Р Е Ш
Е Н И Е
№ 453 11.11.2019 г. гр.Димитровград
В И
М Е Т
О Н А
Н А Р
О Д А
Димитровградският районен съд .........................
колегия в публичното
заседание на осемнадесети септември ..........……...............................................
през две хиляди и деветнадесета
година в състав :
Районен съдия
: Андрей Андреев
Съдебни заседатели:
при секретаря
Д.П. ......................................... и в присъствието на
прокурора …..…………........................ ................. като разгледа
докладваното от съдия Андреев
...............…..............................….......… гр.д. № 956 по описа
за 2019
год., за да се произнесе взе предвид следното:
Предявен
е иск с правно основание чл.415, ал.1 ГПК.
ИЩЕЦЪТ – „Професионален
домоуправител“ ЕООД посочва, че в заповедното производство по ч.гр.д. № 613/2019 г. по описа
на РС-Димитровград длъжникът възразил срещу издадената заповед за изпълнение. В етажната
собственост ************************* било проведено общо събрание и взети
решения, с които правомощията на управител на етажната собственост били
възложени на „Професионален домоуправител“ ЕООД гр.Димитровград, както и взети
решения за заплащане от собствениците на месечна такса-възнаграждение в размер
на 3,00 лева, както и заплащането на както и всички режийни и др. необходими
разходи, които да се разпределят поравно между обитаемите апартаменти разноски,
а разходите за ремонт и обновление да се разпределят според идеалните части.
Ответникът бил собственик на ап. № 17.
За м.юни и юли 2018 г. отказвал да плати дела от режийните разноски, както и
тези за ремонт и обновление, а именно 18,44 лева – режийни разноски, както и 7,14
лева –дължим дял за покупка и монтаж на разговорно устройство за асансьора.
Моли след установяване на изложеното съдът да постанови решение, с което да
установи съществуването на вземането в размер на 25,58 лева, ведно със законната лихва от подаване на
заявлението. Претендира разноски.
ОТВЕТНИКЪТ - И.Л.С. *** подава отговор и оспорва претенцията по основание и размер.
Съдът, като взе предвид
събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено
следното:
По заявление на ищеца от
03.04.19 г. е образувано ч.гр.д. № 613/19г. по описа на съда и против ответника е издадена
заповед за изпълнение по чл.410 ГПК № 357/05.04.2019 г. за сумата в размер на 25,58
лева, ведно със законната лихва, считано от 03.04.2019 г. до окончателното
изплащане на сумата и 325,00 лева деловодни разноски.
Посочено е, че вземането
произтича от следните обстоятелства: В етажната собственост с административен
адрес *************************, на 03.10.2017 г. е проведено общо събрание на
ЕС, на което са взети решения за възлагане на управител на ЕС на Професионален
домоуправител ЕООД, подписан договор за възлагане на управлението. Според
взетите решения собствениците са длъжни да плащат на управителя на ЕС месечна
такса-възнаграждение в размер на 3 лв., както и да плащат направените режийни и
др. разходи, които се поделят поравно между всички обитаеми апартаменти, а
разходите за ремонт и обновление според идеалните части. Длъжникът е собственик
на ап.17 в ЕС. За м.06 и м.07 2018 г.
отказва да платят своя дял в режийните разходи, както и своя дел за
закупеното и монтирано разговорно
устройство в асансьора на ЕС и сим-карта с ваучер за него. Общо дължими режийни
18,44 лева, 7,14 лева – необходим ремонт – покупка и монтаж на разговорно
устройство за асансьора на ЕС. Дружеството заплатило тези разходи, като въз
основа на издадените фактури от съответните доставчици изготвя справка за
задълженията на собствениците. Дружеството прекратило договорните си отношения
с ЕС и вече няма качеството на управител, но същевременно дружеството не си е
събрало горепосочените вземания, следва дължимите суми да бъдат заплатени на „Професионален
домоуправител ЕООД“. Разноски: Внесена ДТ – 25,00 лева и 300,00 лева адвокатско
възнаграждение.
Ответникът е подал възражение по чл.414 ГПК.
Не се спори от страните
по делото по отношение на факта, че ответникът
И.Л.С. е собственик на апартамент № 17, находящ се в *************************.
Представя се Покана за
общо събрание на етажната собственост от 23.09.2017 г., насрочено за 03.10.2017
г., както и Протокол от проведеното на 03.10.2017г. общо събрание на
собствениците/ползвателите на самостоятелни обекти в същата сграда, видно от което е взето решение за избор на
управител на етажната собственост в лицето на ищцовото дружество за срок от 12
месеца, считано от 03.10.2017г., като е одобрен и предложеният договор за
възлагане управлението на етажната собственост на дружеството, съответно един
от етажните собственици е упълномощен от общото събрание да сключи този
договор. Самият договор не е представен по делото и липсват данни дали е
действително сключен и какво е съдържанието му. В протокола от проведеното общо
събрание е отразено решение, според което на база договора, който ще бъде
сключен, на управителя на етажната собственост се заплаща възнаграждение в
размер на 3 лева месечно за всеки от самостоятелните обекти в сградата. Решено
е също (т.3), паричната такса която ще
заплаща ЕС за абонаментно обслужване на асансьора в сградата да бъде в размер
на 48,00 лева месечно. Разходите за обслужване на асансьора на ЕС да се
разпределят поравно според броя на обитаемите апартаменти в ЕС, а не както е
записано в ЗУЕС според броя на собствениците, ползвателите и обитателите и
членовете на техните домакинства. Същото да важи и за тока на асансьора, както
и тока за стълбището. По т.5 е решено паричните вноски за фонд „Ремонт и
обновяване“ да бъдат определени за всеки самостоятелен обект в сграда според
площта му, месечно по 0,10 лева/кв.м. жилищна площ. Да се събират от касиера на
ЕС всеки месец.
По делото се представят фактури
и касови бонове с издател „Асансьорни сервизи - София“ АД за заплатени
абонаментни такси по месеци в процесния период, консумативи и извършен
периодичен преглед, издадени в периода м.октомври 2017г. – м.юли 2018г., в
които като получател фигурира етажната собственост – *************************,
съответно подпис е положен от Д.Д., а също
и Фактура № **********/12.07.2018г., ведно с касов бон, на стойност 260.26 лева
за заплатено разговорно устройство и транспортни разходи с идентични
отбелязвания на получател и подпис. Представен е и касов бон за заплатени 8
лева на „БТК“ ЕАД за карта Viva Bonus на 12.07.2018г. Към доказателствения
материал по делото са приобщени документи за платена електроенергия за стълбище
и асансьор в адреса на етажната собственост за периода от 23.05.2018г. до
30.06.2018г., а също и приходни касови ордери, издадени в периода 04.10.2017г.
– 31.07.2018г., с посочен издател - етажната собственост, за заплатени суми на Р.А.Д.
– отбелязан като домоуправител. В ордерите са налице различни отбелязвания за
основанията за плащане - месечни разходи, режийни такси, такса домоуправител,
такси издръжка, такси вход.
С оглед цялостното
изясняване на делото от фактическа страна по същото бяха събрани гласни
доказателства чрез разпит на свидетели, посочени от ищеца.
В показанията си пред
съда свид.Р.Д. заяви, че е пълномощник на фирмата „Професионален
домоуправител“. На проведеното събрание на етажната собственост било решено, че
режийните разходи ще бъдат разпределяни поравно, а не според броя на членовете
в домакинството – на всички поравно. За инкасатор бил избран Г.Б., който имал
задача да събира парите от обитаемите апартаменти, като след това свидетелят
отивал и си получавал парите. Издавал ордер, за това което било предадено като
суми. И.Л.С. не бил на събранието като собственик. Разговорното аварийно
устройство било задължително и те били длъжни да изпълнят това, тъй като в
противен случай асансьорът ще бъде спрян и ще бъдат начислени глоби на ЕС и с
тази цел те заплащали разговорното аварийно устройство и след това си събирали
парите. Режийни разходи плащали само обитаемите апартаменти, само тези които
живеят там, необитаемите не плащали. Разходите за ток и асансьор се заплащали с
оборотни пари на фирмата, след което си ги възстановявали.
Свид.Б.Т.И. заяви при
разпита си в съдебно заседание, че работи в „Асансьорни сервизи“ София АД като
отчетник в счетоводството, офис Димитровград. Фактурата била издадена по ЕГН,
тъй като сервиза бил регистриран по ДДС и се издавала на физическо лице или на
представител на етажната собственост. Посоченият ЕГН бил на представител на
входа или домоуправител, в случая на представител на служебните домоуправители
Д.Д., т.е. фактурата е издадена на лицето, което внася парите. Получател на услугата е етажната собственост,
асансьорът е общ и не е на физическо лице. Свидетелката получавала картите за
асансьорите. Разговорните устройства следвало да се сложат на всички асансьори,
съответно работели със СИМ карти. Имало два варианта – месечна такса или
ваучер. Ако са на ваучер представител на входа отива и си купува от съответния
мобилен оператор карта и я носи, същата се надписвала. Ако е на сметка,
свидетелката се обаждала и заявявала броя карти, като на случаен принцип се
поставяли в устройството. Наредба № 18/2014 г. задължавала всички асансьори да
бъдат снабдени с разговорни устройства. Крайния срок за поставянето бил 2016
г., поставил се една година гратисен период и след това се поставяли навсякъде
иначе асансьорът трябвало да бъде спрян от употреба. Представената по делото
фактура била съставена от свидетелката и било удостоверено, че устройството е
монтирано. Устройството което се монтира е собственост на ЕС, сим картата била
собственост на входа. Не се съставяли протоколи.
С оглед така
установената фактическа обстановка, съдът направи следните правни изводи:
Съдът намира иска,
предмет на разглеждане в настоящото производство, за допустим, но разгледан по
същество за изцяло неоснователен, доколкото от събраните по делото
доказателства не бе установено съществуването на вземането, присъдено с
издадената заповед за изпълнение по ч.гр.д.№ 613/2019г. по описа на РС - Димитровград.
Касае се за вземане,
което ищецът обосновава с твърдението за дължими от страна на ответника разходи
за сервизно обслужване на асансьор, заплатена електроенергия за асансьор и
стълбище и такса домоуправител в Етажната собственост, находяща се *************************************,
за периода м.юни – м.юли 2018г., както и разходи за закупено и монтирано
разговорно устройство и СИМ-карта в асансьора на входа.
На първо място, и
предвид обусловеността на установителния иск по чл.415, ал.1 от ГПК от
издадената заповед за изпълнение, следва да бъде отбелязано, че предмет на
установяване в настоящото производство може да бъде единствено заявеното и
обективирано в заповедното производство право. Предвид преюдициалния характер
на заповедното производство в исковото такова, съдът следва да установи дали
ищецът има вземане, идентично по основание и размер със заявеното в заповедното
производство. В случая в производството по ч.гр.д.№ 613/2019г. по описа на РС –
Димитровград заявителят и ищец в настоящото производство мотивира вземането си
с твърдението, че собствениците на обитаеми апартаменти в етажната собственост
следва да заплащат на управителя месечна такса – възнаграждение, както и всички
режийни и необходими разходи, както и разходите за ремонт и обновление. Това му
твърдение обаче не бе установено в настоящото производство. На първо място, по
делото не бе представен договор за възлагане управлението на етажната
собственост и, на второ място, дори и да се приеме наличието на такъв, в
ангажираните по делото доказателства липсват каквито и да било данни, че
отделните собственици на апартаменти в етажната собственост дължат именно на нейния
управител, какъвто се твърди, че е било ищцовото дружество в процесния период,
заплащане на процесните суми.
Действителна дължимост
на така претендираните суми принципно би могла да бъде установена в две
хипотези – на първо място, ако ищцовото дружество, в качеството си на управител
на етажната собственост, предяви пред съда иск като представител на етажната
собственост срещу собственик, ползвател или обитател, който не изпълнява своите
задължения, съгласно правомощията, дадени му от разпоредбата на чл.23 ал.4 от ЗУЕС. И, на второ място, ако управителят на етажната собственост предяви иск
срещу самата етажна собственост, въз основа на сключения между същите договор,
за неизпълнение на задължение, произтичащо от този договор.
В тази връзка и конкретно
по повод таксата за домоуправител, следва да бъде отбелязано, че същата не би
могла да бъде претендирана от ищеца при условията на чл.59 от ЗЗД –
неоснователно обогатяване, доколкото тази разпоредба е приложима само в
случаите, когато отсъства друга правна възможност за защита на интересите на
обеднелия. В случая ищецът, макар и към момента да не е управител на етажната
собственост, би могъл да претендира евентуално дължащите му се такси, въз
основа на твърдените договорни правоотношения между същия и етажната
собственост.
Що касае претенциите за
заплащане на разходите за сервизно обслужване на асансьора, електроенергия за
асансьор и стълбище и за покупка и монтаж на разговорно устройство и сим-карта,
то същите отново се явяват неоснователни.
Претенцията намира
своето основание в чл.59 ЗЗД. Спорното материално право се обуславя от
установяването на следните предпоставки - обогатяване на едно лице за сметка на
друго, обедняване на последното, липса на основание за това и отсъствие на
друга правна възможност за защита на интересите на обеднелия. Тоест в случая
ищецът следваше да установи, както заплащането от негова страна на
претендираните разходи, така и фактът, че ответникът се е обогатил чрез
спестяване на същите тези имуществени разходи, както и липсата на съответно
основание за това, като обогатяването на ответника и обедняването на ищеца
следва да произтичат от един и същи факт. Доказателства за установяване на тези
факти обаче по делото липсват. Дори да се приеме(с оглед представените по
делото платежни документи), че ищецът е заплатил съответните разходи в полза на
„ЕВН България Електроснабдяване“ ЕАД и „Асансьорни сервизи - София“ АД, то се
касае за задължения на етажната собственост като самостоятелен правен субект, а
не на отделните собственици/ползватели в нея.
В случая не би могло да
бъде обсъждано и наличието на хипотезата на чл.74 от ЗЗД, съгласно която, този,
който е изпълнил едно чуждо задължение, като е имал правен интерес да стори
това, встъпва в правата на кредитора, доколкото, от една страна, такива
твърдения изобщо не са наведени от ищеца, и от друга, както вече бе посочено,
съдът следва да съобрази преюдициалния характер на заповедното производство в
исковото такова, а в заповедното производство не е заявено наличието на
елементите от този фактически състав.
С оглед така изложеното,
предявеният в настоящото производство иск да се признае за установено по
отношение на ответника дължимостта на присъдените в ч.гр.д.№ 613/2019г. по
описа на РС – Димитровград суми в общ размер от 25,58 лева - режийни разходи и
необходим ремонт за общите части на Етажна собственост – *************************************за
периода м.юни – м.юли 2018г. и дялово задължение за закупено и монтирано
разговорно устройство в асансьора на ЕС и сим-карта с ваучер за него, следва да
бъде отхвърлен изцяло като неоснователен и недоказан.
При този изход на делото
ищецът следва да заплати на ответника направените в настоящото производство
разноски в размер на 450 лева – адвокатско възнаграждение.
Мотивиран от горното, съдът
Р
Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ
предявеният от „ПРОФЕСИОНАЛЕН ДОМОУПРАВИТЕЛ“ ЕООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: *************************************,
представляван от К. Д.К. - управител, срещу И.Л.С. ***, ЕГН **********, иск да
се признае за установено съществуването на вземането, присъдено със Заповед № 357/05.04.2019г.
за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д.№ 613/2019г. по
описа на РС – Димитровград за сумата от 25,58 лева – дължим дял от режийни
разходи за управление и поддържане на общите части на ЕС за периода м.юни –
м.юли 2018г. и дялово задължение за закупено и монтирано разговорно устройство
в асансьора на ЕС и СИМ – карта с ваучер за него, ведно със законната лихва
върху тази сума, считано от 03.04.2019г. до окончателното й изплащане, като НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.
ОСЪЖДА
„ПРОФЕСИОНАЛЕН ДОМОУПРАВИТЕЛ“ ЕООД,
ЕИК *********, седалище и адрес на управление: *************************************,
представляван от К. Д.К. - управител, да
заплати на И.Л.С. ***, ЕГН **********, направените по делото разноски в
размер на 450 лв.(четиристотин и
петдесет лева).
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд-Хасково в 2-седмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: