Р Е
Ш Е Н
И E № 383
гр.Хасково, 21.10.2019 год.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Хасковският окръжен съд, първи въззивен граждански състав
на осемнадесети септември две хиляди и деветнадесета година
В открито съдебно заседание, в следният състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : МИЛЕНА ДЕЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖУЛИЕТА СЕРАФИМОВА
ТОДОР
ХАДЖИЕВ
Секретар Д.Х.
Прокурор
Като разгледа докладваното от
съдията СЕРАФИМОВА
в.гр.дело № 459 по описа за 2019 година,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С Решение № 280/07.05.2019г. по гр.дело № 1174
по описа за 2018г., Районен съд-Хасково по
предявените обективно съединени главни искове от Х.Н.Р., с ЕГН ********** ***,
с ЕИК *********, и при участието на трето лице помагач на страната на ответника
- "Ата-Строй" ЕООД, с ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр.Хасково,бул.България № 150
комплекс 21 в, вх.Запад, офис
308,представлявано от А.Ф.А. е осъдил Община - Хасково да заплати на Х.Н.Р. сумите,
както следва: 4 690 лева, представляващи
дължимо му обезщетение за имуществени вреди - за разходи по лечението му, ведно
със законната лихва от
14.03.2018 г. до окончателното изплащане, както и 8 500 лева, представляващи дължимо му обезщетение за неимуществени
вреди - за претърпени болки и страдания, ведно със законната лихва от 01.03.2018 г. до окончателното изплащане
дължими за обезщетяването на ищеца за
претърпените от него вреди, вследствие на падането му на 01.03.2018 г. в гр.***,
в кв.***, на непочистената от сняг и лед улица пред дома му на № 12, носеща
имената *** или ***, в резултат на което
е претърпял счупване на дясна бедрена шийка, както и 719,75 лева за деловодни разноски,като
искът за неимуществени вреди до пълния му предявен размер от 10 000 лева,
представляващи частичен иск от 20 000 лева е отхвърлен като неоснователен. С
решението Районен съд - Хасково е осъдил
Х.Н.Р. ***– Хасково сумата от 30,63
лева – деловодни разноски.
По предявения обратен иск от Община
Хасково против "Ата-Строй" ЕООД, Районен съд – Хасково осъдил
"Ата-строй" ЕООД, с ЕИК ********* да заплати на Община Хасково
сумите, както следва: 4 690 лева, представляващи
дължимо обезщетение за имуществени вреди – за разходи по лечението, ведно със законната лихва от 14.03.2018 г.
до окончателното изплащане, както и 8
500 лева, представляващи дължимо обезщетение за неимуществени вреди – за
претърпени болки и страдания, ведно със
законната лихва от 01.03.2018 г. до окончателното изплащане,
дължими за обезщетяването на Х.Н.Р. за
претърпените от него вреди, вследствие на падането му на 01.03.2018 г. в гр.***,
в кв.***, на непочистената от сняг и лед улица пред дома му на № 12, носеща
имената *** или ***, в резултат на което той е претърпял счупване на дясна
бедрена шийка, както и 796,97 лева – деловодни
разноски, като искът за разликата за присъждане на законната лихва върху
обезщетението за имуществени вреди, считано от датата на деликта и за разликата до пълния предявен размер на
неимуществените вреди от 10 000 лева, представляващи частичен иск от 20 000
лева е отхвърлен. С решението съдът е осъдил Община Хасково с ЕИК ********* да
заплати на "Ата-строй" ЕООД с ЕИК ********* сумата от 61,27 лева- деловодни разноски.
Недоволен от така постановеното решение е
останал въззивникът „Ата Строй“ ЕООД, който чрез пълномощника си адв. Иванов, в
законоустановения срок, го обжалва в частта, в която е уважен предявения
обратен иск от Община - Хасково против дружеството, като твърди, че решението е неправилно и
незаконосъобразно. Във въззивната жалба са изложени подробни съображения, във
връзка с наличието на договорни отношения между Общината и фирмата за снегопочистване
и зимно поддържане на пътищата в Община-Хасково през 2017г. и 2018 г., като се
твърди, че фирмата била изпълнила задълженията си по договора с Общината,
поради което не следвало да носи
отговорност, за това че на определено
лице, в случая на ищеца по делото била причинена средна телесна повреда от падане върху
заснежена и заледена улица.
Твърди се в жалбата, че първоинстанционният
съд, в нарушение на материалния закон, не бил подложил на преценка действието
/в случая бездействието/ на ищеца, който при установената по делото фактическа
обстановка и затруднените зимни условия бил длъжен да направи необходимото
съобразно Наредбата за поддържане и
опазване на обществения ред,чистотата и
общественото имущество на територията на Община-Хасково – да подсигури безопасното си придвижване, като почисти
участъка от уличното платно по който преминава, което не бил направил. Цитиран
е чл.31,ал.3 ,т.4 от Наредбата, съгласно която разпоредба организацията по
снегопочистването била задължение на „гражданите по отношение на индивидуалните дворове, сгради постройки и
съоръжения с прилежащите им части от тротоарите и уличните платна“. В тази
връзка, по делото останало неизяснено обстоятелството къде точно ищецът Р. се бил подхлъзнал и паднал - дали на тротоара
пред входната му врата или на самото платно на улицата, което обстоятелство
било от значение за отговорността на ищеца за случилото се и за наличието на
съвина, каквато била налице, но не била отчетена от съда при определяне размера
на обезщетенията за неимуществени и имуществени вреди. Изложени са подробни
съображения във връзка с поведението на ищеца по делото,като се твърди,че
обезщетенията били силно завишени предвид установените по делото обстоятелства
и във връзка с транспортирането на ищеца в болнично
заведение намиращо се в гр. Пловдив, което допълнително оскъпило лечението му ,каквото лечение би
могло да се проведе и в гр.Хасково,
поради което й сумата за имуществени
вреди неправилно била определена и
присъдена в полза на ищеца по делото.Съдът не отчел и обстоятелството,че
отговорността на дружеството е договорна и доколкото в договора не се съдържали
клаузи за отговорност на изпълнителя при приемането на работата без забележки от възложителя, което се
установявало от представените по делото два броя протоколи от предните два дни
,отговорността в този случай била на
възложителя, поради което неправилно районният съд е приел,че дружеството
следва да носи отговорност към Община-Хасково за недобре изпълнена работа.
Прави се
искане въззивната инстанция да отмени решението на Районен съд-Хасково в
частта, в която е уважен предявения
обратен иск срещу„Ата строй"ЕООД,
като вместо това постанови,че отговорността за деликтното събитие е само на ответника – Община Хасково.В
случай,че съдът приеме,че отговорността
е и на дружеството,моли съда по изложените по-горе съображения, да приеме наличието на съвина на ищеца и да намали определеното от съда обезщетение за неимуществени и имуществени
вреди присъдени в полза на ищеца.Претендира
присъждане на направените
разноски и в двете съдебни инстанции.
В срока по чл. 263,ал.1 ГПК по тази жалба не са
депозирани писмени отговори.
В срок е депозирана въззивна жалба, с вх.№ 9396/22.05.2019 и от Община
- Хасково срещу решението на Районен съд- Хасково. В жалбата се твърди,
че неправилно и незаконосъобразно въз основа на установената по делото
фактическа обстановка първоинстанционният съд е намерил предявените искове за
присъждане на обезщетение за имуществени и неимуществени вреди на ищеца за основателни.Твърди
се, че от установените по делото факти и обстоятелства не се установява
фактическия състав на разпоредбата на чл.45, във връзка с разпоредбата на чл.49 от ЗЗД. Поддържа се,че е налице
съпричиняване от страна на ищеца и
неспазване на разпоредби от Закона за движение по пътищата,поради което Общината не следвало да носи
отговорност, или ако носи такава тя трябва да бъде в размери по-малки от тези,
които съдът е приел.Изложени са подробни съображения във връзка с
неправилността на изводите на първоинстанционния съд по повод основателността
на исковите претенции.
В срока по чл. 263,ал.1 ГПК е постъпил отговор
на въззивната жалба от въззиваемия Х.Н.Р., в частта, в
която първоинстанционният съд е отхвърлил исковата претенция до пълния предявен
размер, като се счита, че обжалваното решение в посочената част е неправилно,
поради неправилна преценка на доказателствата по делото и неправилно приложение
на разпоредбите на ЗЗД, във връзка със справедливостта при репарирането на
вредите причинени в конкретния случай- подхлъзване по заледен и заснежен
участък от пътя.
В срок е депозирана въззивна жалба, с вх.№
11060/12.06.2019г. и от въззивника Х. Н.Р.,
в която се твърди, че обезщетението за неимуществени вреди следва да бъде
определено до пълния размер на иска от 10 000
лева, предявен като частичен иск от 20 000 лева, като счита, че
присъденият от съда размер 8500 лева бил недостатъчен, за да обезщети ищеца за
претърпените от него неимуществени вреди. Изложени са съображения, че не са преценени в достатъчна степен степента на
увреждането и обстоятелството, че от това увреждане ищецът няма да се
възстанови напълно. В този смисъл се твърди,
че съдът не бил дал нужният кредит на заключението на вещото лице д-р С. и на гласните
доказателства по отношение на лечението и състоянието на ищеца към момента на
разглеждане на делото. Изложени са и съображения с оглед на обстоятелството, че
при определянето на размера на обезщетението за
неимуществени вреди, съдът не бил взел предвид обстоятелството, че искът
е предявен като частичен и в мотивите на постановеното решение няма изложени
съображения при уважаването на частичния иск какъв трябва да бъде пълният
размер на обезщетението, защото решението в този смисъл не би могло да се
ползва със сила на присъдено нещо при
предявяването на друг иск в друг съдебен процес.
Прави се искане въззивната инстанция да отмени
решението в обжалваната му част и да постанови ново по съществото на спора, с
което да присъди допълнително 1500 лева, ведно със законната лихва,
представляващи пълния размер на претендираното обезщетение за неимуществени
вреди от частичния иск в размер на 20 000 лева.
В срока по чл.263,ал.1 ГПК по тази въззивна жалба не са депозирани писмени отговори.
Въззивните жалби са подадени в предвидения в чл. 259, ал. 1 от ГПК срок, от процесуално легитимирани страни и против съдебен акт, подлежащ на въззивно обжалване пред Окръжен съд – Хасково, с оглед на което са процесуално допустими.Разгледани по същество са неоснователни.
СЪДЪТ, като взе предвид становищата и доводите на страните и след като прецени събраните по делото доказателства по реда на чл. 235, ал. 2, вр. чл. 12 от ГПК, намира за установено следното:
Производството пред РС – Хасково е образувано въз основа на
искова молба подадена от Х. Н.Р. ***–***, с която са предявени
обективно съединени, при условията на кумулативност искове с правно
основание чл. 49 и иск по чл.84 от ЗЗД.
В исковата молба ищецът твърди, че на 01.03.2018 г., около 8 часа сутринта, излязъл от дома си, в гр.***, на ул.***. Времето било студено, падналият сняг не бил почистен, което затруднявало движението по улицата. Улицата била стръмна и заради снеговалежа предходната вечер, ищецът бил паркирал личния си автомобил на бул.*** и трябвало да стигне до него. Поради наклона на пътното платно в тази част, тротоарът бил направен терасовидно и бил неизползваем дори и през летните месеци. Поел от входната врата по пътното платно, но улицата била покрита със снежна покривка, а на места имало обледявания от автомобилите. Изминал няколко метра, когато се озовал на земята. Въпреки че си подбирал отсечка, която да е покрита само със сняг, се оказало, че целият участък под снежната покривка бил заледен. Падайки на земята, ищецът поел удара с дясната част на тялото си и в този момент усетил остра и пронизваща болка в областта на горната част на десния крак, като бил в невъзможност да се движи и започнал да вика за помощ. Случайни минувачи му били помогнали и го били внесли в приземния етаж на къщата. Избрал да се лекува в УМБАЛ „Еврохоспитал" – гр.*** и лечебното заведение било изпратило линейка до гр. Хасково, за била заплатена сума в размер на 500 лева. След прегледа се установило счупване на бедрената шийка и след оперативно лечение била сменена тазобедренатата му става, извършена безкръвно, което струвало допълнително 200 лв. АХ трансфузия. Поставили му двуполюсна ендопротеза, за която дал сумата от 3 920 лева. Назначената пък рехабилитация струвала 50 лева. Престоят му в „Еврохоспитал" бил за периода 01.03.2018 г. - 12.03.2018 г. На 12.03.2018 г. бил изписан от „Еврохоспитал" и приет за лечение в УМБАЛ „Свети Георги" – ***, а транспортирането коствало 20 лева.
Уврежданията му били в пряка причинна връзка с противоправното бездействие на ответника относно поддържането на улицата, поради което претендира ответната община да му заплати сумата от 10 000 лева, представляващи частичен иск от 20 000 лева, за периода от 01.03.2018 г. до датата на подаване на исковата молба, за претърпени от него неимуществени вреди, в резултат на претърпяното увреждане - счупване на бедрената шийка, поради падането му на 01.03.2018 г., около 8 часа, на заледено и непочистено от сняг и лед улично платно - ул.***, находящо се в гр. ***; ведно с лихва от деня на увреждането до окончателното му изплащане, както и сумата от 4 690 лева, представляващи претърпени от него имуществени вреди, в резултат на същото увреждане, сбор от следните сторени от него разходи: заплатена стойност за транспорт с линейка, изпратена от лечебното заведение „Еврохоспитал" - гр.*** до гр. Хасково – 500 лева по фактура № **********/ 14.03.2018 г.; сумата от 20 лева по фактура № **********/12.03.2018 г. за транспорт с линейка до УМБАЛ „Свети Георги" ЕАД; за поставена двуполюсна ендопротеза - сума в размер на 3 920 лева по фактура № **********/ 01.03.2018 г.; за апарат за АХ трансфузия - 200 лева; и 50 лева за проведена рехабилитация, съобразно предоставен фискален бон, ведно със законовата лихва до окончателното й изплащане.
Ответникът Община Хасково оспорил като неоснователни и недоказани предявените искове. Община Хасково била сключила договор № 367/22.11.2017 г. с предмет „Зимно поддържане и снегопочистване на общинските пътища в Община Хасково и улиците в населените места на Община Хасково през сезон 2017-2018 година по обособени позиции" за обособена позиция № 3 - „Снегопочистване и опесъчаване на уличната мрежа в кварталите на град Хасково, попадащи в участък „Б", сред които и ***, разположена улицата, където бил падна ищеца. Поискал привличенаето на трети лице – помагач на страната на ответника – „Ата-Строй“ ЕООД, в качеството му на изпълнител по договора.
Районният
съд, по искане на
ответника Община Хасково е конституирал
„Ата-строй" ЕООД, като трето лице помагач на негова страна и е приел за съвместно разглеждане предявения от Община – Хасково в
условията на евентуалност обратен
иск срещу третото лице, с правно основание чл.54 от ЗЗД на основание чл.219, ал.3 ГПК.
Постъпил е бланкетен отговор на
исковата молба по приетия за съвместно разглеждане обратен иск „Ата-Строй“
ЕООД, с който се оспорва неговата основателност.
За да постанови съдебния акт, предмет на настоящата въззивна проверка, районният съд приема в мотивите си, че са налице кумулативно всички елементи на фактически състав на чл. 49 от ЗЗД, ангажиращ отговорността на Община Хасково да репарира претърпените от ищеца имуществени и неимуществени вреди. Приел още, че сумата в размер на 8 500 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди – претърпени болки и страдания, в достатъчна степен отговаряла на прогласения в чл. 52 от ЗЗД критерий за справедливост, за да възмезди ищеца.Уважен е изцяло иска за имуществени вреди.Прието е от съда, че са налице и предпоставките за уважаване и на предявения от ответника Община Хасково, при условията на евентуалност, обратен иск против третото лице – помагач на страната на ответника – „Ата – Строй“ ЕООД.
Обжалваното първоинстанционно решение е валидно и допустимо.
На основание чл. 269 от ГПК, относно правилността на решението въззивната инстанция ще се произнесе по спорния предмет единствено в очертаните от въззивната жалба рамки.
Първоинстанционният съд е обсъдил обстойно и пространно посочените от страните допустими, необходими и относими доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, поради което е постановил своя съдебен акт при напълно изяснена фактическа обстановка, поради което въззивната инстанция намира за ненужно да я преповтаря.Приети са множество писмени доказателства, събрани са гласни доказателства посредством разпит на св. Я.С.Я., Д.Х.Л. и Г.С.Р., а за изясняване на спора от фактическа страна е назначена и съдебно-медицинска експертиза.
Настоящият състав на въззивния съд, споделя както фактическите констатации, направени от първата инстанция, така и окончателните правни изводи за разрешаването на спора, поради което и на основание чл. 272 ГПК препраща към мотивите на обжалваното решение на Районен съд – Хасково.
Спорните моменти, очертаващи предмета на въззивното производство, са формулирани във въззивните жалби, с които е сезирана въззивната инстанция, поради което при обсъждането им от правна страна, съдът ще анализира само тези доказателства, които касаят рамките на спора пред Окръжен съд – Хасково, а няма да извършва нов, самостоятелен анализ на приетите по делото писмени и гласни доказателства.
След анализ на събраните по делото доказателства, въззивният съд намира за правилен и законосъобразен извода от правна страна на състава на районния съд за основателност на предявените, при условията на кумулативност, главни и акцесорни искове, както и на приетия за съвместно разглеждане, при условията на евентуалност, обратен иск.
С чл. 49 от ЗЗД законодателят въвежда отклонение от общото правило, че всеки е длъжен да поправи вреди, които виновно е причинил другиму. Тази безвиновна отговорност е за чуждо, противоправно деяние, с което на пострадалия е причинена вреда. В тази връзка, следва да се вземат предвид задължителните постановки на ППВС № 7/29.12.1958г., съгласно които обективната отговорност по чл. 49 от ЗЗД за чужди виновни противоправни действия има обезпечително-гаранционна функция и се ангажира при кумулативното наличие на следните елементи от фактическия състав: 1) причинени на пострадалия ищец вреди; 2) вредите да са причинени от лице, на което отговорният по чл. 49 от ЗЗД да е възложил работа; 3) вредите да са причинени при или по повод изпълнението на работата, възложена от ответника; 4) изпълнителя да има вина за причинените вреди.
Безспорно доказани са претърпени от ищеца вреди /както неимуществени, така и имуществени/, когато на посочената в исковата молба дата- 01.03.2018г., рано сутринта, към 7 часа, излизайки от дома си по работа, да разнася закуски от фурната, която имал със съпругата ,ищецът паднал на уличното платно – между тротоара и средата на платното. Ищецът искал да се придвижи от дома си в кв.*** на гр.***, на улица, носеща имената *** или ***, съответно старото и новото, в дом № 12 до бул.***, където бил паркиран автомобилът му. Както на процесната дата, така и предходните дни поради снежна покривка, метеорологичната обстановка била усложнена, установено от представените по делото справки от НИМХ.
При преценката механизма на получените от ищеца увреждания, техния характер и интензитет, районният съд правилно и законосъобразно изгражда своите изводи на заключението на вещото лице по назначената съдебно-медицинска експертиза. Настоящият състав на въззивната инстанция изцяло кредитира неоспореното от страните заключение като изчерпателно, подробно, обективно и компетентно. Според заключението на експретизата счупването на бедрената шийка на дясното бедро на ищеца е причинено по механизъм на действие на твърд тъп предмет или падане от собствен ръст, като може да се получи при обстоятелствата, описани от ищеца и в медицинската документация. На ищеца е причинено трайно затруднение в движенията на десния крак, с период на възстановяване по-голям от 30 дни. Счупването на бедрената шийка е определено от вещото лице като тежка травма, затрудняваща движенията и използването на същия долен крайник за дълъг период от време. Лекуването на такава травма е оперативно, а следоперативният период включва около 1,5-2 месеца ходене с помощни средства, без пълно натоварване /стъпване на този крак/. В случая обаче след първата операция по ендопротезирането при ищеца е имало период на фебрилитет, оттам залежаване и намаляне на мускулната мощ, което е обусловило по-дългия период на използване на 2 помощни средства – патерици, с които се придвижвал до края на 4 следоперативен месец, след което за още 2 месеца ползвал помощни канатки, а когато е започнал да стъпва на десния си крак с цяла тежест, използвал бастун. Периодът за възстановяване при счупвания на бедрената шийка, лекувани оперативно, средностатистически е 6-8 месеца, като значение имало индивидуалното състояние на организма. Усложнения обаче са удължили периода на възстановяване на ищеца и към момента на прегледа от вещото лице – 10 месеца след счупването и оперативното лечение, все още не и постигнато пълно раздвижване на оперираната – ендопротезирана дясна тазобедрена става. Десният долен крайник на ищеца бил скъсен с около 10 мм, с все още налична палпаторна болка в поясния отдел на гръбначния стълб. Към момента на прегледа от вещото лице, болките и страданията му били отзвучали, изключая при студените дни. Вещото лице дава прогноза, ищецът да се възстанови напълно с изглаждане на походката и достигане на движенията в дясната тазобедрена става почти до нормалния физиологичен обем. Вещото лице е посочило и, че травмата на ищеца – счупване на дясната бедрена шийка, се класифицирала като средно степенна телесна травма, затрудняваща трайно движенията на долния крайник. Установено е, че на ищеца е била извършена втора операция, около 10-на дни след първата в друго болнично заведение, в което ищецът директно бил транспортиран след изписването му от първото болнично заведение. В зоната на оперативния разрез се получило некротично поле на ръбове на кожата, което било условие за инфекция, като при повторната операция този сектор бил изрязан, раната била почистена в дълбочина и отново затворена е шев, като инфекцията била на кожно и подкожно ниво. Експертът сочи , че в самия травматичен момент болката на ищеца е била изключително остра и силна, като се усилвала при всеки опит за активни и пасивни движения. Болката продължавала до оперативното лечение и първите 5-6 дни след извършването му, което налагало купирането й с аналгетици. След първата седмица болката започвала постепенно да намалява, но пълното й изчезване било едва при достигане на задоволителен обем на движения и придвижване без помощни средства.
Относно претърпените от ищеца имуществени вреди, в тази насока ангажираните писмените доказателства са категорични и еднопосочни, а именно издадените от УМБАЛ „Еврохоспитал Пловдив” ООД гр. Пловдив фактура № ********** от 01.03.2018 г. за сума от 3 920 лева с получател ищеца и услуга – вложени медицински изделия доплащане тазобедрена става – 1 брой, с фискален бон към нея за цитираната сума от същата дата; квитанция относно доплащане за АХ Трансфузия на стойност 200 лв.; фискален бон за сумата от 50 лева, необходима за рехабилитация на ищеца. Посочените изделия и услуги са били вложени в лечението на ищеца, за което свидетелства и историята на неговото заболяване. Издадени са още представените фактура № ********** от 12.03.2018 г. на стойност 20 лева с получател Д.Х.Л. на услугата „линейка” за 10 км х 2 лв./км, с фискален бон към нея за цитираната сума от същата дата. Ирелевантно за спора е, че фактурата е издадена на името на дъщерята на ищеца – св. Л., защото същата е заплатила от негово име транспортирането му до УМБАЛ „Св. Георги” – Пловдив. От друга страна тогава ищецът се е намирал в усложнено и фебрилно състояние, след извършената му операция. Представената по делото фактура № ********** от 14.03.2018 г. е за сума от 500 лева, платима по сметка, с получател ищеца на услугата – транспорт с линейка Хасково – Пловдив и доставчик „Паркмед” ООД гр. Пловдив. Същата се отнася за извършеното транспортиране на ищеца в деня на инцидента от Хасково до избраното от него болнично заведение в Пловдив. Извършването на тази услуга не се оспорва и се установява от представеното по делото и заверено от същото дружество извлечение от негов пътен лист, с отразен на 01.03.2018 г. път на движението – парк – Хасково – Еврохоспитал – парк, с изминати 256 км, като са отразени още километраж при тръгване и при връщане, име на шофьора и подпис.
Безспорно установено е, че местонастъпването на увреждането е в кв.*** в гр.***, на улицата, където се намира и дома на ищеца на № 12, носеща имената *** или ***, съответно старото и новото. По делото не са ангажирани доказателства този участък да е едновременно и участък от републикански или общински път, поради което Законът за пътищата, на основание чл. 1 ал. 2 т. 1 , не намира приложение. В настоящия случай, собственик на улицата, на основание чл. 2, ал. 1, т. 2 ЗОбС, вр. § 7 ал. 1 т. 4 от ЗМСМА е ответната община, която съгласно чл. 11 ал. 1 ЗОбС, следва да я управлява в интерес на населението в общината съобразно разпоредбите на закона и с грижата на добър стопанин. В аналогичен смисъл са и нормите на чл.167 ал.1 и ал.2 т.1 от ЗДвП, според които лицата, които стопанисват пътя, го поддържат в изправно състояние, сигнализират незабавно препятствията по него и ги отстраняват във възможно най-кратък срок; като службите за контрол, определени от кметовете на общините, контролират в населените места изправността и състоянието на пътната настилка, пътните съоръжения, пътната маркировка, средствата за организация и регулиране. Следователно ЗДвП вменява на Община Хасково задължение да стопанисва и поддържа улиците, което включва и снегопочистването. По силата на § 6 т.1 от ДР на ЗДвП, улиците са приравнени към пътищата, при което няма съмнение, че горните задължения се отнасят и до поддържането на улиците, маркировката им, пътните им съоръжения и пътните им принадлежности. Затова, каквато и организация да е създала общината като собственик на улицата и лице, на което законът е възложил поддържането, в частност снегопочистването на общинските пътища през зимния период, ако не е постигнат този резултат, е налице бездействие, което е противоправно, и при настъпване на вреди тя носи отговорност. Според даденото в т.3 от ППВС №4/ 30.10.1975г. разрешение, като собственик на вещта ответната община следва да отговаря по реда на чл. 49 от ЗЗД, при възможност за обезопасяване на вещта, ако това не е направено /в този смисъл и Решение № 15 от 25.07.2014 г. на ВКС по т. д. № 1506/2013 г., I т. о./. В конкретния случай, Община Хасково не спори, че процесният участък на улицата е общинска собственост и се стопанисвана от нея, поради което и следва да носи задължението да поддържа пътя в изправно състояние, така че да може да бъде ползван по предназначение. Няма спор още, че по силата на договор,с рег. № 367/22.11.2017г. за възлагане на обществена поръчка, с предмет „Зимно поддържане и снегопочистване на общинските пътища в Община Хасково и улиците в населените места на Община Хасково през сезон 2017-2018 година по обособени позиции”,по Обособена позиция № 3, в сила от 22.11.2017 г. до 31.05.2018 г., ответникът е възложил, а третото лице – помагач е приело, да извършва снегопочистване и опесъчаване на уличната мрежа в кварталите на гр. Хасково, попадащи в участък Б, в т.ч. и кв.***, където е местонастъпването на увреждането. Бездействието на изпълнителя на работата не освобождава от отговорност възложителя – ответната община, тъй като е достатъчно възлагането на работата и причинената вреда /в този смисъл Решение № 32/19.02.2015г. на ВКС по гр.д. № 2269/2014г., IV г.о., постановено по реда на чл. 290 от ГПК/.
Относно бездействието по снегопочистването по местонастъпване на увреждането са ангажирани доказателства от страна на ищеца, които кореспондират на останалите по делото доказателства. В тази връзка съдът кредитира показания на св. Я., който макар и да не е видял конкретно падането, е възприел Р. паднал на земята и видимо изпитващ силна болка. Въззивният съд кредитира неговите показания като еднопосочни, безпротиворечиви и в унисон с останалите събрани по делото доказателства,а и не е в родство със страните, което да предпоставя заинтересоваността му от крайния изход на спора. Същият сочи в показанията си, че видял паднал човек на платното на ул.***, когото като се приближил разпознал именно като ищеца Р. след което допълва, че пътят не е бил почистен, а вече и имало оформен коловоз от преминали коли.
Няма спор, че по силата на горецитирания договор изпълнителят „Ата-Строй“ ЕООД се е задължил да предоставя услугите в съответствие с техническата спецификация, техническото предложение и ценовото предложение, съставляващи приложения № 1-3 и неразделна част от договора, както и да изпълни възложената работа в срок и без отклонение от поръчката, според приложения № 1-3, както и съгласно техническите правила и изисквания за поддържане на пътища, издадени и утвърдени от АПИ през 2009 г. В Техническата спецификация за кв.*** е предвидено снегопочистване на улиците по квартали от натрупана снежна покривка, вкл. почистването им от снежна покривка – механизирано почистване на уличните платна със специализирана техника, машинно опесъчаване – механизирано опесъчаване и обработка на участъци от уличната мрежа с пясъко – солени смеси, ръчно опесъчаване, снегоизвозване само с писмена заявка от възложителя. В същата се сочат и изисквания за качеството – осигуряване на нормална проходимост по поддържаната общинска мрежа, с приоритети във времето от 7 до 9 ч. и от 17 до 19 ч., а по градската улична мрежа – през цялото денонощие, в съответствие с Технически правила и изисквания за поддържане на пътищата на АПИ от 2009 г. В последните в глава 25, чл.288, изрично е предвидело, че снегочистенето на пътищата обхваща дейностите, свързани с отстраняването на снега от пътното платно, което трябва да се извършва своевременно, бързо и качествено и да осигурява условия за нормално протичане на движението и за предпазването на пътищата от образуване на снегонавявания при снежни виелици. Тази норма сочи още, че несвоевременното почистване на снега води до неговото уплътняване под действието на автомобилите и образуване на снежно-ледени пластове върху настилката, чието отстраняване е свързано с изразходване на значително повече труд и средства. Изрично е указано, че снежните маси се разчистват по цялата широчина на пътното платно.
В конкретния случай ответникът и третото
лице – помагач са допуснали именно несвоевременно и некачествено почистване от
снега на процесната улица, довело до уплътняването на снега и до образуването
на снежно-ледени пластове върху настилката, както и на коловози. За отчитане на
действително извършените и подлежащи на плащане дейности и работи, изпълнителят
се задължил да предоставя на възложителя следните документи – протокол за
извършени работи по зимно снегопочистване за обособена позиция № 3, придружен
със справка от GPS системата и констативен протокол за изпълнение и подлежащи
на заплащане видове количества работи. В спецификацията е предвидено и още, отчитането на извършената работа за
всеки ден да се отразява в протоколи – приложение № 2, в които да се отразява
почистената улица и квартал, време на почистване и неговото качество,
придружени със справка от GPS системата, като приемането й се извършва от
специалисти в ОП „Екопрогрес” – Хасково. От трите представени по делото справки
от GPS, за периода от 27.02.2018 г. до 01.03.2018 г. за три автомобила на
третото лице – помагач, само един от които
кореспондира с представените два протокола за извършени работи по
почистване на сняг, опесъчаване и снегоизвозване /Приложение № 2/. Според
справките са били обходени маршрути в рамките на гр. Хасково, в т.ч. през нощта
на 28.02. срещу 01.03.2018 г., без в тях да е отразена процесната улица –
*** или ***. Първият
протокол от 27.02.2018 г. съдържа данни за извършени дейности по почистено от
сняг платно за движение в процесния кв.***, заедно с още два други квартала от
автомобил, извън тези по справките, за периода 0,08 ч. – 19,08 ч., без да е
отразено качеството на извършената работа и без в този квартал да е било
извършено опесъчаване на платното за движение. Вторият протокол от 28.02.2018
г. съдържа данни за извършени дейности по почистено от сняг платно за движение
в процесния кв.***, заедно с още един квартал, от автомобил, извън тези по
справките, за периода 15,37 ч. – 18,11 ч., без да е отразено качеството на
извършената работа. В протокола се сочи, че в този квартал, заедно с още три
други квартала, е било извършено опесъчаване на платното за движение от
последния от автомобилите по справките от GPS, също без да е отразено
качеството на извършената работа. Според техническата спецификация, отчитането
на извършената работа за всеки ден, следва да се да се отразява в протоколи –
приложение № 2, в които да се отразява конкретно почистената улица и квартал,
време на почистване и неговото качество, придружени със справка от GPS
системата.С оглед фактическите данни,в настоящия случай тези изисквания не са били изпълнени,
поради което въззивният съд изцяло
споделя приетото от районния съд,че защитната теза за качествено и
точно изпълнени изисквания по зимното поддържане на процесната улица, в
конкретния ден е недоказана.
По гореизложените съображения, настоящия състав
на въззивния съд споделя извода за основателност на обективно съединените
главни искове с правно основание чл. 49 от ЗЗД, предявени от ищеца Р., тъй като
претърпените от него имуществени и неимуществени вреди са пряка и
непосредствена последица от противоправното деяние. По отношение на акцесорните
претенции за лихва, крайните изводи на районния съд за приложението на нормата
на чл. 84, ал. 3 от ЗЗД са правилни ,
предвид и формулирания с исковата молба петитум,като е присъдена и лихва върху претендираните обезщетения.
Въззивната инстанция не намира за необходимо да преповтаря в цялост изложените
в обжалваното решение мотиви в тази насока и препраща към тях.
Предвид крайните изводи на въззивната
инстанция за основателност на исковете, следва да се обсъди защо съдът не
приема изложените доводи в жалбите, подадени в осъдителните части на
атакуваното решение.
В жалбата
на третото лице – помагач „Ата-Строй“
ЕООД се навежда довод за неизпълнено от
ищеца задължение по чл. 31, ал. 3, т.4 от Наредба за поддържане и опазване на
обществения ред, чистотата и общественото имущество на територията на Община
Хасково, приета с Решение № 193 от 20.10.2000 г. на Общински съвет – Хасково, а именно да почисти и
поддържа и почисти снега от тротоара пред дома си. По делото са събрани
доказателства, че тротоарът покрай процесната улица, на която е настъпило
увреждането е на практика неизползваем /в тази насока показанията на св. Я.и Р./,
поради което дори ищецът да беше почистил тротоара пред дома си, нямаше да може
да използва тротоара по продължението на улицата, поради което изложеният довод
се явява неоснователен. Ищецът е предприел движение по пътното платно, тъй като
тротоарът е бил неизползваем по смисъла на чл. 108, ал.2 от ЗДвП. Следващият
довод, че не било установено къде точно бил паднал ищецът противоречи на ангажираните по делото доказателства.
Безспорно е, че ищецът е паднал на пътното платно, като изрично това е посочено
в показанията на св. Янков, които вече бе посочено, че съдът кредитира. Това
обстоятелство е било анализирано и от
районния съд при обсъждане на доказателствата, поради което правилно
съдът не е обсъждал къде е
настъпило падането, тъй като безспорно същото е настъпило на пътното платно.
Нелогично и житейски неоправдано звучи ищецът да е паднал на тротоара, а в
последствие да се премести на пътното платно, тъй като е обсъдено многократно
по делото колко тежка травма е претърпял и как всяко елементарно движение му е причинявало силна болка, което изключва
възможността падането да е настъпило на тротоара, а ищецът да се е преместил на
платното, поставяйки здравословното си състояние в още по-голяма опасност,
предвид тежката зимна обстановка, образуваните коловози, стръмния наклон на
улицата и възможността от преминаващи автомобили.
В жалбата си ответникът Община Хасково твърди,
че ул.*** била почистена процесния ден,което твърдение не е доказано в хода на
производството пред първата инстанция. По
делото са събрани и подробно анализирани доказателства точно в обратна
насока,че процесната улица не се доказа да е обходена и доказателства за обилен снеговалеж на 27 и
28.02.2018г. по данни на НИМХ. В жалбата се излагат предположения от страна на ответната община
за поведението на ищеца, но не се сочат конкретни нарушения
при постановяване на обжалваното решение, поради което съдът не следва да бъдат обсъждани и преценяни, тъй като не касаят
съществото на спора от правна страна.
Излагат се и доводи, че ищецът следвало
да се придвижва по тротоара, а не да излиза на пътното платно, за което
съдът изложи своите аргументи по-горе. Твърденията,
че следвало по-рано ищецът да пристъпи към посещение на лечебно заведение,съдът
намира за несъстоятелни,като счита този
довод ирелевантен за спора от
правна страна.Право на ищеца е да избере
болничното заведение където
счита,че ще му бъде оказана необходимата медицинска помощ и в пълен
обем. Оспорва се и разходът за транспорт от гр. Хасково до гр. Пловдив, но
както вече съдът обсъди по-горе в изложението си, доставчик на тази услуга е
било не самото болнично заведение, а дружеството „Паркмед“ ООД, като
ирелевантно за извършването на разхода е дали това дружество извършва и здравни
услуги, тъй като те са били осигурени от УМБАЛ „Еврохоспитал“. Изборът на ищеца
за болнично заведение, където да проведе лечението си е довод,които не касае основателността на иска.
Самото вещо лице посочва, че правилно ищецът се е насочил към лекар – ортопед,
като изцяло негова лична преценка е къде да проведе своето лечение и не следва
да бъде вменявана вина у него за избора, който е предприел, поради настъпило следоперативно
усложнение.
С въззивната жалба на ищеца по предявените искове Х.Н.Р. се оспорва размера на присъденото на ищеца
обезщетение за неимуществени вреди.
Относно размера на претендираното от ищеца обезщетение, настоящият състав намира, че за да се реализира справедливо възмездяване на претърпените от деликта болки и страдания е необходимо да се отчете действителният размер на моралните вреди, като се съобразят всички конкретни обстоятелства около настъпването на вредите, техните характер и тежест, интензитетът, степента, продължителността на болките и страданията, дали същите продължават или са приключили, така че възмездяването да отговаря на критерия „справедливост“, прогласен изрично в разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД, но също така и да бъде съобразен с икономическото състояние в страната. Следва да се посочи, че на обезщетяване подлежат не само съзнаваните болки, страдания и неудобства, причинени от увреждането и явяващи се пряка и непосредствена последица от него, но и самото понасяне на увреденото състояние от страна на пострадалото лице. В този смисъл са и дадените разяснения в ППВС 4/1968 г., съгласно които понятието "справедливост" не е абстрактно понятие и е свързано "с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства" каквито са "характера на увреждането, начинът на извършването му, обстоятелствата, при които е извършено, допълнителното влошаване състоянието на здравето, причинените морални страдания, осакатявания, загрозявания и др.“.
Преди да пристъпи към обсъждане
справедливостта на размер на обезщетението за неимуществени вреди, съдът следва
да обсъди релевираните в жалбите на ответника и третото лице-помагач доводи с
правно основание чл. 51, ал. 2 от ЗЗД за съпричиняване на вредоносния резултат.
И в двете жалби се излагат доводи, че ищецът неправилно бил подбрал лечебното
заведение. Тези доводи не касаят настъпването на вредоносния резултат, а касаят
следоперативния период, поради което и настоящият състав на въззивната
инстанция няма да ги обсъжда като доводи в подкрепа на възражението за
съпричиняване. Страните не излагат други доводи, не ангажират по делото и
доказателства за виновно съпричиняване на вредоносния резултат от страна на
ищеца, поради което и възражението е напълно неоснователно и недоказано.
Претърпените от ищеца Р. неимуществени вреди се установяват от заключението на вещото лице по назначената съдебно-медицинска експертиза, което съдът кредитира изцяло. Претърпяното счупване на бедрената шийка на десния крак е причинило трайно затруднение в движенията на десния крак за период повече от 30 дни, поради което следва бъде квалифицирано като средна телесна повреда, съобразно задължителните указания на Пленума на ВС, изложени в т. 10 на Постановление № 3 от 27.11.1979г.,а именно, че затрудняването представлява „ограничаване възможността на крайниците да извършват движение в пълен обем“. Следоперативният период продължава около 1,5 – 2 месеца и придвижване с помощни средства, като използвал патерици до края на 4-тия следоперативен месец, а канатки още 2 месеца. Средно статистически периодът на възстановяване от такова телесно увреждане д 6-8 месеца. 10 месеца след счупването все още не е постигнато пълно раздвижване на ставата.
Към констатираните от вещото лице физически болки и страдания на пострадалия следва да се прибавят и съпътствалите ги душевни такива – главоболие, безсъние, за които не са събрани доказателства да надхвърлят обичайните такива при претърпяно подобно увреждане.
Безспорно се установява от ангажираните от ищеца гласни доказателства, чрез разпита на св. Г.Р. /негова съпруга/, че претърпяното падане преобърнало коренно живота на ищеца. Макар същата да е заинтересована от изхода на спора, районният съд е подходил с достатъчна критичност към достоверността на показанията и́ и правилно ги е кредитирал като непротиворечиви, последователни и кореспондиращи на съвкупния доказателствен материал. Най-близкият човек от неговото обкръжение в най-голяма степен може да даде светлина относно физическото, душевното и емоционалното състояние на Х.Р., в неговия възстановителен и след възстановителен период. Същата е била неотлъчно до него, тъй като той е имал нужда от помощ, макар и да е имал възможност да се обслужва сам, но е нямал пълен обем на движенията в десния крак. Субективните възприятия на инцидента довели у ищеца до страх от сняг. Физическите увреждания довели и до трайни промени в ежедневието на пострадалия – работоспособността му намаляла, тъй като именно той разнасял закуските, които произвеждали в семейната фурна.
С оглед изложеното, Окръжен съд – Хасково намира, че претърпените болки страдания и неудобства, по обем и интензитет съответстват на присъдения с първоинстанционното решение размер на обезщетението за неимуществени вреди, поради което сумата в размер на 8 500 лв.,в достатъчна степен възмездява претърпените от ищеца неимуществени вреди, причинени от падането на 01.03.2018г.
С оглед изложените съображения, неоснователни са изложените доводи от ищеца във въззивната жалба за неправилно приложение на критерия справедливост, прогласен чл. 52 от ЗЗД. Що се касае за твърдения процент неработоспособност, макар и Експертно решение № 2245 от заседание № 184/22.11.2018г. на ТЕЛК към МБАЛ – Хасково, ищецът да е с 50 % трайно намалена работоспособност пожизнено, това обстоятелство не обуславя присъждането на по-висок размер на обезщетението за неимуществени вреди от присъдения с атакуваното решение.
С жалбата си ищецът Р. навежда съмнения за порок на решението, касаещ евентуалната сила на пресъдено нещо, която ще има решението, след като искът за неимуществени вреди, предявен като частичен, не бил уважен изцяло, както и не ставало ясно дали присъдения с решението размер обезщетявал изцяло ищеца или бил частичен. Следва да се отбележи, че в мотивите си районният съд е изложил, че намира искът за основателен до сумата в размер на 8 500 лв., а в останалата му част предявения частичен иск отхвърлил. Тази воля е била надлежно обективирана и в диспозитива на обжалваното решение. Няма спор, че размера, предмет на диспозитива обхваща дължимото изобщо обезщетение за неимуществени вреди, което се дължи на ответника, според приложения от районния съд критерии за справедливост. Следва да се отбележи, че силата на пресъдено нещо ще бъде евентуално обсъждана, когато и ако ищецът предяви иск за останалата част до пълния му размер, в друго производство и не е предмет на настоящото дело, тъй като все още няма влязло в сила решение. Съобразно мотивите, изложени от ВКС в ТР № 3/22.04.2019г. по т.д. № 3/2016г., при отхвърляне на частичния иск като неоснователен ищецът не би могъл успешно да предяви иск за останалата непредявена част от вземането, тъй като с влязлото в сила решение, с което се отхвърля частичният иск, се отрича цялото спорно право. СПН обхваща цялото вземане, т.е. решението се ползва със СПН и по отношение на непредявената част от вземането. Силата на пресъдено нещо на отхвърлителния диспозитив по частичния иск разпростира действието си и за непредявената част, защото от гледна точка на материалното право несъществуването на част от цялото вземане поради неосъществяване на правнорелевантните за възникване на твърдяното субективно материално право факти е равнозначна на несъществуване и на разликата до неговия пълен обем според твърденията на ищеца. Иначе казано, силата на пресъдено нещо на отхвърлителния диспозитив на постановеното от районния съд решение, при евентуалното му влизане в сила в същия размер, ще разпростре действието си и за непредявената част от 10 000 лв. до 20 000 лв.
С оглед всичко гореизложено, като обсъди доводите на страните във въззивните жалби и след като направи анализ на ангажирания по делото доказателствен материал, настоящия състав на въззивна инстанция намира жалбите за неоснователни, по отношение на предявените искове с правно основание чл. 49, ал. 1 от ЗЗД и чл. 84, ал. 3 от ЗЗД.
Правилно и законосъобразно районният съд, след като е приел тези искове за основателни, пристъпил към разглеждане по същество на предявения при условията на евентуалност обратен иск с правно основание чл. 54 от ЗЗД.
Регресната отговорност на изпълнителя на възложената работа пред възложителя, който е изплатил обезщетение на пострадалия, възниква от установените между възложител и изпълнител отношения по процесния договор за обществена поръчка, съобразно уговорените в него параметри, относно възложените работи и тяхното изпълнени. Изпълнителят ще се освободи от отговорността пред възложителя при надлежно изпълнение на възложените с договора за обществена поръчка, въпреки ангажираната отговорност на възложителя пред пострадалия.
Безспорен е факта на валидно възникнали облигационни отношения между Община Хасково и „Ата-Строй“ ЕООД, обективирани в договор за възлагане на обществена поръчка, съдържащ белезите на договора за изработка, намерил уредба в ЗЗД. Наличието на договорно правоотношение между ответната община и третото лице –помагач на нейна страна. Параметрите на сключения между тях договор са били подробно обсъдени в мотивите на първоинстанционния съдебен акт, поради коетоне следва да бъдат обсъждани от настоящия състав на въззивната инстанция. Спортният момент във въззивното производство е формиран от доводите в жалбата на „Ата-Строй“, че били представени по делото два протокола от дните, предшестващи процесната дата – Протокол № 7.3/27.02.2018г. и Протокол № 8.3/28.02.2018г., от които се доказвало, че работата била приета без забележки, което и районният съд бил игнорирал. Подписаните приемо-предавателни протоколи свидетелствали че работата била извършена. Следователно спорът пред въззивната инстанция се съсредоточава относно правнорелевантните обстоятелства как са изпълнени възложените работи по зимно поддържане от въззивника „Ата-Строй“ ЕООД и по-конкретно, изпълнени ли са те в кв.***, на ул.***.По делото са ангажирани доказателства, които в достатъчна степен удостоверяват, че на процесната дата – 01.03.2018г. пътното платно на ул.*** не е било почистено. Еднопосочни са показанията на св. Р. и свид.Я. Макар първата да е съпруга, т.е. заинтересована от изхода на спора, и въззивният съд също да подхожда с достатъчна критичност към достоверността на нейните показания, ги кредитира като непротиворечиви, последователни и кореспондиращи на съвкупния доказателствен материал. От техните показания се установява, че на пътното платно са били оформени коловози от преминали коли и не е било нито почистено, нито опесъчено.
Като доказателства по делото са приети и три справки от GPS, за периода от 27.02.2018 г. до 01.03.2018 г., за автомобили на третото лице – помагач, както следва - с рег.№ ***, с рег.№ *** и с рег.№ ***. Видно от същите, обходените от автомобилите маршрути са в рамките на гр. Хасково, в т.ч. през нощта на 28.02. срещу 01.03.2018 г., без в тях да е отразена процесната улица –*** или ***. Към процесния договор между ответника и ищец по обратния иск и третото лице – помагач и ответник по обратния иск се отнасят и приетите като писмени доказателства протокол № 7.3 от 27.02.2018 г. и протокол № 8.3 от 28.02.2018 г. за извършени работи по почистване на сняг, опесъчаване и снегоизвозване /Приложение № 2/ подписани от представители на двете страни. Първият протокол съдържа данни за извършени дейности по почистено от сняг платно за движение в процесния кв.***, заедно с още два други квартала, от автомобил, извън горепосочените три, за периода 0,08 ч. – 19,08 ч., без да е отразено качеството на извършената работа и без в този квартал да е било извършено опесъчаване на платното за движение. Вторият протокол съдържа данни за извършени дейности по почистено от сняг платно за движение в процесния кв.***, заедно с още един квартал, от автомобил, извън горепосочените три, за периода 15,37 ч. – 18,11 ч., без да е отразено качеството на извършената работа. В същия се сочи, че в този квартал, заедно с още три други квартала, е било извършено опесъчаване на платното за движение от последния от автомобилите по справките от GPS - с рег.№ *** също без да е отразено качеството на извършената работа. Ответникът представи по делото още две справки за среднодневна, максимална и минимална температура на въздуха, количество на валежите по дати и височина на снежната покривка, измерени в Хасковски регион през месеците февруари и март 2018 г., изготвена от НИМХ БАН Филиал Пловдив, ХМО Хасково. Видно от първата, на 27. и 28.02.2018 г. среднодневната температура на въздуха е била, съответно -4,2 и -4,5 градуса (по Целзий), при минимална от -7 и -7,5 и максимална от -0,6 и 0,1 градуса, и двата дни със снеговалеж от съответно 23,3 л/кв.м. и 21,4 л/кв.м., със снежна покривка от 22 и 31 см. Според втората справка, на 01.03.2018 г. среднодневната температура на въздуха е била -6 градуса, при минимална от -14 и максимална от -0,6, без валежи, със снежна покривка от 31 см.
При анализа на всички събрани по делото доказателства, се установява, че задълженията по процесния договор за възлагане на обществена поръчка с предмет зимно поддържане и снегопочистване не са били изпълнени на местонастъпването на увреждането,вследствие на което и ищецът е претърпял вреди. Гласните доказателства в тази насока са категорични. Представените писмени документи, подписани от страните по договора, макар и съставени по уговорения между страните ред, не удостоверяват качеството на извършените от снегопочистващата фирма дейност.Съобразно техническата спецификация, която е част от договора, зимното поддържане на пътната мрежа включва „комплекс от мероприятия, насочени към премахване или ограничаване на неблагоприятното влияние на снега и леда върху условията на движение през зимния период“.Събраните в производството писмени доказателства не установяват ответника „Ата-Строй“ ЕООД да е изпълнил възложените му по договора работи по зимно поддържане на територията на общината в пълния им уговорен между страните обем, включващ почистване от сняг и заледени участъци на уличното платно в описаните в договора зони, вкл. и улицата в кв.***. От друга страна макар представените писмени доказателства да установяват приемане на работа, те не удостоверяват качеството на извършената работа, поради което и не може да се приеме, че качествено са били изпълнени възложените от ответника Община –Хасково дейности и работи по зимното поддържане и снегопочистване на общинските пътища.Предвид изложените и от настоящата инстанция съображения, правилно и законосъобразно предявеният обратен иск е бил уважен.
Предвид изложените съображения,въззивните жалби са изцяло неоснователни, поради което първоинстанционното решение, като валидно, допустимо и правилно, следва да се потвърди в обжалваната му част.
По отношение на разноските:
По въпроса за разпределяне на отговорността за направени разноски, съдът, на основание чл. 78 от ГПК, се произнася съобразно изхода на делото.
С оглед крайния изход на делото и поради неоснователността на подадените въззивни жалби, въззивниците нямат право на съдебни и деловодни разноски за въззивната инстанция и всеки въззивник следва да поеме разноските, които е сторил, Уважените, респ. отхвърлените части по главните искове остават непромени пред въззивната инстанция, което не води и до промяна размера на предявения обратен иск.
Мотивиран така, съдът
Р Е Ш
И :
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 280/07.05.2019г., постановено от Районен съд - Хасково по гр.дело № 1174
по описа за 2018г.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховен касационен съд на Република България, в едномесечен срок, считано от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.