Р Е
Ш Е Н
И Е № 81/19.4.2019г.
гр. Ямбол
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Ямболският административен съд, пети
административен състав, в публично заседание на двадесет и шести март две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ
БЯНОВА-НЕЙКОВА
при секретаря Стефка
Панайотова, разгледа докладваното от Съдията адм. д. № 32 по описа за 2019 г. и
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е
по чл. 145 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).Образувано
е по жалба на М.К.Ц.
***, депозирана чрез адвокат Д.Н. ***, с посочен съдебен адрес:***, кантора 16,
против Заповед № 3282з-4018/04.12.2018 г. на Директора на Главна дирекция
“Гранична полиция“ – МВР, с която на основание чл. 226, ал. 1, т. 16 от Закона
за Министерството на вътрешните работи (ЗМВР) е прекратено служебното му
правоотношение поради отказ да заеме друга длъжност в случаите по чл. 164, ал.
3, т. 1 от ЗМВР.
Иска се отмяна на оспорената заповед като незаконосъобразно издадена по
съображения, изложени в жалбата. Претендират се
сторените в производството разноски.
В
съдебно заседание оспорващият, редовно призован, се явява лично и с процесуален
представител адвокат Н., който поддържа изцяло оспорването и иска отмяната на атакуваната
заповед по изложените в жалбата съображения. Оспорващият поддържа казаното от
процесуалния представител и разяснява причините за отказа да заеме предложената
му длъжност; иска съдът да уважи жалбата.
В
представено от процесуалния представител на ответната страна писмено
становище по съществото на спора се излагат съображения за неоснователност
на жалбата,
тъй като атакуваната заповед е издадена в съответствие с нормативните
изисквания, съдържа всички необходими реквизити, спазена е изискуемата форма и е
произнесена при правилно приложение на материалния закон. Представя писмени бележки с доводи в подкрепа на
становището си. Претендира присъждане на
юрисконсултско възнаграждение, като прави искане при уважаване на жалбата
адвокатският хонорар на процесуалния представител на оспорващия да бъде определен
в минималния размер.
По
делото са събрани писмени доказателства, приложена е административната преписка
по издаването на процесната заповед; приобщени към доказателствения материал са
адм. д. № 164/2018 г. и адм. д. № 65/2017 г. – и двете по описа на ЯАС. По
делото са представени и справки за служебната дейност на мл. инспектор Ц.,
изготвени от Ръководителите на смените в състава на които е бил включен
оспорващият, съдържащи информация за резултатите от служебната му дейност за
периодите 01.01.2017 г. – 30.06.2017 г. и 01.06.2018 г. – 31.07.2018 г.;
01.07.2017 г. – 31.08.2017 г.; 01.09.2017 г. – 31.03.2018г.
Съдът,
след преценка на представените по делото доказателства, доводите и възраженията
на страните, намира за установено от фактическа страна следното:
С
Предложение № 4070р-11252/23.07.2018 г. Директорът на РДГП-Елхово е отправил
предложение до Директора на ГДГП, на основание чл. 159, ал. 1, т. 4 от ЗМВР и
чл. 4 и чл. 6 от Наредба № 8121з-408/14.04.2015 г., да бъде извършена оценка на
изпълнението на длъжността на младши инспектор М.К.Ц. – полицай на ГКПП-Лесово
при ГПУ-Елхово към РДГП-Елхово при ГДГП-МВР. Предложението е обосновано с
докладна записка (ДЗ) УРИ
6865р-9451/01.06.2018 г. на Началника на ГКПП-Лесово при ГПУ-Елхово и
установено след извършване на съответна проверка във връзка с тази ДЗ умишлено повреждане
на имущество от Ц. при изпълнение на служебните му задължения. Със своя заповед
№ 3282з-2444/26.07.2018 г. Директорът на ГДГП, на основание чл. 41, ал. 3, т. 2
и ал. 4 от ЗМВР, вр. чл. 6 от Наредба № 8121з-408/14.04.2015 г. и предложение №
4070р-11252/23.07.2018 г., е определил тричленна комисия, която в едномесечен
срок от издаване на заповедта да извърши оценка на изпълнението на длъжността
на младши инспектор М.К.Ц. – полицай на ГКПП-Лесово при ГПУ-Елхово към
РДГП-Елхово при ГДГП-МВР при спазване разпоредбите на Наредбата от 14.04.2015
г. С писмо до Началника на ГПУ-Елхово с дата 31.07.2018 г. (лист 18 по делото) е изискано
предоставянето на информация, касаеща служебната дейност на младши инспектор Ц.
за периода от 01.01.2017 г. до 26.07.2018 г., в отговор на което са представени
Кадрова справка за професионалния стаж и служебната дисциплина в МВР с дата
30.07.2018 г., както и Справка № УРИ 6865р-14371/13.08.2018 г. за дейността на
мл. инспектор Ц. за периода 01.01.2017 г. – 26.07.2018 г. на
Заместник-началника на ГКПП-Лесово. Съобразно изискванията на чл. 10 от Наредбата
от 14.04.2015 г. е изготвена Карта за оценка на изпълнението на длъжността №
4070р-12832/23.08.2018 г. (по
образец),
като след преценка на конкретните показатели е поставена обща оценка от 11 точки.
Мл. инспектор Ц. е запознат с изготвената оценка на 07.09.2018 г. В Справка от
27.08.2018 г., адресирана до Директора на ГДГП, комисията е оценила дейността
на мл. инспектор Ц. като незадоволителна и несъответстваща на заеманата до
момента длъжност на ГКПП-Лесово, като е обосновала изводите си с Картата за
оценка и обобщената информация, изложена в Справка рег. № 6865р-14371 от 13.08.2018
г., касаеща количествените и качествените показатели, отразяващи служебната
дейност на оценявания служител. На 10.09.2018 г. Ц. е депозирал до Директора на
ГДГП възражение УРИ 4070р-13737 срещу изготвената оценка, в което е изразил
несъгласие с оценяването по отделните критерии и показатели, като е посочил, че
при изготвяне на обобщената справка от прекия му ръководител не са взети под
внимание факти, отразени в ДЗ на Ръководителите на смените, в състава на които
е бил включван през различните периоди за времето от 01.01.2017 г. до
26.07.2018 г.; прави също и възражение, че наложеното в периода на оценяване
дисциплинарно наказание е оспорено по съдебен ред и при евентуалната му отмяна
би повлияло на крайния резултат, а тези обстоятелства не са взети предвид от
комисията при изготвянето на оценката. Във връзка с възражението в свое
становище от 20.09.2018 г. комисията излага съображения, че не е запозната с
посочените докладни записки на ръководителите на смените и че изводите ѝ са
направени на база изготвената от Заместник-началника на ГКПП-Лесово справка от 13.08.2018
г., като тя не би могла да извърши преценка относно обективността на отразеното
в нея. По отношение на твърденията досежно дисциплинарното наказание (наложено със Заповед №
4070р-96/26.01.2017 г. на ВПД Директор на РДГП-Елхово, отменена с Решение № 60
от 24.04.2017 г. по адм. д. № 65/2017 г. по описа на ЯАС, влязло в законна сила
на 09.10.2018 г. след потвърждаването му от ВАС с Решение № 12045/09.10.2018 г.
по адм. д. № 6505/2017 г. по описа на съда),
в становището се сочи, че на вниманието на комисията не е представено
удостоверение от ЯАС за образувано административно производство по оспорване на
акта, с който е наложено наказанието, но дори и това наказание да не се вземе
предвид при оценяването, крайната оценка би била 12 точки, което съобразно чл.
14 от Наредба № 8121з—408/2015 г. представлява незадоволителен резултат от
изпълнение на длъжността и е основание за преназначаване на друга длъжност. Всички
материали, ведно със становището, са изпратени до Директора на ГДГП. В Протокол
от 31.10.2018 г. с подписите на оспорващия и на двама свидетели – служители в
дирекцията, е удостоверен отказът на младши инспектор М.К.Ц. да заеме
предложената му длъжност „полицай в МГПВ“ от ГПУ-Елхово към РДГП-Елхово при
ГДГП-МВР. С мотивирано предложение УРИ 4070р-17134/14.11.2018 г. Директорът на
РДГП-Елхово е направил предложение до органа по назначаване, на основание чл.
226, ал. 1, т. 16 от ЗМВР, да бъде прекратено служебното правоотношение на
младши инспектор Ц. поради отказа му да заеме друга длъжност в случаите по чл.
164, ал. 3, т. 1 от ЗМВР. Със своя Заповед № 3282з-4018 от 04.12.2018 г., на
основание чл. 226, ал. 1, т. 16 от ЗМВР и във връзка с Протокол рег. №
4070р-16393/31.10.2018 г. и Предложение № 4070р-17134/14.11.2018 г., Директорът
на ГДГП е прекратил служебното правоотношение на младши инспектор М.К.Ц. –
полицай в ГКПП – Лесово от ГПУ-Елхово към РДГП-Елхово при Главна дирекция “Гранична
полиция“ - МВР, поради отказ да заеме друга длъжност в случаите по чл. 164, ал.
3, т. 1 от ЗМВР. Заповедта е връчена на 21.01.2019 г., а жалбата против нея е
депозирана директно пред съда на 22.01.2019 г.
При
така установеното от фактическа страна съдът намира, че жалбата е процесуално
допустима, като подадена в срок, от легитимирано лице с правен интерес и
насочена срещу индивидуален административен акт, подлежащ на съдебен контрол. При проверката за законосъобразност на
оспорения акт съдът констатира следното:
Редът и начинът за оценяване изпълнението на длъжността от държавните
служители в МВР е определен в Наредба № 8121з-408 от 14.04.2015 г. (обн., ДВ, бр. 29 от 21.04.2015 г.,
изм. и доп., бр.
30 от 11.04.2017 г., в сила от 11.04.2017 г.).
В конкретния
случай по Предложение № 4070р-11252/23.07.2018 г.,
в което се съдържа мнение за несъответствие на изпълнението на длъжността от
младши инспектор М.К.Ц. – полицай на ГКПП-Лесово при ГПУ-Елхово към РДГП-Елхово
при ГДГП-МВР, с изискванията на длъжностната му характеристика, Директорът на
ГДГП е определил комисия, която да извърши оценка на оспорващия при спазване
разпоредбите на Наредбата от 14.04.2015 г. Целта на тази оценка е установяване съответствието на
изпълнението на длъжността с изискванията на длъжностната характеристика.
Съгласно чл. 4 от Наредбата такава оценка се изготвя при несъответствие, като не
е необходимо това
несъответствие да е безспорно доказано преди извършване на самото оценяване
- смисълът
на
текста е чрез
провеждане на процедурата по оценяването да бъде проверена постъпилата
информация за констатирани слабости в дейността на конкретния служител на МВР.
В случая предложението изхожда от Директора на РДГП-Елхово, на чието
подчинение е оспорващият, то е адресирано до органа по назначаване, мотивирано
е и в него се съдържа информация за констатирани слабости по изпълнение на
задълженията на Ц., поради което съдът счита, че са спазени разпоредбите на чл. 4 и чл. 5, ал. 1 от Наредбата.
След приключване
на работата си комисията е изготвила Карта за оценка на изпълнението на
длъжността, в която, след преценка на конкретните показатели, е поставена обща оценка
от 11 точки, а периодът за оценяване
(от
01.01.2017 г. до 26.07.2018 г.)
съответства на разписаното в чл. 7 от Наредбата. Мл. инспектор Ц. е запознат с
така изготвената оценка на 07.09.2018 г., видно от отбелязванията на последната
страница от документа. Вярно е, че в заповедта, с
която е назначена тричленна комисия за извършване на оценка, изрично е посочено
Ц. да бъде запознат с нея срещу подпис, но липсват данни това да е сторено. Независимо
от това, съдът намира, че допуснатото нарушение на процедурата не е от
категорията на съществените, тъй като, видно от данните по делото, служителят
се е възползвал от правото си по чл. 16 от Наредбата и е направил писмено
възражение по изготвената оценка, с която е запознат срещу подпис; по
възражението е изготвено становище, което органът по назначаване е потвърдил,
като е поставил резолюция „да“, т.е. на служителя е дадена възможност за реално
участие в административното производство, не е препятствано правото му да
организира и реализира защитата си, нито по някакъв начин е ограничено правото
му на защита.
Съгласно чл. 14
от същата наредба, при получена крайна оценка от 7 до 12 точки
включително, са налице незадоволителни резултати от изпълнението на длъжността,
което е основание за преназначаване на служителя на друга длъжност по реда на
чл. 164, ал. 3, т. 1 от ЗМВР. Както се посочи по-горе,
след запознаването
си с картата за оценка, жалбоподателят е упражнил правото си на възражение, чието съдържание е обсъдено от оценяващата комисия и в Становище
№ 4070р-14321/20.09.2018 г. тя е изложила мотивите си за поставените от нея
оценки,
както и съображения, че дори и наложеното дисциплинарно наказание да не се
вземе предвид при оценяването, крайната оценка би била 12 точки, което
съобразно чл. 14 от Наредба № 8121з—408/2015 г. представлява незадоволителен
резултат от изпълнение на длъжността и е основание за преназначаване на друга
длъжност; въз основа на тези мотиви комисията е приела, че липсват основания за преразглеждане на получената
крайна оценка от 11 точки. Това становище е утвърдено от Директора
на ГДГП (чрез
поставянето на резолюция „да“ върху първата страница на документа), с което той съгласно чл. 19 е потвърдил направената оценка.
В този смисъл ЯАС
счита, че е извън неговата компетентност да извършва преценка за
правилността на поставената оценка - като краен резултат и по отделните показатели, тя може
да бъде контролирана единствено от органа по назначаването. Ето
защо, по
аргумент от текста на чл. 16 от приложимата наредба, съдебният контрол е
допустим само относно спазването на нормативноустановената процедура по
оценяването, поради което оплакванията на жалбоподателя за неправилно, неточно
и субективно оценяване не могат да бъдат обсъждани от съда, тъй като той няма
правомощия да преценява правилността на действията и актовете на
административните органи, т. е. тяхната целесъобразност, а осъществява контрол
само върху законосъобразността им.
Независимо от
горното, съдът намира, че заповедта за прекратяване на служебното
правоотношение за заеманата длъжност е издадена при допуснато нарушение на
материалния закон и в разрез с целта на закона. Съобразно приложимата за случая
нормативна уредба (чл. 226, ал. 1, т. 16 от ЗМВР) служебното правоотношение на
държавния служител в МВР се прекратява при отказ да заеме друга длъжност в
случаите по чл. 164, ал. 3, т. 1 от с.з. За да са налице материалноправните
предпоставки на чл. 226, ал. 1, т. 16 от ЗМВР, следва да бъде установено
безспорно осъществяване на хипотезата на чл. 164, ал. 3, т. 1 от ЗМВР, т.е.
служителят да е отказал да заеме друга длъжност, на която вече е преназначен с
изричен акт на органа по назначаване. В случая, видно от съдържанието на
приложения Протокол рег. № 4070р-16393/31.10.2018 г., на оспорващия е
предложено да заеме длъжността „полицай в МГПВ“ от ГПУ-Елхово към РДГП-Елхово
при ГДГП-МВР, като той е отказал и този отказ е удостоверен с неговия подпис и
с подписите на двама свидетели – служители в дирекцията. Този отказ обаче би
имал значение за преназначаването на служителя на друга длъжност на основание
чл.164, ал.2 от ЗМВР, при която като елемент от фактическия състав на
преназначаването е необходимо съгласие на служителя, какъвто не е процесният
случай. При хипотезата на чл. 164, ал. 3, т. 1 от ЗМВР за преназначаване на различна
от заеманата длъжност не е необходимо съгласие на служителя. За да е
законосъобразно издаването на заповед за прекратяване на служебното
правоотношение на осн. чл.226, ал.1, т.16 от ЗМВР е необходимо първо да бъде
издаден акт за преназначаване на осн. чл.164, ал.3, т.1, едва след това служителят
може да формира релевантен отказ да заеме новата длъжност и впоследствие може
да се издаде заповед за прекратяване на служебното правоотношение за преназначената
длъжност, а не за заеманата преди това длъжност. По делото обаче липсват данни
да е издавана заповед за преназначаване, като този факт е безспорен и предвид съдържанието
на процесната заповед, видно от което е прекратено служебното правоотношение на
служителя за заеманата длъжност, а не друга длъжност, на която е бил
преназначен поради установени незадоволителни резултати в служебната дейност
въз основа на оценка на изпълнението на осн. чл.164, ал.3, т.1 от ЗМВР. При
това положение, следва извод за незаконосъобразност на оспорената заповед за
прекратяване на правоотношението – не е осъществен фактическият състав, визиран
в нормата на чл. 226, ал. 1, т. 16 от ЗМВР, поради липса на акт за
преназначаване по чл.164, ал.3, т.1 от ЗМВР, което обуславя и липса на валиден
отказ на служителя за заемане на преназначената длъжност. Несъответствието сочи
за неправилно приложение на материалния закон, също и за противоречие с целта
на закона, поради което обжалваната заповед следва да бъде отменена.
При този изход на
делото в полза на жалбоподателя следва да се присъдят направените разноски по
делото общо в размер на 410 лв. (четиристотин и десет лева), представляващи 400
лв. заплатен адвокатски хонорар и 10 лв. внесена държавна такса.
Водим от горното
и на основание чл.172, ал. 2 и чл. 143, ал. 1 от АПК, ЯАС, пети административен
състав,
Р
Е Ш И :
ОТМЕНЯ по жалба
на М.К.Ц. *** Заповед № 3282з-4018/04.12.2018 г. на Директора на Главна
дирекция “Гранична полиция“ – МВР, с която на основание чл. 226, ал. 1, т. 16
от Закона за Министерството на вътрешните работи (ЗМВР) е прекратено служебното
правоотношение на младши инспектор М.К.Ц. – полицай на ГКПП-Лесово при
ГПУ-Елхово към РДГП-Елхово при ГДГП-МВР, поради отказ да заеме друга длъжност в
случаите по чл. 164, ал. 3, т. 1 от ЗМВР.
ОСЪЖДА ГЛАВНА
ДИРЕКЦИЯ “ГРАНИЧНА ПОЛИЦИЯ“ – МВР да заплати на М.К.Ц. ***, с посочен съдебен
адрес:***, кантора 16, адвокат Д.Н. ***, сумата от 410 (четиристотин и десет)
лева за разноски по делото.
Решението може да
се обжалва с касационна жалба пред Върховния административен съд в 14-дневен
срок от съобщаването му.
СЪДИЯ: /п/ не се
чете