№ 26491
гр. София, 08.10.2022 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 51 СЪСТАВ, в закрито заседание на
осми октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ИВЕТА В. ИВАНОВА
като разгледа докладваното от ИВЕТА В. ИВАНОВА Гражданско дело №
20221110120862 по описа за 2022 година
на основание чл. 140, ал. 3 ГПК, съдът докладва делото, както следва:
Производството е образувано по предявен от М. М. М. срещу ...... осъдителен иск с
правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3, вр. чл. 4 ЗОДОВ, вр. чл. 53 ЗЗД за заплащане на сумата от
5 001 лева като част от сумата от 20 000 лева, представляваща обезщетение за претърпени
неимуществени вреди – душевни болки и страдания, уронване престижа на ищцата и
засягане на доброто име и авторитета в обществото, породени от незаконосъобразно
наказателно производство – образуване и водене на досъдебно производство и повдигане на
обвинение в извършване на престъпление, ведно със законната лихва върху главницата,
считано от 03.07.2017 г. до окончателното изплащане на вземанията.
Ищцата твърди, че 09.06.2017 г. за придвижване до работното си място – пекарна в
центъра на град София, използвала обществен градски транспорт по линия № 204. По време
на пътуването била извършена проверка от служител на „Центъра за градска мобилност“,
при която ищцата М. М. заявила, че не е таксувана и, че няма да заплати услугата по превоз,
тъй като цената и е определена въз основа на незаконосъобразно решение на Столична
община. Посочила, че няма да заплати и исканата от служителите глоба. Това нейно
поведение било форма на протест и несъгласие с незаконните действия на администрацията,
изразяващи се в необосновано увеличаване на цената на градския транспорт в столичния
град. След проверката, автобусът бил спрян и след пристигане на полицейски служители,
ищцата била свалена от превозното средство чрез използването на сила, като с полицейския
автомобил била откарана в 4-то районно управление. Последвало задържане въз основа на
Заповед, която впоследствие била отменена като незаконосъобразна с решение на АССГ №
7093/27.11.2017 г. по адм. дело № 7386/2017 г. Твърди се, че на 03.07.2017 г. срещу М. било
образувано досъдебно производство № 1475/2017 г. по описа на 04 РУ – СДВР с пр.
преписка № 25911/2017 г. по описа на Софийска районна прокуратура с повдигнато
обвинение в извършването на престъпление по чл. 325, ал. 1 НК. През месец септември 2017
г. Софийска районна прокуратура внесла в съда обвинителен акт срещу ищцата, въз основа
на който било образувано НОХД № 16365/2018 г. по описа на Софийски районен съд. С
присъда от 31.05.2020 г. М. била призната за невиновна и оправдана по повдигнатото и
обвинение. Същата посочва, че незаконосъобразното образуване и водене на наказателно
производство срещу нея довело до отрицателни емоционални преживявания за нея, до стрес,
до невъзможност да полага нормални грижи за своето семейство и деца. Доколкото тези
обстоятелства станали известни както на близките и, така и на приятели, познати и колеги,
то последвали коментари и оценки, които злепоставили М. и доброто и име. Намира, че
справедливото обезщетение за претърпените от нея неимуществени вреди възлиза на сумата
1
от 20 000 лева., претендирани о ответника заради незаконосъобразното образуване и водене
на наказателно производство срещу лицето. С тези съображения ищцата отправя искане за
присъждане на поисканото обезщетение в размер на 5 001 лева, предявени като частична
претенция от общо дължимата сума, заедно със законната лихва за забава върху главницата,
считано от датата на увреждането – 03.07.2017 г. (момента на образуване на наказателното
производство) до окончателното плащане. Претендира присъждане на разноски.
С депозирания в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК писмен отговор ответната страна ......, чрез
прокурор от Софийска районна прокуратура, оспорва предявеният иск по основание с
твърдение относно липсата на доказателства за влязла в сила оправдателна присъда спрямо
ищцата М. М.. Намира за недоказано твърдението на ищцата за преживения стрес, за
накърняване на авторитета и доброто и име, както и, че неимуществените вреди, претърпени
вследствие от незаконното обвинение са пряк и непосредствен резултат именно от
последното. Счита, че за настъпването на тези вреди от значение са и други две наказателни
производства, водени срещу ищцата през процесния период. Оспорва в хода на
наказателното производство срещу М. да са били извършвани действия от органи на ......,
които да са извън законово регламентираните. Счита претендираният размер на
обезщетението за завишен, тъй като в случая воденото срещу ищцата наказателно
производство е за престъпление, което не е тежко по см. на чл. 93, т. 7 НК, не са прилагани
мерки за процесуална принуда, не е била взета мярка за неотклонение, а пред М. е стояла
единствено опасността за налагане на административно наказание. Наказателното му
производство в двете му фази – досъдебна и съдебна е приключило в разумен срок.
Същевременно, през процесния период срещу ищцата били образувани и водени други две
наказателни производства, поради което и интензитетът на увреждане спрямо нея е
значително по – нисък, отколкото спрямо лице, което никога преди това не е било обект на
наказателна репресия. Ответникът оспорва претенцията за лихва за забава за период от
03.07.2017 г., доколкото такава би била дължима от влизане в сила на оправдателната
присъда, постановена на 31.05.2021 г., но не и от по-ранен момент. С тези доводи отправя
искане за отхвърляне на иска като неоснователен и недоказан, алтернативно за присъждане
на обезщетение в по-нисък размер от претендирания.
Съобразно разпоредбата на чл. 154 ГПК, съдът разпределя между страните
доказателствената тежест за подлежащите на доказване факти по предявения осъдителен
иск с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3, вр. чл. 4 ЗОДОВ, вр. чл. 53 ЗЗД:
В тежест на ищцата е да установи, при условията на пълно и главно доказване,
кумулативното наличие на следните предпоставки: 1). спрямо нея да е било повдигнато
обвинение в извършване на престъпление от общ характер – съгласно смисъла на
„повдигане на обвинение“ в специалния закон; 2). същата да е била оправдана по
повдигнатото обвинение с влязла в сила оправдателна присъда; 3). да е претърпяла
посочените в исковата молба неимуществени вреди; 4). между незаконното действие на
правозащитните органи и неблагоприятните последици /вредите/ да е налице пряка
причинно – следствена връзка; 5). размерът на вредите.
При установяване на горните обстоятелства в тежест на ответникът е да установи
наличието на някоя от предпоставките по чл. 5 ЗОДОВ за изключване или намаляване на
отговорността му.
По доказателствените искания на страните:
Приложените към исковата молба и към отговора писмени материали са относими към
предмета на спора и необходими за правилното решаване, поради което следва да бъдат
приети като писмени доказателства.
На ищцата следва да бъде указано в едноседмичен срок да заяви какъв е предметът на
НАХД № 19692/2018 г. по описа на СРС, НО, 23-ти състави, каква е относимостта му към
предмета на настоящото дело и какви конкретно обстоятелства ще установява с материалите
2
по същото (доколкото от изложените в исковата молба твърдения следва, че делото, по
което ищцата е била оправдана е различно от посоченото).
Като относимо и своевременно заявено следва да бъде уважено искането на ответната
страна за изискване на НОХД № 16363/2017 г. по описа на СРС, НО, 121-ви състав, с оглед
твърденията, че в хода на същото е разгледано обвинението спрямо ищцата за извършено
престъпление и същата е била оправдана, за прилагането му към настоящото до
приключването му с окончателен съдебен акт.
Искането на ищцата за допускане до разпит на двама свидетели при режим на
довеждане за установяване на обстоятелствата относно претърпените от нея вреди следва да
бъде уважено, предвид насочеността му за установяване на релевантни за делото факти в
доказателствена тежест на ищцата. В тази връзка съдът намира за неоснователен доводът на
ответника, че искането не отговоря на изискванията на чл. 156 ГПК, тъй като в исковата
молба изрично е посочено за какви конкретно обстоятелства ще бъдат разпитвани
свидетелите, а доколкото се касае за свидетели при режим на довеждане, то посочването на
имената и адресите им не е сред изискванията за редовност на доказателственото искане –
арг. чл. 156, ал. 1 ГПК. Съдът намира, че следва да бъдат допуснати и двамата свидетели с
оглед начина на посочване от ищцата на обстоятелствата, за които ще бъдат разпитвани, а
именно за претърпените от нея вреди и начина на отразяването им в личния и
професионалния и живот.
Така мотивиран и на основание чл. 140 ГПК, вр. чл. 146, ал. 1 и ал. 2 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ДОКЛАДВА делото съгласно мотивите на настоящото определение.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 14.11.2022 г. от
10:45 часа, за която дата и час да се призоват страните, на които да се връчи препис от
настоящото определение, обективиращо проекта за доклад по делото, а на ищцата и препис
от депозирания писмени отговор.
УКАЗВА на ищцата в едноседмичен срок от получаване на съобщението с препис от
настоящото определение, с писмена молба да посочи какъв е предметът на НАХД №
19692/2018 г. по описа на СРС, НО, 23-ти състави, каква е относимостта му към предмета на
настоящото дело и какви конкретно обстоятелства ще установява с материалите по същото,
в противен случай съдът ще остави без уважение искането за изискване на посоченото дело.
ПРИЕМА като писмени доказателства по делото представените към исковата молба и
към писмения отговор писмени материали.
ДА СЕ ИЗИСКА от Софийски районен съд, Наказателно отделение, 121-ви състав
НОХД № 16363/2017 г. по описа му, като в писмото се посочи, че същото е необходимо за
послужване по настоящото дело, образувано по предявена претенция по чл. 2 ЗОДОВ, до
приключването му с окончателен съдебен акт.
ДОПУСКА по искане на ищцата събирането на гласни доказателствени средства чрез
разпит на двама свидетели при режим на довеждане за установяване на обстоятелствата,
свързани с преживените от нея вреди вследствие от соченото незаконосъобразно образуване
и водене на наказателно производство срещу нея.
УКАЗВА на страните възможността най – късно в първото по делото заседание да
вземат становище по дадените указания и проекто – доклада
УКАЗВА на страните, че могат да уредят спора помежду си чрез МЕДИАЦИЯ като ги
ПРИКАНВА към доброволното му уреждане. При постигане на спогодба дължимата
държавна такса за разглеждане на делото е в половин размер.
3
УКАЗВА на страните, че:
- съгласно чл. 40, ал. 1 ГПК ако живее или замине за повече от един месец в чужбина е
длъжен да посочи лице в седалището на съда, на което да с връчват съобщенията – съдебен
адресат, ако няма пълномощник по делото в Република България; същото задължение имат
законният представител, попечителят и пълномощникът на страната, а съгласно ал. 2 когато
лицата по ал. 1 не посочат съдебен адресат, всички съобщения се прилагат към делото и се
смятат за връчени.
- съгласно чл. 41 ГПК ако отсъства повече от един месец от адреса, който е съобщил по
делото или на който веднъж му е връчено съобщение, е длъжен да уведоми съда за новия си
адрес; такова задължение има страната и когато тя е посочила електронен адрес за връчване;
същото задължение имат и законният представител, попечителят и пълномощникът на
страната, а съгласно ал. 2 при неизпълнение на задължението по ал. 1, както и когато
страната е посочила електронен адрес за връчване, но го е променила, без да уведоми съда,
или е посочила неверен или несъществуващ адрес, всички съобщения се прилагат към
делото и се смятат за връчени.
- съгласно чл. 50, ал. 1 и 2 ГПК мястото на връчване на търговец и на юридическо
лице, което е вписано в съответния регистър, е последният посочен в регистъра адрес, а ако
лицето е напуснало адреса си и в регистъра не е вписан новият му адрес, всички съобщения
се прилагат по делото и се смятат за редовно връчени.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4