РЕШЕНИЕ
№2022
гр.
Пловдив, 15.11.2023 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ, І отделение, XV състав в публично заседание на седемнадесети
октомври през две хиляди двадесет и трета година в състав :
СЪДИЯ:
МАРИЯ НИКОЛОВА
при секретаря ВАНЯ ПЕТКОВА, като разгледа докладваното адм. дело № 2017 по описа за 2023 год.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на Глава Х от АПК във връзка
чл.172, ал.5 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/.
Образувано по жалбата на К.Ю.К., ЕГН **********, с адрес: ***,
чрез адв. И. с адрес ***, офис 3, против Заповед за
прилагане на принудителна административна мярка № 23-1228-000698/02.08.2023г.,
издадена от Д.М.Д.– Началник сектор към ОДМВР Стара Загора, сектор „Пътна
полиция“, с която на основание чл.171, т.2а, б.“а“ от ЗДвП е постановено прекратяване
на регистрацията на ППС за срок от 6 месеца, считано от 02.08.2023г. и са
отнети са СРМПС № ***и 2 броя табели с регистрационни табели ***.
Според жалбоподателя заповедта е неправилна,
незаконосъобразна и необоснована. В съдебно заседание, процесуалният
представител на жалбоподателя адв.И. поддържа жалбата. Претендира присъждане на
сторените разноски по делото.
Ответникът - Началник сектор към ОДМВР Стара Загора, сектор
„Пътна полиция“,
не взема становище по жалбата.
За
допустимостта:
Заповедта е връчена на жалбоподателя на 07.08.2023г., за
което в самата заповед е направено нарочно отбелязване (лист 10), а жалбата е
подадена директно в Административен съд Пловдив на 09.08.2023 г., т.е. в
предвидения за това процесуален срок и при наличието на правен интерес (от
адресат на акта), поради което жалбата се явява ДОПУСТИМА.
От фактическа
страна е установено, следното:
Приобщен по делото е Акт за установяване на административно
нарушение серия GA №
704956/02.08.2023 г.
Констатациите, изложени в акта се свеждат до следното: На
02.08.2023 г., около 18:32 часа в община Стара Загора, на път I-5, в близост до разклона за с. Загоре, посока юг-север,
водача К. управлява собствения си лек автомобил марка „Мерцедес МЛ-350“ с рег.
№ ***, със СУМПС № ***издадено от Калифорния, САЩ /с валидност до 10.03.2027
г./, което е невалидно за Република България, тъй като не е придружено с
легализиран превод на български език. В съставения АУАН е посочено, че е
нарушена разпоредбата на чл.161, т. 3 от ЗДвП, както и че като доказателства са
иззети: СРМПС № ***и 2 броя рег. табели с № ***. Актът е подписан от нарушителя
без възражение.
Въз основа на така съставения АУАН и констатираното с него
нарушение е издадена оспорената заповед за прилагане на принудителна
административна мярка, с която на основание чл.171, т.2а, б.“а“ от ЗДвП е
постановено прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство /ППС/, лек
автомобил марка „Мерцедес МЛ-350“ с рег. № *** за срок от 6 месеца.
Като част от административната преписка са представени:
заповед № 8121з–1632 от 02.12.2021 г. (лист 19) на министъра на вътрешните
работи относно определяне на служби за контрол по Закона за движение по пътищата;
заповед № 349з-4467 от 23.12.2021 г. на директора на ОД на МВР – Стара Загора
относно оправомощаване на длъжностни лица от ОД на МВР – Стара Загора да
прилагат с мотивирана заповед принудителни административни мерки по чл. 171, т.
1, т. 2, т. 2а, т. 4, т. 5, б. „а“ и т. 6 и т.7 от ЗДвП (лист 18); Справка за
нарушител/водач; Справка за пътуване на лице и Наказателно постановление №
23-1228-003648 от 16.08.2023г.
От страна на жалбоподателя е представено копие от превод на български
език на Свидетелство за управление на МПС, издадено от САЩ (лист 31).
По делото е разпитан свидетеля Б. Н. Н., която сочи, че
познава жалбоподателя и са приятели от 30г. Свидетелката заявява, че на отбивката
за с. Загоре, точно преди Стара Загора, в посока към морето, жалбоподателя е
бил спрян за проверка. Свидетелката управлявала колата зад неговата. Посочва,
че след разговор с полицаите К. отишъл при нея и заявил, че има проблем с
книжката му, че била нередовна. Установило се, че полицаите поискали превод на
книжката му, на което Нушева му заявила, че такъв има. Въпреки, че К. казал на
полицаите, че има превод на документа, те му заявили че вече пишат акт и същия
не може да се унищожи понеже са започнали да пишат и трябва да води дело. Свидетелката
заявява, че жалбоподателят има превод на книжката си, но той не е могъл да
разбере полицаите какво искат.
Съдът кредитира частично показанията на разпитания по делото
свидетел, само по отношение на твърденията по установяване на нарушението, като
отчита обстоятелството, че жалбоподателя е подписал АУАН без възражения.
С Определение от 11.09.2023 г., съдът е разпределил
доказателствената тежест между страните.
При така
установеното от фактическа страна се налагат следните правни изводи:
Според нормата на чл.171 от ЗДвП, принудителните
административни мерки, предвидени в закона се налагат за осигуряване на
безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на
административните нарушения.
Волеизявлението за прилагането на ПАМ се обективира в
заповед, която има характер на индивидуален административен акт по смисъла на
чл. 21, ал. 1 от АПК и се издава по реда на глава пета, раздел втори от АПК.
Предпоставка за издаването на заповед с правно основание по
различните състави на чл.171 от ЗДвП, е извършено от водач на МПС
административно нарушение, което се установява с АУАН, съставен от
компетентните длъжностни лица.
При произнасянето на компетентния орган относно
осъществяването на административната или наказателна отговорност на водача или
след изтичане на предвидения в закона срок, принудителната мярка се счита за
отпаднала.
Оспорената заповед за прилагане на принудителната
административна мярка /ПАМ/, е издадена от компетентен орган - Началник сектор
към ОДМВР Стара Загора, сектор „Пътна полиция“, съобразно нормата на чл.172,
ал. 1 от ЗДвП и Заповед № 349з-4467 от 23.12.2021 г. на Директора на ОД на МВР
– Стара Загора, издадена на основание Заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г. на Министъра
на вътрешните работи.
Съдът констатира, че заповедта е издадена в предвидената от
закона писмена форма и съдържа необходимите реквизити /по аргумент от чл.172,
ал.1 от ЗДвП и чл.59, ал.2 АПК/.
Съдът не констатира допуснато нарушение на
административнопроизводствените правила, което да обосновава извод за наличие
на основания за отмяна на оспорения акт.
Оспорената заповед е издадена и в съответствие с
материалноправните разпоредби.
Материалноправните предпоставки за налагане на
принудителните административни мерки са изчерпателно посочени в нормата на
чл.171 от ЗДвП. В конкретния случай, административният орган е приел с
оспорената заповед, че е налице хипотезата на чл.171, т.2а, б. „а“ от ЗДвП.
Съгласно цитираната разпоредба, принудителна административна мярка
„прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство“ се налага на
собственик, който управлява моторно превозно средство без да е правоспособен
водач, не притежава свидетелство за управление, валидно за категорията, към
която спада управляваното от него моторно превозно средство, или след като е
лишен от право да управлява моторно превозно средство по съдебен или
административен ред, или свидетелството му за управление е временно отнето по
реда на чл.171, т.1 или 4 или по реда на чл. 69а от Наказателно-процесуалния
кодекс, както и на собственик, чието моторно превозно средство е управлявано от
лице, за което са налице тези обстоятелства – за срок от 6 месеца до една
година.
С оспорената заповед административният орган е приложил
правилно относимите материалноправни разпоредби и е действал в съответствие с
целта на закона, издавайки законосъобразен административен акт. Административният
орган е приел, че жалбоподателят е управлявал собственото си МПС без да
притежава свидетелство за управление, валидно за за Република България, тъй
като представеното от К. СУМПС е издадено в САЩ – щата Калифорния, и не е
придружено от легализиран превод на български език, като в АУАН на който се
основава оспорената заповед е посочено, че е нарушен чл.161, т.3 от ЗДвП.
Правилата за валидността и признаването в България на
свидетелство за управление на МПС, издадено от чужди държави, са уредени в
ЗДвП, както и в няколко международни договора. Съгласно нормата на чл. 161 от ЗДвП /ДВ, бр. 43 от 2002 г./свидетелство за управление на моторно превозно
средство, издадено в друга държава, е валидно на територията на Република
България за категорията, за която е издадено, в следните случаи: 1. държавата,
в която е издадено, е договаряща страна по Конвенцията за движението по
пътищата и свидетелството отговаря на изискванията на приложение № 6 към
конвенцията; 2. държавата, в която е издадено, е договаряща страна по Споразумението
между страните по Северноатлантическия договор относно статута на техните
въоръжени сили при условията на чл. IV, буква „а“ от него; 3. свидетелството е
придружено от легализиран превод на български език; 4. свидетелството е
международно и отговаря на изискванията на приложение № 7 към Конвенцията за
движението по пътищата; 5. свидетелството е издадено от държава - членка на
Европейския съюз, или от друга държава-страна по Споразумението за Европейското
икономическо пространство, или от Конфедерация Швейцария. Приложима по
отношение на правилата за валидност е и Женевската конвенция от 1949 г., но
само за свидетелства, издадени от договарящите държави по нея, които не са
страни по Конвенцията за движението по пътищата от 1968 г., т. к. по силата на
чл. 48 от Конвенцията, тя отменя и замества Женевската конвенция за движението
по пътищата от 1949 година в отношенията на страните по нея. Следователно, за
държави, подписали и двете конвенции, се прилагат правилата на Конвенцията за
движението по пътищата, а за тези, които не са страни по нея, се прилага
Женевската конвенция. В случая, свидетелството с което е управлявал превозното
средство жалбоподателя е издадено в САЩ, което не отговаря на изискванията на
чл. 161, т. 1 от ЗДвП, т. к. САЩ не е договаряща страна по Конвенцията за
движението по пътищата, подписана във Виена през 1968 г. Процесното СУМПС не
попада и в хипотезата на чл. 161, т. 2 от ЗДвП, тъй като независимо, че САЩ е
страна по Споразумението между страните по Северноатлантическия договор относно
статута на техните въоръжени сили, жалбоподателят не твърди и не доказва да има
статут на член на въоръжената сила или цивилен компонент (ако имаше такъв
статут се признава самото свидетелство, без необходимост да са изпълнени
допълнителни условия, като например легализиран превод или апостил).
Представеното от жалбоподателя СУМПС не съответства и на изискванията на
Приложение № 7 от Конвенцията за движението по пътищата, за да бъде приложена
хипотезата на чл. 161, т. 4 от ЗДвП. Не е приложима и хипотезата на чл. 161, т.
5 от ЗДвП, защото процесното СУМПС е издадено в САЩ, щата Калифорния, които не са
част от Европейския съюз и не са страна по Споразумението за Европейското
икономическо пространство.
В хипотезата на чл. 161, т. 3 от ЗДвП се изисква
свидетелство за управление на МПС да е придружено от легализиран превод на
български език. В тази връзка следва да се подчертае, че превод на български
език на издаденото в САЩ СУМПС № ***не е представено с жалбата от 09.08.2023г.,
а е представено по делото едва след насрочване за разглеждане в открито съдебно
заседание – с молба от 04.10.2023г. При съвкупната преценка на събраните по
делото доказателства включително и свидетелските показания съдът намира, че не
може да се направи извод, че въпросният превод е бил действително представен и
неприет от контролните органи. Ако такъв превод е бил налице още към момента на
извършване на проверката на 02.08.2023г., то щеше да бъде представен с жалбата
до съда. Нещо повече, съставения АУАН въз основа на който е издадена оспорената
заповед е подписан от жалбоподателя без възражения.
Отделно от изложеното, дори и да се приеме, че превода на
СУМПС действително е бил наличен по време на проверката, то същия не може да се
квалифицира като легализиран такъв по смисъла на чл. 161, т. 3 от ЗДвП. Преводът
не е извършен от компетентен на държавата издател орган (чл. 3 от Конвенцията за
премахване на изискването за легализация на чуждестранните публични актове –
Хагска конвенция), а от преводач към преводаческа
фирма, и липсва изискуемото удостоверяване посредством „апостил“ по Хагската
конвенция, страни по която са и Република България, и САЩ. Свидетелството за
управление на МПС като административен документ е публичен акт по смисъла на
чл. 1, буква „b“ от Хагската конвенция и съгласно чл. 3 и чл. 4 от същата
подлежи на формална процедура за легализация и върху документът следва да бъде
поставен Apostille (в този смисъл е Решение № 16282 от 28.12.2018 г. на ВАС по адм.
д. № 4957/2018 г. ). В разглеждания случай издаденото от
САЩ свидетелство за управление на МПС не е заверено с поставяне на апостил,
поради което не е валидно на територията на Република България.
С оглед гореизложеното, Съдът намира, че в случая са налице
кумулативно предвидените от закона предпоставки за налагане на процесната ПАМ
на основание чл. 171, т. 2а, б. „а“ от ЗДвП, цитирана като правно основание за
издаване на заповедта.
В разпоредбата на чл. 171, т. 2а, б. „а“ от ЗДвП е
предвидено, че принудителната административна мярка се прилага за срок от шест
месеца до една година. В конкретния случай компетентният орган е определил
минимално предвидения в закона срок от 6 месеца, което обуславя извод за
съразмерност на наложената ПАМ.
Наложената принудителна мярка е съобразена и с целта на
закона, установена както в обществен интерес, така и в интерес на самия водач -
да се гарантира безопасността на движението по пътищата.
По изложените съображения, настоящият съдебен състав намира
жалбата за неоснователна, съответно оспорената Заповед за прилагане на
принудителна административна мярка № 23-1228-000698 от 02.08.2023 г. на
Началник сектор към ОДМВР – Стара Загора, сектор „Пътна полиция“ – за
законосъобразна.
Водим от горното, Съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на К.Ю.К., ЕГН **********, с адрес: ***,
против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка №
23-1228-000698/02.08.2023г., издадена от Д.М.Д.– Началник сектор към ОДМВР
Стара Загора, сектор „Пътна полиция“, с която на основание чл.171, т.2а, б.“а“
от ЗДвП е постановено прекратяване на регистрацията на ППС за срок от 6 месеца.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване на основание чл.
172, ал. 5 от ЗДвП.
СЪДИЯ: