№ 367
гр. Плевен, 29.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, IX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на трети юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Вера Св. Найденова
при участието на секретаря ЦЕЦКА С. ШУТЕВА
като разгледа докладваното от Вера Св. Найденова Административно
наказателно дело № 20234430202152 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл.145 - чл.178 от АПК вр.чл.72, ал.4 от ЗМВР
Образувано е по жалба на адв.Д. З. от АК ***, като пълномощник на В. Д. З., ЕГН
**********, от *** /действието по подаване на жалбата потвърдено с нарочна молба от
07,05,2024 г./, срещу Заповед за задържане на лице рег. №1772-зз-401/24,09,2023 г. по чл.72,
ал.1, т.1 от ЗМВР на полицейски орган А. Г. А. – мл.инспектор в група „ООР“ при *** към
ОД на МВР-Плевен.
В жалбата, депозирана чрез адв.Д.З. от АК ***, се сочи, че обжалваната заповед е
незаконосъобразна и неправилна, постановена при съществено нарушение на
административно-производствените правила, противоречи на материално-правни
разпоредби и е в драстично несъответствие с целта на закона. Посочва се, че обжалваната
заповед е издадена въз основа на „предположение“ за наличие на данни за престъпление – с
посочване на твърдението, че лицето „държи наркотични вещества“. Твърди се, че при
извършения личен обиск по ЗМВР на В. Д. З. на 24,09,2023 г. в 23:15 ч., в него не са открити
каквито и да е вещи, притежаването на които е забранено от закона. Посочва се, че
обжалваната заповед противоречи на целта на закона, като не е посочено фактическото
основание за задържането и не става ясно с какви данни е разполагал адм.орган, за да
задържи лицето. В тази насока се сочи, че заповедта за задържане на лице в случая е
постановена в нарушение на нормативно регламентираните изисквания за съдържанието на
акта, тъй като не са посочени конкретни данни, обосноваващи прилагането на
принудителната административна мярка. Твърди се, че в процесната заповед единствено и
само е посочено правното основание за нейното издаване, а именно чл.72, ал.1, т.1 от ЗМВР,
1
но от нея не става ясно какви са конкретните фактически основания за задържането на В. З.
за срок до 24 часа, доколкото липсват мотиви в тази насока. Сочи се, че целта на чл.72, ал.1,
т.1 от ЗМВР е задържането като превантивна мярка да предотврати възможността лицето,
което има вероятност да е извършило престъпление, да се укрие и спрямо него да не може да
бъде приведено в действие наказателно преследване, като в случая не може да се установи
каква е била конкретната цел за издаване на оспорената заповед и постановеното с нея
задържане, тъй като самоличността на лицето е била установена, не е имало данни същия да
се е укривал, а със задържането му не е предотвратено или преустановено извършването на
престъпление. Посочва се, че в обжалваната заповед липсва разясняване на правата на
задържания, не му е дадена възможност за телефонно обаждане, не са уведомени близките
му. Твърди се, че при попълване на декларацията към заповедта за задържане липсват данни
жалбоподателя да е запознат с правата си, както и за намерението си да упражни или да не
упражни правата си по ал.2, т.6, б.“б“ – „е“. С оглед на изложеното в жалбата се иска съдът
да отмени оспорената заповед като неправилна и незаконосъобразна, постановена при
съществено нарушение на административно-производствените правила, в противоречие на
материално-правни разпоредби и в несъответствие с целта на закона. В жалбата е направено
особено искане за изискване на преписката, касаеща Заповед Рег.№1172 зз-307/02,08,2023 г.
/различна от обжалваната заповед/.
В съдебно заседание, в което е даден ход на делото по същество, жалбоподателят не се
явява, представлява от адв.Д.З., който сочи, че заповедта следва да бъде отменена. В
дадения му от съда срок, проц.представител на жалбоподателя представя писмени бележки,
в които сочи, че от събраните по делото доказателства не се установяват материалните
предпоставки за издаване на обжалваната заповед. Посочва се, че при обиска на
задържаното лице не са намерени вещи, притежаването на които да е забранено от закон.
Посочва се, че в заповедта е посочено, че задържането е във връзка с чл.354а от НК, но това
не означава, че има данни лицето да е съпричастно към извършването му. В писмените
бележки са развити съображения, идентични с изложените в жалбата. Налични са обаче и
недовършени изречения, които няма как да бъдат обсъдени при постановяване на
решението.
Ответникът – полицейския орган А. Г. А. – мл.инспектор в група „ООР“ при *** към ОД на
МВР-Плевен, редовно призован, се явява лично. Същият се представлява и от юрисконсулт
Кънова, която пледира съдът да остави без уважение жалбата на В. З. срещу процесната
заповед за задържане и да потвърди последната като законосъобразна. В тази насока
юрк.Кънова поддържа, че възраженията на жалбоподателя са неоснователни и че при
издаването на заповедта са спазени нормативните изисквания за нейното съдържание. В
писмени бележки, депозирани в последното съдебно заседание, юрк.Кънова посочва, че
заповедта е издадена от компетентен орган, в рамките на неговите правомощия, спазена е
предвидената от закона форма, връчена е на адресата й, съдържа всички реквизити по чл.74,
ал.2 от ЗМВР. Посочва се, че е издадена на лице, за което има данни, че е извършило
престъпление по смисъла на чл.354а, ал.1 от НК, като срещу задържания има редица
2
образувани ДП за престъпления по чл.354а, ал.1 от НК, някои от които обединявани. Твърди,
че за процесния случай В. З. е установен на обществено място, въпреки наложена мярка за
неотклонение, забелязан е да изхвърля предмет – автомобилен ключ, в който последствие е
установен скрит малък пакет наркотично вещество. Посочва се, че на 11,12,2023 г.
жалбоподателят е привлечен в качеството на обвиняем по ДП №4027/2021 г. на ОП Плевен,
затова, че през периода от 03,01,2023 г. до 20,03,2023 г. в гр.Плевен, в условията на
продължавано престъпление на публично място е държал с цел разпространение без
надлежно разрешение високорисково наркотично вещество.
Съдът, след като се запозна със събраните по делото доказателства, доводите и
възраженията на страните, приема за установено от фактическа страна следното:
На 24,09,2023 г. в гр.Плевен, в 23:15 ч., жалбоподателят В. Д. З. бил задържан от полицейски
служител от МВР, на основание чл.72, ал.1, т.1 от ЗМВР във връзка с чл.354а, ал.1 от НК.
След отвеждането на жалбоподателя в помещението за временно задържане на ***, на
същия бил извършен личен обиск, при който също не били открити забранени вещи и
предмети, и за което бил съставен протокол Рег.№1772-р-19422/24,09,2023 г. Била попълнена
декларация от В. Д. З. на 25,09,2023 г., в 01:00 ч., че: 1/желае адвокатска защита по негов
избор и не желае адвокатска защита от служебен адвокат; 2/при задържането си е запознат с
правните и фактически основания за задържането; 3/декларацията му е представена на език,
който разбира; 4/при задържането си е запознат с правото да запази мълчание; 5/не желае
член от семейството му или друго заинтересовано лице да бъде уведомено за задържането
му; 6/няма здравословни/медицински проблеми и не желае медицински преглед от лекар по
негов избор, но желае медицински преглед от лекар; няма необходимост от спазване на
режим по медицинско предписание; 7/започнат е, че срокът на задържането не може да бъде
повече от 24 часа; 8/запознат е, че има право да обжалва законността на задържането си пред
съда; 9/запознат е, че има право на свиждания, както и право да получава колети и храна;
10/получил е екземпляр от декларацията за правата му като задържано лице.
Във Първо РУ – Плевен от полицейски орган – А. Г. А. – мл.инспектор в група *** при ***,
била издадена обжалваната Заповед за задържане на лице рег.№1772-зз-401/24,09,2023 г.,
която жалбоподателят З. подписал. Въз основа на същата В. Д. З. бил задържан в
помещението за временно задържане на *** за срок до 24 часа, като същият бил освободен
на 25,09,2023 г. в 18:00 ч.
В горепосочената заповед за задържане на В. Д. З. като основание за задържане на същия е
посочено – чл.72, ал.1, т.1 от ЗМВР във връзка с чл.354а, ал.1 от НК – на 24,09,2023 г. в
гр.Плевен, на ул.Ангел Кънчев пред №8а, без надлежно разрешително, държи наркотични
вещества, ЗМ №610/23 г.
Жалбата е подадена от лице с правен интерес, в срока по чл.149, ал.1 от АПК, поради което
се явява допустима.
Разгледана по същество, жалбата е основателна.
На първо място, следва да се отбележи, че упражняването на правомощието по чл.72 от
3
ЗМВР е в условията на оперативна самостоятелност и при предоставена на полицейския
орган възможност да прецени при наличие на нормативно установени фактически
предпоставки да наложи или не принудителна административна мярка.
На следващо място, в случая, обжалваният индивидуален административен акт е издаден от
компетентен орган по смисъла на чл.57, ал.1 от ЗМВР, в кръга на предоставените му от
закона правомощия /акт за встъпване в длъжност на А. Г. А. – л.113 от делото/.
В разпоредбата на чл.74, ал.2 от ЗМВР законодателят е посочил реквизитите, които следва да
съдържа заповедта за задържане по чл.72, ал.1 от ЗМВР, а именно – името, длъжността и
местоработата на полицейския орган, издал заповедта, фактическите и правни основания за
задържането, данни, индивидуализиращи задържаното лице, датата и часът на задържането,
ограничаването на правата на лицето по чл.73, правото му: да обжалва пред съда
законността на задържането, на адвокатска защита от момента на задържането, на
медицинска помощ, на телефонно обаждане, с което да съобщи за своето задържане, да се
свърже с консулските власти на съответната държава, в случай че не е български гражданин,
както и по негово искане незабавно да се уведомят консулските органи на държавата, чийто
гражданин е задържаният, чрез Министерството на външните работи, а ако задържаният е
гражданин на две или повече държави, той може да избере консулските органи на коя
държава да бъдат уведомени за задържането му и с които желае да осъществи връзка, да
полза преводач в случай, че не разбира български език.
Настоящият съдебен състав намира обаче, че оспорената заповед е издадена в нарушение на
нормативно установените изисквания за нейното съдържание, тъй като в същата не са
посочени необходимите данни, въз основа на които да може да бъде наложена
принудителната административна мярка по чл.72, ал.1, т.1 от ЗМВР по отношение на
жалбоподателя В. З., поради което и същият не е разбрал за какво е задържан. Липсата на
изискуемите от закона реквизити представлява съществено нарушение на административно
производствените правила, което обуславя незаконосъобразността на атакуваната заповед за
задържане.
С оглед на изложеното е необходимо да се отбележи, че в обжалваната заповед за задържане
на лице рег.№1772-зз-401/24,09,2023 г. е посочено правното основание по Закон за
министерството на вътрешните работи /ЗМВР/ за постановяване на задържането на
жалбоподателя В. Д. З., а именно – чл.72, ал.1, т.1 от ЗМВР /която норма визира
правомощието на полицейските органи за задържане на лице, за което има данни, че е
извършило престъпление/ вр.чл.354а, ал.1 от НК. Тук следва да се отбележи, че наличието на
„данни“ съобразно посочената разпоредба на ЗМВР и понятието „достатъчно данни“ по
смисъла на чл.207, ал.1 от НПК имат различно съдържание, тоест за образуване на
досъдебно производство по смисъла на НПК е необходимо наличието на достатъчно данни
да се предположи, че дадено лице е извършило престъпление, докато при налагане на
принудителна административна мярка по ЗМВР, както в случая – задържане до 24 часа, е
необходимо наличието само на данни за извършено престъпление, които може да не са
достатъчни за образуване на наказателно производство. В конкретния случай в обжалваната
4
заповед като фактическо основание за задържане на жалбоподателя В. Д. З. е посочено – „на
24,09,2023 г. в гр.Плевен, на ул.Ангел Кънчев пред №8а, без надлежно разрешително, държи
наркотични вещества, ЗМ №610/23 г.“, което обаче освен че е крайно недостатъчно, за да
обуслови, от една страна преценката за нейната законосъобразност, а от друга – да гарантира
правата на накърненото от нея лице да узнае в пълен обем всички факти и обстоятелства,
свързани с неговото задържане и да може адекватно да организира защитата си, е и
НЕВЯРНО, с оглед отразеното в Протокола за личен обиск на лице данни за намерени у
задържаното лице вещи. В този смисъл – посочването само на съответната разпоредба от
ЗМВР за издаване на заповедта и на разпоредба от НК, не е достатъчно основание да се
приеме, че са били спазени изискванията за съдържанието на административния акт, с който
е задържан жалбоподателя З., без в същия да са посочени конкретни факти и данни, които да
послужат като основание за задържането.
В заповедта за задържане по чл.72, ал.1, т.1 от ЗМВР винаги следва да са описани конкретни
фактически обстоятелства, сочещи на обосновано предположение, че лицето, спрямо което
се постановява задържането, може да е извършило престъпление или да е съпричастно с
него. В Решение от 24,06,2014 г. по жалби №50027/08 и №50781/095 - *** и *** срещу
България на ЕСПЧ е посочено, че не е достатъчно заповедта за задържане да съдържа само
позоваване на приложимите разпоредби, без посочване на специфични обстоятелства или
действия на задържаното лице, релевиращи съпричастност към престъпното деяние, поради
което и ЕСПЧ приема, че при липсата на конкретна фактическа обосновка на
необходимостта от задържането, същото се явява несъвместимо с принципа за защита на
лицата от произвол.
Както бе посочено и по-горе, съобразно чл.74, ал.2, т.2 от ЗМВР, Заповедта за задържане
следва да съдържа фактическите и правни основания за задържането. Действително,
съдебната практика държи сметка, че производството по издаване на заповед за полицейско
задържане притежава някои особености - касае се за бързо развиващи се обществени
отношения, при които издаването на административния акт по правило бива последвано от
неговото незабавно изпълнение, а издаващия административния акт полицейски орган, по
правило не притежава /и няма задължение да притежава/ високи правни познания. Следва да
бъде отбелязано, че съдебната практика допуска и по-обобщено изложение на фактическите
и правни основания за задържането, включително – дори известно препращане към
съществуващи в правната действителност актове и документи. Така, според Тълкувателно
решение №16 от 31.III.1975 г., ОСГК, „Необходима и задължителна част от
съдържанието на индивидуалния административен акт съгласно чл. 26, ал. 1, б. "в" ЗАП са
фактическите и правни основания за издаване на акта. ... Искането за мотивировка и в
двата случая представлява една от гаранциите за законосъобразност на акта, които
законът е установил за защитата на правата и правнозащитените интереси на
гражданите и организациите - страни в административното производство. Тази гаранция
се проявява в две насоки. С излагането на мотивите се довеждат до знанието на
страните съображенията, по които административният орган е издал или е отказал да
5
издаде искания административен акт. Това подпомага страните в избора на защитните
средства и въобще при изграждането на защитата им срещу такива актове. От друга
страна пък, наличието на мотиви улеснява контрола върху законосъобразността и
правилността на акта, упражняван при обжалването му пред по-горния административен
орган и пред съда, допринася за разкриване на евентуално допуснатите закононарушения,
разкрива и възможности за контрол над случаите, в които въпросът е решен по
целесъобразност, но са надхвърлени рамките на предоставената на административния
орган оперативна самостоятелност. ... Не е необходимо обаче да съвпадат по време
издаването на административния акт или отказа и излагането на съображенията, по
които административният орган е стигнал до едното или другото разрешение. Възможно
е мотивите да предхождат издаването на акта и да се съдържат в друг документ,
съставен с оглед предстоящото издаване на административния акт. ... Ако
административният акт е издаден на основание на такива подготвителни документи,
изложените в тях съображения са такива и за издаването на самия акт.“.
Настоящият случай обаче, съвсем не попада дори в така очертаните хипотези на по-
обобщено изложение на мотивите на административния акт, включително – препращане към
други, предхождащи го документи, съставени с оглед предстоящото издаване на
административния акт. Извършено е препращане не към отделен документ, а към цяла
преписка – ЗМ №610/23 г. на ***, без да е ясно какво е нейното отношение и в кой от
документите или актовете, съставляващи същата преписка, следва да се издирват фактите,
превърнали се в основание за задържането на В. З.. Подобен подход при обосноваването на
административния акт е категорично недопустим; същият влиза в противоречие със
задължителните указания, съдържащи се в Тълкувателно решение №16 от 31.III.1975 г.,
ОСГК – ограничава както засегнатото с издадената Заповед лице при реализиране на правата
и интересите му, така и Съда при осъществяване на контролните му правомощия спрямо
издадения административен акт. Ето защо Съдът намира, че отбелязаната прекомерна
лаконичност на административния орган при обосноваването на обжалваната Заповед е
довело до допускане на съществено нарушение на административнопроизводствените
правила, а оттук – и до незаконосъобразността на същата Заповед. В случая, по делото не е
приложена цитираната преписка, тъй като при изискването й от съда, РП Плевен е отказала
да предостави ДП, към което е приобщен този ЗМ №610/23 г. /писмо на л.104 от делото/, и
на практика съдът няма как да почерпи данни за задържането на З.. Предвид това и съдът е
възпрепятстван да прецени дали подобно задържане е било изобщо необходимо и откъде
полицейският орган, издал заповедта, е черпил съмнението, че жалбоподателят З. държи
наркотични вещества. На още по - силно основание не става ясно защо, след като при
извършения му обиск такива не са били открити, е следвало да бъде продължено неговото
задържане.
Както бе посочено и по-горе, мотивите за изготвяне на административния акт могат да
бъдат изложени и в други документи, съдържащи се в административната преписка, когато
тези документи изхождат от издателя на акта. В случая обаче доколкото се касае до засягане
6
на едно от основните права на човека – правото на свобода, обект на изключителна защита
от ЕКПЧ, следва да бъде съобразена разпоредбата на чл.5, §2 от ЕКПЧ, съгласно която на
всяко арестувано лице следва незабавно да бъдат съобщени основанията за арестуването му.
С други думи, ако и мотивите да са изложени в документ, различен от оспорваната заповед,
то този документ следва да е бил незабавно доведен до знанието на задържаното лице. В
случая по настоящото дело не са събрани данни дали към дата 24,09,2023 г. ЗМ №610/23 г.
на Първо РУ – Плевен е имала за предмет действия на З. по чл.354а, ал.1 от НК и той да е
бил наясно с предмета на този ЗМ, респективно документи от същия да са му били
предявени, връчени или поне да е бил запознат с тяхното съдържание. В този смисъл
попълненият от адм.орган номер на ЗМ, без да е ясно за какво престъпление е заведен
същия, респективно без да са налице данни, че в неговия предметен обхват се включва
проверка и за престъпление по чл.354а, ал.1 от НК, не изпълнява повелята на закона за
мотивираност на административния акт. Не е допустимо и последващо „допълване“ на
мотивите на издадения акт, с дадени обяснения в съдебно заседание от органа, който го е
издал – в случая полицейския орган – А. Г. А. – мл.инспектор в група *** при ***.
Не на последно място следва да се отбележи и че процесната заповед не е съобразена с
целта на закона, което представлява отменително основание по чл.146, т.5 от АПК. Със
задържането е нарушен принципът на съразмерност, приложим в административното
производство /чл.6 от АПК/. Задържането за срок до 24 часа по реда на чл.72 от ЗМВР е
принудителна административна мярка, която в зависимост от случая би могла да има
превантивен или преустановителен характер. Задържането по чл.72, ал.1 от ЗМВР
съставлява ограничаване на правото на свобода и съгласно чл.5, §1, б."с" от ЕКПЧ по
изключение е приложимо с цел да се осигури явяването на лицето пред предвидената в
закона институция при обосновано подозрение за извършване на престъпление или когато
обосновано е призната необходимостта да се предотврати извършване на престъпление или
укриване след извършване на престъпление. В конкретния случай приложената ПАМ не се
оправдава от никоя от тези цели. По делото не се установява със задържането на
жалбоподателя да е предотвратено или преустановено извършването на престъпление. Не е
имало и данни за опасност от укриване на З., още повече че се твърди, че същият е бил със
взета мярка за неотклонение по ДП. В случая от доказателствата по делото по никакъв начин
не може да се установи каква е била конкретната цел за издаването на оспорената заповед и
постановеното с нея задържане, при все че във задържаното лице не са били открити
наркотични вещества. Ето защо със задържането на В. Д. З. неговите права и законни
интереси са засегнати в по-голяма степен от необходимото от гледна точка на целта, за която
се издава административният акт, или казано по друг начин, липсва нужната съразмерност и
задържането на З. се явява неоправдано.
По гореизложените съображения настоящият съдебен състав приема, че обжалваната
Заповед за задържане на лице рег.№1772-зз-401/24,09,2023 г. за задържане на В. Д. З. е
незаконосъобразна и като такава следва да бъде отменена.
При този изход на делото правото на разноски се поражда в полза на жалбоподателя; същият
7
обаче няма направено искане – нито в жалбата, нито в съдебно заседание, поради което
съдът не дължи произнасяне по въпроса за разноските.
Воден от горното и на основание чл.172, ал.2 от АПК вр.чл.143 ал.1 от АПК, Съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ КАТО НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНА Заповед за задържане на лице рег.№1772-зз-
401/24,09,2023 г., издадена от А. Г. А. – мл.инспектор в група *** при ***, с която на
основание чл.72, ал.1, т.1 от ЗМВР, В. Д. З., ЕГН **********, от ***, е задържан за срок от
24 часа.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред Административен съд – Плевен, в 14
- дневен срок от съобщението до страните, че е изготвено.
Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________
8