Р Е Ш Е Н И Е
№ …
Гр. Враца, 28.01.2020 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД гр. ВРАЦА, ГО, VI състав, в публичното съдебно заседание на
двадесет и седми януари две хиляди и двадесет и първа година в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: ПЛАМЕН ШУМКОВ
при секретаря Н. Г., като разгледа гр.д. № 2600 по описа на РС Враца за 2020 г., за да се произнесе,
взе предвид следното:
Предявени са два кумулативно съединени конститутивни
иска с правно основание по чл. 344, ал. 1, т. 1 и по т. 2 КТ и осъдителен иск
по чл. 344, ал. 1, т. 3 вр. чл. 225, ал. 1 КТ.
Производството е образувано по постъпила искова молба
от М.В.П. против „Пътстройинженеринг“ АД за отмяна на уволнение, възстановяване
на заемана длъжност и заплащане на обезщетение за времето през което служителят
е останал без работа, вследствие на незаконно уволнение с правно основание по чл.
344, ал.1, т.1, 2 и 3 във връзка с чл.225, ал.1 КТ.
В исковата молба се навеждат твърдения, че по силата на трудов
договор № 730/11.04.2019 г. ищецът е работил в ответното дружество на длъжност
„Началник АБ и ТСИ“ с код по НКП 13216008, с място на работа: „Пътстройинженеринг“
АД, гр. Враца, Строителна Д-СТ-АБ Чирен, с основно трудово възнаграждение 1500
лв. Със Заповед №791/10.02.2020 г., считано от 10.02.2020 г., работодателят е
прекратил трудовото правоотношение, на основание чл.328, ал.1, т.2, предложение
второ КТ – „съкращаване в щата“ във връзка с чл.329, ал.1 КТ и Протокол на
комисия за подбор на персонала. Сочи, че с влязло в законна сила решение по
гр.д. № 691/2020 г. по описа на РС Враца, съдът е отменил Заповед №
791/10.02.2020 г. и е възстановил ищеца на заеманата от него длъжност. Съдът е
уведомил ищеца със съобщение от 11.08.2020 г., че има право да се яви на работа
за заемане на длъжността, на която е възстановен, в двуседмичен срок от
получаване на съобщението. Ищецът твърди, че е подал няколко заявления за
явяване на работа, както следва: вх. №53/12.08.2020 г.; вх. №54/13.08.2020 г. и
вх. №60/14.08.20 г., към което приложил поисканите от работодателя с писмо с
изх.№127/13.08.20 г. медицинско свидетелство за работа и свидетелство за
съдимост за работа.
Твърди се, че със Заповед № 832/18.09.2020 г. ищецът М.П.
е уволнен дисциплинарно. Като правно основание за налагане на най-тежкото
дисциплинарно наказание била посочена разпоредбата на чл. 190, ал. 1, т. 4 КТ -
злоупотреба с доверието на работодателя или разпространяване на поверителни за
него сведения. Посочените в заповедта фактически обстоятелства, свързани с
извършеното дисциплинарно нарушение, били:
- наложено дисциплинарно наказание „забележка“ със
заповед от 25.08.2020 г.;
- на 31.08.2020 г. поискани писмени обяснения относно
нарушения на трудовата дисциплина, включително и такива, засягащи доверието на
работодателя;
- депозирани от работника писмени обяснения от
09.09.2020 г.
В мотивите на процесната заповед работодателя е
описал, че нарушенията на трудовата дисциплина се изразяват в следните действия
на работника:
- Отказ от работа, тенденциозно седене на сгъваем стол
под сянката до кантара и неизпълнение на трудовите задълженията като началник
на ЛБ и ТСИ;
- Злоупотреба с доверието на работодателя, а именно
неспазване на етичните правила в отношенията между колегите в дружеството;
- Отправяне
на вербални заплахи към служители и такива за последващи съдебни действия
спрямо дружеството;
-Унищожаване на официални документи, издадени от „Пътстройинженеринг“
АД;
- Непристойни действия - ругатни, буйство,
невъзпитаност и други прояви;
- Опит да се дискредитират колегите и да се урони
престижът и доброто име на работодателя, чрез пускане на измислени сигнали до
държавни органи;
Ищецът счита процесната заповед за немотивирана,
незаконосъобразна и неправилна. Поддържа, че налагането на дисциплинарното
наказание не е извършено по предвидената в КТ процедура, не е спазена
императивната разпоредба на чл.193, ал.1 КТ и за описаните в заповедта
нарушения работодателят не е изслушал и изискал писмени обяснения от работника.
Твърди, че Заповед № 143/25.08.2020 г., с която на ищеца е наложено дисциплинарно
наказание „забележка“, е обжалвана пред Районен съд - Враца, по описа на който
е образувано гражданско дело № 2272/2020 г. на втори граждански състав, като
производството по делото е висящо.
Излага, че в мотивите на процесната заповед логично работодателят
не е обсъдил постъпилото на 09.09.2020 г. обяснение от ищеца, тъй като същото
не касае нарушения, за които е ангажирана дисциплинарната отговорност на
работника. За сочените в дисциплинарната заповед нарушения работодателя не
е поискал обяснения преди нейното издаване. Намира, че в случая е
приложима разпоредбата на чл.193, ал.2 от КТ и съдът следва да отмени
обжалваната заповед, без да разглежда спора по същество, тъй като работодателят
не е спазил нормативно вменените му задължения, преди да наложи дисциплинарно
наказание да изслуша работника или да приеме писмените му обяснения и да събере
и оцени посочените доказателства.
На следващо място сочи, че Заповед № 832/18.09.2020 г.
не е мотивирана, каквито са императивните изисквания на закона - чл.195, ал.1 КТ. Работодателят не е посочил за кое от двете основания по чл.190, ал.1, т.4 КТ е ангажирал дисциплинарната отговорност на работника - дали за нарушения по
предложение първо - „злоупотреба с доверието на работодателя“, или за нарушения
по предложение второ - „Разпространяване на поверителни сведения“. Не е описал
фактите и обстоятелствата при които са извършени твърдените нарушения, кои
разпоредби са нарушени с тези действия и с какъв акт същите тези разпоредби са
вменени като трудови задължения на работника, не е посочил времето на
извършване на всяко едно от описаните нарушения. Намира, че не са преценени и
законовите критерии по смисъла на чл.189, ал.1 от КТ, а именно тежестта на
посочените нарушения, обстоятелства, при които са извършени и поведението на
работника. Твърди, че не е нарушавал трудовите си задължения и дисциплина и не
е извършил посочените в процесната заповед действия, незаконосъобразно и
неправилно квалифицирани от работодателя като нарушения. Сочи, че стриктно е
изпълнявал задълженията си, произтичащи от трудовия му договор и
характеристика, не е злоупотребил с доверието на работодателя, не е отправял
заплахи към служители на фирмата и такива за съдебни дела спрямо дружеството;
не е „унищожавал“ документи с издател „Пътстройинженринг“ АД, нито е уронил
престижа, доброто име на ответното дружество и не го е злепоставил пред трети
лица и клиенти; добросъвестно стриктно и своевременно е изпълнявал трудовите си
задължения, като не е имал непристойни прояви, изразяващи се в ругатни и
буйство.
Счита освен това, че подписът, положен за работодател
в процесната заповед, не е изпълнен от изпълнителния директор Т. П.П., а от
друг служител на ответното дружество, което не посоченото за работодател лице.
Твърди се, че в резултат на извършеното уволнение,
ищецът е безработен, поради което претендира обезщетение в размер на 9000 лв.
за принудителна безработица за максимално определения в закона срок от шест
месеца - от 18.09.2020г. до 18.03.2021г., ведно със законната лихва върху тази
сума, считано от датата на подаване на иска в съда, до окончателното изплащане.
С оглед на тези и останалите подробно изложени
съображения моли съда да отмени процесната Заповед № 832/18.09.2020 г., с която
на ищеца е наложено дисциплинарно наказание „уволнение“ и е прекратено
трудовото му правоотношение, като немотивирана, незаконосъобразна и неправилна,
издадена в нарушение на установената в закона процедура по ангажиране на
дисциплинарната отговорност на работника; да го възстанови на длъжността, която
е заемал преди уволнението -„Началник АБ и ТСИ“ код по НКП 13216008 и да осъди
ответното дружество „Пътстройинженеринг“ АД, гр. Враца, ул. „Стоян Кялъчев“ № 6,
да му заплати сумата от 9000 лв., представляваща обезщетение по чл. 225 КТ за
принудителна безработица, считано от датата на прекратяване на трудовото
правоотношение - 18.09.2020 г. до 18.03.2021 г., ведно със законната лихва
върху тази сума от датата на подаването на исковата молба в съда до
окончателното изплащане. Претендира разноски.
В срочно подаден отговор ответникът излага,
че ищецът М.В.П. е бил в трудови правоотношения с „Пътстройинженеринг“ АД и
заемал длъжност „Началник АБ и ТСИ“ Чирен съгласно трудов договор от 11.04.2019
г. Със Заповед от 10.02.2020 г. П. бил съкратен от заеманата от него длъжност,
като с решение на PC - Враца от 20.07.2020 г., постановено по гр.д. № 691 от 2020г., е
възстановен на предишната си работа.
Поддържа, че от деня на възстановяването му на
заеманата от него длъжност до 18.09.2020 г. - деня на връчване на заповедта за
дисциплинарно уволнение, М.П. ежедневно пускал доклади и искания до
дружеството. Не изпълнявал писмени разпореждания на работодателя, вкл. Заповед
№ 131/14.08.2020 г., издадена от изпълнителния директор и прокуриста на
„Пътстройинженеринг“ АД за явяване на работа на 15.08.2020 г. За периода от
14.08.2020 г. до 25.08.2020 г., когато му е наложено дисциплинарно наказание
„забележка“, той нарушавал трудовата дисциплина, не спазвал определеното
работно време, а и също не го уплътнявал. Отказвал да работи, идвал и си
тръгвал от работа, когато сам преценявал. Седял на стол на сянка под дърво в
базата в Чирен и демонстративно отказвал да извършва всякакви действия,
свързани с работния процес. За посочените нарушения на трудовата
дисциплина му били поискани писмени
обяснения, като основание за търсене на негова отговорност и му било наложено
дисциплинарно наказание „забележка“. Независимо от това наказание, ищецът
влизал в личностни конфликти със своите колеги, като показвал грубо и
непристойно отношение. Отправял вербални заплахи към служители от
администрацията на дружеството и такива за последващи съдебни действия спрямо
дружеството и в частност служители на дружеството. Правил опит да дискредитира
колегите и да урони престижа и доброто име на работодателя чрез пускане на
сигнали до държавни органи. Всички тези действия на М.П. довели до нарушение на
трудовата дисциплина, изразяващи се в нелоялно отношение, незачитане на доброто
име и злепоставяне пред трети лица на дружеството - работодател.
Оспорва твърденията на М.П., че същият стриктно е
изпълнявал задълженията си, произтичащи от трудовия му договор и
характеристика, не е злоупотребил с доверието на работодателя, не е отправял
заплахи към служители на фирмата за завеждането на съдебни дела спрямо
дружеството. Сочи, че понастоящем М.П. водил две съдебни производства пред PC - Враца срещу „Пътстройинженеринг“ АД и е завел иск
пред КЗД срещу дружеството за дискриминация по признак „политическа принадлежност“.
Твърди, че Заповед № 832/18.02.2020г. е подписана от
работодателя. Претендира разноски.
В проведеното открито съдебно
заседание на 27.01.2021 г. съдът е допуснал на основание чл. 214, ал. 1 ГПК
изменение на предявения иск по чл. 344, ал. 1, т. 3 вр. чл. 225, ал. 1 КТ чрез
неговото увеличение, като същият се счита за предявен за сумата от 9072,00 лева
вместо първоначално претендирания размер от 9000,00 лева.
Съдът приема за установено от фактическа страна
следното:
С изготвения
доклад по делото, срещу който страните не са възразили, обективиран в
Разпореждане № 261460/12.11.2020 г., като безспорни и ненуждаещи се от
доказване между страните са отделени обстоятелствата, че:
1. същите са се намирали в
трудово правоотношение, по силата трудов
договор № 730/11.04.2019 г., като ищецът заемал длъжността „Началник АБ и ТСИ“
с код по НКП 13216008, с място на работа: „Пътстройинженеринг“ АД, гр. Враца,
Строителна Д-СТ-АБ Чирен, с основно трудово възнаграждение 1500 лв.;
2. със Заповед
№ 832/18.09.2020 г. ищецът М.П., трудовото правоотношение между страните е било
прекратено поради дисциплинарното уволнение на ищеца.
Посочените
обстоятелства се установяват и от приетите по делото Трудов договор № 730/11.04.2019
г. и Заповед №832/18.09.2020 г. за прекратяване на трудовото правоотношение поради
дисциплинарно уволнение.
Установява
се, че преди процесното прекратяване на трудовото правоотношение със заповедта
от 18.09.2020 г., трудовото правоотношение между страните е било прекратено и
със Заповед № 791/10.02.20 г. за
прекратяване на трудовия договор с ищеца на основание чл.328, ал.1,т.2 пр.
второ от КТ- съкращение на щата. Видно от данните по делото, с Решение № 413 от
20.07.20 г. по гр.д. №691/20 г. на PC - Враца, Заповед №791/10.02.20 г. е
отменена и ищецът е възстановен на заеманата длъжност. На 11.08.2020 г. ищецът
е получил съобщение от РС Враца за явяване на работа в двуседмичен срок от
получаването му. Установява се, че ищецът е депозирал три заявления до
ответника за явяване на работа - с вх. №53/12.08.2020 г.; вх. №54/13.08.2020 г.
и вх. № 60/14.08.20 г., като към последното са приложени изисканите от
работодателя с писмо с изх. №127/13.08.20 г. медицинско свидетелство за работа
и свидетелство за съдимост за работа.
В
проведеното открито съдебно заседание по делото на 27.01.2021 г., съдът е извършил оглед на оригинала на трудовата
книжка на ищеца, с номер на документа 287, като е констатирал, че след
прекратяването на трудовото правоотношение с ответника, не е налице отбелязване
за ново възникнало трудово правоотношение със същия или друг работодател.
Приета по
делото е и регистрационна карта на ищеца, издадена от Агенция по заетостта,
Дирекция „Бюро по труда“, от която се установява, че лицето е регистрирано като
безработно.
От
представена от ответника служебна бележка с изх. № 189/01.12.2020 г. се
установява, че за последния пълен отработен месец, брутното трудово
възнаграждение на ищеца е в размер на 1512,00 лв.
Прието по
делото е и заключение по допусната съдебно-счетоводна експертиза. От същото се
установява, че размерът на претендираното от ищеца обезщетение по чл. 225, ал.
1 КТ за периода от 18.09.2020 г. до 18.03.2021 г. представлява брутна сума в
размер на 9072 лева. Посочено е, че размерът на обезщетението е изчислен
съгласно условията на чл. 228, ал. 1 КТ и чл. 17, ал. 1 НСОРЗ, като за база при
изчислението е взето предвид брутното трудово възнаграждение на ищеца за м.
октомври 2019 г. в размер на 1512 лв.
Съдът
кредитира експертното заключение като пълно и компетентно изготвено, кореспондиращо
на останалите събрани в производството доказателства.
При така
установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:
По иска по
чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ:
Трудовото
правоотношение е прекратено на основание чл. 190, ал. 1, т.4 КТ – поради наложено
наказание дисциплинарно уволнение.
Установяването
на законосъобразното упражняване на правото си да прекрати трудовия договор с
ищеца е в тежест на ответника, който следва да докаже законността на
уволнението на посоченото в заповедта прекратително основание, в т. ч. спазване
на поставените от закона изисквания към процедурата по налагане на
дисциплинарни наказания, касаещи изслушването на служителя, мотивиране на
заповедта, спазване на преклузивни срокове и получаване на разрешение/мнение от
компетентни органи, когато са налице предпоставките за това.
Дисциплинарното
наказание „уволнение” се налага, когато е налице виновно неизпълнение на трудовите задължения и с оглед тежестта на нарушението,
обстоятелствата, при които е извършено и поведението на служителя наложеното
наказание се явява съответно.
Същевременно законът поставя изисквания
към процедурата по налагане на дисциплинарни наказания, касаещи
изслушването на служителя, мотивиране на заповедта, спазване на преклузивни
срокове.
Тежестта на
доказване относно спазването на тези изисквания е за работодателя.
Дисциплинарната
отговорност на ищеца е ангажирана поради:
- Отказ от
работа, тенденциозно седене на сгъваем стол под сянката до кантара и
неизпълнение на трудовите задълженията като началник на ЛБ и ТСИ;
-
Злоупотреба с доверието на работодателя, а именно неспазване на етичните
правила в отношенията между колегите в дружеството;
- Отправяне
на вербални заплахи към служители и такива за последващи съдебни действия
спрямо дружеството;
- Унищожаване
на официални документи, издадени от „Пътстройинженеринг“ АД;
-
Непристойни действия - ругатни, буйство, невъзпитаност и други прояви;
- Опит да се
дискредитират колегите и да се урони престижът и доброто име на работодателя,
чрез пускане на измислени сигнали до държавни органи;
Преди
налагане на дисциплинарното наказание работодателят е длъжен на осн. чл. 193,
ал. 1 КТ да спази предвидената в разпоредбата процедура, а именно - да изиска
обяснения от работника за вменените му нарушения. Видно от приложеното по
делото трудово досие, с писмо с изх. № 145/31.08.2020 г. ответното дружество е
поискало писмено обяснение от ищеца по поставени 5 въпроса относно: системно
нарушаване на трудовата дисциплина посредством напускане на работното място без
заповед на изпълнителния директор; защо разпространява информация, че не му е
осигурено транспортно обслужване; защо твърди, че не знае какъв е електронният
адрес на ответника; защо е твърдял, че по отношение на него е налице грубо
отношение от страна на охраната на работодателя, както и защо е скъсал служебни
документи и е отправял заплахи за последващи съдебни действия спрямо
дружеството.
В отговор на поставените му въпроси,
ищецът е депозирал при работодателя писмено обяснение с вх. № 137/09.09.2020 г.
Изискването на обяснения именно в рамките на
дисциплинарно производство има за цел да гарантира възможността на служителя да
изложи в пълнота своята позиция по вмененото нарушение така, че тя да бъде
съобразена при преценката на работодателя, което в случая не е гарантирано - в поисканото от работодателя обяснение
посочените нарушения не са индивидуализирани по обективни признаци в степен,
достатъчно ясна за ищеца да разбере в извършването на какво дисциплинарно
нарушение е обвинен и да изложи своята защитна теза. Освен това, не е налице
съответствие по отношение на вменените на ищеца нарушения в изпратеното до него
писмо с изх. № 145/31.08.2020 г. и посочените основания за прекратяване на
трудовото правоотношение в Заповед №832/18.09.2020 г. За да
бъде гарантирано правото на защита на служителя, поисканите от него обяснения
следва да бъдат напълно ясно и точно формулирани по отношение на вменените
нарушения – време, начин и място на извършване, посочване на конкретни прояви.
В случая това не е сторено от работодателя, който не е поискал обяснения от
ищеца по отношение на описаните в атакуваната заповед нарушения, посочени като
основание за налагане на дисциплинарно наказание „уволнение“. Ето защо, съдът
приема, че работодателят не е спазил
процедурата по чл. 193, ал. 1 КТ. Наказанието, наложено без изслушване на
нарушителя, респективно без поискване на писмени обяснения от него за вменените
му нарушения, е незаконно, като съгл. ал. 2 на посочената разпоредба, в този
случай съдът отменя дисциплинарното наказание, без да разглежда спора по
същество.
Отделно от горното, следва да се посочи, че съгласно чл. 195, ал. 1 КТ, дисциплинарното наказание се налага с мотивирана писмена заповед, в която се посочват нарушителят, нарушението, и кога е извършено, наказанието и законният текст, въз основа на който се налага. Разпоредбата на чл.195, ал.1 КТ предвижда точно определени изисквания към съдържанието на заповедта за дисциплинарно наказание. Касае до задължителни реквизити - сведения относно нарушителя, конкретното нарушение, описано с обективните и субективните му признаци, времето на извършване на нарушението, вида на наложеното наказание и правното основание, въз основа на което се налага дисциплинарното наказание. Липсата само на един от посочените реквизити е достатъчно, за да се приеме, че заповедта за налагане на дисциплинарно наказание е незаконосъобразна, тъй като правната норма на чл.195, ал.1 КТ е императивна. Изискването за мотивиране е продиктувано от принципа за равнопоставеност на страните по едно гражданско правоотношение, каквото е и трудовото. Освен това този принцип се отнася и до страните в гражданския процес. Липсата на мотиви, било изцяло или частично, поставя работника или служителя в положение на изненада, тъй като той трябва да получи пълна информация за обстоятелствата, на които се основава дисциплинарното наказание, за да може да ги прецени, както и да ги обори при евентуалното им оспорване пред съда. Липсата на изискуемите се от закона реквизити в заповедта за налагане на дисциплинарно наказание е толкова съществено, че то не може да бъде санирано в хода на съдебния спор, тъй като се касае до задължително спазване на предвидена в закона форма. Освен това липсата на мотиви в заповедта за дисциплинарно наказание прави невъзможен и съдебния контрол при оспорване на наказанието. В този смисъл е и константната практика на съдилищата: напр. решение № 306/25.6.1998 г. по гр.д. №1222/1997 г. по описа на ВКС, ІІІ г.о.; решение № 201/17.03.2010 г. по гр.д. № 38/2009 г. по описа на ВКС, ІV, г.о., решение №148/17.02.2000 г. по гр.д. №1119/1999 г. по описа на ВКС, ІІІ г.о. и др.
От
изложеното в атакуваната заповед не се установява спазването на визираната
процедура от страна на работодателя, тъй като посочените конкретни нарушения не
са описани с обективните им признаци. Същите следва да бъдат описани подробно,
точно и ясно, за да се установи по безспорен начин дали наложеното наказание е
за това, за което работодателят е провел дисциплинарна процедура. Това се
отнася и до времето на извършване на нарушенията – дата/и/ или период. В процесната
заповед нарушенията са описани общо и бланкетно, без същите да са изпълнени със
съдържание с очертаване на всичките им посочени по-горе признаци. Липсват
мотиви по отношение на всяко едно от посочените в заповедта нарушения, в какво
конкретно се изразяват те, кога са извършени, при какви обстоятелства, по
отношение на кои колеги, кои правила и задължения на трудовата дисциплина са
нарушени и т.н. При това положение за ищеца е невъзможно да проведе пълноценна
защита относно вменените му нарушения, за които му е наложено дисциплинарно
наказание. От значение е в рамките на изложените мотиви работникът или
служителят да разбере кои са фактите в обективната действителност, поради които
трудовото правоотношение се прекратява, а съдът да може да извърши проверка
дали са се осъществили, като ги подведе под съответна правна норма и въз основа
на това да заключи дали уволнението е законосъобразно – в този смисъл напр. решение № 346/23.07.2010 г. по гр. дело №
468/2009 г. на IV г.о. на ВКС.
Изложеното е
напълно достатъчно, за да се приеме, че заповедта за дисциплинарно наказание е
незаконосъобразна, без да се разглежда спорът по същество. Предявеният иск по
чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ е основателен и следва да бъде уважен, като уволнението
се признае за незаконно и бъде отменено.
По иска по чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ:
Основателността
на иска се обуславя от незаконността на уволнението, до какъвто извод достигна
съдът. Страните не спорят, че съществувалото между тях трудово правоотношение е
имало безсрочен характер. Съгласно сключения трудов договор, страните са
уговорили изпитателен срок в полза на работодателя – до 11.10.2019 г., като
видно от данните по делото, ищецът е продължил да изпълнява трудовите си
функции при работодателя и след този срок. На осн. чл. 71, ал. 2 КТ, трудовият
договор се смята за
окончателно сключен, тъй като не е прекратен от работодателя в срока за
изпитване. Същевременно не се събраха доказателства, от които да се направи
извод, че до устните състезания трудовият договор би бил прекратен на друго
основание. Ето защо искът следва да се уважи като основателен.
По иска по чл. 344, ал. 1, т. 3 вр. чл. 225, ал. 1 КТ :
Предявен е
осъдителен иск за сумата от 9072,00 лв., представляваща обезщетение за оставане
без работа за периода от 18.09.2020 г. до 18.03.2021 г. ведно със законната
лихва върху сумата, считано от предявяването на исковата молба до окончателното
погасяване на задължението.
Атакуваната
заповед за дисциплинарно уволнение е връчена на ищеца в деня на съставянето
ѝ – 18.09.2020 г., като съобразно правилото на чл. 335, ал. 2, т. 3 КТ
вр. чл. 330, ал. 2, т. 6 КТ, това е моментът на прекратяване на трудовото
правоотношение.
Искът за
заплащане на обезщетение за оставане без работа поради незаконното уволнение
предполага установяване незаконността на прекратяването на трудовото
правоотношение и оставането на ищеца без работа в резултат от уволнението за
процесния период. Последното обстоятелство се установява от представените от
ищеца писмени доказателства /заверен препис от трудова книжка, регистрационна
карта, издадена от Агенция по заетостта, дирекция „Бюро по труда”/. Ето защо в полза
на ищеца е възникнало вземане за обезщетение, което е доказано за периода от
прекратяване на трудовото правоотношение до приключване на устните състезания –
от 18.09.2020 г. до 27.01.2021 г. В останалата си част /за периода от 28.01.2021
г. до 18.03.2021 г./ искът се явява преждевременно предявен.
Съгласно чл.
228 КТ брутното трудово възнаграждение за определяне на обезщетението, е полученото
за месеца, предхождащ месеца, в който е прекратен трудовият договор. За
определяне на размера на дължимите обезщетения съдът е приел заключение по
допусната съдебно-счетоводна експертиза. От прекратяването на трудовото
правоотношение до приключване на устните състезания е изминал период от 3 пълни
месеца /от м. октомври, м. ноември и м. декември 2020 г./, за които се дължи
обезщетение в размер на 4536,00 лв. /3 х 1512 лв./ съобразно отговора по поставения
въпрос към ССчЕ. Изчисленото средно дневно брутно трудово възнаграждение за м. септември
2020 г. и м. януари 2021, е в размер на 75,60 лв. за всеки от месеците, като и
двата месеца имат по 20 работни дни /1512/20 работни дни/. В периода от 18.09.2020
г. до 30.09.2020 г. има 8 работни дни, за които се дължи обезщетение в размер
на 604,80 лв. /8 х 75,60 лв./. В периода от 01.01.2021 г. до 27.01.2021 г. има 18
работни дни, за които се дължи обезщетение в размер на 1360,80 лв. /18 х 75,60
лв./. Предявеният иск следва да бъде уважен за сумата от 6501,60 лв. и за
периода от 18.09.2020 г. до 27.01.2021 г., като бъде отхвърлен за горницата до
пълния предявен размер от 9072,00 лв. и за периода от 28.01.2021 г. до 18.03.2021
г. като неоснователен.
На основание чл. 242 ГПК следва да бъде
допуснато предварително изпълнение на решението в частта по иска по 344, ал. 1,
т. 3 вр. чл. 225, ал. 1 КТ.
По разноските:
С оглед
изхода от делото, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът следва да бъде
осъден да заплати на ищеца направените разноски в производството, пропорционално
на уважените искове.
Ищецът
претендира заплащането на направените по делото разноски в размер на 900,00 лв.
– адвокатски хонорар. Съдът като съобрази, че по делото са предявени общо 3
иска и не е уточнено каква част от възнаграждение за кой от предявените искове
е уговорена, намира, че сумата следва да бъде разпределена поравно за всеки от
исковете /по 300,00 лв./. С оглед изхода от делото и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът следва да заплати на ищеца сумата от 815,00 лв., направени
разноски по делото съгласно представен списък по чл. 80 ГПК, съразмерно на
уважената част от исковете.
Ответникът също е направил искане за
присъждане на разноски, представляващи юрисконсултско възнаграждение в
производството. На основание чл. 78, ал. 8 ГПК във вр. с чл. 37 от Закона за
правната помощ във вр. с чл. 25, ал. 1 от Наредба за заплащането на правната
помощ съдът определя първоначално юрисконсултско възнаграждение в полза на ответника
по гр. дело № 2600/2020 г. в размер на 100,00 лв. Изхождайки от същия принцип,
съгласно броя на исковете, се установява, че за защитата по всеки един от тях
дължимото възнаграждение е в размер на 33,33 лв. С оглед изхода на делото и на
основание чл. 78, ал. 3 ГПК ищецът следва да бъде осъден да заплати на
ответника сумата от 9,44 лв. разноски по делото съразмерно на отхвърлената част
от исковете.
На основание
чл. 78, ал. 6 ГПК ответникът следва да заплати по сметка на съда сумата от 534,72
лева /2 х 80 лв. определена държавна такса по двата предявени неоценяеми иска,
260,06 лв., представляваща 4 % държавна такса върху уважената част от оценяемия
иск, както и възнаграждение за вещо лице в размер на 114,66 лв. съразмерно на
уважената част от осъдителния иск/.
Така
мотивиран и на осн. чл. 235 ГПК, съдът
Р Е
Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА НЕЗАКОННО И ОТМЕНЯ на основание
чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ дисциплинарното уволнение на М.В.П., ЕГН **********, за
което е издадена Заповед № 832/18.09.2020 г. на директора на
„Пътстройинженеринг“ АД, ЕИК *********.
ВЪЗСТАНОВЯВА на основание чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ
М.В.П., ЕГН ********** на заеманата до уволнението длъжност „Началник АБ и ТСИ”
с код по НКП 13216008, заемана при „Пътстройинженеринг“ АД, ЕИК *********.
ОСЪЖДА „Пътстройинженеринг“ АД, ЕИК
********* да заплати на М.В.П., ЕГН ********** сумите, както следва:
- сумата от 6501,60 лв. на основание чл.344 ал.1
т.3 от КТ във връзка с чл. 225 ал.1 от КТ, представляваща размера на брутното трудово възнаграждение на М.В.П. за периода от 18.09.2020 г. до 27.01.2021 г.,
в който ищецът е останал без работа след
уволнението, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 08.10.2020 г. до
погасяването ѝ, като ОТХВЪРЛЯ
предявения иск за горницата до пълния предявен размер от 9072,00 лева и за
периода от 28.01.2021 г. до 18.03.2021 г. като неоснователен;
- сумата от 815,00 лева на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, представляваща направени разноски в производството по делото, съразмерно
на уважената част от исковете.
ПОСОЧВА на осн. чл. 127, ал. 4 ГПК банкова
сметка *** М.В.П., по която могат да бъдат заплатени присъдените му суми, а
именно: IBAN: ***, BIC: ***, разкрита при “Първа инвестиционна банка“ АД.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК М.В.П.,
ЕГН ********** да заплати на „Пътстройинженеринг“ АД сумата от 9,44 лева, представляваща направени
разноски съразмерно с отхвърлената част от исковете.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 6 ГПК
„Пътстройинженеринг“ АД да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по
сметка на Районен съд гр. Враца сумата от 534,72
лева, представляваща държавна такса и разноски по делото.
ДОПУСКА на основание чл. 242 ГПК предварително изпълнение на решението в
частта по иска по 344, ал. 1, т. 3 вр. чл. 225, ал. 1 КТ.
Решението
може да бъде обжалвано пред Окръжен съд гр. Враца в двуседмичен срок, считано
от 28.01.2021 г. на основание чл.315, ал.2 ГПК, а в частта по чл. 242 ГПК,
имащо характер на определение - с частна жалба пред Окръжен съд гр. Враца в
едноседмичен срок, считано от посочената дата.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: