РЕШЕНИЕ
№ 147
гр. Монтана, 07.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – МОНТАНА в публично заседание на десети март
през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Елизабета Кралева
при участието на секретаря Петранка Ал. Петрова
като разгледа докладваното от Елизабета Кралева Гражданско дело №
20211600100416 по описа за 2021 година
Производството по делото е образувано по предявени обективно
съединени искове с правно основание чл. 557, ал.1,т.2,б.“а“ от КЗ, чл. 45 от
ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД против ответника Г.Ф.-гр. *за сумата от
26000лева/частичен иск от 30000лева/ главница застрахователно обезщетение
за неимуществени вреди и лихва за забава считано от 30.08.2018година.
В исковата си молба ищецът М. А. чрез адв.Й.Д. от САК твърди, че на
22.11.2017година вечерта празнувал рожден ден на свой приятел.След края на
тържеството С.Я. предложил да ги откара по домовете, тъй като било
хладно.След като направил няколко курса последен останал М. с още две
момчета.След като оставили двете момчета С. му предложил да се повозят до
с.*. С. управлявал л.а.“*“ с транзитни *регистрационни табели, рег. №*
по ул.“*“ като следвало да завие по ул.“*“.При наближаване на
кръстовището, С. изгубил контрол на управление над автомобила, отклонил
се вдясно и самокатастрофирал в предпазна ограда.Вследствие на удара С.
почива на място, а ищецът получава редица наранявания.
За така настъпилото ПТП са уведомени органите на реда, като на
местопроизшествието пристигнал екип на РУ „Полиция“ гр.Монтана и екип
на „Спешна помощ“.Полицейските служители съставили Констативен
1
протокол №0000181/22.11.2017година като на основание чл.212,ал.2 от НПК е
образувано досъдебно производство №1113/2017година,пр.пр.
№4246/2017година по описа на ОС Монтана.Причина за настъпилото ПТП са
действията на водача С.Я., който починал и в резултат на това наказателното
производство е прекратено с Постановление от 30.07.2020година.
Вследствие на осъщественото ПТП ищецът твърди че е получил, три
средни телесни повреди и едно лека изразяващи се в контузия на главата,
мозъчно сътресение и загуба на съзнание, разстройство на здравето временно
опасно за живота, причинило болки и страдания за повече от 30 дни,контузия
на лява раменна става, придружена с отслабен бицепсов и стилорадиален
рефлекс, което причинило трайно затруднения на движението, физически
болки и страдания за повече от 30дни, контузия на шията,придружена с
дълбока кразкъсно-контузна рана с обилно кръвотечение от което е останал
широк пи изпълкнал белег, водещ до болки и страдания за повече от 30дни и
и множество охлузни рани по главата и тялото.
След катастрофата ищецът е откаран в МБАЛ Д-р С.И. гр.*и настанен
в хирургично отделение.Извършена е спешна операция за стабилизирането
му.Направени са му множество изследвания.След инцидента обаче нямъл
ясен спомен за случилото се.На 27.11.2017година е изписан от лечебното
заведение с указания за лечение в амбулаторни условия.Поради зачестили
болки и неудобства на 08.01.2018година ищецът отново е приет в лечебно
заведение, където след консултация с терапевт му е назначена терапевтична
схема.Изписан е с подобрения и с указания за медикаментозно лечение в
домашни условия.Поради неудобствата, които изпитвал му е препоръчано да
продължи със стационарно лечение в болница за физиотерапия и
рехабилитация.
Вследствие на преживяното ПТП и получените травми ищецът твърди,
че е изитал силни по интензитет физически болки и страдания, които
съществено го затрудняват в ежедневието.След травматичния шок изпитва
силно главоболие, изморява се от най елементарно физическо натоварване и
качеството му на живот се влошило съществено.Всички тези болки и
страдания на ищеца му създали изключителни затруднения в ежедневието и
личното битово и хигиенно обслужване.
Тъй като процесното ПТП настъпило на 22.11.2017година е по вина на
2
С. Я. който управлявал л.а. * с рег.№* с рег.№ от република *е отправил
претенция към НББАЗ за определяне и заплащане на претърпените вреди, но
е уведомен, че лекия автомобил причинил процесното ПТП е свален от
регистрация в република *преди датата на събитието.С оглед горното и
факта, че лекия автомобил не е притежавал валидна гражданска застраховка е
предявил претенцията си пред гаранционен фонд на 07.06.2018година, но с
писмо от №*/30.08.2018година му е отказано такова изплащане.Смята, че
сума в размер на 30000лева ще компенсира претърпените страдания.
Моли съда след установяване на гореизложеното да постанови
решение с което на основание чл.558,ал.5 от КЗ да постанови решение, с
което да осъди Гаранционния фонд да му заплати сумата в размер на
26000лева обезщетенвие за неимуществени вреди в резултат на процесното
ПТП ведно със законната лихва считано от 30.08.2018година до
окончателното изплащане и разноските по делото.
Ответникът „Г.ф.“ *е получил препис от исковата молба .В срока по
чл.131 от ГПК е представил писмен отговор с който оспорва изцяло исковата
претенция по основание и размер.Смята, че предявените искове са
прекомерно завишени с оглед принципа на справедливост и не
коренспондират със задължителната практика на ВКС, а така също и са в
разрез с разпоредбите на Наредба №49 от 16.10.2014година.Оспорва
твърдения от ищеца и прави възражение за съпричиняване от ответника, че не
е ползвал обезопасителн колан в автомобила и се е съгласи да бъде возен от
водач, който не притежава свидетелство за управление.
С отговора е направено оспорване и за началния момент на
претендираните лихви Претендират се разноски.
По делото са събрани писмени и гласни доказателства и са изслушани
заключенията на вещи лица изпълнили съответните съдебно медицински и
съдебно-технически експертизи.Съдът като прецени събраните доказателства
в тяхната съвкупност и поотделно приема следното:
За да бъде уважен иска по чл. 557, ал. 2 от КЗ следва да се установи
кумулативното наличие на предвидените законови предпоставки, а именно:
извършено деяние, противоправност на същото, настъпили вреди, характера
на вредите, причинна връзка между противоправното деяние и вредоносния
резултат и вина на извършителя.
3
Съгласно чл. 557, ал. 1, т. 2, б. "a" КЗ, Гаранционният фонд изплаща на
увредените лица от Фонда за незастраховани МПС обезщетения за
имуществени и неимуществени вреди вследствие на смърт или телесни
увреждания, причинени на територията на Република България, на
територията на друга държава членка или на територията на трета държава,
чието национално бюро на застрахователите е страна по Многостранното
споразумение, от моторно превозно средство, което обичайно се намира на
територията на Република България и за което няма сключена задължителна
застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите.
В тежест на ищеца по предявените искове е да докаже твърденията си, че
в причинна връзка с противоправно поведение на водач на МПС са
настъпили твърдените неимуществени и имуществени вреди, техният размер,
както и че ответникът носи отговорност за плащане на обезщетение за тези
вреди.
В тежест на ответника, при установяване на горните обстоятелства, е да
докаже, че ищеца е бил без предпазен колан в автомобила при настъпване на
произшествието и това е в причинна връзка с претърпените вреди.
Съдът намира, че от събраните по делото доказателствени материали –
в т. ч. констативен протокол за ПТП с пострадали лица, протокол за оглед на
местопроизшествие, заключение по автотехническа експертиза, се установява
по несъмненначин, че на 22.11.2017година около 00.50часа С.Я.без да
притежава свидетелство за управление на МПС управлявал л.а. * със скорост
130кв/ч в резултат на което е причинил ПТП, като управлявания автомобил
самокатастрофира.В резултат на ПТП водача починал на място, а возещия се
на дясната седалка до него ищец по делото М.Н. получил редица увреждания.
Във връзка с установяване на механизма на произшествието по делото е
изслушана съдебно-автотехническа експертиза, От заключението на вещото
лице инж.Е. К. на която МОС се позовава като обективно дадено и
неоспорено от страните се установява, че автомобилът с който е причинено
ПТП се е е движил със скорост от 130км/ч и при тази висока и несъобразена
скорост водачът е загубил управление.Същият е без правоспособност за
управление на МПС, управлявал е МПС, което не преминало надлежно на
технически преглед , управлява го с превишена скорост, губи ковнрол над
него, блъска се в бордюр и загива на място.От техническа гледна точка
4
причината за настъпилото ПТП е управление на МПС с превишена скорост ,
несъобразена с условията от неправоспособен водач.Автомобилът Сеат Ибиза
е бил оборудван фабрично с монтирани предпазни колани на предни и задни
седалки към момента на възникване на ПТП.Вещото лицу е категорично, че
М. С. в момента на възникването на ПТП е седял на предна дясна седалка до
водача и е бил поставил предпазния колан.
Горната фактическа обстановка се подкрепя както от обясненията на
ищеца, така и от останалите събрани по делото писмени и гласни
доказателства и заключението на вещото лице Е.К. по изпълнената съдебно-
автотехническа експертиза.
С оглед горното МОС приема, че причината за настъпване на
произшествието е от субективен характер, а именно действията на водача на
лек автомобил *, който като неправоспособен е управлявал автомобила без
свидетелство за управление с превишена скорост, изгубил контрол и
самокатактрофирал, като водача загинал на място.
На следващо място, от представената медицинска документация и
изслушаното по делото заключение на вещото лице д-р И.И., което съдът
възприема изцяло, като обективно и компетентно изготвено, се установи по
несъмнен начин, че в резултат на пътнотранспортното произшествие ищецът
е получил увреждания- травма на главата с множество охлузвания и
разкъсно-контузни рани и сътресение на мозъка, травма в областта на шията с
голяма разкъсно-контузна рана в лява и травматично увреждане на
мишничния нервен сплит в лява. Тези трвматични увреждания са получени по
механизма на удари с или върху твърди тъпи и тъпоръбести предмети.Същите
отговарят да са получени по време и начин посочен в исковата молба в
условията на стналото ПТП.Посочените по-горе травматични увреждания
водят да временно разстройство на здравето не опасно за живота за период от
около 25-30дни с изключение на увредения мишничен нервен сплит за който
оздравителния период е най-малко половин години.От получените травми
ищецът е търпял значителни болки и страдания, като е имал и затруднения в
самообслужването и в действия от ежедневието.
На база констатациите на експерта и изслушаните показания на
разпитаните свидетели,които съдът кредитира, като логични, убедителни и
съответни на събрания доказателствен материал, се налага извод за
5
доказаност както на свързаните с уврежданията, лечението и
възстановителния период болки и страдания, негативни психически
изживявания на пострадалия, така и наличието на причинна връзка между
настъпилите вреди и причненото ПТП от незастраховано МПС
При установените по-горе обстоятелства, съдът приема, че са налице
елементите от фактическия състав на деликта, а доколкото по делото се
установи, че процесното ПТП е причинено от водач на МПС,който е
неправоспособен и е управлявал нерегистрирано в страната МПС с
незаплатена ГО.
По отношение на направеното от ответното дружество възражение за
съпричиняване, съдът намира същото носнователно касаещо не поставянето
на предпазен колан от ищеца.По делото се установи като от закючението по
авто-техническата експертиза, така и от становището на вещото лице по
медицинската експертиза дадено в съдебно заседание с оглед получените
увреждания, че същите са причинени в условията на поставен предпазен
колан.Единствено МОС приема за основателно възражението, че ищецът се е
съгласил да се вози в автомобил от неправоспособен водач, който е познавал
предварително и в тази връзка обезщетението, което му се следва е
необходимо да бъде намалено с 10 % поради съпричиняване.
Установено е по делото и не е спорно, че ищецът е предявил
извънсъдебна претенция спрямо ответника за изплащане на обезщетение за
неимуществени вреди пред гаранционния фонд за което ответникът е
образувал щета №210197/07.06.2018година, но поради непредставяне на
указани доказателства свързани с наказателното производство е постановен
отказ по нея за изплащане на обезщетение.
Обезщетението, дължимо за търпените от ищеца неимуществени
вреди, следва да се определи по справедливост, по правилата на чл. 52 от ЗЗД,
като се отчетат и конкретните факти за случая- вида и характера на
причинените увреждания, последвалите от това болки и страдания,
интензивността и продължителността на негативните преживявания на
пострадалия.
При определяне на дължимото обезщетение следва да се обсъди и
релевираното от ответника възражение по чл. 51, ал. 2 от ЗЗД- за
съпричиняване на вредните последици от страна на пострадалия.
6
Преценката относно приноса за настъпване на вредоносния резултат
следва да се изгражда въз основа на доказани по делото конкретни действия
или бездействия, с които увреденото лице обективно е способствало за
настъпване на този резултат или чрез които е създало условия за
настъпването му или го е улеснило.
При определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди
съдът приложи принципа на чл. 52 от ЗЗД-принцип на справедливо
обезщетяване на вредите. Въз основа на събраните по делото писмени и
гласни доказателства и заключенията на съдебномедицинската и
автотехническата експертиза, които съдът възприема като компетентни и
безпристрастно дадени, съдът констатира и определи претърпените от ищеца
вреди, като отчете настъпилите последици за него, както във физически, така
и в психически и емоционален план, отчитайки нейната възраст и болките и
страданията, които е претърпял вследствие на причинените увреждания и
възстановителния период.
Като съобрази посочените обстоятелства, социално-икономическите
условия и стандарта на живот в страната през 2017 г., съдът определи
обезщетението за неимуществени вреди, на основание чл. 52 от ЗЗД, по
справедливост в размер на 19000лева, който намалява с 10% прието
съпричиняване от страна на ищеца или обезщетението, което следва да се
присъди на последния е в размер на 1710лева.
По законната лихва:
Съгласно чл. 496, ал. 1 от КЗ, срокът за окончателно произнасяне по
претенция по задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на
автомобилистите не може да е по-дълъг от три месеца от нейното
предявяване по реда на чл. 380 пред застрахователя, сключил застраховката
"Гражданска отговорност" на автомобилистите, или пред неговия
представител за уреждане на претенции.
Следователно, Фондът изпада в забава не от настъпването на деликта, а
от момента, в който е изтекъл законния срок за отговор по предявената от
увреденото лице застрахователна претенция. По делото се установи, че ищеца
е отправил претенция до ответника за заплащане на застрахователно
обезщетение на 07.06.2018 г., като срокът за отговор изтича на 07.09.2018 г.,
поради което законна лихва се дължи за периода от 07.09.2018 г. до
7
окончателното изплащане, от която дата претендира лихва и ищцата.
По разноските:
С оглед изхода на правния спор и на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК,
ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените
деловодни разноски, съобразно уважената част на исковете.
Видно от представения списък по чл. 80 ГПК и данните по делото,
ищецът е направил следните разноски в размер на 1340 лв. и с оглед
уважената част от иска на същия следва съразмерно да му се заплатят от
ответника 871лева.
С оглед отхвърлената част от иска на основание чл.78,ал.3 от ГПК на
ответника следва да се присъдят разноски в размер 105лева.
По отношение претендираното адвокатско възнаграждение в полза на
пълномощника на ищеца,МОС намира, че такова не следва да се
присъжда.Видно от пълномощното приложено на л.33 от делото страните не
са уговорили нито размер на възнаграждение, нито същото да бъде изплащано
по реда на чл.38,ал.2 от Закона за адвокатурата.
Присъдените на ищеца суми следва да се заплатят на посочената в
исковата молба банкова сметка.
По изложените съображения, МОС
РЕШИ:
ОСЪЖДА Г.ф., ЕИК *, със седалище и адрес на управление- гр. *, ул.
"*"№ * да заплати на М.А. с ЕГН ********** от гр.*сума в размер на 17100
/седемнадесет хиляди и сто лева/, представляваща обезщетение за претърпени
от ищеца неимуществени вреди- болки и страдания вследствие на причинени
увреждания, в резултат на пътнотранспортно произшествие, настъпило на
22.11.2017година, ведно със законната лихва считано от 07.09.2018 г. до
окончателното им изплащане, както и сумата от 871лева - разноски за
производството, като ОТХВЪРЛЯ предявения иск за обезщетение за
неимуществени вреди за разликата над 17100 лв. до пълния предявен размер
от 26 000 лв./частичен иск от 30000лева/, като неоснователен.
8
ОСЪЖДА М.А. с ЕГН ********** от гр.*да заплати на Г.ф., ЕИК *,
със седалище и адрес на управление- гр. *, ул. "*№ *, сума в размер на от
105лева разноски за производството, изчислени съобразно отхвърлената част
на исковете.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участие на трети лица помагачи
С.А. и Ж.А. и подлежи на обжалване пред САС в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Окръжен съд – Монтана: _______________________
9