№ 226
гр. Габрово, 08.12.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ГАБРОВО в публично заседание на девети ноември
през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Кремена Големанова
при участието на секретаря Ваня Ил. Николова
като разгледа докладваното от Кремена Големанова Гражданско дело №
20224200100097 по описа за 2022 година
Предявен е иск с правно основание чл.432 от КЗ.
В исковата молба се твърди, че на 18.12.2018г. около 17.45ч. в гр.Габрово на
бул.*** до **, в зоната на пешеходна пътека, намираща се непосредствено след
кръстовището на бул.*** с ул.** и ул.*** е настъпило ПТП, при което З. Г. Й. като водач на
МПС-л.а. „***" с рег.№***, нарушавайки правилата за движение по пътищата, блъска
правилно пресичащия пешеходец Т. от гр.Габрово. В следствие на удара пострадалата е
откарана в изключително тежко състояние, с множество фрактури и опасност за живота, в
МБАЛ „Д-р Тота Венкова"-Габрово, където била в състояние на кома и почива на
28.01.2019г. Срещу виновния водач З. Г. Й. е образувано ДП №175233М753/2018г. по описа
на РУ Габрово, прокурорска преписка №405/2019г. по описа на Окръжна прокуратура-
Габрово. Причина за смъртта на К.а е полиорганна недостатъчност, вследствие на
съчетаната травма, с водеща гръдната травма и тежки двустранни белодробни контузии.
Смъртта настъпила въпреки проведеното продължително интензивно лечение. Травмите
отговаряли да са причинени при удар от лек автомобил. Управлявания от Й. автомобил бил
застрахован при ответното дружество със застраховка "Гражданска отговорност".
Пострадалата била сестра на ищеца, като двамата имали изключително силна емоционална
връзка. Пострадалата нямала съпруг и деца и ищеца и семейството му били единствените й
роднини, с които тя живеела. Двамата разчитали един на друг, грижели се един за друг,
помагали си. пострадалата гледала децата на ищеца. През 1996г. покойната сестра на ищеца
се разболяла от астма и ищеца поел всички грижи за нея. същата винаги била част от
семейството на брат си. По време на болничния престой на пострадалата в МБАЛ Габрово
ищецът направил множество разходи за лечението й : 1260лв.- за закупуване на имплант,
91,50лв.- консумативи и 652,50 разходи за погребение. Претендира се да бъде осъдено
ответното дружество да заплати на ищеца обезщетенията за причинени неимуществени и
имуществени вреди, в следствие преждевременната смърт на сестра му в размер на
100000лв.- за претърпените неимуществени вреди и 2004лв. за претърпени имуществени
вреди, ведно със законната лихва от датата на увреждането до окончателното изплащане.
Ответното дружество в депозирания по делото отговор счита предявените искове за
неоснователни, като ги оспорва изцяло по основание и размер, и моли съда да ги отхвърли,
като му присъди направените по делото разноски. При условията на евентуалност заявява,
че предявеният главен иск по чл.432, ал.1 вр. с чл.493а, ал.1 от КЗ за претърпени
неимуществени вреди и акцесорния иск по чл.86, ал.1 от ЗЗД са частично основателни.
Признава факта, че на 01.12.2018г. сключили задължителна застраховка „Гражданска
отговорност" на автомобилистите за лек автомобил марка „***", модел „***", с рег.№ ***, за
1
което е издадена застрахователна полица №ВС/06/118003369755/01.12.2018г., със срок на
действие на застраховката от 00.00 часа на 04.12.2018г. до 23.59 часа на 03.12.2019г. Не
оспорват факта, че на 18.12.2018г., в град Габрово, бул."***" до дом № 47А, е реализирано
ПТП с участието на З. Г. Й., в качеството й на водач на лек автомобил марка „***", модел
„***", с рег.№ ***, и Т., в качеството й на пешеходец, при което последната е получила
телесни увреждания. Не се спори и, че по повод твърдените от ищеца неимуществени вреди
- страдания за загубата на сестра му Т. и имуществени вреди, вследствие на
пътнотранспортното произшествие и на основание заявена от него извънсъдебна
застрахователна претенция вх.№ 94-С-67/11.04.2019г., ответникът образувал
застрахователна преписка (щета) №43072951900001, по която не е извършвано плащане на
ищеца на претендираните от него обезщетения за имуществени и неимуществени вреди,
претърпени вследствие смъртта на Т., тъй не били установени по категоричен и безсъмнен
начин противоправно поведение и вина на застрахованото лице за реализиране на
произшествието, както и фактите и обстоятелствата, обосноваващи включването му в кръга
на лицата, имащи право на обезщетение от смъртта на Т. К.а. Счита за недоказано по
несъмнен и безспорен начин противоправното поведение и вината на застрахованото при
ответника лице по задължителна застраховка „Гражданска отговорност" З. Г. Й., като водач
на лек автомобил марка „***", модел „***", с рег.№ ***. За реализираното на 18.12.2018г.
ПТП с пострадало лице е образувано ДП №1752 ЗМ-753/2018г. по описа на РУ-МВР-
Габрово, производството по което не е приключило към момента, поради което и вината на
застрахования водач на автомобила не била безспорно установена. Ищецът не попадал в
кръга на лицата, имащи право на обезщетение вследствие смъртта на пострадалото лице, а
бил лице, което твърди, че е създало трайна и дълбока емоционална връзка с починалия.
Ответникът оспорва наличието на особено близки отношения между ищеца и починалата Т.
К.а, които да обуславят присъждането на застрахователно обезщетение за неимуществени
вреди. Счита, че претендираното застрахователно обезщетение не съответства на
критериите за справедливост. Прави възражение за съпричиняване на вредите от
пострадалото лице Т., тъй като пострадалата с поведението си е допринесла за настъпване
на вредите, доколкото е пресякла внезапно пътното платно, не на обозначена за това
пешеходна пътека, а след нея, с което е нарушила задълженията си по чл.113, ал.1, т.1 и
чл.114, т.1 от ЗДвП. При отхвърляне на главния иск като неоснователен следва да бъде
отхвърлен и акцесорния такъв за лихви, в условията на евентуалност, ако бъде уважен
главния иск за неимуществени вреди, счита за неоснователно искането за присъждане на
законна лихва върху евентуално присъденото от съда обезщетение от датата на деликта -
18.12.2018г., като твърди, че лихва се дължи от 12.07.2019г. - датата, следваща деня, в който
е изтекъл тримесечния срок по чл.496, ал.1 от КЗ.
Моли съда на осн. чл.229, ал.1, т.5 от ГПК, да спре производството по гр.д.
№97/2022г. до приключване на наказателното производство по ДП №1752 ЗМ-753/2018г. по
описа на РУ-МВР-Габрово с влязла в сила присъда.
Съдът като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност прие за установено следното :
Не е спорно между страните по делото, че на 18.12.2018г., в град Габрово, бул."***"
до дом № 47А, е реализирано ПТП с участието на З. Г. Й., в качеството й на водач на лек
автомобил марка „***", модел „***", с рег.№ ***, и Т.-сестра на ищеца, в качеството й на
пешеходец, при което последната е получила телесни увреждания. Пострадалата К.а
починала на 28.01.2019г., което се установява от приложеното копие от съдебно-медицинска
експертиза на труп, която не е изготвена за нуждите на делото, но тъй като е невъзможно
събирането на това доказателства в настоящия процес, съдът го приема и цени.
На 01.12.2018г. между собственика на лек автомобил марка „***", модел „***", с
рег.№ *** и ответното дружество била задължителна застраховка „Гражданска отговорност"
на автомобилистите, за което е издадена застрахователна полица
№ВС/06/118003369755/01.12.2018г., със срок на действие на застраховката от 00.00 часа на
04.12.2018г. до 23.59 часа на 03.12.2019г. Не се нуждае от доказване и обстоятелството, че
по повод заявена от ищеца застрахователна претенция вх.№ 94-С-67/11.04.2019г.,
ответникът образувал застрахователна преписка (щета) №43072951900001, по която не е
извършвано плащане на ищеца на претендираните от него обезщетения за имуществени и
неимуществени вреди, претърпени вследствие смъртта на Т..
Странитене спорят и относно обстоятелството, че смъртата на Т. К.а е настъпила в
следствие на увреждания получени при процесното ПТП.
2
От заключението на съдебно- техническата експертиза неоспорено от страните и
което съдът възприема като правилно и обосновано и от показанията на св.Й. се установява,
че в моменат на удара скоростта на л.а. *** е била 51,9 + 56,6км/ч.
Произшествието възникнало в тъмната част на денонощието, в зоната на
обозначена със хоризонтална и вертикална маркировка пешеходна пътека. Лек автомобил
марка „***" се движи със скорост около 51,9 - 56,6км/ч. По същото време пешеходката Т.
предприема пресичане на бул.„***" след кръстовището на бул.„***" с ул.„**" и ул.„***" в
зоната на пешеходна пътека до №47 А, при което траекториите се пресичат и настъпва удар
между авгомобила и пешеходката Т.
Спроед експерта причина за възникване на процесното ПТП е не възприемането от
страна на водачката на л.а. ,,***" на пресичащата пешеходка Т.
Предвид изложеното съдът намира, че основната причина за настъпване на
процесното ПТП е нарушение от страна на аводача на лекия автомобил на чл.20 ЗДвП,
поради което вината за настъпване на инцидента е на водача на автомобила.
От заключението на изготвената по делото съдебно-психиатрична експертиза,
което съъдт възприема изцяло се установява, че при ищеца непосредствено след
психотравмиращия момент смъртта на сестра му са настъпили психични процеси, които
могат да се квалифицират като кратка депресивна реакция, психогенно заболяване от
групата на реакции на тежък стрес с разстройства в адаптацията. Констатираното психично
разстройство може да бъде предизвикано вследствие на емоционален стрес. В следствие
последиците от ПТП е изпитвал неприятни преживявания дали отражение в емоционален
план-неспокойствие, тревожност, подтиснато настроение , безсъние. Изявата на описаните
симптоми е флуктуираща, проявяват се дни след психотравмата и претърпяват обратно
развитие (затихване) до един месец ( според описанията на нозологичната единица в
психиатричната литература ). Ако се прие диференциалдиагностично преминаване на
разстройството в Протрахирана депресивна реакция продължителността на симптомите е не
повече от две години, а времето след психотравмиращия период е повече от три години.
Според експерта няма данни за настъпили усложнения в здравословното (психично)
състояние и промяна в начина на живот на ищеца, вследствие последиците на ПТП.
От показанията на свидетелката В.Д. и св.А. се установява, че ищецът и сестра му
Т. били близки. Грижели се един за друг. Работели заедно като музиканти и тъй като
пострадалата нямала деца, често се грижела за децата на племенниците си. След смъртта на
сестра си А. бил разстроен.
Св.С. К.а – дъщеря на ищеца установява, че баща й и и леля й никога не се били
карали. Леля й живеела в общежитие на С.. Тъй като леля й живеела заедно с бабата на
свидетелката баща й често ходел да помага. Брарът и сестрата работели заедно - тя била
певица, а той музикант. През известен период от време, тъй като нямало къде да живее леля
й живеела у тях. След канто настанили Т. в общинско жилище бащата на свидетелката ходел
да й помага за ремонта. Според свидетелакта отношенията между брат и сестра били по-
близки от обичайните- често се виждали и чували. След смъртта на сестра си ищеца бил в
шок, престанал да говори със съпругата си, стаавал да пуши нощем, въздишал
Съгласно приетото в т.1 от ТР №1/2016г. на ОСГТНК на ВКС материално
легитимирани да получат обезщетение за неимуществени вреди от причинена смърт на
техен близък са лицата, създали трайна и дълбока емоционална връзка с починалия, които
търпят продължителни болки и страдания от неговата смърт. Обезщетение се присъжда при
доказани особено близка връзка с починалия и действително претърпени от смъртта му
вреди.
От събраните по делото доказателства се установява, че между ищеца и починалата
му сестра е била налице близка връзка, която обаче е обичайна с оглед на традиционните за
българското общество семейни отношения, характеризираща се с привързаност, грижа, обич
и помощ. Общоизвестен факт е, че между братя и сестри възниква силна емоционална възка
и е нормално и стествено те да си помагат в трудни моменти, включително и материално,
съобразно възможностите си. Макар и да е посещавал често сестра си ищеца и покойната му
сестра не са живяли заедно, в едно домакинство (освен през перод, в който караджава била
без жилище), което би могло да бъде предпоставка за създаване на привързаност,
надхвърляща по интензитет и времетраене нормално присъщите за съответната родствена
връзка. По делото обаче не е доказана особена близост, дълбока и изключителна по смисъла,
вложен в постановките на тълкувателното решение. Към момента на смъртта на Т.
3
Кабакчиева същата е живеела самостоятелно. Безспорно смъртта на сестрата на ищеца му е
причинила мъка и скръб, които са нормалната психологична реакция при загуба на близък,
които както установява вещото лице, изготвило съдебно психиатричната експретиза са
отшумели в рамките на няколко дни и къммомента няма данни за настъпили усложнения в
здравословното (психично) състояние и промяна в начина на живот на ищеца, вследствие
последиците на ПТП.
Извън тази реакция, от загубата на близък, по делото не са доказани претърпени от
него страдания, които са над обичайните, надхвърлящи по интензитет и продължителност
нормалните и присъщи за родствената връзка мъка и тъга. Съдът намира, че съществуващата
между ищеца и сестра му връзка не може да се характеризира като дълбоко емоционална,
надхвърляща обичайната привързаност и обич между такъв вид роднини, която да обоснове
правото на ищците да претендират обезщетение за неимуществени вреди. Поради
изложеното предявените искове за заплащане на обезщетение за неимуществени и
имуществени вреди са неоснователни и недоказани и като такива следва да бъдат
отхвърлени.
Съобразно направеното от ответното дружество искане и отхвърляне на
предявените искове ищеца следва да бъде осъден да заплати на ответника сумата от 3590лв.-
разноски по делото. Направеното от ищцовата страна възражение за прекомерност на
заплатеното от ответното дружество адвокатско възнаграждение е неоснователно.
Водим от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от А. И. К., с ЕГН ********** от гр.Габрово, ул.*** №1
против "ДЗИ – Общо застраховане" АД, с ЕИК *********, с адрес на управление и
гр.София, ул.*** №3 иск за заплащане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди
в следствие смъртта на сестра му Т. в размер на 100 000лв. (сто хиляди лева), като
неоснователен и недоказан.
ОТХВЪРЛЯ предявения от А. И. К., с ЕГН ********** от гр.Габрово, ул.*** №1
против "ДЗИ – Общо застраховане" АД, с ЕИК *********, с адрес на управление и
гр.София, ул.*** №3 иск за заплащане на обезщетение за претърпени имуществени вреди в
следствие смъртта на сестра му Т. в размер на 2004лв. (две хиляди и четири лева), като
неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА А. И. К., с ЕГН ********** от гр.Габрово, ул.*** №1 да заплати на "ДЗИ
– Общо застраховане" АД, с ЕИК *********, с адрес на управление и гр.София, ул.*** №3
сумата от 3590лв.(трихиляди петстотин и деветдесет лева)- разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред АпС ВТърново в двуседмичен срок от
съобщението.
Съдия при Окръжен съд – Габрово: _______________________
4