Р Е Ш Е Н И Е
№ 1508
06.12.2019 г. Град Бургас
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
БУРГАСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД НО, ХX
състав
на шести ноември две
хиляди и деветнадесета година
В публично заседание в
следния състав:
Районен съдия: СТАНИМИРА ИВАНОВА
при участието на секретаря Гергана
Стефанова, като разгледа докладваното от съдия Иванова НАХД № 3367 по описа за 2019 година
Производството е образувано
по повод жалба на В.А.Д. с ЕГН:**********, депозирана чрез адвокат К., срещу Наказателно постановление № 19-0769-002628/13.06.2019 г.,
издадено от Началник група към Сектор „ПП” на ОДМВР-гр. Бургас, с което за
нарушение по чл. 103
от ЗДвП, на основание чл.175, ал.1,
т.4 от ЗДвП, на
жалбоподателя е наложено административно наказание „Глоба” в размер на 200 лева
и „Лишаване от право да се управлява МПС” за срок от 6 месеца.
С жалбата се сочи, че
наказателното постановление е неправилно и незаконосъобразно. Посочва се, че
жалбоподателят не бил осъществил вмененото му нарушение, като се иска отмяна на
атакувания акт.
В открито съдебно
заседание, жалбоподателят, редовно призован, не се явява лично. Представлява
се от процесуален представител – адв.К., който оспорва наказателното
постановление, ангажира гласни доказателствени средства посредством разпит на
двама свидетели и отново моли съда за отмяна на атакувания съдебен акт.
Административнонаказващият
орган, надлежно призован, не се представлява. В съпроводителното писмо, с което
е изпратена преписката се прави искане за потвърждаване на НП.
Съдът приема, че жалбата е
подадена в рамките на седемдневния срок за обжалване по чл. 59, ал. 2 ЗАНН
(видно от самото наказателно постановление на л. 4 – то е връчено на жалбоподателя на 25.07.2019 г., а жалбата е депозирана на 30.07.2019г.). Жалбата е подадена от легитимирано да обжалва лице
срещу подлежащ на обжалване акт, поради което следва да се приеме, че същата се
явява процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е неоснователна,
като съдът, след като прецени доказателствата по делото и съобрази закона в
контекста на правомощията си по съдебния контрол, намира за установено следното:
На
29.04.2019 г., около 21.50 часа жалбоподателят Д. управлявал собствения на „Б.“ЕАД,
ЕИК:**** лек автомобил „Ауди А8“ с рег.№**** в гр.Бургас, кв.Банево, когато,
минавайки по ул.“Свобода“ до намиращия се там стопански двор в посока към
центъра на града, не спрял на платното за движение на място, посочено му от
контролния орган, при подаден му сигнал за спиране по образец със стоп палка, а
продължил движението си. С оглед на това, полицейските служители П. и С., които
се опитали да спрат автомобила за проверка, се качили в служебния си автомобил
и потеглили след управлявания от жалбоподателя автомобил, като през цялото
време имали непосредствена видимост върху автомобила, макар същият да карал с
висока скорост. Управляваният от жалбоподателя автомобил спрял на кръстовището,
образувано от улиците „Н.“ до №** и „А.“ до №**. Макар събитията да се
разиграли в тъмната част от денонощието, свидетелите Г.П. и Д.С. – полицейски
служители към Второ РУ при ОДМВР-гр.Бургас успели да видят, че от мястото на
шофьора, т.е. от предна лява врата, слязъл жалбоподателят Д., докато от дясната
страна на автомобила излезли Д. и Я. Г.. Жалбоподателят първоначално не отричал
той да е управлявал въпросното МПС, но впоследствие, когато разбрал, че ще му
бъде съставен акт за нарушение по ЗДвП, започнал да отрича и да се опитва да
убеди полицейските служители, че автомобилът е бил управляван от Янита
Георгиева. С оглед на развилите се събития, полицейските служители извикали
екип от Сектор „Пътна полиция“ към ОДМВР-гр.Бургас. Част от него бил и
разпитаният св.П., който след като отишъл на място и се запознал с
обстоятелствата по делото съставил АУАН с бланков № 454222 от 29.04.2019 г, в
който посочил, че жалбоподателят при подаден сигнал със стоп палка по образец за
спиране на платното за движение, посочено от контролния орган, не спрял, а
продължил движението си. Актосъставителят посочил в АУАН, че нарушението е
констатирано от посочените в АУАН свидетели под номер едно и две – Х. и П..
АУАН бил предявен на жалбоподателят, който го разписал и посочил на мястото за
възражения следното: „Не съм управлявал автомобила аз“. В законоустановения срок писмени възражения не били
депозирани.
Сезиран
с преписката, АНО издал атакуваното понастоящем наказателно постановление № 19-0769-002628/13.06.2019 г., с което за нарушение по чл. 103 от ЗДвП, на основание чл.175, ал.1,
т.4 от ЗДвП, на
жалбоподателя е наложено административно наказание „Глоба” в размер на 200 лева
и „Лишаване от право да се управлява МПС” за срок от 6 месеца.
Горната фактическа
обстановка се установява по безспорен начин от събраните по делото материали по
АНП, както и писмените и гласни доказателства, събрани в хода на съдебното
производство
и инкорпорирани в показанията на свидетелите С., П. и П., които съдът кредитира изцяло. И тримата са
полицейски служители, които са възприели непосредствено при осъществяване на
своите служебни задължения обстоятелствата, за които изложиха показания в
настоящото производство. Техните показания са вътрешно непротиворечиви, както и
едни спрямо други, като се подкрепят и от останалата доказателствена маса. От
другата страна, са налице показанията на свидетелите Д. Г. и А.Ж.. Същите обаче
съдът не взе предвид при изграждане на своите крайни фактически изводи. На
първо място, съдът намира, че същите се опитват да прикрият с показанията си неправомерното
поведение и действията на жалбоподателя Д., който, видно от приложената Справка
за водач, е имало за какво да се притеснява, предвид недисциплинираното му
поведение като водач. Свидетелите П. и С. са категорични, че са видели и двете
момичета – Д. и Я. Г., да излизат от дясната част на автомобил, а Д. от
предната лява част, което е мястото на водача. Свидетелите също така посочват и
че Д. първоначално е помолил да му направят „компромис“ и че съжалявал за
извършеното, но когато разбрал, че ще му бъде съставен акт за неправомерното му
поведение, започнал да отрича. С оглед на всичко изложено,съдът намира, че се
установи по несъмнен начин гореизложената фактическа обстановка, която съвпада
с тази, изложена в АУАН и НП, като възраженията за недоказаност на деянието са
голословни.
Съдът въз основа на
императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото
наказателно постановление относно законосъобразност и обоснованост, както и
относно справедливостта на наложеното административно наказание и предвид така
установената фактическа обстановка, направи следните правни изводи:
Административнонаказателното
производство е строго формален процес, тъй като чрез него се засягат правата и
интересите на физическите и юридически лица в по-голяма степен. Предвиденият в
ЗАНН съдебен контрол върху издадените от административните органи наказателни
постановления е за законосъобразност. От тази гледна точка съдът не е обвързан
нито от твърденията на жалбоподателя, нито от фактическите констатации в акта
или в наказателното постановление, а е длъжен служебно да издири обективната
истина и приложимия по делото закон.
В конкретния случай съдът
счита, че наказателното постановление е издадено от компетентен орган – Р. П. – Началник
група към Сектор „ПП” към ОДМВР-гр. Бургас, която към датата на нарушението е
бил оправомощена да издава НП, видно от приложената Заповед Рег. №
8121з-515/14.05.2018 г. на министъра на вътрешните работи. АУАН е съставен от
компетентно (териториално и материално) лице – младши автоконтрольор, който
безспорно е длъжностно лице на службите за контрол, предвидени в ЗДвП и който
по силата на чл. 189, ал. 1 ЗДвП е компетентен да съставя АУАН за нарушения по
ЗДвП. Административнонаказателното производство е образувано в срока по чл. 34
от ЗАНН, а наказателното постановление е било издадено в шестмесечния срок,
като същото е съобразено с нормата на чл. 57 от ЗАНН, а при издаването на
административния акт е спазена разпоредбата на чл. 42 от ЗАНН. Вмененото във
вина на жалбоподателя нарушение е индивидуализирано в степен, позволяваща му да
разбере в какво е обвинен и срещу какво да се защитава. Посочени са нарушените
материалноправни норми, като наказанието за нарушението е индивидуализирано
правилно. В случая не са налице формални предпоставки за отмяна на обжалваното
НП, тъй като при реализиране на административнонаказателната отговорност на
жалбоподателя не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила,
водещи до порочност на административнонаказателното производство.
По същество, съдът следва
да посочи следното:
По
делото безспорно се установи, че жалбоподателят е управлявал МПС и на подаден
сигнал със стоп плака по образец на МВР, подаден от полицейски орган, с цел
извършване на проверка, той не е спрял, а е увеличила скоростта, за да избегне
проверката, което се е наложило да бъде последван от полицейските служители.
Ето защо следва категоричен извод, че Д. е осъществил от обективна и субективна
страна състава на нарушението по чл. 103 от ЗДвП.
За
извършеното нарушение по чл. 103 от ЗДвП
разпоредбата на чл. 175, ал.
1, т. 4 от ЗДвП предвижда наказание „лишаване от право да управлява
моторно превозно средство“ за срок от 1 до 6 месеца и „глоба“ от 50 до 200 лв.
На Д. е било наложено наказание „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от
6 месец и „глоба“ в размер на 200 лева, т.е. наказания в максимален размер.
Посочената санкционна норма правилно е приложена от наказващия орган като
относима към процесния случай. Размерите на наложените наказания се явяват
справедливи с оглед наличните по делото данни от справка за нарушител/водач за
множество предходни нарушения по ЗДвП, извършени от жалбоподателя. Видно е, че
жалбоподателят е недобросъвестен водач, който не спазва правилата за движение и
това е негово трайно установено поведение. Санкционирането му с наказания в
по-малък размер не би било справедливо и не би отговаряло на степента на
обществена опасност както на деянието, така и наличността му.
Предвид всичко
горепосочено, съдът счита, че законосъобразно е била ангажирана
административнонаказателната отговорност на жалбоподателя, като наложеното му
наказание е правилно и законосъобразно индивидуализирано, поради което и
атакуваното наказателно постановление следва да се потвърди изцяло.
Така мотивиран, на
основание чл. 63, ал. 1, предл. 1 ЗАНН, Районен съд-Бургас
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 19-0769-002628/13.06.2019 г., издадено от Началник група към Сектор „ПП”
на ОДМВР-гр. Бургас, с което за нарушение по чл. 103 от ЗДвП, на основание чл.175, ал.1, т.4 от ЗДвП, на В.А.Д. с ЕГН:********** е наложено административно наказание „Глоба” в размер на 200 лева и
„Лишаване от право да се управлява МПС” за срок от 6 месеца.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред
Административен съд – гр. Бургас в 14 -
дневен срок от съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Вярно
с оригинала: Г.Ст.