№ 12730
гр. София, 14.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 38 СЪСТАВ, в публично заседание на
шестнадесети септември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ВЛАДИМИР СТ. КЪНЕВ
при участието на секретаря РОЗАЛИЯ ИВ. ГЕОРГИЕВА
като разгледа докладваното от ВЛАДИМИР СТ. КЪНЕВ Гражданско дело №
20221110101134 по описа за 2022 година
Производството е образувано по предявен от В. Б. А. срещу М. С. С. установителен
иск за признаване за установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на
ищеца сумата в размер на 880 лв., представляваща непогасена част по договор за заем от
16.10.2019г., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК до окончателното изплащане на сумата,
за която сума е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от 10.09.2021 г. по ч.гр.д. №
49799/2021 г. на СРС, 38 с-в.
Ищецът В. Б. А. твърди, че на 16.10.2019г. дала заем на ответника М. С. С. в размер на
1000 лв. при условие, че последната ежемесечно ще й връща сума в размер на 200 лв. Към
края на месец август 2021г. длъжникът върнал само 120 лева от заема. На 26.08.2021г.
кредиторът подал заявление за издаване на заповед за изпълнение срещу противната страна.
Длъжникът депозирал възражение по чл. 415 ГПК, което поражда правния интерес за
предявяване на настоящият установителен иск, като се претендират и разноските по делото.
В законоустановения срок не е постъпил писмен отговор на исковата молба.
В открито съдебно заседания от 16.05.2022 г. ответникът чрез своя процесуален
представител не оспорва, че е получил процесната сума, като твърди, че същата била дарена
на ответника и не следвало да бъде връщана.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа
и правна страна следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 240, ал.1 ЗЗД договорът за заем се счита за сключен с
постигане на съгласие между страните и предаване на вещта или паричната сума. В тази
връзка, за да се приеме, че е налице валиден договор за заем за послужване, е необходимо
страните да постигнат съгласие: заемодателят да се съгласи да предостави определена
парична сума на заемателя, а последният да се задължи да върне същата сума след изтичане
на уговорения в договора срок. С оглед на факта, че договорът за заем е реален, същият
поражда последици, едва когато въз основа на постигнатото съгласие бъде предадена
паричната сума. Следователно, ищецът, който претендира, на основание чл.240,ал.1 ЗЗД
1
връщане на паричната сума, носи доказателствената тежест да установи, че между него и
ответника е било постигнато съгласие, което да обхваща всички съществени условия на
договора за заем за послужване /чл. 240 ЗЗД/, посочени по-горе, както и че така уговореното
предоставяне на паричната сума, е било фактически осъществено. Договорът за заем не е
формален договор. За неговата действителност не е предвидена писмена форма. Такава не е
предвидена и за доказване на съществените условия по договора.
По делото е представена електронна кореспонденция между страните, водена през
приложението „Месинджър“ в социалната мрежа „Фейсбук“, като съгласно приетата по
делото съдебно компютърно-техническа експертиза, кореспонденцията напълно съответства
на реално водената между профилите на двете страни, като се потвърждават и използваните
от страните „Фейсбук“ профили. От същата се установява, че за периода от 21.11.2019 г. до
30.09.2020 г. в разговорите между страните многократно е ставало дума за процесната сума,
като ищцата на няколко пъти е канила ответницата да й върне дадените пари, но поради
различни причини така и не се е стигнало до връщането им.
За установяване получаването на сумата в размер на 1000 лв. от ответницата по делото
са събрани гласни доказателствени средства. Свидетелката Роза Василева Митова заявява, че
от разговор с дъщеря си В. разбрала, че последната е дала в заем през 2019 г. сумата в
размер на 1000 лв. на ответницата, като същата сума й била предадена в брой. Заявява, че до
момента ответницата е върнала сумата в размер на 120 лв. на дъщеря й. Посоченото от
свидетеля Митова не се разколебава от показанията на свидетеля Станимир Петров Паунов,
който заявява, че разбрал от родителите на ответницата, че същата е взела пари назаем в
размер на 1000 лв. от нейна съученичка и приятелка преди две години, като посочва, че
ищцата била услужила на ответницата, която от своя страна, се е задължила да ги връща.
Същият посочва, че няма представа дали парите са върнати.
Съгласно разпоредбата на чл. 240, ал. 4 ЗЗД ако не е уговорено друго, заемателят
трябва да върне заетите пари или вещи в течение на един месец от поканата. По делото е
представена нотариална покана, връчена на ответника на 03.08.2021 г., с която същият е
поканен да върне на ищеца процесната сума в 7-дневен срок от получаване на поканата,
поради което съдът приема, че с изтичане на 7-дневния срок задължението за връщане на
процесната сума от страна на ответника е станало изискуемо.
С оглед на гореизложеното съдът намира, че между страните е налице валидно
облигационно отношение по договор за заем, като заемодателят е изпълнил задължението си
да предаде на заемателя процесната сума, като последният не успя да докаже погасяване на
задължението за връщането й, поради което така предявеният иск следва да бъде уважен в
неговата цялост.
По разноските:
С оглед изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК право на разноски има
единствено ищецът. Същият претендира такива в размер на 1475 лв., като представя и
доказателства за извършването им. Поради което ответникът следва да бъде осъден да
заплати на ищеца сумата в размер на 1 475 лв., представляваща разноски в исковото и
заповедното производство.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че М. С. С., ЕГН
**********, с адрес: гр. София, ж.к. „Надежда 1“, ул. „Кирил Дрангов“ № 132, бл. 132, вх. Г,
ет. 3, ап. 75, дължи на В. Б. А., ЕГН **********, с адрес: гр. София, ж.к. „Надежда 1“, бл.
134, ет. 3, ап. 10, сумата в размер на 880 лв., представляваща непогасена част по договор за
заем от 16.10.2019г., ведно със законната лихва, считано от 26.08.2021 г. до окончателното
2
изплащане на сумата, за която сума е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от
10.09.2021 г. по ч.гр.д. № 49799/2021 г. на СРС, 38 с-в.
ОСЪЖДА М. С. С., ЕГН **********, с адрес: гр. София, ж.к. „Надежда 1“, ул. „Кирил
Дрангов“ № 132, бл. 132, вх. Г, ет. 3, ап. 75, да заплати на В. Б. А., ЕГН **********, с адрес:
гр. София, ж.к. „Надежда 1“, бл. 134, ет. 3, ап. 10, сумата в размер на 1 475 лв.,
представляваща разноски в исковото и заповедното производство.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Софийски Градски съд в
двуседмичен срок от връчването на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3