№ 25
гр. Гълъбово, 24.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ГЪЛЪБОВО в публично заседание на двадесет и пети
март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ТОДОР АСЕНОВ
при участието на секретаря АНТОАНЕТА ИВ. ДЕЛЧЕВА
като разгледа докладваното от ТОДОР АСЕНОВ Административно
наказателно дело № 20255550200028 по описа за 2025 година
Производството е по реда на Раздел V, Глава III от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление (НП) № НП-КД-9 от 17.12.2024
г., издадено от В.Н.Т. – Изпълнителен директор на Агенция за качеството на
социалните услуги (АКСУ), с което е наложена имуществена санкция в размер
на 7 000 (седем хиляди) лв. на „Б.****“ ООД, ЕИК ****** със седалище и
адрес на управление: ******, за допуснато нарушение на чл. 31, ал. 1 и ал. 2 от
Закона за социалните услуги (ЗСУ).
Срещу това Наказателно постановление е подадена жалба от „Б.“ ООД,
чрез адв. А.М. от АК-Стара Загора.
В жалбата се твърди, че НП е незаконосъобразно, издадено в
противоречие с материално-правните разпоредби и при допуснати
съществени процесуални нарушения..
Иска се прилагане отмяна на Наказателното постановление поради
противоречие със закона.
Алтернативно се иска намаляване на наложената санкция до законовия
минимум. Претендират се и направените по делото разноски.
В съдебно заседание пред Гълъбовски районен съд жалбоподателят се
представлява от адв. М.. По време на съдебните прения пледира за уважаване
на жалбата, тъй като административно-наказващият орган бил упражнил
правомощията си неправилно и незаконосъобразно.
Защитата навежда аргументи, че не става ясно в наказателното
постановление за какво на жалбоподателя му е наложенена глоба. Кое
изискване на закона и наредбата не е изпълнил законодателя. Заявява, че в НП
се цитира наредбата за качеството на социалните услуги, но няма посочени
конкретни норми, които административно наказващият орган да конкретезира
1
като нарушения. Твърди, че няма яснота каква точно услуга предлага
жалбоподателя, която услуга да е в разрез с нормативната уредна и по този
начин да осъществява социални услуги на територията на Република България
без да притежава лиценз от изпълнителния директор на Агенцията за
качеството на социалните услуги и за кое от описаните в НП лица, В.В., С.П. и
К.К., жалбоподателя няма лиценз.
Административно – наказващият орган се критикува, че в началото на
месец Март 2024г., на жалбоподателя била извършена проверка в социалния
дом и тогава проверяващите лица от агенцията не са открили нарушенията,
които са описани в обжалваното НП, т.е., възниквал въпроса, ако такива е
имало, защо служителите на агенцията още тогава не са съставили актове.
Въззиваемата страна – Изпълнителен директор на АКСУ –се
представлява от юрк. ДелиИ., заявява, че оспорва жалбата.
Юрк. ДелиИ. представя писмени бележки и пледира се за присъждане на
юрисконсултско възнаграждение и за потвърждаване на процесното
Наказателно постановление.
В писмените бележки юрк. ДелиИ. посочва, от „Б.****“ ООД не се
отрича, че дружеството е предоставяло социалната услуга „резидентна грижа“
на трима потребители, попадащи в целевата група „пълнолетни лица с
увреждания“ без да е имало издаден по надлежния ред лиценз за това. Заявява,
че извършеното нарушение е установено с акт за установяване на
административно нарушение (АУАН) № 10 от 29.11.2024 г„ надлежно
съставен от главен инспектор Е. М.а К., упълномощена със Заповед № РД-01-
42/ 01.03.2024 г. на изпълнителния директор на АКСУ, въз основа на събрани
и обобщени факти и обстоятелства, представени и по делото като
доказателства. Твърди, че при ангажиране на административната отговорност
е съобразена разпоредбата на чл. 34, ал. 1 и ал. 2 от Закона за
административните нарушения и наказания (ЗАНН) и , че събраните
доказателства и Протокол от 22.10.2024 г. за установените в социалната услуга
присъстващи потребители, доказват, че социалната услуга „резидентна
грижа“, доставчик на която е „Б.****“ ООД, се предоставя на три лица,
попадащи в целева група „пълнолетни лица с увреждания“, за предоставянето
на която услуга дружеството не притежва издаден по реда на ЗСУ лиценз от
изпълнителния директор.
Счита, че в НП № НП-КД-9 от 17.12.2024 г. е налице конкретика по
отношение на лицето, подлежащо на имуществено санкциониране, като
дружеството е с посочени наименование, ЕИК, представляващ и адрес на
управление. Намирам съдържанието на НП за достатъчно, за да бъде изведено
конкретно обвинение като фактически състав и да се обоснове дирене на
административнонаказателна отговорност към момента на издаването му,
като е налице правилна правна квалификация на нарушението и са посочени
доказателствата, потвърждаващи неговото извършване.
Въз основа на гореизложеното и позовавайки се на незадължителна
съдебна практика процесуалният представител на въззиваемата страна иска
съдът да потвърди процесното Наказателно постановление, тъй като съдържа
2
всички изискуеми от закона реквизити, издадено е в съответствие с
материалноправните разпореди и в съответствие е целта на закона, от
компетентен орган, при спазване на установената форма и без да са допуснати
нарушения на административно-производствените правила. Претендира се и
присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и релевираните
от жалбоподателя доводи, прие за установено следното от фактическа страна:
На „Б.****“ ООД, ЕИК ****** със седалище и адрес на управление:
******, притежаващо лиценз № Л-3129-1191/28.04.2022 г., със Заповед на
Изпълнителния директор на АКСУ била извършена проверка,която
установила, че на 22.10.2024 г. „Б.****“ ООД, ЕИК ****** със седалище и
адрес на управление: ******, предоставя без издаден лиценз от изпълнителния
директор на Агенцията за качеството на социалните услуги социалната услуга
„резидентна грижа“ по чл. 15, т. 8 от Закона за социалните услуги (ЗСУ) за
целева група „пълнолетни лица с увреждания“ по чл. 14. ал. 2, т. 4 от същия
закон за трима потребители, а именно - В.С.В., ЕГН **********, ЕР на ТЕЛК
№ 2042/089 от 12.06.2019 с опредЕ. степен на увреждане 100 %, с чужда
помощ , със срок пожизнен, водеща диагноза „Тежка умствена изостналост;
С.Н.П., ЕГН **********, ЕР на ТЕЛК № 0448/030 от 21.02.2013 с опредЕ.
степен на увреждане 100 %, с чужда помощ , със срок пожизнен, водеща
диагноза „Тежка умствена изостналост; К.Г.К. ЕГН **********, ЕР на ТЕЛК
№ 0750/052 от 05.04.1993 , „Втора група“, със срок пожизнен, водеща
диагноза „Детска церебрална парализа-Дестостранна хеминареза.
Олигофрения. Глухонемота;
За установеното в хода на проверката бил съставен Констативен протокол
на място, а впоследствие и АУАН въз основа на който било издадено
Наказателно постановление (НП) № НП-КД-9 от 17.12.2024 г. , за нарушение
на чл. 95, ал. 1 от Закона за социалните услуги (ЗСУ), фактически изразяващо
се в това, че на 22.10.2024 г. „Б.****“ ООД, ЕИК ****** със седалище и адрес
на управление: ******, предоставя без издаден лиценз от изпълнителния
директор на Агенцията за качеството на социалните услуги социалната услуга
„резидентна грижа“ по чл. 15, т. 8 от Закона за социалните услуги (ЗСУ) за
целева група „пълнолетни лица с увреждания“ по чл. 14. ал. 2, т. 4 от същия
закон за трима потребители, за което на дружеството била наложена
имуществена санкция в размер на 7 000 (седем хиляди) лв.
Тази фактическа обстановка съдът извежда след анализ на събраните по
делото гласни и писмени доказателства - показанията на свидетелите; Договор
за ползване на социална услуга от резидентен тип от 11.11.2023г., сключен
между „Б.****“ ООД резидентен тип от 25.03.2022г., сключен между „Б.****“
ООД и В.С.В.; Договор за ползване на социална услуга от резидентен тип от
12.12.2022г., сключен между „Б.****“ ООД и Н.П.П.; Договор за ползване на
социална услуга от резидентен тип от 21.09.2024г., сключен между „Б.****“
ООД и Я.Е.Т.; Заявление - Декларация за прекратяване на договор от И.Н. П.
от 07.03.2025г.; Удостоверение № 04-2025г. от 20.02.2025г. на И.Н. П.,
издадено от Община Стара Загора; Писмо с рег.№ 447000-257/14.01.2025г. от
П.Д. - Управител на РГПЛПР гр.Гълъбово до Началника на РУ на МВР
3
гр.Гълъбово; Амбулаторен лист № 25041D0C433D/07.02.2025r. за К.Г.К.
издаден от д-р И.Н.; Експертно решение № 2042-089/12.06.2019г. на ТЕЛК за
В.С.В., издадено от Първи състав на ТЕЛК към УМБАЛ „Проф.д- р Ст.
Киркович“ АД, гр.Стара Загора; Констатация от медицинските изследвания,
представените документи и мотиви за експертното решение; Амбулаторен
лист № 243114086ED4/06.11.2024r. за С.Н.П., издаден от д-р Р.П.; Експертно
решение № 90443-39/11.02.2025г. за С.Н.П., издадено от ТЕЛК към МБАЛ Д-р
Димитър Павлович“, гр.Свищов; Медицинско направление за ТЕЛК №
25028205887А от 28.01.2025г. за С.Н.П., издадено от д-р Л.Д.; Етапна
епикриза от 27.01.2025г. за С.Н.П., издадена от д-р Л.Д.; Лиценз № Л-3129-
1191/28.04.2022г. за предоставяне на Социалната услуга „Резидентна грижа“
Целева група „Пълнолетни лица с психични разстройства“ с титуляр „Б.****“
ООД гр.Гълъбово, издаден от Изпълн.директор на АКСУ; Констативен
протокол № КП-145/01.03.2024г. на АКСУ; Писмо с № П-КД-89/05.03.2024г.
от В.Т. - Изпълн.директор на АКСУ до г-жа П.Д. и г-н Петър Георгиев,
управители на „Б.****“ ООД, гр.Гълъбово, относно резултати от извършена
тематична проверка; Определение с рег.№ 81/24.02.2025г., постановено по
гр.дело № 111/2025г. по описа на РС Гълъбово и Определение от 07.01.2025г.,
постановено по гр.дело № 100/2025г. по описа на РС Чирпан.
Показанията на свидетелите Е. М.а К., Д. И. Н., М. П. С. и Е.В. И. звучат
логично и достоверно, взаимно се подкрепят и намират опора в кредитираните
по-долу писмени доказателства.Поради това съдът дава вяра напълно на
думите на свидетелите Е. М.а К., Д. И. Н., М. П. С. и Е.В. И..
Договорите за социални услуги, приложени по делото, са обективни и
достоверни писмени доказателства. Те намират опора в свидетелските
показания, както и в АУАН, и в Констативния протокол. Поради това съдът
кредитира тези договори.
Констатациите от АУАН и от Констативен протокол от са еднопосочни и
доколкото се потвърждават от свидетелските показания и договорите,
кредитирани по-горе, съдът следва да даде вяра и на тези писмени
доказателства.
Приложените по делото Заповеди на Изпълнителния директор на АКСУ
с представляват официални документи, издадени от държавен орган. Те
разполагат с доказателствена сила за посочените в тях обстоятелства. Поради
това ГРС ги кредитира.
Въз основа на така установената фактология и направения по-горе
доказателствен анализ, съдът достигна до следните правни изводи :
Жалбоподателят е лице, срещу което е издадено обжалваното
Наказателно постановление. Жалбата е подадена в законоустановения срок от
оправомощено за това лице срещу акт, подлежащ на обжалване по реда на
ЗАНН. Поради това жалбата се явява процесуално допустима.
Разгледана по същество жалбата е неоснователна по следните
съображения :
След собствена служебна преценка на материалите по делото съдът
достигна до извода, че както в АУАН, така и в Наказателното постановление
4
има съответствие между словесното и цифровото описание на нарушението.
Деянието е ясно и разбираемо описано. Налице са всички изискуеми по чл.42,
ал.1 от ЗАНН и чл.57, ал.1 от ЗАНН реквизити. Спазени са изискванията на
чл.40, ал.1 от ЗАНН, чл.43, ал.1 и ал.5 от ЗАНН и чл.58, ал.1 от ЗАНН. Актът
и Наказателното постановление са издадени от компетентни за това лица.
Нарушението се твърди да е установено и да е извършено на 22.10.2024г.
Актът е съставен на 29.11.2024г, а Наказателното постановление
на17.12.2024г. Поради това съдът приема, че не са нарушени сроковете по
чл.34 ал.1 и ал.3 от ЗАНН.
Водим от изложеното съдът прие, че в хода на конкретното
административно –наказателно производство не са били нарушени правата на
жалбоподателя и не са налице основания за отмяна на НП на формално
основание. Поради това спорът следва да бъде разгледан по същество.
Според чл.30 от ЗСУ частни доставчици на социални услуги могат да са
български физически лица, регистрирани по Търговския закон, и юридически
лица, както и физически лица, извършващи търговска дейност, и юридически
лица, регистрирани по законодателството на друга държава – членка на
Европейския съюз, или на друга държава – страна по Споразумението за
Европейското икономическо пространство.
Тези лица могат да предоставят социални услуги на територията на
Република България, но само за услугите, за които имат Лиценз и то след като
такъв им бъде издаден от Изпълнителния директор на АКСУ (съгласно чл.31,
ал.1 и ал.2 от ЗСУ). До 01.07.2020г. лицата, предоставящи социални услуги на
територията на Република България е следвало да бъдат вписани в регистър
към Агенцията за социално подпомагане (съгласно отменения чл.18, ал.2 от
Закона за социалноподпомагане). След 01.07.2020г., лицата, които до тогава са
били вписани в регистъра по отменения чл.18, ал.2 от Закона за социално
подпомагане са длъжни да се лицензират по реда на ЗСУ в срок до
31.12.2021г. Това следва от съвместното тълкуване на нормите на §38, ал.1 от
ПЗР на ЗСУ и § 45 от ПЗР на ЗСУ.
От кредитираните по-горе свидетелски показания, Констативен протокол,
АУАН и договори за социални услуги се налага изводът, че Б.“ ООД е
дружество, извършващо социално услуги, което е било вписано в регистъра по
чл.18, ал.2 от Агенцията за социално подпомагане (отм.), имало е издадено
Удостоверение за Лиценз от Изпълнителния директор на АКСУ към датата на
проверката(.
Същевременно от показанията на свидетелите, разпитани от съда, АУАН,
както и от договорите за социални услуги се установява, че жалбоподателят
реално е предоставял „резидентна грижа“ по чл. 15, т. 8 от Закона за
социалните услуги (ЗСУ) за целева група „пълнолетни лица с увреждания“ по
чл. 14. ал. 2, т. 4 от същия закон за трима потребители.
От договорите се вижда, че лицата, за които се отнасят въпросните
социални услуги са В.С.В., ЕГН **********, ЕР на ТЕЛК № 2042/089 от
12.06.2019 с опредЕ. степен на увреждане 100 %, с чужда помощ , със срок
пожизнен, водеща диагноза „Тежка умствена изостналост; С.Н.П., ЕГН
5
**********, ЕР на ТЕЛК № 0448/030 от 21.02.2013 с опредЕ. степен на
увреждане 100 %, с чужда помощ , със срок пожизнен, водеща диагноза
„Тежка умствена изостналост; К.Г.К. ЕГН **********, ЕР на ТЕЛК №
0750/052 от 05.04.1993 , „Втора група“, със срок пожизнен, водеща диагноза
„Детска церебрална парализа-Дестостранна хеминареза. Олигофрения.
Глухонемота.
Реализирането на тези социални услуги от страна на „Б.“ ООД показва, че
от обективна страна е реализиран състава на нарушението на чл. 31, ал. 1 и ал.
2 от ЗСУ.
От субективна страна следва да се посочи, че отговорността на
юридическите лица и едноличните търговци е обективна и безвиновна.
Неоснователно е и възражението на адв. М., че не става ясно в
наказателното постановление за какво на жалбоподателя му е наложенена
глоба, кое изискване на закона и наредбата не е изпълнил жалбоподател; че
няма посочени конкретни норми, които административно наказващият орган
да конкретезира като нарушения и каква точно услуга предлага
жалбоподателя, която услуга да е в разрез с нормативната уредна и по този
начин да осъществява социални услуги на територията на Република България
без да притежава лиценз от изпълнителния директор на Агенцията за
качеството на социалните услуги. Напротив- от доказателствата по делото е
видно, че нарушението засяга три лица, като всички те попадат в уязвима
социална група - лица с увреждания, попадаща в целевата група „Пълнолетни
лица с увреждания“, за която законодателят е предвидил, че социалните
услуги се предоставят само и единствено от лицензираните за това
доставчици. И тримата потребители са с различни индивидуални потребности,
за задоволяването на които е необходим индивидуален подход и съответната
специализирана среда. Именно поради това, законодателят е въвел различни
стандарти за предоставянето на социална услуга „резидентна грижа“ по
отношение на съответната целева група и изисква издаването на съответния
лиценз за предоставяне на точно тази социална услуга.
С оглед на безспорно установените факти, считам, че актосъставителят, а
в последствие и административнонаказващият орган правилно е констатирал,
че „Б.****“ ООД е предоставяло социална услуга „Резидентна грижа“ на
потребители с увреждания, за която няма издаден лиценз.
Поради всичко изложено до тук следва изводът, че правилно е била
ангажирана административната отговорност на ЕТ „Б.“ ООД за извършено
нарушение нарушение на чл. 31. ал. 1 и ал. 2 от ЗСУ.
Процесното нарушение е формално – с факта на самото извършване на
деянието същото е довършено. Не е необходимо да са настъпили вредни
последици или друг противоправен резултат. Поради това липсата на такъв не
е смекчаващо отговорността обстоятелство.
С оглед това , настоящият съдебен състав счита, че административното
наказание на „Б. „ООД следва да бъде отмерено в рамките на визирания от
АНО размер, т.е. „имуществена санкция“ в размер на 7000 (седем хиляди)
лева и счита, че НП се явява законосъобразно и по отношение на
6
индивидуализацията на наказанието.
Водим от изложеното този съдебен състав достигна до извода, че следва
да потвърди изцяло Наказателното постановление, по повод на което е било
образувано настоящото дело по жалба на ЕТ „Б.“ООД .
С оглед изхода на делото на жалбоподателя не се дължат разноски. На
основание чл.63д, ал.4 от ЗАНН учреждението, чийто орган е издал
процесното НП (т.е. АКСУ) има право на юрисконсултско възнаграждение –
доколкото съдът потвърждава Наказателното постановление и по време на
съдебните прения пред РС-Гълъбово процесуалният представител на
въззиваемата страна е поискал присъждане на юрисконсултско
възнаграждение. Съгласно чл.63д, ал.1 от ЗАНН в настоящото производство
страните имат право да им се присъждат разноски по реда на АПК. Когато
страната е била защитавана от юрисконсулт, както в случая, на основание
чл.63д, ал.4 от ЗАНН в полза на АКСУ следва да се присъди възнаграждение в
размер, определен от съда. Според чл.37, ал.1 от Закона за правната помощ
заплащането на правната помощ следва да е съобразено с вида и количеството
на извършената дейност и да се определи според Наредбата за заплащането на
правната помощ. В чл.27е от Наредбата за заплащането на правната помощ
пише, че възнаграждението за защита в производства по ЗАНН (каквото е
настоящото) може да бъде от 80 до 150 лева.
С оглед конкретната степен на фактическа и правна сложност на самия
спор, жалбоподателят следва да бъде осъден да заплати на АКСУ
юрисконсултско възнаграждение в размер над средния и под максималния,
предвиден в Наредбата за заплащането на правната помощ, т.е. 120 (сто и
двадесет) лева.
Мотивиран от изложеното по-горе, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление (НП) № НП-КД-9 от
17.12.2024 г, издадено от В.Н.Т. – Изпълнителен директор на Агенция за
качеството на социалните услуги, с което на осн. чл.53 от ЗАНН, чл.31, ал.1 и
ал.2 и чл.166 от ЗСУ и вр. чл.83, ал.1 ЗАНН на „Б.“ ООД, ЕИК ****** е
наложена „имуществена санкция“ в размер на 7 000 (седем хиляди) лева.
ОСЪЖДА „Б.****“ ООД, ЕИК ****** със седалище и адрес на
управление: ****** да заплати на Агенция за качеството на социалните
услуги за направени по делото разноски за юрисконсултско възнаграждение
сумата от 120 (сто и двадесет) лева.
Решението може да се обжалва по реда на АПК пред Административен
съд Стара Загора с касационна жалба в 14-дневен срок от съобщаването му на
страните.
Съдия при Районен съд – Гълъбово: _______________________
7