Р E Ш Е Н И Е
№ 26.03.2018 г. гр.Стара Загора
В ИМЕТО НА НАРОДА
СТАРОЗАГОРСКИ РАЙОНЕН СЪД VI
ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ
На 26 февруари 2018 година
в публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАНЯ ИЛКОВА
Секретар: ЕВДОКИЯ ДОСЕВА
като разгледа докладваното от съдия ИЛКОВА
гражданско дело № 4377 по описа на
съда за 2017 година,
за да се произнесе взе предвид следното:
Предявен е иск с правно основание чл.422, ал.1 ГПК, във
вр. чл.240 от ЗЗД, чл. 79, ал.1, чл. 86 и чл. 92 от ЗЗД.
Ищецът
„Инвесткредит груп” ООД гр. Стара Загора,
чрез упълномощения си представител адв.м. И. ***, твърди в исковата си
молба, че на 27.01.2017Г. предоставили на ответницата по делото З.Г.С. кредит в размер на 6000 лв., с краен
срок за издължаване 27.01.2018г.. Договорът за кредит бил материализиран в нот.
акт за учредяване на договорна ипотека
върху недвижим имот № 35, том първи, рег. № 429, дело № 32/2017г. на
помощник-нотариус Ралица Н., по заместване на нотариус Маргарита Илиева, рег. №
406 на НК. Кредитополучателят заявил изрично,
че към момента на подписване на нотариалния акт е получил изцяло сумата
в брой. Съгласно уговореното, длъжникът се задължил да заплаща месечна лихва от
4% върху размера на кредита при годишен процент на разходите 48%. Погасяването
на кредита следвало да се извърши – за лихвата на равни месечни вноски, в срок
до 30 число на всеки календарен месец, а главницата в размер на 6000лв.
следвало да се издължи в края на договорения период, ако няма предсрочно
погасяване. Страните се договорили, че
при неплащане на три месечни вноски, кредитополучателят ще дължи неустойка в
размер на 50 % от цялата получена сума и кредита става изцяло и предсрочно
изискуем. Ответницата З.Г.С., като кредитополучател и ипотекарен длъжник
заявила, че е съгласна с условията на т.1 и т. II от нотариалния акт и при
просрочване срока на връщане на заема или при настъпване на предсрочна
изискуемост на вземането по договора за кредит, кредиторът имал право да
пристъпи незабавно към принудително изпълнение, по реда на действащото
законодателство, заедно с лихвата, неустойката, таксите, разноските и всички останали
акцесорни парични задължения, като насочи изпълнението към учредените в негова
полза обезпечения и се удовлетвори от ипотекирания имот, предмет на договора по
законоустановения ред.
Тъй
като длъжникът З.Г.С. не заплатила нито една от уговорените вноски за месечна
лихва, то заемодателят бил принуден да изпрати Нотариална покана за доброволно
изпълнение рег. № 2007, т.1, акт № 109 от 24.04.2017г. чрез нотариус Маргарита
Илиева, в район PC Стара Загора, вписана с рег. № 406 в НК на РБ, връчена лично
на длъжника З.Г.С. на 04.05.2017г., за изплащане на дължимата сума в общ размер
на 9 744лв., от които: главница- 6000лв., неустойка-3000лв., лихва за периода
м.01, 02, 03 и 04 на 2017г., в размер на 744лв. С поканата за доброволно
изпълнение кредитът бил обявен за изцяло и предсрочно изискуем.Също така З.Г.С.
била поканена да се яви на 05.05.2017г. в кантората на нотариус Маргарита
Илиева, вписана с рег. № 406 в НК на РБ, за да заяви дали ще плати дължимата сума и по какъв начин.
На
05.05.2017г. бил съставен Констативен протокол акт № 125, т.1, рег. № 2244 от
05.05.2017г. на Ралица Солакова- помощник-нотариус на Маргарита Илиева-
нотариус, в който било удостоверено, че З.Г.С. има желание да плати и ще
направи вноска от 500 лв. на 09.05.2017г.
Плащане
от длъжника не било извършено нито на 09.05.2017г., нито до 18.05.2017г.,
когато изтекъл четиринадесетдневния срок за доброволно изпълнение, а също и към
момента на предявяване на иска.
Поради
това, ищецът подал в съда заявление по чл.417 ГПК за издаване на заповед за
незабавно изпълнение и изпълнителен лист въз основа на Нотариален акт за
учредяване на договорна ипотека върху недвижим имот № 35, том I, рег. № 429, дело № 32 от 2017г. на Ралица Солакова,
помощник-нотариус по заместване на Маргарита Илиева, нотариус с рег.№ 406 от
регистъра на НК на РБ, срещу ответницата за плащане на сума в общ размер
9744лв., от които: главница - 6 000лв., неустойка - 3 000лв., лихва за периода
м.01, 02, 03 и 04 на 2017г. вкл., в размер на 744лв. по договора за кредит,
както и за заплащане на законна лихва от момента на подаване на заявлението до
окончателното изплащане на дължимата сума. Във връзка с подаденото заявление по
чл.417 ГПК било образувано ч.гр. дело № 2983/2017г. по описа на Районен съд
Стара Загора, по което били издадени заповед за незабавно изпълнение и
изпълнителен лист. Тъй като в законоустановения срок З.Г.С. подала възражение
срещу заповедта за изпълнение, ищецът предявява настоящия установителен иск.
Ищецът,
по повод депозираната от длъжника възражение,
твърди, че размерът на уговорената между страните неустойка не може да
бъде определен като прекомерен по смисъла на чл. 92, _ал.2 от ЗЗД. За да се
приеме за такъв, размерът й следвало да не е съобразен с действителните вреди,
които кредиторът би могъл да понесе вследствие на неизпълнението на
задължението. С оглед характера на сключения договор, загубите за заемодателя
били съобразени с риска на дейността на ищцовото дружество, което е
регистрирано като финансова институция и единствения му предмет на дейност е
отпускането на заеми, видно от публичния Регистър на финансовите институции по
чл. За от ЗКИ - № 106 в регистъра, със Заповед за вписване на подуправителя на
БНБ № РД22- 1382/11.07.2012. Уговарянето на процесната неустойка било
продиктувано тъкмо от рисковия характер на извършваната от дружеството дейност,
при която невръщането на дадените кредити било често явление, поради което за
тези случаи трябвало да се предвидят адекватни обезпечителни, обезщетителни
мерки, каквато била уговорената неустойка. Освен това, следвало да се има
предвид и обстоятелството, че неустойката, освен обезпечителна и обезщетителна,
има и санкционна функция, поради което можело да се претендира и в случаите,
когато вреди не са настъпили или не са настъпили в предвидения размер. В тези
случаи неустойката била санкция за неизпълнението и ограничаването й до размера
на вредите не би съответствала пълно на придадените и от законодателя функции.
Поради изложените причини, уговорената неустойка не е недействителна поради накърняване на добрите
нрави, тъй като същата не е уговорена извън присъщите й обезпечителна,
обезщетителна и санкционна функции.
Що се
касаело до твърдението до прекомерност на уговорената възнаградителна лихва, по
действащото българско право максималният размер на договорната лихва
(възнаградителна или компенсаторна) бил ограничен единствено от чл.9 ЗЗД,
съгласно който страните могат свободно да определят съдържанието на договора,
доколкото то не противоречи на добрите нрави - „Няма пречка страните да
уговарят възнаградителна лихва (чл. 240. an. 2 ЗЗД) или неустойка за забавено
изпълнение на парични задължения (чл. 92 ЗЗД) над размера на законната лихва и
тяхната свобода на договаряне не е ограничена от разпоредбата на чл. 10, ал. 2 ЗЗД". Решение № 61 от 21.10.2015 г. по т. д. № 894 /
В
случая уговореният от страните процент възнаградителна лихва не надвишавал
законово определения размер в чл.29, ал.9 от Закона за кредитите за недвижими
имоти на потребители, съгласно който „Годишният размер на разходите по
кредитите не може да бъде по-висок от 5 пъти размера на законната лихва по
просрочените задължения в левове и в чуждестранна валута, определена с
постановление на Министерски съвет.”
Предвид
изложеното, ищецът моли, след доказване основателността на исковата молба,
съдът да постанови решение, с което да признае съществуване на вземането му от З.Г.С.,
в общ размер на 9744лв., от които: главница - 6 000лв., неустойка - 3 000лв.,
лихва за периода м.01, 02, 03 и 04 на 2017г. вкл., в размер на 744лв., както и
за заплащане на законна лихва от момента на подаване на заявлението до
окончателното изплащане на дължимата сума, произтичащо от Договор за кредит №
СЗ-1592 от 27.01.2017г. материализиран в Нотариален акт за учредяване на
договорна ипотека върху недвижим имот № 35, том I, per. № 429, дело № 32 от
2017г. на Ралица Солакова, помощник-нотариус по заместване на Маргарита Илиева,
нотариус с рег.№ 406.
Претендира
за направените в заповедното
производство и по настоящото делото разноски.
Ответницата З.Г.С. в депозирания си писмен отговор не оспорва, че между ищеца и нея е сключен
договор за заем за срок от една година, по който е получила сумата 6000.00лв.,
с краен срок на издължаване 27.01.2018 година, като за обезпечаване на вземането е сключена и
договорна ипотека.Оспорва размера на иска за неустойка, посочена от ищеца, а
именно 3000.00лв., и моли този иск да бъде отхвърлен поради следните основания:
-клаузата от договора за
кредит, с която била уговорена неустойка в размер на 3000.00 лв., е нищожна,
поради противоречие с добрите нрави, и моли, съдът да я прогласи за такава.
Договорната свобода съгласно чл.9 ЗЗД, на която се позовавал в исковата молба
ищецът, не е абсолютна. Нищожни са договорките между страните, които
противоречат на добрите нрави, като преценката за това, дали е налице такова
противоречие, се извършвала винаги конкретно-в случая кредитът бил обезпечен с
договорна ипотека върху недвижим имот, представляващ единственото жилище на
длъжника, уговорени били и наказателни лихви, наречени „възнаградителни" в
размер на 48% годишно, следователно, интересът на кредитора бил защитен в
изключително висока степен и уговорката за неустойка в размер на половината от
дължимата главница представлява способ за увреждане на длъжника по недопустим
начин, респективно давал възможност за неоснователно обогатяване на кредитора;
-налице била
прекомерност на уговорената неустойка, равняваща се на сумата от 3000.00лв.,
равна на половината от дължимата главница, като не би могло да се приеме, че
уговарянето на неустойка в подобен размер цели да възмезди вредите,които
кредиторът ще понесе от евентуалното неизпълнение на договора, тъй като нямало
обстоятелства, които да водят до увреда кредитора по този начин-не било налице
свръхинфлация, която да доведе до обезценка на паричната сума на главницата, на
годишна база за 2017 година била налице нулева или съвсем ниска инфлация-в
порядъка на 0,1%/според официалните данни на НСИ/, не били налице вреди от
пропуснати ползи за кредитора, изразяващи се в лихви от евентуално депозиране
на сумата в банкова институция-лихвените проценти по депозити на ЮЛ варирали в
порядъка на 0,3-0,4 процентни пункта годишно/според официалните данни на БНБ/,
което означавало, че годишно, при условие, че кредиторът депозира тази сума на
влог/срочен депозит/ в банка,ще получи между 18 и 20 лв., приходи от лихви. Следователно,
уговорената неустойка в размер на 50% от главницата излизала далеч извън
обезпечителна и обезщетителна функция на неустойката. Тя излизала и извън
санкционната функция на неустойката, защото санкцията била необосновано висока.
Според добрите нрави, невъзможно било кредитополучателят да бъде унищожен
финансово и доведен до положение, в което не може да оцелее физически. Не било
справедливо санкцията за неизпълнение на договорно задължение, обезпечено с
договорна ипотека върху единственото жилище на длъжника да го направи освен
бездомен, но и трайно маргинализиран - т.е., неспособен да съществува
икономически в продължителен период от време. Добрите нрави, макар и неписани,
несистематизирани и непубликувани в ДВ, се свеждали до принципи, съгласно които
субектите в гражданския оборот съществуват в условията на взаимна изгодност от
сключваните сделки. В конкретния случай още при сключването на договора и
включването на клауза за заплащане на неустойка, равна на половината от
получената като главница сума, били създадени условия за неоснователно
обогатяване на кредитора за сметка на длъжника, който е гражданин, а не
търговец и уменията му за преценка на смисъла на договорните клаузи било далеч
под умението, с което ищецът - търговец разполага.
Ето защо счита,че неустойката в размер на
3000.00 лв., не се дължи от длъжника, поради нищожност на клаузата на договора,
с която била уговорена, и моли съдът да прогласи тази нищожност, като отхвърли
иска за заплащане на неустойка в размер на 3000.00 лв. изцяло, както и да й присъди
направените по делото разноски-възнаграждение за един адвокат. В този смисъл
цитира Решение №776/05.01.2011 год. на 4-то ГО на ВКС/постановено по реда на
чл. 290 ГПК/.
В случай, че съдът
приеме, че клаузата за неустойка, равна на половината от главницата, не е
нищожна поради противоречие с добрите нрави, ответницата моли да се приеме, че
неустойката е прекомерно завишена и съдът да намали същата до размера на
дохода, който кредиторът би получил, ако депозира тази сума на кредита в банка,
завишен няколкократно- петкратно - а именно 6000.00 лв. при годишна лихва 0,3%
е равно на 18 лв. доход от лихва, увеличен петкратно/като се вземе предвид
аргументът, че кредиторът е небанкова финансова институция, работеща според
ищеца с „голям риск” от загуби/, този доход бил равен на 90.00 лв., като съдът
отхвърли иска за заплащане на неустойка в останалата му част, над този размер и
й присъди направените по делото разноски.
Ответницата оспорва иска
за заплащане на възнаградителна лихва в размер на 744 лв. Макар и наречена в
договора „възнаградителна", тя по същество прикривала наказателна лихва-
т.е., има санкционна функция, или дори неустойка - отново в нейната функция на
санкция. Това било така, защото ежемесечното заплащане на възнаградителна
лихва, било равно на 240.00 лв. За 12 месеца сумата на „възнаградителната
лихва” се равнявала на 2880.00 лв.-т.е., отново било налице задължение за
обезщетяване на кредитодателя в размер на почти 50% от сумата на главницата,
тъй като крайният срок на договора бил 27.01.2018 година.
Счита също, че клаузата,
с която страните са договорили 48% „възнаградителна лихва” за една година, е
нищожна, поради противоречие с добрите нрави, по следните съображения:
Договорът за кредит между страните бил сключен на 27.01.2017 година и е с краен
срок на издължаване 27.02.2018 год.-т.е., за срок от 12 месеца. Този договор
бил свръхобезпечен - сключена била договорна ипотека с предмет недвижим имот
апартамент - единствено жилище на длъжника, с пазарна стойност на имота,
надхвърляща двукратно размера на дълга. Кредитодателят, като небанкова
финансова институция, боравел с финансов ресурс, който би могъл да бъде с
произход-кредит от банкова институция. По официални данни/БНБ/ лихвеният
процент по кредити на ЮЛ, е средно 3,9%. Ако се приемело, че ищецът е получил
сумата от 6000.00лв. като банков кредит, то за период от една година същият
дължи като лихва сума, равна на по-малко от 240.00 лв.
Следователно,вредите,които ищецът би претърпял от несвоевременното или въобще
от невръщането на кредита, били в размер на 240.00 лв. Нямало как при
евентуален размер на вредите от 240.00 лв. „възнаградителната лихва” от 2880.00
лв.- надхвърляща 11 пъти размера на вредите, да не се приеме, че е в
противоречие с добрите нрави или най-малкото, че е прекомерно завишена, като се
има предвид разпоредбата на чл. 92 ал.2 ЗЗД. Освен това, макар да се говорело
за „месечни вноски", видно от съдържанието на договора, а и от исковата
молба, кредиторът всъщност под „месечни вноски" разбирал лихви под формата
на „възнаградителни", като заплащането на главницата било предвидено да се
извърши едва в края на срока на договора, заедно с последната
„възнаградителна" вноска от 240.00 лв. Следователно, самата клауза за
начина, по който ще се погасява кредитът - наведнъж, означавала, че кредиторът
очаква да получи именно сумата 2880.00 лв.-възнаграждение за дадената в заем
главница от 6000.00лв., при условие, че не е налице никакъв поет от него
стопански риск и наличие на свръхобезпеченост на задължението чрез учредяването
на договорната ипотека върху единственото жилище на длъжника.
Според ответницата,
кредиторът обвързвал с неустойка неплащането на главницата, което, видно от
договора, следвало да се извърши едва през месец януари 2018 година, а с
неплащането на „месечните вноски", сумите на които са изцяло от
„Възнаградителни лихви”. Така искането за заплащане на неустойка в размер на
3000.00лв., предявено по ч.гр.д. №2983/2017 год. по описа на PC Стара Загора,
представлявало начисляване на неустойка върху лихва, което по същество представлявало
искане за заплащане на лихва върху лихва. В нарушение на добрите нрави било от
длъжника да се изисква освен предсрочно връщане на дълга, той да бъде увеличен
с още 50% „неустойка” и със сумата на „възнаградителната лихва от 240 лв.
месечно.
С оглед на
гореизложеното, ответницата моли съдът да отхвърли иска за присъждане на
неустойка в размер на 3000.00 лв. поради нищожност на клаузата на договора за
кредит/противоречие с добрите нрави/ или размерът на неустойката да бъде
намален, поради нейната прекомерност, ако се приеме че тя, в качеството на
санкция, следва да се счита за действителна, до размер на 240.00 лв.; да
отхвърли иска за лихви в размер на 744 лв., на основание чл. 26 ал.1
предложение трето ЗЗД, наречени от кредитополучателя „възнаградителни”, поради
нищожност на клаузата, с която са уговорени/поради противоречие с добрите
нрави/ или ако се счете, че тази „възнаградителна” лихва следва да бъде
заплатена от длъжника, то нейният размер да бъде намален поради прекомерност,
до сумата 120.00лв. Претендира и за присъждане
на направените по делото разноски.
В съдебно заседание ищцовото дружество се
представлява от пълномощника си, който поддържа изцяло предявения иск.
Ответницата се представлява от упълномощения си представител, който поддържа
доводите, изложени в писмения отговор.
Съдът, като обсъди събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и като взе предвид становищата и
доводите на страните, приема за установена следната фактическа и правна обстановка:
Видно от приложеното ч.гр.д. № 2983/2017г., по описа на Районен съд гр.Стара Загора, на основание
чл.417 ГПК съдът е издал Заповед за незабавно
изпълнение № 2164/07.06.2017г. и изпълнителен лист, по силата на която ответницата
З.С. е осъдена да заплати на ищеца „Инвесткредит груп” ООД сумата от 6 000 лева
за главница по договор за заем, материализиран в нотариален акт за
учредяване на договорна ипотека № 35, т.І., рег. № 429, дело № 32/2017г. на Ралица
Солакова- помощник нотариус по заместване на нотариус Маргарита Илиева, с рег.
№ 406 на НК, ведно със законната лихва върху сумата, считано от
29.05.2017г. до окончателното й изплащане, сумата от 744 лв., представляваща
лихва за м. януари 2017г. до м. април 2017г., и сумата 3000 лв., представляваща
неустойка. Присъдени са и направените разноски – 194.88 лв. за платена държавна
такса и 2049 лв. за адвокатско възнаграждение.
В срока по чл. 414 ГПК е депозирано писмено възражение от длъжника. В
предвидения в чл. 415, ал.1 от ГПК едномесечен срок, заявителят – ищецът, е
предявил настоящия иск против длъжника – ответника.
В производството по чл. 422 ГПК взискателят следва да
докаже факта, от който произтича вземането му, а длъжникът – възраженията си
срещу вземането. В случая правното твърдение на ищеца е, че между страните е
възникнало правоотношение по договор за кредит № СЗ – 1592/27.01.2017г. Ответницата
не оспорва факта на сключване с ищеца договор за кредит, както и получаването
на заемента сума, в размер на 6000 лв.
Страните по делото са съконтрагенти по договор за заем.
Съгласно разпоредбата на чл.240 ЗЗД
с договора за заем заемодателят предава в собственост на заемателя пари срещу
задължението на последния да върне сумата в уговорения размер и в уговорения
срок и начин на погасяване. Законът не изисква определена форма за сключването
на договора, но с оглед на доказването му, е необходимо същият да бъде сключен
в писмена форма,когато има за предмет по-голяма сума или заместими вещи с
по-голяма стойност.
Видно от нот. акт за учредяване на договорна ипотека №
35, том І, рег. № 429, дело № 32/27.01.2017г. Срокът за погасяване на заетата
сума от 6000 лв. е 12-месечен, считано от подписването на договора. Уговорено
е, че крудитополучателят дължи месечна лихва от 4% върху главницата. Погасяването на задълженията е уговорено по
следния начин: лихвата се плащала на месечни вноски - до 30-то число на всеки
календарен месец. Договорено е крайният срок на погасяване на цялата дължима
сума, ведно с лихвите и евентуално дължимата неустойка, такса и разноски да е
27.01.2018г.При неплащане на три месечни вноски, кредитополучателят дължи освен
дължимите лихви, и неустойка в размер на
50 % от цялата получена сума и кредитът става изцяло и предсрочно изискуем.
С нотариална покана
от 24.04.2017 г., връчена на ответницата на 04.05.2017г., ищецът е уведомил
ответницата, че заемът е станал
предсрочно изискуем поради неплащане на три месечни вноски, като е отправил
покана доброволно да изплати дължимата сума, както и да се яви на 05.05.2017г.
в кантората на нотариус Маргарита Илиева, за да заяви дали ще извърши плащане и по какъв
начин.
Видно
от Констативен протокол акт № 125, т.1, рег. № 2244 от 05.05.2017г. на Ралица
Солакова- помощник-нотариус на Маргарита Илиева- нотариус, З.Г.С. се явила лично и заявила желанието си
да плати вноска от 500 лв. на 09.05.2017г.
Липсва спор по делото относно претендираната главница по процесния договор
в размер на 6000 лв. Тази сума се явява дължима от ответницата, като следва да
се присъди законна лихва върху
главницата, считано от предявяване на заявлението в съда на 29.05.2017г.
до окончателното й изплащане.
Направените от ответницата възражения касаят нищожност на клаузата за
неустойка, както и на договорената възнаградителна лихва, поради противоречие с
добрите нрави. Отделно прави възражение и за прекомерност на претендираното
вземане.
С оглед възраженията на ответницата, по делото
е назначена и изслушана съдебно-икономическа експертиза, чието заключение,
неоспорено от страните съдът възприема като компетентно и добросъвестно
изпълнено. Вещото лице посочва размера на инфлацията за всеки месец на 2017г.,
общият размер на инфлацията за 2017г. е 1,5 %; като размерът на обезценката на
главница от 6000 лв., според размера на инфлацията за 2017г. за една година е
90 лв. Посочва също, че размерът на
лихвите по кредити, отпуснати през 2017г. са движи в рамките на 3, 97% до 4,56
%;, като размерът на сумата, която следва да се заплати като лихва при ползване
на кредит за 2017г. за сумата от 6000 лв. е 240.67 лв., при ежемесечно
изплащане на кредита.
По иска по
чл.92 от ЗЗД:
Съгласно разпоредбата на чл. 92 от ЗЗД, неустойката обезпечава изпълнението на
задължението и служи като обезщетение за вредите от неизпълнението без да е
нужно те да се доказват. В процесния договор за заем е уговорено, че при
неплащане на три месечни вноски,
кредитополучател дължи неустойка в размер на 50 % от цялата получена сума.
Съгласно т. 3 от Тълкувателно решение № 1/15.06.2010 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2009 г., ОСТК, условията и предпоставките за нищожност на клаузата за неустойка произтичат от нейните функции, както и от принципа за справедливост в гражданските и търговските правоотношения. Преценката за нищожност на неустойката поради накърняване на добрите нрави следва да се прави за всеки конкретен случай към момента на сключване на договора, а не към последващ момент, като могат да бъдат използвани някои от следните примерно изброени критерии:
естеството им на парични или на непарични и размерът на задълженията, изпълнението на които се обезпечава с неустойка;
дали изпълнението на задължението е обезпечено с други правни способи-поръчителство, залог, ипотека и др.;
вид на уговорената неустойка (компенсаторна или мораторна) и вида на неизпълнение на задължението - съществено или за незначителна негова част;
съотношението между размера на уговорената
неустойка и очакваните от неизпълнение на задължението вреди.
При конкретната преценка за
нищожност на неустойката могат да се използват и други критерии, като се вземат
предвид конкретните факти и обстоятелства за всеки отделен случай.
Неустойката следва да се приеме за нищожна, ако единствената
цел, за която е уговорена, излиза извън присъщите й обезпечителна,
обезщетителна и санкционна функции. Според разпоредбата на чл.9 ЗЗД страните
могат свободно за определят съдържанието на договора. Автономията на волята им
да определят свободно съдържанието на договора и в частност да уговарят
неустойка обаче е ограничена от същата тази разпоредба в две посоки:
съдържанието на договора не може да противоречи на повелителни норми на закона,
а в равна степен и на добрите нрави. Добрите нрави са морални норми, на които
законът е придал правно значение – тяхното нарушение води до недействителност
на договореното и то в най-тежката му форма – нищожност - чл. 26, ал. 1 ЗЗД. Добрите нрави не са
писани, а съществуват като общи принципи или произтичат от тях, като за
спазването им при иск за присъждане на неустойка съдът следи служебно. Един от
тези принципи е принципът на справедливостта, който в гражданските и
търговските правоотношения изисква да се закриля и защитава всеки признат от
закона интерес.
Както се посочва по-горе, преценката за
нищожност на неустойката поради накърняване на добрите нрави следва да се прави
за всеки конкретен случай. В настоящия случай неустойката е уговорена в размер
на 50 % върху цялата получена сума. С други думи към датата на сключването на
договора е уговорено ответницата да плаща неустойка в размер на 3000 лв.,
независимо в какъв размер е неизпълнението и то при положение, че погасителните
вноски съставляват само дължимата лихва по заема, а главницата се погасява
накрая. При това положение уговорената неустойка надхвърля многократно
очакваните вреди от неизпълнението. Така че договореният размер на неустойката
не е насочен към проявление на нейните функции (обезщетителна и наказателна), а
по-скоро към несправедливо по съдържание съглашение поради обективната
неравностойност на насрещните задължения, която води до облагодетелстване на
един правен субект за сметка на друг.
Предвид на изложеното, съдът
приема, че е договорен неморално висок размер на неустойката по договора за
заем, като това договаряне е в противоречие с добрите нрави. Съгласно
разпоредбата на чл. 26, ал.1 ЗЗД клаузата, с която страните са договорили този
размер на неустойката, е нищожна. Тя не е породила права за заемодателя. По изложените съображения, съдът намира, че
неустоечната клауза по сключения между страните договор за заем № СЗ-1592/27.01.2017г.,
материализиран в нотариален акт за учредяване на договорна ипотека № 35, т.І.,
рег. № 429, дело № 32/2017г., според която, при забава на плащането на 3
лихвени вноски от заемополучателят, последният дължи на заемателя 50 % от
заемната сума, т.е. дължи 3000 лв., е нищожна поради противоречие с добрите
нрави и като такава, не е породила действие още към датата на сключване на
договора.
С оглед на горното съдът
приема, че предявеният установителен иск за установяване съществуването на
вземането за сумата от 3000 лв., представляваща еднократна неустойка по
процесния договор за заем, поради неплащането на три лихвени вноски, е
неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
По иска по чл.240, ал.2 от ЗЗД:
Другият
спорен по делото въпрос е за валидността на договора за заем в частта му за
уговорената възнаградителна лихва, като
ответницата твърди, че е нищожен поради противоречието му с добрите нрави, с
оглед размера на възнаградителната лихва.
Видно от съдържанието на договора, страните са уговорили заплащането на възнаградителна лихва, в размер на 4% месечно,
каквато е допустима съобразно разпоредбата на чл. 240, ал.2 ЗЗД. Съгласно нормата на чл. 10, ал.2 ЗЗД, лихви могат да се уговарят до размер, определен от Министерския
съвет. От друга страна , разпоредбата на
чл. 9 ЗЗД,
определя, че страните имат свобода на договарянето, но дотолкова, доколкото
съдържанието на договора не трябва да противоречи на повелителните норми на
Закона и на добрите нрави. Именно добрите нрави определят максималния размер,
до който може да се уговаря възнаградителна
лихва.
Противоречащи
на добрите нрави са уговорки, с които се цели постигане на неприсъщ резултат на
конкретния вид сделка, при който едната страна се обогатява неоснователно за
сметка на другата, използвайки икономически по-силната си позиция и подготвеност
за участие в гражданския и търговския оборот. При договорите за заем
уговорената възнаградителна лихва
представлява насрещна престация на заемателя, която е възнаграждение за
заемодателя за това, че последният е предоставил ползването на парична сума на заемателя.
Поради това уговореният лихвен процент на възнаградителната лихва следва да
бъде такъв, че да компенсира заемателя за това, че се е лишил временно от
определена парична сума, предоставяйки я на трето лице, но да не води до
неоснователното му обогатяване за сметка на насрещната страна по договора за
заем. Преценката дали дадена клауза е нищожна поради противоречие с добрите
нрави се прави с оглед момента на сключване на договора и като се съобразят
всички обстоятелства, относими към нея. Според приетото в практиката на ВКС
(Решение 906/
В настоящия случай задълженията по договора за
кредит са обезпечени с ипотека, като уговорената възнаградителна
лихва е в размер на 4% месечно, върху заемната сума. В случая договорът
за заем, обезпечен с ипотека, е със срок от 12 месеца и за срока на договора се
уговаря 4% лихва месечно, т.е. спрямо срока на договора е налице двукратно
надвишаване на законната лихва. Видно от заключението на съдебно счетоводната
експертиза, размерът на законната лихва по предоставен кредит от 6000 лв. е
240.67 лв., която е 12 пъти по-ниска от уговорената в договора за заем. Като съобрази
тези обстоятелства, както и обстоятелствата, че заемателят се е лишил от
предоставената в заем сума за срок от една година, както и че същият е икономически по-силна страна,
който извършва дейността по предоставяне на потребителски кредити по занятие, а
ответникът е физическо лице, съдът намира, че клаузата от договора за заем,
предвиждаща задължение за ответницата за заплащане на възнаградителна лихва е нищожна като накърняваща добрите нрави.
Чрез нея се излиза извън присъщия на възнаградителната лихва резултат -
възнаграждение за предоставеното ползване на парични средства, и се стига до
неоснователно обогатяване на заемателя. На основание чл. 26, ал. 4 ЗЗД тези договорка следва да бъде
заменена от повелителните правила на закона, като се приеме, че
дължима е законната лихва. Видно
от заключението на вещото лице тази законна лихва за едногодишен период възлиза
на 240.67 лв., като ежемесечно дължимата лихва е 20.06 лв. Т.е., дължимата по договора лихва за периода
м. януари – м. април 2017г. възлиза на 80.22 лв., до който размер се явява
основателен предявеният установителен
иск, като в останалата част до претендираните 744 лв. подлежи на отхвърляне.
На
основание чл.78 ал.1 ГПК ответницата следва да бъде осъдена да заплати на ищеца
направените в заповедното и в настоящото производства разноски, съразмерно с уважената част от
исковете, както следва: в заповедното производство - 1400.17 лв. /за държавна такса и адв.
хонорар/, и в настоящото производство –
сумата от 745.13 лв./за внесена държавна такса и адвокатско възнаграждение/.
На основание чл.78 ал.3 от ГПК, ищецът следва да заплати на ответницата
направените по делото разноски, съразмерно с отхвърлената част от исковете –
сумата от 368.48 лв. /за възнаграждение за вещо лице и адв. хонорар/.
Предвид гореизложеното, съдът
Р Е
Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, по отношение на З.Г.С., ЕГН **********,***, че ДЪЛЖИ на „ИНВЕСТКРЕДИТ ГРУП” ООД, със седалище и адрес на
управление: гр.Стара Загора, ул.Пазарска № 13, ЕИК *********, представлявано от
ВЕЛЧО ПЕТРОВ ТОДОРОВ, със съдебен адрес:***, офис 11, чрез адвокат М.И. ***,
сумата от 6000 лева, за главница по договор за заем, материализиран
в нотариален акт за учредяване на договорна ипотека № 35, т.І, рег. № 429, дело
№ 32 от 27.01.2017г. на Ралица Солакова - помощник нотариус по заместване на Нотариус
Маргарита Илиева, с рег. № 406 в НК и с район на действие СтРС, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 29.05.2017г.
до изплащане на сумата, сумата от 80.22
лв., представляваща възнаградителна лихва за периода от м. януари 2017г. до м.
април 2017г., за което вземане е издадена Заповед
за незабавно изпълнение № 2164/07.06.2017г. и изпълнителен лист по ч.гр.д. № 2983/2017г. по описа на Районен съд гр.Стара Загора, като ОТХВЪРЛЯ иска в частта за претендирана неустойка в размер на 3000
лв., както и за претендирана лихва за сумата над 80.22 лв. до 744 лв., като НЕОСНОВАТЕЛЕН И НЕДОКАЗАН.
ОСЪЖДА З.Г.С.,
ЕГН **********,***, ДА ЗАПЛАТИ на „ИНВЕСТКРЕДИТ
ГРУП” ООД, със седалище и адрес на управление: гр.Стара Загора, ул.Пазарска №
13, ЕИК *********, представлявано от ВЕЛЧО ПЕТРОВ ТОДОРОВ, сумата от 1400.17 лв., представляваща направени
разноски по ч. гр.д. № 2983/2017г. по описа на СтРС, както и сумата от 745.13 лв., представляваща направени в
настоящото производство разноски.
ОСЪЖДА „ИНВЕСТКРЕДИТ ГРУП” ООД, със
седалище и адрес на управление: гр.Стара Загора, ул.Пазарска № 13, ЕИК
*********, представлявано от ВЕЛЧО ПЕТРОВ ТОДОРОВ, ДА ЗАПЛАТИ З.Г.С., ЕГН **********,***, сумата от 368.48 лв., представляваща направени по делото разноски.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд гр.Стара Загора в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :