№ 1093
гр. Варна, 16.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 26 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и втори март през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Весела Гълъбова
при участието на секретаря Теодора Ст. Станчева
като разгледа докладваното от Весела Гълъбова Гражданско дело №
20213110113223 по описа за 2021 година
Производството е образувано по искова молба на К. П. Й., ЕГН
**********, с адрес гр. Варна, ул. „*****“ № 18 срещу ЗАД „Армеец“ ЕИК
*********,със седалище и адрес на управление гр. София, ул. „Стефан
Караджа“ № 2, с която е предявен иск по чл. 405 от КЗ за заплащане на
сумата от 395,23 лева, заявена като частична претенция от цялата в размер на
994.45 лева (след допуснато изменение в размера на исковата претенция),
представляваща дължимо застрахователно обезщетение съгласно договор за
застраховка „каско” на МПС, сключен със застрахователна полица №
0306Х0503491 със срок на действие от 03.09.2019г. до 02.09.2020г. за
причинени имуществени вреди на лек автомобил марка „Т.Я.“, с рег. № *
**** **, изразяващи се в увреждане на предна лява врата, задна лява врата,
заден ляв панел и таван, настъпили вследствие на застрахователно събитие,
установено на 29.08.2020г., ведно със законната лихва върху нея от датата на
подаване на исковата молба до окончателното плащане. Претендират се и
направените по делото разноски.
В исковата молба са изложени твърдения, че ищецът e сключил на
30.08.2019г. застраховка „Каско", клауза „Пълно" за личния си автомобил
марка „Т.Я.“, с per. № * **** ** с ответника ЗАД „АРМЕЕЦ“ със срок на
действие от 03.09.2019г. до 02.09.2020г. Автомобилът бил застрахован за
1
сумата от 4 500 лева, като застрахователната премия, която трябвало да
заплати съгласно застрахователна полица № 0306Х0503491 била в размер на
359.55 лева. Същата била заплатена еднократно на 30.08.2019г. при
сключване на застраховката. На 29.08.2020г., отивайки към автомобила си,
който бил паркиран на ул. „27-ми юли“ ищецът установил, че предна лява
врата, задна лява врата, заден ляв панел и таван са увредени. На 31.08.2020г.
уведомил застрахователя за настъпилото застрахователно събитие, като
същият извършил оглед на автомобила, изготвил снимков материал и
съставил Опис на щетите по претенция № 13020030105080, в който били
описани като увредени детайли предна лява врата, задна лява врата, заден ляв
панел и таван. Ищецът получил застрахователно обезщетение в размер на
238.15 лева, което не могло да покрие щетите. Извършил проучване в
няколко сервиза колко ще струва ремонта на автомобила и установил, че
сумата необходима за възстановяване на автомобила е в размер на 1232.60
лева.
В срока по чл.131, ал.1 от ГПК ответникът е депозирал писмен отговор
на исковата молба, с който се прави признание на предявения иск за сумата
от 20.00 лева. Сочи се, че ще бъде направено плащане както на признатия иск,
така и на непредявената част за сумата в размер на 358.76 лева, законната
лихва от датата на подаване на исковата молба - 10.09.2021 г, както и на
държавната такса в размер на 50.00 лева и 300.00 лева адвокатски хонорар.
В съдебно заседание процесуалният представител на ищеца поддържа
исковата молба.
С писмена молба, депозирана преди съдебно заседание процесуалният
представител на ответника поддържа отговора и настоява за отхвърляне на
иска.
Съдът, като взе предвид доводите на страните и събраните по делото
доказателства, преценени заедно и по отделно, намира за установено от
фактическа страна следното:
Не е спорно по делото, че между страните с комбинирана
застрахователна полица № 0306Х0503491 е сключен договор за застраховка
„Каско“ и „Злополука“ за лек автомобил марка „Т.Я.“, с per. № * **** **, със
срок на действие от 03.09.2019г. до 02.09.2020г.
Не е спорно между страните, а и се установява от представените
2
писмени доказателства че ищецът е уведомил застрахователя за настъпило
застрахователно събитие със заявление от 31.08.2020г., че при застрахователя
е заведена щета № 13020030105080 изготвен е опис-заключение, в който са
посочени щети – таван, заден ляв панел, задна лява врата, предна лява врата и
че застрахователят на 11.09.2020г. е изплатил на ищеца застрахователно
обезщетение в размер на 238,15 лева.
Прието за безспорно между страните е още, ч след завеждане на
исковата молба ответникът е заплатил на ищеца по сметка на процесуалния
му представител сумата от 370,29 лева, включваща 20 лева като част от
обезщетението (първоначално претендираната с частичен иск сума), 50 лева –
държавна такса, 0,29 лева – лихва за забава върху главницата от 20 лева и 300
лева адвокатско възнаграждение, както и сума в размер на 358,76 лева, като
дължимо застрахователно обезщетение, платено по банкова сметка на ищеца.
Представени от ответника са общите условия на застраховка на моторни
превозни средства („каско“).
Съгласно заключението на съдебно-автотехническата експертиза,
изготвено от вещото лице А.В., реалният и възможен механизъм на
настъпване на уврежданията е следният: пряк контакт, при който превозното
средство е в покой и обект, преминаващ в близост или механично умишлено
нараняване на детайлите с твърд предмет от неизвестен извършител.
Експертизата е приела щетите, установени след оглед на застрахователя,
описани в опис на щетите, а именно: таван, заден ляв панел те, задна лява
врата и предна лява врата. Общата стойност на уврежданията по средни
пазарни цени към датата на събитието е 1075,44 лева. Налице е причинно-
следствена връзка между процесното събитие и настъпилите вреди за
автомобила, като е възможно същите да са причинени по степен и вид от
настъпилото събитие.
Съгласно заключението на допуснатата повторна тройна експертиза по
въпроса за необходимата стойност за възстановяване на щетите по процесния
автомобил общата стойност за възстановяване на автомобила и въвеждането
му в експлоатация по средни пазарни цени към датата на събитието възлиза
на 1012,14 лева. Съдът кредитира заключението на повторната експертиза,
предвид че същото е изготвено от три вещи лица, обосновано е и защитено
подробно при изслушване на вещите лица в съдебно заседание.
3
При така установените фактически обстоятелства съдът достигна до
следните правни изводи:
Предявеният иск е с правно основание по чл.405, ал.1 от КЗ и е
процесуално допустим.
Съгласно разпоредбата на чл.405, ал.1 от КЗ при настъпване на
застрахователното събитие застрахователят е длъжен да плати
застрахователно обезщетение в уговорения срок.
Съобразно правилата на чл. 154, ал. 1 ГПК за разпределение на
доказателствената тежест в процеса, в тежест на ищеца е да установи,
наличието на валидно сключен договор за имуществена застраховка,
настъпване на застрахователно събитие по него, претърпените вреди и техния
размер, както и причинно-следствената връзка между събитието и вредите.
Ответникът следва да докаже плащане на застрахователното обезщетение или
друг правопогасяващ факт.
Не са спорни между страните, а и се установяват от доказателствата по
делото обстоятелствата за сключването на валиден договор за застраховка
между тях, за наличието на уведомление от страна на застрахования за
настъпило застрахователно събитие, както и за заплащане на обезщетение от
страна на застрахователя с няколко плащания, включително в хода на
процеса, в общ размер на 616,91 лева.
Спорен между страните е единствено въпроса за размера на дължимото
застрахователно обезщетение.
При настъпване на покрито от договора застрахователно събитие за
застрахователя възниква задължение, съгласно 405 от КЗ да заплати на
застрахования уговореното застрахователно обезщетение. Обезщетението
трябва да бъде равно на размера на вредата към деня на настъпване на
застрахователното събитие (чл.386, ал.2 от КЗ). Обезщетението не може да
надвишава действителната /при пълна увреда/ или възстановителната /при
частична увреда/ стойност на застрахованото имущество, т. е. стойността,
срещу която вместо застрахованото имущество може да се купи друго със
същото качество съответно стойността, необходима за възстановяване на
имуществото в същия вид, в това число всички присъщи разходи за доставка,
строителство, монтаж и други, без прилагане на обезценка (чл. 400, ал. 2 от
КЗ). Поради това, ако застрахованият по застраховка "Каско на МПС"
4
представи доказателства за причинени в резултат на застрахователно събитие
вреди на застрахования автомобил и за извършен в специализиран сервиз
ремонт за тяхното поправяне, застрахователят не може да откаже изплащане
на застрахователно обезщетение в размер на дължимите за ремонта средства
при условие, че те не надхвърлят уговорената застрахователна сума и
отразяват реалната възстановителна стойност /в този смисъл Решение № 209
от 30.01.2012 г. на ВКС по т. д. № 1069/2010 г., II т. о/. Отделно от това,
последователна е практиката на ВКС съобразно, която на застрахования се
следва обезщетение в размер на действителната/възстановителната стойност
на автомобил, а не обезщетение съобразно методиката на застрахователя.
Следователно размера на дължимото обезщетение следва да бъде
определен по средни пазарни цени за части и труд, необходими за
възстановяване на автомобила. От заключението на тройната съдебно-
автотехническата експертиза, което се кредитира от съда, се установи, че
реалната възстановителна стойност е в размер на 1012,14 лева.
От общия размер на застрахователното обезщетение следва да бъде
приспадната заплатеното такова в размер на 616,91 лева. Следователно
дължимо на ищеца е останало застрахователно обезщетение в размер на
395,23 лева.
По гореизложените съображения съдът намира, че предявеният иск се
явява основателен и следва да бъде уважен изцяло.
С оглед основателността на иска за главница, основателно се явява и
искането за заплащане на законна лихва за забава от датата на подаване на
исковата молба до окончателното плащане, при съобразяване на направено
частично плащане на лихвата в хода на процеса. В този смисъл ответникът
следва да бъде осъден да заплати законна лихва за забава върху главницата от
375,23 лева за периода от датата на подаване на исковата молба до
04.11.2021г. (постъпилото в хода на процеса плащане) и върху главницата от
395,23 лева – от 04.11.2021г. до окончателното плащане.
С оглед изхода и на основание чл.78, ал.1 от ГПК ответникът следва да
бъде осъден да заплати на ищцата направените по делото разноски.
Доколкото с плащането от 04.11.2021г разноските са частично заплатени, а
именно държавна такса в размер на 50 лева и адвокатско възнаграждение в
размер на 300 лева, останали дължими са разноски в размер на 100 лева за
5
депозит за вещо лице и 60 лева за адвокатско възнаграждение, предвид че
заплатеният от ищеца адвокатски хонорар с ДДС е в размер на 360 лева.
Мотивиран от горното, Варненският районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА ЗАД „ЗАД „Армеец“ ЕИК *********,със седалище и адрес на
управление гр. София, ул. „Стефан Караджа“ № 2 да заплати на К. П. Й., ЕГН
**********, с адрес гр. Варна, ул. „*****“ № 18 сумата от 395,23 лева,
заявена като частична претенция от цялата в размер на 994.45 лева,
представляваща дължимо застрахователно обезщетение съгласно договор за
застраховка „каско” на МПС, сключен със застрахователна полица №
0306Х0503491 със срок на действие от 03.09.2019г. до 02.09.2020г. за
причинени имуществени вреди на лек автомобил марка „Т.Я.“, с рег. № *
**** **, изразяващи се в увреждане на предна лява врата, задна лява врата,
заден ляв панел и таван, настъпили вследствие на застрахователно събитие,
установено на 29.08.2020г., ведно със законната лихва върху главницата от
375,23 лева за периода от датата на подаване на исковата молба – 10.09.2021г.
до 04.11.2021г. и върху главницата от 395,23 лева – от 04.11.2021г. до
окончателното плащане.
ОСЪЖДА ЗАД „Армеец“ ЕИК *********,със седалище и адрес на
управление гр. София, ул. „Стефан Караджа“ № 2 да заплати на К. П. Й., ЕГН
**********, с адрес гр. Варна, ул. „*****“ № 18 сумата от 160 лева,
представляваща направени по делото разноски.
Решението подлежи на обжалване пред Варненски окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
6