РЕШЕНИЕ
№ 2294
гр. Бургас, 06.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XL ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и трети октомври през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:КАЛИН СТ. КУНЧЕВ
при участието на секретаря ЗИНАИДА Г. МОНЕВА
като разгледа докладваното от КАЛИН СТ. КУНЧЕВ Гражданско дело №
20242120104372 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Иск по чл.128, т.2 от КТ, предявен от И. В. И., ЕГН: **********, гр.Б, ж.к.““, бл., вх.,
ет., ап., против ”ТАГ Сървисис” ЕООД, с ЕИК: *********, седалище и адрес на управление:
гр.Б, СПЗ, ул.”” № .
Ищецът твърди, че работи при ответника на длъжност “моряк” по Трудов договор №
20/10.12.2020г., с последно изменение от 29.12.2023г. Твърди също така, че работодателят не
му е платил дължимото за месец май 2024г. трудово възнаграждение в размер на 933 лв. Мо-
ли Съдът да го осъди да стори това. Претендира законната лихва и деловодните разноски.
Ответникът оспорва иска. Излага съображения за липса на валидно трудово правоот-
ношение между страните, евентуално – че дължимото трудово възнаграждение е платено на
ищеца, както и че ако това не е стореното, то същото следва да бъде присъдено в нетен, а не
в претендирания с исковата молба брутен размер. Иска от Съда да отхвърли претенцията из-
цяло или частично.
Съдът, като прецени поотделно и в съвкупност събраните по делото доказателства, и
с оглед на наведените от страните доводи, намира за установено следното:
С исковата молба е представен Трудов договор № 20 от 10.12.2020г., сключен между
ответника /работодател/ и ищеца /служител/, като безсрочен – с 6-месечен срок за изпитване,
уговорен в полза на дружеството, по силата на който И. се е задължил да престира труд – на
длъжност ”моряк”, срещу трудово възнаграждение в размер на 610 лв. на месец.
1
Представени са още Длъжностна характеристика и Справка за прието уведомление
по чл.62, ал.5 от КТ, двете от същата дата.
С допълнителни споразумения, сключени от страните на 31.12.2020г., 31.03.2022г., 30.
12.2022г. и 29.12.2023г., трудовото възнаграждение на ищеца е увеличавано, съответно – на
650 лв., 710 лв., 790 лв. и 933 лв.
Истинността на тези документи, досежно подписа на представляващия дружеството –
управителя му Валентин Дамянов Каравълчев, е оспорена от ответника в хода на
настоящото производство по реда на чл.193 от ГПК, като от заключението на вещото лице
по СГЕ се ус-тановява, че същият е изпълнен от лицето и е пренесен с гумен печат, така
уточнението в съ-дебното заседание на 23.10.2024г.
От приетата по делото справка за всички, регистрирани в НАП, трудови договори на
ищеца, се установява, че процесният е прекратен на 29.05.2024г., а на 28.05.2024г. И. е
сключил друг – със ”Сий Шипинг” ЕООД, гр.Б, действащ и към настоящия момент.
Представен е платежен фиш за месец април 2024г., видно от който е, че ответникът е
начислил на ищеца основна заплата в размер на 933 лв. и след приспадане на удръжките – от
общо 308.60 лв., му е изплатил 624.40 лв. – нетно трудово възнаграждение.
От показанията на разпитания по делото свидетел – И. С, безспорно се уста-новява,
че през месец май 2024г. ищецът е престирал труд за ответното дружество, а след ка-то е
сключил трудов договор с настоящия си работодател, е продължил да изпълнява същите
трудови функции и за него.
При така установеното от фактическа страна, Съдът намира следното от правна:
Безспорно се установява по делото, че за времето от 10.12.2020г. до 29.05.2024г. меж-
ду страните е съществувало твърдяното в исковата молба трудово правоотношение, основано
на сключения между тях трудов договор и допълнителните споразумения към него.
Трудовият договор е вписан в регистъра на заетостта при НАП съобразно разпоредба-
та на чл.62, ал.3 от КТ.
Същият, според настоящия съдебен състав, е действителен – отговаря на изисквания-
та на чл.62, ал.1 и чл.66 от КТ – за форма и за съдържание.
Обстоятелството, че в екземпляра, предаден на служителя, подписът на управителя
на дружеството е положен с печат, а не е изпълнен саморъчно, е ирелевантно, още повече че
съгласно разпоредбата на чл.75, ал.1 от КТ, ако трудовият договор бъде обявен за
недействите-лен /по съдебен ред – чл.74, ал.2 от КТ/ и служителят е действувал
добросъвестно при сключ-ването му, както в настоящия случай, отношенията между
страните по договора до момента на обявяване на неговата недействителност се уреждат
както при действителен трудов дого-вор.
Безспорно се установява по делото и че през месец май 2024г. ищецът е полагал труд
за ответника – до 27.05.2024г., тъй като от 28.05.2024г. той е започнал работа по трудово
пра-воотношение при друг работодател.
2
При негова доказателствена тежест, ”ТАГ Сървисис” ЕООД не е ангажирало надлеж-
ни доказателства да е заплатило на И. дължимото трудово възнаграждение за времето от
първи до двадесет и седми май 2024г. – за 15 от 19 работни дни за месеца, в брутен размер от
736.58 лв., а и не твърди да е сторило това.
При това положение следва да се приеме, че предявеният иск е основателен за тази
су-ма, като за разликата над нея – до пълния предявен размер от 933 лв., претенцията следва
да се отхвърли, като неоснователна.
Съобразно константната съдебна практика, няма пречка трудово възнаграждение да
се присъжда в брутен размер, когато това изрично е посочено в диспозитива на съдебния
акт.
Върху главницата се дължи законната лихва от датата на подаване на исковата молба
в съда до окончателното й изплащане.
Ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените по делото
разнос-ки, съразмерно с уважената част от иска – 394.74 лв. за платено адвокатско
възнаграждение, а по сметка на РС Бургас – ДТ от 50 лв.
Той не е претендирал деловодни разноски и не е представил списък по чл.80 от ГПК,
поради което такива не следва да му се присъждат – за отхвърлената част от претенцията.
Водим от горното, Съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА ”ТАГ Сървисис” ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управ-ление: гр.Б, СПЗ, ул.”” № , да заплати на И. В. И., с ЕГН: **********, гр.Б, ж.к.““,
бл., вх., ет., ап. сумата от 736.58 лв., представляваща неизплатено брутно трудово
възнаграждение за периода 01 – 27.05.2024г., дължимо по сключения между тях Трудов
договор № 20 от 10.12.2020г., прекратен на 29.05. 2024г., ведно със законната лихва
считано от 28.06.2024г. до окончателното плащане, както и сумата от 394.74 лв. – разноски
по делото, като за разликата до пълния предявен размер от 933 лв., включая за периода от 28
до 31.05.2024г., ОТХВЪРЛЯ иска по чл.128, т.2 от КТ, като неоснователен.
ОСЪЖДА ”ТАГ Сървисис” ЕООД да заплати по сметка на РС Бургас държавна
такса в размер на 50 лв.
Решението подлежи на обжалване пред Бургаския окръжен съд в двуседмичен срок
от посочения в съдебното заседание ден на обявяването му – 06.11.2024г.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
3