Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. Варна, ……………………2019г.
В
И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в публично заседание на двадесет
и шести юни през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Ирена
Петкова
ЧЛЕНОВЕ: Наталия Неделчева
мл.с. Никола
Дойчев
при секретар Галина Славова
като
разгледа докладваното от мл.съдия Дойчев
в.гр.
дело № 883 по описа за 2019г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по подадена въззивна жалба от „Енерго – Про Продажби“ АД против Решение №
1281/28.03.2019г. по гр.д. № 18223/2018г. на РС-Варна, с което е прието за
установено в отношенията между страните, че И.Т.П. не дължи на „Енерго - Про
Продажби“ АД, сумата от 2 099,68 лева по фактура № **********/22.11.2018 г.
представляваща начислена сума по корекционна процедура за периода от 10.11.2016
г. до 09.11.2017 г. за обект находящ се в гр.Варна, ул. „ ****“ бл. 1, ап. 3, с
клиентски номер ********** и абонатен номер **********, на основание чл. 124,
ал. 1 ГПК.
В жалбата се твърди, че решението е неправилно, необосновано и в разрез
със събрания в хода доказателствен материал. Процесуалният представител на
въззивната страна навежда твърдения, че корекционната процедура има своето
законово основание в ПИКЕЕ, като е спазена цялата нормативно установена
корекционна процедура. Обосновава се подробно наличието на всеки един
юридически факт, елемент от фактическия състав, пораждащ отговорността на
абоната. Твърди се наличие на облигационно правоотношение между страните по
договор за покупко-продажба на основание чл.50 от ПИКЕЕ вр.с чл. 200 от ЗЗД.
Посочва се, че ел.енергия е родово определена вещ, като се прилагат правилата
на покупко-продажбата, а именно, че купувачът на стока е длъжен да плати цената
на вещта, която в конкретния случай е получена чрез направената доставка на
ел.енергия. Заявява се, че начислената сума представлява стойност доставена и
потребена от ищеца ел.енергия, която е остойностена по цени за технологични
разходи, които са значително по-ниски от цената за електроенергия поотделно за
всяка тарифа. Моли се решението на ВРС да бъде отменено и да бъде поставено
ново решение, с което предявеният иск да бъдат отхвърлен. Претендират се
разноски.
В срока по чл. 263 от ГПК не е депозиран писмен отговор от въззиваемата
страна.
В открито съдебно заседание процесуалният
представител на въззивника поддържа въззивната жалба. Моли същата да бъде
уважена. Претендира разноски.
Процесуалният представител на въззиваемата
страна не се явява и не се представлява. Депозирал е молба, с която изразява
становище по същество, с което моли за потвърждаване на първоинстанционното
решение.
По така
предявените искове:
Производството е образувано по депозирана от
ищеца И.Т.П. против „Енерго - Про Продажби“ АД с искане да бъде установено
между страните, че ищцата не дължи на ответното дружество сумата от 2 099,68
лева по фактура № **********/22.11.2018 г. представляваща начислена сума по
корекционна процедура за периода от 10.11.2016 г. до 09.11.2017 г. за обект
находящ се в гр.Варна, ул. „ ****“ бл. 1, ап. 3, с клиентски номер ********** и
абонатен номер **********, на основание чл. 124, ал. 1 ГПК. Обективирано е и
искане за присъждане на сторените от ищеца съдебно деловодни разноски. Ищцата
оспорва изцяло дължимостта на задължението, като счита, че не следва да го
заплаща, като излага подробни съображения относно липсата на правно основание
за начисляване на процесната сума.
В срока по чл. 131 от ГПК по делото е постъпил
отговор от ответника, с който намира предявеният иск като допустим, но изцяло
неоснователен. Не се оспорва в отговора на искова молба, че страните по
настоящия спор се намират в облигационно договорно правоотношение (относно
продажбата на ел.енергия) по силата на което ищцата има качество потребител на
доставяна от ответното дружество ел.енергия. Потвърждава се в отговора на
искова молба от ответника и обстоятелството, че била извършена проверка на
изправността на СТИ на посочения в исковата молба адрес, както и че резултатът
от проверката бил обективиран в констативен протокол. Посочва се, че общите
условия на „Енерго - Про Мрежи“ АД и на „Енерго - Про Продажби“ АД били годен
източник на облигационни задължения между ищцата и двете енергийни предприятия
съгласно чл. 20а ЗЗД, като излага подробни съображения в отговора на исковата
молба.
Окръжен съд – Варна, като съобрази становищата на страните и събраните
по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:
Не е спорно, че И.Т.П. е
титуляр на партида с клиентски № ********** с адрес на потребление: гр. Варна, ул.“****“,
бл. 1, ап. 3 и че процесният обект е захранван с електрическа енергия от въззивното
дружество.
По делото е представен констативен
протокол 09.11.2017г. от който се установява, че на адреса на потребление с аб.
№ ********** и клиентски № ********** е осъществена дейност по демонтиране на
СТИ № 1114021566099867 със следните показатели към деня на демонтирането: нощна
тарифа 1.8.1 – 001080 квч, дневна тарифа – 1.8.2 – 001807 квч, тарифа 1.8.3 – 012914
квч и регистър 1.8.0 – 015801 квч. Демонтираният електромер е бил изпратен за
експертиза в Български институт по метрология, като на мястото на подменения
електромер е поставен нов с фабр. № 1115031700817881 с показания на всички
тарифи – „0“.
В т. 5 от протокола за
техническа проверка от 19.11.2018г.. на БИМ – РО Варна, наименована „Техническо
състояние на частите и механизмите, защитени от нерегламентиран достъп“, е
посочено, че при софтуерно четене е установена външна намеса в тарифната схема
на електромера. Още е констатирано наличие на преминала ел.енергия по
невизуализирания регистър по тарифа 1.8.3 в размер на 012914.2 квч. Констатациите
от метрологичната проверка се потвърждават и от приетата по делото
съдебно-техническа експертиза.
Съгласно писмено становище
от 21.11.2018г.. , подписано от специалист „ЕК” и от началник отдел „КЕК” към „Електроразпределение
Север“ АД, е одобрено начисляване допълнително общо количество ел. енергия в
размер на 12914 квч за периода от 10.11.2016г. до 09.11.2017г. Въз основа на
това е изготвена фактура от 22.11.2018г. за периода 10.11.2016г. до 09.11.2017г.,
на стойност 2099.68 лева.
По делото е приета съдебно
– техническата експертиза, изготвена от в.л. Н. В., която съдът определя като
компетентно и обективно изготвена. От нея се установява, че подмененият
електромер е бил с метрологична годност до 2021г. Посочва, че натрупана ел.енергия,
натрупана в регистър 1.8.3. в размер на 12 914 квч е отчетена от процесния
СТИ. Извършените математически изчисления по издадената фактура са коректни и
са извършени след протичате на скрития регистър 1.8.3. на електромера.
Предвид така установеното от фактическа страна, съдът прави следните
правни изводи:
Не е спорно, че ищцата И.Т.П.
и ответникът са обвързани от валидно облигационно правоотношение по договор за
продажба на електрическа енергия при общи условия, по силата на който ищецът е
потребител на ел. енергия за битови нужди по смисъла на § 1, т. 42 от ДР на ЗЕ
и чл. 4, ал. 1 от ОУ към договора за продажба на ел.енергия с обект на
потребление с аб. № ********** кл.№ **********.
В процесния случай следва
да се провери дали са приложими Правилата за измерване на количеството
електрическа енергия (ПИКЕЕ), приети от ДКВР (сега КЕВР), обн. в ДВ бр. 98/12.11.2013 г. в изпълнение на
законовата делегация по смисъла на чл.83 ал.2, изр. 2-ро от ЗЕ с решение по т.3
от Протокол №147/14.10.2013 г. на основание чл.21 ал.1 т.9 вр. с чл.83 ал.1 т.6
от ЗЕ. На съда е служебно известно, че с Решение № 1500/ 06.02.2017 г. на ВАС
по адм. д. № 2385/2016 г., обнародвано в ДВ бр. 15/14.02.2017 г, са отменени
ПИКЕЕ, обн. в ДВ бр. 98 от 12.11.2013г., с изключение на чл. 48, 49, 50 и 51 от
този акт. Следователно разпоредбите на чл. 1 – 47 и чл. 52 – 56 от ПИКЕЕ са
неприложими към настоящия случай, доколкото техническата проверка в обекта на
потребление е извършена на 09.11.2017 год, което е след отмяната на
гореописаните разпоредби от ПИКЕЕ. Съгласно чл. 195, ал. 2 от АПК, правните
последици, възникнали от подзаконов нормативен акт, който е обявен за нищожен
или е отменен като унищожаем, се уреждат служебно от компетентния орган в срок
не по-дълъг от три месеца от влизането в сила на съдебното решение. Към
настоящия момент КЕВР, по предложение на енергийните предприятия, не е приела
нови ПИКЕЕ на мястото на отменените норми чл. 1 – 47 и чл. 52 – 56 от ПИКЕЕ по
реда на чл. 83, ал. 2, изр. 2 от ЗЕ, поради което енергийните предприятия не
могат да се ползват от собственото си бездействие като запълнят по друг начин
съществуващата към момента нормативна празнота на обществените отношения като
процесното.
Поради това, към момента на
проверката – 09.11.2017 год., а и понастоящем липсва приложима нормативна
уредба (процедура), по силата на която да бъдат установявани случаите на
неизмерена, неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия. Това е
така, защото с решението на ВАС е отменена включително разпоредбата на чл. 47
от ПИКЕЕ, регламентираща специалните изискванията към констативния протокол
(оправомощно лице да го състави, изискуем брой свидетели при отсъствие на
абоната и т.н.), който е елемент от фактическия състав пораждащ правото на
оператора на разпределителната мрежа да извърши едностранна корекция. След
отмяната на чл. 41 - 47 от ПИКЕЕ липсва също ред и предпоставки за извършване
на проверки за метрологична, функционална и техническа изправност на СТИ. Отпаднало
е и действието на заключителните и допълнителните разпоредби, регламентиращи
използваните понятия, както и приложенията, определящи общата точност и
допустимите граници на грешката. Отмяната на чл. 1-47 от ПИКЕЕ не може да бъде
заместена по аналогия с правни норми, съществуващи в други източници на
правото. А действащите към 09.11.2017 г. чл. 48 – 51 от ПИКЕЕ, не могат да
запълнят обема на възложеното с чл. 83, ал.2, изр.2 вр. ал.1, т.6 от ЗЕ
правомощие на КЕВР. Чл. 48 – 51 от ПИКЕЕ регламентират материалноправните
предпоставки при наличието на които може да бъде извършена едностранната
корекция, но не определят процедурата, респ. реда и условията за извършване на
корекционната процедура при установяване на неизмерена, неправилно и/или
неточно измерена електрическа енергия. Следователно извършените от ответника в
тази връзка действия към 09.11.2017 г.. не са изрично регламентирани от закона,
поради което и не са основани на него. Доколкото законодателят не е предвидил
друга процедура и ред, освен този по ПИКЕЕ, по който да се извърши проверката и
коригирането на сметката, то доставчикът няма правомощия да извършва такива
действия на друго непредвидено в закона основание, поради което извършването им
няма юридическа стойност. Този извод се налага и предвид строгата регулация и
държавен контрол над енергийния сектор с цел да бъдат защитени потребителите от
неправомерни действия на монополистите.
С оглед действието занапред
на решението на Петчленния състав на ВАС и поради съществуващата законова
делегация в чл.83 от ЗЕ, до приемането на нови ПИКЕЕ, които да съответстват на
тази делегация, нито операторът на разпределителната мрежа, нито ответникът,
могат да се ползват от корекционната процедура по чл. 50 от ПИКЕЕ, за която към
датата на проверката, е липсвал ред за извършването й. Ето защо, съдът приема,
че към 09.11.2017 г.., правото на „Енерго-про продажби“ АД да начисли исковата
сума в размер на 2099.68 лв на основание чл. 50 от ПИКЕЕ, въз основа на
констатациите от проверката извършена на тази дата, следва да се отрече изцяло.
Същевременно по делото не е наведено, съответно доказано, наличието на друго
основание, което е годно да породи в полза на въззивника твърдяното от него
право за начисляване и претендиране на процесната сума.
В заключение, съдът намира,
че ответникът не успя да докаже своите възражения, от които черпи изгодни за
себе си правни последици, поради което, исковата претенция се явява
основателна.
Предвид съвпадението на
крайните изводи на настоящия съдебен състав с тези на първоинстанционния съд,
решението на последния, с което е прието, че ищцата не дължи на ответника
сумата от 2099.68 лв, представляваща корекция на потребена, неотчетена и
неплатена стойност на електроенергия за периода от 10.11.2016. до 09.11.2017..
по фактура №**********/22.11.2018г. за аб. № ********** кл.№ **********, следва
да бъде потвърдено.
На основание чл. 78 от ГПК
въззивникът следва да бъде осъден да заплати на въззиваемата страна сторените
разноски в размер на 380.00 лева, представляващи заплатено адвокатско възнаграждение,
видно от предоставената разписка от 31.10.2018г.
Водим от горното, съдът
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Решение
№ 1281/28.03.2019г. по гр.д. 18223/2018г. на РС-Варна.
ОСЪЖДА „Енерго – Про Продажби“ АД ЕИК:********* да
заплати на И.Т.П. ЕГН **********, сумата от 380.00 (триста и осемдесет) лева –
разноски пред въззивната инстанция, представляващи заплатено адвокатско
възнаграждение.
Решението не подлежи на
касационно обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: