Р Е
Ш Е Н
И Е
гр.София, 16.12.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІІ-Б състав, в публично
съдебно заседание на двадесет и трети
ноември две хиляди и двадесета година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБОМИР
ВАСИЛЕВ
ЧЛЕНОВЕ: КАЛИНА
АНАСТАСОВА
МЛ.СЪДИЯ:
ЛОРА ДИМОВА
при секретаря Донка
Шулева, като разгледа докладваното от съдия Анастасова гр. дело № 6958 по
описа за 2019 година и за да се произнесе, взе предвид следното:
С Решение № 19964 от 23.01.2019 г.,
постановено по гр.д. № 54255/2013 г. по описа на СРС, ГО, 30 състав, са отхвърлени,
като неоснователни предявените от П.С.М., ЕГН ********** /починал в хода на
процеса и заместен от своите правоприемници- наследници по закон: Т.П.Г., ЕГН **********
и С.П.С., ЕГН **********/ и Л.С.К., ЕГН **********
срещу Х.А.И. /при очевидна фактическа грешка посочен в решението с фамилно име Д./
с ЕГН **********, осъдителни искове по чл.108 ЗС за признаване за установено,
че ищците са собственици на основание наследствено правоприемство и проведена
земеделска реституция на следния недвижим имот: „Нива от 0, 535 дка, четвърта
категория, находяща се в землището на кв. Враждебна, гр.София, м. Талого, имот
№ 142019 по картата на землището, идентичен с имот № 89, к.л.9 от стар
кадастрален план от 1958г. на кв. Враждебна, при граници /съседи/: имот №
142021 – нива на наследници на С.В.С./П./; имот № 142020 – нива на Х.А.И.; имот
№ 142014 – нива на наследници на Р.К.С.и имот № 142018 – нива на наследници
на Р.К.С.и за осъждане на ответника да
им предаде владението на така описания имот, тъй като го държи без основание.
С постановеното
решение съдът отхвърлил, като неоснователни и предявените от ищците срещу
ответника искове по чл.537, ал.2 ГПК за отмяна на нотариален акт № 079, том 5,
рег. № 24594, дело № 832 от 2009г., издаден от нотариус Ц..С..
Срещу решението е
подадена в законоустановения срок по чл. 259, ал. 1 ГПК въззивна жалба от ищците,
в която са изложени доводи за неправилност на постановеното от СРС решение,
поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на
съдопроизводствените правила и необоснованост. Изразени са оплаквания, че при
формиране на изводите първоинстанционният съд не е обсъдил в пълнота, след анализ
събраните в производството доказателства и не се е произнесъл по възраженията и
доводите на страните.
Според въззивниците, за
да отхвърли исковете за ревандикация неправилно съдът е приел, че липсва
издадена скица за имота след постановяване на решението на органа по поземлена
собственост, с което е възстановено правото на собственост върху него, поради
което не е завършена земеделската реституция в тяхна полза. В случая имотът е
индивидуализиран в достатъчна степен след проведеното съдебно производство, а
постановеното решение на ОбСЗ се придружава от комбинирана скица, към която
препраща решението.
Поддържат, че
наследодателя им – С. С.С.се легитимира като собственик на имот с пл.№ 89,
който е заснет и отразен в к.л. 9 от кадастралния план изработен през 1958 г.
на кв.Враждебна. Това обстоятелство се установява от представените в
производството писмени доказателства и записванията в разписните списъци. Този
имот заедно с имот с пл.№ 77 са с обща площ от 1.5 дка са наследство на неговия
наследодател, а съседните с пл.№ 78 и № 90 също с обща площ от 1.5 дка са на
неговия брат С. С.С.също по наследство от общия им наследодател. Лично С. С.С.е
внесъл имотите в ТКЗС пред периода 1957-1958 г., което е установено чрез
разпитаните по делото двама свидетели. Неправилно и незаконосъобразно с решение
на ОбСЗ Кремиковци от 23.02.2002 г. на праводателя на ответника - И. Д.Н.са и
признати за възстановяване земеделски земи – две ниви в различни местности –
м.Доло и м.Крива бара, като неправилно органа по поземлена собственост е приел,
че това са имотите на ищците - № 027063, № 142020 и процесния № 142019. Последните два
посочени имота имат кадастрална основа по кад. план от 1958 г. и са записани на
двамата братя С. С.С.и С. С.С., а не на праводателката на ответника И. Д.Н.или
на праводателката й Ц.М.П./Ц.Д.П./. Неправилно имота, който е собствен на
ищците по наследство и след проведена земеделска реституция е възстановен на И.
Д.Н.при съобразяване, че възстановените на последната земеделски земи се
намират различни други местности и не са идентични с имота на ищците, а както
се установява и от приетата в производството СТЕ е налице трудност при
установяването им. С оглед това и при съобразяване, че ответника е признал, че
владее имота предмет на настоящето производство, неправилно СРС е отхвърлил
предявените искове.
Жалбоподателите отправят
искане за отмяна на постановеното от СРС решение и уважаване на предявените
искове по чл.108 ЗС. Претендират разноски.
В срока за отговор ответникът
Х.А.И. не е изразил становище по въззивната жалба. В с.з. оспорва същата като
неоснователна и моли постановеното от СРС решение за бъде потвърдено като
правилно.
Съдът, като обсъди
доводите на страните във връзка с подадената въззивна жалба срещу
първоинстанционното решение, приема следното:
Съгласно разпоредбата
на чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на
решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите
въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. Съгласно чл. 269, изр. 2 от ГПК по
отношение на правилността на първоинстанционното решение въззивният съд е
обвързан от посоченото от страната във въззивната жалба, като служебно
правомощие има да провери спазването на императивните материалноправни
разпоредби, приложими към процесното правоотношение. В този смисъл са и
дадените указания по тълкуването и прилагането на закона с т. 1 от Тълкувателно
решение № 1/2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.
Настоящият съдебен
състав приема, че обжалваното първоинстанционно решение е валидно и допустимо в
обжалваната му част. Не е допуснато и нарушение на императивни материални
норми.
По отношение
правилността на постановеното решение във връзка с доводите във въззивната
жалба, съдът намира следното:
Чрез представените
пред първата инстанция писмени доказателства се установява и страните не
оспорват, че ищците са наследници по закон на С. С.С., бивш жител ***, починал
на 27.02.1987г.
Установено е в
производството, че с решение № 113/13.04.2011 г. по гр.д.№ 463/2010 г. на ВКС е
признато за установено по отношение на ОбСЗ Кремиковци и Столична община в
полза на наследниците на С. С.С.по реда на 11, ал.2 ЗСПЗЗ правото им на
възстановяване на собствеността по реда на ЗСПЗЗ върху земеделска земя – нива
от 1 декар, при граници: от три страни път и имот на С. С. и нива от 0.5 дка,
при граници: от две страни имот на Р.С.и имот на С. С., които имоти се намират
в м“Талого“, землището на кв.Враждебна. В мотивите на постановеното решение е
посочено, че в производството е представено удостоверение №18/15.05.2006 г.,
издадено от район “Кремиковци”-кметство Враждебна, че в кметството няма
запазени данъчни регистри /партиди/ и емлячни регистри за притежаваните
земеделски земи, а поименни опис-декларации за член-кооператорите се съхраняват
само от буква “А” до “П” включително. По делото обаче е изслушано заключение на
съдебно-техническа експертиза на в.л.П., съгласно което в разписната книга на
м.”Връзката-кв.Левски-Враждебна ІІ ч” от 1959г. към кадастралния план от 1958г.
процесните имоти са записани на наследодателя С. С. /С./, а според показанията
на разпитания по делото свидетел П., С. С. е имал нива около декар, внесена в
ТКЗС през 1957г. и едно малко парче в същата местност от 500кв.м.
Въз основа на така
постановеното решение на съда с решение №
3230/09.06.2011 г. на ОбСЗ Панчарево на наследниците на С. С.С.е признато
право на възстановяване на собствеността върху земеделски земи в землището на
село Враждебна, местността „Талого“, както следва: 1. Нива от 1 декар, четвърта
категория, заявена под № 19 от заявлението и 2. Нива от 0.500 дка, четвърта
категория, заявена под № 20 в заявлението при посочени съседи. С последващо
решение № 3230/11.07.2011 г. ОбСЗ Панчарево е отказала да възстанови правото на
собственост върху тези два земеделски имота, като същото е оспорено като
незаконосъобразно по реда на чл.14, ал.3 ЗСПЗЗ пред съда и с решение № I-25-25/05.07.2012
г. по адм.д.№ 35149/2011 г. по описа на СРС, 25 с-в постановеното решение от
административния орган по поземлена собственост е било отменено като
незаконосъобразно, в частта, с която е отказано възстановяване на правото на
собственост на наследниците на С. С.С.върху следните земеделски земи: 1. Нива
от 1 декар, четвърта категория, заявена под № 19 от заявлението, находяща се в
строителните граници на село Враждебна, м.Талого, имот № 77, кад-л.№ 9 от
кад.план изработен през 1958 г., при
съседи: от три страни път и имот на С. С. и 2. Нива от 0.500 дка, четвърта
категория, заявена под № 20 в заявлението, находяща се в строителните граници
на село Враждебна, м.Талого, имот №89, кад-л.№ 9 от кад.план изработен през 1958 г., при съседи: от две страни имот
на Р.С.и имот на С. С.. Преписката е върната на административния орган - ОбСЗ
Панчарево за постановяване на решение за възстановяване на правото на
собственост върху имотите. В проведеното производство е приета СТЕ на в.л. инж.П.Р.,
която е приложена по делото и са приложени три скици / на л. 154, л.155 и л.156
от делото на СРС/ на имотите, като е посочено, че същите са незастроени с
изключение на ПИ 68134.8554.48, който не е застроен, но е отреден за жилищни
нужди.
С решение № 3230-2 от 28.03.2013г. на ОСЗ
„Панчарево“ е възстановено правото на собственост в съществуващи стари реални
граници на нива от 0,564 дка четвърта категория, находяща се в строителните
граници на село Враждебна, в м. Талого, имот
№ 77, кад.л. № 324 от КП изработен
1958г. Решението е влязло в сила на 21.05.2013г.
С решение № 3230-1 от 28.03.2013г. на ОСЗ
„Панчарево“ на ищците като наследници на С. С. С. е възстановено правото на
собственост в съществуващи стари реални граници на нива от 0,535 дка, четвърта
категория, находяща се в м. Талого, имот № 142019, по картата на землището,
идентичен с имот № 89, к.л.9 от стар кадастрален план от 1958г.
на кв. Враждебна при граници /съседи/: имот № 142021 – нива на наследници на С.В.С./П./;
имот № 142020 – нива на Х.А.И.; имот № 142014 – нива на наследници на Р.К.С.и
имот № 142018 – нива на наследници на Р.К.С..
Посоченото решение за възстановяване правото на собственост е влязло в сила на
21.05.2013 г.
Предмет на настоящия
спор е именно имота, собствеността върху който е възстановена по реда на ЗСПЗЗ – в стари реални граници на
основание чл.18ж, ал.1 от ППЗСПЗЗ и
протокол по чл.18 е ППЗСПЗЗ въз основа на решение
№ 3230-1 от 28.03.2013г. на ОСЗ „Панчарево“ и постановеното от съда решение
№ I-25-25/05.07.2012 г. по адм.д.№ 35149/2011 г. по описа на
СРС, 25 с-в- нива от 0,535 дка, четвърта категория, находяща се в м. Талого,
имот № 142019, по картата на землището, идентичен с имот № 89, к.л.9 от стар
кадастрален план от 1958г. на кв. Враждебна, при посочени съседи. В издаденото
от административния орган решение е посочено, че се издава въз основа на
решението на съда и комбинирана скица за ПИ № 89. Удостоверено е, че решението
се издава във връзка с направени измервания на земята съгласно чл.18ж, ал.4
ППЗСПЗЗ в доказаните реално съществуващи стари граници. Към решението е
приложена комбинираната скица издадена от ГИС София ЕООД на имот № 89 от стар
кадастрален план на кв. Враждебна, емисия 1958г.; карта на възстановената
собственост на землище Враждебна и обхват на действащ регулационен план за
административен район Кремиковци, землище Враждебна, кадастрален лист 324. В
пояснението към скицата е посочено, че имот № 89 от стария кадастрален план на
кв. Враждебна, емисия 1958г. попада
извън обхвата на действащия регулационен план на м. „Враждебна - юг“,
одобрен с решение 74, протокол 24/30.03.2001г.
В производството е
приложена и скица /копие от неодобрен кадастрален план/ издадена от Столична
община за имоти № 77 и № 89.
Чрез събраните пред
първата инстанция гласни доказателства – показанията на свидетелите Б.Р.Г.и Г.С.И.се
установява, че наследодателя на ищците - С. С. С. е имал два имота в м.
„Талого“, които са били внесени в ТКЗС, а след това са им дадени за лично ползване,
като са ги обработвали до възстановяване на собствеността.
Това решение съгласно дадените разяснения с ТР №1/1997г. на
ОСГК на ВС има конститутивно действие, което се разпростира както по отношение
на обекта, така и по отношение на субекта на собствеността. На основание чл.
14, ал.1, т. 1 ЗСПЗЗ решението на ОСЗ, придружено със скица има силата на
констативен нотариален акт за собственост, следователно легитимира посочените в
него лица за собственици. Неоснователно е възражението на ответника, заявено в
отговора на исковата молба, че това решение не е годен титул за собственост,
тъй като не е придружено от скица на имота. В своята практика ВКС многократно е имал
повод да посочи, че правното действие на решенията на поземлените комисии за
възстановяване на правото на собственост върху земеделски земи следва да се
преценява съобразно действащата към момента на постановяването им редакция на
закона. Разпоредбата на чл. 14, ал. 1, т. 1 ЗСПЗЗ до изменението й в ДВ бр.
45/1995 г. не поставя изискване към решението за възстановяване на собственост
в съществуващи /възстановими/ реални граници да се прилага скица. Съгласно
действащата през този период редакция на чл.18ж ППЗСПЗЗ в решението за
възстановяване на собственост в съществуващи или възстановими реални граници се
описват размера и категорията на имота, неговото местоположение, граници,
съседи, както и ограниченията на собствеността с основанията за тях. По смисъла
на чл. 18а и чл. 18 б ППЗСПЗЗ съществуващи на терена стари реални граници на
имотите са тези, които представляват топографски елементи, като слогове,
пътища, огради, трайни насаждения, брегови линии на водни течения и водни
площи, оврази, дерета и др., а възстановими - които е възможно да бъдат
установени чрез кадастрален план, комасационен план или частичен
земеустройствен план преди образуването на ТКЗС и ДЗС, стари геодезически
снимки, аерофотоснимки, дешифровъчни фотокопия, ортофотопланове и скици на
имоти, издадени от техническите служби на общината. С оглед на това се приема,
че до изменението на чл. 14, ал. 1 ЗСПЗЗ в ДВ бр. 45/1995 г. наличието на скица
към решението на поземлената комисия не е елемент от фактическия състав на
реституцията на имотите в съществуващи/ възстановими/ реални граници. Нещо
повече, в своята практика ВКС приема, че и след въвеждането на това изискване,
липсата на скица не сочи на незавършена процедура по възстановяване на
собствеността в съществуващи /възстановими/ реални граници, ако в текстовата
част на решението на органа по поземлена собственост възстановеният имот е
достатъчно индивидуализиран чрез посочване на неговия номер по стар кадастрален
план или по действащ към момента на постановяване на решението подробен
устройствен план. В този смисъл решение № 93 от 07.06.2013 г. по гр. д. №
883/2012 г. на ВКС, І г.о.; решение № 59 от 16.06.2014 г. по гр. д. № 4359/2013
г. на ВКС, ІІ г.о., решение № 219 от 20.05.2011 г. по гр. д. № 807/2010 г. на
ВКС, І г.о. и др. Настоящият състав изцяло възприема изразеното становище в цитираните
решения, както и становището изразено в Решение № 152 от 10.01.2018 г. по
гр.д. № 52/2017 г., Г. К., І Г. О. на ВКС постановено по реда на чл.290 ГПК,
което е в посочения смисъл.
С оглед така
формираните изводи, съдът намира, че неправилно СРС е отхвърлил предявените
искове по чл.108 ЗС. В проведените съдебни производства, във връзка с
признаване правото на възстановяване на собственост върху земеделски земи на
ищците и възстановяване на правото на собственост върху тях е установен размера
и категорията на имотите, тяхното местоположение, граници, съседи, както и
ограниченията на собствеността с основанията за тях. В текстовата част на
решението на органа по поземлена собственост възстановеният имот е достатъчно
индивидуализиран чрез посочване на неговия номер по стар кадастрален план. Освен
това така посочените характеристики на имотите и по-конкретно на имота, предмет
на настоящето производство – имот № 89, к.л.9 от стар кадастрален план от 1958 г.
са били установени в проведените съдебни и административно производство, чрез
установените писмени доказателства и констатациите на приетите СТЕ и са удостоверени
на приложените комбинирана скица и скица от неодобрен кадастрален план обсъдени
по-горе. С оглед това, настоящия състав намира, че правото на собственост на
ищците върху описания имот е установено. Същите са придобили правото на
собственост по наследствено правоприемство и проведена земеделска реституция на
чл. 14, ал. 1, т. 1 ЗСПЗЗ вр. чл. 18ж ППЗСПЗЗ с издаване на решение за
възстановяване правото на собственост в съществуващи стари реални граници.
Установява се, че ответникът
Х.А.И. е придобил от И. Д.Н.собствеността на процесния имот въз основа на
договор за покупко-продажба за който е съставен нотариален акт № ***, том 5,
рег. № 24594, дело № 832 от 2009г. на нотариус Ц. С., а именно: на неурегулиран
поземлен имот /нива/ № 142019, в землището на Враждебна, СО, район Кремиковци,
местност „Талого“, ЕКАТТЕ 99136, четвърта категория, целият с площ от 535
кв.м., при съседи: имоти № 142021; 142020; 142014 и 142018.
Собствеността върху
имота предмет на продажбата, по твърдения, е била възстановена на праводателя
на ответника - И. Д.Н.с решение № 333С
от 23.02.2002г. на ОСЗГ р-н Кремиковци- в т. 5 от решението й е възстановено правото
на собственост в съществуващи стари реални граници на нива от 0,535 дка,
четвърта категория, м. „Талого“, имот № 142019 по картата на землището при
съседи: имот № 142021 – нива на наследници на С.В.С./П./; имот № 142020 – нива
на И. Н.; имот № 142014 – нива на наследници на Р.К.С.и имот № 142018 – нива на
наследници на Р.К.С.. Налице е
отбелязване, че това решение е влязло в сила на 03.11.2009 г. Установява се, че
след издаване на решението,
общинската служба по земеделие и гори е издала скица на имота № Ф03147 от 02.11.2009г., приложена по делото на
първата инстанция.
Съдът не кредитира
при разрешаване на спора основната СТЕ дадена пред първата инстанция, доколкото
констатациите на същата се отнасят за имот, който не е предмет на настоящия
спор - имот № 77, кад.л. № 324 от КП изработен 1958г. Допълнителното
заключение на експерта по СТЕ, приета пред първата инстанция установява липса
на идентичност между имотите, за които е признато право на възстановяване на
собствеността по реда на ЗСПЗЗ на праводателя на ответника и възстановените й с
решение № 333С от 23.02.2002г. на ОСЗГ р-н Кремиковци. В тази част, настоящия
състав дава вяра на заключението по реда на чл.202 ГПК при разрешаване на спора
по същество.
Чрез констатациите на
приетата пред настоящата инстанция СТЕ се установява, че по подаденото от
праводателя на ответника - И. Д.Н.заявление № 333С е издадено от ОбСЗ Кремиковци
решение № 333С/23.02.2002 г., с което признава правото й на собственост върху:
1. Нива от 6.700 дка, м.Доло, имот № 147048, 27065, 28010, 142011 от кад.план,
изработен 1999 г., заявен с пореден № 1 от заявлението и 2. Нива от 6.200 дка,
пета категория, м.Крива бара, имоти №№ 142019, 27063, 142020 от кад.план,
изработен 1999 г., заявен с пореден № 2 от заявлението. В него е посочено, че
решението за признатите за възстановяване недвижимите имоти са установени с
документ - решение № на СРС от 19.12.2001 г., което не е приложено по
преписката образувана по това заявление. На същата дата - 23.02.2002 г. е
издадено под същия номер на И. Д.Н.друго решение с ОбСЗ Кремиковци, с което й е
възстановено правото на собственост в съществуващи /възстановими/ стари реални
граници върху седем имота, които не съответстват по площ и местности
/местоположение/ на имотите, за които е признато право на собственост.
В мотивите към ТР № 5
от 14.01.2013 г. по т.д. № 5/2011 г. на ОСГК на ВКС, ТР № 1/2013 г. по т.д. №
1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, както и в постановени по реда на чл.290 ГПК решения
на ВКС са дадени разяснения, че при спор за собственост съдът е оправомощен да
извършва косвен съдебен контрол за материална законосъобразност на влязло в
сила решение за възстановяване на собствеността по ЗСПЗЗ на общинската служба
по земеделие, от което една от страните по иска за собственост черпи права,
когато същото се противопоставя на страна по делото, която не е била участник в
административното производство по издаването и обжалването му и е въвела
довод/възражение за незаконосъобразността му. Държавата не е участник в
административното производство по възстановяване на собствеността върху
земеделски земи и гори по ЗСПЗЗ (общинската служба по земеделие е орган, пред
който същото се развива и който не е натоварен с представителни функции по
отношение на държавата). Затова както държавата, така и правните субекти,
придобили правото на собственост от държавата, не са обвързани от влезлия в
сила като необжалван административния акт за възстановяване на собствеността и
е допустимо, по тяхно искане или възражение, да се упражни косвен съдебен
контрол за законосъобразността му. Обект на въззивната дейност е решаването по
същество на материалноправния спор, а това изисква обсъждане от въззивната
инстанция на въведените от страните непреклудирани доводи и възражения, които
са от значение за спорното право.
В случая при
извършване косвен контрол за законосъобразност на решение № 333С/23.02.2002 г.
на ОбСЗ Кремиковци, с което на праводателя на ответника - И. Д.Н.по т. 5 й е
възстановено правото на собственост в съществуващи стари реални граници на нива
от 0,535 дка, четвърта категория, м. „Талого“, имот № 142019 по картата на
землището при посочени съседи, която е идентична с имота собствеността върху
който е възстановена на ищците, съдът намира че същото е незаконосъобразно.
Както бе посочено по-горе, имотите върху които е възстановено правото на
собственост не съответстват на имотите, за които е признато право на
собственост на праводателя на ответника, които от своя страна се намират в
различни местности. Едновременно с това размера на възстановените имоти не
съответства на размера, който е заявен от правоимащия и представени
доказатества. Посоченото в издадените от административния орган съдебно решение
не се съдържа в преписката и не са приложени каквито и да било документи
установяващи правото на собственост на праводателя на ответника върху процесния
имот.
С оглед това, съдът
приема, че ответникът не е придобил имота на основание договор за
покупко-продажба, тъй като е купил от несобственик (с постановеното в полза на продавача
решение по чл.14, ал. 1, т. 1 ЗСПЗЗ не е възстановена собствеността върху имота
по т.5).
По изложените
съображения настоящият състав на СГС приема, че ищците са доказали правото си
на собственост върху процесния имот. Предявените осъдителни искове са
основателни и следва да бъдат уважени като се признае за установено по
отношение на ответника, че са собственици на процесния имот.
Съобразно дадените
разяснения с ТР № 3 от 29.11.2012 г. по тълк.д. № 3/2012 г., ОСГК на ВКС, на
отмяна по реда на чл.537, ал. 2 ГПК подлежат само констативни нотариални
актове, с които се удостоверява право на собственост върху недвижим имот, не и тези
удостоверяващи сделки, с които се прехвърля, изменя или прекратява вещно право
върху недвижим имот. С оглед това искането на ищците за отмяна на съставения
нотариален акт, с който е оформен договор за покупко-продажба на недвижим имот №
079, том 5, рег. № 24594, дело № 832 от 2009г. на нотариус Ц. С. следва да бъде
оставено без уважение. Както е посочено в мотивите на цитираното ТР, вещнопрехвърлителното
действие на сделка, сключена с нотариален акт, настъпва само тогава, когато
праводателят е бил титуляр на вещното право. Ако той не го притежава, то не
настъпва и вещнопрехвърлителният ефект на сделката, поради което и правата на
трети лица не се засягат от нейните последици, които в този случай са
облигационни и относителни /само между страните по сделката/- по аргумент от
чл. 21 ЗЗД. Сделката, обаче, е действителна и поражда права и задължения между
страните така, както това е уговорено. Нотариалният акт, обективиращ тази
сделка, има значението на форма на действителност и е елемент от фактическия
състав, от който възникват последиците на удостоверената правна сделка, като в
това се изразява конститутивният ефект на този нотариален акт. Формата за
действителност трябва да бъде запазена, предвид бъдещо реализиране на права,
произтичащи от неизпълнението на валидния договор, който не е произвел
транслативен ефект. При отмяна на т.н. конститутивен нотариален акт би останала
писмената форма на договора, но не и изискващата се от закона форма за
действителност. На това основание отмяната на този акт по реда на чл. 537, ал.
2 от ГПК е недопустимо. Трети лица, които претендират в исков процес
самостоятелни права върху предмета на сделката, се ползуват от защита срещу
легитимиращото действие на нотариалния акт чрез вписването на исковата молба,
както и на постановеното в исковото производство съдебно решение.
Изводите на двете
инстанции не съвпадат, поради което постановеното решение следва да бъде отменено,
като неправилно, а предявените осъдителни искове – уважени.
По разноските:
С оглед изхода на спора,
на основание чл.78, ал.1 ГПК, в полза на въззивниците следва да бъдат присъдени
сторените по делото пред въззивната инстанция разноски в размер на 1750.00 лв.
по представения списък.
На основание чл.78,
ал.1 ГПК за производството пред СРС на ищците следва да бъде присъдена сумата
1423.00 лв. съобразно представения списък.
По изложените
съображения, СЪДЪТ
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Решение № 19964
от 23.01.2019 г., постановено по гр.д. № 54255/2013 г. по описа на СРС, ГО, 30
състав, с което са отхвърлени, като неоснователни предявените от П.С.М., ЕГН **********
/починал в хода на процеса и заместен от своите правоприемници- наследници по
закон: Т.П.Г., ЕГН ********** и С.П.С., ЕГН **********/ и Л.С.К., ЕГН ********** срещу Х.А.И. /при
очевидна фактическа грешка посочен в решението на СРС с фамилно име Д./ с ЕГН **********,
осъдителни искове по чл.108 ЗС за признаване за установено по отношение на
ответника Х.А.И. /при очевидна фактическа грешка посочен в решението на СРС с
фамилно име Д./ с ЕГН **********, че ищците П.С.М., ЕГН ********** /починал в
хода на процеса и заместен от своите правоприемници- наследници по закон: Т.П.Г.,
ЕГН ********** и С.П.С., ЕГН **********/
и Л.С.К., ЕГН ********** са собственици на основание наследствено
правоприемство и проведена земеделска реституция на следния недвижим имот: „Нива
от 0, 535 дка, четвърта категория, находяща се в землището на кв. Враждебна,
гр.София, м. Талого, имот № 142019 по картата на землището, идентичен с имот №
89, к.л.9 от стар кадастрален план от 1958г. на кв. Враждебна, при граници
/съседи/: имот № 142021 – нива на наследници на С.В.С./П./; имот № 142020 –
нива на Х.А.И.; имот № 142014 – нива на наследници на Р.К.С.и имот № 142018 –
нива на наследници на Р.К.С.и за
осъждане на ответника да им предаде владението на така описания имот, тъй като
го държи без основание и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЗНАВА ЗА
УСТАНОВЕНО по отношение на ответника Х.А.И. /при очевидна фактическа грешка
посочен в решението на СРС с фамилно име Д./ с ЕГН **********, че ищците П.С.М.,
ЕГН ********** /починал в хода на процеса и заместен от своите правоприемници-
наследници по закон: Т.П.Г., ЕГН ********** и С.П.С., ЕГН **********/ и Л.С.К., ЕГН ********** са собственици на
основание наследствено правоприемство /с наследодател С. С.С./ и проведена
земеделска реституция по влязло в законна сила на 21.05.2013 г. решение № 3230-1 от 28.03.2013г. на ОСЗ
„Панчарево“, на следния недвижим имот: „Нива от 0, 535 дка, четвърта
категория, находяща се в землището на кв. Враждебна, гр.София, м. Талого, имот
№ 142019 по картата на землището, идентичен с имот № 89, к.л.9 от стар
кадастрален план от 1958г. на кв. Враждебна, при граници /съседи/: имот №
142021 – нива на наследници на С.В.С./П./; имот № 142020 – нива на Х.А.И.; имот
№ 142014 – нива на наследници на Р.К.С.и имот № 142018 – нива на наследници
на Р.К.С.и ОСЪЖДА на основание чл.108 ЗС
Х.А.И. /при очевидна фактическа грешка посочен в решението на СРС с фамилно име
Д./ с ЕГН ********** да им предаде владението на така описания недвижим имот,
представляващ „Нива от 0, 535 дка, четвърта категория, находяща се в
землището на кв. Враждебна, гр.София, м. Талого, имот № 142019 по картата на
землището, идентичен с имот № 89, к.л.9 от стар кадастрален план от 1958г. на
кв. Враждебна, при граници /съседи/: имот № 142021 – нива на наследници на С.В.С./П./;
имот № 142020 – нива на Х.А.И.; имот № 142014 – нива на наследници на Р.К.С.и
имот № 142018 – нива на наследници на Р.К.С.,
тъй като ги държи без основание.
ОСЪЖДА ответникът Х.А.И.
/при очевидна фактическа грешка посочен в решението с фамилно име Д./ с ЕГН **********,
да заплати на ищците П.С.М., ЕГН ********** /починал в хода на процеса и
заместен от своите правоприемници- наследници по закон: Т.П.Г., ЕГН **********
и С.П.С., ЕГН **********/ и Л.С.К., ЕГН **********,
на основание чл.78, ал.1 от ГПК, сумата от 1750.00 лв. –сторени разноски за
въззивната инстанция и сумата 1423.00 лв.-сторени разноски за производството
пред СРС.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС при наличие на предпоставките на
чл.280 ГПК в едномесечен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.