№ 6920
гр. София, 03.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 120 СЪСТАВ, в публично заседание на
четвърти април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ВЕНЕТА СТ. ГЕОРГИЕВА
при участието на секретаря КАМЕЛИЯ АНЧ. КОСТАДИНОВА
като разгледа докладваното от ВЕНЕТА СТ. ГЕОРГИЕВА Гражданско дело
№ 20221110125801 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.422 и сл ГПК.
Образувано е по искова молба вх.№ 98811/18.05.2022 г., подадена „.“ АД с ЕИК: ., със
седалище и адрес на управление: гр.София, бул. Княз Дондуков № 68, представлявано от .,
със съдебен адрес: гр. София, бул. Патриарх Евтимий № 64, ет. 3, ап. 7, чрез адвокат Д. Х.,
срещу . с БУЛСТАТ: ., гр.София, ул. Московска № 33, представлявана от Й.ка Фандъкова,
кмет, с която е предявен установителен иск по чл.422 от ГПК във връзка с чл. 410 от КЗ и чл.
86 от ЗЗД за установяване дължимостта на сумата от 504,00 лева, представляваща главница
за регресно вземане по изплатено застрахователно обезщетение за вреди, претърпени
следствие на ПТП, настъпило на 16.07.2021 г. в с. Бистрица, ул. Стефан Стамболов, при
което е било увреден лек автомобил марка "Тойота Ланд Крузер 200 Серия" с рег. № ., което
произшествие е настъпило следствие на преминаване на автомобила през необезопасена и
несигнализирана неравност на пътното платно, и ликвидационни разноски, ведно със
законна лихва за период от 07.03.2022 г. до изплащане на вземането, сумата 19,88 лева,
представляваща мораторна лихва за период от 17.10.2021 г. до 07.03.2022 г.
В исковата молба се твърди, че при ищцовото дружество е застрахован лек
автомобил марка „Тойота Ланд Крузер“ с рег. № ., със застраховка „Каско на МПС“,
сключена на 20.11.2020 г. Сочи, че на 16.07.2021 г. в с. Бистрица, ул. Стефан Стамболов, лек
автомобил марка "Тойота Ланд Крузер 200 Серия" с рег. № ., преминавайки през
необезопасена и несигнализирана неравност на пътното платно, е било увредено. В резултат
на инцидента, в ищцовото дружество е подадено искане за оценка на щети по превозното
средство, като е била образувана щета № *********, била извършена оценка и на
увреденото лице било изплатено обезщетение в размер на 489 лв. Претендира и
ликвидационни разноски в размер на 15 лв. и лихви за забава за периода от 17.10.2021 г. до
1
07.03.2022 г. Моли съда да уважи исковата претенция и да му присъди разноски.
Ответникът в срока по чл.131, ал.1 ГПК е депозирал отговор, като оспорва исковата
претенция по основание и размер. Счита, че не е доказано, че е настъпило соченото
произшествие, като оспорва фактите, изложени в исковата молба. Твърди, че липсват преки
доказателства за установяване на механизма или мястото на настъпване на процесното
събитие, счита, че застрахователното обезщетение е изплатено в завишен размер и то не на
годно основание. При евентуалност, моли съда да приеме, че е налице съпричиняване от
страна на водача на увредения автомобил на настъпилото произшествие. Моли исковата
молба да бъде отхвърлена и да им бъдат присъдени разноски.
Софийски районен съд, като прецени доказателствата по делото и доводите на
страните съгласно чл.12 и чл.235, ал.2 ГПК, намира за установено следното:
От приложеното ч.гр.д. № 12089/2022 г. на СРС, 120 състав се установява, че ищецът
е депозирал заявление по чл. 410 от ГПК на 07.03.2022 г. за вземането си, като същото е
било уважено и е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК
на 07.04.2022 г.
По делото са представени писмени документи, в това число Полица
№ 0312200855027616 по Застраховка „Каско на МПС“, сключена на 20.11.2020 г., Искане и
оценка на вреди по застраховка „Каско на МПС“ от 20.07.2021 г., Общи условия по
застраховка „Каско на МПС“ на ищцовото дружество, Опис-заключение по претенция №
*********/20.08.2021 г., Ликвидационен акт № 1008977 от 20.08.2021 г., Преводно
нареждане от 23.08.2021 г. за сумата т 489 лв. в полза на К. С. К., собственик на „Алфа
Рент“ ЕООД, Фактура-оригинал от 11.08.2021 г., контролен талон, Регресна покана до .,
връчена с обратна разписка, снимков материал на увреденото МПС.
Изслушаната автотехническа експертиза, приета от съда като неоспорена и
компетентно изготвена, е установило, че на 16.07.2021 г. около 12.00 ч. лек автомобил
„Тойота Ланд Круизер 200 Серия“ с рег. № . се е движил в с.Бистрица по ул. Стефан
Стамболов, където е попаднал през дупка на пътното платно, следствие на което е била
увредена задна дясна гума. Според вещото лице, настъпилите вреди са в пряка и причинно-
следствена връзка с механизма на процесното ПТП. Необходимата сума за репариране на
вредите по автомобила по средни пазарни цени възлиза на 490.20 лв., а обичайните разноски
за ликвидация на щета възлизат на 15.00 лева.
Разпитаният по делото свидетел К. С. К. – водач на процесния увреден автомобил си
спомня процесното произшествие, разказва, че през месец юли 2021 г., на ул. Бистрица
имало голяма дупка на пътя, която е била необезопасена и несигнализирана. Вследствие на
попадане в посоченото препятствие, дясната задна гума на автомобила била разцепена.
При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна
следното:
Съдът намира, че с исковата молба се претендира отговорност на ответника по чл.49
ЗЗД с оглед изложените твърдения, че вредите са настъпили в резултат на противоправното
2
бездействие на ответника да изпълни задължението си да поддържа пътя, чийто собственик
е той, в необходимото състояние за безопасно преминаване по нея; не се твърди описаните в
исковата молба вреди да са причинени от обективни свойства на вещта, които са без връзка с
виновно поведение на определен субект (съобразно задължителните указания по
тълкуването на закона относно разграничаването на отговорността по чл.49 и 50 ЗЗД,
дадени с ППВС №17/1963 г., т.2 и ППВС №4/1975 г., т.3).
Съгласно чл.410, ал.1, т. 3 от КЗ с плащането на застрахователното обезщетение
застрахователят встъпва в правата на застрахования срещу причинителя на вредата - до
размера на платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото
определяне.
Предпоставките за уважаване регресната претенция на застрахователя са:
1) застрахователно правоотношение по договор за имуществена застраховка; 2) в
изпълнение на този договор застрахователят да е изплатил на застрахования
застрахователното обезщетение; 3) отговорност на ответника за вредите по чл.49 ЗЗД.
Според чл.49 ЗЗД този, който е възложил на друго лице някаква работа, отговаря за
вредите, причинени от него при или по повод изпълнението на тази работа. Касае се за
уреден от закона случай на гаранционно-обезпечителна отговорност за вреди, причинени
виновно от другиго, която има обективен характер, защото не произтича от вината на
възложителя на работата, а от тази на нейния изпълнител.
За да бъде ангажирана отговорността на възложителя по чл.49 ЗЗД е необходимо
наличието на следните предпоставки: 1) осъществен фактически състав по чл.45 ЗЗД от
физическо лице–пряк изпълнител на работата с необходимите елементи: деяние, вреда –
имуществена и/или неимуществена, причинна връзка между деянието и вредата,
противоправност и вина; не е необходимо да се установяват конкретните лица, осъществили
деянието (така - ППВС№7/1959 г. на ВС, т.7), а само качеството им на изпълнители на
възложена работа; 2) вредите да са причинени от изпълнителя при или по повод
извършването на възложената му работа – чрез действия, които пряко съставляват
извършването на възложената работа, чрез бездействия да се изпълнят задължения, които
произтичат от закона, техническите и други правила или характера на работата, или чрез
действия, които не съставляват изпълнение на самата работа, но са пряко свързани с него
(така – ППВС № 9/1966 г.).
Когато обаче отговорността на ответника по чл.49 ЗЗД като възложител се ангажира
не за активно поведение на неговия изпълнител, а за бездействие, съставляващо
неизпълнение на задължение за осъществяване на действие, то очевидно в основанието на
исковата претенция не се включва обстоятелството дали вредите са причинени от лице,
имащо качеството на изпълнител и дали това е станало виновно. В настоящия случай следва
да се установи дали ответникът е имал задължение да поддържа пътя и дали процесните
вреди са в причинна връзка с това неизпълнение.
От представените доказателства не се установява по безспорен начин механизма на
3
настъпване на процесното произшествие. Ответната Община е оспорила в законовия срок по
чл. 131 от ГПК представените от ищеца писмени доказателства, като оспорва фактическите
твърдения в тях относно механизма на настъпване на произшествието и връзката му с
вредата, обезщетена от ищцовото дружество. Изготвената експертиза не може да бъде
приета за доказателство по отношение на механизма на настъпване на произшествието,
доколкото същата почива на писмените документи, чиято доказателствена сила е оборена от
ответника. Предвид наличието на изрично възражение в тази насока, ищецът следваше чрез
пълно и главно доказване да установи механизма на настъпване на процесното
произшествие и вредите от него, което по делото не е извършено по безспорен начин. При
оспорване на основния документ, от който се черпят данните за механизма на ПТП, съдът
счита, че като цяло не е доказан и самият механизъм на настъпване на произшествието.
Разпитания по делото свидетел не установява конкретни факти и обстоятелства относно
начина на настъпване на ПТП-то. Свидетелят не установява нито посоката, по която се е
движил, нито мястото на необезопасената и несигнализирана дупка на пътното платно.
Свидетелските показания са непълни и не кореспондират с документите по делото, тъй като
свидетелят заявява, че се е движил по ул. Бистрица, без да сочи в кое населено място, а в
документите, представени от ищеца се твърди, че същият е шофирал в село Бистрица на
ул. Стефан Стамболов, където е попаднал в несигнализирано препятствие на пътното
платно.
При недоказаност на механизма на настъпване на твърдяното произшествие, съдът
счита, че искът не е доказан по своето основание. Не са установени като безспорни
елементите на фактическия състав на чл. 49 от ЗЗД, поради което не може да се ангажира
отговорността на ответната Община.
С оглед на изложеното съдът намира, че са исковата претенция е неоснователна и
недоказана и следва да бъде отхвърлена, а на ответника да се присъди юрисконсултско
възнаграждение в размер на 150 лв., на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК.
По изложените мотиви, Софийски районен съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ изцяло предявения от „.“ АД с ЕИК: ., със седалище и адрес на
управление: гр.София, бул. Княз Дондуков № 68, представлявано от ., със съдебен адрес:
гр. София, бул. Патриарх Евтимий № 64, ет. 3, ап. 7, чрез адвокат Д. Х., срещу . с
БУЛСТАТ: ., гр.София, ул. Московска № 33, представлявана от Й.ка Фандъкова, кмет
установителен иск по чл.422 от ГПК във връзка с чл. 410 от КЗ и чл. 86 от ЗЗД за
установяване дължимостта на сумата от 504,00 лв. (петстотин и четири лева),
представляваща главница за регресно вземане по изплатено застрахователно обезщетение за
вреди, претърпени следствие на ПТП, настъпило на 16.07.2021 г. в с. Бистрица, ул. Стефан
Стамболов, при което е било увреден лек автомобил марка "Тойота Ланд Крузер 200 Серия"
4
с рег. № ., което произшествие е настъпило следствие на преминаване на автомобила през
необезопасена и несигнализирана неравност на пътното платно, и ликвидационни разноски,
ведно със законна лихва за период от 07.03.2022 г. до изплащане на вземането, сумата 19,88
лв. (деветнадесет лева и осемдесет и осем стотинки), представляваща мораторна лихва за
период от 17.10.2021 г. до 07.03.2022 г., като неоснователни.
ОСЪЖДА „.“ АД с ЕИК: ., със седалище и адрес на управление: гр.София, бул. Княз
Дондуков № 68, представлявано от . да заплати на . с адрес: гр. София, ул. Московска № 33,
представлявана от кмета Й.ка Фандъкова юрисконсултско възнаграждение в размер на 150
лв. (сто и петдесет лева), на основание чл. 78, ал. 3 и ал. 8 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи обжалване пред Софийски градски съд в 2-седмичен срок
от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5