Р Е Ш Е Н И Е
№
гр.Плевен, 05.10.2018г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Плевенският Районен
съд, седми граждански състав, в
публично заседание на втори октомври две хиляди
и осемнадесета година,
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЗОРНИЦА БАНКОВА
при секретаря
Поля Цанева, като разгледа докладваното
от съдията БАНКОВА
гр. дело №1804 по описа
на същия съд
за 2018година и
на основание данните
по делото и
закона, за да
се произнесе взе
предвид следното:
Пред ПлРС
е депозирана искова молба от „Круиз “ЕООД- гр.Долна баня против „Т.“
ООД-гр.Долни Дъбник, в която се твърди, че
по реда на чл.403 от ГПК, са предявени два отделни иска по две отделни
дела за обезщетение в резултат на действия на ответника и намаляване имущество на ищеца. Твърди се, че с Определение № 334/21.4.2016, постановено по т.д. № 196/2015г по описа
на Плевенския окръжен съд, Търговско отделение, по искане на „Т."ООД с
ЕИК824136415, със седалище и адрес на управление ***, е допуснато обезпечение
на предявения на основание чл. 29 от ЗТР иск за установяване недопустимост на
вписването в Търговския регистър на особен залог на търговско предприятие чрез
спиране на изпълнително дело № 20158150400265/2015г. на ЧСИ ***, с рег. № 815
на КЧСИ, с район на действие ОС-гр. Плевен. В изпълнение на обжалваното
определение е издадена Обезпечителна заповед от 22.04.2016г., въз основа на
която производството по цитираното по-горе изпълнително дело е спряно. Посачва се, че с Решение № 96/ 29.07.2016 г по т.д. №
196/2015г. по описа на ПОС, е отхвърлен като
неоснователен и недоказан, предявеният на основание
чл.29 от ЗТР иск от „Т."ООД с ЕИК824136415, срещу ЕТ "***" с ЕИК
14633321, със седалище и адрес на управление ***, представляван от ***Г. за
установяване на недопустимост на вписване №20141009110022 на Агенцията по
вписванията, Търговския регистър по партидата на ЕТ „***" с ЕИК114633321,
с което е вписан договор за особен залог на търговско предприятие със заложен
кредитор „КРУИЗ- 77"ЕООД с ЕИК ********* и залогодател ЕТ“***" с ЕИК 14633321.Твърди се, че
с Решение № 288 от 22.12.2016г. по в.т.д.№ 290/2016г. по описа
на ВТАС, решението на Плевенския окръжен съд по
т.д. № 196/
1. че искът, по който е допуснато обезпечението, е
отхвърлен:
Тази предпоставка е безспорно налице - Влязло в сила
Решение № 96/ 29.07.2016 г по т.д. № 196/
2. че вследствие на допуснатото обезпечение „К.7.“
ЕООД е претърпял вреди:Невъзможността на „К.7.“ ЕООД, в качеството си на
заложен кредитор, да се удовлетвори от преведените по сметка на ЧСИ парични
суми докато е било спряно принудителното изпълнение, заради неоснователно
наложеното в полза на ответника обезпечение, реализира имуществена вреда под формата на пропусната
полза - законната лихва върху тези парични суми, преведени по сметка на ЧСИ,
която законна лихва при отсъствие на неоснователно допуснатото обезпечение, щял да получи под формата на обезщетение за забава.посачва се, че от фактите е видно, че
това е периода от 21.02.2016г. - дата на Определение № 334/21.4.2016,
постановено по т.д. № 196/2015г. по описа на Плевенския
окръжен съд, Търговско отделение, до 17.01.2018г. - датата на която с
Определение № 68/ 17. 01 .
3. вредите са произлезли
пряко и непосредствено от допуснатото обезпечение.Заявява се, че тези вреди категорично се намират в
причинна връзка с наложеното обезпечение, т.к. ЧСИ не е изплатил на заложния
кредитор сумите, преведени по негова сметка защото изпълнителните действия по
делото са били спрени в резултат на неоснователно наложената
обезпечителна мярка по искане на ответника в настоящото производство.
Предявен и иск за сумата 550лв.Във връзка с него се посочва, че с Определение № 861 от 31.10.2017г. по т.д № 169/2017г. по описа на ПОС, е допуснато
обезпечение на предявен от „Т." ООД, иск по чл. 464 ал. 1 от ТПК чрез СПИРАНЕ
ПРЕДАВАНЕТО НА СУМАТА 38 774,84 лв. на кредитора „К.7.“ ЕООД, вписан в
Търговския регистър към Агенцията по вписванията с ЕИК *********, съгласно
протокол за разпределение от 16.11.2015г. по изп. дело № 20158150400265/2015г.
по описа на ЧСИ *** рег. № 815 на КЧСИ с район на действие Окръжен съд Плевен.
С ОПРЕДЕЛЕНИЕ № 273/ 20.12.2017г. на Апелативният съд гр. В. Търново
постановено по в.ч.т.д. № 402/ 2017г. е обезсилено като недопустимо
Разпореждане № 861/ 31.10.2017г на Окръжния съд- Плевен, по т.д. № 169/
2017г.Чл. 403, ал. 1 ТПК не сочи изрично хипотеза, при който допуснато
обезпечение бъде отменено по реда на въззивното обжалване, която обаче
съществува и без да бъде уредена в тази разпоредба, тъй като е с характер,
аналогичен на другите три. Това е така защото искът по чл. 403, ал. 1 ГПК е за обезщетяване на вреди, причинени от
обезпечение. Такива вреди могат да настъпят и когато е допусната и наложена
обезпечителна мярка, но тя е отменена от въззивната инстанция по обжалване от
ответника. Счита, и че и в тази хипотеза трите
кумулативно изисквани предпоставки от фактическия състав на чл. 403, ал. 1 от
ТПК, са налице, а именно:
1. допуснато
обезпечение бъде отменено по реда на въззивното обжалване:
Тази
предпоставка е безспорно налице - Влязло в сила ОПРЕДЕЛЕНИЕ № 273/ 20.12.2017г.
на Апелативният съд гр. В. Търново постановено по в.ч.т.д. № 402/ 2017г.
2. че
вследствие на допуснатото обезпечение е претърпял вреди: Невъзможността на
„Круиз 77“ ООД, в качеството си на заложен кредитор да се удовлетвори от
преведените по сметка на ЧСИ парични суми докато е било спряно ПРЕДАВАНЕТО НА
СУМАТА, заради неоснователно наложеното в полза на ответника обезпечение,
реализира имуществена вреда под формата
на пропусната полза - законната лихва върху тези парични суми, преведени по
сметка на ЧСИ, която законна лихва при отсъствие на неоснователно допуснатото
обезпечение, щял да получи под формата на обезщетение за
забава. От фактите е видно че това е периода от 31.10.2017 г. - датата на
постановяване на Определение № 861 от31.10.2017 по
т.д № 169/2017г. по описа на ПОС, с което е допуснато обезпечение на предявен
от „ГАСИ" ООД, иск по чл. 464 ал. 1 от ГПК чрез СПИРАНЕ ПРЕДАВАНЕТО НА
СУМАТА 38 774,84 лв., до 20.12.2017г. - влизане в сила на ОПРЕДЕЛЕНИЕ № 273/
20.12.2017г. на Апелативният съд гр. В. Търново постановено по в.ч.т.д. № 402/
2017г. с което е обезсилено като недопустимо Разпореждане № 861/ 31.10.2017г на
Окръжния съд- Плевен, по т.д. № 169/ 2017г. За определяне размера на
обезщетението за вреди, съизмеримо със законната лихва, чрез он-лайн калкулатор, е 550 лева.
3. тези
вреди са произлезли пряко и непосредствено от допуснатото обезпечение:Тези
вреди категорично се намират в причинна връзка с наложеното обезпечение, т.к.
ЧСИ не е изплатил на заложния кредитор сумите, преведени по негова сметка
защото предаването на сумата е била спряна в резултата на неоснователно
наложената обезпечителна мярка по искане на ответника в настоящото
производство.
С ОПРЕДЕЛЕНИЕ № 10 от 04.01.2018г по т.д №
169/2017г. по искане на „Т.“ ООД, решаващият състав на ПлОС, отново СПИРА на
основание чл. 464, ал.1 от ГПК ПРЕДАВАНЕТО НА СУМАТА 38 774.84 лева на
кредитора с оспорено вземане „К.7." ЕООД, ЕИК *********, съгласно
протокола за разпределение от 16.11.2015 година, по изпълнително дело №
20158150400265/2015 г. по описа на ЧСИ ***, рег. № 815 на КЧСИ с район на
действие Плевенски окръжен съд, поради предявен от Т." ООД, ЕИК *********
против „К.7.“ ЕООД, ЕИК131245365 и ***Г., действащ с фирма ЕТ „***- ***" с
ЕИК *********, отрицателен установителен иск с правно основание по чл. 464 от ГПК, по т.д. № 169/ 2017г по описа на Окръжния съд- Плевен. Определението е
обжалвано, като е образувано ч.т.д. № 27/2018 по описа на ВТАС, по което към настоящия момент няма произнасяне, поради
което в този случай все още не са налице предпоставките по чл. чл. 403, ал. 1
от ГПК.
Въз
основа на изложеното ,моли съдът да осъди ответника да заплати на ищеца, осн.
чл. 403, ал. 1 от ГПК сумата от 8001 лева, представляваща обезщетение за вреди
от отхвърлен иск, по който е допуснато обезпечението, както и сумата от 550
лева, представляваща обезщетение за вреди по
допуснато и отменено обезпечение по реда на въззивното обжалване, ведно със
законната лихва от датата подаване на исковата молба до окончателно изплащане. Претендират
се разноски.
Ответникът, чрез процесуалния си
представител е оспорил предявените искове.
Съдът като взе предвид събраните по делото доказателства и
становищата на страните, констатира следното:
Не е
спорно, че с Определение № 334/21.04.2016,
постановено по т.д. № 196/2015г по описа на Плевенския окръжен съд, Търговско
отделение, по искане на „Т."ООД с ЕИК824136415, със седалище и адрес на
управление ***, е допуснато обезпечение на предявен на основание чл. 29 от ЗТР, иск за установяване недопустимост на вписването в
Търговския регистър на особен залог на търговско предприятие чрез спиране на
изпълнително дело № 20158150400265/2015г. на ЧСИ ***, с рег. № 815 на КЧСИ, с
район на действие ОС-гр. Плевен. В изпълнение на обжалваното определение е
издадена Обезпечителна заповед от 22.04.2016г., въз основа на която
производството по цитираното по-горе изпълнително дело е спряно. С Решение №96/29.07.2016г. по
т.д. № 196/2015г. по описа на ПОС, е
отхвърлен като неоснователен и недоказан,
предявеният на основание чл.29 от ЗТР иск от „Т."ООД с ЕИК824136415, срещу
ЕТ "***" с ЕИК 14633321, със седалище и адрес на управление ***,
представляван от ***Г. за установяване на недопустимост на вписване
№20141009110022 на Агенцията по вписванията, Търговския регистър по партидата
на ЕТ „***" с ЕИК114633321, с което е вписан договор за особен залог на
търговско предприятие със заложен кредитор „КРУИЗ- 77"ЕООД с ЕИК *********
и залогодател ЕТ“***" с ЕИК 14633321.С Решение № 288 от 22.12.2016г. по в.т.д.№ 290/2016г.
по описа на ВТАС, решението на Плевенския окръжен съд по
т.д. № 196/
Спорен по
делото е въпросът налице ли са предпоставките на чл.403, ал.1 от ГПК.
Съгласно разпоредбата на чл. 403, ал. 1 от ГПК, ако искът, по който е допуснато обезпечението, бъде
отхвърлен, ответникът може да иска от ищеца да му заплати причинените
вследствие на обезпечението вреди. Ищецът по отхвърления иск, съгласно
разпоредбата на чл. 51, ал. 1 от ЗЗД, отговаря за всички преки и непосредствени
вреди, които обезпечаването на иска е причинило на ответника. Следва да се има
предвид, че ищецът трябва да носи еднаква отговорност спрямо всички лица, които
той би засегнал и увредил, инициирайки обезпечително производство. Третото лице
в каквото качество е бил „К.7.“ ЕООД по предявения и в последствие отхвърлен
иск по чл.29 от ЗТР, е в същото материалноправно положение като ответника,
доколкото предпоставките за отговорност по чл. 402 от ГПК, в който смисъл била е практиката наВКС, според която легитимацията следва от
засягането на правната сфера и в този смисъл - всяко лице, което е засегнато от
обезпечителната мярка, има правата на ответник по обезпечението.В този смъсъл е приел, че искът е
допустим.
Съдът
счита, че не е основателен иска ,по следните съображения:
Съгласно
практиката на ВКС съда е дал указания на
ищеца, че вредите трябва да се предвидими и трябва да имат качеството на
реалност и сигурност, съгласно Решение №156 от 29.11.2010г. по т.д.
№142/2010г., Търговска Колегия, Първо Търговско отделение на ВКС и Решение №186
от 13.03.2007г. по т.д. №963/2006г. ВКС, Търговска Колегия.Прието е че
гражданските плодове, които би получил ищеца , подлежат на доказване.Те биха
имали характер на пропуснати ползи, само ако получаването им е сигурно.В случая
не е доказано, дали биха се сложили на влог, или представляват неосъщественна
печалба от търговски оборот и т.н., т. е. в какво се изразяват, за да се
прецени тяхната реалност.Определеният минимум по чл.86 от ЗЗД, на вредите има
значение само , ако се докаже, че същите са предвидими.
На следващо място, съдът споделя
становище от представителя на ответника, че за периода на действие на отмененото обезпечение
неговото вземане от длъжника ЕТ „*** - ***“ се е увеличило в размер на
законовата лихва за забава, претендирана от него като вреда в настоящето
производство. В тази връзка е
и служебно провереното, след заявяване от страна на ответника, образувано
гр.д.№1805/2018г. по описа на ПлРС, между първоначалните страни по делото, по
което е било отменено обезпечението.
След
като ищецът ще бъде обезщетен от длъжника за забавеното получаване на събраната
в изпълнението сума законовата лихва, то би довело до двойно обезщетение
за ищеца - и от дължника и от заложния
кредитор, за едно и също действие.
Предвид изложеното, счита, че следва да се отхъврли предявяния иск за сумата 8001лв. ,
за периода 22.04.2016г-17.01.2018г., като неоснователен и недоказан.
По
предявяния иск за сумата 550лв. обезщетение за периода 31.10.2017г.-20.12.2017г.
е установено следното: С
Определение № 861 от 31.10.2017г. по т.д № 169/2017г. по
описа на ПОС, е допуснато обезпечение на предявен от „Т." ООД, иск по чл.
464 ал. 1 от ТПК чрез СПИРАНЕ ПРЕДАВАНЕТО НА СУМАТА 38 774,84 лв. на кредитора
„К.7.“ ЕООД, вписан в Търговския регистър към Агенцията по вписванията с ЕИК
*********, съгласно протокол за разпределение от 16.11.2015г. по изп. дело №
20158150400265/2015г. по описа на ЧСИ *** рег. № 815 на КЧСИ с район на
действие Окръжен съд Плевен. С определение № 273/ 20.12.2017г. на Апелативният
съд гр. В. Търново постановено по в.ч.т.д. № 402/ 2017г. е обезсилено като
недопустимо Разпореждане № 861/ 31.10.2017г.
на Окръжния
съд- Плевен, по т.д. № 169/ 2017г.
Съдът ,
с оглед указанията на въззивата инстанция, е разгледал иска по неговата
основателност, като счита, че отново не са доказани вредите- че са реални и
предвидими и в какво се изразяват.А от друга страна приема, че не са налице
условията на чл.403 от ГПК, тъй като производството по делото не е приключило. Предвид изложеното, счита, че следва да се отхвърли предявяния
иск за сумата 550лв., за периода 31.10.2017г.-17.01.2018г., като неоснователен
и недоказан.
Предвид изхода на процеса, следва да се осъди ищеца да
заплати на ответника, направените разноски в размер на 1300лв. за адвокатско
възнаграждение.
Водим от горното, Съдът
Р Е Ш И
:
ОТХВЪРЛЯ предявяния, на осн чл.403,
ал.1 от ГПК, от „К.7.“ЕООД, със седалище и адрес на управление ***,
ЕИК131245356 против „Т.“ООД, със седалище и адрес на управление ***,
ЕИК824136415,за сумата 8001лв., представляваща пропусната полза от неполучени граждански плодове, за
периода на действие на обезпечението, което е било отменено по т.д.№196/2015г.
на ПОС-22.04.2016г.-17.01.2018г.,
ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на ИМ-12.03.2018г., като НЕОСНОВАТЕЛЕН
и НЕДОКАЗАН.
ОТХВЪРЛЯ предявяния, на осн чл.403,
ал.1 от ГПК, от „К.7.“ЕООД, със седалище и адрес на управление ***, ЕИК131245356
против „Т.“ООД, със седалище и адрес на управление ***, ЕИК824136415,за сумата
550лв., представляваща пропусната
полза от неполучени граждански плодове, за периода на действие на
обезпечението, което е било отменено по т.д.№ гр.д.№169/2017г. на ПОС -31.10.2017г.-20.12.2017г., ведно със законната лихва
върху сумата, считано от датата на ИМ-12.03.2018г. , като НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.
ОСЪЖДА, на осн. чл.78, ал.3 от ГПК, „К.7.“ЕООД,
със седалище и адрес на управление ***, ЕИК131245356, ДА ЗАПЛАТИ на„Т.“ООД, със
седалище и адрес на управление ***, ЕИК824136415, сумата 1300лв., направени
разноски за адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред
Плевенски окръжен съд в двуседмичен срок
от връчването му на страните, с въззивна жалба.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :