РЕШЕНИЕ
№ 12
гр. Златоград, 16.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЗЛАТОГРАД в публично заседание на шестнадесети
април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Асен Черешаров
при участието на секретаря Роска С. Юрчиева
като разгледа докладваното от Асен Черешаров Административно
наказателно дело № 20245420200067 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на „Б.“ООД, с ЕИК ****, със седалище и адрес
на управление: гр. М., ул.„О.“, бл.*, ап.*, представлявано от управителя
си Г. А. К., срещу Наказателно постановление № ***** от 30.09.2024 г.,
издадено инж. Е. Д. - Д. на Д. „И.по т.а” - гр. С., с което му е наложено
административно наказание: „имуществена санкция” в размер на 1 5 000
лв. на основание чл.416, ал.5 от КТ, във връзка с чл.414, ал. 4 от КТ за
извършено нарушение по чл.62, ал.1 от КТ във връзка с чл.1, ал.2 от КТ,
при условия на ,,повторност“, съгласно чл.416, ал.8 от КТ.
Жалбоподателят излага оплаквания относно неправилност и
необоснованост на атакуваното наказателното постановление, с искане за
неговата отмяна, като сочи, че от страна на дружеството не е извършено
соченото нарушение, както и че при издаване на оспореното НП са допуснати
съществени нарушения на закона. Оспорва, че в случая не се касае за трудово
правоотношение, а за правоотношение, уредено с граждански договор, като
соченият за работник всъщност не е престирал работна сила, а е ползвал
МПС, преотдадено му под наем от жалбоподателя.
Жалбоподателят, в съдебно заседание, не се явява, представлява се от
адв. Р., който поддържа искането за отмяна на НП.
Административнонаказващият орган, редовно призован за съдебно
заседание, се представлява от ст. юрк. П., който пледира за това НП да бъде
потвърдено, като претендира и юрисконсултско възнаграждение.
Районна прокуратура-С. редовно призована за съдебното заседание на
1
основание чл.62 от ЗАНН, не се представлява.
Съдът, след като обсъди събраните доказателства - поотделно и в
тяхната съвкупност, намери за установено следното:
ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:
Жалбоподателят е санкциониран, за това че в качеството на работодател,
по смисъла на § 1, т. 1 от ДР на КТ, е допуснал на 16.07.2024г., в интервала от
време 15:00 часа до 15:30 часа, лицето С. С. С. с ЕГН **********, да работи
като ,,шофьор“ на лекотоварен хладилен камион, с peг. № *****, собственост
на „А.“ ЕООД, с ЕИК ****, използван от „Б.“ ООД, със седалище и адрес на
управление: Област С., общ.М., гр.М., ул.„О.“ бл.*, ап.*, п.код ****, с
ЕИК****, без да е уредил отношенията по предоставянето на работната му
сила като трудово правоотношение, чрез сключването на трудов договор в
писмена форма.
Последният бил установен при извършена проверка от представители
на различни институции, в това число служители на Д. ,,И.по т.“ – С., която се
осъществила при спиране на сочения автомобил на бул.„Б.“ №*, срещу
бензиностанция „А.“ в гр. З..
Проверката, относима към предмета на производството, била извършена
от служители на Д. „И. по т.“ – С., а именно свидетелите Р. А. и А. П..
От показанията им се установяват безпротиворечиво времето и
мястотото на нарушението, МПС, самоличността на водача – св. С..
Свидетелят С. С. собственоръчно попълнил и подписал декларация на
осн. чл. 402, ал.1, т.3 и ал.2 от КТ, като в нея било записано, че лицето работи
при юридическото лице, на длъжност ,,шофьор“, с работно време от 08.00 до
17.00 часа с два почивни дни /събота и неделя/ и почивка в работния ден от 1
час и 30м., с трудово възнаграждение в размер на 933 лв., като е изписаната
дума ,,месечно“. Освен да попълни бланката, свидетелят добавил
собственоръчно изписан текст ,,Тръгване от склад 14.00 за стока в К.-млечни
продукти“, последван от имената му, дата, удостоверяваща времето на
изписване на текста, и подпис на лицето.
По делото не се спори относно това, че свидетелят сам е попълнил
декларацията и привнесеният към нея допълнителен ръкописен текст.
Нарушението било извършено на 16.07.2024г., след 15:00ч., когато
лицето било установено в хода на извършената проверка като водач на МПС.
От събраните по делото доказателства – гласни и писмени, се
установява, че свидетелят С., е управлявал МПС лекотоварен хладилен
камион, с peг. № ****, собственост на „А.“ ЕООД, използван от „Б.“ ООД,
като бил наети от дружеството-жалбоподател.
Работата като ,,шофьор“ свидетелят изпълнявал с автомобил,
предоставен от жалбоподателя, с негови средства и материали, с
регламентирано време за работа – от понеделник до петък, между 8:00 и 17:00
часа, с два почивни дни – събота и неделя /в този смисъл са показанията на
свидетеля/. Този извод на съда не се повлиява от представения по делото
Договор за наем между свидетеля и жалбоподателя, както и представеното
2
платежно нареждане за уговорения наем.
Соченият договор представлява частен документ, който не носи
достоверна дата, което не изключва възможността да е създаден за целите на
административнинаказателното производство за прикриване на трудово
правоотношение.
Отделно от това, дори да се приеме, че автомобилът е нает от св. С., това
не влече до извод за верността на твърдението на жалбоподателя, че не е
престирана работна сила в негова полза. Показанията на св. С. пред съда, не
противоречат по същество с изложеното от него в собственоръчно изписаната
декларация от 16.07.2024г. Противоречие е налице единствено относно това
каква е била задачата на наетото лице – да изпълни поръчение за стока -
,,млечни продукти“ в гр. К., или опознавателна обиколка на търговски обекти
в гр. З. Независимо от това, свидетелят е категоричен в показанията си, че
задачите са му възложени от Г. К. – управител на дружеството жалбоподател,
който му предоставил и автомобила, като между същите е уговорено и
възнаграждение. Дори да се приеме, че предприетото пътуване е с уговорка за
изпитване, каквито са твърденията на свидетеля пред съда, това не променя
характера на правоотношението по между им, още повече че трудовият
договор със срок на изпитване е класическа фигура от обективното трудово
законодателство.
На следващо място, съгласно разпоредбата на чл. 416, ал. 1 от КТ,
редовно съставените актове по този кодекс имат доказателствена сила до
доказване на противното. В рамките на производството пред съда
доказателствената сила на съставения АУАН и изложеното в декларацията по
чл. 402, ал.1, т.3 и ал.2 от КТ не са разколебани.
За пълнота следва да се посочи, че местоположението на проверявания
автомобил / на бул.„Б.“ №5, срещу бензиностанция „А.“ в гр. З., намиращ се
на изхода на гр. З. в посока гр. К./ и наето лице в хода на проверката
свидетелстват за верността на първоначално посочената от св. С. задача с
местоизпълнение в гр. К.
Резултатите от проверката били удостоверени в изготвен Протокол за
извършена проверка с № ПР ****/15.08.2024г.
Не става ясно по какъв начин представляващ дружеството-жалбоподател
е поканен за съставяне на АУАН. Действително не се установява да е поканен
с писмена покана, а това не се твърди и от страна на АНО.
Въпреки това, по повод така установеното нарушение срещу
жалбоподателя е съставен от свид. Р. А., на 15.08.2024г., АУАН с бланков
номер **** Актът е съставен в присъствието на законния представител на
сочения за нарушител, като от негова страна е вписано представянето на
писмени документи, приложени по образуваната административно-
наказателна преписка.
След запознаване с административната преписка, административно-
наказващият орган, е издал атакуваното Наказателно постановление, връчено
на жалбоподателя, чрез пощенски оператор, на 02.10.2024г. /видно от известие
за доставяне на л. 21/. Съдът не констатира нарушение по реда на връчване на
3
НП, като намира, че е редовно, в съответствие с реда, установен по НПК,
съответно приложим предвид препращащата норма на чл.84 от ЗАНН във вр. с
чл.180и сл. от НПК.
Както в АУАН, така и НП, по един и същи начин е описана фактическата
обстановка. За разлика от съставения АУАН, в НП се съдържа квалифициращ
признак на ,,повторност“ на нарушението по смисъла на чл.416, ал.8 от КТ,
предвид по-рано издаденото и влязло в законна сила НП № **** от
29.04.2024г. /на л.15/, поради което жалбоподателят е санкционилан с
„имуществена санкция” в размер на 1 5 000 лв. на основание чл.416, ал.5
от КТ, във връзка с чл.414, ал. 4 от КТ.
В срок, жалбоподателят е упражнил правото си да оспори посоченото
НП.
По доказателствата:
Изложената фактическа обстановка се установява по безспорен начин от
събраните по делото доказателствата, преценени поотделно и в тяхната
съвкупност, както следва:
От анализа на гласните доказателства - показания на свидетелите А. и
П., на които съдът дава вяра изцяло, тъй като са последователни,
непротиворечиви и кореспондиращи помежду си относно релевантните факти
по делото, както и от приетите писмени доказателства, включително и приети
по реда на чл.283 от НПК писмени доказателства, описани в протоколи от осз.
В по-голямата си част свидетелските показания на свидетеля С. С. също
безпротиворечиво установяват възприетата по-горе фактология и се ползват с
вяра от съда.
Същевременно обаче, жалбоподателят представя Договор, по силата на
който преотдава под наем процесното МПС на св. С., както и платежно
нареждане относно заплатена наемна цена.
Както вече се посочи по-горе, соченият договор представлява частен
документ, който не носи достоверна дата, което не изключва възможността да
е създаден за целите на административнинаказателното производство за
прикриване на трудово правоотношение. Показанията на св. С., страна по
договора, не са свързани с неговото наличие. Независимо от това дали
договорът е действителен или фиктивен, чрез същия не се установява
различна фактическа обстановка, водеща до различен извод за престиране на
работна сила от страна на св. С. в полза на дружеството-жалбоподател.
Съгласно разпоредбата на чл. 416, ал. 1 от КТ, редовно съставените
актове по този кодекс имат доказателствена сила до доказване на противното.
Процесният АУАН отговаря на всички законови изисквания за
съставянето му, поради което и изложените в него факти и обстоятелства се
ползват с презумптивна доказателствена сила.
В този случай, доказването на обстоятелства, дисквалифициращи
деянието като административно нарушение /такива, сочещи на правомерно и
4
съобразено с изискванията на КТ поведение на работодателя/ са в тежест на
привлеченото към административно-наказателна отговорност лице.
Съдът намира, че по делото липсват надлежни и относими
доказателства, от които да се установява противното, поради което следва да
се приеме, че посоченото в АУАН и в наказателното постановление
административно нарушение действително е осъществено от страна на
жалбоподателя.
При така приетото за установеното от фактическа страна, съдът направи
следните ПРАВНИ ИЗВОДИ:
Жалбата е процесуално допустима и следва да бъде разгледана по
същество, тъй като е подадена от надлежна страна, разполагаща с правен
интерес, и в законоустановения срок съгласно чл.59, ал.2 от ЗАНН. Разгледана
по същество, жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА.
При съставянето на АУАН не са налице процесуални нарушения, както и
посочената в него фактическа обстановка, не се опровергава от събраните
доказателства.
Действително, по делото не се установява жалбоподателят да е бил
поканен писмено за съставянето на АУАН, което в контекста на установеното
по делото /актът не е съставен непосредствено при установяване на
нарушението, а на по-късен етап/ представлява процесуално нарушение .
Същевременно обаче нарушението не в степен да доведе до нарушаване
правото на защита на жалбоподателя, така че да се приеме за съществено. Още
при съставяне на процесния АУАН законният представител на жалбоподателя
е представил писменни доказателства, в подкрепа на защитната му теза, а по-
късно е упражнил и правото си да депозира, в срок, писмени възражения
/л.9/, което сочи че правото му на защита не е било накърнено /в този смисъл и
Решение № 1751/19.12.2024г. по КАНД № 420/2024г. на АС С. – Втори
касационен състав; Решение № 189/11.01.2024г. по КАНД 1125/2023г. на АС
Х.; Решение № 114/23.06.2020г. по КАНД №43/2020г. на АС С. З. и др./.
Актът е съставен от Р. А., на длъжност инспектор в ДИТ С., който с
оглед заеманата длъжност и разпоредбата на чл. 416, ал.1 от КТ във вр. с чл.
21, ал. 1 във вр. с ал. 2 от Устройствения правилник на ИА „Главна инспекция
по труда“, има право да съставя АУАН при констатиране на нарушения на
трудовото законодателство.
Актосъставителят, при изпълнение на служебните си задължения, е
установил нарушението на разпоредбите на КТ от страна на дружеството
жалбоподател и е съставил АУАН, съгласно изискванията за това.
Атакуваното НП е издадено от директора на ДИТ С., в изпълнение
правомощията й, произтичащи от разпоредбата на чл. 416, ал. 5 във вр. с чл.
401 от КТ. С оглед изложеното съдът намира, че съставеният АУАН и
обжалваното НП отговарят на формалните изисквания на ЗАНН, като
издадени от компетентни органи притежаващи нужните правомощия за тези
действия произтичащи от КТ.
Процесният АУАН и атакуваното НП съдържа реквизитите по чл.42,
5
респ. чл. 57 от ЗАНН и в тях не съществуват пороци, водещи до накърняване
правото на защита на дружеството - жалбоподател. Спазени са и сроковете
по чл. 34 ЗАНН.
Жалбоподателят е въвел възражение за допуснато съществено
процесуално нарушение от страна на АНО, състоящо се в необсъждане на
представените писмени доказателства от страна на жалбоподателя.
Съдът не споделя така посоченото възражение. Видно от атакуваното
НП, АНО е взел предвид депозираните от жалбоподателя писмени
доказателства. Разпоредбата на чл.53, ал.4 от ЗАНН задължава АНО преди да
се произнесе по преписката да провери акта с оглед на неговата
законосъобразност и обоснованост, вкл. да прецени възраженията и
събраните доказателства, като разпоредбата не задължава обаче АНО да
излага мотиви във връзка с подаденото възражение по реда на чл.44, ал.1 от
ЗАНН. Направените възражения пред АНО са поддържани и пред настоящата
съдебна инстанция, която ги намира за неоснователни.
В тази връзка, сочената от жалбоподателя съдебна практика /Решение
№4159/20.03.2019г. по адм. Дело № 6903/2018г. на ВАС/, която се споделя от
настоящия съдебен състав, е неприложима, тъй като касае издаване на ИАА
по реда на АПК, а не НП.
По същество на извършеното нарушение, съдът констатира следното:
Разпоредбата на чл. 62, ал. 1 КТ предвижда, че трудовият договор се
сключва в писмена форма, а според чл. 1, ал.2 КТ отношенията при
предоставянето на работна сила се уреждат само като трудови
правоотношения.
Въз основа на събраните по делото доказателства по категоричен и
безспорен начин се установява, че на 16.07.2024 г. С. С. С. с ЕГН **********,
работил като ,,шофьор“ на лекотоварен хладилен камион, с peг. № *****,
собственост на „А.“ ЕООД, с ЕИК ***, използван от „Б.“ ООД, със седалище и
адрес на управление: Област С., общ.М., гр.М., ул.„О.“ бл.*, ап.*, п.код *, с
ЕИК ***, без с него да е сключен трудов договор. Горното е в пълна корелация
с писмените и гласни доказателства, приобщени по делото.
В случая отношенията между дружеството и С. се явяват трудови
правоотношения съгласно чл. 1, ал. 2 от КТ, които следва да бъдат уредени със
сключване на трудов договор.
По своето естество трудовия договор предпоставя престирането на
работна сила при упражняването на конкретна трудова функция с уговорени
съществени елементи: работно време, работно място, характер на
извършваната работа /трудова функция/, трудово възнаграждение. Тези
признаци, определящи трудовото правоотношение са установени от
контролния орган, както и от показанията на самия работник – посочено и
установено е работно време, характера на извършената работа, задълженията
на работника, неговото възнаграждение.
В тежест на жалбоподателя, предвид разпоредбата на чл. 416, ал. 1 от
КТ, е доказването на обстоятелства, дисквалифициращи деянието като
6
административно нарушение.
Неоснователен е доводът на жалбоподателя за липса на елемент от
трудовото правоотношение - ,,работно място“. Мястото на работа на
работника ,,шофьор“ е предприеятието на неговия работодател. Това, че
управляваното от св. С. МПС - лекотоварен хладилен камион, с peг. № ***е
собственост на „А.“ ЕООД, с ЕИК ***, а не на „Б.“ ООД, със седалище и адрес
на управление: Област С., общ.М., гр.М., ул.„О.“ бл.1, ап.4, п.код****, с ЕИК
****, не представлява основание за извод в тази насока. Независимо дали
МПС е собствено на жалбоподателя или същият разполага с правото
единствено да го ползва, то по делото е безспорно и установено, че именно
дружеството-жалбоподател се ползва от него. Липсва спор и относно това, че
св. С. е управлявал, при извършената му проверка, именно това превозно
средство. Именно превозното средство с ДКН ****се е явява работното място
на С..
Понятието ,,работно време“ означава времето, установено със закон,
друг нормативен акт, с колективен трудов договор или индивидуален трудов
договор, през което работникът или служителят е длъжен да работи и да е на
разположение на работодателя на територията на предприятието или в друго
определено от него място. През това време работникът или служителят
осъществява работата си и изпълнява своите задължения съобразно
професията, специалността и квалификацията си в съответствие с клаузите на
индивидуалния трудов договор, правилника за вътрешния трудов ред на
предприятието и колективния трудов договор.
Работното време е един от измерителите на всеки вид труд и
представлява период от време, през който се реализира трудова дейност.
От събраните по делото доказателства безпротиворечиво се установява,
че работника свидетеля С., е имал установено за работа време – работни дни
/от понеделник до петък/ и часови период /от 8.00 до 17.00ч./, който обаче е
гъвкав според времето за изпълнение на задачите за дена. Тази гъвкавост на
работното време не променя характера на правоотношението, а напротив
същата е обичайна и типична за длъжностите и професиите, при които
престирането на труд е обвързано с пътуване и местоизпълнение на трудовите
ангажименти в различни населени места.
Този извод не се променя по същество от възможността работниците да
се отделят от трудовия процес, да проявят гъвкавост, като законодателят е
предвидил възможност и за определяне на работно време с променливи
граници – така чл.139 от КТ.
Изводът остава непроменен и предвид посоченото от свид. С., относно
времето за почивка в работния ден, имайки предвид че напрактика при
характера на изпълняваната от него работа напрактика не може да се проследи
времето на обедна почивка.
Българското трудово законодателство урежда разнообразни форми на
работно време с цел осигуряване на по-гъвкави възможности за осигуряване
на заетост, както и с максимално използване на възможностите за полагане на
труд по няколко трудови договора.
7
С § 1, т. 11 от Допълнителните разпоредби на КТ, е определено, че
,,работно време“ е всеки период, през който работникът или служителят е
длъжен да изпълнява работата, за която се е уговорил.
Всеки работодател има изключителното право да определя
организацията на работното време в предприятието (организацията, фирмата,
учреждението и т.н.), като ползва различните форми на организация,
разпределение и отчитане на работното време.
Безспорно, както вече се посочи, по делото се установява наличието на
определено работно време /свидетелствата на С. и декларираното от него,
възприето и в процесния АУАН, като един от основните белези на трудовото
правоотношение.
По-нататък, по делото са установени характерът на извършваната работа
/трудова функция/ и трудово възнаграждение на свид. С. /данни се съдържат
както в показанията му пред съда, така и в декларираните от него
обстоятелства/.
Обстоятелството, че свид. С., е престирал труд, изпълнявайки задачи,
възложени му от представляващия дружеството-жалбоподател, се
потвърждава от него, независимо от напрактика сочената уговорка за срок на
изпитване и от представения договор за наем между свидетеля и
жалбоподателя /който не се кредитира от съда по изложени по-горе
съображения/.
Този факт не се променя и от възражението на процесуалния
представител на жалбоподателя, че липсва пътен лист, от който да се
установява че жалбоподателят е предоставил на работника процесното МПС.
Оформянето на пътен лист засяга организацията на работа на работодателя и
несъставянето му не може да бъде отчетено в негова полза с търсения от него
ефект.
Имайки предвид че производството е свързано с установяването на
прикрито трудово правоотношение, то обстоятелството дали е съставен пътен
лист е не само ирелевантно, но и житейски немислимо. В случай, че
отношенията между жалбоподателя и свидетеля бяха уредени като трудови,
каквито по същество следва да бъдат, то тогава вероятно би бил съставен и
пътен лист.
Описаните условия на труд, които се установяват от показанията на
свидетеля и съставената от него декларация, естеството и организацията на
възложената работа недвусмислено показват, че в процесния ден наетото лице
е престирало работна сила при съществуване на типичните за трудовото
правоотношение елементи, подчинявайки се на въведен от работодателя
режим на работа, с оглед на което следва да се приеме, че са налице всички
елементи за определяне на правоотношението като трудово.
Неоснователни са възраженията от страна на
дружеството - жалбоподател, поддържани в осз, че проверяващите не са
констатирали превоз на стока. Такива твърдения липсват както от страна на
свидетелите А. и П., така и от АНО. Свидетелят С. обаче е декларирал, че
пътува за гр. Кърджали, без да става ясно дали за да вземе стока или за да
8
достави. В осз същият свидетел сочи, че задачата му за деня била да провери
търговски обекти в гр. З. по списък, който той имал от дружеството
жалбоподател - ,,Поуточнихме набързо с Георги моя и техния списък“.
От страна на жалбоподателя се твърди, че св. С. не е полагал труд в
полза на дружеството, а че е използвал МПС, предоставено на ,,Б.“ ООД, за
лични нужди, за което са представени и договор за наем, фактура за
дължимата сума и платежно нареждане за заплащане на наемната цена. По
представения договор за наем съдът изложи по-горе мотиви, поради които не
кредитира облигационния договор. Това обстоятелство не се променя и от
представената по делото фактура, която видно от посочената дата на издаване
съвпада с датата на извършеното нарушение. Съдът намира, че фактурата е
нарочно създадена, в подкрепа на защитна теза на жалбоподателя, в случай че
бъде ангажирана отговорността му, предвид проверката именно от
16.07.2024г. Ако се приеме, че с представения договор за наем страните
действително са уредили преотдаването на МПС за лични нужди на С., то би
следвало и фактурата да бъде от датата на съставения договор за наем, а не от
датата на нарушението.
Нито в хода на проверката, нито в проведения разпит в производството
пред съда св. С. не споменава наличие на договор за наем с дружеството-
ответник, а още по-малко, че е заплатил затова да ползва за лични нужди
МПС.
Точно обратното, свидетелят без колебания сочи, че е получил
възнаграждение и за празните си курсове и че получил ,,автомобила от Георги
Кехайов, който е шеф на фирма ,,Б.“.
Следва да се посочи, че показанията на св. С. се ползват с доверието на
съда, предвид че не се установява съществено противоречие от изложеното
пред съда и описаното от него пред контролните органи, при констатиране на
нарушението.
При анализа на събраните по делото доказателства настоящият състав на
съда намира, че възникналото между страните правоотношение е трудово по
своя характер, тъй като с него е уговорена престация на работна сила, а не
продукт от нея. Св. С. е извършвал конкретна дейност в полза на
работодателя, при определени от него часове на работа и предварително
договорено възнаграждение за положения труд, почивни дни.
Така описаните условия на труд, естеството и организацията на
възложената работа недвусмислено показват, че за посочения период лицето
не е било ангажирано с предоставянето на характерния за гражданските
договори уговорен краен резултат, а е престирало работна сила при
съществуване на типичните за трудовото правоотношение елементи,
подчинявайки се на въведен от работодателя режим на работа.
Съгласно чл. 1, ал. 2 от КТ отношенията при предоставянето на работна
сила се уреждат само като трудови правоотношения.
За яснота следва да бъде посочено, че разликата между трудов и
граждански договор е анализирана в Тълкувателно решение № 86 от
27.02.1986 г. на ОСГК на Върховния съд, в което е посочено, че
9
разграничението е в зависимост от предмета на сключения договор. Ако
между гражданскоправните субекти се уговори престиране на определен
трудов резултат (овеществен труд), сключеният договор не е трудов, а
граждански, чиято правна регламентация е в ЗЗД. Когато предметът на
сключения договор е престиране на работна сила (жив труд) и работникът или
служителят е длъжен да спазва установена от работодателя трудова
дисциплина, работно време, работно място, налице са най-съществените
белези, които характеризират трудовия договор, който се сключва при
условията и по реда на КТ.
Нормата на чл. 61, ал. 1 от КТ изисква трудовият договор между
работника и работодателя да бъде сключен преди постъпването на работа,
като чл. 62, ал. 1 от КТ предвижда, че трудовият договор се сключва в писмена
форма. С оглед на изложеното следва да се приеме, че липсата на сключен
трудов договор между наказаното дружество и наетото лице правилно е
квалифицирано като нарушение на чл. 62, ал. 1 от КТ и законосъобразно е
била ангажирана административно-наказателната отговорност на
жалбоподателя.
В разглеждания случай, отговорността на дружеството-жалбоподател е
ангажирана за нарушение, извършено при условията на повторност,
наличието на която е основана на предходно НП, издаден
спрямо жалбоподателя.
Съгласно чл.416, ал.8 от КТ, нарушението е повторно, когато е
извършено в едногодишен срок от влизането в сила на наказателното
постановление, с което нарушителят е наказан за нарушение от същия вид.
В процесния случай едва в НП за първи път се сочи, че нарушението е
извършено при условията на повторност, за което обстоятелство липсва
констатация в повдигнатото административно обвинение, каквато функция
има съставеният АУАН.
Налице е противоречива съдебна практика, постановена по сходни
случаи, в резултат на която са сформирани три групи съдебни актове –
приемащи наличие на съществено процесуално нарушение при издаване на
НП, водещи до неговата отмяна, предвид накърнено право на защита на
наказаното лице; на второ място, съдебни актове, в подкрепа на тезата за това
че ,,повторността“ не е елемент от фактическия състав на нарушението, а част
от санкционната норма, поради което се приема, че НП е валидно и следва да
бъде потвърдено; и трета група съдебни актове, сформиращи теза за това, че
издаденото НП следва да бъде изменено. Настоящият съдебен състав намира
за правилно третото становище.
Доколкото в процесния случай безспорно се установява извършването
на нарушението по чл.62, ал.1 от КТ във връзка с чл.1, ал.2 от КТ, съдът
намира, че са налице предпоставките да упражни правомощията си по чл.63,
ал.7, т.1 от ЗАНН, като приложи закона за по-леко наказуемото нарушение. В
този смисъл е и задължителната съдебна практика в т.1 от Тълкувателно
решение № 8/16.09.2021 г., постановено по ТД №1/2020 г. на ОСС на ВАС.
Следва да се отбележи, че в разглежданата хипотеза привеждането на
10
описаното в НП деяние в съответствие с относимата правна норма, не изменя
съществено обстоятелствата на нарушението, като е изпълнено и изискването
да не се влошава положението на наказания.
Признаците на основния състав на санкционната норма са изпълнени,
предвид установените по делото факти.
Следователно деянието по основния състав чл.414, ал. 3 от КТ за
извършено нарушение по чл.62, ал.1 от КТ във връзка с чл.1, ал.2 от КТ,
за което следва да се реализира отговорността на жалбоподателя, е обявено от
закона за наказуемо с административно наказание.
Допълнителен аргумент за изменение на процесното НП е и това, че по
отношение на датата на връчване и влизане в сила на НП, взето предвид от
АНО за обосноваване извод за ,,повторност“ на нарушението /на л.15/,
наказващият орган е представил справка единствено от собствената си
информационна система. Справката обаче не е официален документ и нямат
материална доказателствена сила, обвързваща съда. Отразените в нея данни са
само индиция за съществуването на визираните в тях факти и обстоятелства,
но не могат да служат като доказателство за връчване на НП, респ., за
влизането му в сила. За да бъдат приети от съда за надлежно доказани е
необходимо последните да бъдат установени с предвидените в закона
доказателства.
Така, в разпоредбата на чл.58 и чл. 84 от ЗАНН е регламентиран редът за
връчване на НП. По делото липсват доказателства за връчване на НП №
*****/29.04.2024г., според изискванията на сочените разпоредби, поради което
не е установено по надлежния ред и влизането му в сила.
Изложеното води до извод, че не е
доказано процесното административно нарушение да е извършено при
условията на повторност и незаконосъобразно наказващият орган е наложил
наказание за това.
Следва да се има предвид, че самото нарушение е формално и е
довършено с постъпването на работа от работника, без да има сключен трудов
договор в писмена форма.
Сключването на трудов договор като основен правен институт в
областта на трудовото право и стриктното спазване на изискванията за
неговите форма и съдържание са допълнителна гаранция за зачитане правата и
интересите на работника, поради което е въведено изключение от общото
правило, уредено в разпоредбата на чл. 415в от КТ за по - лека наказуемост на
тези нарушения, които са отстранени незабавно и от които не са настъпили
вреди за работника, като е посочено, че нарушенията по чл. 61, ал.1, чл. 62,
ал.1 и ал.3 и чл. 63, ал.1 и ал.2 от КТ не са маловажни. По този начин
законодателно е ограничена възможността за такива нарушения, дори при
наличие на предпоставките на чл. 415 в ал. 1 от КТ, да бъде прилагана
смекчена административно-наказателна отговорност.
Макар разпоредбата на чл. 415в ал. 2 от КТ да ограничава приложението
на ал. 1 от същия текст по отношения на определени нарушения, не изключва
възможността за прилагане разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН, стига да са
11
налице основания за това. Според ТР № 1/2007 г. на ОСНК, ВКС - всякога
когато решаващият съд констатира, че предпоставките на чл. 28 от ЗАНН са
налице, но наказващият орган не го е приложил, това е основание за отмяна на
наказателното постановление, поради противоречието му със
закона. Обсъжданото нарушение в случая не може да бъде квалифицирано
като маловажен по смисъла на чл. 28 от ЗАНН, тъй като така установеното
деяние не разкрива по-ниска степен на обществена опасност от тази на
нарушенията от същия вид.
По отношение на размера на наказанието нормата на чл. 414, ал. 3
КТ предвижда, че работодател, който наруши разпоредбите на чл. 61, ал. 1, чл.
62, ал. 1 или 3 и чл. 63, ал. 1 или 2, се наказва с имуществена санкция или
глоба в размер от 1500 до 15 000 лв., а виновното длъжностно лице - с глоба в
размер от 1000 до 10 000 лв., за всяко отделно нарушение.
Както вече се посочи, установеното в процесния случай деяние
безспорно е нарушение и осъществява състава на чл.414, ал. 3 от КТ за
извършено нарушение по чл.62, ал.1 от КТ във връзка с чл.1, ал.2 от КТ,
но в издадения електронен фиш като нарушен е посочен чл.414, ал. 4 от КТ за
извършено нарушение по чл.62, ал.1 от КТ във връзка с чл.1, ал.2 от КТ.
Това налага съобразно разпоредбата на чл.63, ал.7, т.1 от ЗАНН, настоящата
въззивна инстанция да приложи закон за същото административно
нарушение, без съществено изменение на обстоятелствата на нарушението,
като прецизира и преквалифицира нарушената норма на деянието по чл.414,
ал. 3 от КТ за извършено нарушение по чл.62, ал.1 от КТ във връзка с
чл.1, ал.2 от КТ. Няма пречка това да бъде сторено, предвид тъждеството на
фактите, изложени в електронния фиш, относими напълно към състава на
нарушението. По силата на цитирания текст от ЗАНН, съдът разполага с
пълните правомощия да преквалифицира административното нарушение без
да се налага да изменя фактическата обстановка. Такова прецизиране на
цифровата квалификация на нарушението не е в състояние да доведе до
ограничаване правото на защита на нарушителя, тъй като и в съдебното
производство той се защитава предимно срещу фактите, а не срещу правната
им квалификация. В случая фактите, покриващи признаците на нарушението
са описани в атакувания акт.
Настоящият състав на съда намира, че с налагане на жалбоподателя
глоба в размер на 1 500 лв. ще бъдат постигнати целите предвидени в чл. 12 от
ЗАНН, предвид че не приема за установено наличието на предходно
извършено нарушение с НП № 21-2400043/29.04.2024г.
По разноските:
С оглед изхода на делото и направената претенция за разноски от всяка
от страните, на основание чл.63д от ЗАНН, всяка от тях има право на такива.
Съдът намира, че следва на административнонаказващия орган да се
присъди юрисконсултско възнаграждение в размер определен в чл.37 от ЗПП.
Съгласно чл.37, ал.1 от ЗПП заплащането на правната помощ е съобразно вида
и количеството на извършената дейност и се определя в наредба на
12
Министерския съвет по предложение на НБПП. По силата на чл.27е от
Наредбата за заплащане на правната помощ, възнаграждението за защита в
производствата по ЗАНН е от 80 до 150 лв. С оглед фактическата и правна
сложност на делото, съдът намира, че юрисконсултското възнаграждение
следва да бъде определено в размер на 80 лева.
От друга страна, жалбоподателят претендира разноски в размер на 600
лева, представляващи заплатено адвокатско възнаграждение, съгласно ДПЗС
/л.38/. От страна на процесуалния представител на АНО е направено
възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.
Съгласно чл.78, ал.5 от ГПК, приложим в настоящото производство на
основание чл.144 от АПК във вр. с чл.63д от ЗАНН, ако заплатеното от
страната възнаграждение за адвокат е прекомерно, съобразно действителната
правна и фактическа сложност на делото, съдът може, по искане на
насрещната страна, да присъди по-нисък размер на разноските в тази им част,
но не по-малко от минимално определения размер съобразно чл. 36 от Закона
за адвокатурата.
Анализът на нормативното предписание налага извод, че за да се намали
възнаграждението следва да са налице две кумулативно предвидени
предпоставки: прекомерност на заплатеното възнаграждение, съобразно
действителната правна и фактическа сложност на делото, и искане на
насрещната страна.
Липсата на първата предпоставка (материалноправна по своя характер)
ще обуслови извод за неоснователност на направеното искане за присъждане
на по-нисък размер от заплатеното адвокатско възнаграждение.
Липсата на втората предпоставка (процесуалноправна по своя характер)
е пречка съдът да присъди по-нисък размер от заплатеното адвокатско
възнаграждение, дори когато е констатирал, че то е прекомерно, защото
законът не го е овластил по своя инициатива да прилага правилото на чл.78,
Ал.5 от ГПК.
Съгласно разяснението в т. 3 на ТР № 6/06.11.2013 г. на ОСГТК на ВКС,
основанието по чл. 78, ал. 5 ГПК се свежда до преценка за съотношението на
цената на адвокатска защита и фактическата и правна сложност на делото.
Претендираният размер на адвокатското възнаграждение от страна на
жалбоподателя е под минималния размер, установен съгласно чл.7, ал.2, т.3 от
Наредба № 1/09.07.20024г. за възнаграждения за адвокатска работа, поради
възражението на процесуалния представител на АНО е неоснователно.
Така мотивиран, Съдът
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ Наказателно постановление № **** от 30.09.2024 г., издадено
инж. Емилия Даракчиева - Д. на Д. „И. по т.” - гр. С., с което на ,,Б.“ООД, с
ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: гр. М., ул.„О.“, бл.*, ап.*,
13
представлявано от управителя си Г.А. К., е наложено административно
наказание: „имуществена санкция” в размер на 15 000 лв. на основание
чл.416, ал.5 от КТ, във връзка с чл.414, ал. 4 от КТ за извършено нарушение по
чл.62, ал.1 от КТ във връзка с чл.1, ал.2 от КТ, при условия на ,,повторност“,
съгласно чл.416, ал.8 от КТ, като ПРЕКВАЛИФИЦИРА нарушената
санкционна норма по чл.416, ал.5 от КТ, във връзка с чл.414, ал. 3 от КТ и
ИЗМЕНЯ размера на административното наказание „глоба“ в размер на 1500
лв.
ОСЪЖДА ,,Б.“ООД, с ЕИК ****, със седалище и адрес на
управление: гр. М., ул.„О.“, бл.*, ап.*, представлявано от управителя си
Г. А.К., да заплати на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“
сумата от 80 /осемдесет/ лева, представляваща направени разноски по делото
за юрисконсултско възнаграждение.
ОСЪЖДА Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“, да
заплати на ,,Б.“ООД, с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр.
М., ул.„О.“, бл.*, ап.*, представлявано от управителя си Г. А.К., сумата от
600 /шестстотин/ лева, представляваща направени разноски по делото за
адвокатско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред
Административен съд-С., по реда на глава дванадесета от АПК в 14- дневен
срок от съобщаването на страните, че е изготвено.
Съдия при Районен съд – Златоград: ___________А.Ч.____________
14