№ 11302
гр. София, 12.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 35 СЪСТАВ, в публично заседА.е на
десети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:И.Ц.Н
при участието на секретаря С.Д.К
като разгледа докладваното от И.Ц.Н Гражданско дело № 20221110138237 по
описа за 2022 година
Производството е образувано по искова молба на С.О срещу Е. М., с
която моли да бъде установено между стрА.те, че ответникът не е собственик
на апартамент № 36, находящ се на адрес ***, със застроена площ от 65.72 кв.
м., представляващ имот си идентификатор № 68134.2818.4522.2.15. Ищецът
твърди, че е собственик на следния недвижим имот: апартамент № 36,
находящ се на адрес ***, със застроена площ от 65.72 кв. м., представляващ
имот си идентификатор № 68134.2818.4522.2.15. Поддържа, че е собственик
на основА.е договор № РД-56-1763/10.08.1999г. за замяна на недвижими
имоти, сключен между СО и Ц.Г. Ищецът излага твърдения, че ответникът,
знаейки, че апартаментът не се обитава, е използвал възможността да
инициира охрА.телно производство пред нотариус и да се снабди с
нотариален акт засобственост въз основа на давностно владение. Според
ищеца ответникът не е владял имота, поради което е възникнал интереса на
ищеца да предяви настоящия иск.
Ответникът, в срока по чл. 131 ГПК, оспорва предявения иск. Твърди, че
баща му Б.Н. е владял процесния имот от повече от 22 години, считано от края
на 1999г. Баща му живеел под този апартамент в ап. 33. Преди това в
процесния апартамент живеела една жена. Когато тя се изнесла бащата на
ответника установил, че вратата на апартамента не била заключена, видял, че
апартаментът е празен, след което влязъл във владение и до датата на смъртта
си през 2021г. е владял имота необезпокоявано за себе си. Поддържа, че към
датата на съставяне на констативния нотариален акт на баща му, за имота не е
бил съставят акт за частна общинска собственост, нито АДС.
Съдът, като обсъди доводите на стрА.те и събрА.те по делото
1
доказателства и въз основа на закона, достигна до следните фактически
и правни изводи:
По иска с правно основА.е чл. 124, ал. 1, пр. 2 от ГПК
Съгласно чл. 124, ал. 1, пр. 2 от ГПК всеки може да предяви иск за да
установи несъществуването на едно правно отношение или на едно право,
когато има интерес от това. В тежест на ищеца е да докаже наличието на
правен интерес от установяване със сила на пресъдено нещо, че ответното
дружество не е носител на правото на собственост по отношение на
процесния имот. Съгласно задължителните за правоприлагащите оргА.
тълкувателни разяснения, дадени в т. 1 на ТР № 8/27.11.2013 г. на ВКС по
тълк. д. № 8/2012 г., ОСГТК, правен интерес от предявяване на отрицателен
установителен иск за собственост и други вещни права е налице, когато
ищецът притежава самостоятелно право, което се оспорва, респ. когато се
позовава на фактическо състояние или има възможност да придобие права,
ако отрече правата на ответника. Тъй като ищецът основава своя правен
интерес от предявяване на отрицателния установителен петиторен иск на
обстоятелството, че е придобил правото на собственост върху спорния имот
въз основа на договор за покупко-продажба, то предявеният иск е допустим.
Чрез предявения отрицателен установителен петиторен иск ищецът иска
от съда със сила на пресъдено нещо да отрече, че правото на собственост
върху спорната недвижима вещ принадлежи на ответника, който
извънсъдебно поддържа това твърдение. Следователно, по силата на чл. 154,
ал. 1 от ГПК ответникът следва да установи обстоятелствата, на които
основава своето право на собственост върху процесния имот. При
отрицателния установителен иск за собственост предмет на делото е правото
на собственост на ответника, което се отрича от ищеца като придобито на
всички възможни придобивни основА.я. Ако ответникът не докаже
придобиването му по някой от предвидените в чл. 77 от ЗС способи, искът
подлежи на уважаване, независимо от това дали ищецът е собственик на
вещта.
Ответникът твърди, че е придобил собствеността върху процесния имот
по силата на оригинерно придобовно основА.е – давностно владение.
Съгласно чл. 79, ал. 1 от ЗС правото на собственост по давност върху
недвижим имот се придобива с непрекъснато владение в продължение на 10
години, но ако то е добросъвестно – в продължение на 5 години /арг. чл. 79, ал.
2 от ЗС/. Според чл. 69, ал. 1 от ЗС владението е упражняване на фактическа
власт върху вещ, която владелецът държи, лично или чрез другиго, като своя.
Следователно владението е едновременно проявление на субективен и
обективен елемент. Обективният елемент се изразява в упражняване на
фактическата власт върху веща и включва фактически действия, които
запълват съдържА.ето на правомощията на собственик /в този смисъл
Постановление № 6 от 27.XII.1974 г. по гр. д. № 9/74 г., Пленум на ВС/.
Субективният елемент на владението – намерението за своене е психическо
2
състояние, за което законодателят е установил законова оборима презумпция в
чл. 69 от ЗС. Предполага се, че владелецът държи вещта като своя, освен ако
не се установи, че я държи за другиго. Намерението се изразява външно чрез
различни действия, които фактически запълват съдържА.ето на
правомощието на собственика, или на огрА.ченото вещно право, чието
придобиване се цели. За да се приложи презумпцията, тези действия трябва да
са доказА..
По делото е представен нотариален акт за собственост на недвижим
имот по давностно владение № 13, том V, рег. № 11057, дело № 711/2020 г. по
описа на нотариус С.Т, видно от който Б.М.М (баща на ответника и негов
наследодател – обстоятелство, за което стрА.те не спорят) е признат за
собственик на процесния имот въз основа на давностно владение. Съгласно
мотивите на Тълкувателно решение № 11/2012 от 21 март 2013 год.
притежава констативният нотариален акт притежава обвързваща
доказателствена сила за третите лица и за съда като ги задължава да приемат,
че посоченото в акта лице е собственик на имота. В това се изразява
легитимиращото действие на нотариалния акт за принадлежността на правото
на собственост. Правният извод на нотариуса за съществуването на това право
се счита за верен до доказване на противното с влязло в сила решение.
Съгласно чл. 537, ал.2, пр.3 ГПК нотариалният акт се отменя, когато бъде
уважена претенция на трето лице срещу титуляра на акта, т.е. когато по исков
път бъде доказана неверността на извършеното удостоверяване на правото на
собственост.
По делото е представен и акт № 3720 за частна общинска собственост,
видно от който процесният имот е актуван като частна общинска собственост
на основА.е чл. 2, ал. 1, т. 7, чл. 3, ал. 3 и чл. 59, ал. 1 ЗОС във връзка с
Договор за замяна № РД -56-1763/10.08.1999 г. Видно от самия договор за
замяна на 10.08.1999 г. Цветан С. Георгиев е прехвърлил собствеността върху
апартамент № 36, находящ се в гр. София, адрес****, със застроена площ от
65.72 кв. м. в полза на С.О, а същият е получил в замяна магазин, собственост
на С.О. Както е прието в трайната съдебна практика - Решение №
67/16.06.2017г. по гр. д. № 3533/2016г., ІІ ГО на ВКС, актът за общинска
собственост, съставен по надлежния ред и форма, има качеството на
официален свидетелстващ документ, който само констатира собствеността на
общината, без да я поражда. Този акт се ползва с обвързваща материална
доказателствена сила само за отразените в него факти, а за собствеността на
общината следва да му се признае легитимиращо действие, по силата на което
актувА.ят имот се счита за общинска собственост до доказване на противното,
като общината не носи тежестта да доказва основА.ето, на което е съставен
актът за общинска собственост.
Както е видно от изложеното и двете стрА. в настоящето производство
основават твърденията си за право на собственост върху имота, представяйки
официални документи, съставени по надлежен ред, удостоверяващи тяхното
право. Предвид това следва да се приеме, че разпределението на
3
доказателствената тежест при оспорването ще се извърши по общото правило
на чл. 154, ал.1 ГПК като всяка страна следва да докаже своето право, т.е.
фактическия състав на съответното удостоверено от нотариуса придобивно
основА.е – в този смисъл и цитираното по-горе тълкиувателно решение.
За установяване на правото си на собственост въз основа на давностно
владение, предмет на делото, ответникът е ангажирал гласни доказателствени
средства.
Според показА.ята на свидетеля П.Д.Ш, приятел на бащата на ответника
Б.Н. от 1994 г., последният и В, с която са живели съвместно, са закупили
апартамент 33 на долния етаж в сградата, в която се намира процесния имот,
през 1999 г. Излага, че Б.Н. се е грижел за двата апартамента, като 2 – 3 пъти
се е интересувал чия собственост е имота. Свидетелят сочи, че е сменяна
дограма на целия вход, щрангове и Б.Н. е заплащал всико, за което се е
оплаквал на свидетеля. Свидетелят сочи, че Б.Н. е станал домоуправител през
2001/2002 г. По данни на свидетеля преди БЕ. имотът е населявала Соня, но
свидетелят няма информация за жената и до кога е живяла в имота.
Според показА.ята на свидетеля М. С. В., Б.Н. е живял в процесния
апартамент, а в апартамент 33 е живяла приятелката му, която е работила в
чужбина. Свидетелката познава Б.Н. от 2007 г., като сочи, че заедно със
съпруга са гостували в апартамент 36 на шестия етаж. Свидетелката
отбелязва, че БЕ. е ползвал кухнята в апартамент 33, не тази в апартамента, в
който са се събирали. Свидетелката сочи, че не са се събирали от 2011 г.,
когато е починал съпруга и.
Според показА.ята на свидетеля Г. С. М., според който Б.Н. е стопА.свал
процесния имот за сина си. Свидетелят сочи, че заедно с бащата на ответника
и трети приятел, свирещ гадулка, са се събирали в апратамента, в който е
живеел БЕ., за да не пречат на жената на последния. Свидетелят сочи, че Б.Ну
е споделял, че имотът „го стяга“ за сина си. Свидетелят сочи, че лично е
чистил балконите, оправял е водомери и е поставил мрежи, за да не влизат
гълъбите. Свидетелят сочи, че в апартамента е имало столове и не е бил много
обзаведен.
Съдът кредитира частично показА.ята на свидетелите, като отбелязва
наличието на противоречия относно определени обстоятелства касателно
лицата, които са се събирали в процесния апартамент – свидетелят М. не сочи,
че апартамента е виждал и свидетелката В., която пък заявява, че съпругът е
починал през 2011 г. и именно той е приятелят, свирещ на гадулка – а
свидетелят М. сочи, че с БЕ. са се събирали основно 2019 – 2020 г. Съдът
намира за вътрешнопротиворечиви показА.ята на свидетеля Г. М., който от
една страна заявява, че няма ясен спомен за събитията, доколкото често е
употребявал спиртни напитки, а също и, че от както са се запознали с бащата
на ответника са започнали често да се събират и да пият и да си говорят, а в
същия момент заявява, че основно са се събирали 2019 – 2020 г., малко преди
смъртта на БЕ.. Нелогично звучи и, щом като БЕ. и свидетелят се познават от
4
толкова години, последният да не помни цялото му име – същият го познава
единствено като Бери, в същото време си спомня за детайли относно
обзавеждането на имота.
Съвкупният анализ на гласните доказателства налагат, че така
поддържаното от ответника не може да се възприеме. Съгласно чл. 68, ал. 1 от
ЗС владението е упражняване на фактическа власт върху чужд имот, която
власт владелецът упражнява за себе си, спокойно, непрекъснато, явно и
несъмнено. В настоящия спор няма убедителни сведения ответникът и
неговият баща изобщо да са упражнявали фактическа власт върху имота.
Бащата на ответника е имал права в съседен имот, за което дават
информация и тримата свидетели и което обстоятелство не е спорно между
стрА.те. Свидетелите обаче заявяват, че БЕ. е живял в апартамента на долния
етаж, единствено е правил събирА.я на горния етаж в процесния имот, като
причина свидетелят М. сочи, за да не пуши в апартамента. Единствено
свидетелката сочи, че БЕ. е живял в апартамента, в който са се събирали, но в
същото време заявява, че е използвал кухнята на долния етаж, поради което и
съдът не кредитира показА.ята в тази част като нелогични и противоречащи
на показА.ята на останалите свидетели. Нито един от свидетелите не сочи
бащата на ответника или последният да са предприели някакви действия по
облагородяване на имота – единствено свидетелят М. сочи, че е почиствал
тераса, поправял е водомер, и поставял телена мрежа срещу гълъби, но тези
действия не могат да се приемат като несъмнено показващи, че бащата на
ответника е завладял имота за себе си – още повече, че същият е бил
доуправител на сградата, поради което и се е грижел за това същата да е в
изправно състояние, а и по думите на свидетелите е живял на долния етаж.
Както бе подчертано и по-горе съдът взе предвид и че показА.ята на свидетеля
не са особено надеждни предвид противоречията и липсата на логичност
относно някои твърдения. От показА.ята на свидетелите не се установява от
кой момент БЕ. е изявил намерение си своене на имота – единият свидетел
заявява, че са търсени собствениците на имота, другият свидетел заявява, че са
се събирали от 2007 г. – тоест няма точни данни за момента, в който
ответникът е „своил“ имота. Отделно от това така и не се посочиха никакви
данни за предприети от страна на БЕ. действия по „стягане“ на имота от никой
от свидетелите, поради което и съдът намира, че макар да е възможно
свидетелите и бащата на ответника да са се събирали в процесния имот, това
не е било проява на намерението на своене на имота, а по-скоро временно
ползване, за да не се пречи на ползването на апартамента, собственост на БЕ..
Предвид липсата на конкретни, ясни, отгрА.чени по време, място и начин
действия, предприети от страна на Б.Н. съдът не може да приеме, че
последният е упражнявал трайно спокойно, непрекъснато, явно и несъмнено
владение върху имота.
Предвид липсата на доказателства не са били осъществени условията по
чл. 79, ал. 1 от ЗС за придобиване от негова страна на правото на собственост
върху имота на това основА.е. Издаденият по реда на чл. 587, ал. 2 от ГПК
5
констативен нотариален акт за собственост на недвижим имот по давностно
владение № 13, том V, рег. № 11057, дело № 711/2020 г. по описа на нотариус
С.Т, видно от който Б.М.М (баща на ответника), с който същият е бил признат
за собственик на спорния имот на основА.е упражнявано давностно владение,
не съответства на действителното правно положение. По тези съображения
предявения отрицателен установителен иск се явява основателен.
Искането по чл. 537, ал. 2 ГПК също следва да бъде удовлетворено.
По разноските:
При този изхода на спора на основА.е чл. 78, ал. 1 от ГПК, на ищеца се
дължат разноски съобразно уважената част от иска – в пълен размер. Ищецът
е заплатил 219,35 лева държавна такса.
Мотивиран от горното,
съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основА.е чл. 124, ал. 1 от ГПК по
отношение на С.О, БУЛСТАТ:BG*********, че ответникът Е. М., ЕГН:
**********, не е собственик на недвижим имот с идентификатор №
68134.2818.4522.2.15 по КККР на гр. София, район „Връбница“, одобрени със
Заповед № РД-18-39/30.07.2011 г. на изп. директор на АГКК, представляващ
апартамент № 36, находящ се на адрес ***, със застроена площ от 65.72 кв. м.,
при съсседи: 68134.2818.4522.2.14, 68134.2818.4522.2.12 и
68134.2818.4522.2.18, заедно с избено помещение № 15, с площ 3,82кв.м.
ОСЪЖДА Е. М., ЕГН: ********** да заплати на С.О,
БУЛСТАТ:BG*********, сумата от 219,35 лева – разноски по делото.
ОТМЕНЯ на основА.е чл. 537, ал. 2 ГПК по искане на С.О нотариален
акт за собственост на недвижим имот, придобит по давност № 13, том V, рег.
№ 11057, дело № 711/2020 г. по описа на нотариус С.Т, в полза на Б.М.М.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването на
стрА.те с въззивна жалба пред Софийски градски съд.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6