, както твърди ответникът. В тази връзка
трябва да се посочи на първо място, че в производството не са представени
доказателства, от които да е видно, че кръстословицата, описана в исковата
молба, е създадена чрез използване на съществуващи към 2004 г. компютърни
програми за съставяне на кръстословици, каквито съгласно проверките, извършени
от вещото лице, изготвило допуснатата по делото съдебно-техническа експертиза /СТЕ/
са били налични към този момент. В заключението на изготвената СТЕ експертът е
извършил анализ на файла, който съдържа кръстословицата и който е изпратен от
ищеца Х. на ответното дружество през 2004 г., и въз основа на него е направил
извод, че той е съставен с компютърна програма CorelDraw, чиято основна функционалност е генериране на изображения чрез използване на
специфичен инструмент – векторни графики, като тази програма няма като
функционалност създаването на кръстословици. При разпита си в открито съдебно
заседание, проведено на 03.02.2021 г., експертът е посочил, че в съставения за
кръстословицата файл няма информация, от която да може да се направи извод дали
съдържанието на кръстословицата е въведено в CorelDraw чрез използване на някоя специфична програма, която може да бъде както
програма, чрез която могат да се създават кръстословици или друга помощна
компютърна програма, която не е предназначена за създаване на кръстословици, каквато
според вещото лице може да бъде и програмата Excel, както и много други съществуващи програми. С оглед на това и съдът
намира, че въз основа на наличната информация за файла, на който процесната кръстословица
е записана и предадена на ответника, е невъзможно по делото да бъде доказано,
че тази кръстословица е създадена чрез специализирана компютърна програма за
съставяне на кръстословици. Фактът, че кръстословица като процесната може да
бъде създадена чрез специализирана компютърна програма, не означава, че процесната
такава е съставена по този начин. Извод на съда в тази насока не може да почива
на възможни хипотези, особено предвид направените изводи от вещото лице за
това, че освен специализираните програми, съществуват редица други начини, чрез
които една кръстословица, която е създадена в резултат на мисловната и
творческа дейност на едно лице, може да бъде въведена в програмата CorelDraw, в която да бъде обработена графично – това може
да стане ръчно или чрез други програми за въвеждане на информация, като Excel. Освен това, трябва да се посочи, че използването на специализирана
програма за създаване на кръстословица не означава непременно, че тя е съставена
по автоматичен начин и не е резултат от творческата дейност на определено
физическо лице. В заключението на извършената по делото СТЕ е посочено, че
програмата EclipseCrossword е програма за съставяне на кръстословица, в която
самият потребител попълва списък с думи и описанията към тях, които могат да
бъдат измислени от него и програмата само оформя кръстословицата въз основа на
въведените конкретни данни. Това означава, че съставянето на кръстословици в
такъв тип програми не във всички случаи представлява автоматизиран процес и
изключва творческата дейност на конкретно физическо лице.
С оглед
изложеното съдът намира, че възражението на ответника, че процесната
кръстословица е създадена чрез използване на компютърна програма, което не
изисква никаква творческа и интелектуална дейност на конкретно физическо лице,
е недоказано. Това означава, че тази кръстословица е създадена в резултат на
творческата и умствената дейност на конкретно физическо лице и следователно
представлява обект на авторското право съгласно чл. 3, ал. 1 ЗАПСП.
В чл. 5 ЗАПСП е
предвидено, че авторът на едно произведение е физическото лице, в резултат на
чиято творческа дейност то е създадено. В чл. 6, ал. 1 ЗАПСП е установена
оборима презумпция за авторство. Съгласно тази норма до доказване на противното
за автор на произведението се смята лицето, чието име или друг идентифициращ
знак са посочени по обичайния за това начин върху оригинала на произведението,
копия или екземпляри от него и/или техните опаковки.
От събраните в
производството доказателства се установява, че кръстословицата, която е предмет
на предявеното в процеса авторско право, е публикувана през 2004 г. в печатно
издание, представляващо вестник „С.д.“, което не се спори, че се е издавало към този
момент от ответното дружество „Р.” ООД. От направената публикация е видно, че при
представяне на кръстословицата във вестника, под нея е изписано името Г.Х.,
което е името на ищеца. Съдът приема, че начинът, по който е направено
посочването на името на ищеца под кръстословицата представлява обичаен начин,
по който се обозначава автора на едно произведение, което е публикувано в
печатно издание. Това означава, че по делото е доказано обстоятелството, че при
първата публикация на процесната кръстословица във вестник
„С.д.“ е посочено името на нейния автор,
което е това на ищеца Г.Х.. Следователно в случая са осъществени всички фактите
от диспозицията на правната норма на чл. 6, ал. 1 ЗАПСП и при прилагане на
установената с нея презумпция следва да се заключи, че ищецът е физическото
лице, което е автор на процесната кръстословицата. Оборването на тази презумпцията е
поставено в доказателствена тежест на ответника в производството, който за да направи
това, трябва да установи в процеса при условията на пълно и главно доказване,
че друго, конкретно посочено физическо лице, е автор на процесното произведение. По делото обаче от ответното дружеството няма
позоваване на такива обстоятелства, нито се представят доказателства за тяхното
установяване.
Предвид
изложеното се налага крайния извод, че ищецът Г.Х. е създал чрез своята
творческа дейност процесната кръстословица, т.е. е неин автор и като такъв е
носител на абсолютното авторското право върху това произведение и се ползва от закрилата, предвидена в ЗАПСП, част от която е и
уреденото в чл. 95б, ал. 1, т. 1 ЗАПСП право да поиска от съда да бъде
установен факта на извършеното нарушение на това право. Ето защо и съдът трябва
да отговори на въпроса дали от служители на ответното дружество „Р.” ООД са
извършени такива действия, които могат да бъдат квалифицирани като нарушение на
авторското право, чийто титуляр е ищецът.
В чл. 18, ал. 1 ЗАПСП е предвидено, че авторското право включва изключителното право на автора
да използва създаденото от него произведение и да разрешава използването му от
други лица, освен в случаите, за които този закон разпорежда друго.
Следователно всяко едно използване на обект на авторското право от лице,
различно от неговия титуляр, без съгласието на последния и без законът да
допуска използването му независимо от неговата воля, представлява нарушение на
това право. Легална дефиниция на термина използване на произведението, което е
обект на авторското право е дадена в чл. 18, ал. 2 ЗАПСП, в която е посочено,
че за такова се смятат действия като изброените в 11 точки, сред които са и
следните: 1. възпроизвеждането на произведението; 2. разпространението сред
неограничен брой лица на оригинала или екземпляри от произведението; 3.
публичното представяне или изпълнение на произведението.
В исковата молба
се твърди, че на 08.09.2010 г. процесната кръстословица е публикувана във
вестник „С.д.“, с което е доведена до знанието на неограничен кръг лица. В § 2,
т. 2 от ДР на ЗАПСП, в редакцията на тази
материалноправна норма към датата, на която се твърди да е извършено
нарушението на авторското право на ищеца, е дадена легална дефиниция на
понятието „публикуване на
произведение“, съгласно която то представлява довеждането на произведението
до знанието на неограничен кръг лица посредством възпроизвеждане и разпространение
на екземпляри от него, включително като звукозаписи или видеозаписи, в
достатъчно количество в зависимост от естеството на произведението. С оглед на
така даденото определение трябва да се заключи, че публикуването на едно
произведение включва действия по неговото възпроизвеждане и разпространението сред неограничен брой лица и
следователно представлява използване
на това произведение по смисъла на чл. 18, ал. 2, т. 1 и 2 ЗАПСП.
По делото не е
спорно, че процесната кръстословица, чийто автор е Г.Х., е публикувана в брой 171 (2524) от 08.09.2010 г. на вестник „С.д.“. Този факт се твърди от ищеца в исковата молба и
не се оспорва от ответното дружество в нито един момент от развитие на
производството, поради което съдът го намира за установен в процеса като
безспорен. С публикуването на кръстословицата във вестника тя е доведена до
знанието на неограничен брой правни субекти, поради което то представлява
действие по публикуване на произведение по смисъла на § 2, т. 2 от ДР на ЗАПСП и съответно на използване на тази кръстословица по смисъла
на чл. 18, ал. 2, т. 1 и 2 ЗАПСП. Следователно по делото е доказано, че произведението, което е
предмет на предявеното за защита авторско право на ищеца, е използвано по начина, посочен в чл. 18, ал. 2, т. 1 и 2 ЗАПСП.
В производството
е безспорно и обстоятелството, че на 08.09.2010 г. вестник
„С.д.“ е издаван от дружеството „Р.” ООД, поради което
съдът приема, че действията по възпроизвеждане и разпространението сред неограничен брой лица на процесната
кръстословица чрез публикуването й в брой 171 (2524) на този вестник е извършено от служители на това
търговско дружество. Това означава, че използването на кръстословицата е
осъществено от лице, различно от нейния автор.
При тълкуване на нормата на чл. 35 ЗАПСП в редакцията на разпоредбата към датата на
извършване на нарушението, което се иска да бъде установено с предявения иск, се налага изводът, че за да бъде правомерно използването на едно
произведение, което е обект на авторското право, трябва да е налице дадено от автора съгласие
за това, освен когато законът предвижда друго – друго е предвидено в чл. 24 и
чл. 25 ЗАПСП, в които норми са регламентирани случаите, при които е допустимо
използването на едно произведение без съгласие на автора. От това следва, че за
да се квалифицира поведението на „Р.” ООД по използване на процесната кръстословица като
нарушение на авторското право върху нея, трябва да се установи, че то е осъществено без съгласието на нейния
автор.
Нормата на чл. 35 ЗАПСП, в която
е предвидена необходимостта от даване на съгласие на автора, за да може всяко
едно трето лице да използва неговото произведение е в Глава седма „Използване
на произведенията”, Раздел I „Общи разпоредби” от ЗАПСП, в която част на закона
са и разпоредбите, уреждащи сключването на договор за използване на авторското
произведение, задължителните елементи на неговото съдържание, действието и
срока му, както и възможността и начина, по който може да бъде развален /чл. 36 – чл. 39 ЗАПСП/. От систематичното място на чл. 35 ЗАПСП и при тълкуването на тази норма
във връзка с
останалите такива, които се намират в същия раздел и глава от закона, следва да
се заключи, че съгласието
на автора за използване на неговото произведение от
ползвателя трябва да бъде дадено чрез сключване на договор за използване по смисъла на
чл. 36 ЗАПСП. Съгласието за използване
е възможно да бъде
дадено и чрез сключване на издателски договор, на договор за публично представяне, на договор за използване
по безжичен път по чл. 57 ЗАПСП, на договор
за публично изпълнение по чл. 58 ЗАПСП, на договор за публикуване в периодично издание по чл. 59 ЗАПСП, но тогава се отстъпва само правото да се извършват отделни
действия, които представляват използване на авторското произведение, а не
всички възможни такива. Даването на съгласие не може да бъде направено по
какъвто и да е друг начин, включително с едностранно изявление на автора,
отправено до лицето, ползващо произведението, нито чрез конклудентни действия
на автора. Доколкото обаче в чл. 36 ЗАПСП не е предвидена писмена форма за сключване на договора за използване, то
трябва да се приеме, че той е неформална и консенсуална сделка и
волеизявленията за постигането на съгласие по основните елементи от неговото
съдържание може да бъде изразено и устно от насрещните страни по него /изключение
от това правило в ЗАПСП е регламентирано единствено за издателския договор, за
който в чл. 46 ЗАПСП е установена писмена форма, в която той трябва да бъде
сключен, за да е действителен и да породи правни последици/.
Съдът счита, че от показанията на разпитания по делото свидетел К.С.А.се доказва, че през 2002 г., между „Р.” ООД и Г.Х. е сключен договор, с който последният е дал съгласие на дружеството да използва създадените от него кръстословици чрез публикуването им във вестник, който този търговец издава срещу заплащана на възнаграждение за това в размер, който се дължи за всяка създадена от Х. и изпратена на дружеството кръстословица. Престациите, по които двете страни по спора са постигнали съгласие, са тези, които са характерните такива за договора за използване на едно произведение, което е обект на авторското право съгласно чл. 36 ЗАПСП, поради което съдът приема, че такъв договор е сключен. С него авторът Г.Х. е отстъпил на „Р.“ ООД правото да използва създадените от него и предоставени му кръстословици, една от които не се спори, че е и процесната кръстословица, срещу получаване на възнаграждение. В разпита си свидетелят А.сочи, че между ищеца и ответното дружество не е постигната уговорка за това колко пъти ще бъде използвана всяка една от изготвените от ищеца кръстословици. С оглед на това и предвид липсата на представени доказателства, от които да се опровергават установените от показанията на свидетеля факти, трябва да се заключи, че страните по спора не са постигнали съгласие относно срока, за който ще бъде отстъпено правото за използване на всяка една създадена от Г.Х. кръстословица. В този случай приложение намира нормата на чл. 36, ал. 5 ЗАПСП, в която е предвидено, че при липса на такава уговорка в договора за използване, се смята, че правото да се използва произведението е отстъпено за срок от три години. Процесната кръстословица е предоставена на „Р.“ ООД от ищеца през 2004 г., като най-късната дата, на която е станало това е 27.10.2004 г., която е датата на първата нейна публикация в издавания от ответника вестник „С.д.“. Ето защо и срокът от три години, за който авторът е отстъпил на ответното дружество правото да използва процесната кръстословица започва да тече на 27.10.2004 г. и изтича на 27.10.2007 г., което е преди датата на извършване на нарушението на авторското право върху това произведение, което е предмет на предявения в процеса установителен иск. Следователно към 08.09.2010 г. - датата на публикуване на процесната кръстословица в издавания от „Р.“ ООД вестник, срокът, за който ищецът е отстъпил на това дружество правото да използва тази кръстословица със сключения между тях през 2002 г. договор за използване, е изтекъл. В производството не се твърди и не се представят доказателства, че след тази дата от ищеца е дадено по предвидения в закона ред ново съгласие на ответника да използва процесната кръстословица, както и съгласие да осъществи конкретното използване на тази кръстословица чрез публикуването й в брой 171 (2524) от 08.09.2010 г. на вестник „С.д.“. С оглед на това трябва да се приеме, че действията на служители на ответното дружество по използването на описаната в исковата молба кръстословица, осъществено чрез публикуване на това произведение на 08.09.2010 г. във вестник „С.д.“, следва да се квалифицира като нарушение на притежаваното от Г.Х. авторско право върху нея.
Нарушението на авторското право
предполага наличието и на субективна страна. Това следва от общите норми на
гражданското право, уреждащи деликтната отговорност, както и от разпоредбата
на чл. 95г, изр. 2 ЗАПСП, в
която е предвидено изрично, че отговорност на юридическите лица и на едноличните търговците за
нарушаване на права по ЗАПСП възниква, когато нарушението е извършено виновно от лицата, които
ги представляват, съответно от техни служители или от лица, наети от тях. В чл. 95г, изр. 2 ЗАПСП е установена
оборима презумпция за наличие на вина при извършване на нарушение на авторското
право, като доказателствената тежест за нейното опровергаване се носи от
ответника. В производството от страна на ответника няма
представени доказателства, от които да се
установяват факти за оборване на презумпцията за вина, поради което съдът счита за доказано, че служителите на ответника са действали виновно при
осъщественото неправомерно използване на процесната кръстословица, която е
обект на авторско право и се ползва със защита.
Предвид всичко изложено се налага крайния извод, че по делото се доказа осъществяването на всички елементи от обективна и субективна страна на твърдяното в исковата молба нарушение на авторското право на Г.Р.Х. върху описаната в исковата молба кръстословица, поради което и предявеният в процеса иск за неговото установяване в отношенията между страните по спора е основателен и трябва да се уважи.
По присъждане на
направените по делото разноски:
С оглед изхода на делото и това, че от страна на ищеца е
заявено своевременно искане за присъждане на направените разноски, такива му се
следват. По делото се доказаха реално заплатени разходи за водене на настоящото
дело, в общ размер от 760 лв., от които сумата от 60 лв. – платена държавна
такса за предявяване на исковата молба и сумата от 700 лв. – адвокатско
възнаграждение, за което в договора за правна защита и съдействие е изрично
записано, че е платено.
Ответникът обаче е направил своевременно възражение за прекомерност на заплатеното в полза на процесуалния представител на ищеца адвокатско възнаграждение, по което съдът дължи произнасяне.
Настоящият съдебен състав намира, че възнаграждението, което Г.Р.Х. е заплатил на упълномощения да го представлява в производството адвокат, е прекомерно с оглед действителната правна и фактическа сложност на делото, поради което и на основание чл. 78, ал. 5 ГПК в полза на тази страна следва да бъдат присъдени разноски за адвокатско възнаграждение за защита в настоящото производство в размер по - нисък от заплатения. Той не може да бъде намален под минимално определения размер съгласно чл. 36, ал. 2 от Закона за адвокатурата, а именно под размера за съответния вид работа, предвиден в Наредба № 1 от 09.07.2004 г., издадена от Висшия адвокатски съвет /Наредбата/, който в случая възлиза на 300 лв. съгласно чл. 7, ал. 1, т. 4 от Наредбата, в редакцията на тази норма към датата на сключване на договора за правна защита и съдействие между ищеца и упълномощения от него адвокат, която е 13.03.2020 г. При съобразяване на това ограничение, както и на вида на извършената в производството от адвоката защита, включително при съобразяване на факта, че той не се е явил в нито едно съдебно заседание и не е участвал в процеса на събиране на доказателства, съдът счита, че в полза на ищеца следва да се присъдят разноски за възнаграждение на адвокат в минималния размер за това от 300 лв.
Следователно общият размер на разноските, които трябва да се възложат в тежест на ответника на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, възлиза на сумата от 360 лв.
Така мотивиран Софийски градски съд
Р Е
Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по иск с правно основание чл. 95б, ал. 1, т. 1 от Закона за авторското право и сродните му
права, предявен от Г.Р.Х.,
с ЕГН: **********, с адрес: ***, срещу „Р.” ООД, с ЕИК: ******, със седалище и адрес на
управление:***, че „Р.” ООД е
извършило нарушение на авторското право на Г.Р.Х. върху кръстословица,
която е публикувана за първи път в брой 195 (1075) от 27.10.2004 г. на вестник
„С.д.“, което нарушение се изразява в осъществено използване на това произведение без съгласието на автора чрез действия по
възпроизвеждането и разпространението му сред неограничен брой лица, извършени с
публикуването на кръстословицата в брой 171 (2524) от 08.09.2010 г. на
издавания от „Р.” ООД *** днес“.
ОСЪЖДА „Р.” ООД, с ЕИК: ******, със седалище и адрес на управление:***, да заплати на Г.Р.Х., с ЕГН: **********, с адрес: ***, сума в размер на 360 лв. /триста и шестдесет лева/, представляваща направени разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: